Българската икономика умира, но не от бомбите на НАТО
Българската икономика умира, и то не от бомбите на НАТО, а от лоши управленчески решения. Ако управляващите разби рат под реформа ликвидация на българската икономика, нека да имат доблестта да го кажат на хората. Те трябва да обяснят и какво разбират под алтернативна заетост, защото досега освен семинари нищо конкретно не е направено. Ако не е така, нека излязат и кажат къде и колко работни места са разкрити.
Ние не може да мотивираме повече хората да спазват социалния мир, защото не им се дава реалистична надежда нито от управляващите, нито от опозицията. Взиманите сега решения водят към деиндустриализация и голяма безработица. Според сериозни икономисти за ръст през миналата година не може да се говори, още по-малко през тази. Всичко е една чудовищна спекулация. Убедени сме, че редица цени като тези на брашното, житото и горивата ще се вдигнат, и то съвсем скоро. Интересно как тогава това повишение ще бъде наречено дефлация.
В България терминът "свободен интелектуалец" винаги е бил съмнителен
- Г-н Чакринов, ще бъде ли открит паметникът на Апостол Карамитев за 24 май в Бургас?
- Срещнах се със скулптора. Той вече чука камъка, т.е. проектът от гипс е готов. За съжаление не съм сигурен дали ще успеем да го открием точно за 24 май, както бяхме обявили. Но това ще стане, ако не за 24 май, то в близките дни след това. Сигурен съм, че тоя ден ще го превърнем в празник. Даже е по-добре това да е събитието на деня. Няма да режем ленти, защо да пресираме творецът да бърза? Щом сме му гласували доверие, трябва да му дадем свобода. Затова и настоях скулпторът да избере мястото, където да бъде поставен паметникът. Ние всички имаме някакви свои съображения относно мястото. И кметът беше ходил и оглеждал, но му казах: нито ти, нито аз разбираме от това как да се сложи един паметник в пространството. Творецът най-добре може да прецени къде да е рожбата му. Никой не слага детето си на улицата. И мисля, че позицията ми е правилна. В крайна сметка паметникът на Апостол Карамитев ще бъде поставен до Летния театър.
- Набрахте ли достатъчно средства, за да завършите ремонта на театъра и изграждането на музей на големия български актьор?
- Нищо не се набира. Музеят е свързан с доизграждането на въпросната камерна зала. Виждате колко е трудно в момента. Не съм спрял да работя - много ми се иска през лятото тази зала да бъде завършена. Правя някакви опити за набиране на средства в един фонд, но засега реално парите за реконструкцията на театъра не съществуват. Те са само обещани. Общината все още няма бюджет. Всички фондации, с които съм водил предварителни разговори, сега пренасочват средства за Македония. Някакси попаднах в най-неподходящата ситуация. Иначе всички формалности около набирането на сбирката са уредени. Не мога да кажа обаче, че ще има музей, като няма къде да се помещава той.
- Подкрепа за осъществяването на идеята намерихте в лицето на мнозина художници. Благотворителната изложба в галерия "Бургас" определено бе успешна. Събрахте над 8 млн. лева.
- Вижте, аз и затова реших средствата, набрани от благотворителната изложба, да отидат за паметник. Ако парите бяха вложени в строежа, те щяха да потънат. Трудно е да се правят благотворителни идеи. Така се опитвам да събирам пари и по повод на спектаклите от нашата ежедневна дейност. Всяка една нова постановка има нужда също от подпомагане. А средствата за една генерална реконструкция не могат да бъдат осигурени по този начин. Във всеки случай откритата сметка стои, тя е изписана, но в нея засега няма постъпления.
- Никакви? Въпреки големия шум, който се вдигна?
- Не! Това е факт. Аз, разбира се, даже не настоявам на тая тема, защото не искам да изпадам в смешно положение. Този начин на набиране на средства е по-скоро важен от психологическа гледна точка. В края на краищата е ясно, че реконструкцията на театъра или ще се превърне в обществен проблем и ще ангажира общността, т.е. общината, или няма да се реши дълго време. Държавата и Министерството на културата спират всичките си големи проекти. Средства по тази линия трудно могат да дойдат. Някаква помощ мога да извоювам, но тя няма да бъде съществена. Генералното решение трябва да е местно. Това обаче не вярвам, че може да стане при този мандат. Ще трябва да се изчака. Склонен съм да изисквам ангажимент за реконструкцията от театъра на всеки един кандидат-кмет и да насоча дейността на театъра в тази насока.
- Чуждият опит показва, че такива идеи се подкрепят от различни фондации, от общините, от държавата, но и от самите граждани. Защо българинът не го вълнува темата за бъдещето на родния театър?
- И бургазлията, и българинът, даже бургазлията по-малко от българина, е стресиран в момента. Аз наблюдавам хората всяка вечер в салона. Ситуацията на икономическа нестабилност и близка война се отразява жестоко върху хората. Да се построи театър изглежда да искаш животът да започне да тече нормално. А сега хората мислят, че животът си тече сам. Но той е цялостен и не е само храна.
Ако има нещо, което би довело парите в театъра, то ще стане, когато той стане общественонеобходим. Мисля си, че усилията на бургаския театър през последната година са насочени именно в тази насока. Не твърдя, че има някакъв генерален пробив, но има напредък.
- Преди време, когато попитах актрисата Мария Статулова има ли виновни за сегашното състояние на театъра и киното, тя отговори категорично - управляващите. А според вас така ли е?
- Българското управление се отличава с инфантилност според мен. Това, че всеки разбира от футбол или театър, не е толкова трагично. Но това, че всички си мислим, че разбираме от управление, е! Има пълен непрофесионализъм според мен във всички сфери на управлението - и преди, и сега.
А на въпроса кой е виновен, не може да се отговори бързо и лесно.В България терминът "свободен интелектуалец" винаги е бил доста съмнителен. Хората на изкуството си вадят хляба с това изкуство, поради което в някакъв смисъл са зависими. А това води до ефекта - липса на обществено доверие. Нещата се въртят в порочен кръг и през годините не стават по-добри.
- А някаква пролука, светлина в тунела, въобще тунел има ли?
- По всяка вероятност проблемите няма да се решат с магическа пръчка. На мен например са ми предлагали да се включа в упралението на културата. Но знам, че няма да имам свободата да прокарвам идеите си в чист вид.
Но това е светлината в тунела - всеки да да се занимава по-добре с работата си днес, отколкото вчера. Няма друг начин за напредък. Ние, българите все се надяваме на чудото. Очакваме някой нещо да направи. Само че чудо няма да се случи за никой от нас. Независимо от това дали ще ни приемат ли в НАТО, Европейския съюз, или няма.
- А къде е мястото на държавата в тази ситуация. Тя започна постепенно да се оттегля от културата. Пример за това в Бургас е оперно-филхармоничното дружество и кукленият театър?
- Държавата от доста дълго време няма политика по отношение на културата. През цялото време се запълват дупки - правят го всички управляващи - и едните, и другите. Като се започне с това, че анестезиолог бе министър на културата, до принципа - пари няма - действаме. Само че до момента нищо сериозно не се е случило като реформа, освен опит държавата да се освободи от ангажиментите си към изкуството. По принцип това е нормална световна тенденция. Поддържането на изкуството е местна задача. Въпросът обаче е да се намерят пресечните точки. Лошото е, че от една страна, Министерството на културата иска да засили местното участие, а от друга, Министерството на финансите не дава възможност на общините да го поемат. Искам да кажа, че едните процеси не са координирани с другите. Причините са най-разнообразни. Може да се започне с политическата окраска на кметовете - ясно е в кои градове нещата не вървят.
- Да, но министър -председателят наскоро каза, че проблемът на общините със субсидиите бил уреден.
- Икономиката на много градове се срина, за да се промени местното самоуправление. Проблемите например с "Нефтохим", "Плама" не са случайни. Не мога да кажа защо се прави това, но според мен е върхът на глупостта. Сега някой ще ми цитира колко пари са дадени за здравеопазване в Бургас, има ли смисъл от градинки, няма ли.
Аз пак казвам, моето верую е професионализмът. Всяко политизиране на икономичеки проблеми води до абсурд. Смята се, че всичко ще се оправи с магическа пръчка. Нищо обаче, което е разрушено, не се възстановява след това. И в този смисъл всичи бъларски правителства си приличат. За мен страшното в случая е не, че правим грешки, но че ги повтаряме упорито и непрекъснато. Та това е уникално.
Правил съм няколко пъти "Чичовци" на Вазов - любимото ми произведение. Не е възможно толкова много енергия да се изразходва за толкова дребни задачи и борби.
Но аз наистина не съм анализатор - реагирам емоционално на едно или друго нещо. Такава ми е професията.
- Предшественикът ви Михаил Събев преди да си тръгне от бургаския театър каза, че събирал като мравка за него. Оставил 2 апартамента, автобус. Вие какво събирате?
- В началото, като се прибирах вечер и гледах как децата ритат топка и чупят прозорците на театъра, един -два пъти им се скарах. После разбрах, че те не са виновни. Та той изглежда като една пуста сграда, в която няма живот. Имам една мечта - искам да реализирам реконструкцията на сградата. Знаете ли, театърът е мимолетно изкуство. Всяка вечер влагаш огромна енергия за всяка пиеса, енергия като за изграждането на цял свят. Искам да направя един път приказка от театър, която да остане и да не се руши. Чисто човешки намирам огромно удоволствие да градя камъни, защото нещо остава. Стори ми се, че Бургас е градът, в който мога да го направя. Упорит човек съм, няма да избягам, макар че личният ми багаж винаги е в куфара. Държа на тая си свобода.
Но нито мога, нито искам да събирам като мравка.
Тук, в Бургас има връзка на театъра с обществеността, тя е най-съхранена. Има отзивчивост, готовност нещо отново да се случи. Знаете ли, има театри като черни дупки. Каквато и енргия да вложиш в тях, тя пропада и изчезва. Докато тук и стените помагат. През годините е влагана добра театрална енергия, която е съхранена и може да се използва. Не смятам, че нещо започва от мен или ще свърши с мен.
Но ми е странно, че показах проекта на реконструирания театър поне на 20 места и никой не ме попита - това театър ли е, какви са тия шарании? Бих се радвал на опонент, на който да обясня кое какво е и защо го правя. Това е едно цялостно виждане за изкуство и аз съм готов да го защитя. Бих могъл да разказвам с часове за всеки детайл от тази сграда. Не твърдя, че това ще е окончателният вариант, но за съжаление всички казват - да бе, много хубаво ще стане. Интересно защо един град не повежда дебат за това какъв ще е театърът му.
- Това театър ли е? Какви са тия шарении?
- Поначало смятам, че ходенето на театър е едно цялостно преживяване. Театърът е място за контакти, а не просто салон, в който се играят някакви представления. Мястото пред театъра наричам "театрален площад". Иска ми се то да се превърне в място, където да се събират художници, поети, артисти. Място за срещи на интелектуалци, място - човешко по мащаб и в някакъв смисъл артистично, бохемско. Театърът има нужда от цялостна среда - представял съм си как ще бъде връзката отдолу от площада на операта, която е една абсолютно неоживена сграда и въобще не можа да стане културен център на града, а по-скоро е едн пуст паметник с мебели отвътре. Представям си какво ще бъде градинката пред съда, как ще се решат проблемите с паркирането тук.
Вътре конструкцията на залата е почти готова, но цялостното й завършване е въпрос на време. Даже не струва толкова много пари - за да приключи ремонта на камерната зала са нужни 150 млн. лв. Въпросът е до обществената необходимост. Аз затова започнах - да видя колко време всички търпеливо ще питат какво става с театъра. Знаех, че нямам достатъчно пари, но нарочно разруших сградата. В това състояние ми харесва повече, отколкото олющен. Това поне е агресивен акт. По-опасно е, ако театърът стои небоядисан, занемарен и забравен. Дето се казва, ако трябва, ще го доразруша. Ще махна тавана, да започне да вали и да няма театър.
По-нормално е един град, който твърди, че обича театъра си, да има хубав театър. Не можем да влезем с тая сграда в 21-ия век.
В очакване на отровната вълна
Сръбската журналистка Дубравка Савич не е единствената, която задава неудобни въпроси на говорителя на НАТО Джейми Шей при ежедневните брифинги на организацията в Брюксел.
Когато обаче тя поиска информация за екологичните последствия от въздушните удари срещу Югославия, професионалистът в областта на отношенията с медиите потърси спасение в грубия цинизъм. "Целият този дим, който идва от 500 горящи села в Косово, сигурно също вреди на озонния слой", излая той към тъмнокосата дама.
преди това бомбардировачите на НАТО превърнаха в развалини рафинерията в Панчево, на 15 километра североизточно от Белград.
Сто километра по-нататък тази картина се повтаряше. През същата нощ бяха обхванати от пламъци втората по големина рафинерия на страната близо до промишления център Нови Сад, както и един близък склад за суров петрол и газ бутан.
Нищо не можеше да бъде спасено. На това отгоре проливни дъждове отмиха от атмосферата голяма част от коктейла от газ и сажди още преди облакът да успее да се разнесе. Местните власти препоръчаха на жителите да не излизат от домовете си без противогази.
От края на март при ежедневните си въздушни атаки бомбардировачите на НАТО не винаги прецизно, но затова пък като по график подпалват складове за горива, рафинерии, химически заводи, както и елекроцентрали и други големи промишлени съоръжения в Сърбия и Косово. На земята отровни облаци дим хвърлят в ужас засегнатите. Клетвените уверения на НАТО, че войната се води само срещу управляващата клика на Слободан Милошевич, но в никакъв случай срещу сръбския народ, звучат в техните уши като подигравка.
Колкото повече НАТО се приближава до своята стратегическа цел да разруши най-важните елементи от военната инфраструктура на Югославия, толкова по-големи стават страничните ефекти върху екологията. В големи части на Сръбия околната среда вече е силно засегната, твърди председателката на опозиционната Зелена партия Бранка Йованович.
При разрушаването на химически заводи се отделят амоняк и безброй други токсични съединения. Стълбовете дим на подпалените съоръжения разнасят в атмосферата диоксини, фурани и други вещества, някои от които причиняват рак. Само бомбардираните рафинерии в Панчево и Нови Сад имаха годишен производствен капацитет между 2,5 и 5, 5 милиона тона. Точните цифри не са известни, но според оценки на експерти от началото на въздушните удари са били подпалени стотици хиляди тонове бензин, нефт и газ.
От атмосферата отровният товар попада на земята, за да се върне чрез хранителната верига или водоизточниците обратно към хората. Дългосрочните последствия от това се неизбежни.
От седмици правителството в Белград предупреждава за екологична катастрофа, която ще засегне и съседните страни. Югославският министър на околната среда Драголюб Йерович съобщи за 20-километрово нефтено петно по Дунава. Целият живот в тази част на реката бил унищожен, заяви той.
Слободан Тресач, директор на рафинерията в Панчево, призова НАТО да прекрати въздушните нападения срещу съоръженията на рафинерията, които по оценка на чуждестранни експерти са понесли щети за близо 1 милиард долара от началото на войната. Иначе имало опасност от екологична катастрофа с непредвидими последствия, заяви той. Няколко дни по-късно бомбардировачите отново летяха над Панчево.
Екологичната катастрофа може да се разрастне. Още от първите дни на войната НАТО бомбардираше и химически заводи, в които се предполага, че Милошевич произвежда бойни вещества. Заводите и складовете за химически оръжия трябваше да бъдат разрушени без риск да се отделят критични количества отровен газ. Най-опасните отрови обаче изгарят безвредно само при по-висока температура.
На четири места, от които поне две вече са били бомбардирани от НАТО /съоръженията в Барич на няколко километра южно от Белград и в Лучани край град Чачак/, вероятно са се произвеждали при пълна секретност отровни газове. Западни тайни служби твърдят, че режимът в Белград разполага с нервнопаралитични газове зарин, фосген, табун и други в количества, достатъчни да причинят смъртта на цялото население на Косово, Македония и Албания. Наскоро британският "Обзървър" съобщи за това, като се позова на хърватски военни, участвали преди разпадането на Югославия в сръбската програма за производство на химически оръжия.
Оръжията с прецизно насочване на НАТО, които понякога пропускат своите цели, прехвърлят един друг сценарий на ужаса в сферата на възможното. Какво ще стане, ако едно такова грешно попадение улучи изследователския реактор на Винча, близо до Белград? В складовете на стария въгледобивен басейн от десетилетия ръждясват 30 контейнера с ядрени отпадъци.
С всяко попадение на НАТО върху югославската инфраструктура нараства и загрижеността на съседните държави Унгария, България, Румъния и Гърция, че екологичната катастрофа може да се прехвърли и през техния праг. Най-силна тревога биха природозащитниците в Гърция и допълнително подгряха антинатовските настроения там. Уреди на университета в Траки в североизточна Гърция отчетоха леко покачване на стойностите на диоксините във въздуха. Ако това увеличение наистина се дължи на бомбардировките в Сърбия, тогава можем да си направим изводи на какво е подложено сръбското население.
Още преди това организацията "Лекари срещи атомната война" заклейми използваните във войната със Садам Хюсеин специални противотанкови снаряди, в чиито бойни глави имаше обеднен уран за усилване на пробивната сила. Слаборадиоактивният уран-238 е отпадъчен продукт от ядрената енергетика. Критиците твърдяха, че подсилените с тежкия метал оръжия се причинили всички по-късни последствия, от които страдаше цивилното население и участвалите в операция "Пустинна буря" американски войници. Все пак има множество други теории, които обясняват така наречения "синдром на войната в Залива".
На друго мнение са специалисти по радиоактивността като лекаря Хорст Куни или Михаел Сайлер от Института по екология в Дармщат. Наистина не можело да се изключи възможността за развиване на рак, ако някой вдиша слаборадиокативни частици уран. Но поне толкова опасна била и химическата токсичност на тежкия метал. Уранът бил сравним по своята отровност с кадмия и в крайна сметка никой нямало с умисъл да разпръсне тонове от него в биосферата.
Водещите германски лекари-еколози обвиниха НАТО, че заради систематичните бомбардировки срещу петролната и химическата промишленост в Югославия към хуманитарната катастрофа там ще се прибави и екологична. Кнут Крузевиц от Техническия университет в Берлин отива дори по-далеч. НАТО, която преди 20 години е решила, че иска да подпомогне изграждането на една достойна за човека околна среда, сега води на територията на Югославия "скрита химическа война".
Задържани моряци в Лагос пишат писмо на султана
18 моряци от арестувания в нигерийското пристанище Лагос транспортно-хладилен кораб /ТХК/ "Лазурен бряг" са изпратили в бургаската фирма Океански риболов писмени молби за връщане в България. Ако желанието им бъде удовлетворено, корабът практически ще остане с 5-6-членен екипаж, който не само няма де е в състояние да поддържа мощностите му, но и трудно ще го опази от нападките на местното население, предричат синдикалисти. Седмица по-рано на собствени разноски в Бургас се завърнаха други 5 моряци от Лазурен бряг. Българският транспортен хладилен кораб бе арестуван в нигерийското пристанище Лагос преди около 2 месеца. Задържането стана по искане на бившeто българо-нигерийско дружество Глоубфиш, в което допреди няколко месеца Океански риболов бе собственик на 30% от акциите му. Де факто ТХК "Лазурен бряг" отнесе ареста заради старите дългове на друг бургаски кораб - Златни пясъци. Ябълката на раздора в случая се оказа товар развалена риба, който Златни пясъци доставял преди година в Лагос. Товарът бил предназначен за Глоубфиш. Поради лошото му състояние фирмата отказала да го получи. Стоката на борда на Златни пясъци е била застрахована в българското дружество София инс. Самото то обаче не подновило лиценза си и не било в състояние да изплати обезщетение по сделката. От българо-нигерийското дружество предявили иск към Океански риболов в размер на 351 000 USD. Малко по-късно размерът на иска е сведен до 230 000 USD. Въпросната сума ще бъде и обект на насроченото за 20 май съдебно дело, заведено от Глоубфиш срещу Океански риболов. Какъв ще бъде изходът от него, ще реши след 10 дни съдът в Лагос. Според бургаски моряци обаче най-вероятно ще се стигне до продажбата на Лазурен бряг на търг на цена 2-3 пъти по-малка от реалната му стойност.
Евентуалната продажба на Лазурен бряг ще довърши и без това потъващият кораб Океански риболов, предричат бургаски моряци. Към момента дружеството практически е собственик само на 4 спрени от експлоатация транспортно-хладилни кораба. На док в бургаското пристанище от 2 години вече залежават Китен, Фрегата и Слънчев бряг. От 5 месеца насам компания им прави и ТХК Златни пясъци. Самото предприятие е оставено на автопилот след напускането на ликвидаторите от Ърнст енд Янг. Около 4 млн. USD са неразплатените задължения на Океански риболов към моряците. 1.7 млн. USD са борчовете на дружеството към Стопанска банка. Голяма сума Океански дължи и на още две банки - Експресбанк и Булбанк, както и на варненската фирма Трамп ойл, зареждала корабите с горива и масла. Милиарди левове са и натрупаните задължения към бургаското данъчно управление.
Инвестиционни бонове вместо заплати ще вземат в БДЖ
Инвестиционни бонове вместо заплати ще вземат в БДЖ, съобщиха вчера за агенция "Балкан" от железопътната компания. От трудовите възнаграждения за изминалия месец на локомотивните машинисти по неизвестни причини са удържани суми в размер на 10 на сто. Машинистите са информирани, че за този месец парите им ще бъдат с 20 на сто по-малко. Причината за това била, че в края на годината компания БДЖ ще изплати дължимите суми на работещите в инвестиционни бонове, с които те да могат да участват в приватизацията.
Съгласно законодателството работниците могат да вземат компенсаторни бонове, само ако лично пожелаят това и се спази определената в нормативните документи процедура. С компенсаторни бонове, обаче, могат да се изплащат пълните заплати, а не част от тях. Освен това те могат да се използват като платежно средство, както в масовата, така и в касовата приватизация.
Красимира Филипова: Твърдо вярвам, че ще успеем
- Г-жо Филипова, каква е оценката Ви за турнира "Жулиета Шишманова"? Трудно ли се ръководи такова състезание? Показаното от състезателките отговори ли на очакванията Ви?
- Турнирът се проведе трудно. Поради проблемите в Косово 12 страни отказаха участието си, но все пак състезание имаше. 14 страни плюс България участваха в него, и то с най-добрите си гимнастички. Българските гимнастички направиха малки грешки, но вълнението им преди европейското първенство е напълно обяснимо. Представителката на Бургас Пролетина Калчева ще направи дебюта си на такова първенство, а Виктория Данова ще е лидер, след като толкова години е зад гърба на Теодора Александрова.
- Как оценявате чуждестранното участие в турнира?
- Съжалявам, че испанците не взеха участие в състезанието, защото те имат много класни гимнастички и борбата щеше да е още по-голяма. От Австралия също показват желанието си да влязат в световния елит.
- Имате ли забележки към домакините по повод организацията на състезанието?
- Не. Абсолютно никакви.
- Какво очаквате от европейското първенство? Казахте, че на нашите състезателки ще им е много трудно.
- Трудно ще бъде в смисъл, че конкурентките им са все големи звезди и много са малко дебютантките като нашите момичета. Мисля, че българските представителки имат качества и ще бъдат харесани.
- Смятате ли, че българската художествена гимнастика си възвръща позициите от преди години?
- Все още не, но младите дават надежди и твърдо вярвам, че ще успеем.
Мащабна строителна програма в община Созопол
Устройването на селищата е безусловна част от съвремието ни и от това, доколкото е успешно, зависи как хората сполучват в работата и ежедневието си.
В този смисъл подготовката на строителната програма на община Созопол бе отговорна и в нея залегнаха най-необходимите обекти, подходящо финансирани. Наред с предложенията на кметовете под внимание бяха взети обсъжданията по наболели проблеми от хората на общоселски събрания, защото те се натъкват на тях и успяват да ги откроят най-добре. От друга страна, управляемата част на бюджета са разходите - казват специалистите. Затова кметът на община Созопол Златко Николов, подпомогнат от служителите от направление териториално-селищно устройство, подходиха балансирано при съставянето й и внасяне за одобрение от общинските съветници.
7 млн. лв. са заложени за завършване на кметството в с. Равна гора, 35 милиона за строителство на ЦДГ в с. Черноморец, 10 милиона за здравна служба в с. Веселие, 20 милиона за водоснабдяване на с. Вършило, 40 милиона за канализация на квартали 69, 70, 71 в Созопол и 157 млн. за поликлиника, 3 милиона за завършване на трафопост в с. Росен и около 30 за нови трафопостове в селата Извор и Черноморец. Предвидени са средства за застроително-регулационни планове на селата Габър, Вършило, Индже войвода.
Факт е, че ръководството на общината трябва да се съобразява и с изискванията, които се поставят чрез държавния бюджет на общината - до 10 % от средствата могат да се използват за строителство, машини и съоръжения - т.е. за дълготрайни материални активи. Приоритетите са на първо място. Затова, колкото повече собствени средства се наберат, по-голяма ще е възможността да се финансира строителната програма. Предвид особеностите на общината - припомня кметът г-н Златко Николов - основните собствени постъпления са през лятото. Затова засега не може да се започне работа по всички заложени в нея обекти. Ударението се поставя на Созопол, Черноморец и отчасти Равадиново по подготовката им за туристическия сезон. През месеците юли, август, септември ще се реализират проектите на останалите селища, когато постъпленията ще са ритмични.
Кметът на община Созопол търси допълнителни възможности за финансиране на обекти от инфраструктурата на района, незалегнали в програмата. Неотдавна проведе разговори и отправи писмено искане до Министерството на регионалното развитие и благоустройство и до Министерството на туризма и търговията да осигурят необходимите средства за цялостно асфалтиране на отсечката с. Черноморец - къмпинг "Градина" и от разклона до с. Равадиново. Уверения за благоприятно развитие на ситуацията има. Ако по някаква непредвидена причина не бъдат приведени средства, ще се направи частичен ремонт.
Поддръжката на четвъртокласната пътна мрежа, каквито са шосетата между селата е на отделен фонд и се отпускат целево, за поименни обекти - обяснява зам.-кметът на общината Панайот Балджиев - и то в километри.
Сторителството на обществени сгради, електрозахранването с нормално напрежение, водоснабдяването, ремонтът на пътищата, са част от строителната програма осъществяването на която ще подпомогне хората да устройват по-добре малкия си бизнес и осъществяват замислите си.
Нов хотелски комплекс ще бъде открит в Царево
Инженер Кръстьо Христов е ръководител на обекта "Почивна база" на ДЗИ - София, който се изгражда в царевския квартал "Василико". Инвеститор е Централно управление на ДЗИ - София, а изпълнител ЕТ "Анами", Царево на инженер Петко ПЕтков.
Работата по изграждането му започна от януари 1989 г. Вече са построени четири секции по четириетажни къщи, представляващи хотелска част, двуетажна административна сграда. Друга двуетажна сграда пък е предназначена за ресторант и игрални зали. До ресторанта се прави закрит плувен басейн със сауна и кафе-сладкарница. Изгражда се и самостоятелен трафопост. На този етап в хотелската част се извършват довършителни работи, а при ресторанта, трафопоста и басейна се работи по конструкцията, които са наполовина завършени.
Очаква се разработка за укрепителна стена на брега и вертикална планировка. В рамките на пусковия срок, края на юли 1999 г., ще бъдат завършени хотелската част, ресторанта и трафопоста. Поради много на брой и различни по характер причини довършването на закрития плувен басейн щяло да се забави.
Отсраняват България от международното волейболно движение
Отстраняването на България от международното волейболно движение ще бъде отменено веднага след избора на председател на Българската федерация по волейбол, съобщиха от Международната федерация по волейбол /ФИВБ/. "Наказанието на българската федерация ще бъде анулирано след Общото събрание, на което трябва да бъде избран президент", каза за БТА Карлос Санчес, шеф на пресцентъра на ФИВБ. Санчес добави, че ФИВБ вече е била уведомена за насроченото за 30 май Общо събрание на Българската федерация по волейбол, на което ще присъства също и представител на Световната централа.
Още един екофорум в Бургас
На 13 и 14 май в бургаския хотел "Парк" ще се проведе 14-та асамблея на еколозите от общините в България, съобщи на брифинг зам.-кметът на Бургас Венелин Тодоров. Форумът ще премине под патронажа на градоначалника Йоан Костадинов. Очаква се присъствието на около 80 участника, между които и представители на неправителствени организации, както и членът на УС на асоциацията от Бургаската община Маринета Николова. Една от целите на асамблеята е да се осигури прозрачност по въпросите на околната среда и предотвратяване на замърсяванията.
Асамблеята ще бъде открита в 9.30 ч. Очаква се първия ден, когато ще се обсъжда опазването на биологичното разнообразие, да присъства представител на МОСВ. Участниците втория ден ще посетят защитените местности Пода, Атанасовско езеро и Ропотамо.
Резултатът, очакван от срещата, е запознаване със Закона за защитените територии, Закона за защита на природата и Закона за горите. От Бургаски регион в асамблеята ще участват представители на общините от Царево, Айтос, Поморие, Сунгурларе, Твърдица, Китен, Созопол и Карнобат. Основен лектор ще бъде Христо Божинов от МОСВ.
Петима бургазлии се готвят в националния отбор по хандбал
Изпълнителният и технически директор на "Порт-Бургас" Тодор Хънков, треньори и част от състезателите по хандбал вчера бяха приети от кмета на града Йоан Костадинов в голямата зала на общината. Чистосърдечно казвам, че се гордеем с вас, се обърна градоначалникът към присъстващите бургаски спортисти и спортни ръководители от клуба, завоювали трета поредна шампионска титла и дубъл на Купата на България. Дано успехът ви спохожда и занапред, дай Боже и навън, добави кметът Костадинов. Той, донякъде с тъга, си припомни как през 1966 г. заедно с Коцето Ганев са станали републикански шампиони по хандбал. Тодор Хънков обаче го върна в залата и намекна, че освен поздравленията и добрите пожелания ще се наложи общината и да помага на клуба. Бих желал повече да мислим за играта, отколкото за титлите и отличията, подчерта г-н Хънков.
На срещата стана ясно, че петима състезатели на "Порт-Бургас" са извикани за подготовка в националния отбор на страната. В събота започват евроквалификациите с Украйна, Турция и Холандия.
Шансовете ни не са големи, признаха професионалистите, но българите неминуемо трябва да минат през такива турнирни битки, където става ясно какво е истинското положение и какви са истинските възможносит на хандбалистите.
Шампионите на България получиха сувенирни часовници от кмета на Бургас. Да си сверявате времето с европейските отбори, обясни подаръка г-н Костадинов.
Пренасочиха болнично дарение
13 комплектувани болнични легла, 8 тоалетни стола, 3 инфузионни маси, 130 аптечки и един аптечен шкаф пристигнаха вчера в бургаския тубдиспансер като медицинско дарение от Германия. Дарителят е г-н Калдиш и това е първата му пратка. ТИР-ът с оборудването идва от Варна, където е оставено част от дарението. Пособията са били предназначени за онкодиспансера в Бургас, но от БЧК решили, че ще са по-необходими на белодробно болните, каза секретарят Величко Божинов. Г-н Калдиш, разбрахме от присъстващите, бил приятел на секретаря на Турското генерално консулство в Бургас г-н Хаджиоолу и чрез тази връзка е уреден пътят на дарението. Г-н Божинов ни увери, че то няма да е последно и до 2-3 месеца ще пристигнат други.
От директора на тубдиспансера д-р Димитър Желязков научихме, че проблемите на болничното заведение общо взето са решени и при минимум претенции те се справят с обстановката. Имат и необходимите лекарства.
Искаме един нов рентген, изплака мъката си д-р Желязков. Старият е 25-годишен, амортизиран и с повишена опасност за персонала.
Но не могат да си го позволят. Защото такова съвременно съоръжение струва от порядъка на 200 хил. DМ.
Не им остава друго, освен да са благодарни на това, което все пак някой успява да изпрати.
Пробойна в синята броня на СДС
На 26 април група седесари се събрали и учредили дискусионен клуб "Избори '99", стана ясно вчера на среща с медиите. За председател двадесетината учредители избрали Иван Кушалиев. Сред членовете на клуба личат имената на Илия Русев, Димитър Николов, Валентина Марчева, Милан Миланов и др. Подчертано бе и присъствието на общинските съветници д-р Петър Бодуров, Стоян Деспотов и Иван Кушалиев. Като пример за издигане градските интереси над личните бе посочен фактът, че д-р Бодуров и Димитър Николов заставали рамо до рамо в предстоящата предизборна битка. Както се изрази г-н Кушалиев, в демократичен Бургас не трябвало да има червен кмет или обърнато обратно, на синия Бургас му прилягал син кмет. Лозунги, познати доста отдавна. До болка! Споменато бе, че по устав можело да съществува такъв клуб, а като челен опит бе анонсиран дискусионният клуб на Евролевицата. Местното ръководство на СДС в лицето на зам.-председателя Пламен Янчев и секретаря Бисера Вангелова бяха обаче на друго мнение. Напук на очакванията те изчакаха кротко да свърши проявата и казаха своето виждане. До този момент при мен не е постъпвал протокол за подобно учредяване. Ако някой някого устно е уведомил за подобно начинание, това не означава решение или разрешение на подобна самодейност, каза Бисера Вангелова. Показателно като факт, макар и дребен, било и това, че за пресконференцията всички медии са научили не от синята централа, както би трябвало да бъде, а от пресаташето на общината. Все пак този факт би трябвало да подскаже, че инициаторите търсят съдействие за разгласа другаде, а не от собствената си структура. Като волни изпълнения бе определено от г-н Янчев подобно учредяване. Не можело уставът на СДС да е валиден за Иван Костов, а за Иван Кушалиев не. Намекнато бе и това, че в никоя структура на СДС не било регистрирано членството на д-р Петър Бодуров.
Отново с благовидни лозунги в името на Бургас бе учредено преди време гражданското обединение "Радетели за Бургас" на кръга около Янчо Карачорбаджиев. Ако трябва да припомним, те се заканваха да възнегодуват, ако областният управител не е от града ни. Останаха си със заканите. Сред политическите среди се говори, че до края на седмицата ще се нарои още една политическа, надпартийна структура "Заедно за Бургас". В центъра й се очаква да застанат Иван Григоров и Живко Нечев - отново общински съветници. С наближаването на изборите все повече местни политици, къде реанимирани трупове, къде зомбита и тук - там активисти, започнаха да милеят за Бургас и да издигат името му като флаг. А защо не и като таран поне за бъдещия общински съвет. Да си припомним крилатата фраза на Толстой: "Цинизмът започва оттам, откъдето започва политиката".
С крос и бдение студенти се обявиха против войната
По свой начин бургаските студенти казаха "не" на войната на запад от нас. Студентски инициативен комитет организира вчера крос, който се състоя по алеите на техническия университет. Наградният фонд за спортната надпревара бе в размер на 100 хиляди лева. След смрачаване младежите от всички колежи и висши учебни заведения в Бургас направиха мълчаливо бдение със свещи. На изхода на града в посока София те застанаха със запалени вощеници, за да изразят несъгласието си с това в края на ХХ век да загиват хора. Както подобава на младостта, тяхната проява завърши с дискотека, която нарекоха антивоенна, в клуб "69". Няма никакви политически пристрастия при организирането на нашите прояви, коментира Тодор Ангелов от инициативния комитет. Просто ние не искаме да загиват хора. Затова и съвсем по младежки изразяваме волята си.
Трънска оправия 2
Оня трънчанин, дето натовска ракета му минала над главата, вследствие на което прасето му избучило кочината и хукнало през границата, а кокошките му спрели да снасят, изгледал новините по БНТ и си легнал. А човек, като си легне рано, разбира колко грозна е жена му, а като заспи - сънува чуждо - от хубаво по-хубаво. На нашия човек му се явила Надето от новините, заедно с Ваньо. Вървят в тъмното в Боянската гора. Иван му рекъл нещо за избора, а Надето го превела на натовски - Don't worry, be happy!
Трънчанинът си плюл в пазвата и си рекъл: Мене открай време най ме е страх от: Не бой се!
После видял Надето с генерал в коридор. Тя му го представила: Този е от Щабквартирата. Значи той е основният квартирант, помислил си човекът от Трън. А тя, дето я имал за свястна жена, взела до ги води едни... - все квартиранти. Йожката даже поискал не само коридора, но й кухнята, че и спалнята.
После един китаец хвърлил парче от китайската стена в съня на трънчанина. Нашият човек си рекъл: Ако бяхме ние, щяхме да се извиним на алианса, че сме построили посолството си точно на това място.
И така по еволюционен начин гражданинът на Трън, иначе прост селянин, стигнал до революционната идея, че алиансът е селски курвар. Затиска момата до дувара с думите: Ще те пазя, не бой се. А като дойде време да се изхвърля, вика: Пай-и-и-и се-е-е-е!
