Емилия Масларова: 25 % от българите са психично болни
Емилия Масларова изнесе тревожни данни за здравето на българина на пресконференция в червената централа вчера.
Над 1/4 от хората в страната страдали от психически смущения в резултат на стреса, безработицата, бедността. Двойно се били увеличили болните под наблюдение в психиатричните заведения. Всеки 5-и българин е носител на едно от 21 хронични заболявания, а всеки 30-и е диабетик, обяви червеният депутат Емилия Масларова. Затова парламентарната група на ДЛ била гласувала против бюджета на Националната ЗОК. 3,77 ст. са предвидените средства на месец за един гражданин. Между 8 и 15 хиляди марки струвало оборудването на един кабинет. Според социалистите били използвани изключително много средства за структурирането на регионалните каси. 150 млн. лева били заложени в бюджет 99 само за тази цел. 1 млн. лева били предвидените средства за командировки, от които 550 хиляди лева за пътувания в чужбина. За обучението на 500 души за здравно-осигурителната администрация били дадени 600 хиляди марки. До този момент правителството не било отчело нищо от изразходваните средства - не се знаело закупено ли е оборудването за 180 лекарски практики в 25 общини, ремонтирани ли са сградите за първична здравна помощ и докъде е стигнало обучението на 1000 общопрактикуващи лекари, коментира Масларова.
Инсулинът изчезна от аптеките
Чака се Наредба за търговските наименования на лекарствата, за да могат да ги изписват
Няма инсулин в русенските аптеки, биха тревога вчера в редакцията разтревожени диабетици. Жена на 60 години обиколила пет аптеки, преди да се обади в редакцията, и навсякъде я връщали.
Репортерска проверка установи, че само в аптека "Оптима 2" има останали минимални количества от животоспасяващото лекарство. Оттам обаче обясниха, че има само датски и американски инсулин, който не можел да се поставя с популярните спринцовки-химикалки. Според аптекари причина за проблема била все още неизлязлата Наредба за търговските наименования на лекарствата, по която трябва да се изписват те. Тъй като в аптеките нямали наименованието, не можели да изпишат лекарството. 18 аптеки в Русе имат договор със Здравната каса да обслужват рецептите за безплатните лекарства. Те ще отпускат лекарства само срещу рецепти, написани на новите, защитени от фалшификация, бланки.
През целия следобед телефоните на РЗОК - Русе не отговаряха, а мобилният на д-р Геров вдигаше съпругата му, затова не успяхме да получим коментар от Касата.
Какво не можа да прости до гроб Захари Стоянов на Иван Вазов
Войната между неоспоримите колоси на българската духовна мощ след Освобождението започва в Русе и продължава 21 години.
Духовната мощ на България през 80-те години на 19 век намира своя израз в две имена - Захари Стоянов и Иван Вазов. Отношенията им на политически и литературни противници днес като че ли представляват интерес само за литературния историк, но тогава, преди повече от 100 години, би било пусто и безцевтно без техните два титанични духа. Историци и литератори в различно време и по различни поводи са се връщали към жвота и творчеството им, разглеждайки ги поотделно и задено и някак набързо са минавали през Русе, недооценявайки важността на почти осеммесечното им съвместно пребиваване в този град. А непосредствено след Освобождението, събитията от един ден са се равнявали на цяла година в по-късен период. Вглеждайки се внимателно във фактите, може би ще си обясним по-лесно по-нататъшните им отношения в продължение на близо 21 години.
На 20 февруари 1878 г. турците предават Русе. Генерал Тотлебен влиза тържествено с войските си. Току-що освободеният град е новият губернаторски център. Заедно с освободителите пристига и губернаторът ген. Золотарев с персонала на канцеларията си.
Това е денят, в който младият, 28-годишен Иван Вазов, стъпва на русенска земя
Тук ще изпълнява службата "чиновник за особени поръчения" с голямата за тогава заплата от 1000 рубли годишно. Син на заможно търговско семейство, подкрепян и съветван от интелигентна майка, получил добро за времето си образование, той служи на революционното дело съобразно характера и разбиранията си. В самото начало на Априлското въстание Вазов, член на Сопотския революционен комитет, предвид преждевременното избухване на въстанието, напуска Сопот и през Цариград пристига в Румъния. Той обяснява случилото се така: "...полицейските власти в Карлово подушиха, че в Сопот има комитет, и дойдоха да дирят членовете му. Аз се видях тогава принуден да избягам в Пловдив".
Вазов тръгва с понижено самочувствие, срамувайки се от малодушието си - нещо, което Захари Стоянов не може да му прости до смъртта си.
Душевното му състояние ясно личи в стихотворението "Т. Каблешкову". Причината за всичко това е проста - Вазов не е човек на делото, той не е рицар на героичните постъпки, а човек на словото, поет във всяка клетка. Той може да се сражава с перо, не и с револвер. В онези времена това е неразираемо за българските революционери и примерът на Ботев го прави съвсем неразбираемо. Стихотворението на Вазов "Боят настана, тупат сърца ни... " става песен на панагюрските и клисурски въстаници. Така неосъщественият въстаник става емигрант в Румъния. На 22 юли българската емиграция създава последния революционен комитет под името Българско Централно Благотворително Общество /БЦБО/. На 7 август Вазов е избран за негов секретар. На 14 апил 1877 г., два дни след обявяването на Руско-Турската война, БЦБО се саморазтурва и членовете му са назначени от руското командване за преводачи към руските корпуси в България. През един юлски ден Вазов пристига в Свищов на служба в губернаторската канцелария, където остава до преместването си в Русе на 20 февруари 1878 г. Зад гърба си има две стихосбирки, издадени в Румъния - "Пряпорец и гусла" /1876/ и "Тъгите на България" /1877/.
Захари Стоянов има диаметрално противоположна съдба
До 20-ата си година е почти неграмотен, завършил IV клас на Сливенското училище. Готов да направи всичко, за да преодолее своята изостаналост, той попада между революционери, прегръща идеята за освобождението на България и достига до помощник-апостол на Априлското въстание.
Спасил се по чудо от смъртта, след Освобожеднието Захари Стоянов изпада във вакуума, в който са почти всички бивши революционери. Оттук нататък преценява всичко с оглед на миналите си страдания и заслуги. Той, както и другите, смятат, че ще управляват новоосвободеното отечество. Вместо да бъдат тачени, се оказват в изолация, дълго време са без работа и сякаш обществото не се нуждае от тях.
З. Стоянов пристига в Русе от Търново на 19 юли 1878 г., точно пет месеца след Вазов. Отсяда в къщата на Баба Тонка, бидейки приятел и другар на сина й Никола Обретенов, който се е върнал от заточение през юни.
До този момент З. Стоянов и И. Вазов не се познават лично, но изложените дотук факти изключват всяко съмнение, че се познават задочно. Ако допуснем, че в разговорите между З. Стоянов и Н. Обретенов, както и с пребиваващите в Русе Стоян Заимов, Ради Иванов, Тома Кръджиев и други бивши революционери не е ставало дума, че Иван Вазов е чиновник в губернаторската канцелария, което е малко вероятно, то повече от сигурно е, че при посещението на Стефан Стамболов на 26 юли този факт не е бил отминат. В Букурещ Вазов и Стамболов са живяли в една квартира на през зимата на 1876-1877 г. Стамболов не може да не е имал информация къде е Вазов и с какво се занимава. Следователно, най-късно на 26-27 юли 1878 г. З. Стоянов вече знае, че поетът е в Русе със завидно служебно положение и доходи. Не е трудно да се досетим каква е била реакцията на вулканичния му характер и смеем да твърдим, че това е било рождението на пословичната хаплива ирония и упорита неприязън, които преследват Вазов чак до 18999 г. Защото у Парго е било силно наранено чувството за справедливост.
Фактът за служебното положение на Вазов не е просто факт, който би предизвикал завист у З. Стоянов. Той внася смут и объркване в ценностната му система. За тогавашното мислене на Захари е шокиращо, че един "малодушен страхопъзлю, който оставя своите братя на огъня" е възможно да бъде назначен на такъв пост. За съжаление до смъртта си не супява да надмогне фанатичната си непоносимост към Вазов и желанието си да принизи по-сетне неговата муза. За това, с годините, допринасят и бурните партийни страсти в България, както и обстоятелството, че З. Стоянове ученик на Бенковски и като него мрази учените хора, а И. Вазов е точно такъв.
На 20 юли е премиерата на представлението "Невянска и Светослав", подготвена от русенските младежи в чест на завърналите се от заточение. По всяка вероятност пиесата е избрана от Вазов, който е приятел с автора Константин Величков от Свищов. Може би и режисуата е била негова, тъй като за първи път на русенскасцена женските роли се играят от жени - нещо, което вече се е правило в Свищов. В пиесата играе една от дъщерите на Баба Тонка. Безспорно това представление е важно културно събитие за града. Вазов със сигурност е там, там са и Н. Обретенов и З. Стоянов.
Един месец след пристигането си в Русе Парго е назначен на 17 август като писар в митницата с 300 гроша месечна заплата, където остава до 4 ноември, когато му съобщават, че работата е намаляла и нямат нужда от него. От 1 декември е назначен за писар в Казначейството, работа, която не само че не му носи удовлетворение, но пак е несигурна. Постепенно у З. Стоянов се натрупва разочарованието от управляващите и се надига недоволството срещу тях. За стимулирането на това му душевно състояние има и друга, много основателна причина.
Става дума за фигуриращите в спомените на съвременници и в тогавашния периодичен печат в лицето на в. "Българин", излизал в Гюргево, извращения на руските окупационни войски - произволът на руската администрация, за който свидетелстват и кореспонденциите на именития Немирович-Данченко, изпращани от него и до руските вестници. Причините са много и най-различни. Службата на Вазов е такава - чиновник за особени поръчения, - че той има достъп до информацията за всички произшествия в губернията, а и от служебните си пътувания има лични наблюдения. Никъде обаче - нито в спомените си, нито в писма до приятели и съмишленици, нито години по-късно пред Иван Шишманов не загатва дори за неща, за които явно е знаел от първа ръка.
Със сигурност чувствителният поет се е шокирал, невярващ, нежелаещ да приеме истината, да се разочарова от осовободителите. Какви ли вътрешни борби е преживял Вазов ентусиастът, възторженият русофил, срещу Вазов родолюбеца! В момента, бидейки част от властта, той не е искал да я коментира. Много по-късно, на упрека на Димитър Маринов, че клейми в стихотворение враговете на България от последните войни, а забравя Русия, той отвръща: "мой Митко, прав си, но немам кураж да сломя в мене кумира, когото сам създадох.
Двамата бивши революционери З. Стоянов и Н. Обретенов са известни личности в града. Прошенията си за работа те отправят писмено все до чиновника Джумалиев, който работи в една стая с Вазов. Значи Вазов е в течение на тяхното социално положение може би от самото начало. Никъде обаче няма доказателства и за най-малък опит за помощ от негова страна. Дали Вазов счита, че те не са начетени за чиновници, което е така, или ангът не му позволява да ходатайства? Тук се промъква и друго обяснение, чисто политическо, една линия на Временното руско управление, за която Вазов може да е знаел, но може и само да се е досещал. Дядо Антим, връщайки се от заточение, минава през Сан Стефано и се среща с началника на Гражданското управление в освободена България княз Черкаски. На въпроса защо младите наши революционери не ги приемат никъде на служба, князът отговорил, че е вярно и добавил: "...младите революционери са отлични рушители и техното дело сега с Освобождението на България се свършва. Старите турски аази в межлисите и чорбаджии са отлични строители; сега трябва да се строи. Ето защо аз ги предпочитам и назначавам. Революционното дело трябва да отстъпи на строителството."
Ето това са необичайните и понякога алогични лостове на властта. З. Стоянов, справедливият и безкомпромисният, не би могъл да разбере и приеме такава мотивация на нещата. Вазов, носейки чувствителността и мъдростта на всеки творец, може би е прозрял моментната правота на този ход. Това отношение към младите революционери е и една от косвените причини за създаването на комитетите "Единство" в края на лятото на 1878 г. Възпитани в духа на хайдутите и борците за свобода, те не могат дълго да тъпрят руската окупация. Вярно, че Берлинският договор разпокъсва България, но той определя и срок за руското управление, какъвто е липсвал в Сан-Стефанския мирен договор, превръщащ България в руска задунайска губерния. Т.е. решенията на Берлинския конгрес дават една "официална" възможност българските революционери да довършат своето дело - постигането на целокупна свободна държава, която да поеме независим от Русия път. Русенският комитет се създава на 25 септември 1878 г. в хотел "Гаваров". След дълги препирни за дейността му, накарая всички присъстващи написват имената си на един листа като основатели. Няма точни сведения дали на това или на следващото събрание, на 29 септември, Вазов е избран за председател на комитета. З. Стоянов и Н. Обретенов не желаят да членуват и не по каприз, а по убеждение. Редовно ги канят на събранията, но те отказват. Вазов си е давал сметка, че без З. Стоянов русенският комитет няма да има същия авторитет. Все пак, Парго не може да стои настрани от събития, обещаващи нови борби в името на Отечеството. На 11 октомври той присъства на събранието.
Най-после Захари Стоянов и Иван Вазов застават очи в очи!
Със сигурност това е първата им среща и разогвор, макар Вазов да казва по-късно пред И. Шишманов, че са се запознали в Пловдив през 1884 г. Какво е видял и чул З. Стоянов и какво е преценил, не се знае, но на 22 октомври казва на Ради Иванов да предложи на клуба двамата с Н. Обретенов да заминат в Македония като апостоли. Клубът трябва да ги въоръжи и да им даде пари. На 25 октомври двамата присъстват на заседание на клуба, като представят намеренията си и се взема решение на Н. Обретенов да се дадат 100 сребърни рубли, а на Парго - 25. При тая малка сума З. Стоянов почти се отказва. За събранието на 31 октомври Р. Иванов им известява, че митрополит Григорий се сърдел, дето не е уведомен за заминаването на двамата и вероятно решението ще се развали, както и става. На 10 ноември З. Стоянов пише писмо на Стамболов в Търново, в което му разказва за русенския комитет. Отношенията му с комитета през есента на 1878 г. окончателно затвърджават негативните му чувства към Вазов, който като председател не е направил нищо, за да се подпомогне заминаването им като апостоли в Македония. З. Стоянов не иска да членува в комитета и по причина, че в него, както и в другите комитети, влезли главно предтавители н адребните и средни собственици, а в Русе и София участват бивши чорбаджии. И не на последно място трябва да се постави нараненото самолюбие на бившия революционер, тъй като нему се полага по право председателското място.
В Русе Вазов пише стихотворения за стихосбирките "Избавление" и "Майска китка", първата си драматургична творба "Михалаки чорбаджи", предмет на по-късна остра критика от страна на З. Стоянов, събира материал за романа "Нова земя".
През това време Парго вече разочарован от управлението в Нова България, в мислите си стои по-близо до миналото на поробеното си отечсетво, отколкото до неговото бъдеще. Още не го е завладяла идеята за обединяване на България и не се е проявил мощният му вестникарски талант. В Русе, обърнат към борбите за освобождение и към спомените за загиналите си другари, З. Стоянов започва да пише "Записки по българските въстания".
Последното събитие, което свързва З. Стоянов и И. Вазов в Русе, е смъртта на Любен Каравелов. Погребението е подробно описано от Никола Обретенов в неговия дневник. И, разбира се, нито дума за Вазов! На 21 януари 1879 г. З. Стоянов пише некролога, а Вазов - прословутата си статия "Каравелова изгубихме". Двамата изпращат "българския Мацини" до последния му дом.
На 7 март сутринта Иван Вазов отпътува за Берковица, където е назначен за съдия. Така завършва епизод първи от едни взаимоотношения, продължили 21 години и в които Вазов е почти винаги Обектът, а З. Стоянов - Субектът. И двамата са носители на моралните качества на истинския родолюбец-демократ. Тяхното политическо и литературно противничество се прекъсва от смъртта на Захари през 1899 г. и намира примирение в Прошката, дадена от Иван Вазов чрез цялостното му по-нататъшно отношение към делото на З. Стоянов.
Мегаделото на русенските серийни убийци тръгна
Килърът Здравко подложи на разпит съдебен експерт
При незапомнени мерки за сигурност точно в 8.30 часа вчера Русенският окръжен съд даде ход на делото срещу серийните убийци Здравко Петров /27 г./ и Пламен Радков /28 г./. Районът около Съдебната палата осъмна с десетки полицаи, които трябваше да осигурят безпрепятственото въвеждане на подсъдимите в съдебната зала. Петчленният съдийски състав, начело с председателя Петър Балков, също предпочете тайните пътеки, а не официалния вход на Мраморната зала. Всички останали призовани - близки на жертвите, съдебни експерти и вещи лица, както и адвокатите на подсъдимите, трябваше да минат през кордон от полицаи, които проверяваха без изключение влизащите в залата за оръжие с металотърсачи. Журналистите бяха оставени да чакат два часа пред строго охраняваните врати на залата, без съдът да се е произнесъл за водене на закрит процес.
По време на вчерашното първо заседание прокурорът Венелин Тодоров прочете 22 страници обвинителен акт. Освен килърите Здравко Петров и Пламен Радков действащи лица в него бяха и двамата бодигардове в нощен клуб "Одисей" Камен Колев и Петър Петров, които също са подсъдими по мегаделото заради съучастие в подготовката на едно от покушенията. След като чуха обвинителния акт, четиримата подсъдими единодушно заявиха, че ще дават показания едва след като изслушат всичките 57 свитетели по делото. След това съдът изслуша гражданските ищци и вещите лица. В продължение на два часа 26 съдебни експерти потвърждаваха направените от тях заключения по време на предварителното производство и отговаряха на въпроси по съдебните експертизи. Залата остана потресена от наглостта на убиеца, който, минути след като отказа да говори при прочитането на обвинителния акт, се възползва от правото си да зададе въпроси по балистичните експертизи. Здравко се интересуваше от доказателствата за съответствието между извадените от телата на жертвите куршуми и намереното в него оръжие. В присъствието на почернените родители и роднини на жертвите Здравко подложи на разпит едно от вещите лица и така иззе функциите на служебния си защитник - адвокат Нецов. Адвокатът се видя с подзащитния си едва вчера сутринта в почивката, защото защитничката на Здравко Марияна Даскалова представи болничен лист. С поведението си Петров за пореден път доказа, че не съжалява за убийствата, разтърсили русенската общественост през 98-99 година.
В продължение на повече от година следствието работи по изясняването на обстоятелствата, при които двамата килъри и техните помагачи са извършили пет от най-тежките убийства в града. През лятото на миналата година Здравко Петров застрелял из засада митничаря Калоян Миховски. Враждата между двамата тръгнала от едно неволно бутване в дискотека, продължило със скандал. Здравко Петров разучил житието на бъдещата си жертва и воден от черна завист за материалното благополучие на 26-годишния Миховски, решил да го застреля с една от карабините, която заедно с Пламен Радков откраднали от оръжеен магазин в центъра на града през 1997 г. Второто убийство Петров и Радков извършили по сигнал на двамата бодигардове от "Одисей" - Камен Колев /30 г./ и Петър Петров /28 г./. Те им подсказали адреса на известен русенски нумизмат и организирали датата и часа на грабежа. Но двете страни не си вярвали взаимно, затова Здравко и Пламен избързали с два дена с акцията. Гардовете обаче им били съобщили грешен адрес, в резултат на което в дома си бива убит нищо неподозиращият електротехник Йордан Йорданов. Жена му също е простреляна пред очите на двете му деца, но остава по чудо жива. Няколко месеца по-късно, на 1 февруари 1999 г. под куршумите на Пламен Радков попада 66-годишният сараф Георги Георгиев. Пламен и Здравко обмислят предварително убийството с цел грабеж, снабдяват се с радиостанция и през цялото време следят действията на полицията. Благодарение на това те умело прикриват следите си и дори успяват да се върнат няколко пъти на местопрестъплението - единия път за да приберат парите от чейнджбюрото, втория - за да разлеят амоняк, който би попречил на следователското куче. Спокойствието на полицейската честота дало възможност на Пламен да се върне още веднъж, за да прибере наблюдателната камера в бюрото, която впоследствие той инсталирал в собствения си дом. Потрес след присъстващите предизвика моментът в обвинителния акт, според който Пламен Радков, след като застрелял Георгиев в тила, престоял половин час с трупа му в тесния асансьор, за да дочака тръгването на резервния. Отвън Здравко дебнел със зареден автомат, готов да го прикрива. Късното откриване на трупа в асансьора предотвратило нови невинни жертви, коментираха присъстващи на делото. Фаталните за него две убийства Здравко извършил на 23 май м.г. в барчето на хотел "Севастопол". Там Петров влиза в конфликт с 24-годишния Ангел Димитров и решава да го убие. Двамата се познават от деца, приятелката на Ангел е барманка в същото заведение. След солидно количество алкохол, люто озлобен към Димитров, Здравко решава да отиде вкъщи, за да вземе оръжието си и да го убие. В квартирата се среща с Пламен Радков, който не успява да го разубеди за намеренията му. Петров се връща и застрелва Ангел в тила, докато той играел на покеравтоматите. Примрялата от страх Венета Николова - единствен свидетел на убийството, е отведена насилствено с такси в района на 9-и километър, близо до Дунава. Там убиецът, въпреки че бил наясно, че ще убие и нея, в продължение на 5 часа се гаврил с жертвата си и я изнасилвал. Призори я застрелял с четири куршума, единият от куршумите той изстрелва в половите органи на момичето, за да няма следи от изнасилването. Перверзникът покрил голото тяло с трева и с дрехите й в ръка се отправил при приятеля си Пламен. Русенската полиция е вдигната на крак. Двамата следят действията й по радиостанцията. Здравко се обажда на личната си адвокатка, която го посъветвала да се предаде. До последно изобретателният килър смятал, че и този път ще надхитри ченгетата. Вчера авторите на психиатричната експертиза на подсъдимите не се явиха в съда.
Както "Бряг" писа, обвинението иска най-тежкото наказание за Здравко и Пламен - доживотна присъда без право на обжалване.
Днес в 9 часа на делото ще бъде даден ход по същество. Процесът ще продължи с разпит на призованите свидетели.
Мидите в Дунава отровни, рибата ставала за ядене
Инспекцията по рибарство забранява събирането на опасните деликатеси
Мидите в Дунав са с високо съдържание на тежки метали и затова не се препоръчва да се консумират, съобщиха вчера от Районната инспекция по околната среда и водите във връзка с масовото им събиране от реката. Регионалната инспекция по рибарство забранява събирането на миди и раци от р. Дунав целогодишно, а РВМС пък налага забрана на продажбата им в търговската мрежа, стана ясно вчера. При неизпълнение на забраните контролните органи ще налагат глоби на нарушителите.
От РИОСВ-Русе казаха, че това не се отнася за дунавската риба. Тя е годна за консумация и отговаря на показателите на Наредба &numero;5 на Министерството на здравеопазването, заключиха от екоинспекцията.
Русенските бунтари срещу осигуровките пишат до Страсбург
Русенските юристи Никола Тентениев - адвокат, и Константин Касабов - нотариус, с искова молба до края на месеца ще сезират Международния съд за правата на човека в Страсбург за решението на Конституционния съд да не бъде отменян изцяло противоконституционният задължителен характер на социалните и здравни осигуровки. Решението на КС е политически мотивирано, то не е съобразено с вече ратифицираната Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, заяви Константин Касабов. Двамата юристи не приемат половинчатото решение на КС, че само някои осигуровки са в разрез с Конституцията и че осигуровките били право, което не можело да се реализира без задължения.
Преди близо 2 месеца 64 депутати сезираха КС за противоконституционния характер на социалните и здравни осигуровки. Първи против задължителността на осигуровките застанаха русенските адвокати, подкрепени от колегите си от цялата страна. Те протестираха срещу нарушаването на чл.51 и 52 на Конституцията, които определят здравното и социално осигуряване като право, а не като задължение.
