България иска да маркира границата си
Конституционният съд е прекратил производството по две дела, образувани по искове на бившия главен прокурор Иван Татарчев, поради оттегляне на исканията от сегашния главен прокурор Никола Филчев, уточниха от съда. Двете прекратени дела са за утвърждаването на списъка на синдиците от правосъдния министър и вноските във фонд Земеделие. По дело N 35 от 1998 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува разпоредба от Търговския закон, която определяше правомощията на министъра на правосъдието да утвърждава и обнародва в Държавен вестник списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани от съда за синдици. В мотивите си Иван Татарчев беше посочил, че според него това е намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната.
По дело N 2 от 1999 г. главният прокурор Татарчев поиска да бъде отменена разпоредбата от Закона за земеделските производители, която предвижда вноски във фонд Земеделие в размер на 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост след данъчното облагане. В мотивите си по иска Татарчев посочваа, че тези вноски са едностранно въведени от законодателя неданъчни плащания в полза на фонда, като плащането им е поставено в тежест само на тесен кръг предприятия от хранително-вкусовата промишленост, които са произволно определени.
Двете дела е трябвало да бъдат разгледани тази седмица, информираха конституционни съдии.
Врани нападат засети ниви в Добричко
Нашествие от врани напада нивите в Североизтока, алармират земеделски стопани в Добричко. Птичите колонии не са наши, а най-вероятно идват от Молдова, Украйна и Румъния, казва ентомологът проф. Христо Контев. Обичайно вредителите прелитали от устието на река Дунав в късната есен и се нахвърляли върху необраните царевични ниви или разпиляното жито по пътищата. Има опасност обаче птиците да изровят току-що посятите слънчогледови семена, да излапат и царевичните зърна, предупреждава ентомологът.
Главният прокурор прекрати дела на Татарчев
Конституционният съд е прекратил производството по две дела, образувани по искове на бившия главен прокурор Иван Татарчев, поради оттегляне на исканията от сегашния главен прокурор Никола Филчев, уточниха от съда. Двете прекратени дела са за утвърждаването на списъка на синдиците от правосъдния министър и вноските във фонд Земеделие. По дело N 35 от 1998 г. тогавашният главен прокурор Иван Татарчев атакува разпоредба от Търговския закон, която определяше правомощията на министъра на правосъдието да утвърждава и обнародва в Държавен вестник списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани от съда за синдици. В мотивите си Иван Татарчев беше посочил, че според него това е намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната.
По дело N 2 от 1999 г. главният прокурор Татарчев поиска да бъде отменена разпоредбата от Закона за земеделските производители, която предвижда вноски във фонд Земеделие в размер на 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост след данъчното облагане. В мотивите си по иска Татарчев посочваа, че тези вноски са едностранно въведени от законодателя неданъчни плащания в полза на фонда, като плащането им е поставено в тежест само на тесен кръг предприятия от хранително-вкусовата промишленост, които са произволно определени.
Двете дела е трябвало да бъдат разгледани тази седмица, информираха конституционни съдии.
Екскмет си възвърнал кметския стол с бормашина
Бившят кмет на Средец Бойчо Колелиев се опитал да проникне и се настани в кабинета на временно изпълняващия длъжността Димитър Црънков, като пробие с бормашина патрона на вратата, научихме от полицията. Възползвайки се от отсъствието на г-н Црънков, който бил в столицата на 26.04., в 12.00 ч. Колелиев събрал лидерите на политическите сили на територията на общината и им заявил категоричното си решение да се настани в кметския кабинет. Поведението му било продиктувано от липсата на подпис в протокола за отстраняването му преди две години. Това пояснение получихме от г-жа Таня Максева, председател на Общинския съвет в Средец. Да припомним, че изборните резултати, респективно изборът на Бойчо Колелиев за кмет, бяха дълго оспорвани. В първото заведено дело за оспорване на легитимността на изборите бе спечелено от г-н Колелиев. Заведено е второ дело срещу него за предсрочно прекратяване на пълномощията му, заради несправяне със служебните задължения. Това било решено от Общинския съвет. За отстраняването на господина са гласували дори съпартийците му от БСП. Бойчо Колелиев обжалвал решението на ОбС в Бургаски областен съд. Делото преминало през всички съдебни инстанции и стигнало до Върховния административен съд. Оттам то е върнато в Бургаския окръжен съд. Неизвестно докога ще продължи тази въртележка. Г-н Црънков отказа коментар, мотивирайки се с това, че е отстъствал от града. Спомена само, че "пререканията за кметското кресло са много стара история". Според други източници г-н Колелиев и досега смятал, че си изпълнявал съвестно правомощията на кмет. Сигурно затова решил да се настани на кметския стол. След намесата на РПУ - Средец самоуправството е прекратено. Нормалната дейност в кметството е продължила.
И миденото производство в Созопол спря
Преди повече от 15 години в града бе основана Експериментална база по марикултури с ръководител биологът Иван Лахнев към Института по рибна промишленост - Бургас, сега назоваван ИРП - 25. Работеше се по утвърдена научна програма. След експерименталните бяха поставени и производствени задачи. Създадена бе мидена плантация край остров "Свети Иван". Стигна се до 150 тона годишно предадени миди с отлични вкусови качества. Технологията почиваше на биологичните особености на мидите - самозакрепването им върху носещи конструкции, разположени в повърхностните слоеве на морето, богати с хранителни вещества, без нужда от специална храна. Предвижданията тогава бяха базата да се обособи в модерно стопанство за отглеждане на миди и наред с научнопроизводствените задачи да се обучават кадри за такава дейност по цялото българско Черноморие. Интерес към работата на базата проявяваха специалисти от други страни - Турция, Франция, заради работата в открито море с оптимален тип съоръжения. Тази е добрата част от историята на Базата по марикултури допреди 3-4 години.
От 2 години тя е във финансов колапс.
Започна се със срязване на колекторите и крадене на мидената реколта от недобросъвестни рибари, както твърди Иван Лахнев. Последват непосилни наеми, скокове в цените на парата, водата, електроенергията, стеснение на пазара.
- Ако някой отговорен човек от ДИК и ДИР погледне рибарския инвентар на лодкарите ще види, че поплавъците са от нашите съоръжения. Никой не ги произвежда. Те са наш патент. Миденото съоръжение така е проектирано и изпробвано, че хоризонталната му част не може да се скъса каквато и буря да връхлети, освен ако не се среже. Хванахмем злосторниците, но не ги осъдиха. Въпреки че има забрана за движение на 100 метра от мидените полета никой не я спазва. Инспекторите казват - справяйте се сами. Трябват драконовски закони, санкции, конфискация на имущество, съдебно произвосдтво, възстановяване на щети и т.н., както е в други страни. Това е друга от причините да се преустанови начинанието - реди разказа си Лахнев.
Лошото е, че не се знае перспективата.
Институтът е в процес на приватизация или го чака ликвидация. създаденото с много труд бе лековато пропиляно. В моите предложения не се вслушват. Никъде го няма това - да не се приеме нещо алтернативно, да се модифицира, да се внедри ноу-хау, да се развива дейност с по-малко хора, ако трябва, но базата да стане конкурентна. Върви се по най-лесния път - закриване. Колко хора останаха без работа? Има интерес на чужди инвеститори за развитие на марикултури, но липсата на ред и сигурност ги възпират.
Базата по марикултури в Созопол, чиято дейност бе подчинена на научни и практически резултати, на усъвършенстване технологията за произвосдтво на миди специално в особения хидрологичен режим на Черно море почти преустанови дейността си и не се знае ни настоящето, нито перспективата й.
Млатят улични продавачи на риба
Двама продавачи на риба били пребити от неизвестни лица, съобщиха от полицията. Около 14 ч. на 26.4. на разклона Бургас - София край с. Миролюбово неизвестните счупили стъклата на автомобила ВАЗ - собственост на единия от търговците, и им "поискали" пари.
Половин час по-късно в III РПУ - Бургас е получено съобщение за нанесен побой над други двама продавачи на риба на отбивката на бензиностанцията в с. Ветрен. Установено е, че и двата случая са действали едни и същи извършители. Вероятно става дума за рекет, подозират запознати. Бабаитите се издирват от III РПУ.
Разкрит наркоканал във Варна
Трансграничен наркоканал разкриха при съвместна операция българските и македонските спецслужби. За по-малко от десет месеца това е вторият разбит контрабанден наркоканал във Варна след август миналата година, когато бяха намерени 668 кг кокаин. Това съобщи вчера на брифинг директорът на РДВР - Варна, полк. Иван Стефанов. Трансграничният канал за контрабанда на наркотици от Латинска Америка за България е разкрит на територията на Варна за времето от 24 до 27 април. В жилището на И.Г. А. в комплекс "Възраждане" са намерени и иззети 10 пакета по 1 кг. с вещество във формата на ситни бучки. При изследване с полеви наркотест е доказано, че веществото е кокаин-база на стойност близо 3 милиарда лева. По време на операцията са задържани лицата И.Г. А. на 41 г. от Варна, неосъждан, едноличен търговец, и македонският гражданин Т.Н., на 44 г. Самоубийствата в армията растат
От началото на годината в гарнизон - Бургас е регистрирано едно самоубийство и един опит за самоубийство, съобщиха в доклада си на общо съвещание - презентация щабовете на поделенията от региона. И двата случая са извършени със зачисленото оръжие. Ст. матрос Р. П. се застрелял в главата, а матрос Атанас Косев от Карнобат е направил опит да се самоубие. Предизвикателствата са от семейно-битов характер, твърдят командирите им.
Във Варна опит за самоубийство извършил Венцислав Иванов. Сагата му е любовна. Венцислав се влюбва в момиче от семейство с висок стандарт, а самият той е син на шофьор. Родителите на момичето категорично се противят на връзката, което разстройва психиката на младежа. Социалното разслоение тепърва ще се усеща като фактор в личните връзки на хората, сочат психолозите в армията.
Каква е картината в българската армия. През 96 г. самоубийствата са 4, през 97-ма - 7, през 98-ма - 15. От началото на 1999 г. има 4 случая в поделенията на ВВС. Самонараняванията са значително повече - 5 офицери, 15 сержанти и 48 войници. За всеки отделен случай е издадена специална заповед. Анализите в тях показват, че не всички са свързани с психопроблеми. Има значителен брой инциденти или неспазване на мерките за безопасност. Като цяло процентът на самоубийства или опити за тях в армията на 100 хил. човека е по-нисък, отколкото в цивилния живот.
Практиката е наложила още една основателна причина. Командирите се тревожат за значителното физическо и психическо натоварване на срочнослужещите, които са с твърде редуциран състав. Честите дежурства просто прекъсват връзката началник - войник - родители, която се счита за основна профилактична мярка в засега непроменимите условия в армията.
Странната връзка между ДПС и българските президенти
От началото на демократичните промени в България през 1989 г. до днес упорито се налага убеждението, че единомислие между институциите и ръководещите ги политици, от една страна, и всички останали партии в опозиция - от друга, никога не може да бъде постигнато. Причините за това са заложени още от структурирането на държавното ни управление. Държавната власт бе разпределена между институциите по начин, който неизбежно по-късно генерира перманентно напрежение. България е президентска република, но само според Конституцията. Всички важни правомощия за управлението на страната са в ръцете на управляващата в конкретния момент партия начело с нейните "отличници", поставени на ключови държавни постове. По този начин още в зародиш демократичният принцип, който залегна в основата на българската Конституция, се превърна в предпоставка за създаване и още по-лошо - за перманентно поддържане, на антагонизъм.
Изключение прави единствено уникалният за родните условия политически диалог и конструктивно разбирателство в отношенията между институцията на държавния глава и организацията, създадена в първата година след 10 ноември - ДПС на Ахмед Доган. Независимо от конкретната политическа обстановка в България и цвета на управляващата сила, тази връзка продължава да е неоспорим факт. Едва ли в противен случай експрезидентът Желю Желев щеше да дели една политическа съдба с Ахмед Доган в ЛДС. Едва ли лидерът на ДПС щеше да е "упълномощен" да лобира в политическите среди за президентската позиция по кризата в Косово днес. ДПС беше политическата организация, която безрезервно и първа застана зад становището на президента, както за неограниченото приемане в България на косовски бежанци, така и за допускане на натовските самолети във въздушното ни пространство.
Диалогът и очевидното уважение между Петър Стоянов и Ахмед Доган могат да се обяснят с факта, че и институцията на държавния глава, и ДПС не са сред водещите структури сред себеподобните си. Президентът у нас като институция е бил винаги с номинация за поддържаща роля от гледна точка на участието във вътрешнополитическите процеси в държавата, за разлика от изпълнителната власт. Установеният двуполюсен модел на управление в България предлага също поддържаща позиция за ДПС. За 9-те години съществуване Движението на Доган направи наистина шеметно придвижване към центъра на активния политически живот, като достигна възможния максимум - трета политическа сила в страната.
Наивно е да се предполага, обаче, че константната връзка между президент и ДПС се крепи единствено на липсата на други алтернативи или пресметнат прагматизъм. От една страна, ДПС трудно може да се уповава на изпълнителната власт и персонифицирания й образ в лицето на министър-председателя. Примерите от историята след 1989 г. показват, че етническият електорат на ДПС е манипулиран многократно, както от сини, така и от червени, особено преди избори. Ето защо е невъзможно да се очаква, че ДПС може да протегне ръка към друга политическа сила, дори тя да е управляваща и да обещава много за българските турци. Явното използване на турската етническа група през годините, злоупотребата с емоционалния й спомен за някогашната комунистическата агресия, "покръстването" и големите екскурзии не могат да бъдат забравени. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че турската група, за разлика от други малцинства, живее компактно на територията на страната. Българските турци са тясно свързани помежду си на базата на родствения признак и верската принадлежност. Те имат значително по-голяма мотивация за пропаганда на колективните интереси и от тук - силен аргумент за участие във властта, макар и предимно на местно ниво. Тази амбиция, обаче, често пъти се разминава с намеренията и апетитите на политиците - леви или десни, за спечелване на изборите в компактно населените с български турци региони и е основен източник на политическата непоносимост между ДПС и останалите партии.
Единствената институция, която досега все още не е посегнала на ДПС, това е тази на президента. Дали от политическа прозорливост или просто заради убеждението, че държавният глава няма право да дели поданиците на страната си по цветове или етническа принадлежност, до този момент в българската политика топлата връзка ДПС-президент е запазена. И за това в конкретния кризисен за Балканите момент на ескалиращо етническо напрежение може да бъде благодарен целият български народ. Факт, който дори Иван Костов признава.
Добрият дух на разговорите с организацията на Доган е необходим, колкото на държавата като цяло, толкова и на управляващите. Повече от очевидно е, че президент и изпълнителна власт не могат да намерят общ език на институционално ниво дори в моменти от изключителна за България важност. Ясно е, че и СДС, и БСП не могат да открият допирни точки помежду си, дори тогава, когато липсата на диалог би била фатална, както за сините, така и за червените. Факт е, че в критичните моменти за България, които са поставяли неведнъж на изпитание зрелостта на политическия ни елит и националните ни интереси, не друг, а именно държавният глава заедно с ДПС са поемали отговорността да бъдат "омиротворителни сили" за постигане на консенсус. Благодарение на това президентът отвоюва успешно съревнованието с правителството да бъде национално-отговорното лице, което носи последствията и задълженията да бъде надпартийното олицетворение на единодържавието. Това е и причината именно ДПС, политическата организация, която и леви, и десни заклеймяват, да спечели позицията на уважаван политически гарант за постигане на консенсус в името на глобалния национален интерес.
Не е случайно съвпадението, че броени дни след срещата на Ахмед Доган и Петър Стоянов държавният глава излезе с официално обръщение към нацията за необходимостта България да окаже съдействие на НАТО като предостави въздушни коридори на самолетите на пакта. Все още е пресен и примерът отпреди 7 години, когато след самоубийствения политически акт на тогавашния премиер и гласуването в парламента на вот на доверие кабинетът на Филип Димитров падна. След създадения политически хаос в България през 1992 г., прословутите "Боянски ливади" и неуспешния опит на БСП да състави правителство, не друг, а именно ДПС бе натоварено от държавния глава с отговорността да намери изход от вътрешнополитическата криза. Организацията на Доган е може би единствената, която дори при поемане на негативите за управлението на държавата остава с непроменлива електорална подкрепа.
Едва ли позицията на ДПС днес се приема спокойно от управляващите. Друг е въпросът, че никой вече не ги пита, защото "времето на подаръците свърши". Остана само простата аритметика, която всеки в тази държава може да направи. А именно - непростимо е за управляващите, когато къщата ти гори и сам не можеш да изгасиш пожара, да стреляш по пожарникарите.
