КНСБ избра София и Русе за пилотни проекти
Софиянски и Калчев са първите кметове, с които ръководството на КНСБ е водило разговори за реализирането на съвместни проекти в София и Русе, каза вчера на пресконференция зам.- председателят на КНСБ Пламен Димитров. Калчев е възприел със задоволство идеята в града да действа обществен съвет за следприватизационен контрол, в който да бъдат включени КНСБ и "Подкрепа". В качеството си на председател на асоциацията на общините русенският кмет ще внесе предложението за обсъждане и в асоциацията. Независимо какво ще се реши там, смятам, че общественият следприватизационен контрол в Русе и София ще бъде факт, смята Димитров. Той и местната лидерка на КНСБ Маргарита Атанасова са обсъдили вчера с Калчев и създаването на общински съвет по заетостта. Структурата ще работи по проблеми на квалификацията и преквалификацията и ще е свързана с европейските програми в помощ срещу безработицата, уточни Димитров.
СБУ може да заведе дело срещу Общината в понеделник
Ако до утре /днес-б.р./ Общината не изплати учителските заплати за август, ще съдим Общината, казаха от най-големия учителски синдикат СБУ. От КНСБ казаха, че делото ще бъде заведено в понеделник. Според синдикалисти за августовските надници чакат в 2 русенски общински училища и няколко селски.
Академията на Ениманев раздава награди на изявили се русенци
Отличените от догодина ще получават почетен знак и пари
Лидерът на Съюза на офицерите и сержантите от запаса Красимир Ениманев е замислил да раздава награди през новата година. Кои ще бъдат късметлиите, ще определи управителният съвет на първата частна "Академия Грифон", чийто президент е Ениманев. Наградите ще бъдат за почтени журналисти и медии, за постижения в науката и културата. Те ще се раздават през май. За Димитровден в очакване трябва да бъдат строителни инженери и строителни фирми, за 8 март ще се избира между видни представителки на нежния пол, допринесли с благотворителността си за успехите на русенки. Не на последно място ще бъдат художници, поети и шармантни люде. В управителния съвет влизат научни работници, видни представители на културата и хора с авторитет в града, за подбора на наградените ще поканим и представители на новия ОбС, обясни Ениманев. Целта на Академията е да отличи изявилите се граждани. Отличените ще получат почетния знак на академията и пари.
Димитър Калчев: Муравей Радев ме поздрави с избора и каза, че въпреки политическите пристрастия трябва да работим заедно
- Господин Калчев, вчера / сряда - б.а./ вие бяхте на първа след изборите среща в Министерството на финансите. Как Ви посрещнаха там?
- Посрещнаха ме с овации - що се отнася до ръководството на Асоциацията на общините. Нормално ме посрещна и ръководството на Министерството на финансите. Срещата беше в много конструктивен дух, беше ръководена от министъра на финансите г-н Муравей Радев с участието на зам.-министър Ананиев, зам.-министър Дора Андреева и началника на управление "Бюджет" г-н Бойко Георгиев. Икономическата комисия на Асоциацията беше в съкратен състав по простата причина, че хората още са по балотажи. От наша страна там бе изпълнителната директорка г-жа Чавдарова, кметът на Благоевград Паскалев, който също бе избран на първия тур, и Станка Ангелова - зам.-кмет на Община Разград. Това беше нашият отбор, отсреща бе отборът на Муравей Радев.
- Каква бе целта на срещата?
- Задачата бе да направим така, да се каже първо договаряне по проекта за приходи и разходи по общинските бюджети за 2000 г. Разгледахме "на първо четене" и проекта на методиката за определяне на бюджетните взаимоотношения на общините с републиканския бюджет, за да се подготвим за окончателния разговор, който ще бъде след втория тур. Тогава вече в пълен състав на комисията ще вземаме окончателните решения.
- Какво ни очаква през следващата година по отношение на държавния и оттам на общинските бюджети?
Общо взето базата, по която се разработва бюджетът за следващата година, е брутен вътрешен продукт 23,472 млрд. нови лева, инфлация 3,8 %, основен лихвен процент някъде около 6 % /става въпрос за банковите и другите операции/ и валутен курс 1,8 лв. за долар. Много сериозни дебати се развиха по методиката за определяне на субсидията на общините за следващата година. Пое се ангажимент в рамките на една седмица новата методика да се проиграе за отделните общини, за да видим как това ще повлияе на бюджетите им. Едва тогава ще се уточним окончателно с Министерството на финансите по отношение на държавната субсидия. И още нещо, което е много важно и трябва да се каже - тази година целевата субсидия, която ще се дава основно за инвестиции и капитални вложения, трябва да бъде изключително добре мотивирана, понеже тя ще бъде орязана почти до възможния минимум. Затова през следващата година защитата на тази целева субсидия за инвестиции и капитални вложения ще бъде много трудна. Това се отнася за ремонтите на училища, програмни заведения, на някои части от градската инфраструктура, които са общинска собственост и т.н. Това, което не можахме да направим през изтеклата година с Министерството на финансите, бе подобряване на работата с т.нар. служби "Големи данъкоплатци". Долу-горе с Варна и с някои други големи градове сме се договорили, най-тежко е положението в служба "Големи данъкоплатци" в София, където нещата се влачат с месеци и нямаме никаква информация. Вие знаете какъв срив стана тази година с авансово надвнесените вноски данък печалба, които бяха изтеглени в периода май-юни-юли-август, и което за Община Русе представляваше една удръжка от бюджета в размер на около 2 млрд.лева. Това беше един много сериозен удар, който не беше въобще прогнозиран при разработките на бюджета. За да не се получава това, трябва много сериозна оперативна връзка между общините и между служби "Големи данъкоплатци". Впрочем, такава бе уговорката още през средата на миналата година с г-жа Дора Андреева на всяко 25-о число от месеца да получаваме от служба "Големи данъкоплатци" точна информация - кои са удържаните суми, на кои фирми са възстановени суми за авансови вноски по данък печалба. Това нещо не стана. Ние работихме цяла година "на тъмно" и всъщност тичахме след събитията.
- Как ще обобщите разговорите, които водихте в Министерството на финансите завчера?
- Уточнихме се да направим следното: първо - да се направят промени в проектотекстовете на Закона за проектобюджета. Поискахме няколко сериозни неща - да се компенсират от държавния бюджет по начин и ред, определен от министъра на финансите, общините, в които изпълнението на собствените приходи към 30 септември 2000 г. е по-малко от 90 %. Предложеният от Министерството на финансите процент е 75 %. Ние искаме 90 %. Органите на данъчната администрация да предоставят прогнозата за собствените приходи на общините в срок до 14 дни след обнародването на Закона за държавния бюджет и общинските съвети да могат да вземат адекватни решения за финансиране на онези спомагателни дейности като културните институти, филхармонии, читалища и т.н., за които в Закона за държавния бюджет за общинските бюджети засега конкретни цифри няма. Всичко това явно ще стане на база на едни много прецизирани разчети от общинските съвети.
- На срещата говорихте ли за спирането на държавната субсидия към общините?
- Значи, за да не се злоупотребява с временното преустановяване на субсидията към общините, искаме едно много точно дефиниране на приоритетите, кои са тези приоритети, за да може да предупредим абсолютно всички, като се започне от общинския съвет до изпълнителните органи - как трябва да се спазват тези приоритети, и да не даваме възможност за превишаване на разходите над приетите от общинските съвети кредити, отклоняване на целеви средства от централния бюджет и въобще да не се допуска неспазване на тези приоритети.
- Очертава ли се по някои въпроси явно разминаване в мненията на асоциацията и министерството?
- Има няколко критични момента, по които ние доста поспорихме. Това е чл.1 от Закона за държавния бюджет, съгласно който приходите от данъка върху доходите на физическите лица се разпределя в размер 50 на сто в бюджетите на общините и 50 на сто за централния републикански бюджет. Така беше и тази година. Ние настояваме да се върне старата обстановка - 70 % за общините и 30 % за републиканския бюджет, тъй като сумите са крайно недостатъчни, за да покрием разходната част на бюджета. Освен това от общинските бюджети могат да се извършват допълнителни разходи за придобиване на дълготрайни активи над определените от закона с източник собствени приходи и банкови кредити в размер на 5 на сто от годишния размер на собствените приходи. Досега този процент бе 10 %, ние се борим за вдигането му на 15 %, а изведнъж сега законът го сваля на 5 %. Това е един много сериозен въпрос, по който сигурно няма да се договорим. Има и други условия, които бяха дискусионни, но ще има окончателно уточняване на тези въпроси през следващата седмица, когато ще излезе и най-важното - проиграване на схемата на субсидиите по общинските бюджети, което вече окончателно ще ни покаже кои общини са засегнати, кои общини са облагодетелствани, ако има такива, и как по-нататък да действаме, за да можем тази форма за определяне на субсидиите да може да бъде що-годе приемлива за всички общини. Целта е в крайна сметка да се гарантират най-необходимите разходи - заплати, лекарства, социални помощи.
- Бихте ли казали най-важните цифри, на които можем да разчитаме през следващата година?
- През следващата година ще имаме едно леко увеличение на субсидията, някъде от порядъка на 8-10 милиарда лева /в стари лева говоря/, които в проценти всъщност са само около 2,7 %. Освен това, по предварителни данни на Териториалното данъчно управление собствените приходи ще са от порядъка на 35 милиарда лева. Долу-горе значи в тези 45-46 милиарда лева ние ще трябва да направим разработките на бюджета, като имаме предвид, че очакваното изпълнение към 31 декември 1999 г. е някъде от порядъка на 49 млрд.лева.
- Значи още отсега ще се знае, че следващият бюджет ще е с 3-4 милиарда дефицит. Какво ще го правим?
- Това говори за един дефицит, на който трябва да се намери решение отсега, още преди внасянето за гласуване на бюджета в Народното събрание. Пък и после при обсъждането на общинските бюджети трябва да мислим откъде ще го изкараме.
- Дали ще има някаква дискриминация по отношение на Русе, както ни заплашваха министрите по време на предизборната кампания?
- Не. Дискриминация спрямо Русе няма да има, тъй като /това ще се види може би след балотажа/ може би над 50 % от общините ще бъдат независими или с кметове от БСП или Евролевицата и ДПС. Така че не е възможно дискриминация да се приложи на над 50 % от общините в България. Първите ми разговори с Министерството на финансите го потвърждават.
- Лично на вас какво ви каза г-н Муравей Радев, когато се срещнахте завчера за пръв път след изборите?
- Ами какво да ми каже? Че ме поздравява за избора и че ще трябва въпреки всички противоречия от политически характер да работим заедно в интерес на общините и на държавата.
- Ще съобщите ли окончателния вариант за новия си екип?
- Отсега мога да кажа, че ще се опитам да създам един работоспособен екип от хора, които са от стария екип, и нови хора, така че да може програмата, която аз съм оповестил за този мандат, която е публикувана и в специалната ми web-страница в Интернет и която вече е достояние на целия свят, да може да бъде реализирана.
- Можете ли вече да говорите с конкретни имена?
- Не. След изборите за ръководството на общинския съвет, чак тогава ще обявя предложенията за бъдещия кметски екип.
- След категоричния Ви избор за втори мандат как Ви приеха хората, които, меко казано, страняха от Вас по време на кампанията?
- Не съм ги виждал, не съм ги чувал. Не смятам обаче, че това е добра политика.
- Някой не направи ли изключение?
- Само областният управител. Другите просто си замълчаха. Аз също не ги търся. Мисля, че инициативата трябва да бъде от всяка страна.
- Ръководството на СДС ли имате предвид?
- Да.
Директорът на Института за пазарна икономика Красен СТАНЧЕВ: Институциите у нас препъват частника
Все още не са вдигнати и бариерите пред чуждите инвеститори, коментират икономисти
В България съществува силен частен сектор, но няма конкурентоспособност, обяви директорът на Института за пазарна икономика Красен Станчев на международната конференция "Условия за дългосрочен растеж и просперитет на Балканите".
Все още не са вдигнати бариерите пред чуждите инвеститори в страната, отбеляза Красен Станчев. Имаме проблеми с платежния баланс, износа и привличането на чуждите инвестиции. Продължава да има в България силен институционален контрол върху частния бизнес, което му пречи, каза директорът на Института за пазарна икономика. Българската икономика успя да ориентира своя износ на запад и през първите 6 месеца на годината експортът към страните от ЕС възлиза на около 970 млн. долара, което е 55% от целия износ на страната. Вече значително нараства и експортът към държавите, членки на ЦЕФТА, а също и към другите балкански страни.
Невяна МАЛЧЕВА: Няма да има дървена ваканция в училищата
Септемврийските заплати на учителите тръгват веднага, щом министерството прати нужните пари
Русенските училища няма да излизат в дървена ваканция, коментира вчера зам.-кметицата Невяна Малчева по повод опасенията, че в повечето от школата въпросът с отоплението не е решен. Тя се е срещнала с началника на отдел "Образование и наука" Кирил Павлов, за да обсъдят какво да предприемат. Които са на централно отопление, вече им е включено. Другите, които имат запаси гориво, са го запалили, за да може да се провежда нормален учебен процес. От общината ще осигурят 40 тона нафта за гимназиите, които са най-зле.
Русенската опера на половин век
След София, Стара Загора и Варна, Русе е четвъртият град у нас, в който се открива държавен оперен театър. На 27.XI.1949 г. завесата на красивия драматичен театър "Сава Огнянов" се вдига за първия спектакъл на "Травиата". Това е паметна за града и неговата културна публика премиера, осъществена от силен постановъчен екип - Драган Кърджиев /режисьор/, Константин Илиев /диригент/ и Асен Попов /художник/, певци са Кирил Кръстев, Брилянта Кеворкян и Косю Лунгов.
Началото или когато се заговори, че Миланската скала не е в Рим
Въпреки трудностите, неизбежни за всяко начало, начинаещият, но амбициозен състав бързо успява да се утвърди не само в Русе и региона, но и в столицата, където се представя със забележителен успех на националните прегледи /1951, 1955/ с постановките на "Дон Паскуале", "Ловци на бисери", "Риголето", "Манон", "Жизел", "Отвличане от сарая". Оттогава започва да се говори, че "Миланската Скала не е в Рим! ", че операта на крайдунавския град може да съперничи на столичната, че русенските певци са изключително надарени... Първият задграничен гастрол през 1956 г. в Румъния поставя началото на творческите контакти с театрите на Тимишоара, Брашов, Констанца и Букурещ. Едно плодотворно сътрудничество, което освен взаимните гостувания на театрите, на постановъчни групи и солисти, донесе и три от най-успешните премиери, останали в историята на българския музикален театър: "Аида", "Кармен" и "Отело", дело на големия румънски режисьор проф. Жан Рънзеску.
Европейската сцена или 30-годишният разцвет на музикален Русе
От началото на 50-те до началото на 80-те Русенската държавна опера преживява истински разцвет. Считана е за най-добрата музикална сцена след националната. Тук се поставят големи музикално-сценични платна, част от които за първи път у нас - това са опери на Шостакович, Прокофиев, Пипков, Хаджиев, Райчев, Пиронков, Стравински, Гершуин. На русенска сцена работят упорито и всеотдайно големи български диригенти: Константин Илиев, Добрин Петков, Руслан Райчев, Михаил Лефтеров, Любен Пинтев, Борис Хинчев, Димитър Манолов; най-добрите български режисьори: Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Стефан Трифонов, Светозар Донев, Румен Нейков, Пламен Карталов. От чужбина гостуват постановчици от ранга на Оскар Фигероа, Наталия Сац, Манфред Щраубе, Йозеф Новак, Джордж Захареску, Херо Лупеско, Волфганг Губиш; диригентите Уде Нисен, Курт Адлер, Марк Ермлер, Ежицио Масини, Жан Бобеску, Тамаш Пал, Корнел Трайлеску. Като гост-солисти са аплодирани звездите на европейската и световната опера Глория Линд, Фелиция Уедърс, Питър Глосъп, Елена Николай, Занида Пали, Лудовик Шпис, Николай Гяуров, Силвия Шаш... Как се постигна всичко или богатството на театъра, което ще му помогне и занапред
Ако трябва да отбележим две от най-характерните черти на този театър - първо, ще подчертаем неговата ансамбловост, постигната с упорит, ежедневен труд и сериозно планиране, за което заслугата е преди всичко на личностите, ръководили го най-дълго и плодотворно - Георги Чендов, Стефан Трифонов, Ромео Райчев, Коста Крушовенски. Те работеха, без да щадят време и сили, за да издигнат високо името на Русенската опера, да я превърнат в първокласен музикален театър от европейски тип, способен да се справя на ниво и с най-трудните партитури от класическия и съвременния репертоар. Те особено държаха на сценичното начало, на режисурата, която, за съжаление, сега е на заден план.
Другата особеност или по-скоро богатството на театъра - неговите първокласни певци-актьори от различни поколения. От първото, без съмнение, е прочутата "тройка" Николай Здравков, Кирил Кръстев и Пенка Маринова; от второто: Ана Ангелова, Добрин Маников, Анастас Анастасов, Иван Димов, Михаил Петров, Маргарита Радулова, от третото: Пенка Дилова, Мария Венциславова, Иван Консулов, Стефка Евстатиева, Стефан Димитров, Виолета Шаханова, Евгени Ганев... Сериозно постижение има и русенският балет, създаден от незабравимия Асен Манолов. Неговите реализации на "Жизел", "Лебедово езеро", "Лешникотрошачката" бяха върхове в историята на българския балет. Заслуги за този талантлив състав, без съмнение, имат и редица други постановчици като Димо Врубел, Петър Луканов, Маргарита Арнаудова, осъществили много спектакли в Русе, повечето от тх премиери за страната.
Русенският оперен хор винаги е бил сред първите в България. Основан от Илия Йорданов и Илия Илиев, той израсна като първостепенен състав, способен да интерпретира най-сложни партитури, под ръководството на забележителните хормайстори: Николай Николаев, Атанас Димитров и Томина Сидова.
Университетът бележи Деня на будителите със среща с пенсионираните преподаватели
Излязоха останалите 7 тома с научни трудове от Юбилейна сесия'99
Русенският университет ще отбележи Деня на народните будители 1 ноември със среща на своите пенсионирани преподаватели и настоящото академично ръководство, съобщи зам.-ректорът по учебната работа доц. д-р Йордан Николов. Тя се провежда традиционно от три години. На нея те ще се почерпят, снимат и обменят мисли за контактите на РУ със западни ВУЗ-ове, промените в Закона за висшето образование, някои проблеми пред висшето заведение. Културните състави на университета ще изнесат кратка програма за бившите кадри на "Ангел Кънчев".
Междувременно останалите 7 тома с научни трудове от проведената наскоро Юбилейна сесия'99 вече са излезли от печат, допълни Николов. Интересуващите се ще могат да намерят в тях най-новите тенденции в областта на инженерните науки и технологии.
Учат как се прави бизнес с Русия
На семинара ще присъства търговският представител на РФ Александър Семерньов
На 25 октомври /понеделник/ изтича срокът, в който можете да заявите участие в семинара на тема "Как да правим бизнес с Русия", съобщиха от Русенската стопанска камара. Мероприятието ще се проведе на 27 октомври в сградата на БСК в София. Сред основните теми на семинара са "Какво се промени в руската икономика след лятоно на 98 г.", "Бизнесмисии в Руската федерация и ОНД", "Участието на бизнесклубовете в българо-руските търговско-икономически отношения", сертификати при експорта в РФ и др. На срещата ще присъстват търговският представител на РФ Александър Семерньов, председателят на Асоциацията на българо-руските бизнесклубове Анести Тимчев, управителят на "Интерконтакт" Красимир Лозанов и др. Повече информация и заявка за участие можете да направите в Русенска стопанска камара на тел. 23 90 91.
Фондация подари вечен календар на "Бряг"
"Вечен календар на българите" издаде и подари екземпляр на "Бряг" Общобългарска фондация "ТАНГРА ТанНакРа" /Вселена-Човек-Бог/. Освен него съпредседателят на фондацията Димитър Димитров, който бе гост в редакцията ни, подари на екипа и двете новоизлезли книги: "История на България. Потребност от нов подход"-1 част и "Българските векове" 1999 г. Предстои да излезе книгата "Календар и хронология" на Ив. Стойчев, а след Нова година и книга за историята на българи и евреи, която ще се разпространява и в Израел. Целта на фондацията е написването в позитивен план на българската история, като книгите й се издават на български и английски език и ще се разпространяват навсякъде по света, каза още Димитров. "Над 700 000 българи живеят в чужбина, а няма никаква информация за древната ни история. България е на трето място в света по археологически находки след Гърция и Италия и заслужава да заеме подобаващото й се място в света", заключи той.
Цар Симеон Втори иде в Русе
Монархът ще гостува на митрополит Неофит и кмета Калчев
Симеон II идва през уикенда в Русе, съобщи вчера Иван Иванов, лидер на федерация "Царство България". Монархът идва по покана на кмета Калчев и митрополит Неофит, която му беше отправена преди три години, уточни Иванов. Симеон II ще бъде придружаван от викария на патриарх Максим Иларион. Високопоставен служител от висшия клир предаде за "Бряг" от столицата, че със Симеон II може да пристигне и вселенският патриарх Вартоломей.
Японка тъгува за Русе
С "Мили всички" започва писмото на Юмико Таджима
Миниатюрната японска археоложка Юмико Таджима, която през лятото посети Русе на път за археологическия лагер в Свещари, в специално изпратено писмо до ИМКА, си спомня с носталгия за града, съобщиха източници от там. С "Мили всички" започва писмото си японката, след което следват паралели между късното българско лято, което тя отъждествява с красивата японска есен. Двете български котета с разноцветни камбанки - Танго и Кеш, които са неизменни спътници на Юмико, все "играят, играят, играят и само искат да се катерят по пердетата. О, Боже! ", продължава Таджима.
Писмото на Юмико завършва с покана за гостуване на всички мили приятели от Свещари, които ИМКА-Русе е свързала завинаги, и чистосърдечен дар от оригинални японски оригами.
23-годишен русенец се върна от щур лагер в Америка
Специална смяна с хуманна цел под наслов "Нощна дъга" е била организирана в лагера безплатно за серопозитивни деца. Там са присъствали и родителите им. Средствата за иначе скъпоструващото пребиваване са били осигурени от благотворителната дейност на хипермощни компании като Burger King, петролната компания Mobil, Bank of Boston, частни лица. На заразените от СПИН деца е била предоставена безрезервно цялата база на лагера.
Емил Найденов - 23-годишен студент-дипломант по "Информационни технологии" в Русенския университет, се завърна от шестмесечно пребиваване в САЩ. Както "Бряг" вече писа, той бе там 3 месеца като ръководител на детски лагери по линия на ИМКА-Русе, чийто член е от 1993 година. През останалото време русенецът е живял и се е хващал на работа в различни щати.
Емил Найденов отпътува за Ню Йорк през май т.т. със самолет на British Airways с междинни кацания на аерогарите София-Лондон-Ню Йорк. Установява се в Манхатън, където работи един месец административна работа в издателство на вестник, като междувременно живее в Куинс. Централният офис на фирмата се намирал на 23-а улица в Манхатън между 6-о и 7-о авеню. След като приключва работата си там, заминава за лагера по линия на ИМКА в щата Роуд Айлънд, който се намира между щатите Масачузетс и Кънектикът. След него пък, преди да отпътува от Америка, предприема дълго пътуване из щатите по източното крайбрежие: от Флорида до Монреал в Канада, което продължава около два месеца. Между другото в Бостън посетил популярния от филмите бар "Наздраве".
Всичко, що е щуро, го е имало в лагера
В лагера, който е близо до столицата на Роуд Айлънд - Пройдънс, с около 1-1,5 млн. жители, Емил работи като програмен директор на екстремните спортове. Там има обучение по скейтбординг, уейкбординг /спорт, подобен на сноуборд, но само с една ска/, тюбинг - воден спорт с надуваема гума и др. Отделно с това по източното крайбрежие на Америка той упражнява и редица други водни спортове, порейки вълните на Атлантическия океан: кара моторни лодки, занимава се с ветроходство, кану, фън якинг - на принципа на кану-каяка, но с по-малки лодки.
По време на пребиваването си в лагера Емил получава сертификат за "хайробс" или т.нар. "високи въжета" като спортът се изразява в ходене по метални въжета на височина около 5 метра. Атрактивният спорт, граничещ с голяма доза авантюризъм, е завършил с изпит, т.нар. "зипинг" - спускане от височина 100 м по различни релефни повърхности. Единствените осигурителни средства са били колан и 2 карабинера, твърди Емил Найденов.
Децата, и от богати семейства да са, отрано трябва да се учат сами
Лагерът е разположен на около 4000 дка площ. В него са били настанени 400 деца на възраст от 7 до 16 години. Съставът им е бил интернационален - американци, колумбийци, испанци, канадци. Екипът от ръководители е бил от 65 човека като 3-ма от тях са били австралийци, 3-ма англичани, 1 латвийка, 2-ма албанци, 1 испанец, 2-ма поляци и само Емил е бил българин. Останалите са били американци.
Лагерът е имал самостоятелно радио, което излъчвало на честота 89.8. Всички деца са били от богати семейства, дошли, за да се научат да живеят самостоятелно по типично американски образец. Те са били настанени в бунгала, а целта на обучаващите е била да ги научат на самостоятелен начин на живот като придобият умения за реалния живот.
Пиратският ден бил върхът на всичко
В края на всяка седмица всички се събирали на лагерен огън, където се изпълнявали различни скечове, песни, танци... А когато свършвала смяната на всеки две седмици, се отделяли 2 дни за специални програми, които включвали т.нар. "пиратски ден" - с пирати и морски пехотинци, като играта се наричала "Хвани флага". Действието се разигравало между два острова на Атлантика с лодки, салове и прочие водни атрибути, като участниците били дегизирани в тон с пиратските набези.
"Слънчева продукция" пък се наричала друга една продукция, която продължавала нон-стоп 48 часа. Тя датира от 1969 г., когато лагерниците не са могли да отидат до Уудсток и сами са импровизирали своя сцена за изяви, оборудвана по последна дума на техниката. Участниците в нея получават специални фланелки, пеят и се веселят в продължение на две денонощия.
"Олимпиада" се нарича друг ден от лагера - посветен на спорта. Това са масови игри, където 400-те участници се разделят на 4 отбора от по 100 души, избират си държава, която представляват и съответно защитават. Предварително им се осигурява всякаква литература и достъп до информация за избраната страна. В една от смените лагерниците си избрали Пакистан, Оман, Конго и Науру /фантом/ като са представяли културата и типичните за стринате спортове.
Три седмици преди отпътуването на Емил Найденов от там е имало специализирана смяна, където лагерниците са били обучавани във ветроходство и голф - за момчетата, и театър и драма - за момичетата. Невероятно сложната и атрактивна игра-голф се играела на истинско голф-игрище с автентични стикове, твърди Емил.
Последната седмица в лагера се заснима филм с участниците в него, който впоследствие ще бъде прожектиран на фестивала на независимото кино "Слънчев танц" в щата Юта.
