Актрисата Мария Статулова: Не съм съгласна с идиотския начин на живот
Актрисата Мария Статулова:
Не съм съгласна с идиотския начин на живот
- Какво провокира актрисата Мария Статулова да оглави женското сдружение "Екатерина Каравелова"?
- Най-първо името на тази жена - Екатерина Каравелова. Действително аз съм безкрайно вдъхновена от личността й. Днес не се раждат такива жени. В целия този хаос, в който живеем, не съм съгласна с безкрайно много неща - не съм съгласна с унищожението на страната ни, на културата ни, не съм съгласна с идиотския начин на живот, който предлагаме и на децата си. Те се раждат в този хаос, живеят го заедно с родителите си и трудно могат да се ориентират. А у нас всичко девалвира, всяко едно нормално понятие като чест, хуманност, любов, човечност и още колко други мога да изредя.
- А с какво може да помогне едно сдружение на децата и жените на България?
- Чрез това сдружение аз получавам подкрепа от други жени, то ми помага да имам собствена самоличност, да разбера, че не съм глупачка или слугиня, а мислещ човек. В сдружението се раждат проекти, свързани с изкуство, медицина, компютри. Организират се изложби и за по-дребни неща - например за изделия, изплетени на 1 кука. Но дори и това е някаква традиция, останала от нашите баби и майки. Защото от днешното време нищо не остава. Ние сме номади, хуни. Премахнахме книжарниците, българско кино няма - само американски лимонади. Моите деца не знаят какво е полско или чешко кино, унгарско или шведско - нищо не знаят!
- Къде са причините да умре българското кино? Има ли шанс то да се възроди?
- Нима не виждате - в мерзавците. В управляващите! Днес няма шанс българското кино да се възроди - за един филм са нужни милиарди. А сега всеки гледа по-някакъв начин да оправи своето дребно животче, защото е на някакъв пост за година-две и през това време бързо граби, каквото може, и никак не му пука, че става въпрос за традиции. Ако аз не съм актриса, моите деца няма да знаят, къде се намира театърът - има такива хора.
Непрекъснато ни поставят в ролята на просители за пари. Вярно, така е и по света, но както казва Бай Ганю - Европа е едно, ние сме друго и не случайно тази реплика от Алеко Константинов е толкова актуална за днешния ден, че не знам с каква друга да я сменя. Веднъж разговарях с един човек /не искам да цитирам име/ за субсидиране на представление и той откровено ми каза: "Виж какво бе, мойто момиче, - пари за мис мокра фланелка - да, за театър - не". Кратко и ясно. Понякога предпочитам този диалог пред гърча, който настъпва при отсрещната страна, когато те лъжат - обади се в петък, в понеделник и т.н. Но това е като да ти отрежат главата или ръката с мачете. Е, не бих желала да е с тъп кухненски нож!
- Какво остана от българския театър след така наречената театрална реформа?
- В българския театър няма никаква реформа - това са измислици на тези, наречени министри и зам.-министъри на културата, на голямата тумба в хубавата сграда на министерството в центъра на София. Това са хора, които никак не се интересуват от актьорската личност, която и да е тя, каквото и да е тя! Не могат всички актьори да бъдат Лорънс Оливие или Робърт де Ниро. Има артисти за малка роля, за средна, за голяма роля, за епизод и т.н. - има артисти, актьори. Но тези, които ни управляват, наречени началство, те не обичат хората си - нещастните актьори, които за цялата страна са 2 000 души, а вече и по-малко, тъй като част от тях са измрели от глад и нищета. И за тази бройка - не знам вече дали не гледат на нас като на бройлери, се вдигна такъв шум и дандания. Ние не сме глупаци, ние сме мислещи хора. Пазим в главите си текстове на Яворов, на Лермонтов, на Пушкин, на Островски, на кой ли не! Ако тези управляващи ги попитам за четвърт стих от Борис Христов, от Христо Фотев, от Иван Вазов - надали ще кажат. И когато тези глави управляват ония, които мислят - става тежко. Какво му трябва на управляващия, за да подтисне мислещия - да го доведе до просешка тояга, до мизерията, та тези хора да се алкохолизират и да измрат. Целта на занятието е почти постигната. Това е истината! Но всички се страхуват - аз вече не знам от какво. Казват,че преди при социализма все някой с нещо пречеше. На мен пък никой с нищо не ми пречеше да си казвам това, което мисля, защото никой не може да зачеркне очите ми, да зачеркне ръцете ми, никой не може да ми ги вземе, да извади от главата ми мислите ми. Унищожават артистите - не мога да ви опиша какво е в провинциалните театри, които са по-малки от Бургас и Варна - ад е! Пътувам много из държавата - и слава богу! Някой ще каже - да, ама тя си направи самостоятелно представление и си пътува. Ще отговоря - направи и ти, аз ще дойда и с теб. Но много е важна компанията,а също и това, което се поднася на зрителя, защото аз не желая да се занимавам с халтура. А едно стойростно представление не е халтура. Но не всеки има възможност да го направи и особено, когато непрекъснато те държат в шах - на договор за по 1 месец, за 3 месеца - та това е гърч! На какво отгоре, защо се гаврят с нас?! И после ти, който жевееш този свински и адски живот, да зареждаш от сцената по 600-800 зрители с енергия, с усмивка, с радост, с умни неща - е, ама аз откъде да ги изкопавам непрестанно, та мен кой ме зарежда - Министерството на културата?! Не ми е удобно да кажа лоши думи, не желая.
- Наскоро в интервю поетът Павел Матев каза, че нашето време е враг на поезията.
- Боже мой, само на поезията ли! На всичко, наречено култура.
- Какво може да зарадва Мария Статулова в днешно време?
- Много неща могат да ме зарадват. Най-първо децата ми. Синът ми е на 9 години, дъщеря ми на 18. През април ще имаме празник - пълнолетие, после абитуриентски бал. Радост е, че започнах ново представление. Пак самостоятелно, една разкошна пиеса на Нийл Саймън - "Последният сластен любовник".
Радват ме колеги, приятели, роднини. Радва ме слънцето, цъфналите дръвчета, всичко, което е нормално за един човек, защото желанието на управляващите е да ни направят ненормални. Постигат го в известна степен, но ние, артистите явно сме някакви хибриди, та нали казват, че у нас живеят много хора, много роли.
Никога обаче няма да спра да се противопоставям на простащината, която е като пълноводна река в деня ни. И както е казал поетът - простотията не ходи по гората, по хората ходи. Но пък аз винаги намирам опора в нещо, и пак казвам - дори в една теменужка, в дръвчетата, които разцъфтяха - на тях нищо не може да им се меси, ни правителството, ни министерството, ни журналисти - никой!
- Какво е за Вас Бургас?
- Тук съм се родила и може би не е случайно. Това, че съм бургаски човек, че имам тези очи, които само морето може да даде, че имам този необуздаем темперамент е гордост. Наскоро една състудентка ми каза: Какъв е този темперамент бе, Мария", а аз и отговорих - това е въпрос на дух, на лудост. Както казва княз Мишкин - повече лудост ни трябва, но не онази клиничната, а щастливата лудост, която е в радостта. Обичам всичките си хора тук и тези, които ги няма, които са горе. Обичам морето, обичам, обичам... България поставила на карта интересите на Газпром през 1997 г
Преди нас правилата на играта бяха много консервативни, смята Юрий Комаров, бивш шеф на външнотърговската централа Газекспорт и настоящ член на висшето ръководство на Газпром. Никой не излизаше извън пределите на националните си граници. Ние решихме да възпроизведем в Западна Европа модела на единната система на газоснабдяване на Русия.
Газпром работеше много щателно с националните министерства на енергетиката и с Комисията за енергетика на ЕС, опитвайки се да ги убеди в необходимостта от либерализация на пазара. Компанията успя да използва такива чувствителни за Европа моменти като зависимостта от контролирания от САЩ близкоизточен нефт и повишената стойност на европейските стоки вследствие високите печалби на газовите монополисти.
През октомври 1993 г. германското министерство на енергетиката подготви проект за реформа на енергийния сектор, който предвиждаше отстраняване на всички бариери за конкуренция на пазара, включително достъп на други компании до инфраструктурата на монополистите. След три години този пример бе последван от Еврокомисията /разработването на прочутата газова директива/.
Русия стана главна движеща сила на либерализацията на европейския газов пазар, твърди Джонатан Стърн, вицепрезидент на лондонската консултантска фирма Gas Strategies.
Ръководството на германския гигант Ruhrgas дълго приемаше дейността на конкурентите като корпоративна драма, без да вижда в нея признаците на разпадане на стария модел на газовия пазар и надявайки се постепенно да го върне. Когато през 1996 г. Фридрих Шпет стана председател на управителния съвет, в едно от първите си интервюта изрази ясно проблема: Газпром се обзаведе с още една приятелка, освен със старата - Ruhrgas. Както е известно, две приятелки едновременно - това е скъпо удоволствие... Ако Газпром иска по този начин да вдигне цената франко границата, това не е пътят, категоричен бе Шпет. Той очевидно възприемаше съществуването на руско-германско смесено предприятие Wingas като средство за натиск на започналите с Ruhrgas преговори за удължаване на контрактите от съветско време.
Всичко се оказа малко по-сложно. Газпром вече беше влязъл в клуба на избраните, стана част от системата, установи връзки с местния елит, пое задължения към Европа. Самият факт на присъствие на пазара ни даваше лостове за влияние върху всички големи играчи, казва Юрий Комаров.
Само за няколко седмици Шпет преразгледа подхода си към проблема. Скоро след това той започва да говори за могъщата олигополия* на доставчиците, способна за една нощ да изтласка Ruhrgas на пазара. Ruhrgas напълно промени стратегията си на противопоставяне на Газпром и започна да играе по нови правила, сключвайки договори наведнъж в няколко направления.
През август 1996 г. Вяхирев отзова Комаров от поста директор от руска страна на Wingas и го повика в Москва. Юрий Комаров застана начело на експортната компания Газекспорт. Той не само бе повишен, но получи нова задача. Първо, преди либерализацията се налагаше да се укрепи делът на пазара, като се увеличи портфейлът на дългосрочните контракти /през 1996-1998 г. обемът на договорените доставки се увеличи два пъти/. Освен това Вяхирев събираше нов екип за управление на външната експанзия, която се сблъска със сериозни препятствия. Наложи се интересите на Газпром да се защитават на практика по целия периметър на границите на бившия съветски блок. Бившите съюзници и републиките от СССР активизираха опитите да намалят икономическата си зависимост от Русия, спомня си един от стратезите на Газпром от онзи период. От това решиха да се възползват нашите конкуренти, а също САЩ, добавя той.
В газовата война се оказаха въвлечени правителствата на близо двайсет държави от Източна Европа, ОНД и Азия, няколко големи нефто-газови концерна, а също специалните ведомства на някои заинтересувани страни. Всеки преследваше собствените си интереси и едва ли някой е координирал дейността от един център. В резултат на това на картата се появи враждебна на Газпром дъга на нестабилност от Прибалтика до Кавказ.
Ключов момент от контраатаката на позициите на Газпром стана т.нар. туркменски газов мехур - оценяваните на 13 блн. куб. м газови запаси на Туркменистан. В продължение на няколко години ръководството на страната се опитваше да намери начин да експортира газ на платежоспособни пазари. През май 1996 г. президентите на Туркменистан, Иран и Турция се договориха да построят тръбопровод с мощност 28 млрд. куб. м годишно за доставка на туркменски газ на турския пазар /Газпром две години преди това обяви намерението си да увеличи доставките в Турция през българска територия/.
Газпромските конкуренти решиха да подпомогнат Туркменистан, Иран и Турция. Смисълът на играта им се свеждаше до осигуряване на Турция, Източна Европа и вероятно Германия с доставки на туркменски газ, които трябваше да станат алтернатива на износа от Русия. За Газпром ситуацията се усложни именно там, където теоретично трябваше да мине тръбопроводът от Туркменистан. В газовия бизнес нищо не е изолирано, твърди Юрий Комаров. Всички точки на повишено напрежение се съединяват със съществуващи или възможни линии на тръбопроводи, допълва той.
С туркменските доставки се постигаха наведнъж много цели. За Източна Европа това бе начин да диверсифицира източниците си на енергия и да намали зависимостта от Русия. Ruhrgas получаваше нов доставчик на много евтин газ от Изтока в случай, че Газпром се откаже да продължи контрактите, а също можеше да компенсира загубите на германския пазар от контракти с източноeвропейските страни. Средна Азия щеше да получи значителна финансова помощ, което силно би укрепило независимата й позиция спрямо Москва. Турция, главният стратегически съюзник на САЩ в региона, вече не беше изложена на съблазънта за енергийно сближаване с Русия.
Самите турци не бяха далеч от идеята да подпишат договор с Русия, но искаха гаранции, че транзитните мощности ще бъдат построени навреме. Газекспорт не беше в състояние да даде такива гаранции. Неочаквано възникнаха проблеми в ключовата за транзита страна - България.
Още през 1994 г. беше подписано споразумение с българското правителство за пренос на газ. Предполагаше се, че руско-българското смесено предприятие Топенерджи ще построи мрежа от газопроводи, които ще позволят да се удвоят обемите на транзитните доставки. Компанията Топенерджи възглави бившият премиер социалист Андрей Луканов, който изпитваше най-топли чувства към Русия. За Топенерджи бяха отделени поземлени участъци за строителство на газови магистрали.
След известно време обаче вятърът се обърна. Братушките заговориха за разпродажба на родината, а правителството отказа да изпълни задълженията си, като поиска бъдещият газопровод да стане народна собственост. На 2 октомври 1996 г. неизвестно лице застреля Луканов. Предоставените за газопровод земи бяха отнети на Топенерджи.
През това време Ruhrgas започна решително настъпление в Източна Европа, придобивайки собственост и предлагайки алтернативни доставки на газ. Отначало ставаше дума за скъпа норвежка суровина, а впоследствие източноевропейските страни се готвеха да получават евтин туркменски газ. Газпром можеше реално да изгуби 30-50% от пазара.
През лятото на 1997 г. Ruhrgas прие туркменския президент Сапармурат Ниязов. С конкретна реализация на проекта трябваше да се заеме компанията Shell. Същевременно Shell започна преговори в Украйна за арендуване на мрежата на транзитните тръбопроводи за срок от десет години.
В полза на Газпром ситуацията можеше да се промени единствено с неочакван ход. Това беше одобреният официално месец след убийството на Луканов проект Син поток - строителство на газопровод за Турция по дъното на Черно море.
Главна задача за Юрий Комаров стана намирането на пари и сериозен партньор, способен да окаже съществена техническа подкрепа за проекта. Газекспорт разполагаше с данни, че италианският енергиен концерн ENI има свои планове за турския пазар /италианците възнамеряваха да карат газ от Северна Африка/. Газпром предложи на ENI да си поделят турския пазар. Освен това в бъдеще ENI можеше да получи достъп до ресурсите на Газпром. В замяна италианските банки трябваше да финансират строителството на Син поток.
През есента на 1997 г. след напрегнати консултации бе получено принципното съгласие на италианците. След като узнаха за това, българите дадоха заден ход и предложиха да се изработи компромисно решение. Никакви компромиси, докато не върнат земята на Газпром - отсече Рем Иванович. Турците, получили финансовите гаранции на италианците, вярваха на Газпром вече и без България. През декември премиерът Виктор Черномирдин /който има голяма заслуга за Син поток по правителствена линия/ и Вяхирев отидоха да подпишат договор в Турция, предвиждащ годишни доставки от 16 млрд. куб. м руски газ от 2000 г. Приблизително по същото време дойдоха добри вести и по другите фронтове. Започна да се говори за построяване на още един тръбопровод за Турция през територията на Армения. Срещу бартерни схеми и увеличаване на транзитните изгоди от големи покупки на норвежки газ се отказа Полша. В началото на 1998 г. обстановката на повечето пазари се промени в полза на Газпром.
Турската победа на Газпром постави точката на проблема. Стана безсмислено да се инвестират милиарди долари в туркменския газ, който нямаше гарантиран пазар, осигурен с големи дългосрочни контракти. Договарянето с Вяхирев и неговия екип се оказа изгодно.
Казват, че през януари 1998 г. един от ръководителите на Ruhrgas - Буркхард Бергман, посъветвал ръководството на компанията да се договори с Газпром, в противен случай било възможно тя изобщо да се лиши от източник на газ от Изтока. Германците обаче не се предадоха на милостта на победителя. Ruhrgas предложи на Газпром да създадат стратегически съюз. Фирмата бе готова да предложи на руския газов гигант тръбопроводната си система за по-нататъшна експортна експанзия, да потисне апетитите си към Източна Европа, да преразгледа формулата, по която се определя текущата цена на газа, а също да инвестира в разработката на находища на Ямал. Газпром, на свой ред, удължи подписаните по съветско време контракти, задоволяваше се с постигнатото в Германия и отстъпи на Ruhrgas пакет акции - в перспектива до 6-9% с място в Съвета на директорите.
*Олигополия - състояние на пазара, когато малко играчи контролират цените и другите основни фактори. - Бел.ред . Статията е публикувана по повод 25-годишнината от първите руски газови доставки за Западна Европа
Графика
Връщат земите в къмпинг "Каваците"
Първите 20 собственици на земи в къмпинг "Каваците" получиха нотариални актове за земите си, научихме от поземлената комисия в Созопол. Останалите ще получат документите си до края на седмицата, уверяват оттам.
Общо 70 наследници притежават земи в района на къмпинга. Преди дни те протестираха, че земите им са разпродадени и че се забавя връщането на законните им собственици. Тогава окупираха сградата на поземлената комисия, заплашиха и с други форми на протест, ако до началото на новия туристически сезон земите им не бъдат възстановени.
Проблемите възникват от това, че тук земята има значение не толкова като земеделска, колкото като място за развиване на туризъм. Сблъскват се много интереси - на собственици, прекупвачи, туристически фирми и групировки, които търсят начин да инвестират в туризма, каза председателят на созополската поземлена комисия Димитър Карамихалев.
На тези собственици, на които земята не може да бъде върната в реални граници, т.е. в рамките на къмпинга, ще бъде предложено обезщетяване с равностойна земя от държавния или общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове, съгласно чл.10 Б от Закона за земята, уточни г-н Карамихалев.
Готви се нова наредба за обществения транспорт
Управителят на "Бургасбус" Петко Драгнев домакинства вчера на среща с представители на транспортни фирми за обществен превоз от Бургас. Инициативата целеше изпреварващо разглеждане на постановките, залегнали в подготвената за влизане в сила до средата на годината нова наредба. Главните й особености са, че общините няма вече да издават съществуващите досега разрешителни за превоз, а превозвачите ще сключват договори със собствениците на автогари на базата на подготвени и координирани графици и разписания за работата си. В контекста на задаващата се наредба се целеше тази първа по рода си среща в Бургас да изглади взаимоотношенията между фирмите и да изведе на преден план колегиалността, толерантната конкуренция и точното изпълнение на градската транспортна схема.
Разгледаните въпроси засягаха вътрешноградския превоз, работническите и случайните рейсове и междуселищния транспорт.
Общо взето в дух на разбирателство присъстващите около 10 действащи превозвачи в Бургас се съгласиха, че и при сега съществуващия нормативен ред има доста неизгладени въпроси. Стигна се до извода, че е по-рационално ръководството на "Бургасбус" да дискутира проблемите на отделните превозвачи на други срещи, доколкото исканията им са различни.
Трудна приспособимост към пазарните дадености констатирахме ние, като наблюдатели на срещата. Почти 10 години след промените в България все още има хора, които чакат нещо да им се даде. Както във всеки бизнес страните защитават правата си и отстъпки се правят там, където някой наложи правилни и силни мотиви и условия.
А наредбите ще се менят. Документите са си документи, реалният живот е нещо друго.
Нефтохим" търси варианти за финансово стабилизиране
Вчера в София Съветът на директорите на "Нефтохим" разгледа офертите за петролните карга през април, както и търговската политика на фирмата.
"Нефтохим" търси варианти да стабилизира разклатеното си финансово състояние и да върне пазарите си. Икономическият крах в страната ни и конкуренцията на контрабандния внос на горива се сочат като част от причините за нестабилността в момента. Сега "Нефтохим" средно на ден преработва по около 13 хил.тона петрол, а експедира около 7 хил.тона горива. Според осведомени базите и продуктопроводите са пълни с нереализирана продукция. На външния пазар цената на горивата не е по-ниска от нашата, коментират специалисти. Но фирмите - вносителки естествено декларират по-малки количества, отколкото внасят. Неплатените данъци и акцизи им позволяват и по-ниските търговски цени.
За да стабилизира финансовото си състояние, "Нефтохим" търси и вътрешни резерви. Съгласно постановление - 30 на МС той трябва да обвърже финансовото си състояние с общия размер на фонд работна заплата, т.е. да го намали. Затова и на последното заседание на тристранната комисия е било разгледано предложение за пенсиониране на 638 души. Това са мъже над 55 - годишна възраст и жени над 50 -годишна възраст, което за категорията на нефтохимиците е пенсионна възраст, каза председателят на "Подкрепа" в комбината Дянко Димов. Всички те са останали на работа след пенсионирането си в продължение на 3 години, разрешени от КТ. Разбира се, след пенсионирането ще им бъдат изплатени по 12 работни заплати. В зависимост от размера на сегашните си заплати всеки от тях ще получи между 2млн. и 5 млн. лева.
Според споразумение, подписано от ръководството на "Нефтохим" и синдикатите през 1996 година обаче, работниците в комбината могат да остават на работа до 5 години след навършване на пенсионната възраст, твърдят засегнати. За да огледа всички възможности и проблеми, тристранната комисия си дава още време за вземане на решение. Въпросът ще бъде обсъждан и на следващото й заседание през следващата седмица.
Работните места на пенсионираните няма да бъдат съкратени, уточниха от пресцентъра. Чрез вътрешни премествания от администрацията и други производства те ще бъдат уплътнени. В комбината имало и 4% незаети бройки.
Общо събрание ще разбуни духовете в Ливада
Годишно отчетно-изборно събрание ще проведе на 27 март, събота земеделска кооперация "Адавил" в с. Ливада. Изясняване на някои спорни въпроси очакват кооператорите. Инициативен комитет, включващ около 15 души от тях, възнамерява да поиска от управителния съвет обяснение за някои от решенията му по отношение на разпореждането със собствеността. Управителният съвет, без да потърси съгласието на член-кооператорите е продал овце, свине и крави, дал е под наем на старозагорска фирма 2 000 дка посевна земя, за миналата година е отчел рента само по 50 кг от декар, през този сезон още не е сято и не се знае каква ще бъде рентата, гласят упреците.
Съгласно Закона за кооперациите и устава на ЗК "Адавил" управителният съвет трябва да се разпорежда с недвижимата собственост на кооперацията само със знанието и съгласието на общото събрание. Всички останали решения и по отношение на останалата собственост са негова отговорност, каза председателят на кооперацията Гриша Ленков. Ликвидирахме свинефермата в най-удобното време, отговори на въпроси на в."Бургас днес и утре" председателят. Свинете били болни от уески /малките се раждат и веднага умират/. По време на разпродажбата им килограм живо тегло се е търгувал за 1800 лева, сега струва едва 800 лева. Продадени били и 14 броя кочове, но за да се избегне смесеното родство. Имало резерви, за да бъде осигурена новата осеменителна кампания през септември. С продадените телета са покрити стари задължения на кооперацията към фирми, извършили селскостопанска работа при нас, уточни още г-н Ленков. Със старозагорска фирма е бил сключен договор за ползване под наем на наводнена лъка, от която кооперацията искала да се отърве. Но явно и на старозагорци земята не се е харесала и договорът бил анулиран.
Не е съгласен председателят на кооперацията и с упреците за размера на рентата - тя се раздавала дори и върху необработваема земя. А колкото до следващата реколта - всичко било засято. От общо 14 000 дка обработваема земя вече били засети 1500 дка ечемик, 4500 дка пшеница, предстояла сеитбата на още 500 дка овес и втората половината от предвидените площи за слънчоглед и царевица. Според г-н Ленков засетите площи са достатъчни за нуждите на кооперация с такива мащаби.
Отнемат родителските права на семейства
Документи до Районна прокуратура и Бургаски районен съд са подали от интерната за отнемане на родителските права на десет семейства. Питомците, които се подвизават в дома, са непотърсени от родителите си още от дом "Майка и дете", пояснява директорката на "Коджакафалията" г-жа Ирина Иванова. Болшинството от тях са от ромски произход и се учат в началните класове на интерната. Подобна крайна мярка от страна на училището е провокирана от указанията за работа през течащата учебна година. В тях се казва, че домът трябва да предяви искане по съдебен път да бъдат отнети родителските права на семейства, които повече от година не са потърсили детето си. Имаше един период, когато сами започнахме да издирваме родителите на деца, дълго непотърсвани от тях. Първият случай, на който се натъкнахме, ни накара да се откажем от подобна инициатива, разказва директорката г-жа Иванова. Педагозите попаднали на майка, която живела с останалите си десетина отрочета в колиба. Тя явно била забравила за съществуването на детето си, което до момента е живяло по домовете на региона. Щом обаче й припомнили за него, тя веднага поискала да си го прибере. Като разбрахме в какви условия трябва да живее нашият питомец, от тук нататък просто се отказахме от идеята да събуждаме майчински и бащински чувства у сърцата на подобни родители, заключи г-жа Иванова.
А разковничето в това дали ще минат тези деца през процедурата на съда или не, се крие в това, че те в момента се водят с родители. Ако съдът отнеме родителските права на незаинтересованите мама и татко, те веднага влизат в графата на сираците. Както се знае, от тази учебна година приемът на деца с по двама родители в интернатите е сведен до минимум. И дефакто излиза, че тези десетина ромчета при сегашния си семеен статус нямат право да пребивават в бургаския дом. Така или иначе, цялата отговорност за отглеждането им лежи на нашите плещи, казва г-жа Иванова. По - добре ще бъде естествено, те да са законово защитени като сираци. Така ще ни бъде и по-лесно да ги отглеждаме.
По 190 хил. лв. за бюджетниците в Бургас
По 190 хил. лв. за бюджетниците в Бургас
По 190 хил. лв. да получат заетите в бюджетната сфера в Бургас, е решено на заседание на тристранната комисия в община - Бургас. Средствата ще се раздадат на бюджетниците на три части - за 24 май - Деня на българската просвета и култура; за 6 септември - Съединението на България и за 6 декември - Никулден, празника на Бургас.
На заседанието е разгледан и въпросът за 4 % съкращение. Разговорите са водени между представители на община - Бургас и на КТ "Подкрепа" и КНСБ.
По-добре да нямаме армия, твърдят запасни
Пресконференция, която започна лекционно, проведе вчера Съюзът на запасните офицери и сержанти във Военен клуб - Бургас. Светлина по съществуващата и предстояща реорганизация на въоръжените ни сили, съобразена с новата доктрина, хвърлиха о.з. адмирал Христов и о.з. полк. Ненов. От приведените факти и цифри стана ясно, че армия, флот и въздушни сили с обща численост 45 хил. души трудно почти невъзможно ще ни пази от няколко страни. Дори и с настоящите ни пушки и щикове, значителна част от които са консервирани, спирането на екстремални ситуации е съмнителен въпрос.
В действащата армия, довериха присъстващите на срещата запасни офицери, никой не смее да отвори уста по темата. Иначе се прощава с пагона. Затова основната реакция са поели запасните чинове.
Какво е положението в Бургаско? В 16-ата черноморска механизирана бригада /старата дивизия/ имало 187 танка, сега няма ни един. Имало 300 бронетранспортьора, сега няма. 33-ти мотострелкови полк вече не съществува. Няма го и полка в Царево. Противовъздушната отбрана до там е съкратено, че докато се задейства, евентуалните чужди самолети могат по няколко пъти да ни облетят. Равнец оставал без летище. С една дума - от Факия до Резово фронтът ни е по долни гащи и можем само да ръкопляскаме на всеки завоевател.
След като дивизиите и подразделенията ни ще бъдат дотолкова съкратени, че местата им могат да се обозначат само с флагче, за какво въобще ни е армия, питат сериозно загрижените професионални, макар и запасни, войни. По-добре да я махнем съвсем. Тогава всеки, опитал се да влезе в територията ни, ще бъде сочен с пръст: "Вижте го, на умряло куче нож вади".
Стефан Чапкънов получи "Златна лира"
Стефан Чапкънов - дългогодишен ръководител на Държавен ансамбъл "Странджа", вчера получи "Златната лира" на Съюза на музикалните дейци. Отличието му бе връчено от проф. Кирил Симеонов - главен художествен ръководител на ансамбъл "Пирин" и председател на Дружеството на фолклорните диригенти към Съюза на музикалните дейци. Стефан Чапкънов може да се нарече певец на родния край, защото посвети целия си живот на Странджа и Бургас - смята проф. Симеонов. Той представи и новоиздадения пети сборник на Стефан Чапкънов. Книгата се казва "Песни за народен хор" и включва произведения на народното творчество, лични творби на бургаския композитор, обработки на песни от различни краища на България.
Специални поздравления за отличието и за поредния сборник бургаският фолклорен диригент и композитор получи и от кмета Йоан Костадинов, който каза: "Да не забравяме, че ние, хората, идваме и си отиваме, но фолклорът остава".
Футболистът Велиян Парушев: Във всеки мач трябва да се доказваме
- Велияне, съвсем наскоро навърши 31 години. Как се чувста един футболист на тази възраст?
- Нормално, като всички обикновени хора на 31 години.
- Лесно ли е да си футболист в "Нефтохимик"?
- И лесно, и трудно. Във всеки мач трябва да се доказваш. Играеш мач за мач и трябва да даваш всичко от себе си, за да си титуляр в отбора.
- Мислил ли си върху въпроса кога да сложиш край на спортната си кариера?
- Когато навърших 28-29 години, никой не ме питаше за края на кариерата. Сега, когато вече съм на 31 години, вие, журналистите, все този въпрос ми задавате. Засега край на кариерата си няма да слагам.
- Как се чувстваш в отбора на "Нефтохимик"?
- Засега добре. Моите колеги обаче могат да кажат къде е моето място в отбора.
- Кои са най-големите ти успехи, като футболист на "Нефтохимик"?
- Първо, започвам с влизането на отбора в "А" група, след това двете купи на професионалната лига. Излизането ни на международната сцена - мачовете с "Бран" и най-вече, че от пет години нямаме загуба от "Левски".
- Преживял ли си някакви разочарования като футболист?
- Да, имал съм и разочарования. Най-много ме заболя, когато загубихме от "Бран". Бяхме ги надиграли, но те имаха повече късмет, вкараха ни гол и така отпаднахме от турнира много рано.
- Къде според теб е мястото на "Нефтохимик" в крайното класиране на първенството?
- В челото. На първо място няма да успеем да станем, на второ - също. Мисля, че ще се подредим на трето или четвърто място.
- "Нефтохимик" има ли сили, за да постигне такова класиране?
- Мисля, че имаме сили. Във всеки мач трябва да се доказваме, за да вървим напред. Не трябва да допускаме загуби, за да постигнем призово класиране.
- Каква е оценката ти за играта на другия бургаски отбор - "Черноморец", който има притенции да влезе в "А" група?
- Ако продължават да играят така, изключвам загубата от "Антибиотик" - Разград, мисля, че през есента двата отбора ще се срещнат в едно бургаско дерби. Стига с тези пловдивски и софийски дербита.
- Според теб как ще завърши едно бургаско дерби?
- Е, не мога да прогнозирам. След като го изиграем, ще се разбере.
- Какво си пожела на рождения ден?
- Живот и здраве. Да нямам контузии и колкото е възможно по-дълъг спортен живот.
4 млрд. лв предвижда да събере и похарчи община - Камено
Всички 15 предвидени в дневния ред точки успяха да разгледат общинските съветници на Камено на поредната си сесия. Без особено разгорещени дебати и спорове 22-ма от общо 25 съветника гласуваха и бюджета и строителната програма за 1999 година. Вече е обичайно сесиите в Камено да преминават делово и спокойно. Това се дължи на предварителната работа на постоянните комисии, добре оглеждащи своите предложения и при нужада изискващи компетентни консултации от министерства и институции, коментира Станка Драганова, председател на Общинския съвет.
3 917 452 000 лева предвижда да събере и да усвои като разходи скромният тазгодишен общински бюджет. Планираните собствени приходи от 3 340 331 000 лева общината се надява да набави от данъци, наеми от общински земи и сгради, глоби и санкции и други плащания. Това обаче ще стане само, ако заработи "Бартекс Кристал" и ако "Нефтохим" е коректен в задълженията си към Камено. Общината очаква и субсидия от Републиканския бюджет в размер на 561 361 000 лева, а има и запас от 15 760 000 лева,остатък от миналата година.
Най - голямото перо сред планираните разходи е за просветата - 1 269 435 000 лева. Следват го БКС с предвидените 612 617 000 лева и здравеопазване - с 417 240 000 лева. За сферата на културата са заделени 142 037 000 лева, а разходите за служителите в общината и кметствата ще бъдат 348 420 000 лева. Бюджетът не е забравил и Футболен клуб "Камено". Ще му помогне в амбициозните намерения да влезе в "Б" група с 11 750 000 лева.
Скромната строителна програма е приета с условности - ще бъде изпълнена, ако има пари. И тогава предвиденото в нея ще се степенува по спешност. 54 000 000 лева са нужни за електрификацията на с.Свобода, досега захранвано от "Бартекс Кристал". По-малки са сумите, които ще се изразходват за ремонтите на училищата, детски градини и здравните служби в общината. 114 000 000 лева се предвиждат за ремонти на пътищата, твърде недостатъчни, като се има предвид, че за 1 км асфалтова настилка са нужни 50 000 000 лева.
