ИЗЯВЛЕНИЕ
Скъпи съграждани,
Твърде преждевременно обаче някои хора като че ли се впуснаха в непочтена предизборна кампания и се захванаха с разпространяване на слухове и неверни твърдения за злоупотреби и корупция, насочени както към мен, така и към други ръководители и служители на общинската администрация.
Въпреки че по принцип съм човек, който не си губи времето за опровергаване на слухове и недоказани твърдения, поради факта, че те се разпространяват и придобиват все по-непочтен характер, съм принуден да направя това изявление. Не мога да остана безучастен към атаките и опитите за дискредитиране на общинската институция и на моята личност.
С оглед париране на евентуални опити за злоупотреби, преди време създадох специална комисия за жалби и сигнали за корупция. Тя работи от 6 месеца и в нея до този момент не е постъпил нито един сигнал, въпреки че аз многократно апелирах към гражданите да се възползват от нея, като уверявах, че анонимността им ще бъде абсолютно гарантирана. В процеса на моето управление не съм получавал сведения или аргументирани сигнали за злоупотреба и корупция срещу общински служители, които да са постъпвали в окръжна или районна прокуратура.
Скъпи съграждани, обръщам се към вас с молба, ако разполагате с конкретни факти и доказателства за финансови злоупотреби или стопански нарушения, касаещи длъжностни лица на общинската администрация, да уведомите съответните компетентни органи - прокуратура, следствие, РДВР, или лично мен, за да мога да предприема съответните дисциплинарни санкции.
Що се отнася до мен, явявам се пред вас с открито лице и декларирам имуществото, което притежавам, а то е следното: тристаен апартамент от 86 кв.м. , закупен през 1979 г., дворно място с къща и други постройки в с. Лясково, закупено през 1994 г., наследствена къща в родния ми град Бяла Слатина, средства от продажба на реституиран имот и компенсаторни записи за движимото имущество на национализираното предприятие на родителите ми. Най-отговорно заявявам, че аз и членовете на семейството ми нямаме никаква собственост, придобита от приватизационни сделки, други жилища или недвижими имоти, придобити по време на управлението ми.
Синът ми е 30-годишен и работи като лекар в Университетската болница на Тракийския университет. Живее на квартира на свободен наем. Дъщеря ми е студентка във Виенския икономически университет. Издържам я със средствата, които притежавам.
Заявявам, че след това изявление ще бъда принуден да потърся съдебна отговорност от всеки, който си позволи преднамерено и неоснователно да уронва моя престиж и този на общинската институция.
Накрая искам да ви уверя, че въпреки огромните трудности от всякакъв характер, по време на моето управление усърдно и добронамерено съм използвал всичките си сили и възможности да реализирам програмата, с която вие ме избрахте. Винаги съм бил воден от стремежа да оставя трайни, положителни следи от своята работа в името на благополучието на моите съграждани.
В предстоящите местни избори, както вече афиширах, ще приема нова кметска кандидатура, само ако тя бъде издигната от СДС и коалиция ОДС и подкрепена от повечето от вас, граждани на община Стара Загора.
Америка - живот по коловоза
Пламен БЛАГОЕВ е от Стара Загора и е на 22 години. Въпреки младостта си е познат на заралии като засмяното момче с камера или фотоапарат от студио "ДУК'С". Заминава за САЩ точно преди година със студентска виза. В момента живее във Форт Лоудърдейл, на около 20 км от Маями. Работи като видеооператор и фотограф и учи в колеж. Успяваме да го "хванем" при краткото му завръщане в родния град. Чаровната му приятелка Поля е мълчалив, но усмихнат участник в нашия разговор за американските нрави и цената на успеха отвъд океана.
- Пламене, как реши да тръгнеш за Америка?
- Заминах за САЩ със студентска виза. Още с пристигането си трябваше да започна работа и се ориентирах към фирма за продажба на коли. Исках да си осигуря време за избор на най-доброто фотостудио в областта и да кандидатствам за работа в него. Отворих справочника с жълти страници, погледнах коя е най-голямата реклама и отидох право там. Казах на собственика, че мога да правя всичко и той ми даде шанс. Връчи ми камера и оборудване за 2-3 хил. долара на юнашко доверие. Сподели, че бил много впечатлен от оригиналната ми идея да се ориентирам точно по най-внушителната реклама. Така започнах работа, но в момента уча и видеопродукция и мултимедия в колеж.
- Ще ти даде ли дипломата от колежа по-добри възможности за старт в живота?
- Определено в колежа ще добия нови умения и ще създам връзки. Дипломата ще ми помогне при започване на работа да покажа, че аз зная. Защото никой американец не допуска, че можеш да знаеш нещо, без да си го учил задължително. Дипломата ти отваря вратата да влезеш, след което започваш да се доказваш отново. Останалото е твоя грижа.
- След година на професионалното фотографско поприще в Щатите как намираш нивото на американските си колеги?
- В САЩ има много тесни специалисти. Аз работя с фотографи и видеооператори и досега не съм срещнал нито един оператор, който да разбира от фотография, и обратно. Те не само че не знаят, ами и не искат да научат нищо ново от друга сфера. Снимат, а не могат да копират снимки. Казват: "На мен за това не ми се плаща, добре съм си с тази заплата, защо да върша повече". В България е съвсем различно. Аз мога да работя с цялата техника, която се намира във фотостудиото. Българинът е много по-универсален професионалист. Ние можем да се справим с техните проблеми, но те пък въобще не са подготвени за проблеми. Наистина такива нямат. Там, ако се движиш в коловоза - ходиш на работа, прибираш се, караш с 45 мили при уточнено в пътната маркировка ограничение, животът ти върви леко.
- Излиза, че животът в САЩ е съвсем безметежен... - А, интересно е, че в САЩ много лесно можеш да пропаднеш. Например за шофиране след употреба на алкохол още на първия ден влизаш в затвора. Даваш страшно много пари по адвокати. Не успяваш да си вземеш шофьорската книжка и просто не можеш да ходиш на работа. След което те уволняват. Нямаш пари, нямаш работа, не си внасяш вноската за къщата, за колата и по другите кредити и тръгваш стремглаво надолу. Само след месец си кръгла нула. На всичкото отгоре и приятелите ти спират да се обаждат, защото се страхуват, че ще поискаш с тяхната кредитна карта да гарантираш свой нов кредит, пък те няма да могат да ти откажат. Затова предпочитат да стоят далеч от теб.
- Как възприемаш техния живот "на кредит", той е далеч от родните представи за благополучие?
- Вярно е, че всичко може да се вземе на кредит. В България цял живот човек работи, за да си купи апартамент и кола, и си мисли, че "е хванал Господ за шлифера". В САЩ си харесваш къща и я купуваш с кредитната си карта. Тя се изплаща за 20 или 30 години. Вярно е, че е твоя чак тогава, но ти през цялото време си живял добре и си се чувствал удобно. По същия начин е с колата. Точно това е накарало американеца да живее само в коловозите, за които говорих, и да не смее да мърда наляво или надясно. Защото казах ви после какво става... - Не доскучава ли отвреме навреме това движение само в коловоза?
- Те са си свикнали. Специално за себе си мога да кажа, че и на мен няма шанс да ми доскучае, защото имам свой начин на живот. Успявам да комбинирам хубавото от българския начин на живот и от американския. Иначе, ако трябва да вляза точно в техните стандарти, няма да мога да се справя.
- Мненията за емигрантите ни зад океана варират от възторжени разкази за преуспели нашенци до квалификации за "българските бели роби" на Америка. Ти къде се поставяш в тази класация?
- Всички знаят, че САЩ е страната на неограничените възможности. Моето дълбоко убеждение е, че всеки, който има амбицията да постигне нещо в тази страна, би могъл да го направи. Там е мястото, където, ако искаш, успяваш. Това е лично мое мнение и не искам да ангажирам никого с него. Иначе американците са особен народ и са изключително разглезени. Понякога сами си измислят проблеми. Казват си: ето, не се чувствам добре - и всички останали им вярват и започват да съчувстват, да се чудят как да помогнат. Това идва от опростения им начин на живот. Системата им е такава, че всеки човек, дори и лишен от амбиция и работещ само на една работа, би могъл да си купи къща и кола. На тях просто не им се налага да мислят за препятствия. Разбира се, има и много други хора, които са с големи амбиции, те работят и вечер, и в събота и неделя, но това са предимно чужденци. Работят не само защото искат да изкарат повече средства, а за да успеят. Не бих казал, че американецът работи на повече от едно място. Той иска да знае, че в 18 часа ще свърши работа, през почивните дни ще си работи в задния двор на къщата, ще релаксира и толкоз.
- Завърнали се у нас емигранти твърдят, че доста американци са ограничени хора... - Подкрепям мисълта, че немалко американци са ограничени, но не мога да оправдая хората, които се връщат тук с приказките, че, видите ли, ние сме много по-умни и не можем да се внедрим в тяхната система. Защото мястото на интелигентните хора е точно в САЩ. В това е и разликата между България и Щатите. Преди време нашата държава не е дала възможност на умните личности да се реализират, а зад океана са им предоставили неограничени възможности. Много от самите американци разбират, че ние сме далеч по-образовани от техния средностатистически гражданин и уважават това. Ето, сега се сетих нещо, което сигурно ще ви е интересно. Една вечер в предаване по телевизията задаваха въпрос на хора от улицата колко дни има в една година. И те казват: 200, 125, 24... Но ако ги питаш колко бири има в една каса, ти отговарят на секундата.
- Вярно ли е, че жените в Америка не обичат да се грижат за себе си и за външния си вид?
- О, повечкото са грознички. Колкото и да опитват да се направят, първо трябва да минат през пластична операция, най-малко на лицето, да не говорим за тялото. Вярно е, че не полагат никакви грижи за себе си, тук обаче не говоря за богатите жени. Аз съм казал, че американка, ако дойде в България, без мъж ще умре.
- Би ли се върнал в България, мъчи ли те носталгия по родината?
- Не, не бих се върнал, ако всичко върви, както досега. Възнамерявам да остана в професионалната сфера на фотографията и видеопродукцията. Вече съм мислил и за собствен бизнес. Наближава моментът, когато ще мога да го захвана. Колкото до носталгията, нямам време да я изпитам. Тя е за тези, които се прибират в 6 вечерта, нямат амбиции да успеят в живота и сядат да се тюхкат за проблемите си.
В Инсбрук сезонът никога не свършва
Инсбрук е сърцето на Тирол. Тук всичко е сплетено в един могъщ възел: курорт-спорт-бизнес. Цялата организация на живота е насочена към привличането на повече туристи. Целогодишно! Масовата представа на българина за зимния олимпийски блясък на Инсбрук и "летаргията" през останалото време на годината няма нищо общо с действителността.
От едната страна на Инсбрук се издигат склоновете на Пачеркофел със скипистите, влековете, кабинковите лифтове, ресторантите... От другата страна обаче се извисяват скатовете на Нордкете с целогодишните туристически маршрути, с трасетата за скално катерене, с великолепните условия за делта- и парапланеризъм... През първата седмица на април видяхме как и едното, и другото действат "с пълна пара" и носят много пари!
Всъщност в Инсбрук сезонът никога не свършва. Цените в хотелите не падат и за един ден в годината. Ние бяхме в двузвезден хотел от типа на известните тиролски пансиони. Цената на една нощувка в стая с две легла е 300 шилинга на легло /7 австрийски шилинга са равни на 1 немска марка/. Нощувката в тризвездния хотел вече е 700 шилинга.
Всеки, който може да си го позволи, знае защо ги дава. Не е нужно да коментирам разкошните условия за скиорите, за туристите, за катерачите, за делтапланеристите. Великолепни са басейните, покритите и откритите кортове /нашият известен тенисист от близкото минало Юлиан Стаматов е треньор тук/. Китайски ресторанти, ирландски кръчми, две казина, всевъзможни атрактивни музеи, целогодишен културен календар с гастроли на най-известни изпълнители и трупи... Няма празно, затова и никой от местните хора не остава с празни ръце!
Най-интересен ми беше малкият семеен бизнес. Къщичките-ферми по планинските склонове са изпипани хотелчета. Без излишен лукс, но предлагат всички удобства и неповторима автентична атмосфера. Няма параден вход, няма заден двор. Гостът вижда всичко в натура. Кравите се доят пред него. Пие прясното "еко-мляко". Хапва си от "фирмените" сирена, колбаси. С усещането, че всичко се прави само за него и домакините. То си е така.
Цените са естествено диференцирани. В селцето Иглс, непосредствено до пистите на Пачеркофел, стая с две легла е 1400 шилинга. Ама влекът все едно тръгва от леглото ти! В селището Пресбаум, нищо, че е в прочутата Виенска гора, нали не е на курортния пъп, е по-евтино: 480 шилинга за двойка стая. Абсолютен реализъм на търсене и предлагане!
Като виждам всичко това, още повече ме боли за отношението към българите. Някак изначално те разглеждат като нарушител. Явно добре сме си постелили, лоша слава ни се носи. Видят ли българска кола, спряна на паркинг, неминуемо следва дълга, свръхпедантична полицейска проверка. В Гьотесбром, недалече от границата с Унгария, повече от два часа ни "изследваха" паспортите с лупа. Накараха ни да измъкнем всичкия багаж от багажника. Гледаха за номерата на рамата, на двигателя... За липсата на един стикер ни глобиха по 150 марки на човек. Като ти излезе име, покрай сухото гори и суровото.
На този фон румънският полицай, когото преди Букурещ питахме нещо за пътя, се държа все едно първи братовчед. Упъти ни подробно, ама се хвана, че нямаме стикер BG. Искаше по 10 марки на кола, но без много пазарлък се съгласи на 5. Естествено, за разлика от австрийските полицаи, не ни даде никакъв документ. И той "бизнес" прави, юнакът... Декларация
Общинският съвет на БСП и общинските съветници социалисти изразяваме категорично несъгласие с предложението на президента на Република България Петър Стоянов Народното събрание да предоставя каквито и да било коридори от територията и въздушното пространство на страната за въоръжените сили на НАТО, които да атакуват съседна Югославия.
Недоумяваме, че човекът, натоварен с отговорността за националната ни сигурност, сам изправя България пред опасността за въвличането й във война.
Заявяваме още веднъж - косовският проблем може да има само политическо решение, постигнато с политически средства! Агресията на НАТО носи страдания на сърби, албанци, черногорци, българи, страдат и други народности. Агресията носи непредсказуемо тежки икономически и хуманитарни последствия за Балканите и за самата Европа.
Наистина се надяваме, че в Народното събрание има не само отговорно мнозинство - надяваме се, че всички народни представители ще отхвърлят предложения за въздушни коридори за ракетите на НАТО, ако те бъдат направени.
След пламъците на Югославия трябва да има добросъседство, а не омраза между съседи. Не омразата е цивилизованият избор за България.
Изборът на президента не е наш избор. Трябва ли да пазим България и от собствения си държавен глава?
Призоваваме гражданите на Стара ЗАгора да подкрепят хуманитарните акции на БЧК в подкрепа на пострадалите от конфликта в Югославия. Призоваваме ги да се противопоставят и на всякакви опити, под какъвто и предлог да са те, за въвличане на България във войната.
Приета на заседание на 17.04.1999 г.
За Общинския съвет на БСП - Ст.Загора, и общинските съветници социалисти: Трифон МИТЕВ, председател на ОбС на БСП - Ст. Загора, и ръководител на групата общински съветници от Демократичната левица.
Искам чиста победа в местните избори
Политическа декларация от независимия политик Иван Дедов - кандидат за кмет на Стара Загора За честни избори, за толерантна борба
През последните седмици в Стара Загора активно се разпространява анонимно писмо, уронващо честта и достойнството на уважавания от мен проф. Цанко Яблански, мой политически опонент в борбата за кметското място. Според мен подобни действия са абсолютно недопустими. Категорично ги осъждам и се разграничавам от тях. Считам, че всеки, който има нещо против когото и да е било от кандидатите за кмет трябва да има доблестта и достойнството да го заяви без да крие името си. Град с историческите и културните традиции на Стара Загора заслужава да има кмет, избран след толерантна изборна борба в честни избори.
През гордост и предразсъдъци преборват виртуалната любов
И за Катлин Кели /Мег Райън/, и за Джо Фокс /Том Ханкс/ книжарството е много повече от престижна, доходна и любима професия. Казано с цялата красота и безапелационност на шаблона, за тях то е съдба. Нищо, че Катлин е собственичка на "Книжарницата зад ъгъла", чиято стогодишна интимно-доверителна атмосфера сякаш е измъкната от приказките. Нищо, че Джо е стълбът на "Фокс и синове", притежаващи мегаверига от съвременни домове на книгата с десетки съпътстващи екстри. Умни, впрочем! Ако потърсим публично българско сравнение, "Книжарницата зад ъгъла" звучи като Малък градски театър "Зад канала", а книжарниците на Фокс са нещо като НДК!
Съседството на малката и голямата книжарница поражда война между Катлин и Джо. В същото време "зад ъгъла" - в интернет, двамата водят анонимна кореспонденция, много по-топла и истинска от всичките им "живи" контакти. Двете линии на екранното действие оригинално се преплитат, преди да се съберат.
Тази красива история би могла да бъде предостатъчно повърхностно сантиментална. Ако ги нямаше талантливата актьорска игра, умният диалог, великолепното чувство за хумор, умерените гегове, вглъбеният едър план, алюзиите с класически културологични ядра /"Гордост и предразсъдъци" на Джей Остин, любовните писма на Бърнард Шоу и Патрик Кембъл, "Кръстникът"/.
Не мога /или не искам?/ да си обясня защо в личното ми възприятие "Имате пощ@" кореспондира с магията на Патрик Модиано. Обикнах френския писател преди много години заради "Улица "Тъмните магазинчета", а ето няколко думи от последната му книга, преведена на български - "Дора Брюдер": "...улиците се наричаха Алея на кладенците, Алея на метрото, Алея на тополите, Улица на кучетата". Не звучи ли като "Книжарницата зад ъгъла"?
Старозагорци се "срещнаха" с прапрародители на изложба на Станислав Доспевски
В изложбата е представен и портретът на прабабата - Смарагда Атанас Самоковлиева, рисуван към 1875-1876 година, притежание на Националната художествена галерия. Тя е първата съпруга на брата на художника Атанас Самоковлиев, починала през 1876 година. Предполага се, че портретът е рисуван от натура.
Станислав Доспевски с много любов рисува и своите родители - Димитър Зограф и Християния Зографска. Бащата на художника е известен зограф и син на основателя на Самоковската живописна школа Христо Димитров, починал през 1819 година. Чичо му пък е известният художник Захарий Зограф. Доспевски рисува три портрета на баща си, вероятно предназначени за братята си. Портретът на Християния Зографска е от 1856-1857 година и е притежание на ХГ "Станислав Доспевски" в Пазарджик. Майката на художника е дъщеря на видния самоковски чорбаджия Йованчо х. Костов, един от дарителите на Рилския манастир.
Така след Димитър Зограф и Християния 6-годишната Таничка днес е седмото поколение. Дядо й Станимир Самоковлиев е роден в Пловдив през 1946 година. Завършил е Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура, специалност дърворезба, и военно строително училище. Работи в "Рудник 2" на "Марица-изток". Израснал е в Стария град на Пловдив, в къщата, която била купена от прадядо му Атанас Самоковлиев. Като скъп родов спомен той пази и документа на български по продажбата на къщата от 6 май 1863 година, както и турската тапия на арабски на продавателното.
Какво знае за рода си? Това, че идва от с. Доспей, от брата на Отец Паисий. "От него именно започва родословното ни дърво - казва г-н Станимир Самоковлиев. - Прадядо ми Атанас Самоковлиев е брат на Станислав Доспевски и е първият кмет на Пловдив след Освобождението. Държа на тази фамилия, защото след баща ми, брат ми и мен фамилията ни свършва. Името на Станислав Доспевски се споменаваше в разговорите на родителите ми. Дядо ми Станислав Атанасов Самоковлиев е кръстен на него - на чичо си - художника. А баща ми Димитър е кръстен на дядо си Димитър Зограф.
Брат ми е роден през 1941 година. Имаме вкъщи снимки на дядо ми с гола глава в профил, с малко остри черти, носът е леко гърбав. Откриваме прилика с майка му Смарагда, явно носи нейни черти. Леля ми Смарагда, кръстена на баба си, също прилича на нея."
Толкова силна родова идентичност! Истинско щастие е да знаеш откъде си дошъл, кои са предците ти, още повече, че става въпрос за много силни духом, интелигентни, родолюбиви и особено талантливи люде, с които с право се гордее нацията. Новите поколения в рода заслужават самочувствието си на истински българи.
Чакаме "Полиседа" още месец за приватизацията на "Агробиохим"
Най-късно до 20 май испанската фирма "Полиседа" трябва да даде окончателен отговор дали ще участва в приватизацията на обособени части от "Агробиохим" - Стара Загора. На 13 и 14 април консултант на "Полиседа" гостува на химическото предприятие, а заедно с него в "Агробиохим" бяха и представители на Министерството на промишлеността, на програма "САРА" и на консултантската фирма KPMG. Гостите са се запознали с пълната информация за цеха за производство на капролактам, но са заявили желание да преговарят и за продажбата на ТЕЦ-а в завода. Едва след като се заяви сериозно намерение за приватизация от страна на "Полиседа", Агенцията за приватизация ще определи цената на обособените части, уточни изпълнителният директор на "Агробиохим" Васил Щерев. В АП са постъпили и запитвания за някои от останалите производства в комбината (акрилатно, на въгледвуокис, на бели сажди). Все още не е известно дали ще се появи и друг сериозен инвеститор.
От две седмици "Агробиохим" получава критично малко количество природен газ, а причината е в това, че фирмата не успя да плати договорените месечни задължения към "Булгаргаз". Причината била в затоплянето на времето, което намалило рязко търсенето на амониева селитра в страната. "Този минимум от газ ни е достатъчен за момента, защото спряхме амонячното производство, което е и най-енергоемкото - каза г-н Щерев - а при нас то излиза и около три пъти по-скъпо, отколкото при другите химически заводи в България."
Загубите на фирмата са намалени от началото на годината, но за печалба още не може да се мисли. От миналата седмица е пуснато нов вид производство, а се работи и за намаляване на разходите при традиционните производства. За някои това вече е направено и икономиите достигат до 30%, уточни г-н Щерев.
В края на миналата седмица във фирмата започнаха и съкращения на работници. Сега ще бъдат съкратени 210 души и още 300 незаети щатни места. От евентуалната приватизация зависи дали ще има и нови съкращения до края на годината. За ликвидация обаче не трябва изобщо да се говори, убеден е Васил Щерев.
"Догодина във Франция"
Ако се окажеш на екскурзия в Калифорния, Невада, Юта и Аризона без пари, транспорт и хотели, защото туристическата агенция, която ти е прибрала франковете, внезапно е фалирала, Големият каньон ще ти се види прекалено голям, а Долината на смъртта - оправдаваща името си. Единствено обещанието, че ще попаднеш в уестърн, се оправдава. Остава ти да се надяваш, че става въпрос тъкмо за уестърн, т.е имаш шанс за добър край, а не за трилър.
"Догодина във Франция" е филм - комедия на ситуациите, в стила на доброто старо европейско кино. Сценарият е написан от Жан-Пол Саломе и Бруно Дега по действителен случай. Режисьорът Жан-Пол Саломе залага на съвсем млад актьорски състав, а смешното е плод както на абсурдността на ситуацията, така и на скеча.
С усмивка зрителят леко и без напрежение приема и твърде сериозната истина, че когато една група е запиляна някъде много далеч, в чужд свят и сред друга нация, единственият начин да оцелее е да забрави различията, съществуващи между отделните индивиди в нея. Различните идеи, характери, стремежи, симпатии и антипатии трябва да бъдат забравени поне за малко в името на общото оцеляване.
Кошмарът се разиграва на фона на невероятно красиви пейзажи, а само французин може да превърне един кошмар в нещо смешно, при това дори без нотка драматизъм.
"Имам пълно доверие на специалистите в Булбанк - Стара Загора"
Николинка Димова НИКОЛОВА е родена през 1960 г. под знака на зодия Риби. Омъжена, има дъщеря на 15 години. В банковата сфера работи от 1981 г., когато постъпва в БНБ - клон Гълъбово. Преминава последователно през длъжностите счетоводител, експерт и главен счетоводител. През 1990 г. е назначена за главен счетоводител на новосъздадения клон на Транспортна банка (сега Експресбанк), а на 01.04.1992 г. става неин директор. От 01.04.1999 г. е директор на Булбанк АД, регионален клон Стара Загора.
- Г-жо Николова, в какво състояние на банката поемате управлението й?
- Според класацията на списание "The Banker" от април 1997 г. за най-добрите банки в Европа, Булбанк е десетата по големина банка в Централна Европа, а за втора поредна година списание "Euromoney" я определя като най-добрата банка в България. През миналата година тя отново бе номинирана за тази престижна награда.
- Клонът в Стара Загора има ли лоши кредити?
- Има. Общо четири на брой. По три от тях има кредитни споразумения за плащане по реда на чл. 348 от Гражданския процесуален кодекс. Четвъртият т.нар. лош кредит е на "Оранжерии" - Стара Загора, където след проведено на 2 април т.г. събрание на кредиторите е назначен синдик. По-нататъшните действия и споразумения ще извършваме на практика с него.
- Централната преса съобщи, че цената на Булбанк е поне 1 млрд. долара, сделката за продажбата е планирана до края на годината и най-сериозният кандидат-купувач била Дойчебанк. Така ли е?
- Това, което мога да кажа, е, че до края на юни ще се обяви търгът за приватизация. Предстои раздържавяване на държавния дял. За целта е избран и приватизационен посредник - консорциум от Кредитанщалт инвестмънт банк, Креди Суис фърст Бостън и Артур Андерсън. До средата на месец май схемата за раздържавяването ще бъде готова и ще приключи одитът на банката. В момента се готви предложението за стратегическата продажба на Булбанк, като един пакет акции ще се продаде на стратегически инвеститор, а друг ще се предложи на международни фондови борси. Подготвя се и схемата за преференциална продажба на акции от банката - около 10%, на мениджърския екип.
- Чия собственост е Булбанк?
- Акционерният капитал на Булбанк АД е разпределен в съотношение 98 към 2 съответно между държавата и организации и физически лица. Към днешна дата банката притежава дялове в следните други банки - 99,95% в Корпоративна банка, 35% в ЦКБ, 35% в ОББ и 49% в Хипоферайнсбанк.
В Булбанк АД е концентриран над два пъти повече собствен капитал, отколкото сумарния собствен капитал на всички останали български държавни търговски банки.
- Бихте ли ни запознали с историята й... - Булбанк АД е създадена през 1964 г. като Българска външнотърговска банка с централа в София и основен предмет на дейност международни търговски разплащания и финанси. Банката започва веднага активна дейност за разкриване на представителства в най-крупните европейски финансови и икономически центрове - Лондон (1969 г.), Франкфурт (1980 г.) и Виена (1985 г.). Образуват се няколко смесени дружества и финансови компании със смесено участие. През 1992 г. общото събрание на акционерите на банката одобрява нов устав, с което се създава правна основа за развитието й като универсална търговска банка и се взема решение за изграждане на клонова мрежа в страната - разкрива се представителство в Пловдив, а през 1994 г. в Българската външнотърговска банка се вливат ТБ - Бургас, и ТБ - Стара Загора. Към настоящия момент банката има 30 клона в по-големите български градове, като само през м.г. са разкрити нови 5 клона, 11 офиса и 14 отдалечени работни места.
Името е променено в Булбанк през 1994 г. - Как стоят нещата с кредита от 1,4 млрд. лв. на община Стара Загора, похарчен за ремонта на улиците?
- До момента от страна на общината се изпълняват всички условия по договора за кредит. Не е имало нито ден просрочие в плащанията по лихвите, а близо 50% от главницата вече е погасена. Община Стара Загора е един от добрите кредитополучатели на Булбанк АД, регионален клон Стара Загора. Мисля, че няма основателни причини за притеснение по отношение на този заем.
- Политиката на кредитиране, която ще водите в бъдеще?
- Като универсална търговска банка, част от дейността на Булбанк е свързана и с кредитиране на фирми и граждани. В кредитния портфейл на клона намират място добри проекти в областта на търговията, строителството, селското стопанство и другите отрасли на икономиката. Кредитират се работещи фирми, които могат да докажат възвращаемост и положителен икономически ефект от влагане на средствата в дадена област. Не на последно място в кредитната ни политика е заложена и идеята да се подпомагат фирми с перспективи за разкриване на нови работни места, които биха подобрили общото икономическо състояние в региона.
- Какви са услугите, които предлага на клиенти регионалният клон на Булбанк?
- Понастоящем банката предлага всички продукти и услуги, покриващи потребностите на различните видове клиенти в страната и чужбина и характерните за една универсална търговска банка. Условията по тях са напълно съобразени с регулативните изисквания и непрекъснато се развиват в посока по-пълно покриване потребностите на клиента. Продуктивният профил на банката включва корпоративно, дребно и инвестиционно банкиране. Булбанк е водеща банка в страната по отношение на валутните операции и разплащанията в чужбина - разполага с над 1400 кореспонденти в света, с което се явява българската банка с най-голяма кореспондентска мрежа в България и чужбина. Тя е първичен дилър на ДЦК и агент на държавата по касовото обслужване на бюджета. Банката е лицензиран инвестиционен посредник.
През миналата година ние предложихме на своите клиенти наред с дебитните карти, картите VISA Elektron и най-новата си и атрактивна услуга - Elektronic Banking (продукт ТелеБанк). С нея на практика напълно дистанционно бизнесмените могат да "пускат" своите платежни нареждания, незабавно инкасо, арбитражни операции, валутни преводи на територията на страната и в чужбина, както и да правят предизвестия за теглене на големи суми на каса. В същото време системата предлага и ползване на пакет с информационни услуги, който включва както информация за клиентската сметка и извършените по нея операции, така и обща информация - валутни курсове на БНБ и Булбанк, лихвени проценти, тарифата на банката и т.н.
Системата позволява и допълнителни възможности за планиране на плащанията. Могат да се нареждат плащания за бъдещи периоди, които ще бъдат изпълнени от банката, дори и бизнесменът да отсъства от страната.
- Булбанк - Стара Загора, никога не е била оглавявана от жена. Не се ли притеснявате от голямата отговорност?
- Наистина отговорността е голяма, като се има предвид, че регионалният клон в Стара Загора е един от големите клонове на Булбанк АД. В структурата му влизат още два клона - в Чирпан и Гълъбово, както и офисите в Казанлък и Раднево. През февруари т.г. разкрихме и отдалечено работно място в Митническо бюро - Стара Загора. Но в регионалния клон работят много добри и професионално подготвени специалисти, на които имам пълно доверие, а това е стабилна основа за спокойна и делова работа.
