Десет години стигат
Българското решение трябва да започне от общините
Българското решение трябва да започне от българските граждани, от общините. То не може сляпо да копира външни модели - след като тук се провалиха турският, съветският и е на път да се провали американският, комай не остана какъв чужд опит да прилагаме. Затова по места трябва да спре апатията към това какво става в местните парламенти, хората да се насочат към гражданските структури и организации, да работят за публичност и гласност на решенията за живота на града им, да работят сами за себе си. А не да остават вяли и непросветени, за да се кланят на всеки чиновник, който взема заплата от данъците им. И от избори на избори да се оплакват, че им е тежко, и пак да избират някой, колкото да има кой да ги стриже.
В историята на България 10 ноември се е повтарял многократно. Преходните периоди са траели различно - един от тях е продължил пет века. Днес обаче историческото време е силно компресирано. От нас самите зависи да разберем - десет години стигат.
Десет години стигат
Слепите надежди, че добрата стара Европа и демократичната справедлива Америка ще се сурнат да ни оправят бакиите, само ни забиха още повече към дъното - все по-зле сме, а на тях изобщо не им е до нас. А сега накъде?
Когато преди десет години подадоха оставката на Тодор Живков, хората по върховете на властта имаха най-добри намерения и сравнително ясни планове. После обаче се оказа, че нямаха достатъчно информация за това, което реално става в България и дори приблизителна представа за това, какво ще се случи в света през следващите години. Междувременно всяко едно от големите исторически събития в международните отношения - войната в Залива, разпадането на СССР, разпадането на СИВ, ембаргото срещу Либия и Югославия - същевременно бе и жесток удар върху икономиката на страната ни. Може да се твърди, че едва ли има в съвременния свят държава, подложена на толкова системни и жестоки изпитания, при това несправедливо наложени отвън.
Интеграцията с ЕС и НАТО - новият вариант на безкрайната просия
Ерозията на държавността, започнала доста преди 10 ноември 1989 г., се превърна в необратим процес след като само за една година България бе лишена от целия си валутен резерв, три четвърти от външните пазари, всичките си традиционни съюзници и партньори, както и възможностите бързо да намери ресурси, с които поне частично да компенсира загубите. Утопичната вяра, че "добрата стара Европа", "справедливата демократична Америка" или който и да е друг ще ни помогнат, само задълбочава кризата. Така ще стане и с новия вариант на просия, наречен срамежливо "интеграция в ЕС" или "присъединяване към НАТО". Десет години от нас се иска да се лишим, да съкратим, да приемем, да приватизираме, без насреща да ни се предостави нещо съществено.
Примерът на съседна Турция, която чака на същата опашка повече от тридесет години, едва ли може да вдъхне оптимизъм.
Сами сме си виновни.
Какво всъщност стана?
Основните причини за състоянието ни не са външни. Ако ние, самите граждани на България, не сме наясно какво точно искаме и как предпочитаме да живеем, никой отстрани, дори много приятелски настроен, не може да ни помогне. Всъщност какво в днешна България може да се хареса на който и да е нормален човек. Та ние сме страна, която от десет години декларира, че изгражда пазарна икономика и в която липсват дори основните предпоставки за такава - борси, финансови пазари, информационни структури, закони.
България е страна, в която под прикритието на декорите на многопартийност и разделение на властите, всъщност господства родово-приятелско-съседска мафия. Страна, в която правителството не знае какво става, а гражданите изобщо не разбират какво искат и правят властите. Страна, която десет години системно унищожава най-важните си ресурси - едрото селско стопанство, високотехнологичните производства, инфраструктурата, образователната система, науката, която по брой на емигрантите на глава от населението е на първо място в света, а по брой на ражданията - на последно. Така изглежда България в очите на чужденците.
Всеки български гражданин има собствено обяснение за причините да стигнем дотук. За едни са виновни "комунистите", за други - "демокрацията", за трети е виновна мафията, четвърти винят целия свят, с изключение на самите себе си.
При двойно робство дедите ни успяха да си направят паралелна власт
Десет години безпътица стигат. Решението на българските проблеми няма да дойде отвън. То не може да бъде изработено от министерския съвет или в щабовете на политическите партии. Преди век и половина в условията на двойно робство българите са намерили начин да създадат свои обществени структури и паралелни на официалната власти - еснафите, читалищните настоятелства, общините. Ако днес не намерим бързо адекватните варианти, рискуваме след още десет години да сваляме поредния диктатор и да се чудим пак на следващата сутрин - а сега накъде?
Разбиха канал за контрабанда на гориво
Сръбският кораб, доставял нафтата, избягал. Митнически катер го лови след гонка по Дунава
При специализирана полицейска операция на регионален граничен сектор беше заловена петчленна банда при опит за контрабандно източване на гориво от сръбски кораб. Това съобщи на пресконференция вчера зам.-шефът на граничните полицаи - подп. Светослав Начев. Опитът бил осуетен около 01.30 часа в сряда между Свищов и село Кривина. По време на задържането на апашите сръбският тласкач "Куманово", който се движел по маршрут Рени - Прахово, успял да избяга. Два часа по-късно бил догонен с катер на митницата на 10 километра от мястото.
Контрабандистите от българска страна били оборудвани с две собствени автоцистерни с обща вместимост над 15 тона. Едната била на Кольо С. /48 г./ от Батишница, а другата на 39-годишния Кънчо Т. от Русе, собственик на бензиностанция в центъра на Обретеник. Останалите трима от заловената престъпна група били криминално проявеният Стефко М., по прякор Кърпача, на 38 г. от Мартен, Валентин Т. /38 г./ от същото село и русенецът Емил М. /26 г./.
Подп. Начев каза, че неговите хора били завардили района, където трябвало да се осъществи контрабандата. Корабът, който превозвал слънчоглед, бил вързан за едно дърво, но преди да започнат източването, апашите забелязали ченгетата и се разбягали. Не след дълго обаче били заловени. Срещу капитана на сръбския тласкач Радомир Обренович е съставен акт за митническо нарушение на стойност 1000 DEM, заключи подп. Начев.
Запознати със случая твърдят, че контрабандистите купували литър нафта по 0,40 лева нови пари, а после я търгували с 0,30 лева по-скъпо. Работата по случая продължава.
Сериен убиец с намалена присъда за изнасилване
Преди време 27-годишният Здравко е осъден условно за побой, сега му висят обвинения за няколко трупа
Русенският районен съд даде вчера четири и половина години затвор на 27-годишния Здравко Петров за изнасилване на 20-годишната Златомира П., което е с 5 месеца по-малко от произнесената му през 1997 година присъда по това дело. Междувременно окръжният съд чака да бъдат внесени за разглеждане делата по обвиненията срещу Здравко за няколко убийства: на митничар, сараф, бивш полицай и бивш бодигард и приятелката му, за което "Бряг" подробно писа.
Изнасилването е станало през юни 1997 година в стая на хотел "Хелиус". Здравко и жертвата са били в приятелски отношения от около година преди инцидента и дотогава между тях нещата били наред, което бе и основният мотив за намалената присъда. На злополучния 15 юни обаче осъденият любовник започнал да бие момичето на улицата. Замъкнал я насила и със заплахи до хотела и там я насилил. През септември същата година Русенскияj районен съд го осъжда на 5 години затвор. Окръжният съд го връща за ново преразглеждане поради процесуални нарушения, след което вчера присъдата бе намалена. Двата месеца в предварителния арест, където Здравко тогава е лежал, ще се приспаднат от наказателното постановление по това дело. Подсъдимият е имал преди това и друга присъда - за нанасяне на средна телесна повреда, която била условна.
Червени готвят преврат в Русе
Покрай Калчев хората автоматично гласуваха за БСП, а не че лидерите ни имат заслуга, коментират партийни секретари
"Нашите ръководители в момента само се тупат в гърдите, че имаме много съветници и кметове по селата. Истината е, че повечето, които гласуваха за Калчев, автоматично отметнаха и БСП, а успехът ни в селата се дължи на здравите ни хора там, а не на градската ни организация", анализират недоволни социалисти.
На пленума в понеделник ще искаме оставки, заявиха най-отговорно вчера партийни секретари от БСП. Предателството към арх. Силвия Алексиева е най-големият гаф на партийната ни организация и някой трябва да поеме вината, убедени са секретарите. Групата недоволни още не е изяснила чии оставки ще се искат.
В партийните организации много хора смятаме, че пленумът трябва да снеме политическото си доверие ако не от цялата група съветници, то поне на доста голяма част, обясниха секретари. В партийните ядки се чували и предложения старейшините да си отидат и да влязат следващите 16. Това обаче според правилника на градския парламент не може да стане, обясниха знаещи. Част от недоволните пък смятат, че ударът трябва да се понесе не само от старейшините, а и от самия председател на партията - депутата Иван Иванов, и кръга около него. Низовите партийни функционери разкритикуваха пред репортера ни и тайния вот, чрез който членовете на пленарния състав на БСП подредиха съветническата листата. Сега тъй наречените ни лидери оплюват първичните избори на СДС, а ние направихме същото, отсече най-мълчаливият от групата. Той обясни, че в деня преди тайния вот хора на виден партиен шеф са го уговаряли да го сложи на второ място. Партийна функционерка пък се тръшкаше, че идолът й не е на фиксираното от нея място, такива не трябва да стоят на отговорни места в партията, че и пари да получават, категорична беше просълзена червена бабичка. Партийните секретари още смятат, че сред старейшините вече се оформила групичка, която бленува за депутатски кресла и не се интересува от нищо друго.
