Взривиха джип на бизнесмен
Взривиха джип на бизнесмен
Ирина ГЕНОВА
По малките часове на 28 февруари на бул. "Сан Стефано" в Бургас е взривен джип "Мицубиши", съобщиха от РДВР. Неизвестният бомбаджия е счупил предното стъкло на автомобила и метнал вътре в купето ръчна бойна граната. Бомбата се взривила и отнесла предната лява седалка. Мястото на инцидента е отцепено от полицията и е извършен оглед от специализирана еративна група от София.
Собственик на взривения джип е 27 - годишният Иван Стоянов от Бургас. Той е бизнесмен, имал верига от магазини за хранителни стоки. Бомбата вероятно е поставена, за да прикани собственика към уреждане на стари сметки, Мислят запознати със случая.
Общината ни е дала гръб, твърдят превозвачи от НПС "Промяна"
Общината ни е дала гръб, твърдят превозвачи от НПС "Промяна"
Съюзът им стяга визи за странство
Николай ДИМОВ
От 250 превозвача останаха 15-16, оплака се вчера направление "Автотранспорт" в Бургас от новосформираната в събота регионална организация към Федерацията на транспортните работници в НПС "Промяна". По думите на техния секретар Стоян Павлов при 750 хил. лв. патентен данък и 2 ч. работа дневно на линии 101 и 121 е невъзможно да се издържа семейство. Наблюденията им сочели, че в много други градове на страната картината съществено се различава.
Конференцията по учредяването на регионалната организация е утвърдила нова програма за квалификация, преквалификация и алтернативна заетост на освободените от работа свои членове. Подписан е договор с Международния център за комуникации и развитие, в който на НПС се правят 20 % отстъпки при езиково, комплексно и бизнес-обучение. Откриват се две бюра за намиране работа в чужбина - в "Нефтохим" и порт Бургас. Обсъжда се и трето в центъра на Бургас. Услугите по Интернет, офертите и интервютата с потенциален работодател ще бъдат безплатни за членове на съюза.
Ако тази схема заработи перфектно, ще добавим ние, то както останалите без работа автопревозвачи, така и колегите им от водния, железопътния и въздушния транспорт вероятно ще си стегнат куфарите за странство и ще укрепват рейтинга ни като гурбетчии.
Тръгна процесът срещу Начо Радев
Тръгна процесът срещу ексбанкера Начо Радев
Ирина ГЕНОВА
Вчера бургаският окръжен съд даде ход на делото срещу бившия шеф на "Валутно управление" към "Булбанк" Начо Радев. Обвинението срещу него е за длъжностно присвояване на 226 млн. лв. в периода февруари 1993 г. - декември 1994 г. /при курс на долара - 40-50 лв./ Подсъдими по същото дело са двама бивши директори - Петко Миланов - на "Булбанк", и Иван Иванов - на Централна кооперативна банка - Ямбол, трима счетоводители, касиерка и двама бизнесмени. Разпитът на Начо Радев ще бъде проведен днес в присъствието на вещите лица, изготвили тройната съдебно-икономическа експертиза. За обясненията на подсъдимия Радев са предвидени 2 дни. До края на седмицата трябва да бъдат разпитани и другите обвиняеми, свидетелите и експертите.
Христо Порточанов: Победата повече ни прилягаше
Христо Порточанов - президент на ФК "Нефтохимик"
- Г-н Порточанов, доволен ли сте от мача срещу ЦСКА?
- Не много. Мисля, че тази среща можеше да завърши по-добре, защото през целия мач ние владеехме играта на терена. Ако не беше тази дузпа, която измисли Генов, и отмененият гол на Сакалиев, "Нефтохимик" щеше да започне пролетния полусезон с класическото 3:0.
- Можеше ли "Нефтохимик" да победи ЦСКА?
- Да, разбира се. Мачът беше наш - от първата до последната минута. Затова аз не се радвам на хикса, тъй като за мен победата повече ни прилягаше.
- Как ще продължи "Нефтохимик" от тук нататък?
- Надявам се само с победи. Времето ще покаже, моето желание е да побеждаваме. Нашите съграждани желаят същото, въпреки че много хора ни пречат. Ще продължаваме да се борим, вече две години свикнахме да се борим.
- Смятате ли, че първенството ще бъде коректно и няма да има купени и продадени мачове?
- Това никой не може да го гарантира. Винаги ще има договорени срещи, това не е само в България. Колкото са по-малко, толкова по-добре за самата игра.
- Ще може ли да се избегне това нещо?
- Мисля, че не е възможно.
- Защо?
- Защото това е неписано правило във футбола и във всички спортни игри. Винаги стават такива пробиви.
- По този начин не се ли разваля качеството и красотата на футбола?
- Естествено че се разваля. Вдига се шум за няколко дни, след което всичко отшумява. Ако се върнем 4-5 г. назад, ще видим как станаха шампиони "Славия", "Левски", ЦСКА, "Литекс", но всичко отмина.
- Къде ще се подреди според Вас "Нефтохимик" в крайното класиране?
- С този лазарет, който беше през есента и който за съжаление продължава и през пролетта, мисля, че реално можем да вземем четвърто място. Много ми се иска да се преборим и за медал.
121 години след освобождението българинът не е свободен
121 години след Освобождението българинът не е свободен
Новата ни история е непрекъснато движение по наклонена плоскост - твърди професор Николай Генчев
ИЗВЕСТНИЯТ наш историк професор Николай Генчев е роден през 1931 г. в град Николаево, Старозагорска област. Той твърди, че не е нито македонец, нито тракиец, нито мизиец, а е истински българин, роден в същинска България. Генчев завършва търновската мъжка гимназия и СУ Климент Охридски - специалност История. От следването си досега е работил главно в СУ като асистент, доцент и професор. Автор е над 20 самостоятелни книги, между които: Българско Възраждане, История на българската култура XV-XIX век, Социално-психологически типове в българската история, Възрожденският Пловдив, на две книги за Васил Левски, на стотици статии, студии и изследвания главно за Българското Възраждане. Носител е на 2 международни награди: Хердерова - 1988 г. и Златна палма на френските университети - 1992 г. В момента проф. Николай Генчев се занимава главно с проблемите на българската народопсихология. Той е един от най-четените и интересни наши историци.
Галина МИНЧЕВА
-Професор Генчев, как схващате присъствието на датата 3 март 1878 г. в националната ни история?
-Денят на Освобождението - 3 март 1878 г. - е едно голямо историческо събитие. Мен като историк-специалист ме интересува главно смисълът на това събитие. Ние трябва да се върнем 121 години, след като то е отминало, и да видим голямото присъствие на тази дата в националната ни история. Преди всичко трябва да установим, че българите през Възраждането, макар и да постигнаха огромни резултати в духовно, социално и икономическо развитие, не успяха да съберат достатъчно сили сами да решат тук, на този невралгичен пункт, националния въпрос, българското освобождение. Освобождението се извърши от великите сили, които бяха кръстосали своите интереси на Балканския полуостров в така наречения източен въпрос. След Освобождението България беше разделена на пет части. Само една малка част от нея получи статута на княжество, на свободна държава, другите части бяха пръснати в границите на различни балкански страни. Така на Балканския полуостров започнаха да съществуват противоречия - много малки държави, изпълнени с езикови, географски и други спорове. Тъкмо това беше идеята на великата политика - да създаде такъв неспокоен район, за да може да доминира в него. Западните държави и Русия се страхуваха да се формира тук една голяма държава, за да не се противопоставя тя на техните стремежи.
Ние все още продължаваме да отричаме по един недостоен начин датата 3 март, а това е най-голямото събитие в новата българска история, което слага край на петвековното турско владичество по нашите земи. По този начин България успя да излезе отново на европейската политическа сцена. Връщайки се към това събитие, ние трябва заслужено да го оценим по достойнство и да видим отблясъците му върху новата българска история. Поради разделението на обществото ни на русофили и русофоби датата 3 март е възвеличавана или отричана.
- Някои ваши колеги пишат и говорят за османско присъствие по българските земи, а други за черно робство. Вие как определяте този период?
- Опитът за преоценка на османското господство в миналото е свързан пак с политически противоречия и с надигането на една силна протурска партия у нас. Това дали е присъствие или робство за мен - не е важно, защото аз го наричам турско господство, което се отразява абсолютно негативно върху националното ни развитие. Османското нашествие унищожи българската държава, църква и редица важни институции, както и българските културни традиции. По този начин се определи едно дълговечно развитие на българското общество вън от руслото на европейската политика. В резултат на това господство българите изостанаха и не успяха да станат след Освобождението могъща и голяма държава на Балканите. И в това се състои и нашето голямо нещастие. 13-вековната ни история, от които 7 века под чуждо господство, изразява робското състояние на духа ни, неговата ограниченост и потиснатост - да не чувства света свободно и да не се изразява както иска. В близкото минало за това пречеше и тоталитарният режим у нас. Съвременната действителност в България е такава, че човек е поставен в крайно унизително положение. Той не може да се храни, не може да удовлетворява най-насъщните си нужди, не са защитени неговите граждански права, неговата свобода за труд и за действия. При това положение той се доближава до робското положение, в което се е намирала личността преди 121 години.
- Вие намирате състоянието на българина преди Освобождението аналогично със състоянието на потомците му днес?
- Аз и друг път съм казвал тоя опит да се извърши преход в българската история е много несполучлив. Той се осъществи от долнопробни сили на българското общество, които ликвидираха българската държавност и създадоха условия да се разграби всичко, което беше създадено в България до този момент. Това формира атмосфера на корупция, на насилие и престъпност, която доведе българина до мизерно съществуване. Срутването на материалното положение на българина е налице. Ние не сме водили война, но според статистиците за последните 9 години сме обеднели 9 пъти. По този начин водим безпощадна война срещу себе си, срещу нашата държавност, националност и общи интереси. Това даде възможност да се засилят отрицателните рефлекси в душата на българина. Той проявява в момента най-лошото, което е имал, а не своята сдържаност и умност, желанието си да сътвори своето отечество по нов начин.
- Като историк защо се насочихте към епохата на Българското Възраждане?
-За мене това е най-паметното време. През Възраждането България се измъква от робството, възстановява своята цялост и авторитет в европейския Югоизток, създава своя интелигенция и поема пътя на модерното развитие на обществото. Този период е и време на най-голям материален, духовен и психически подем. Раждат се Раковски, Ботев, Левски, раждат се най-големите дарования на българската нация. Тогава се поставят онези жалони за историческото ни развитие, които следва следосвобожденска България.
- Кои исторически личности през този период привличат най-силно вниманието ви?
-Стефан Стамболов, когато участва в борбата, другарува с Ботев и издава стихосбирката Песни и стихотворения. Той е, който изиграва огромна роля и в новата ни държава. Стамболов е един от големите държавници у нас в края на ХIХ век, но и той не успя да се ориентира в джунглата на балканските противоречия. Аз съм историк и нямам право да бъда -ист, стамболовист и т.н. , но за мене Стамболов е фигура от европейски мащаб. И точно той беше заклан на една централна софийска улица като реакция на желанието му да направи от освободеното си отечество модерна и просперираща държава. Другата личност е Левски. Неслучайно той е канонизиран в народното съзнание като пръв герой и великомъченик на националната ни история. Дяконът е избран от народното съзнание и е издигнат на пиедестал от народа за пръв национален герой.
- Влияе ли митът за Левски върху съвременния българин?
- Изглежда нашата ценностна система не е много добре построена и регулирана, след като не се влияем от такъв мит като Левски. А е знайно, че всеки народ се нуждае от галерията митологизирани свои герои. Те са необходими като примери за подражание и като ориентири. Незачитането им води до поява на крайности в качествата на българското общество.В условията на тоя хаос ценностната ни система е разрушена, а е налице духовното обедняване и културната нездравина на българина. От възрожденците ни остана идеята за защита на българската националност, идеята за възстановяване и укрепване на българската държавност, остана желанието да се регулират балканските отношения с оглед интересите на Балканите и свързване с европейските културни традиции. От тях фактически остана това, което можеше да създаде една независима и силна България.
- Беше ли национализмът основен идеал за предосвобожденските ни дейци?
- Техен основен идеал беше възраждането на българската нация. Премиерът Иван Костов, както и други политици наскоро изтъкнаха пред медиите, че е настъпил краят на българския национализъм. За мене те употребяват понятия, от които нямат никаква представа. Национализмът е едно велико чувство на народите, което се ражда, когато се създават националностите и се гради националната култура, когато се извършват великите възродителни процеси в човешката история. Толкова късно беше включен в политическия арсенал за разглеждане. Оттам обвиненията в национализъм бяха използвани от комунистическата партия след 9 септември. Цялата буржоазия и цялата стара политика беше обвинена като националистическа. Оказа се, че има ясно определени национални интереси и идеали - национална култура и национално светоусещане, които не могат да се подминават така леко и да се препуска пред тях, както препуска диво стадо животни. Национализмът е едно понятие, което се е използвало с крайни политически цели и затова в него се влага различен политически заряд. Ще посоча за пример Македония. Съгласно Берлинския конгрес тя е оставена в състава на турската империя. И тъй като тя е исторически исконна българска земя, където векове се е творила българска история, ние в своите освободителни тежнения след 3 март залагахме много за освобождението на Македония и Тракия и за приобщаването им към родината. За съжаление нашата национална политика в края на ХIХ и ХХ век не постигна успехи в това отношение. Това е загуба.
- Съд или учител е историята?
- Историята е и съд, и учител. Един съд, който съди безкомпромисно, безапелативно. На всеки следващ етап тя тегли решението за миналото по един доста категоричен начин. Историята е учител на народите, който показва кривите и прави пътища, по които те са вървели, и къде те трябва да се насочат. Интересното е, че и в двата случая - и като съд, и като учител - общо взето, историята не е достатъчно изявена и призната от хората. Оказва се, че човек не може да направи извод от своето минало. Ние стигнахме в руините на една цивилизация, която векове наред беше блестяща и която днес създаде едно общество, което не знае утре дали ще живее. Дали няма да загине от бомби или от катаклизми или от екологични катастрофи. Фактически, когато оценяваме целият период от ХV до ХIХ век в европейската история, то може да се окаже, че нашите възторзи пред определени личности и събития да са били фалшиви. Обществото да навлезе във фаза, след която не би могло да съществува повече. Живеем във време, в което се засилва насилието и незачитането интересите на другите. Все неща, които утре могат да доведат до крупни социални сътресения. Обществото ни не можа да регулира отношенията си с природата и я постави пред гробовни обстоятелства.
- Вие чувствате ли се свободен човек?
- След Освобождението България за един век се оказа в катастрофално икономическо състояние. Свободата е едно велико понятие в човешката история и в човешкото светоусещане. Тя не винаги е добре разбрана. Много често свободата се използва и за нечовешки цели. Фактически правото на свобода, което е задължително за всеки човек, не може да бъде постигнато днес у нас, защото човек е поставен в условия, при които той не удовлетворява напълно своите материални интереси и духовни потребности. Не може да се чувства така, че да не е ангажиран с милион задължения към този или онзи. Новата история на България е едно непрекъснато движение към наклонена плоскост. Днес каква свобода има българинът - да бъде ограбван, убиван, изтерзаван, изнудван, да бъде рекетиран финансово... Може ли в такава обстановка да се говори за свободни хора - не може естествено! Сто и двадесет и една години след Освобождението българинът не е свободен.
/ФИС, 01 Март 1999 г., 11:56:22/
760 кг контрабандни храни хванати на границата
760 кг контрабандни храни хванати на границата
Евгения ДЖОРДЖЕВА
Още един опит за нелегално изнасяне на месо за Турция пресякоха ветеринарните инспектори от гранично-пропускателния пункт в Малко Търново в края на миналата седмица. Този път наведнъж "туристи" са се опитали да изнесат 450 кг телешко месо, което вече е конфискувано и унищожено. Така само за 1 седмица опитите за контрабанден износ на хранителни продукти стават 10, за което са съставени и 10 акта за нарушение. Конфискувани са общо 650 кг месо и 110 кг риба.
1505 обекта и 2 865 041 кг хранителни продукти от животински произход са проконтролирали инспекторите на ДВСК в Бургас и региона за последния месец. Съставили са 6 акта за нарушение на обща стойност 840 хил.лева. 43 кг млечни продукти, 429 кг месни и 170 кг яйца са били негодни за консумация и са били бракувани и унищожени. 238 кг млечни продукти, 55 кг месни, 1000 кг птичи продукти и 20 кг яйца са се оказали с отклонения от БДС, но годни за употреба.
