КТ "Подкрепа" иска за Русе независима кандидатура на Калчев
СРС на КТ "Подкрепа" след предварително проучване застава последователно и неотклонно зад инж. Димитър Калчев само като независим кандидат, се казва в разпространеното вчера становище на синдиката. "Позицията на профсъюза е продиктувана единствено и само от това - не кой какво ще направи, а какво е направено досега и от кого", обясни синдикалният лидер Валентин Димитров. За "Бряг" той уточни, че вече интелектуалци, видни граждани и бизнесмени подготвят инициативен комитет. Димитров добави, че в подписката за издигане на кандидатурата на Калчев, която се намира в синдикалния офис, до момента са си сложили подписите над 2000 души.
Димитър Калчев: Крайно време е да сменим лицеприятната "пазарна икономика" с истинската дума - капитализъм
След броени месеци ще отбележим края на века и началото на третото хилядолетие. По този повод вестник "Бряг" ще интервюира известни русенци - представители на различни социални групи с различно служебно, партийно и материално положение. Кръгът от въпроси, които ще задаваме, е свързан с миналото, настоящето и бъдещето на нашия град.
Проспериращи фирми в Русе през 1924 г. по браншове: абаджии - 4, автомобили и технически части - 1, алуминиеви съдове - 1, аптеки - 8, бакалии - 73, банки, банкери и кооперативни сдружения за кредит - 23, бижутерии - 6, бирарии - 12, бои - 16, бояджии - 17, бояджийски материали - 17, брашна - 6, бродерия - ръчна и машинна - 4, бутилки - 2, бъчвари - 7, вар - 7, велосипеди - 3, винари - 8, водопроводни артикули - 2, въглища и дърва - 10, въжета - 5, текстил - 68, гладачници - 3, гостилници - 18, гравьори - 3, грънчари и грънчарски стоки - 4, дараци - 3, деликатесен магазин - 11, дрехарници - 14, дрогерии - 12, строителни материали - 9, експедитори - 17, ел. технически бюра - 11, железария - 52, житари - 16, зарзаватчии - 20, застрахователни дружества - 15, захар и захарни изделия - 8, златари - 11, играчки - 6, каменоделци - 5, канцеларски потреби - 15. Над 600 други фирми за картонажни изделия, керемиди, килими, кинкалерия, книжарници, ковачи, кожени изделия, кокс, колари, колониал, консерви, кревати, кухненски съдове, литография, мандраджии, манифактура, масла, машини-земеделски и индустриални, мелници, месали, металолеяри, млечни произведения, мутафчии, налбанти, ножари, обущари и обущарски стоки, оптичари, оръжие, параходни дружества - 8, парфюмерия, пасмантерия, печатници, пивоварни фабрики, плетачници, предприемачи, търговски представители, прежди памучни и вълнени, рекламни агенции, разсадници, сарачи, спиртни напитки, столари, стъклари, тенекеджии, трикотаж, тухларници, тютюн, хлебарници, хотели, цимент и циментови изделия, часовникари, юрганджии и други.
След освобождението на България, една от първите грижи на руската окупационна власт е била да възстанови общинските каси, наречени вече земеделски каси.
Само за 1923 г. в региона на Русе банката е отпуснала следните заеми: 937 на кооперации, 45 на синдикати, 22 на потребителни кооперации, 14 на тютюнопроизводителни кооперации, 9 на винарски кооперации, 1 на риболовна кооперация, 1 на околийски съюз и други - общо 1051 бр. Това е няколко пъти повече от поисканите и отпуснати заеми в днешно време.
Димитър Калчев: Крайно време е да сменим лицеприятната "пазарна икономика" с истинската дума - капитализъм.
- Първият въпрос, който искаме да Ви зададем, е, как виждате миналото и бъдещото развитие на малкия и средния бизнес в гр. Русе, разбира се не само като кмет, а и като кореняк русенец?
- Мисля, че няма да прозвучи високопарно, ако ви кажа, че Русе винаги е бил един от най-европейските градове в България. Причината за това не е само в неговото благоприятно географско положение, а и в особения, бих казал, уникален дух на неговите граждани. Обикновено, когато говорим за миналото, примерите се дават с прословутата 1939 г., тогава, когато България е имала най-висока степен на икономическо развитие. Аз ще си позволя да се върна още по-назад.
През 1924 г. - един от неблагоприятните периоди за държавата ни, Русе е имал 41 574 жители. Градът е бил седалище на Търговско-индустриалната камара. От приложената таблица най-добре се вижда каква е била инфраструктурата на тогавашния бизнес, популярен в днешно време като малък и среден.
- Защо, според Вас, посочените в таблицата фирми и видове занаяти са просперирали?
- Отговорът не може да е еднозначен, но аз ще се опитам да посоча един от основните лостове на икономическото развитие - осигуряването на необходимите капитали, като за краткост ще направя това само в една област - земеделието.
Организацията на земеделския кредит в България води началото си от 1863 г., когато тогавашният управител на Дунавския вилает - Мидхат паша поставя началото на общинските и общополезните каси. Първата каса била основана пак от русенци, живеещи в гр. Пирот. През 1865 г. Турското правителство гласува специален закон за създаването на подобни каси в цялата страна. Първоначалният капитал на тези каси е образуван от продажбата на зърнени храни, събирани от земеделците. До 1873 г. селяните задължително обработват в полза на общинските каси част от своите ниви, но тъй като това създава известни проблеми, по-късно селяните са задължени да дават определено количество жито за всеки притежаван чифт волове. Така например в русенската каса са давали по едно цариградско кило /около 47 оки/, а в сливенската - по едно сливенско кило /около 45 оки/ и т.н. Управлението на касите било поверено на четирима измежду по-видните граждани /двама турци и двама християни/. Единствената цел на тези каси е била осигуряването на необходимия капитал под форма на заеми и то: срещу поръчителство, срещу ипотека или срещу залог на скъпоценни предмети. Размерът на заема се движел от 100 до 100 хил. гроша с 9 до 12 % лихва.
След освобождението на България, една от първите грижи на руската окупационна власт е била да възстанови общинските каси, наречени вече земеделски каси. На 27.07.1878 г. те се сдобиват с устав. Направени са редица подобрения - увеличава се капиталът, намаляват се лихвите, управлението на същите се поверява на двама касиери, които носят отговорност за загубите на касите и други.
На 23.12.1894 г. се гласува Законът за земеделските каси. С него към Министерството на земеделието се създава специален отдел, който поема централното управление на земеделските каси. В този си вид касите вече са могли да сключват по-големи заеми, които били гарантирани от държавата, при което всички каси са солидарно отговорни. Извършват се и редица други полезни изменения, насочени към стимулиране търсенето на кредити чрез облекченото им получаване.
Така реорганизираните земеделски каси съществуват до 1903 г., когато със специален закон се създава Българската земеделска банка. Същата има 96 клона и 63 агенции в цялата страна. Само за 1923 г. в региона на Русе банката е отпуснала следните заеми: 937 на кооперации, 45 на синдикати, 22 на потребителни кооперации, 14 на тютюнопроизводителни кооперации, 9 на винарски кооперации, 1 на риболовна кооперация, 1 на околийски съюз и други общо 1051 бр. Това е няколко пъти повече от поисканите и отпуснати заеми в днешно време.
- Предполагам, неслучайно се спряхте толкова подробно на проблема с осигуряването на необходимите за всеки един вид производство кредити. Защо?
- По две причини. Първо. В България погрешно абсолютизираме израза "пазарна икономика", под която повечето българи, а за съжаление и повечето от политиците ни разбират - създаване на благоприятни условия за развитие на битаците и "пазар" за куфарните търговци.
Второ. Крайно време е да сменим лицеприятното понятие "пазарна икономика" с истинската, макар и неприятна за някои дума - капитализъм, за да се проумее, че основният проблем както на Русе, така и на цялата ни страна, е осигуряването и управлението на необходимите капитали.
Министерски десант в Русе
"Икономическата реформа в България - реалности и предизвикателства" бе темата на регионалната среща, провела се вчера в Русе. Съзвездие от министри, зам.-министри и експерти от различни области се бе събрало в града ни, за да ни разясни що е то реформа и как върви тя. Сред гостите бяха двама министри - на труда и социалната политика Иван Нейков и на здравеопазването Петър Бояджиев, а зам.-министрите бяха трима - на търговията и туризма Георги Табаков, на финансите Дора Андреева и на социалната политика Мира Радкова. Присъстваха още подуправителят на БНБ Мартин Заимов, зам.-председателят на Българска стопанска камара Дикран Табеян и зам.-секретарят на Националната здравноосигурителна каса д-р Илиев. Основните теми, в които се проведе дискусията, бяха проблемите в хода на икономическата реформа, регионалната програма за развитие, кредитирането на българския бизнес, деноминацията, данъчната и здравната реформа, пенсионното осигуряване.
По 100 долара годишно даваме за здравната каса
Махат училищните доктори, залагат на просветата
По 100 долара годишно ще дават хората у нас за здравноосигурителната каса, казаха вчера в Дома на културата представители на здравното министерство на срещата между министър Петър Бояджиев и русенските лекари. Пациентът ще плаща по 1% от минималната работна заплата за преглед. При това 70 на сто от здравните проблеми на населението.
В Русе един лекар ще се грижи за 1842 души. Децата до 18 години, социално слабите и безработните са освободени от такса за преглед. Здравноосигурителната вноска се плаща всеки месец. През тази година вноската е 6% от заплатата по трудов договор, като по 3% си поделят работещият и неговият работодател. От здравни вноски са освободени пенсионерите, регистрираните безработни, социално слабите, студентите до 25 години без доходи. ще се решават в доболничната помощ, която ще е денонощна през цялата година. Училищните доктори обаче ги махат, стана ясно още на събирането. На дискусията присъстваха всички управители на здравни заведения в областта, лекари и стоматолози. Министър Бояджиев даде разяснения по новата наредба за преструктуриране на медицинската помощ в страната ни. Лекарите ще бъдат регистрирани по търговския закон като ЕТ или колективни дружества, които сами ще организират дейността си и ще решават проблемите си съобразно приетите закони и наредби.
Представиха оригиналното тефтерче на Христо Ботев
Председателят на Фондация "Христо Ботев" - Боян Ботйов, родственик на големия поет и революционер, представи вчера в зала "Култура" неговото оригинално тефтерче. То е последната вещ, която Ботев е носил непрекъснато със себе си, преди да слезе на козлодуйския бряг. В него има лични бележки, свързани с организиране на четата, пътуването до Одеса на българи - емигранти, списък на четниците, срещата с Филип Тотю. Заедно с адаптирания текст, на страниците на изданието присъства и оригиналното фототипно издание, в което се чете оригиналният текст, написан лично от самия Ботев. В чернови вид е и стихотворението за Васил Левски. Тефтерчето е историческа реликва, съхранявана в трезора на БНБ. В творческия колектив, работил по съставянето му, са известният наш историк - проф. Т. Жечев и ст.н.с. Нушев.
Боян Ботйов представи и стихосбирка от 20-те най- популярни Ботеви стихотворения в оригинал. По време на обсъждането стана известна една малко позната страна от творчеството на Ботев.
Фондация "Хр. Ботев" се е нагърбила със задачата да съхрани за поколенията във формата на фототипно издание всичко, писано от поета.
Създаден инициативен комитет за паметника на Стамболийски
С идейния проект се е заел Георги Радулов, барелефът трябва да е готов през октомври
В Русе се създаде инициативен комитет за паметника на Александър Стамболийски, съобщиха от БЗНС-НС. Както "Бряг" вече писа, на предната общинска сесия се прие предложението да бъде издигнат паметен знак с бронзов релеф на земеделския вожд, който да бъде монтиран в района на Централна жп гара - Русе.
Инициативният комитет е от 11 души и е председателстван от областния управител Йордан Борисов, който е и областен председател на БЗНС - НС. Първата сбирка на 11-те ще е в понеделник и на нея ще бъдат обсъдени проектът на паметника и възможностите за набиране на средства за изграждането му. С идейния проект се е заел русенският скулптор Георги Радулов, съобщиха от земеделската централа.
Предвижда се барелефът да бъде открит към средата на месец октомври.
515 милиона лева неизплатени социални помощи в областта
Симеон ВАЦОВ, шеф на областен отдел "Социална политика:
515 милиона лева са неизплатените социални помощи от общините в областта. Само в община Русе неизплатени са помощите за месеците април и май, като общите задължения възлизат на 286 млн. лв. 67 милиона са за Вятово, като там не са изплащани помощи и за месец март. В Ценовска община са 3 милиона, Борово - 108 милиона, Две могили - 7 млн. лв., Иваново 13 млн. лв. и в Сливо поле 31 милиона.
Иван НЕЙКОВ, социален министър:
Ще разпоредя проверка за неизплатените социални помощи в региона. Държавата е изпълнила ангажимента си да преведе 50 % от необходимите за социалните помощи в съответната община пари. Тези суми са целеви и не би трябвало да се ползват за нищо друго.
Невяна МАЛЧЕВА, зам.-кмет на Русе:
До този момент сме получили около 40 % от тези 50, които министерството дължи за месец април, каза за вестник "Бряг" зам.-кметицата Невяна Малчева. От общата субсидия, която е около 180 млн. лв., в Общината са получени 100 милиона, от които веднага са платени 31 милиона за консерви. 46 милиона са изплатените за 4 седмици еднократни помощи и 20 милиона за телефони и транспорт на инвалиди и социално слаби, които Общината е длъжна да плаща. Така че преводът, който получихме от министерството, сме го дали изцяло и нямаме задържани нито стотинка. Закъснението е фактически само 1 месец, понеже за месец май социалните помощи ще се изплащат едва в края на юни.
