Най-атрактивният русенски подсъдим влиза за 4 години в затвора
Вчера Районният съд даде 4 г. ефективна присъда на най-атрактивния си клиент за последните години. Цял ден магистратите се занимаваха с делото на Симеон Русев, който бе обвинен по чл.206 за обсебването на една яхтова мачта. През 91 г. Русев имал база на Дунава, където взел на съхранение една от 8-те яхти, продадени от КТМ-то през същата година. Пет години по-късно новите собственици дошли да си търсят яхтата, но Русев отказал да им даде мачтата, като смятал по този начин да си покрие разноските по съхранението на речното возило.
Докато вървеше съдопроизводството по това дело, Русев, известен в Николово като Французина, понеже е бил в емиграция във Франция, стана герой на още няколко обвинения. Най-скандалното от тях беше за обида на съда и арогантно поведение в залите на Темида. Вчера към 4-те години ефективно съдът му присъедини и две години от условна присъда. Докато беше в ареста, Русев нееднократно е заявявал в съда, че ще пише жалби в Страсбург. Вчера съдът му разреши в 30-дневен срок да жалва присъдата си в Русенския окръжен съд.
От днес Данъчното започва да лепи стикери по касовите апарати
От днес Данъчното започва да лепи стикери по всички касови апарати в града, съобщиха от ТДД. Лентите са получени вчера в дирекцията и ще се поставят на всички устройства, които отговарят на изискванията. Служителите от направлението "Оперативен контрол" ще ги залепят на видно място върху касовия апарат при извършването на текущите проверки в обектите. Ако касовите апарати са заведени по месторегистрация на фирмата, а не на самия обект, ще се наложи преди получаването на стикерите собствениците да извършат пререгистрация в данъчното подразделение. Стикерът се състои от две части - лента с номера на данъчната служба и поредния номер на касовия апарат и холографски знак, който се саморазрушава при опит за отлепянето му. Акцията по поставянето на лепенките ще продължи около три месеца, казаха от ТДД.
Силви СТАМБОЛИЕВ пред "Бряг":
Въпреки кризата, Мартенските дни останаха европейски фестивал
Отшумя и тазгодишният международен фестивал "Мартенски музикални дни". Той започва през вече далечната 1961 година и през настоящата отбеляза своя 40-годишен юбилей. Време достатъчно, за да говорим за зрялост и утвърденост. Юбилеят е сам по себе си е достатъчен повод, за да се направи равносметка на изминатия път, да се върнем към началото, да потърсим бъдещето му. Предлагаме на читателите на "Бряг" разговор с г-н Силви Стамболиев, който е бил пряко ангажиран с организацията на фестивала от неговото създаване. По-късно има ръководни и определящи функции като директор както на Филхармонията, така и на Средното музикално училище. И досега той остава най-дългогодишният директор на фестивала "Мартенски музикални дни". А в годините на престоя си във Виена като музикален референт към посолството ни той остава съпричастен към музикалната идея и подсигурява певци и солистични екипи за програмата на фестивала. Автор е на много критически статии и отзиви най-вече по текущи проблеми на музикалното изкуство в Русе.
-Г-н Стамболиев, как се роди фестивалът "Мартенски музикални дни"?
-Фестивалът е естествено следствие от динамично развиващия се музикален живот в Русе в края на 50-те години. Тогава беше изградена системата на музикалните институти в града - Филхармония, Опера, музикално училище. Имаше изключително богата музикална самодейност във всички направления - хорово изкуство, вокални групи, създадени бяха 11 детски музикални школи към читалища, културни домове, предприятия. Чувстваше се необходимост от една крупна музикална проява с подчертано международно участие и с възможност на русенския подиум да се изпълняват големи произведения с различна жанрова насоченост.
-Разкажете за първите години на фестивала.
- Тогава мартенските дни се осъществяваха в рамките на съществуващия контакт между Русенската филхармония и музикалните състави на радио "Берлин". Ето защо в първите години те се провеждаха като "Дни на дружбата и културното сътрудничество между България и ГДР", което определяше репертоарния характер на отделните концерти. В тях се застъпваха произведения само от български и немски, и то предимно съвременни, композитори. Те се изнасяха само от Русенската филхармония с участието на български и немски диригенти и солисти. В първите две години фестивалът се реализираше само с финансовите средства на Русенската филхармония, включително и лични средства на членовете на института.
-Кога започнаха чуждите участия?
-Първото участие на чуждестранен изпълнителски колектив беше през 1962 г. Тогава солистичният хор на радио "Берлин" под диригентството на бележития проф. Хелмут Кох и с участието на немския пианист Дител Цехлин изпълни едно великолепно произведение - Фантазия за пиано, хор и оркестър от Бетховен.
-Това първият музикален фестивал в България ли е?
-Да, твърдо може да се каже, че това е първият фестивал за симфонична и ораториална музика в България. "Софийски музикални седмици" започнаха доста след това. Варненци са провеждали през 20-те години музикални тържества и сега търсят приемственост между тях и "Варненско лято". Но както и да се разглеждат нещата, не може да не се отбележи, че "Варненско лято" е с твърде разнородна програма.
-Как се уреждаха чуждестранните участия?
-Гостуването на чуждите състави беше подпомогнато от договора за културно сътрудничество между страните от Източния блок. По този начин тук гостуваха първокласни симфонични колективи при крайно изгодни за нас, организаторите, условия. Русенци имаха изключителната възможност да чуят изпълнения на световно известни оркестри като Гевандхаусоркестър под диригентството на Вацлав Нойман, Лайпцигския оркестър, Големия симфоничен оркестър на съветското радио под диригентството на Генадий Рождественски, Московската, Ленинградската, Белградската филхармония и много др. -Да не забравяме и северната ни съседка... -В никакъв случай! Тук свириха всички известни румънски оркестри. Най-много е гостувал Симфоничният оркестър на Румънското радио и телевизия под диригентството на Йосиф Конта, освен това Букурещката филхармония "Джордже Енеску", филхармонията на градовете Клуж и Яш. Действително на фестивала гостуваха много изтъкнати изпълнители от чужбина, но аз бих подчертал, че особено големи са заслугите и на русенските музикални колективи. Това са Филхармонията, Операта, Младежкият симфоничен оркестър, хоровете "Дунавски звуци", "Родина" и "Васил Арнаудов", на които принадлежат някои от най-ярките изяви в цялата история на фестивала.
-Имаше ли някаква опозиция през годините от страна на местните власти?
-Не, напротив. Голяма подкрепа получаваше фестивалът и от обществеността, и от ръководствата на града и окръга. И то подкрепа във всички възможни посоки - финансова, организационна, морална, към които следва да се добави и личното отношение и грижа на много от ръководителите на града.
-Кои са личностите с най-големи заслуги за съществуването на фестивала?
-Преди всичко Илия Темков, на когото принадлежи не само идеята, но той беше и главен организатор и осъществяваше контактите с чужбина. Тук трябва специално да се спомене името и на Любомир Пипков - първият председател на организационния комитет на фестивала. Той вземаше непосредствено участие по всички въпроси, свързани с подготовката и провеждането му и присъстваше на всички концерти за дадената година. На него принадлежи и идеята за осъществено младежко присъствие на фестивала.
- Как бихте очертали накратко приноса на Мартенските музикални дни за развитието на българската музика?
-Фестивалът в Русе е една от най-значимите трибуни за изява на българското музикално творчество. Неколкократно програмата се посвещаваше изцяло на българската музика, която звучеше и в изпълнение на гостуващите чужди колективи. Спомням си например Дрезденската филхармония под диригентството на Курт Мазур (в момента директор на Операта в Ню Йорк), която изпълни две програми изцяло от български произведения. Пак във връзка с това се провеждаха и теоретични конференции, посветени на отделни проблеми на музикалното изкуство.
-Има ли някакъв открояващ се момент в историята на фестивала?
-Такъв забележителен момент е гостуването на Дмитрий Шостакович през 1965 г. Тогава Русенската опера реализира премиера на неговата опера "Катерина Измайловна", а Софийската филхармония изнесе концерт от негови творби под диригентството на Добрин Петков.
-Повсеместната криза в страната ни през последните години отрази ли се на равнището на фестивала?
-Мога с чиста съвест да кажа, че фестивалът запазва високото си равнище както в изпълнителско, така и в репертоарно отношение. Например през настоящата година присъстваха такива изключителни музиканти като Роберт Коен - Англия, един феномен на виолончелото, Андраш Адорян - флейтист от Германия, изтъкнатите ни цигулари Георги Бадев, Минчо Минчев, Ваня Миланова. А в репертоарно отношение отлично са балансирани произведения от различните музикални жанрове. Дължим благодарност на организаторите за чудесната програма, която ни поднесоха.
-Как виждате бъдещето на фестивала?
-Аз мисля, че натрупаният опит и положителното отношение на ръководството на града към фестивала, и най-вече определеният интерес на русенци към неговите прояви, гарантират неговото успешно развитие въпреки кризата. Ще очакваме и в бъдеще участието на известни състави и изпълнители, както и реализацията на крупни симфонични и ораториални творби. И бих искал специално да подчертая, че за мене е въпрос на достойнство и професионална чест да служим на тази голяма музикална идея, а не да я използваме в стремежа си за реализация на лични или тесноведомствени интереси.
Студенти искат възмездие за убит техен колега
Подписка за справедливо наказание на убиеца на 23-годишния студент Георги Павлов стартира във фоайето на Русенския университет и вчера около 14 часа 800 души бяха подкрепили писмено инициативата. "Ако наистина виновникът е задържан, искаме незабавно той да бъде вкаран в затвора, където му е мястото", казаха органицаторите на протеста за забавяне процедурата по този случай. Както "Бряг" вече писа, Георги бе убит при съседска свада с нож в сърцето на 23 март в жилището му в блок "Москва". Още същата вечер полицаите задържаха главния заподозрян - живеещият на долния етаж Тодор П. /60 г./.
22-ма изгърмели с по $ 600 за фалшиви визи
Печатница в столицата за изработване на фалшиви турски и шенгенски визи, както и различни видове документи, разбиха служители на РЗБОП, съобщи шефът на звеното подп. Владимир Токусчиев. 22 души от Русенския регион, между които имало кюрди и турци, са изгорели през последните 60 дни с подправените документи. Всеки един от тях се е бръкнал по 600 щ.д., за да получи паспорт с фалшива виза, казаха от полицията.
До разкритието се стигнало, след като гюргевските гранични полицаи върнали двама българи с подправени документи. Русенските бопаджии от два месеца имали информация за далаверата и сега достигнали до боса - 32 годишен софиянец с инициали Я. К. Д., който бил задържан в понеделник вечерта. При обиск в неговата квартира в столицата били открити 10 паспорта и 60 заготовки за турски визи. Ченгетата достигнали и до посредника в Русе Д. Д. /42 г./, но според тях той не подозирал, че работи в незаконни сделки. В София спецове в измамите изтривали много фино сроковете на визите и внасяли преправките собственоръчно или на машина.
Русенските служители от РЗБОП обясниха, че най-вероятно същата схема се използвала и в Пловдивския регион.
