Български преселници препълнили зала "Ататюрк" по случай 24 май
За пръв път в Турция на обществено място се чества Денят на славянската писменост
На тържеството по случай Деня на славянската писменост 24 май в Анкара русенската делегация била включена в националната. Празненството се провело в салона на международния център "Ататюрк" в Анкара, а слово произнесъл русенският областен управител Йордан Борисов. Обширно експозе за значението и делото на Светите братя Кирил и Методий направил писателят Михаил Неделчев. На тържеството присъствала и джазпевизата Йълдъз Ибрахимова и диригентът Георги Робев, които са в Анкара. В салона имало много преселници от България, както и представители на съвременната турска интелигенция. Русенските участници коментираха, че това е първото по рода си явление, свързано с Деня на българската култура в рамките на взаимоотношенията между двете държави - за първи път на обществено място се провежда честване на 24 май в Република Турция.
Македонският митрополит Веле Митаноски пред "Бряг": Трябва да създадем задружие на източноправославните църкви!
Журналистическият рейд в Македония, в който участва и "Бряг", включваше и друга една интересна среща за представителите на българските медии. Беше ни дадена възможност да разговаряме с митрополита на Македонската православна църква Веле Митаноски. Визитата ни в Скопие при Негово Преосвещенство бе излъчена директно по Националната македонска телевизия. Смятаме, че това, което ни разказа той, би представлявало интерес за читателите ни - кратката история на църквата им, така както изглежда в техните очи.
Македонската православна църква води корените си от учението на Св. Климент, от неговото дело и традиция, казва митрополит Митаноски. Климент, заедно с Наум и Ангеларий, е един от най-ревностните продължители на делото на първоучителите Кирил и Методий - двамата солунски братя, създали славянската азбука.
Св.Климент пристига в Охрид от старата българска столица Плиска, най-вероятно през 886-а година. Предполага се, че е роден през 840 г. Някъде около 893 г. или хилядната
СВЕТИ КЛИМЕНТ Е ПЪРВИЯТ МАКЕДОНО-СЛАВЯНСКИ ЕПИСКОП СЪС СЕДАЛИЩЕ В ОХРИД
Епископ на Величко-Дремвицката епархия /починал на 27 юли 916 г./, отличен познавач на Библията, той е основател на МПЦ и на първия университет на славяните - "Свети Пантелеймон-Имарет" в Охрид. Творческото време на Климент съвпада с времето на царуването на Самуил, тогава /около 1000-ата г./ се и основава Охридската архиепископия. Както се е ширело царството на Самуил, така се е ширел и диоцезът на архиепископията. В зенита на царството, под юрисдикция на Архиепископията били Белградската епархия на север, Софийската на изток, Костурската на юг и Драчката на запад. По него време била признавана властта им и от няколко италиански църкви, докато политическото и духовно влияние допирало до Русия, Полша, Германия, Франция, Англия, Дания, Швеция - дотам стигала църковната дипломация на Архиепископията.
В периода на падението на Самуиловото царство /1018 г./ броят на епархиите е 15. До смъртта на Самуил /1037 г./ църквата се оглавява само от архиепископи от славянски род, след това започва и гръцкото влияние. Първият гръцки архиепископ е Леон, а вторият след него Теофилакт. С разширяването на Българската държава /в края на 12 век/ Охридската архиепископия пада под властта на Търновската. От 1219 г., със създаването на автокефалната Сръбска църква /Свети Сава архиепископ/, Охридската архиепископия е почитана като по-стара. Архиепископията отслабнала през втората половина на 17 век. През 1676 г. най-силна е Цариградската патриаршия с гръцко влияние. Особено по превземането на ингеренциите на Ерусалимската, Александровската и Антиохиската патриаршия. Апетитите към Охрид растат от 1676 г., когато е сменен последният местен архиепископ Теофан и от София е пратен Милетия. Той е познат основно със засилване на елинистично крило в църквата.
ОБНОВЯВАНЕТО НА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ като македонска самостоятелна църква съвпада с освобождението на Македония през Втората световна война. Още на 4 март 1945 г. в Скопие Първият македонски църковно-народен събор помага за обновлението на Охридската архиепископия, а първият македонски архиерей вече носи титлата "охридски архиепископ". Светият синод на Сръбската православна църква/ 22. IХ.1945 г./ признава тази титла. На 4, 5 и 6. Х.1958 г. в Охрид 219 делегати и миряни на Втория македонски църковен народен събор създават Македонската православна църква. През юни 1959 г. МПЦ се отделя от устава на СПЦ.
Сръбският патриарх Герман на 19 юли 1959 г. в църквата Света София в Охрид заявил: "Виждам, че ние грешим. Това, което стана сега, трябваше да стане много отдавна... ".
Автокефалността на МПЦ е провъзгласена на Третия църковен народен събор в Охрид на 17 юли 1967 г. За достойнството си архиепископът се кръщава като "Архиепископ Охридски и Македонски". Архиерейският събор на Сръбската православна църква на 15. IХ.1967 г. оспорва автокефалността на МПЦ. Неразбирателствата траят до днес. Скоро са започнали преговори, които продължили до нападението на НАТО-силите над СР Югославия. Тогава преговорите са прекратени. Осъществени са контакти и с Българската православна църква. Сега съществува климат на разбирателство и вяра между двете църкви, съгласно историческите и канонови права трябва да се създаде задружие на източноправославните автокефални църкви, заключава митрополит Веле Митаноски.
"Момичета Х" с авторския си танц "Бум-бум, бум-бум"
Вчера празник по случай Деня на детето 1 юни си организираха учениците от ОУ "Отец Паисий". Веселбата под наслов "От децата за децата" бе организирана от петокласниците Теодор Симеонов, Йолина Георгиева и Зарина Росенова. Празникът имаше конкурсен характер и протече в три основни тура. На първия тур се явиха най-добрите млади таланти. Вторият беше детски карнавал, на който бяха демонстрирани доста оригинални костюми. Отборите трябваше да отговорят и на въпроси. Докато журито заседаваше, децата наблюдаваха дсемонстрации по бойни изкуства. Раздадени бяха награди, осигурени от щедри спонсори. А третият тур беше дискотека, придружена с обилна почерпка.
