Зуека в "Модерен дом", "Рисейл" - световно изложение на три маси
Не че нямаше интересни неща - открихме цели две. По-интересното от тях бе краткият разговор със Зуека в зала "Универсиада". Второто - облечен в пълен рокерски костюм младеж, дошъл с фотограф, за да се снима върху мотоциклет HONDA - втора употреба, на "Рисейл".
"Модерен дом" с десетината си участници успя да ни вдъхне увереност, че всеки дом, в който изобщо има някакви мебели, е модерен. Експонатите, при това в доста по-добра цветова гама и при десетки пъти по-богат избор на модели, могат да се видят във всеки мебелен магазин, който не е оказион за стари вещи. Затова пък кичозен детски комплект от най-обикновени порцеланови чинийка, купичка и чашка, бе с цена 46 000 лева. Същите ги има както по пазарите, така и в магазинчетата за съдове, но с цена 6-7000 лева. Сигурно сте ги виждали - шарени, с дръжка на чашата във формата на палячо или анимационен герой. Само за $ 155 бихте могли да се снабдите и с дървена количка за сервиране във вид на магарешка талига. За по-претенциозните имаше спалня за 3 млн. лева /какви ли сънища ще сънува след разплащането собственикът й?/ и хубаво барбекю /мъ-ъ-ничко по-евтино/ за разтуха сред природата.
Детското обзавеждане /1 брой/ съществено се различаваше от вижданото от нас до този момент. Не по качество или по конструкция, а по цвят. Никъде не пишеше, че е произведено в цех за далтонисти, но само това е обяснението на трите пласта синя, зелена и розова боя, намазани една над друга по всички модули.
Кухненското обзавеждане - 3 вида на цялото изложение - беше наистина добро, но при цена на 1 шкафче $ 885 едва ли ще има и какво да готвите сред хубавите мебели. Най-интересна бе дървена маса с два плота, отварящи се като ножица, и три, разклонени като клони, прикрепени на различна височина над масата подноси. За съжаление опитът на автора на тези редове да седне зад масата доведе до прищипването му от плотовете и до завъртане на подносите в произволни посоки, едната от които водеше директно към челото му.
"Рисейл" - световно изложение за употребявана техника в зала "Фестивална". Един щанд с компютърна техника, два с бяла техника, две коли - BMV и "Форд-ескорт", който имаше дори цена /5300 DM/, два мотоциклета HONDA и YAMAHA, с цена $ 4200. Оказа се, че това е цялото световно изложение. Младеж от обслужващия персонал - там не присъстваха организатори, пък и какво ли да организират - ни обясни, че също такова изложение, със същото име, се провеждало в момента в Германия с 1500 участници и щур успех, та решили и те да пробват. И асортиментът, и цените на бялата техника втора употреба бяха досущ като тези във всеки магазин с подобен предмет на дейност.
Интериорът, сред който бяха изложени нещастните три щанда, колите и мотоциклетите, изцяло съответстваше на общото ниво - мизерно и жалко.
Няма да се учудя, ако скоро някой нарече изложение и някоя гаражна разпродажба. Всъщност защо не - и тя е нещо подобно.
Изборите за кмет - oсновният въпрос: КОЙ Е?
Различни потенциални кандидати за кметското място на Стара Загора бяха предлагани за оценка пред гражданите на нашия град през тази и миналата година. Макар че някои от личностите със сигурност няма да се кандидатират за кмет, бе интересно поставянето им наред с почти сигурни кандидати. Интересни са и настъпилите промени между две проучвания с разстояние 8 месеца едно от друго. Проф. Яблански през юли 1998-а има подкрепата на 43 на сто от пълнолетните заралии, докато през март 1999-а заявяват, че биха го подкрепили 31 на сто от запитаните. Изследванията показват, че половината - 16%, са неговите твърди привърженици.
Докато при Яблански има спад, при друг сигурен кандидат за кмет - Иван Дедов, се наблюдава устойчивост на подкрепата в рамките на 4-5 на сто. От експертна гледна точка колебанията на високо равнище са по-голям проблем от устойчивата подкрепа на ниско ниво.
Тук трябва да уточним два фактора, които също оказват влияние на подобно разпределение. Първо, настоящият кмет е поставен в двата случая в обкръжението на различни личности, което естествено оказва влияние на резултата. Второ, има и нюанс във въпросите, които са били зададени: през март т.г. не се говори за избори, а просто за предпочитания. При тези условности резултатите са сравними.
Друг момент е трайната промяна на избирателните нагласи по отношение на изискванията: платформите имат все по-нарастващо значение, докато цветът на партийната подкрепа - все по-малко.
Шест "Коминочистача" - за щастие
Само че до хвръкването е паднал голям труд, защото момичето завършва с отличие Езиковата в Хасково с немски език. Първият й успех идва с изпита за немската диплома от Министерството на културата в Бон, която й открива пътя до университетите в Германия. В България я приемат в най-престижните специалности във Варна, София и Пловдив. Но в един момент решава да следва в Германия и избира нещо, което и там е съвсем ново - медийно управление с магистърска степен и за интеркултурални икономически връзки. Не я плаши, че с тази специалност не може да получи стипендия. Мотивира решението пред родителите си с това, че трябва да има професия, с която ще бъде свободна сама да решава нещата, а не да бъде само изпълнител.
И на 28 септември Миленчето отлита. Всъщност не отлита, ами се лашка два дни до Германия с автобус. На автогарата в Йена, където ще учи, я чака приятелка от България и двете сами си знаят как са затътрили големите чанти с багажа, докато стигнат до общежитието. В апартамент са седем момичета по сами в стая - четири българки и три надути, студени германки. А ти е дадена само седмица за адаптация. Тръгваш да опознаваш града, да разгледаш сградите и библиотеките на университета, а те са страшно много. Градът е от бившето ГДР, има-няма 100 000 души население. Името му е свързано с такива колоси на немската култура като Гьоте и Шилер. Вървиш, гледаш, опознаваш величието на немския дух. Дотук свършва романтиката, защото трябва да си намериш и работа. "По принцип има студентска борса - разказва Милена - но чужденците сме малко пренебрегнати, защото имаме право да работим само през ваканциите. Сега разрешиха и през семестъра, но в много ограничено време."
Иначе как се намира работа - тръгваш и питаш. Първата седмица успяла да обиколи всички ресторантчета в града, но само й вземали телефона и адреса, никой после не се обадил. Но ако си стоиш вкъщи, работа няма да намериш.
През това време обикаля и галериите в Йена. Носи със себе си каталога на хасковския скулптор Иван Парасков. Немските художници я отчайват с невъобразимия си стил. Така попада в галерията на хотел "Йембо парк". Галеристката - млада художничка, много симпатична. Милена се престрашава и й показва каталога на българския скулптор. Онази опулва едни очи, хваща се за главата, защото никога не си е представяла, че може да има такова нещо. На часа се ентусиазира и изстрелва в упор: "Кога искаш да направим тази изложба? " Същата тази Инес си е малко бамбашка човек, често прави изложби на съвсем млади художници, макар че кой знае каква изгода от тях няма, защото иска да даде тласък на родното младо изкуство. И както казва Милена: "Много добра жена! Споделих с нея, че търся работа и тя прояви желание да ми помогне. Започнахме да се срещаме и тя все ме пита: "Кажи какво можеш да правиш? " Не знам как го изтърсих, че мога да пея. Дотогава бях си пяла само вкъщи и с една групичка момчета в Хасково, които много хубаво свирят, и то само в компания. Инес като че ли само това чакаше: "След десет дни откривам изложба и трябва да бъдеш готова. " И тогава се обадих на моите приятели в България, които ми направиха музиката на две песни. Получих ги четири дни преди изложбата. Трудно ми беше да свикна с музиката, даже едната песен не можах да разпозная коя е. Но в продължение на тези четири дни само пях и долу-горе се справих. След това винаги, когато има изложби, ми се обаждат и аз ходя да пея. Всеки път получавам по 50 марки."
Но пеенето на Милена е между другото, макар че тук много я харесват. Човек никога не знае с какво ще си изкарва хляба.
Най-напред работи в бар - само в петък и събота вечер. През зимната ваканция извадила късмет, защото германците за Коледа и Нова година си стоят вкъщи и нямат желание за работа. Милена и нейната приятелка българка хващат два хотела и започва бясно работене - като камериерки, в кухнята... Така изкарва ваканцията, а после започва четене от сутрин до среднощ за първите изпити. Представя се добре, и то при едни такива усукани дисциплини, че ти идва да заплачеш. Но... минало, заминало.
После пак търсене на работа. И ето ти късмет - сервитьорка в италианския сладоледен салон на някакъв хърватин Марко. Но как да запомниш 85 вида мелби, 8 вида капучино, 6 вида кафе, пък за тортите да не говорим! Вътре пълно с италианци, които бъкел не разбират от немския. Както казва Милена: "Просто да не повярваш колко много италианци има в Йена и само в това кафене се блъскат, като че ли им е родина. " И сигурно, защото всичко тук е по италиански рецепти. Ония й парларят на италиански, мислейки, че е италианка. На всички опити да им докаже, че не е италианка, ония насреща я убеждават, че няма такова нещо, защото тя е повече италианка от всичките италианки взети заедно. Това е положението. Случва се на едно сервиране да вземе 80 марки. Най-евтината мелба била 8 марки. Идва едно италианско семейство с четири деца и си поръчва шест "Коминочистача" - огромна мелба с играчка коминочистач отгоре. И тя чука на касата шест "Коминочистача". Хърватинът Марко, като я вижда как смело чука шест пъти, я дръпва: "Пак си сгрешила, какво е това шест пъти "Коминочистач? " Ами хората си го искат, щото им носел щастие.
За немските баби да не говорим. Идват на тълпи в кафенето, а изобщо не са за изтърпяване. Човек трябва да има страшно здрави нерви, за да може да ги обслужи. Номерата на бабишкерите нямат край: променят рецептите на сладоледите, връщат поръчки, глезят се и капризничат до немай къде. Как ти се струва, ако обслужваш сама 17 маси! "На моменти ми е идвало да се разплача от яд", признава си момичето.
Сега обаче е много щастлива, защото си е намерила едно малко ресторантче, където ще ходи само два пъти в седмицата, когато собственичката си почива. Вечер ще работи сама на бара и като келнер на осем маси. А когато има много хора, готвачът ще идва да й помага.
Какви са германците ли? Ами страшно естествени - с дънките, маратонките, якето и толкова. Никакви гримове на момичетата, никакви прозрачни истории и сатени! Е, има и хора, които си обръщат внимание, но общата маса не се трогва от това как изглежда. Докато у нас 14-15-годишните в дискотеките са толкова натруфени и с по 100 кг грим на лицата. Така се е променила, че в България, като се върнала, не могла да издържи повече от 20 минути в дискотека. Мисли си дали не е остаряла. В Германия за дискотеки просто няма време.
Казва, че германците са много учтиви в ресторанта, в магазина. Просто ти прави удоволствие да влезеш, защото обслужването е на много голямо ниво. Усмихнати, внимателни, даже те насърчават да купиш още нещо. Няма ги нашите нацупени физиономии. И е много чисто; на улиците не можеш да видиш нито един фас, нито една хартийка. Но вкъщи младото поколение е малко немарливо. Има опит със своите съквартирантки, които обичат да трупат мръсните чинии, докато свършат чистите, и тогава се сещат да ги измият. Отначало се заела да ги мие, но след това се отказала. Вече се разбирали добре, защото българките успели да превъзпитат германките.
Сега идва ред на "шайнетата". Тук студентите ги товарят с много домашна работа, само че от порядъка на 20-30 страници. Шайн можеш да получиш или от писмен изпит, или от такава домашна работа и трябва да имаш определен брой шайнета, за да те допуснат до първия глобален изпит. Но той се явява нещо като междинен, за да минеш от основното в главното си обучение. За нейната специалност медийно управление трябва да са 6, но за интеркултуралните връзки са страшно много. За медийното управление - всичко: икономика, медийна култура, техника, комуникации, история, естетика, социология и психология на медиите, интерактивна телевизия, мултимедия, журналистика и още толкова много, че не може да се изреди.
В такъв случай се казва: "Да ти имам проблемите! " Абе, какви проблеми, когато си на 18 години! Караш напред, пееш и толкова.
43 млрд. чака общината през 1999 г. и още плаща сметки от предишната
Най-големите разходи в общинския бюджет ще бъдат направени за заплати на работещите в образованието и здравеопазването - общо над 11,5 млрд. лв. За лечението и обучението на старозагорци ще се харчат и други пари - общо 27,788 млрд. лв. или 67% от всички средства, които се предвижда да пристигнат през годината.
Общинската хазна ще се пълни предимно от собствени приходи (от тях приходите от данъци са близо 77%), а определената държавна субсидия е в размер на 9,386 млрд. лв. За разлика от миналата година, при дебата по време на заседанието не се искаше увеличаване на приходната и разходната части на бюджета. Опасенията на мнозина бяха, че той и така си е достатъчно раздут (очакваните приходи са с 20% повече от миналогодишните). Затова при разискванията думата дефицит беше често споменавана. Кметът проф. Цанко Яблански дори полушеговито цитира прочетена от книга дефиниция: "Социалистически бюджет - този без дефицит. Капиталистически - бюджет със дефицит". Главният финансист на общината Славка Драгнева уточни, че старозагорският е някъде по средата - не сме се отървали напълно от соцплановостта, но едва ли ще ни подмине и безпаричието.
През 1998 г. приходите бяха едва 85,8% от планираните. Общината завърши годината с неразплатени сметки за рекордната сума от 4,3 млрд. лв. "Прескочили сме черните години - 1996 и 1997 г.", оптимистично заяви проф. Яблански и се опита да успокои залата с доводи, че русенският дефицит бил като нашия, в Разград и Пловдив - още по-голям. Истината е, че държавните предприятия закъсаха на много места и предвидените за общините суми, като данък върху печалбата и ДОД, се оказаха нереални.
Споровете около това дали добре са харчени парите през миналата година и дали сметките за тази са добре направени продължиха близо 8 часа. Оказа се, че финансистите от общинската администрация и специалисти сред съветниците са на различни мнения по въпроса дали парите се разпределят оптимално. Например през м.г. не достигаха пари и за чистотата на града. Фирмата, която трябва да се грижи за почистването - "Нелсен - чистота", не е получила дължими суми, събрани от таксата за смет, която всички плащаме. Кметът обясни, че при съществуващия дефицит не може някой да получи парите си навреме, а друг да чака много дълго.
Успокоително е, че приходите през първите три месеца на тази година са по-големи от тези за същия период на 1998 г. и общината е успяла да стопи наполовина дълговете си.
С приемането на бюджета общинските съветници задължиха кмета да настоява пред Министерството на образованието за целева субсидия от 500 млн. лв. Парите ще се необходими за основни ремонти на училищни сгради, за които в основния бюджет на общината не е предвиден нито лев. Други 1 млрд. лв. ще се търсят от държавата за подпомагане на здравеопазването в общината. Няма гаранции, че Стара Загора ще се пребори за тези суми, но новият областен център обслужва и жители на съседни общини, затова претенциите са основателни, смятат съветници и от двете основни групи.
"В концерна "Уирпул" отдавна работят за идващия век"
Силвана ГОСПОДИНОВА, собственик на фирма за битова техника, парфюмерия и козметика: "В концерна "Уирпул" отдавна работят за идващия век"
- Силвана, Вашата фирма е специализирана в продажбата на битова техника. Идването на "Метро" и афишираните ниски цени на хипермаркетите отразиха ли се на продажбите?
- Ще ви излъжа, ако ви кажа, че посрещнахме спокойно новината за идването на "Метро" в България. В началото сред търговците дори се беше създала психоза. Но нещата много бързо улегнаха. Моят бизнес е свързан с битовата техника и електроника и наблюденията ми са най-вече в тази област. Оказа се, че в "Метро" моделите на бялата и на аудиовизуалната техника са много стари, някои почти десетгодишни. Точно по тази причина са и по-евтини. Мои постоянни клиенти дойдоха сами да ми кажат, че не биха си купили за нищо на света подобни "дървета". Новите модели навсякъде по света са по-скъпи, но "Метро" в цяла Европа е магазин за масови клиенти и затова залага на по-ниската им покупателна способност. В този смисъл не очаквам отлив на купувачи от магазина си. Не така обаче стоят нещата с търговците на хранителни стоки. При всички случаи ниските цени в "Метро" ще ударят собствениците на складове. Производителите на месни продукти например де факто кредитират хипермаркета, защото получават парите за доставките си едва след два месеца и половина.
- Наскоро се върнахте от Италия. На бизнеспосещение ли бяхте или просто на разходка?
- Посещението ми в Италия беше награда за мен от фирмата "Уирпул". Аз съм официален дистрибутор на изделията с престижната марка и бях поканена с още петима българи да посетя централата на концерна в Италия. Малко хора знаят, че зад "Уирпул" всъщност стои марката "Филипс". Американците купиха "Филипс" и сега атакуват успешно европейския пазар. В момента "Уирпул" е номер 2 в света, пред нея е само друга американска фирма - "Дженерал електроник". Последните проучвания показват, че в Европа "Уирпул" е изместила гиганти като "Сименс" и "Бош". Под сурдинка се говори, че "Уирпул" проявява интерес и към френската "Моулинекс" и възнамерява да закупи и нея, за да остане без конкуренция на Стария континент. За наша радост през миналата година "Уирпул" е била на печалба в България и това беше един от поводите да бъдем поканени в Меката на бялата техника.
- И как изглежда тя?
- Централата на "Уирпул" и заводите се намират близо до Милано. Не искам да се впускам в подробности за огромните площи, които заемат производствените халета, и за изключително високите технологии в тях. Така е във всички големи концерни по света. Най-силно впечатление ми направи, че в офиса, т.е. в администрацията на фирмата, работят 3000 души, а в цеховете хора почти не се виждаха. Едва ли собствениците на "Уирпул" са създали тази администрация от любов към бюрокрацията. Всичко е обмислено до последния детайл. Дори коридорите на различните направления са в различни цветове. По отношение на дизайна в "Уирпул" отдавна са влезли в новия век. Разработват се идеи, които се базират на евентуалния интерес на клиента след десет години. Повечето от моделите се тестват по една година. Например хвърлят два парцала в една пералня и я пускат. И тя се върти денонощно - докато се докаже ефективността на модела или пък се открият неговите недостатъци.
- А не проявяват ли от "Уирпул" интерес към България и нашите заводи за техника?
- За съжаление никакъв. Казаха ни го съвсем директно. В Чехия вече има изградени заводи на фирмата и там се влагат стабилни инвестиции, но България не ги интересува. За наша радост в Италия поне ни посрещнаха сърдечно и оцениха нашите усилия да наложим продуктите на "Уирпул" на пазара. Дори получих диплом, в който фирмата изразява благодарността си за добрата ми дистрибуторска работа. Наистина ме развълнуваха с този жест. Аз съм била и в Германия. Там представители на "Сименс" и "Бош" не проявиха никакъв интерес към предложенията да продаваме техните изделия у нас. Отговорът им беше: "Ако искате". След което най-спокойно ни обясниха, че нямат интерес, защото в България прирастът бил отрицателен, младите семейства били малко. Което пък значело, че след 10 и повече години евентуалните купувачи на битова техника ще намалеят. Представете си каква стратегия и колко добро познаване на българската икономическа ситуация издават тези думи.
- Поувлякохме се в разговори за работа. А Вие сигурно сте видели и други интересни неща в Италия... - Програмата ни беше много натоварена. Успяхме да разгледаме само Милано и Венеция. Домакините се бяха погрижили перфектно за всичко. Във Венеция имахме екскурзовод и с него посетихме най-интересните исторически забележителности на града. Едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че Венеция е страшно занемарена, а сградите направо се рушат.
- Вашият бизнес е свързан и с дамската красота. Какви са впечатленията Ви от жените в Италия?
- Много поддържани и елегантни. Дори и тези на улицата, за разлика от американките. И почти всички са с фишута и шалове, изглежда това е любим техен аксесоар. Аз се занимавам от доста дълго време с продажба на елитна козметика и парфюмерия и в Италия установих, че дамите полагат изключителни грижи за външния си вид. Това си личи по добрия им грим и чистите, добре поддържани лица. А, и още нещо. Никъде, в никой магазин не видях обувки с платформи. А ви е известно, че Италия е диктатор на обувната мода. Грозните токмаци, с които се спъват тийнейджърки и зрели жени по нашите улици, могат да се намерят само в специализирани магазинчета, редом с рокерски одежди, които граничат с театралните костюми.
"Метро" да спазват собствените си правила"
Христо МEХАНДОВ е управител на филиала на "Нова Деница" АД в Стара Загора. Беше мениджър на обекта и по време на съдружието "Аско-Деница" с "Аско Дойче Кауфхауз". След като купи "Аско", "Метро" изтегли филиалите му от България заради нестабилната икономическа обстановка у нас преди няколко години.
- Г-н Мeхандов, като търговец притеснява ли Ви размаха на "Метро" у нас?
- Аз смятам, че конкуренцията е здравословна за всеки един търговец или производител. Вярвам, че под слънцето има място за всички.
Е, КОЙ КОЛКО ЩЕ ГО ОГРЕЕ СЛЪНЦЕТО Е ДРУГ ВЪПРОС... "Метро" ни превъзхожда с огромните си финансови възможности. Най-големите банки в света притежават акции на "Метро" и съответно го кредитират. Не говоря за краткосрочни заеми, а за инвестиционните средства - нещо, което в България липсва. Що се отнася до оборотните средства, в системата си на работа с доставчиците "Метро" има отложени плащания в зависимост от стоковата група. Това позволява да се работи с по-ниски надценки, защото стоката първо се завърта и след това се плаща на доставчика.
- Мислите ли, че условията на отложеното плащане ще отблъснат част от българските производители от партньорство с "Метро"?
- Не само производителите, но и вносителите. Защото в България кредитът не е скъп, но е трудно достъпен. На този етап НИЕ НЕ СМЕ РАВНОПОСТАВЕНИ НА "МЕТРО" по отношение възможностите за кредитиране. Ако кредитите у нас бяха по-достъпни, производителите и вносителите щяха да си позволят да дават преференции на търговците, а те от своя страна щяха да работят с по-ниска норма на печалба.
- Как се отнасяте към прогнозите, че първите бомбени саботажи в обектите на "Метро" ще бъдат най-късно през лятото?
- Това е първобитен метод. С бомби няма да се спре нито "Метро", нито останалите търговски вериги, които имат аспирации към нашия пазар. Мисля, че колегите ще намерят по-интелигентен начин да реагират.
- Как?
- С по-добра организация, с ПО-ЕФЕКТИВНА ЦЕНОВА ПОЛИТИКА.
Виждаме, че тази година почти всички търговци се принудиха да свалят цените си заради ниската покупателна способност на хората. Надявам се българските производители и вносители да намерят общ език с търговците на едро, за да договорят условия, поне толкова добри, колкото "Метро" получава в отношенията си с доставчиците. Не бива да се пренебрегва и качеството на обслужване. В "Метро" клиентът е анонимен - той вижда евтина пералня, но няма консултант, който да му обясни примерно, че тя е модел отпреди 5 години, че е 400 оборота, че барабанът й е метален и ще изгние... Но на мен ми прави впечатление и нещо друго. Много преди старта си "Метро" буквално заляха фирмите с клиентските си карти. Т.е.
НА ИМЕТО НА ЕДНА ФИРМА МОГАТ ДА СЕ ИЗДАДАТ КАРТИ НА СТО НЕЙНИ СЛУЖИТЕЛИ, които да пазаруват в "Метро" за лично потребление и с лични средства. Фактурата, въпреки че се издава на името на фирмата, не минава през счетоводството й. Ето, това е въпрос, върху който компетентните органи биха могли да помислят. Да не говорим, че всеки, който пазарува от "Метро" за лично потребление, всъщност нарушава условията, които веригата поставя към клиентите си.
- Искате да кажете, че ако си купя пералня и си я занеса у дома, нарушавам договора си с "Метро"?
- За мен е така, макар да не съм юрист. В точка първа от търговските изисквания на "Метро" към клиентите пише: "Предлаганите в МЕТРО стоки са предназначени за препродажба или за служебно ползване". А в действителност голяма част от клиентите пазарят точно за лично потребление. Аз не ги обвинявам, нито пък твърдя, че "Метро" инспирира и толерира това.
- "Метро" не нарушава ли само условията си, след като позволява на клиентите си да пазаруват на дребно?
- Не, не ги нарушава. Напротив, МНОГО ХИТРО Е ИЗМИСЛЕНО
Във формуляра към клиентската карта са записани 9 изисквания към клиента. И в 10-та точка пише, че при нарушаване на условията от първа до девета точка клиентът е длъжен да възстанови щетите на "Метро". Т.е. ако някой реши да съди "Метро" за това, че не спазва собствените си правила, "Метро" спокойно може да предяви регресивен иск към клиента, който е подписал тези правила, а се оказва после, че не ги е спазил.
- Излиза, че "Метро" не носи отговорност за действията на клиентите си?
- Аз очаквам, че ще се намеси и Комисията за защита на конкуренцията. Предметът на дейност на "Метро" е търговия на едро, а обектите му работят като магазин на дребно и така са нелоялна конкуренция на дребните и средните търговци. На "Метро" бяха създадени условия, за да дойде в България и да регулира пазара. Нека да го направят, но да бъдат така добри да спазват собствените си правила.
"Не съм мафиотски бос"
- Г-н Желев, през последните дни името Ви отново нашумя след съобщенията от Турция за смъртта на Димитър Станилов Димитров (Митьо Лудия) и Живко Иванов Желев (Бахамата) на 16 март. Защо?
- Предполагам, защото много хора свързваха поръчката да бъда ликвидиран през 1997 година от килъра Митко Узунов с Митьо Лудия и неговия приятел Христо Томов.
- Считаше се, че Димитър Станилов е Ваш човек... - Твърде преувеличено. В действителност се познавахме добре, но никога не сме имали общ бизнес. С едно изключение - в съдружие бяхме закупили автовоз, който, след като се скарахме, продадохме.
- Значи конфликт все пак е имало?
- Да, но нашите конфликти никога не са били на финансова основа. Те бяха от морално естество.
- От кога се познавахте с него? Преди време се говореше, че той откраднал за Вас луксозно мазерати пред префектурата в Палермо, докато Вие сте си пиели кафето?
- Това за мазератито са пълни глупости. Някаква история беше написана преди години в полицейския вестник "166". Елементарно скалъпено, защото е въпрос на минутна проверка да се види, че никога не съм ходил в Италия.
А с Лудия се запознах още преди 10 ноември 1989 година. Мой познат борец имаше конфликт с него заради някаква каравана на Слънчев бряг. Митьо се заканил, че ще му запали караваната. Наложи се да се изясняваме с него... - И как се изяснявахте с "луд" човек?
- За мен той никога не е бил луд. Нарочно афишираше лудост, всичко това беше един фарс и поза. Опитваше се да предизвиква респект, правейки се на луд. Единственото "лудо" нещо в него беше карането. Митьо имаше слабост към автомобилите. Участваше в ралита, беше смел в карането. Това ми допадаше.
- Какъв точно беше конфликтът, заради който се говореше, че е дадена поръчката да Ви убият?
- За никого не е тайна в този град, че Митко се въртеше около мен и с името ми си правеше далаверите. Те с Христо вървяха напред с името ми, мамеха и плашеха хората. Накрая не ги изтърпях и им казах: "Спрете или градът ще ви се види тесен! " Пък те викат: "Ако ни набиеш, ще те наредим в полицията или ще те дадем на поръчка. " "Вие - казвам им - не можете да ме наредите мен в полицията поради простата причина, че няма за какво. " Но... последва поръчката. Защо? Според мен страхът от това, че публично съм се разграничил от Митьо и Христо, което можеше да бъде последвано от агресивни действия спрямо тях от страна на групировките, е станал причина да се даде поръчка да ме ликвидират.
- Вие ли ги пазехте от групировките?
- Не съм пазил никого, просто групировките ме уважаваха и не ги притесняваха заради мен.
- Поръчката обаче завърши със смъртта на килъра... - Който нож вади, от нож умира. Господ си знае работата.
- Това май беше първият случай след приемането на промените в НПК за неизбежна отбрана?
- Не знам дали е бил първият случай... НПК ме оправдава по четири-пет точки. Това се установи и от следствените органи.
- След инцидента Димитър Станилов и Христо Томов напуснаха страната за продължителен период... - Сега вече, след смъртта на Лудия, мога да кажа, че според думите му, когато дойде да иска прошка, те са дали поръчката. Въпреки че Томов пред Митко отрече да има нещо общо с нея.
- След смъртта на Митьо Лудия и Бахамата името Ви се появи и в пресата... - Не ми е много приятно!
- Защо?
- Защото медиите са тези, които ме превърнаха в страшилище за хората и мишена за полицията. Знае се кой ме "направи" бос на рекета... - Кой?
- Ами Йовка Атанасова. Говори се, че Котара й е плащал и я е заблуждавал, а тя е писала... Нали е журналистка.
- Факт е обаче, че скандалите започнаха, след като оглавихте през 1993 г. консорциум "Сигурност и охрана".
- Вижте, убеден бях, че охранителният бизнес в пазарни условия е нормален бизнес като всеки друг. И днес считам, че нямаше да има нищо лошо, ако спортистите (борци, каратисти, боксьори и щангисти), останали без хляб и социална сигурност след 10 ноември, бяха започнали работа като нормални охранители. Те имаха морално-волевите и физически качества за това. Лошото дойде с влиянието на специалните служби върху създадени по схема структури. За съжаление това го разбрах по-късно... - Спомняте ли си как Ви дойде идеята за охранителен бизнес?
- Спомням си. Не мога да разбера обаче защо всички журналисти се интересувате от това, а не ме питате как ми е дошла идеята пръв в България още през 1990 година да направя бизнесклуб.
- Питам Ви.
- Защото бях инициативен и имах идея там да се събират бизнесмените на Стара Загора, да правят бизнес и да почиват... Направих модерен бизнесцентър с компютърна зала и го свързах с Интернет. През 1991-ва! Кой тогава можеше да се похвали с Интернет във фирмата си?
- По ирония на съдбата днес в същото помещение е компютърната зала на "Отворено общество"... - Ако не беше Веселин Станчев, и до днес щеше да си е моята.
- Защо Веселин Станчев?
- Първоначално в клуба съдружници бяхме с Иван Дедов и Грозьо Грозев. Тогава още нямаше Търговско-промишлена палата. Станал Веселин Станчев на едно място и рекъл: "Как ще ги оставим тия да правят бизнесклуб! " Амбицирали Андронов, той пък обещалл на Николай Марков да го направи шеф на РДВР, ако ме изхвърли от там. И тя започна една... - Дълго съдихте общината да Ви изплати подобренията в сградата на бизнесклуба, какво стана?
- Осъдих я, платиха една мижава сума, дори не ходих лично да я взема. По-важното е моралното удовлетворение, че съм бил прав. Скоро срещнах Антон Андронов в "Распутин" и му викам: "Заради тебе загубих тогава поне 150 милиона. " А той ми вика: "А, не, по-малко са. Или ако са 150 милиона, са по сегашните цени. " По тогавашни или по сегашни, все едно - не бяха малко пари. Да не говорим що глупости се изприказваха и изписаха тогава за мен.
- То и сега се говори, че имате участие в хазарта, в бизнеса с компаньонки, охранителната дейност... - Какви са тези глупости... - А търговия с оръжие?
- Пълни простотии! Не се занимавам с нищо забранено от закона. Всяка година си декларирам доходите и си плащам данъците. Който има желание, може да провери.
- Какъв е все пак бизнесът на Господин Желев?
- В консорциум съм за производство и износ на селскостопанска продукция. Работя и за фирма "Елтекс".
Имах два язовира за развъждане на риба. Занимавам се и с търговия на едро. Имах идея да разкрия и верига магазини за хранителни стоки още през 1995 година. В момента тече едно дело, което съм завел срещу строителния предприемач за близо тригодишно просрочване на договора за строеж на първия магазин.
- Явно Ви върви на дела... - Ами като не можеш да се разбереш по човешки... Преди да заведа делото, отивам при него и му казвам: "Пламене, просрочил си вече договора с три години, акт 16 ще вадиш ли? " Той затова, че съм го питал какво става със собствеността ми, подал жалба в полицията, че вечер не можел да спи..., стряскал се. Ами, що не може да спи, как така ще се стряска. Нито съм го заплашвал, нито съм му направил нещо... Писал, че се стряскал. Аз какво, да не съм ангел, съня му да пазя? Много добре знае, че съм Господин... Желев. Като ме агитираше да купя от него магазин, се въртеше край мен: "Г-н Желев, Вие сте човек с авторитет и като разберат, че има Ваш обект тука, няма да има кражби. Пък и аз апартамент си строя и по-спокойно ще спя, като знам, че е Ваш магазинът отдолу. " Пък вижте сега как го извъртя! Ама пари лесно се вземат, а работата трудно се върши... - Такъв Ви е имиджът... - Какъв такъв? Аз не съм престъпник! Може да се провери дали има нещо като преписка срещу мен, следствено дело и прочие. Най-малкото провинение за всеки друг би било простено, но за мене - не! Ето защо аз съм един от най-изрядните граждани на този град. Спазвам всички закони!
- С изключение на Закона за движение по пътищата... - Да, ама си плащам глобите! Преди няколко дни ме спират и ме глобяват, защото съм си пуснал фаровете за мъгла. Според тях мъгла нямало. Пък аз прецених, че има. Платих 3000 лв. - И колко плащате така месечно?
- Трудно е да се каже... Защото има случаи, карам си колата и ме спира патрулна кола. Спирам. Не ме питат защо карам по забранена улица, а искат паспорта на дясноседящия до мен да му запишат данните. После ми пожелават: "Лек ден, г-н Желев!"
- Защо?
- Защото така им е наредено. Така изпълняват задачата да ми следят контактите. Сигурно съм толкова прост, че ако имаше какво да крия, щях да кача човека при мен в колата... От друга страна, хората си гледат работата. Аз уважавам полицията като институция, но ме обижда когато без причина, без призовка ме викат за щяло и нещяло в полицията и да ме таксуват като кримиконтингент. Има случай дори, когато униформен служител поръчал да ми кажат да си нося бронежилетка вече и на главата.
- "Кримиконтингент" Ви обижда, а през 1996 година направо Ви таксуваха като магистрален убиец... - Потрошиха ме за нищо. Оказа се, че въпреки че са знаели кой е направил грабежите, изпълниха частна поръчка, арестуваха ни с барети и ни пребиха като кучета.
- Тогава бяхте арестуван с Митьо Лудия.
- Да, но защо - трябва да питате полицията. И да питате колегите си от кого тогава бяха отманипулирани да изпишат куп неверни неща - от това, че съм "цар на рекета", до "магистрален убиец".
- Славата Ви на убиец може би е свързана с инцидента с човека, за когото се говореше, че е откраднал желязо от обект на Ваш приятел?
- Време е веднъж завинаги да се прекратят спекулациите с този трагичен случай! Има документирана на филм петорна медицинска експертиза, неоспоримо доказваща, че този човек е починал от инфаркт. Лично аз тогава организирах да се потърси "Бърза помощ". Ако и с пръст го бях докоснал, сега щях да съм зад решетките.
- Има един графит на лятното кино "Септември": "И твоят ред ще дойде, Диньо Чука", а след него е дописано "Заплашил Кючуков"... - На всеки все някога му идва редът. Но това е Божа работа. Аз знам кой го е писал този надпис. Опитваха се да вкарват интриги между мен и Стоян Кючуков. Опитаха се да хвърлят върху него и вината, когато ме пребиха през 1996 година в полицията с белезници на ръцете отзад на гърба и качулка на главата. Не че той не е работил срещу мен - напротив. Но когато от зверския побой съм започнал да повръщам, Кючуков е бил човекът, който ми е дръпнал качулката, за да не се задуша... И след опита за покушение срещу мен от Митьо Узунов полицаите се отнесоха изключително човешки към мен, като видяха, че оня е дошъл да ме убива. В това число и Кючуков. Отношенията ни сега са коректни.
- След толкова изпитания чувствате ли се като мафиотски бос?
- Уморих се от непрестанната борба да доказвам, че не съм това, за което ме набеждават. Аз не съм мафиотски бос. Дотолкова ми е писнало, че съм готов да ви помоля да дадете възможност на всеки, който иска например да каже във вестника: "Г-н Желев, Вие ме изнудихте за пари", да го направи публично. Така ще мога поне да си потърся правата в съда, защото срещу слухове трудно се воюва.
- Не Ви ли се е искало да напуснете България?
- Не, нямам причина да го правя. Аз си я обичам България и искам тук да живея. Аз не съм измамник като някои кредитни милионери, които трябваше да се покрият някъде... Не съм теглил кредити, не дължа на никого пари, напротив на мен ми дължат. Не съм убиец, не съм престъпник. Ако бях такъв, досега да бях запалил гумите сто пъти!
"Пенчо Иванов може да "кацне" на някой член от НПК"
Зуека в "Модерен дом"
"Рисейл" - световно изложение на три маси
При посещението на тези две столични изложения, едното от които наречено световно, дълбоко се замислихме над факта, че думата "изложение" произхожда от излагам.
Не че нямаше интересни неща - открихме цели две. По-интересното от тях бе краткият разговор със Зуека в зала "Универсиада". Второто - облечен в пълен рокерски костюм младеж, дошъл с фотограф, за да се снима върху мотоциклет HONDA - втора употреба, на "Рисейл".
"Модерен дом" с десетината си участници успя да ни вдъхне увереност, че всеки дом, в който изобщо има някакви мебели, е модерен. Експонатите, при това в доста по-добра цветова гама и при десетки пъти по-богат избор на модели, могат да се видят във всеки мебелен магазин, който не е оказион за стари вещи. Затова пък кичозен детски комплект от най-обикновени порцеланови чинийка, купичка и чашка, бе с цена 46 000 лева. Същите ги има както по пазарите, така и в магазинчетата за съдове, но с цена 6-7000 лева. Сигурно сте ги виждали - шарени, с дръжка на чашата във формата на палячо или анимационен герой. Само за $ 155 бихте могли да се снабдите и с дървена количка за сервиране във вид на магарешка талига. За по-претенциозните имаше спалня за 3 млн. лева /какви ли сънища ще сънува след разплащането собственикът й?/ и хубаво барбекю /мъ-ъ-ничко по-евтино/ за разтуха сред природата.
Детското обзавеждане /1 брой/ съществено се различаваше от вижданото от нас до този момент. Не по качество или по конструкция, а по цвят. Никъде не пишеше, че е произведено в цех за далтонисти, но само това е обяснението на трите пласта синя, зелена и розова боя, намазани една над друга по всички модули.
Кухненското обзавеждане - 3 вида на цялото изложение - беше наистина добро, но при цена на 1 шкафче $ 885 едва ли ще има и какво да готвите сред хубавите мебели. Най-интересна бе дървена маса с два плота, отварящи се като ножица, и три, разклонени като клони, прикрепени на различна височина над масата подноси. За съжаление опитът на автора на тези редове да седне зад масата доведе до прищипването му от плотовете и до завъртане на подносите в произволни посоки, едната от които водеше директно към челото му.
"Рисейл" - световно изложение за употребявана техника в зала "Фестивална". Един щанд с компютърна техника, два с бяла техника, две коли - BMV и "Форд-ескорт", който имаше дори цена /5300 DM/, два мотоциклета HONDA и YAMAHA, с цена $ 4200. Оказа се, че това е цялото световно изложение. Младеж от обслужващия персонал - там не присъстваха организатори, пък и какво ли да организират - ни обясни, че също такова изложение, със същото име, се провеждало в момента в Германия с 1500 участници и щур успех, та решили и те да пробват. И асортиментът, и цените на бялата техника втора употреба бяха досущ като тези във всеки магазин с подобен предмет на дейност.
Интериорът, сред който бяха изложени нещастните три щанда, колите и мотоциклетите, изцяло съответстваше на общото ниво - мизерно и жалко.
Няма да се учудя, ако скоро някой нарече изложение и някоя гаражна разпродажба. Всъщност защо не - и тя е нещо подобно.
