Русенски кулинар панирал охраната на Тодор Живков
Димитър Бенев през 1996 година като управител на механа "Добруджанска среща" в Албена, включена в Националния рекламен каталог на България. Там той е бил на работа с цялата си фамилия. Трофеите, оръжието и експонатите са негови лични. Механата е открита от него през 1974 година, докато е бил управител на "Левента" - поканили са го като специалист по старобългарска кухня.
Русенски кулинар панирал охраната на Тодор Живков
Димитър Бенев е роден през 1934 година в село Росица, община Павликени, в семейство на земеделци. Средно образование получава в Дряново, а висше икономическо завършва в института в Свищов. Дотогава - 16 години - играе активно фитбол. Бил е в детския и юношески отбор на Павликени, "Локомотив" - Горна Оряховица, "Академик" - Свищов, "Локомотив" - Русе, "Берое" - Стара Загора и др. В Русе се отказва от футбола, завършва с отличие кулинарната школа във Варна и се отдава на ресторантьорство и кулинария. Бил е управител на жп-столове, "Здрава храна" /тогавашните ресторанти и закусвални в Русе/, комплексен управител на "Левента". В системата на "Балкантурист" е работил по Черноморието - Созопол, Албена, Слънчев бряг, Златни пясъци. Пенсионира се в кооперативната система на "Наркооп - Русе". Отличник е на търговията и услугите, на туризма, на Централния кооперативен съюз. В много от обектите е бил със съпругата си, двамата си сина и двете си снахи, които също са в бранша. Синовете му са завършили всички видове курсове и школи за сервитьори, бармани, управители. Създал е много кадри в сервитьорството и барманството. Три пъти е канен на Мюнхенския панаир да представя традиционна българска кухня, след което спира пътуванията зад граница поради здравословни проблеми. Въпреки тях обаче и въпреки 66-те си години, продължава да работи със семейството си в своята стихия - кулинарията.
- Бай Димитре, каква е тази история с чушките и боба за Тодор Живков?
- Случайно ми хрумна да го направя. При едно от идванията на Тодор Живков в Русе бяхме сложили да къкри гърне с шарен боб - мама ми го беше пратила да хапнем с персонала. Тогава бях управител на "Левента". По същото време ни бяха докарали и чушки - правехме туршии. И тогава, като знам колко вкусно може да стане, реших да направим чушки с боб. Разбира се като чуха, всички се облещиха - Как така, официална делегация, Тодор Живков там, а управителят на "Левента" ще им предлага "някакви си чушки с боб"... Очакваха я дивеч, я риба, я нещо друго - с по-засукано име и "по-така". То не че не можеше, даже по предварителния "протокол" си бяхме намислили нещо уж по-специално. Само че на мен хрумването за чушки с боб ми хареса и не отстъпвах. Като разбрал, идва един от охраната, гледа боба, гледа мене, гледа чушките и отсече: "Ти луд ли си бе?! Ще ги хване разстройство! " Ни разстройство, ни запек ще ги хване - казвам - нищо няма да им стане, ами ще им хареса и ще искат още, аз отговарям! Назлъндисва се още малко, но склони, убедих го. Правим чушките с боба както аз си знам, поднасяме. Чакам. "Управителя", вика по едно време Тодор Живков.
Отивам. Къде е главният готвач, пита. Аз съм главният готвач, отговарям /тогава главният готвач наистина го нямаше/. Много хубаво готвиш бе, дай още по една чушка! Тъй спечелих бутилка уиски, защото се бях хванал на бас, че ще искат да повторят.
- А стомасите им нежни ли бяха, стана ли им нещо?
- Нищо не им стана. По принцип традиционната ни кухня така се прави, че не може да стане беля. Неслучайно при тази храна няма гастрити, колити, язви и т.н. Впрочем, в интерес на истината, посрещал съм и съм хранил целия някогашен Държавен съвет и аз лично не съм забелязал капризи и префинени превземки за храната. Напротив, по-късно след случая с Живков се убедих, че много от тях обичаха импровизациите извън протокола и традиционната българска кухня.
- Някои от най-атрактивните личности, които си запомнил?
- Много бяха - от официалните делегации до идванията на Пенчо Кубадински например с различни чужденци на лов в Лудогорието, където винаги ме викаше да приготвям храната. И не само Пенчо Кубадински - Тодор Живков също ме е викал. Сред най-атрактивните ми спомени обаче е Фидел Кастро, когото при идването му посрещнах на правия коктейл в шатрата на хан Омуртаг в "Левента". Той сам по себе си е обаятелна личност - и като физика, и като темперамент. А пък като промени протокола, стана такава лудница, че няма как да не го запомня... - Какво направи?
- Тръгна за Сливо поле много по-рано, за да види как е там, където още не го чакат.
- И какво?
- Нали ти казвам - лудница стана, ама доколкото знам, в Сливо поле все пак се справили много добре.
- Ти участваше ли в ловните гонки?
- Участвал съм, имам и много трофеи от тогава.
- Как според тебе са допуснали близо до себе си човек, който многократно е отказвал да стане партиен член?
- Доказал съм се с работата си, знаеха, че съм професионалист. Аз съм специалист по старобългарската кухня и твърдя, че в Русе едва ли някой може да ми се опре при приготвянето. Отделно съм разучил и знам как да направя любимото ястие на Буров, на Александър Стамболийски, на цар Борис, на Стамболов, на Мидхат паша, на княз Кирил, на Фердинанд... - Царят например какво е обичал?
- Борис III много е обичал агнешки задушен бут със зарзават.
- Това лесно ли се прави?
- Всяко нещо можеш да го направиш надве-натри, а можеш и да го изпипаш. Разковничето е в рецептата. Аз знам истинските рецепти. Това съм го предал и на децата си.
- Всъщност как се насочи към старобългарската кухня?
- Още от малък ме впечатли как прабаба ми и баба ми приготвяха гозбите в пръстени и медни съдове. Ние сме полубалканджии, в моя край традициите се пазят и се предават от поколение на поколение. Прабаба ми например имаше рецепти от прабаба си, а тя от още по-назад и така... Отделно, че няма кътче от България, за което да съм чул, че правят някоя традиционна манджа и да не съм издирил рецептата. За добруджанската ми яхния например съм обиколил Добруджа, докато през 1994 година намерих рецептата от баба Яна в село Средище. Баба Яна тогава беше на 96 години. За така наречената "Шопска чорба" пък стигнах чак до Забел - Трънско. Шопите й викат "Бедна чорба", защото е икономична за домакините - без фиде, без ориз, без застройка. Може да се прави от бульони от всички меса и подправки - оцет, чесън и др. Който е ял, знае, че е страшно вкусно... - Да се върнем на предната тема - защо все пак толкова години си отказвал да влезеш в партията?
- От малък политиката ме отблъсна - баща ми и преди 9 септември 44-а, и след това лежа по лагери като партиен функционер... Беше земеделец, цял живот се блъска със земята, сам изучи двамата си братя до висше образование, изхранваше и нас, защото дядо ми починал малко преди да се родя... За да издържа фамилията, баща ми ходеше градинар в чужбина, знаеше румънски, немски, унгарски. Носеше дълбоко социални, човешки идеи, а пострада и при двата режима... Така политиката ми остана чужда.
- Разкажи нещо за ловните истории.
- Веднъж Пенчо Кубадински дойде с чужденци. Така им разказах играта, че ги впечатлих повече и от лова... Направих им печено агне в собствената му кожа. То е цял ритуал, като само за печенето отиват 6 часа. Разбира се не правех всичко сам, защото сам човек не м оже да сколаса, но казвах кое как да стане. Много е важно как ще се изкопае ямата, как ще се измаже с кал, как да се приготви пепелта, после жарта... Самото приготвяне на агнето за печене също е като строго определен ритуал - как да се изчисти, как да се нареже, как да се сложи в кожата, как и нея пък да подготвиш, после да я зашиеш и да я измажеш с кал, после да знаеш колко да чакаш да изстине, да я почистиш и т.н. А самото поднасяне си е чисто хайдушка работа. Когато всичко е готово, агнето се хвърля нагоре и като падне върху покривката на тревата, се разпилява на "порции"... - На тревата ли ги тури да седнат?
- Не аз, Кубадински. Тури им по една възглавница със слама, метна им по една кенарена кърпа на рамото и... агнето изчезна за нула време.
Убиха сина на известен адвокат
42-годишният Димитър Милчев бил намерен завързан за чешма в дома си, вероятно удушен, а стаята му окрадена. Безжизненото му тяло намерил неговият баща - адвокатът Милчо Милчев, лидер на Движението за защита на бедните и пенсионерите, старейшина през миналия мандат. Домът бил обиран вече 5 пъти.
Екип "Бряг"
42-годишният Димитър Милчев бил намерен мъртъв вчера сутринта в дома си на бул. "Скобелев" &numero; 3, разбра екип на в. "Бряг", който беше на мястото на инцидента. "Намерили го завързан към чешмата в стаята си. Къщата била обърната наопаки и ограбена", разказа вчера пред наш репортер близка на семейството. Безжизненото тяло на Димитър било открито към 10 часа от баща му - Милчо Милчев, известен адвокат, лидер на Движението за защита на бедните и пенсионерите, старейшина в миналия мандат. Вратата била непокътната и заключена отвън. При първоначалния оглед не били открити прободни рани по тялото на жертвата, научи в. "Бряг". Възможно е мъжът да е бил удушен, допускат роднините. Причините за смъртта обаче вчера не бяха официално обявени. Инцидентът станал между 21 часа във вторник вечерта и 7 часа на 24 май, казаха криминалисти след първоначалния оглед. "Откраднати са телевизор "Сони", настолен часовник, пари и други неща на сина ми, за шести път вече ни обират", обясняваше майката, хлипайки. Последно Димитър бил видян към 21 часа във вторник вечерта от баща си. По времето, когато бандитите са влезли в дома, Димитър най-вероятно е бил сам, предполагат роднините му. В двора на къщата, където е станал инцидентът, се намира адвокатската кантора на баща му.
Преди около две години около името на Димитър се разшумя. При обиск в дома му тогава бяха открити незаконни ампули морфин и оръжие. По случая бе образувано следствено дело.
Димитър Милчев не бил семеен, живеел сам в дома на бул. "Скобелев" &numero;3, казаха негови близки и приятели. Занимавал се с барчето, което се намира в гаража на къщата.
Точно преди една година на празника 24 май станаха двете жестоки убийства в бар "Севастопол" на Ангел Димитров и Венета Николова. През седмицата обвинителният акт срещу убийците Здравко Петров и Пламен Радков беше внесен в съда, обявено от окръжния прокурор Люлин Матев.
24 май празнуваха в Русе деца от българското училище в Букурещ
Преподавателите не се включиха в общоградските празненства
Ученици от българското училище в Букурещ гостуваха на връстниците си от СОУ "Христо Ботев" на 24 май - Деня на българската просвета и култура и славянската писменост. Тържеството, провело се във вътрешния двор на гимназията, уважиха зам.-кметът по образование и култура Володя Попов, който произнесе поздравително слово, и експертите от ИО на МОН Димитър Трифонов и Дарина Василева. Директорът на училището Минко Цочев награди с почетни грамоти и книги отличниците на отделните випуски. Учениците обсипаха с китки и букети своите учители, а художествените състави изпълниха богата литературно-музикална програма. Тазгодишните абитуриенти бяха изпратени по подобаващ начин от строените тийнейджъри, родители и гости. Те преминаха в празничните си тоалети пред всички и се сбогуваха със своите преподаватели.
Междувременно учителите изпълниха своето обещание и не се присъединиха към общоградските тържества по случай празника. Символичният протест беше по повод неизплатените им априлски заплати. Педагозите бяха само на празничните прояви в училище, но това им бе като задължение от директорите.
