Бизнесът с газосъоръжения е в подем
Пепа СТОЕВА, мениджър по продажбите на фирма "Кълвача", дъщеря на собственика Стойчо Кълвачев: Аз всяка година съм на Пловдивския панаир. Мисля, че тази е седмата година. Не пропускаме ни пролет, ни есен. Най-добрата година бе миналата, може би и по-миналата. Вероятно защото се засили интересът към газоснабдяването и газстанциите. За първите 4 часа от откриването на панаира имаме 3 сделки.
На тазгодишното изложение участваме с ново съоръжение, което определено представлява интерес за много наши клиенти. Това е модулен тип газстанция с по-голям обем на резервоара, с двойна колонка и окомплектовка за зареждане при битови нужди. Освен това имаме отделни артикули като бензиноколонки, газоколонки, резервоари за отопление за битови и промишлени нужди. Съвместно с бургаска фирма сме окомплектовали резервоар с газов котел и радиатор за улеснение на клиентите.
На панаир обикновено хората идват да огледат, да правят запитвания, искат оферти, изложението определено е за информация и контакти. Случвало ни се е да продаваме всичко, което сме изложили, надяваме се, че и сега ще си тръгнем без съоръженията.
Красимира ДИНЕВА, координатор на Търговска компания "Ефир", съпруга на собственика Христо ДИНЕВ: "Ефир" участва на международния пловдивски панаир за шеста поредна година, което ще рече за 12-ти пореден път, предвид лятното и есенно изложение. През всичките тези години показваме бензино- и нафтоколонки, като отначало продукцията ни беше изключително рециклирана. Сега вече сме тръгнали на наше производство. Предлагаме модулни газстанции, които са изцяло с нови балони, нови части, нови колонки, които сглобяваме в нашата фирма. Те са основно вносни, само балоните са произведени в България. С това съоръжение сме се кандидатирали на изложението и за златен медал.
Надяваме се на добра реализация. Интересът е голям. Искаме да се наложим, мисля, че сме една от водещите фирми в този бранш. Обикновено пролетният панаир е по-слаб от есенния, може би част от хората не знаят, че ние идваме и на двата. Бизнесът ни напредна през последните години. От есенния панаир насам има неимоверен скок на продажбите. Хората все по-често търсят новите, надеждни съоръжения - помпи и др. За мен панаирът е една висша форма на реклама. Винаги съм смятала така и през годините това се потвърждава.
Борбата за пациента сега започва
- Д-р Желев, по традиция следим задокеанските визити на публичните личности. Каква беше целта на априлското Ви посещение в САЩ?
- В САЩ бях по покана и за сметка на фирма "Електротек консептс", която работи по проекти на Американската агенция за международно развитие (ААМР). Целта на визитата ми беше да се намерят пътища и начини за финансиране на нашата съвместна програма за енергийна ефективност, по която работим от няколко години. Официалната част от програмата включваше срещи в Държавния департамент на САЩ и Американската агенция за международно развитие. В Държавния департамент имах среща с г-н Шифтър, посланик за Централна и Източна Европа, с когото разговаряхме относно възможностите за мултиплициране на ефекта от приложението на програмата за енергийна ефективност в болничните комплекси. По преценка на г-н Шифтър и с негово съдействие, програмата може да получи развитие и в останалите 33 големи болници на България. След завръщането ми и изпращане на необходимата информация за енергийното потребление на тези болници стана ясно, че за програмата са необходими около 40 милиона долара.
Американската страна ще ни съдейства за отпускане на целеви кредит от Световната банка. Очакваме и нужната подкрепа от нашето правителство, на което чрез Министерството на здравеопазването сме представили резултатите от съвместния проект за енергийна ефективност, реализиран от ОРБ, ЕНЕФЕКТ, общината. На 21 май ще бъде официалното откриване на климатизирания операционен блок, осъществено със съдействието на ААМР, за което очакваме представителни гости от САЩ.
- А какво включваше неофициалната част на Вашето посещение в САЩ?
- Нямаше неофициална част, имаше професионална част. Тя включваше посещение в няколко болници във Вашингтон.
На срещите с ръководствата на тези болници обсъждахме варианти за сътрудничество и обмяна на кадри. От тяхна страна имаме деклариран интерес и остава да осигурим финансирането на програмата.
- На какво могат да научат американците нашите български лекари?
- Много неща ще са им от полза. Там всички болници са частни и не съществува понятието "работно време". Отиваш сутрин в 7 часа и работиш докато трябва, защото си заинтересован да обслужиш повече пациенти. Там болницата няма икономически взаимоотношения с лекарите. Тя не поддържа щат от медици, а сключва договор със съответния специалист да ползва базата й, за да лекува пациентите си. Здравноосигурителните компании са тези, които плащат на лекаря и съответно на болницата за лечението на всеки един пациент. Всяко заболяване има два кода. Според единия, компанията плаща на лекуващия лекар, а според другия - на болницата.
В САЩ има около 10 000 здравноосигурителни компании
Една болница работи средно с 250-300 от тях. Контактът с тези компании никак не е лесен. Те оспорват всеки разход, направен от лекаря. Трябва да доказваш целесъобразността на всяко изследване. От касата ти казват - това заболяване струва 200 долара. Да, но медикът е похарчил повече пари и стават спорове, които най-често се разрешават в съда. За да се осъществява координацията с тези компании, болницата поддържа допълнителен щат от 25 човека. Аз си мислех, че ние в нашата болница, като имаме 14 счетоводителя, имаме голяма администрация. Щатските болници имат големи администрации, в които работят много хора, но вършат огромно количество работа. Всичко е пари и затова там много стриктно следят всеки разход, всяко изследване... - Какви заплати годишно получават американските лекари?
- Не може да се каже точно, защото там кой колко получава е тайна. Но средно лекарят получава около 100 000 долара годишно. Имам познато семейство, които успяха да заминат за САЩ още през 1989 година, защитиха си дипломите и сега работят като лекари специалисти. Семейният им доход е от порядъка на 200 000 долара годишно. Това са изключително много пари както за България, така и за Америка. Те могат да си позволят дори и тухлена къща (смее се). За сравнение ще Ви кажа, че средният годишен доход на държавен служител в Щатите е около 60 000 долара.
- Кой управлява болницата?
- Медицински съвет, в който влизат: представител на собственика, изявени специалисти на болницата, както и общественици. Този съвет в някакъв смисъл може да се сравни със съвета на директорите в акционерните дружества.
Много е важно дори в какъв квартал е построена болницата. Ако се намира в район, където живеят богати хора, съответно и условията в нея са по-добри. В една от най-добрите вашингтонски болници - район Феърфакс, която посетих, видях цял един етаж, специално оборудван с всички видове комуникации и удобства.
От болницата VIP-пациентът може да води бизнеса и компанията си, без да се почувстват липсата му.
- Казват, че ако американски лекар дойде да работи в българска болница, ще избяга още на втория ден, като види в какви условия трябва да лекува пациентите - без апаратура, без необходимите консумативи... А българските лекари се справят успешно. Защо тогава не ги признават на Запад?
- Българинът, който тръгва за Щатите, трябва да приеме мисълта за това, че там ще е господин Никой. Е, след пет-шест години престой, ако всичко върви добре, ще може да си плаща наема, може би ще живее по-спокойно... Най-важното е да успее да научи перфектно езика. Абсолютно невъзможно е, ако тук си бил лекар специалист ортопед, веднага да започнеш да работиш и там като такъв. Да се надяваш на това, че като отидеш със зелена карта и със самочувствието на голям лекар, ще успееш, е просто наивно. Има продължителна и сложна тригодишна процедура по признаване на дипломата ти за медик. Тя включва поредица от изпити. Никой там няма да ти предложи работа просто ей така. Трябва да си намериш работа, да те харесат. И ако си на 35-40 години, докато те признаят, ще дойде време за пенсия. Истината е, че конкуренцията е голяма и болниците предпочитат да наемат американци.
Съвсем друго е, ако идеш в САЩ, учиш и завършиш медицина.
- Какъв модел за развитие на медицинската помощ е предвиден за България?
- Моделът, който е избран за България, е хибрид между френската и английската здравноосигурителна система. В Англия има един здравноосигурителен фонд и той се финансира от държавата. Във Франция има няколко здравноосигурителни каси, обединени в общо управление. Там 80% от лечението на болния се поема от тези фондове, а останалите 20% - от частни, един вид взаимоспомагателни каси, в които ежемесечно французите плащат вноски.
За България здравноосигурителната каса е една, като тя ще има регионални подразделения. За Стара Загора шеф на касата е д-р Моллова - човек, познаващ добре здравеопазването. За да започне да функционира успешно касата, е необходимо в нея да постъпят средства. И това ще стане от 1 юли.
Здравноосигурителната система ще започне да действа първо в доболничната помощ, т.е. в поликлиниките. За целта те трябва да се отделят като самостоятелни юридически лица. Очаква се в най-скоро време проектозаконът за здравното обслужване да мине на второ четене в парламента, където ясно ще бъде регламентиран начинът, по който това да става. Ние според мен малко изпреварихме събитията. В Общинския съвет се взе решение поликлиниките да се отделят и обособят като самостоятелни здравни заведения. Целта е да се създадат структури, които да приемат впоследствие за стопанисване тази база. Лекарите ще имат възможност да наемат помещенията, да ползват апаратурата... - Кой ще им плаща?
- Здравноосигурителната каса ще сключи договор с всеки един от тях и ще им плаща. Прегледите също ще са платени и ще са 1% от минималната работна заплата.
Лекарите, сега работещи в първичната помощ, ще имат възможност да избират според закона за лечебните заведения дали да работят сами, в група или да се обединят в т.н. медицински диагностични центрове. За разлика от САЩ, в България борбата за пациента едва сега започва. Както и доказването на професионализма на колегите в условията на пряка и тежка конкуренция.
Живият не ни е враг
Вчера ми показаха пет-шест машинописни страници, в които войната за Косово се обяснява със заговор на Световната конспирация на ... тайните общества?! Де да беше така. Заговорът е на явните общества. И болката от това в края на ХХ век е съизмерима с пряката болка от кръвта и сълзите. С първата изстреляна натовска ракета срещу Югославия Организацията на обединените нации се превърна във Вавилонска кула. Както и да я наричат, войната на НАТО подмени закона с волята.
Оценявам като замисъл (май доста се размина с практическия резултат) логиката на САЩ. Не толкова да се утвърждават видимо като ЕДИНИЧЕН световен лидер. По-важното е, че забавят естественото формиране на ЕДИННА Европа. Всеки ден подобно забавяне е от полза за бизнеса на САЩ.
Не разбирам европейските партньори на САЩ в НАТО. Европейският интеграционен процес не "страда" от ресурсен излишък, няма нужда от кръвопускане дори с пиявици, камо ли с прободна рана. Седнали някои да чумосват Петър Стоянов и Иван Костов... То баш европейски лидери първо козируваха, пък после си занаместваха шапките пред огледалото. А в отражението, досущ като в портрета на Дориан Грей, пустите му шапки станали каски. На всичкото отгоре на Милошевич му накривиха каската, аха да я докарат до трънен венец!
Трябва ракетният обстрел да спре. Иначе току-виж след китайското посолство в Белград нацелят и руското... (Тфу! Пепел ми на езика!) На 9 май светът празнува края на най-голямата война в историята на човечеството. Нека си остане най-голямата.
Впрочем, на 9 май празнуваме и Деня на Европа. Не искам да заглушаваме химна на Европейския съюз - прелюдията към "Ода на радостта" от Деветата симфония на Бетовен, с грохота на ракети.
Ракетният обстрел ще спре и всички ще трябва да доказват, да доказваме, че ЖИВИЯТ НЕ НИ Е ВРАГ. Трудно. По-трудно, отколкото онова прозрение в Дебеляновия стих.
А България е зле. Не са нужни особени доказателства. Официалната статистика го показва. Да не говорим за неофициалната. Войната в Югославия не е основната причина. Тя даже някак размива психологически остротата на кризата у нас.
Структурната реформа я няма никаква. И с приватизацията е тъй. Много преди експертите от пакта да започнат да ни обучават на системата "свой-чужд", българската приватизация се забоде почти изцяло в дележа на баницата по системата "свой-свой"
По този начин от старта си още тя се лишава от действителната си икономическа доминанта - създаване на активни бизнессубекти, на нови производителни мощности, на нова потребителна стойност.
Деноминацията на парите също няма да скрие, камо ли да спре кризата. Не е изключено към есента хиляди българи в цветуща възраст да напуснат България по коловозите на икономическата миграция, приели максима: Няма ПРОИЗВОДИТЕЛ в собственото си отечество.
В тази обстановка е лесно, но глупаво да се искат предсрочни парламентарни избори - (не) чувай Премянов, че и Първанов. Друг е въпросът, че не е изключено Иван Костов сам да стигне до промени в кабинета "Едрите" варианти са два. Първият е почти манкиращ: да махне министри като "диджей" Божков, дето всичко му се вижда песен и все му се пее, хубавото Наде (дето все се смее) и в краен случай - "джедай" Бонев, хукнал да плаши с граждански иск натовски пилот. Вторият вариант: премиерът може да опита по-тесен или по-широк КОАЛИЦИОНЕН кабинет, близък до забравената сега формула за национално съгласие. Кога? Преди или след местните избори, ако въобще (се) реши, ще избира сам. Макар че не е изключено и тук президентът Петър Стоянов да понечи да предреши позицията му, както по проблема с участието на България във войната НАТО-Югославия... Тъй че и във вътрешен план ни предстои да решаваме казуса ЖИВИЯТ НЕ НИ Е ВРАГ.
Защото... България не загива.
България загнива.
Близо сме до гангрена. Срещу която здравно-осигурителна каса няма да ни помогне.
Дано не дочакаме ден, в който някой ще реже от страната ни (уж с оздравителна цел), а ние няма да изпитваме болка. От безразличие и умора.
Щом продължаваме да създаваме деца (макар и малко), нямаме право на безразлична умора.
П.П. Във връзка със заглавието и не само - Трябваше ли Николай Добрев да умре, че тогава да чуе хубавите думи за себе си.
Мога да се влюбя в кон толкова силно, колкото и в мъж заявява
Всичко започнало преди няколко години с покана, която семейството получило от близки приятели да отидат заедно до конната база "Хан Аспарух" в София.
"До този момент не бях и виждала кон отблизо - обяснява Валя. Стана ми толкова интересно, че реших да се опитам да пояздя. Качих се. След което, казвам ви, направо пощурях, толкова ми хареса. " Противно на очакванията на съпруга й, "влюбването" на Валя в конете не преминало, а се превърнало в страст. "Мъжът ми се оплакваше, че обръщам повече внимание на жребците, отколкото на него - смеейки се, обяснява младата дама. Може и да има известно право... Когато яздя коня си, аз лично се чувствам безкрайно свободна. То е страст, мания, възторг... няма аналог. Започнахме да яздим, после решихме, че ни се иска да си имаме собствен кон. Купихме първия си кон, после втория, та сега вече имаме шест... "
Първият им кон, всъщност е кобила и се казва Гамера. Тя е една от малкото кобили, които имат добри постижения и на състезания в чужбина.
В България покупката на кон не е толкова рядко срещано явление
В това на практика може да се увери човек, ако посети конната база "Хан Аспарух". В базата има над 130 коня и всичките до един - частна собственост. Естествено нашият въпрос към семейството, притежаващо шест от тях, беше: Колко струва един кон и какъв бизнес има в покупката му?
"Никакъв бизнес няма в това да притежаваш кон, уверява ни Валя, само разходи. Пари се печелят само при конните надбягвания в чужбина, където залозите са огромни."
В България хубав кон можело да се купи за над 5 хиляди германски марки. Но с акта на покупката инвестицията не приключвала, защото разходите тепърва започвали. Издръжката на един кон в София струвала месечно около 250 000 лв. В цената влизат заплатата на треньора, на конегледача, наемът на бокса (40 000 лв., почти колкото наема на гараж в провинцията), храната на коня, медицинско обслужване... "Тъй като конете ни станаха повечко, а и разходите също, Пламен като по-прагматичният от нас двамата, един ден ми вика: Така и така стоим по цял ден на базата, защо не изкараме и малко пари."
Така от хобито решили да направят и бизнес. Първо открили "конния" магазин, а по-късно и "кръчмата", както я знаят всички нейни клиенти. Разделили си задълженията: на Валя - магазина, а на Пламен - кръчмата. "Не ни е голям капацитетът, казва г-н Иванов, добре че приятелите на конете са все хора с капацитет. Последните четири месеца само от ракийката "удариха" около 600 литра. А с ракийката върви и салатката... Имаме и специалитети, които готвачът приготвя по одобрени лично от мен рецепти."
Явно вкусът на Пламен допада на голяма част от конното общество, а и въобще на столичани. Защото за да посрещнат всички нови гости, привлечени от атрактивната атмосфера и вкусните кулинарни изкушения, в ресторанта тези дни откриха и лятна градина с барбекю. От успеха на ресторанта се радва и Валя, защото в началото, докато тръгне, в него е отивала като инвестиция голяма част от печалбата на магазина.
"В нашия магазин има всичко необходимо за конния спорт независимо от дисциплината. Предлагаме и екипировка за ездачите, козметика и медикаменти за конете, с гордост заявявя Валентина. " Най-евтиното оборудване било минимум 500 германски марки, като само седлото струвало 300. Клиентите, според Валентина, с право предпочитали почти винаги да дадат повече пари за по-качествено седло. Защото разликата между евтините и скъпите седла била като това, да се возиш на трабант и мерцедес.
Тези от класата на Мерцедес обаче били с цени над 1000 германски марки
Според собственичката, най-много се харчела козметиката за коне. Изобилието, което предлага магазинът в базата "Хан Аспарух", е голямо. Предлагат се шампоани за измиване и поддръжка на козината, козметика за почистване на копитата, спрейове за опашка (подобни на лаковете за човешки коси), които освен че подхранват косъма, препятстват и цъфтежа му. Напръскан с такъв спрей, конят ставал просто неотразимо елегантен.
"Преди да отворим магазина, който от базата пътуваше в чужбина, правеше списък с поръчки на кого какво да купи и донесе, разказва Валя. Сега вече ни знаят в цялото конно общество и ни търсят. Наскоро с амуниции от нашия магазин се оборудва и софийската конна полиция. Разполагаме с най-новите каталози на почти всички по-известни световни производители на конна амуниция, като "Кифер", "Пикьор", "Пфифф". Вече може да се говори за модни тенденции в оборудването на конете. Ако собственикът е заможен, той купува най-добрата амуниция за коня, най-фирмената. Държи цветово да са съчетани аксесоарите по коня, всичко да е в черно или в черно и бяло... Напоследък много модерно е конят да се "облече" в цвят "хавана"- малко по-светло от кафявото. Това е просто хит!"
Младата бизнесдама освен с магазина и грижите около семейството се справя успешно и с българската филология, която учи задочно в университет "Паисий Хилендарски" в родния й град. "Почти е сигурно, че учителка по български няма да стана, но добре че навремето си учех уроците в немската езикова гимназия, смее се Валя. Сега без проблеми общувам с нашите бизнеспартньори от Германия, основни доставчици на магазина". Всичко, което се продава на Запад в специализираните магазини за конни атрибути, може да се купи или да бъде поръчано и доставено в едномесечен срок и тук в магазина на сем. Иванови.
Панаирът - на кръстопът между сериозния бизнес и базара
1539 фирми от 35 държави се включиха в традиционното пролетно изложение, което се проведе от 3 до 8 май в Пловдив. Изложбените площи бяха разположени на 60 340 кв.м. Панаирът закипя от живот и седмицата, която за България беше наполовина почивна, в панаирното градче остана делова. Българските фирми на пролетното изложение бяха 1008; 560 от тях - производители на стоки. На панаира с официални участия се представиха Индия, Виетнам, Йордания, Кипър, Китай, Полша, Руска федерация, Чехия. Не остана незабелязано и участието на фирми от Кипър, Германия, Италия, Гърция, Турция... Веднага след откриването на панаира министърът на търговията и туризма Валентин Василев коментира високия брой на участниците с факта, че за първа година България реализира свободна търговия с редица страни, сред които и Полша, Унгария, Румъния, Турция, Чехия, Словакия, Словения. Освобождаването на стоките от мита при търговията с тези държави провокира интереса на производители и търговци към българските пазари и това е една от важните причини те да включат пловдивското изложение в своите бизнеспланове. Министърът изказа задоволство и от засиленото участие на родните фирми. Сред браншовете с най-голямо развитие, показващи и нови изделия, г-н Василев нареди текстилната промишленост, леката химия и фармацията.
Военният конфликт в съседна Югославия се оказа сериозна бариера пред износа на българските стоки. Тревогата си по този повод споделиха и мнозина от ръководителите на фирмите, участващи в изложението. Много от българските експортни стоки са предназначени предимно за Европа и за пренасочване на тази ориентация не може да се мисли, заяви търговският министър.
През тази пролет имаше и отказани заявки за участие в Пловдивския панаир. Заради войната на запад от нас не пристигнаха фирмите от Македония и държави от бивша Югославия. Много по-сериозно можеше да бъде и участието на Гърция и Румъния, заяви Александър Дяков, изпълнителен директор на панаира. Оказа се, че по-далечните страни най-амбициозно атакуват местните пазари чрез присъствието си в Пловдив.
Посетители не липсваха. Някои използваха изложението да напазаруват на по-близки до производителя цени. Нищо, че Пловдив вече си има своето "Метро". Панаирното градче събра за седмица наистина голямо разнообразие от стоки за масово потребление. Други се разходиха, за да съберат впечатления от шаренията или да изпият безплатно рекламна чашка с ароматно кафе. Колкото до голямата цел на панаира - срещата на бизнесинтереси и търговското договаряне на стоки - за едни тя беше изпълнена, други си тръгнаха разочаровани.
Въпреки цифровите рекорди Пловдивският панаир провокира и тревожни въпроси. За първи път търговското салдо на България е отрицателно. Причините са в резкия спад в някои от отраслите на тежката промишленост - производството на метали, химически торове, машиностроенето. Изводът бил верен, само ако към вноса се прибавят и чуждите инвестиции, уточни министър Василев. Без да подценява икономическата стагнация от последните 4-5 месеца, той все пак потърси оптимизъм във факта, че в други отрасли износът е увеличен и примери може да се дават с вината и с текстилни изделия.
През юни за първи път Пловдивският панаир ще организира специализирана изложба за полиграфия и предпечатна подготовка. Вече има около 60 заявки за участие. Инициативата се подкрепя и от Българската асоциация за информационни технологии, заяви нейният председател Милчо Боров, който е и управител на фирма "Кантек". Изложбата ще се проведе в рамките на европейския месец на културата в Пловдив.
Режисьорският "иск" на Стивън Зейлиън е ... недоказуем, не влиза в "Списъкът на Шиндлър"
В "Гражданско дело" мускетарската роля естествено е поверена на лъчезарния Джон Траволта, придобил вкус към ангелските превъплъщения. А белязаният със звездна слава още от "Кръстникът" Робърт Дювал се чувства доста уютно в едно съвременно копие на кардинал Ришельо.
Ако някой не е гледал "Дванайсет разгневени мъже" или поне "Адвокат на дявола", може да приеме присърце новата психологическо-юридическа екскурзия из американските ловни кинополета. Все пак в "Гражданско дело" има сполучливи моменти: стилната игра на Дювал, номиниран за "Златен глобус", ядра на релефна диалогичност, няколко запомнящи се комични реплики, отказ от праволинеен хепиенд... Но всичко е някак отгоре-отгоре, с нерв на прилично съчинителство, а не на пълноценно драматично напрежение.
Иначе научаваме някои тънкости и дебелащини на гражданския иск и апелативното дело по американски, но това още не е изкуство. Не "умилява" достатъчно и фактът, че макар и останал с един пробит долар, без партньори, без приятели, Джан Шлихтман ощипва за благото дело злосторните корпорации с десетки милиони долари.
Най-досадното е, че режисьорският "иск" на Стивън Зейлиън е повече от недоказуем, сравнен с блестящата му изява като сценарист на "Списъкът на Шиндлер". Малцина през последните десетина години са взели толкова убедително "Оскар" за сценарий.
Спазването на закона е отговорност на всички, дори на кмета
Поводът - две питания на общински съветници от ДЛ и от ОДС във връзка с обявения търг с тайно наддаване за учредяване на право на строеж за изграждане на обект за комплексно обществено обслужване (КОО) в кв. 6, парцел I по плана на Стара Загора, източно от Художествената галерия (обявата е във в. "Старозагорски новини", бр. 68, 15.04.1999 г.).
Причината - неспазен от страна на кмета проф. Яблански и неговата администрация ред за обявяване на търга и искането на общинските съветници търгът да се обяви отново съгласно закона.
Заповедта на проф. Яблански за търга е издадена въз основа на решение на Общинския съвет N 208 от 25.06.1997 г., с което е приета стратегическата програма за развитие на централната градска част като отворена система с възможност за изменение и допълнение.
Но това решение утвърждава програмата, а не определя условията и реда за търг. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗОС право на строеж върху общинска земя се учредява възмездно по пазарна цена след провеждането на търг при условия и ред, определени от Общинския съвет. Такова решение няма и обявеният във в. "Старозагорски новини" търг съветниците не приемат за действителен.
Изводът - проф. Яблански за пореден път демонстрира пренебрежение към Общинския съвет и неговите решения.
Заявлението, че отново няма да изпълни решение на съвета, обезсмисля работата на съветниците, както и съвместната дейност на кмета с тях. Само тези ли решения, които се харесват на проф. Яблански, ще се изпълняват? А други няма да се изпълняват - както е с решенията за прословутите вече паркинги? От подобна конфронтация едва ли имат полза гражданите на Стара Загора.
Тук няма политизация - спазването на законите и на другите нормативни актове е задължение на всеки, дори на кмета! Задълженията, както и правата, са също основа на демокрацията.
Няма място за обиждания - ако кметът има проблеми с юридическите си съветници, нека си ги решава, но те не бива да се превръщат в проблеми на общинските съветници. Нито на съвместната работа в общината.
По конкретния случай е най-добре проф. Яблански да отмени обявения търг и на следващото заседание по законовия ред да представи на съветниците своите предложения.
Стара Загора дава патриарх на Константинопол
Градът ни е мощен център на източното православие в Тракия
Не бихме се занимавали повече със случая, ако въпросният анонимен автор този път не само като глух петел, ами и като заблудена овца Божия реди нелепици от рода: "Може ли Христовият символ - кръстът - да служи и за входен знак на един град? Може, ако в този град е станало събитие от огромно значение за християнството и всички свързват името на този град с християнската идея. В нашия случай обаче няма такова събитие и един голям кръст край шосето ще стои неоправдано и неестествено."
В случая явно става въпрос не толкова за позиция, колкото за инат на анонимния автор. Не за него, а за читателите на вестника е и интервюто, което направихме с Димитър ЯНКОВ, главен уредник и завеждащ отдел "Средновековна археология" в Старозагорския исторически музей. Оставяме на читателите сами да преценят заслужава ли Стара Загора да посреща гостите на града с християнски символи - кръст и параклис - в източния му край.
- Г-н Янков, откога датират корените на християнството в Стара Загора?
- Най-ранните сведения се отнасят към периода след установяването на християнството като официална религия и малко по-рано от този период. Имам предвид един писмен източник, който ни съобщава за пътуването на св. Александър Римски през Тракия; той преминава през пътната станция Карасура и оттам през Берое по пътя за Адрианопол, където е умъртвен. В Берое св. Александър е бил посрещнат от християни, които все още се крият. Пътуването се отнася към времето на Диоклециан, т.е. последното десетилетие на III век или самото начало на IV век. Това е точно периодът, който съвпада с мъченията на християните по време на Диоклециан. В друг източник, който се отнася пак до началото на IV век, се говори за вдовиците на 40 мъже, които живеели в комуна, манастир в Берое. Те също били измъчвани, но след като със силата Божия възпламенили жреца на Зевс и повалили статуята на самия бог, по нареждане на местния управител били отправени към Адрианопол. В Хераклея те се поклонили на мощите на св. Гликерия, след което били убити. По-късно тези вдовици били обявени за мъченици. Макар и с легендарен характер, този източник показва ранното проникване на християнството в нашия град Берое.
По мое убеждение една от основните причини за налагането на името Берое и за загубването в народностното съзнание на местното население /пък и в официалните източници/ на името Августа Траяна е масовото разпространение на християнството в раннохристиянската епоха и формирането на една силна християнска община в Берое. Това става по времето на Константин Велики и малко преди него - втората половина на III век и първата половина на IV век.
В хронологически аспект има редица археологически паметници, които ясно и категорично говорят за бързото и масово разпространение на християнството в нашия град и в неговите околности. Свидетелство за това е вече проучената раннохристиянска черква на улиците "Господин Михайловски" и "Ген. Столетов", в която, както се оказва, са погребани мощите на светец и тя се явява мартириална църква. Според известната изследователка проф. Пилингер от Виенския университет в една от гробниците, която сега е под купола на църквата, в нейния притвор е погребан епископ.
За епископско погребение съвсем определено може да се счита погребението в една от базиликите, разкрити на обекта Карасура.
Територията на Стара Загора /това също е засвидетелствано в писмени източници/ става център на самостоятелна архиепископия, директно подчинена на цариградския патриарх още към първата половина на IV век. В 343 година старозагорският епископ Демофил присъства на събора в Сердика, а по-късно, към 370 година, е избран за патриарх на Константинопол.
В изворите се споменава за заточаването на един епископ в Берое, тъй като нашата епископия е била една от най-правоверните в чисто религиозно отношение. По-нататък има вече археологически паметници, които са още едно доказателство за масовото разпространение на християнството. Това са разкритите две базилики и манастирски комплекс в днешния квартал "Трите чучура". В комплекса, който се разкрива на обект "Военен терен", беше открита много интересна раннохристиянска гробница, а такива гробници обикновено са устройвани в притворите на раннохристиянските храмове.
Данни за великолепна огромна базилика има и от самия град. Вероятно тя се е намирала в източния край на Второ основно училище, откъдето имаме някои архитектурни детайли, открити при случайни изкопи.
За раннохристиянски комплекс може да се говори и в последната фаза на съществуването на комплекса, разкрит с мозайките под Пощенската палата. Възникнал е като езически комплекс, но по-късно е преустроен и приема функциите на ранното християнство. Такива са и мотивите в самата подова мозайка, както и по мраморната украса на стените.
От писмени източници от Беройската епископия са известни още няколко епископи: Евстатиос от Берое, който участва в Първия никейски събор; Кюрос, който в 330 година участва в Антиохийския синод; вече споменатият Демофил, който става по-късно цариградски патриарх. Към 370 година е известен друг епископ на Берое - Евномиос; към 390 година - Акакиос; към 446 година - епископ Диогенис, в средата на V век - Себастианос и Тимотеос.
- Всичко това говори за един мощен епископски център в Стара Загора в ранното средновековие... - Да, за периода на ранното християнство съвсем определено може да се твърди, че Берое е един от най-мощните епископски центрове в границите на източното православие. Самият факт, че той съществува като самостоятелна архиепископия, директно подчинена на константинополския патриарх, показва и нейното място в йерархията на епископиите в Тракия, в източноправославния свят.
- Как се развива по-късно старозагорската епископия?
- Тя е известна от оловни печати - срещат се имена на епископи чак до началото на ХI век, което подсказва, че е продължила съществуването си независимо от превратностите на времето, т.е. Берое продължава да бъде мощен епископски център в границите на византийската държава. Няма данни засега Берое след покръстването на българите по времето на Борис да е бил включен в границите на българската държава, респективно - да е бил и неин епископски център.
- До ден днешен през вековете Стара Загора пази християнската си чест в една категорична последователност и заслужава авторитета си на християнски център... - Разбира се, и то е признато още през 1870 година, когато на църковния събор в Цариград без проблеми едно от решенията на събора, възприето с вишегласие, е това за възстановяването на старозагорската митрополия. До това време, в периода 18-19 век, Старозагорско е било подчинено и е влизало в диоцеза на търновския митрополит. Именно на събора в Цариград, благодарение на традициите, които са заложени тук, на Стара Загора, като един мощен център на християнството в Тракия, са възстановени правата на митрополитски център.
- Трябва ли да се оспорва идеята в източния край на града да бъде издигнат кръст, и то не повече от 7 м, както е по замисъла?
- Според мен тук не трябва в никакъв случай да се оспорва идеята за наличието на един православен знак в източния край на града. Той не е и няма да бъде символ на Стара Загора. Символът на града е неговият герб и той би бил най-добрият входен знак на Стара Загора, което не противоречи на това да бъде издигнат и кръст или друг християнски символ. Той вече би имал съвсем друго значение и би показал един от етапите в историческото развитие на Стара Загора, които го определят като един от важните центрове в религиозно отношение - в случая като един център на източното православие в Тракия.
5000 долара е цената за скромно участие на панаира
"През последните месеци и при нас се усеща спадът в българската икономика - намалява търсенето. Все пак "Траяна'91" успява да поддържа позициите си, защото работи с много дистрибутори в цялата страна. За фирмата са важни всички клиенти - и този, който търси дребна услуга, и големите поръчки" - обяснява Тонка Иванова, един от четиримата съдружници във фирмата.
Фирмата е редовен участник на панаира в Пловдив. Затова и работещите там могат да кажат, че в бранша през последните години не се появяват нови фирми. Други пък вече сериозно се замислят дали да харчат пари за изложения.
5000 долара струваха 40-те кв. м експозиционна площ, на които "Траяна'91" показа продукцията си. Цената била прекалено висока и не се оправдава - липсват елементарни условия за един сериозен бизнесфорум. Наскоро г-жа Иванова се върнала от мебелно изложение във Виена - и сравнение с условията тук не можело да се прави. "Не забелязваме нещо да се е променило от последната година" - каза тя.
Думите й се разминават с тези на Александър Дяков, изпълнителен директор на панаира. Никоя от съседните държави няма толкова нов и качествен реквизит, смята той. Пловдивският панаир го закупил наскоро от Германия. Разходите на администрацията нараснали много, но вече е възможно на щанда изложителят да има качествена телефонна връзка и интернет. В момента се поставя и модерна противопожарна система. Панаирът все пак е за сериозните бизнесмени, а не е място за "масов спорт", казват организаторите.
"Макдоналдс" искат ресторант само на "Цар Симеон Велики"
- Г-н Михайлов, запазва ли се интересът към ново строителство в центъра на Стара Загора?
- Към най-атрактивните централни парцели проявяват интерес например веригите за бързо хранене като "Кентъки фрай чикен", "Хепи" или "Макдоналдс". Тези фирми се интересуват от Стара Загора и казвам това, защото сме установили контакти с тях.
Напоследък се заговори усилено за идването на "Макдоналдс" в Стара Загора. "Стубел - М" поддържа контакти с тях от лятото на миналата година. Имам самочувствието, че разполагам с добър предприемачески опит и затова им подсказах, че добро място за заведение е районът около Проектантска организация (не е тайна, че там се намират и моите парцели за строеж на еднофамилните къщи). Предложихме на "Макдоналдс" и наши парцели в този район, но не можем да задоволим напълно нуждите им. За крайпътно заведение са необходими площи от около 3 дка.
- Те търсят и място в центъра... - Съветвал съм ги, че в центъра на града за веригата е подходящ парцелът на Иван Минекшев (бел.ред. - намира се в очертанията на паркинга до общинската сграда). Ставало е въпрос и за други добри - Универсалния магазин и сградата на ъгъла на "Руски" и "Цар Симеон Велики", която сега е банка. Вероятно те ще погледнат и към помещенията на бившето кино "Септември".
- Кога от "Макдоналдс" ще вземат решение?
- Преговорите продължават. Споменатите имоти са частни - някои от собствениците са отказали, други още не са дали отговор. Водят се и разговори с общината. "Макдоналдс" предлагат различни форми - директна покупка на парцели, експлоатация за период от 40 години или те да работят като строителни предприемачи... Аз дори не знаех, че са обсъждали и място около Езерото. То не е лошо, но е малко встрани за тях. Аз имам точна информация, че "Макдоналдс" търсят място за ресторант само на главната улица, и то в централната отсечка. Искат това място от 1994 г. Затова останах също малко изненадан от това, че са приели да преговарят и за Халите. Казвам това, защото са го декларирали пред мен, но със сигурност са обсъждали и други възможности. Ясно е само, че няма да вземат прибързано решение, след като са чакали няколко години. Преди инвестицията ще съгласуват предложението си с централите си в Европа и в САЩ и сделката трябва да бъде одобрена зад граница.
- Ясно ли е каква сума ще бъде инвестирана и колко ще бъдат обектите на "Макдоналдс" в Стара Загора?
- Парите не са малко - вероятно около 1 млн. долара. В това влиза покупката на земя, строежът, оборудването. Подобна инвестиция за град като Стара Загора се изплаща за десетки години. Ще изградят два обекта - класически ресторант в центъра и крайпътно заведение, близо до някой от изходите на града. Стара Загора не може да предложи голяма консумация като София, Варна или Пловдив, а и икономиката на града сега е в много тежко състояние.
Храним се, значи сме живи
Стара Загора може без "Макдоналдс" и "Макдоналдс" може без Стара Загора, от което биха загубили всички.
Досега старозагорци са живели без хамбургерите на "Макдоналдс". И все пак не са се затръшкали от глад. В този смисъл американската инвестиция не носи животоспасяващ характер.
Досега "Макдоналдс" не са продавали хамбургерите си в Стара Загора. И все пак не са се затръшкали за пари. В този смисъл тази инвестиция и за тях не носи животоспасяващ характер... Въпреки всичко, без ножът да опира нито до хляба, нито до кокала, идването на "Макдоналдс" в Стара Загора може да бъде от полза за всички. Защото за нас сега е важно фирма, известна в целия свят, да маркира Стара Загора с фирмения си знак. Белким, западните инвеститори, като разглеждат карта на Балканите в достатъчно ясен мащаб, си рекат: Хранят се, значи са живи! И решат и те някой долар тук да снесат.
И да ядем не можем без ... политика
През седмицата два скандала с хранителен вкус се разиграха на националната и на местната сцена. На 5 май "24 часа" като бърза закуска сервира новината: "Премянов прецака "Макдоналдс"! Запознати съобщили на тиктакащия ежедневник, че "фирмата на ексдепутата от БСП Красимир Премянов измества "Макдоналдс" от бизнеса с "Шел" и "двете компании ще прекратят част от съвместните си проекти". Като фирма на Премянов е посочена варненската верига от заведения за бързо хранене "Хепи". Източниците на "24 часа" твърдят, че "в София обаче заведенията на Премянов трудно ще пробият... Услугите за бързо хранене в столицата твърдо се държат от "Макдоналдс" и "Кентъки". И двете фирми се радват на подкрепата на кмета Стефан Софиянски..."
На Гергьовден "24 часа" ревизира новината с ново заглавие "Няма разлъка между "Макдоналдс" и "Шел". Цитиран е софийският офис на световната верига за бързо хранене: "Продължаваме работата по общите проекти с "Шел" и никоя от двете компании няма намерение да ги прекратява."
В правото си на отговор Красимир Премянов заявява, че "Публикацията... е една неслучайна услуга за управляващите в деня, когато те взеха решение за въвличането на България във войната срещу СР Югославия. " Според него, "това е част от нечистоплътна кампания срещу дейци на Българската социалистическа партия". Деецът на БСП твърди в "24 часа": "Никога не съм имал нищо общо с "Макдоналдс", "Шел" и "Хепи"."
На същия 5 май в Стара Загора на заседание на общинския съвет кметът проф. Цанко Яблански заяви, че бил склонен предложението за "Макдоналдс" да се гледа на сесията на 19 май, но се разубедил... "след като прочетох интервюто на арх. Иван Иванов в "Национална бизнес поща" /Става дума за публикацията в бр.18 на "НБП" от 3 май - "Арх. Иван Иванов: "В "Макдоналдс" вече са склонни да вземат мястото под Проектантска организация"/. Градоначалникът допълни: "Обадих се в "Макдоналдс" на 3 май, следобед... Проведох разговор с един от двамата главни мениджъри и ми казаха - това на арх. Иванов не е вярно... Те не са си променяли предложението... /Бел.ред . : За мястото до Езерото./"
В крайна сметка въпросът остана да се гледа на 19 май. Странно е друго. И проф. Яблански, и арх. Иванов - всеки един от двамата публично е изявил намерение да бъде кандидат на СДС за кмет в предстоящите местни избори. Толкова ли е трудно две личности от една политическа сила в сегашните си функции да обединят професионални умения и административни пълномощия за постигане на най-добро решение по важен за града въпрос? Нали храната прави борбата. Дори и предизборната - в някаква степен.
"Медина - мед" дава втори живот на старите ви автогуми
Старозагорската фирма "Медина - мед" беше сред фирмите, чието участие и тази година не остана незабелязано на пролетния панаир в Пловдив. Фирмата е директен вносител на нови гуми с марката на концерна Continental и на Barum, предназначени за леки, лекотоварни, товарни автомобили и автобуси. Предлага и студен регенерат на гуми за товарни автомобили и автобуси. "Медина - мед" има собствен цех, оборудван с модерна и прецизна техника за диагностика и студен регенерат. Работи се по технология и с материали на немската фирма Kraiburg. Има мрежа от магазини в по-големите градове на страната - освен в Стара Загора - и в София, Пловдив, Бургас, Варна, Пазарджик, Смолян.
"Участваме на изложенията в Пловдив всяка година, през 1998 г. получихме златен медал от техническия панаир. Тук можем да покажем продукцията си на нови клиенти, а ще се затвърдят и връзките ни със старите партньори", обясни управителят инж. Иван Панчов. Клиенти на фирмата са предимно превозвачи от международния транспорт и собствениците на автобуси. Те са убедени в преимуществата, които им предлага "Медина - мед". Цената на нова гума, произведена от водеща световна фирма, е около 750 германски марки. Качествата и пробегът на регенерираната гума е като този на новата - около 150 хил. км, но цената й е два пъти по-ниска. Ако клиентът си донесе каркас (износената гума), ще я получи за около една трета от цената на нова гума, обясняват от фирмата. Монтажът е безплатен. В Стара Загора ще ви предложат безплатно и баланс за гумите.
Тайната на отличното качество се крие в използваните немски материали, немски машини и немска технология. Старата гума преминава през ултразвукова диагностика. "Медина - мед" единствена в България разполага с толкова прецизна техника и затова специалистите, работещи там, имат самочувствието, че предлагат изделие, което с нищо не отстъпва на новото и има 8-месечна гаранция. Фирмата работи с всички размери гуми, без тези, които са предназначени за леките автомобили.
Не всяка гума е годна за втори живот - към тези, които са се движили по българските пътища, трябва да се гледа много критично, защото често са с язви на каркаса, с ръждясал металокорд. Случва се във фирмата да ви препоръчат да изхвърлите стара гума, но със сигурност преценката за годността е с максимална точност. За да се гарантира качеството, не се извършва повторен регенерат на гуми.
"За купуването на машините ни помогнаха германците, но след това ги изплатихме напълно и сега те са изцяло собственост на фирмата" - казва инж. Панчов.
В България много фирми внасят гуми. При регенерата конкуренцията не е толкова голяма. Кризата в българската икономика се чувства сериозно и в този бранш. Преди три години, когато фирмата започва да възстановява износени гуми, машините са работели на две смени, сега са преминали на една. Причините са в значително намалелия износ на България - автомобилите вече не пътуват толкова често.
"Медина - мед" е на пазара в България от 6 години. Първо започва да внася гуми, а от три години произвежда и собствени чрез студен регенерат. Сега около 40 души работят във фирмата, заплатите им са по-високи от средната за Стара Загора. От година "Медина - мед" има собствен сервиз и магазин в Молдова и реализира част от продукцията си зад граница.
"Оnе way ticket"* отново хит на пазара за екскурзии
- Г-н Митев, за удоволствие или по работа пътуват старозагорци по света?
- КОГАТО СЕ ЧУДИШ КАК ДА ОЦЕЛЕЕШ едва ли ти е до пътешествия до екзотични страни. Българинът никога не е пътувал масово за удоволствие, дори и в най-силния за туристическите агенции период от 90-та до първата половина на 94-та година. Тогава беше бумът на куфарната търговия с Турция и Гърция, на екскурзиите до Белгия, Германия и Холандия за купуване на автомобили. Добре вървяха и т.нар. географски екскурзии. По онова време на всеки 20 дена се попълваше група от 30-40 души за екскурзия до Европа. Сега се радваме, ако за три месеца успеем да съберем една група. Преди около година и половина настъпи тотален отлив първо от географските, а после и от бизнесекскурзиите. А от 6 месеца много намаляха и пътуванията за автомобили, защото пазарът на коли у нас се пренасити.
- Все пак кой пътува в момента?
- Две трети от хората, които идват при мен, са за еднопосочно пътуване с цел работа навън. Голяма част от тях, дори НЕ ЗНАЯТ КЪДЕ ТОЧНО ИСКАТ ДА ОТИДАТ но твърдо са решили да опитат малко от малко да се закачат някъде и да не се връщат тук колкото е възможно по-дълго време.
- Кои са предпочитаните еднопосочни направления?
- Най-актуални в момента са Испания и Израел, заради относително добрите възможности за легализация на престоя там. Докато в Белгия, Холандия, Люксембург и Франция вече е немислимо да разчиташ на каквито и да било "вратички" за легализиране. Доста се затегнаха и нещата в ЮАР. Там остава все още едно прозорче за влизане със служебен паспорт. На летището при пристигане се слага виза примерно за 3 или 6 месеца легален престой. Евентуално близки или познати на пътуващия могат да направят пред властите постъпки за удължаване на престоя му максимум до 3 месеца още. През това време обаче гостът няма право да работи, може да се хване някъде само "на черно". Доскоро толерантен към емигрантите режим имаше в Нова Зеландия, но от октомври миналата година въведоха ограничения в легализацията. Много желаещи за еднопосочно пътуване има и до Австралия. Там легализацията е трудна, но не е невъзможна.
- Да не би да е запустял утъпканият път към Щатите?
- НАПЛИВЪТ ЗА САЩ ПРОДЪЛЖАВА.
Вадим предимно бизнесвизи, защото в САЩ никой няма да рискува да отправи частна покана към човек, който е потенциален емигрант. Аз, честно казано, не мога да проумея защо хората хвърлят маса пари, за да се доберат до Щатите, където в най-добрия случай ще им разрешат максималните 6 месеца престой. Да не говорим за тези, които дават по 4000-5000 долара за виза "на черно". След изтичане на срока те нямат абсолютно никаква възможност за легализация и ще ги върнат в България.
- Доста фирми набират кандидати за работа в чужбина. Вашите клиенти не се ли обръщат първо към тях?
- Категорично твърдя, че в България НЯМА ЛИЦЕНЗИРАНА АГЕНЦИЯ, КОЯТО ДА ВАДИ РАБОТНИ ВИЗИ за работа зад граница. Има трийсетина фирми, които са с лиценз да изпращат собствените си работници по собствените си обекти в чужбина. Всички останали, които твърдят, че изпращат работници в чужбина с визи, са фалшификати.
- Но хората търсят услугите им... - Да, отиват, подават си документите, вземат им паричките и на 80 на сто от тях после не им ги връщат. Има някаква вероятност част от тях евентуално да ги прекарат с някоя от фирмите, които са лицензирани да изпращат собствените си работници. Има и други фирми, които посредничат на фирми от Малта, Кипър и Гърция например и с визи по втория начин изпращат там сервитьорки и компаньонки. Става дума за млади и хубави момичета, които се подбират от посредника като животни на пазар. Разбирате ме за какво говоря, нали?
- Очаквате ли по-добри времена за българските туристи по света?
- Мисля, че след още няколко месеца българите само ще могат да мечтаят да пътуват. Дори и еднопосочно. Въпросът не опира само до парите. Просто ЛЕКА ПОЛЕКА ВСИЧКИ ВРАТИЧКИ СЕ ЗАТВАРЯТ.
Ще Ви дам един пример. Тъй като шофьорските визи се вадят по-лесно от останалите, доста хора ходеха да докарват коли от Европа с шофьорски визи. И ето, през февруари влезе в сила едно нареждане на Шенген - хванат ли те, че докарваш автомобили с шофьорска виза, забраняват ти 5 години да влизаш в шенгенските страни. Откакто тече войната в Югославия пък, издаването на визи стана още по-трудно. В посолствата започнаха да предявяват допълнителни изисквания, да искат нови документи... - Защо?
- Е, те не могат да ни отрежат директно просто защото сме българи, но така или иначе се опитват да ограничат пътуванията. Защото, ако ни пускат свободно, повечето от онези, които искат да излязат от България, няма да се върнат тук.
* "one way ticket" /англ./ - билет за еднопосочно пътуване
"Палхутев мед" доказва, че вкусът на меда може да бъде много различен
"Фъстъченото масло е много популярно в САЩ, ние пък решихме да го превърнем в суперпълноценна и енергийна храна, комбинирайки го с мед. Ще има успех, защото може да се маже на филийка", казват от фирмата и по този начин рекламират новия си продукт - мед за филийка.
Общо около 30 вида мед предлага "Палхутев мед" - с ядки, с вкус на различни плодове. Ако обичате да пиете чая си с мед и лимон - съчетанието също вече е направено от старозагорската фирма. Всички продукти са натурални - и меда, и плодовите екстракти, уточни г-н Палхутев. Практика при работата е винаги да се проверяват качеството на всяка суровина, технологичният режим и готовата продукция, обясняват от фирмата. В чужбина фирмата изнася само натурален мед - предимно в Германия. Новите продукти са непознати и за Европа.
