Готвят ДОД и за командировачните
Пари за път
Плащат се пълните разходи за билети, като практиката е да се използва втора класа. Когато командированият пътува със собствен превоз, трябва да получи пари, с които може да се плати билет за най-евтиния вид транспорт до мястото.
Дневни пари
Размерът на сумите, полагащи се за дневни пари при командировка в България, са 10% от минималната работна заплата (сега тя е 61 000 лв.) за всеки ден от командировката. По преценка на командироващия и в специални случаи сумата може да е два пъти по-голяма.
Квартирни пари
При нощуване командированият трябва да получи действителния размер на платеното за хотел, като го докаже с документи, но работодателят има право да определи горната граница за цената на нощувката.
Наредбата допуска и изключения от цитираните принципи при особени случаи.
Платените за командировки суми се признават за разход на фирмата. Случва се чрез фиктивни документи някои счетоводства да се опитат да изкарат похарчените за целта суми по-големи от реалното. Техниката е проста. Един командирован може да постави печати на няколко бланки (обикновено празни или частично попълнени). Трудно се хваща и вписана в заповедта за командироване дата, показваща, че командировката е траела по-дълго от действителното. За да има реален ефект хитростта, трябва да се работи на принципа "капка по капка - вир".
Вероятно подобни малки хитринки провокират данъчните власти да потърсят данък общ доход и от пари, платими за командировки. Въпросът става актуален с приближаването на крайния срок (15 април) за подаване на годишните декларации за доходите през м.г. В тях за определена категория професии вече има и графа "получени приходи от командировки". Облагат се само дневните пари. Тълкуванията за това кой и защо трябва да плаща ДОД и за командировките си са различни и противоречиви. Законът за облагане на доходите на физическите лица не уточнява, че и командировъчните трябва да се облагат с данък.
Много частни фирми обаче нямат нерви, а вероятно и необходимост, да се занимават с бумащина и никога не пускат командировъчна заповед - дори и при чести и продължителни пътувания в чужбина, където разходите могат да бъдат и по-големи. Без командировъчно се случва да пътува както собственикът, така и наемникът.
За обществената култура на Стара Загора Георги Велев е роден в село Виногради, Благоевградско. Завършва 37 гимназия в София и ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". От 1967 г. е актьор в старозагорския драматичен театър "Гео Милев", а от 1990 г. негов директор.
На заседанието на Общинския съвет в Стара Загора от 5 март председателят на постоянната комисия по култура и вероизповедания Георги Велев внесе в дневния ред точка за обществената култура на града. Публикуваме неговото слово пред съветниците, кмета Цанко Яблански и гости на сесията с незначителни съкращения.
"НБП" е готова да публикува и други мнения по темата, още повече, че Общинският съвет гласува проблемът за обществената култура да бъде дискутиран по-конкретно на заседание през месец май.
Една от основните величини, които поддържат Стара Загора на картата на България, е културата - и то не в нейната институционалност, а в нейния морал. Не затова, че има театър, опера, музей и др., а в традициите, в бита, в общуването, в съвременното усещане за общество - насочено към по-голяма цивилизованост.
Мисля, че в съзнанието си за клетва - да служим на интересите на града - ние се отдаваме повече на видимата страна /улици, сгради, замени, търгове, продажби до дупка/ и изпускаме онова, което не се вижда с очите.
Изпускаме нравствената проблематика в обществото.
Строим театър - хората ходят на бинго. Строим и поддържаме училища - децата пълнят дискотеките и кафенетата. Асфалтираме улици - забравяме маркировката. Обръщаме внимание на парковете и градините, колкото да им дадем имена или поставим паметна плоча, без да се замислим, че вечер те стават инкубатори на престъпност. Хората ги заобикалят, защото в тъмнината дебне някой, за да те ограби.
Нощем Стара Загора прилича на картата на разединена Европа: някъде свети като на Запад, другаде е тъмно като на Изток, до ослепяване. Булевард "Цар Симеон Велики" свети себепоказно, градският парк тъмнее срамежливо. Общината - осветена ритуално, театърът, за който д-р Бойчев предлагаше да изсечем дърветата, за да се вижда, и чиято дейност е предимно вечер - там необяснимо защо е една от най-тъмните територии в центъра на града.
Хората излизат от представления като прилепи
"Христо Ботев", която е предимно автомобилно натоварена, свети като "Бродуей", а булевард "Методий Кусев" /витрината на Стара Загора/, който свързва гарата с центъра - тук осветлението е на прибежки, а предназначението му стои в мандатите на всички, чиито портрети са изложени на кметската стена.
Това е булевардът с най-големия поток от хора, повечето от които са гости. Когато човек слезе на старозагорската гара и тръгне към центъра, трябва да мине през няколко препятствия.
Първо, небезизвестната Станционна градина с предизвикателства, засади и изкушения. След това да пресече булевард "Славянски", ако може, защото там маркировка и сигнализация за пешеходци няма. После му предстои да премине една тъмна зона до улица "Братя Жекови". Имам чувството, че някой я поддържа тъмна, за да изпъкне ресторант "Езерото". После пристига на "Христо Ботев" и ако е час пик, преминаване няма. Там потокът от коли е като придошла река и като че ли нарочно от години маркировка за пешеходна пътека няма. Казвам нарочно, защото един път засегнах този въпрос. С отговорника от общината съм говорил много пъти. Та тази улица се пресича с повишена трудност. Ако успееш да стигнеш до средата - спираш - не дай си боже да е дъждовно - къпят те отляво и отдясно. Никой не спира - нито на възрастен, нито на количка, нито на къса поличка, нито на кмет, камо ли на човек... Искам да кажа и за уличните паркинги
Много рядко изпълняват предназначението си. Колите паркират по тротоарите и по затревените площи. Тук важи поговорката за веждите и очите. Дори мястото зад театъра, където с операта непрекъснато товарим и разтоварваме декорите, е платен паркинг. Ами служебните коли? Че ние сме в постоянно нарушение.
Не по-малко важен за обществената култура е и въпросът за отношението на гражданите към чистотата на публичносто пространство. По този въпрос и най-напредналите страни са наложили драконовски мерки.
За хвърлен фас в Сингапур налагат глоба от 200 долара. В Америка - не знам колко. Направиха го и в Благоевград.
Сучувствам на тези граждани, които не могат да спят по цели нощи, защото някъде в квартала има събиране или ресторант с оркестър. Говоря и за стряскащите се граждани по улиците, когато край тях премине някоя кола-бомба с надути докрай мощни високодецибелни уредби. Ами звуковата сигнализация на автомобилите и охранителните системи?
Тука сме като в "Джурасик парк"
` при преминаването на влакчето през тунела на ужасите... Този проблем в цял свят се решава от полицията, изпълняваща общински наредби. Там при влизане в града има знак, че автомобилните свирки са забранени. Не след 10 часа, а през цялото денонощие извънжилищните "озвучавания" се наказват с глоба, защото хората държат на интонационната си култура.
Искам да кажа нещо и за нашата дейност. Неизпълнението на решения на Общинския съвет е недопустимо от гледна точка на закона за местната власт. То е пренебрежение преди всичко към самите нас и създава чувството за излишност.
Като в казармата - копай и заривай - само да се намираш на работа. Класически пример в това отношение стана случаят с ателиетата на театъра, сега и на операта. Три пъти вече се вземат решения за отдаване на помещения. Три пъти се поставя въпросът за експертна оценка. Три пъти нея я няма... Внася се предложение за решение. Общинският съвет поставя въпроса за експертната оценка. На следващата сесия ново предложение, пак без оценка - прехвърлим въпроса за по-следващата сесия. Преди да се внесе от проф. Яблански, предполагам, предложението минава през всички специализирани отдели. И трите пъти ли някои хора не са си свършили работата? Любопитно ми е отсъствието на главния архитект /или от неговите специалисти/ от заседанията на Общинския съвет, когато се разглежда въпрос от тяхната компетентност, в случая ателиетата. Или това за тях е незначителен въпрос? Да, ама вносителят хич не е незначителен.
Те са длъжни да му подадат една компетентна ръка, най-малкото, че е и техен работодател.
При вземането на последното, окончателно, надявам се, решение за предоставяне база за ателиета и работилници спешно създадена комисия е стигнала до заключението, че за съответното пребазиране е необходим ремонт. За да се приведе базата в състояние, отговарящо на задължителни технологични изисквания, без които съответните инстанции няма да разрешат никаква дейност. И затова е необходима експертна оценка, която да се внесе на следващата сесия. Една мина, сега сме на втората. Да има внесена, случайно, такава? А този проблем ни виси на шията от септември миналата година. Къде е взаимодействието, къде е служебното отношение към проблема? Той може да е встрани от градоустройствените планове, но е близо до морала в отношението към две културни институции, които с архитектурата имат едно призвание, наречено естетика.
Срещнах се с главния архитект и го попитах за резултата от внесената на оперативка от зам.-кмета д-р Моллова докладна записка за спешно придвижване на въпроса. И той ми отговори: "Ами да, трябва да се търси лицензиран експерт, иначе не може."
Бре, викам си, за "експертна" знаех, ама за "лицензирана"... И като дилетант си помислих, че сигурно такава трябва да търсим от чужбина. И трябваше ли да минат шест месеца и кусур, та някой да ни осветли по въпроса. И тогава се попитах - ние лицензирани ли сме да вземаме решения? Дали театърът и операта лицензирано играят и публиката нелицензирано им ръкопляска? Не е ли това измъкване от проблема? Така времето си тече в търсене на лицензиран експерт и утре двата института ще спрат и много лицензирано ще ги закрият. А Стара Загора е силно ранима на темата театър и опера... Проф. Яблански, дълбоко ви разбирам!
На главата ви стои цялата община. Целият си генетично-имунен капацитет да вложите - няма да стане, ако не ви се помага от по-горните етажи, където много нелицензирано бягат по палантерията и влизат в игрището, само когато има търг, конкурс, лицензи и всичко друго, което не носи аромата на служебно-професионалната култура... ... Знам, че има закони и приети общински наредби за повечето от въпросите, които засегнах. Но какво от това? Проблемите съществуват и унизяват нашето ежедневие.
Знам също, че е невъзможно в рамките на един мандат, и то в период на преход, да се решат толкова неща. Особено, когато опират до нравствената страна. Ако е в сферата на материалното - там сме силни: продаваме, инвестираме, харчим. И пак отново. Но моралът не се купува, още по-малко се харчи - той се гради, особено в неговата обществена значимост. Ако сме общество с цялата му гражданствена осанка, трябва да се държим за нормите на поведение, изграждани именно от това общество. Или по-точно казано, за контрола, обществената съпричастност за изпълнение на приетата нормативност. Не виждам контрол над уличното движение, акустичната непоносимост, приоритетите в градското осветление, бруталното отношение на граждани към чистотата в града.
А има и общинска полиция
Аязмото - символът на Стара Загора, е превърнато в символ на вандалщина. Изпочупени крушки, изкъртени пейки, стада от кози унищожават младите фиданки... Нямам претенции, че мога да обхвана всичко. Това е една малка част от сетивната възприемчивост на нашата реалност. Това е част и от настроението на нашите избиратели с техните изисквания и пожелания. Това е и болката на един от всички, които дадохме клетва, и които вече над три години в творческа диалогичност търсим израз за една пълноценност в дадения ни мандат.
Кметът и Общинският съвет са концентриран израз на обществото. И ако въпросите, които засегнах - извинявам се, разпиляно - са дребни наглед и са встрани от приоритетите на прехода, нека не забравяме, че те са определящи щрихи от картината на града, от излъчването на Стара Загора в европейската карта на България.
За паркирането и... манкирането*
На 10 март групата общински съветници от Демократичната левица в община Стара Загора направиха изявление във в. "Старозагорски новини" със заглавие "Скандалът за платените паркинги продължава". Както е видно от текста, който публикуваме отделно, ръководителят на групата общински съветници от ОДС Петър Калчев е набеден, че "си е позволил заплахи срещу общински съветник от левицата и срещу цялата група съветници от Демократичната левица". Заплахите не се цитират, не се уточнява и начинът, по който са извършени. За сметка на това поискаха г-н Калчев да се извини.
На 12 март Петър Калчев използва правото си на отговор, за да разясни, че като ЗАПЛАХА вероятно са били изтълкувани думите му, че "идва ден, в който избирателите... казват своето мнение за всеки политик и за всяка политическа сила". Г-н Петър Калчев се е подписал като председател на групата общински съветници от ОДС.
В този брой Петър Драгиев, главен редактор на "Национална бизнес поща" и общински съветник от Демократичната левица, отправя внушението, че "заплашилият" цялата им група общински съветници син лъв се бил уплашил от някакъв главен специалист от общинско управление "Култура и вероизповедания" и се превърнал в пазлива мишка. Време му е да кажем, че става дума за Карабас-Барабас, а пак за Петър Калчев, който е и директор на музея.
И работата става като в българската приказка - "Нерде Ямбол - нерде Стамбул". Ако общинските съветници от левицата имат проблеми с Петър Калчев като техен политически опонент, да си ги решават в Общинския съвет. Там му е мястото. Още повече, че засега са с достатъчно многобройна група.
Живо манкиране си е да се търси в конкурса (под вола) теле и да се обсъждат правата на работодателя (кмета на общината, избран от старозагорци), още повече да се внушава, че те се упражняват едва ли не от кандидата за длъжността Петър Калчев. След като в длъжностната характеристика е казано, "да е работил минимум 5 години по специалността", а в конкурса се изискват 7 години, проблем можеше да има само ако 7 е по-малко от 5. Очевидно не е. Да не говорим, че обявата за конкурса е прочетена както дяволът чете Евангелието, защото за длъжността "Директор на Историческия музей - Стара Загора" изискването не е "7 години стаж в музея", а в "музей". Това прави конкурса открит за специалистите от цялата страна. Това обяснява и защо обявата, освен че се появи в "Старозагорски новини" (което е задължително условие), се публикува (а не появява) и в "Национална бизнес поща".
Всъщност ако има за какво да бъде упрекван проф. Цанко Яблански, то е, че не е проявил необходимата решителност да назначи историка Петър Калчев за директор на музея без конкурс. Защото няма спор, че това е професионалистът в Стара Загора, най-добре съчетаващ научните и мениджърските умения. Така както журналистът Петър Драгиев без конкурс стана главен редактор на "Национална бизнес поща".
Като финал на цялата история - виц от Татово време: "КОНКУРС ЗА ДИРЕКТОР
Изисквания: висше образование; стаж по специалността; кандидатите да са запознати с основните нормативни актове; кандидатите да представят разработена програма за управление; кандидатите да имат ЕГН 440909050?
Срок за подаване на документите: 1 месец преди датата на публикуване на обявата."
Е, не е ли малко странно, точно съветник от левицата да се заема със защита на конкурса като демократична, законна и истински делова процедура.
В цялата тази история нещо ме обвързва и с Петър Драгиев, и с Петър Калчев - личности, които обогатяват културния облик на Стара Загора. Нека да обогатяват и политическия. Като никога "не паркират" проблемите там където не им е мястото.
Илко ГРУЕВ журналист от "Национална бизнес поща" и старозагорски гражданин.
Манкирам - отнасям се небрежно, несериозно към свое задължение; преструвам се, че върша работата си. Речник на чуждите думи, ЕЛПИС, 1995.
Как да караме автомобила си, без да плащаме за бензин?
Ще съумее ли човечеството на прага на второто хилядолетие да се справи със застрашителното намаляване на материалните ресурси на планетата ни? Това бе един от въпросите, поставени по време на изложението "Новости от Унгария", което се проведе в София от 10 до 12 март. Организатор на събитието, протекло под мотото "Интелектуалната собственост е основа на бъдещето", беше Унгарският търговски център. То представи новите унгарски изобретения със защитени авторски права, които тепърва ще търсят своето търговско приложение. Изложението бе открито от посланика на Република Унгария д-р Тамаш Тик, който подчерта, че житейските трудности носят в себе си потенциала на откривателството, ако виждаме в тях не само проблема, но и възможността да се справим с него.
Откриването на изложбата бе съпроводено от дискусия за авторското право, в която взеха участие представители на унгарския парламент, Унгарското патентно ведомство, Дружеството за закрила на авторското право и правото на индустриална собственост. Д-р Янош Латорцаи, председател на Икономическата комисия на унгарския парламент, наблегна на необходимостта от държавна подкрепа за модернизацията и разпространението на иновациите и напомни, че това е необходимо условие за присъединяването на страните от Източна Европа към Европейския съюз. "Материалните блага на Земята не са неизчерпаеми и през следващото хилядолетие интелектуалният собственик ще бъде движещата сила" - беше мнението на д-р Андраш Вендреш, член на Изпълнителния комитет на Международната федерация на асоциациите на изобретателите. Чрез нагледни примери той показа, че броят на изобретенията в една страна е категоричен показател за икономическия потенциал на нацията. В това отношение първенството на Япония поне засега е недостижимо - 340 000 заявени изобретения годишно. Д-р Вендреш подчерта необходимостта от държавна намеса както при патентоването, така и при прилагането на нововъведенията в практиката.
Надлежното им юридическо обезпечаване е помогнало на Унгария да разреши редица проблеми, които все още са актуални за България: пиратските кабелни телевизии, "нелегални" аудиокасети и компактдискове и пр. Тепърва обаче ИНТЕРНЕТ-реалността ще поражда проблеми, свързани с авторското право, предвидиха унгарските специалисти.
Теоретичните аспекти на запазената марка добре кореспондираха с изложбата на патентовани изобретения. Повечето от тях изненадаха със своята простота и функционалност. Други - с огромния си икономически потенциал. Сместа "гориво-вода" например промени представите ни за екология и икономичност. Прилагането на нова съставка в сместа "бензин-вода" я стабилизира, пречи на замръзването й, а изхвърляните газове не съдържат отровни вещества. Тази добавка, която може да се произведе дори от слънчогледово олио, осигурява икономия на бензин от около 30%. Ако съчетаете сместа "гориво-вода" с изобретението за намаляване разхода на гориво, което представлява тръба с подредени по специален начин постоянни магнити, ще карате автомобила си, без да плащате почти нищо за бензин... Ако пък се чудите как да обезопасите дома си, когато отсъствате, може чрез хитроумно приспособление да спретнете изненада за неканените гости. Достатъчно е да монтирате в телефона си един електрически превключвател, който ще реагира и на най-слабите дразнения и ще предизвика автоматично алармено позвъняване - да речем, до полицията.
Ако все пак разчитате за охраната не на "електронно", а на истинско куче, то унгарските изобретатели са помислили и за него. За да не се мокрят лапите му при зимните разходки и за да го предпазите от солената киша, обуйте му... ботуши. Те са здрави, удобни, във весели цветове и в 4 размера - според лапите. Домакините пък ще си спестят много ценно време, ако използват щипките за чорапи - с тях прането, сушенето и прибирането на чифтовете не е проблем. Щипките са оцветени в различни цветове - за отделните членове на семейството.
Има кой да помисли и за диабетиците. Те скоро ще забравят за всекидневните инсулинови инжекции. Чрез променяне на формата и размера на инсулиновата молекула тя е приведена във вид, позволяващ просмукването й в кожата чрез използване на лепенки. Опитите с животни са дали благоприятен резултат, а скоро ще се експериментира и с хора.
Решаването на редица медицински проблеми е възможно чрез евристичното мислене, доказва изложбата. Незрящите например могат да забравят за "белите бастуни". Очилата за слепи, конструирани от Янош Фекеше, "сканират" околната среда на около 10 метра. Това е възможно чрез монтирано към очилата устройство, издаващо слаб ултразвук. Приемникът улавя отразения сигнал, който в зависимост от разстоянието се превръща в различни звуци.
Помислено е и за хората, счупили крак или ръка, които трябва да понасят неудобствата, причинени от носенето на гипс. Е, поне едно от тях - болничният тоалет, вече не е проблем. Фина полиетиленова опаковка се прикрепя към болното място чрез три ленти и пречи за намокрянето му при вземане на душ например. Дори описаните вече проблеми да са ви чужди, със сигурност ще проявите интерес към уреда за измерване на жизнеността. Той измерва излъчващата се от тялото енергия и чрез специална скала ви ориентира за обективната ви кондиция. Уредът ви помага не само да водите здравословен начин на живот, но и повишава способността ви за концентрация.
Очарователен подарък ще направите пък, ако поднесете ароматизирана картичка на любимия човек. Хартията е покрита със специален лак, който съдържа ароматната композиция. Уханието се излъчва много бавно и ви навява поне 3 месеца приятни спомени.
"Новости от Унгария", освен че беше добре посетено от журналисти събитие, безусловно има и своята практическа полза. Интересът от страна на българските бизнесмени беше сравнително силен, а представители на Българската стопанска камара предложиха безплатно включване в техните бюлетини. Може би не е далеч денят, в който ще можем да ползваме полезните хрумвания на унгарските изобретатели - и то, надявам се, легално!
Особен колорит на изложението придадоха фрагментите от иконостаса на Аранка Уйхази-Латорци, които също бяха със запазени авторски права. Иконостасът се състои от 29 платна и е осветен през есента на 1998 г. в новата униатска църква в Хайдусобосло.
Разбира се, не липсваха и червените вина - от Сексард, традиционна лозарска територия, където лозята могат само да се наследят, но не и да се купят. Те също бяха със строг контрол върху произхода и качеството си... Докато разглеждах патентованите открития, си мислех, че унгарците са си взели горчива поука от историята на Рубик и неговото кубче - от чиято истерична популярност той не спечели дори форинт - и са на път кардинално да решат проблемите с правата и печалбите, които те носят. Кога ли ще ги последваме и ние?
Къде е 4% съкращение... къде е 60%?
Уведомително писмо или заповед
Коментар на д-р Христо Вълков: "Заповедта си е заповед, а не уведомително писмо, още повече, че устното нареждане по телефона изискваше изпълнението й в срок от 3 часа."
Къде е 4% съкращение... къде е 60%?
"Ликвидира се цяло едно медицинско направление", заяви д-р Христо ВЪЛКОВ, завеждащ ортопедично отделение към Стоматологична лаборатория - Стара Загора.
"Преди 6 години отделиха Стоматологичната лаборатория като самостоятелно звено, подвластно на общината. Най-общо казано, 44 зъботехника се занимават със зъбно протезиране. Това е единственото в града и региона държавно стоматологично звено за протезиране, обслужващо населението. Най-скъпата медицинска помощ в света е стоматологичната, а нейната най-скъпа част е зъбното протезиране. До този момент човек можеше да си направи например частична челюст за около 5000 лева при нас, при цена на частно - минимум 100 000 лева.
Е, вече няма да е така. На практика със заповед на Комисията по съкращенията в здравеопазването от 10.03.99, подписана от д-р Нанева, направлението се закрива. Комисията, в която са участвали представители на Общинския съвет, КНСБ, КТ "Подкрепа", на Районния център по здравеопазване и Лекарския съюз, в отсъствието на представител на нашето медицинско направление поне като експерт, е регламентирала съкращаването на 26,5 души, т.е. 60% от квалифицирания екип.
И досега за протеза пациентът чакаше месец, месец и половина, от този момент нататък съществуването на лабораторията изцяло се обезсмисля.
За първи път в Стара Загора се ликвидира цяло направление.
В тази ликвидация няма нищо трагично за нито един от съкратените. Държавната им заплата е в размер на не повече от 2 часа работа в частния кабинет. И ако аз самият реагирам с неимоверно възмущение на това решение, то не е поради финансови интереси /и сега трудно излизам от частния си кабинет/, нито пък е по схемата "Искат да работят на държавно, за да крадат". Просто отдавна финансовото положение в държавната лаборатория е такова, че е абсурд да се намери нещо за крадене. Става дума и при мен, и при колегите за кой знае как оживяла човещина. Може би защото веднага щом чух заповедта, се сетих за собствените си родители. Кой възрастен човек днес може да си позволи услугите на частните стоматолози, не дай, Боже, на частно работещите протезисти. А и само възрастните ли? Според моите наблюдения 80% от хората не са в състояние да си позволят подобна скъпа медицинска помощ.
Нормативът, поне последният, който съм виждал, регламентира само за град като Стара Загора необходимостта от 87 зъботехници; 12 или 15 просто няма смисъл да работят - не биха могли да поемат дори частично потока пациенти. Още повече, че ние обслужвахме и региона.
Доколкото ми е известно, комисията регламентира решението си с нормативите на Мими Виткова, завишени на 50-60% и напълно неизпълними от жив човек. Същите хора, развяващи черни знамена с лика на същата тази Виткова като ликвидатор на здравеопазването, сега се позовават на нейните нормативи и ги използват за разправа с Лабораторията, извършваща предимно социална дейност. Според тези, така наречени нормативи, лабораторията не е изпълнявала плана си. Другият параграф на Мими Виткова е за трайно спадане на потреблението на дадена медицинска услуга, на което трябва да се отговори със съкращение на персонала. За какъв траен спад може да се говори, когато опашките пред кабинетите ни се увеличават с всеки изминал ден? Идвал ли е поне веднъж някой от членовете на тази комисия поне да надникне в коридорите на Стоматологичната лаборатория?
Възможно е да има и апетити. Лабораторията е добре обзаведена технически, въпреки че последните пари, които са влизали в нея, са 200 000 долара, дарение от "Хранинвест" от преди 10 години. Тази лаборатория е в състояние да работи всичко на европейско ниво.
При регламентираното 4% съкращение сред медицинските кадри, някой налага 60% съкращение само в едно направление. Защо? Може би за да остане друго, по-мило на комисията, недокоснато?!"
Майстори от цялата страна събира екстрийм-площадка в Стара Загора Специализираната екстрийм-площадка за скейборд и ролери, която беше изградена в центъра на Стара Загора (в близост до сградата на РДВР), вече очаква младите любители на силните усещания.
Площадката беше построена през миналата година по идея на Любомир Славов. Преди дни Общинският съвет взе решение да предостави площадката за възмездно ползване за срок от 10 години на фирма "Ролер" ООД, която се представлява от г-н Славов. Теренът остава общински, фирмата поема ангажимент да го стопанисва и поддържа и да плаща месечен наем от 115 000 лв. Плаща се и през зимните месеци, когато площадката не се използва.
70 млн. лв. са вложени до сега в изграждане на съоръженията, които са единствени в България. Те са от 10-милиметров буков шперплат, правен по поръчка от майстори в с. Осъм.
Сезонът е вече подходящ за практикуване на спортовете на колелца и на площадката работи и инструктор. На редовните клиенти ще бъдат предложени абонаментни карти - по 30 000 лв. на месец. Картата ще гарантира достъп без ограничения за време. Обикновената тарифа е 1000 лв. за час. През летните дни се предвижда площадката да е отворена и до късно вечер и да работи на осветление.
Вече идват тийнейджъри от София, Пловдив, Габрово, Русе, Варна, Сливен, уточни г-н Славов. Той се надява да привлече ученици от всички училища в Стара Загора, които безплатно ще могат да ходят там в редовните часове по физическо възпитание. Ще бъдат предоставяни безплатно и ролери. Сега площадката разполага с 15 чифта ролери, но ще закупи още, ще търси и скейтбордове.
В близост с площадката сега се намират детски люлки, разбити от години. Намеренията са те да бъдат възстановени, да се сложат и нови пейки. Ще се построи чешма. Предвижда се и изграждането на кафене. Така тази централна част на града може да се превърне в предпочитано място за развлечения за деца, родители и младежи. В непосредствена близост са тенискортовете и плувният басейн и алтернативи за спорт не липсват.
"Пързалянето с ролери и скейтборд е рисков спорт и точно повишаването на адреналина привлича младите", казва г-н Славов. Излишната демонстрация на смелост обаче може да стане причина и за тежки контузии. Два-три такива случаи вече имаше през миналата година. На площадката обаче ще има човек, който да окаже първа медицинска помощ. Задължително е ползването на каски и фирмата ги предоставя безплатно. Детето може да се контузи и ако се пързаля на улицата. Разликата е, че на площадката някой ще носи отговорност за това. Сега "Ролер" ООД преговаря със ЗПД "България" за сключване на застраховка и изплащане на обезщетения при евентуална злополука.
Площадката може да се превърне в място за престижни състезания. Най-напред сили ще премерят деца от старозагорските училища. Амбициите са по-късно тук да се проведе републиканско състезание. През 2000 г. може да се мисли дори и за европейско състезание, казва Любомир Славов. За това е необходимо да учредим федерация по екстриймни спортове. Стара Загора ще има свой представителен отбор, който ще тренира и по-професионално. Много силни отбори вече имат Пловдив и София. Повечето от българчетата, постигнали завидни умения, са учили в колежи в чужбина и дори членуват в задгранични федерации.
Голям празник се готви на площадката на 1 юни - Деня на детето. Тогава пързалянето ще бъде безплатно, ще има и малки предметни награди.
Нови специалности в Търговската гимназия
Ето какво каза при откриването на центъра директорът на гимназията Стоян Стоянов: "Пазарът на труда сега и в бъдеще ще иска от младите кадри, които ние обучаваме, и други по-важни качества, които досега те не притежаваха. Новата специалност икономист-организатор съчетава както добрите страни на нашето специално образование, така и всички онези положителни страни в австрийското образование и изискванията на програмата "Фар" за модулното обучение, което е въведено в цяла Европа и към което ние се приближаваме. Този вид обучение дава по-голяма свобода на учениците да преминават от една в друга специалност. То предполага и по-голяма мобилност на самия учебно-възпитателен процес. Другото в тези две специалности е, че има съчетание на практиката с теорията чрез учебно-тренировъчната фирма. Тук ученикът ще мине по всички етапи, свързани с дейността на една фирма, ще бъде в бизнесконтакти с други фирми на базата на компютърната техника и чуждоезиковото обучение и Интернет, който е включен в гимназията.
Учебно-тренировъчният център е съвременен офис, обзаведен с модерна техника. През тази учебна година тук провеждат своята работа две учебно-тренировъчни фирми като метод за обучение на учениците. Те сами решават своите проблеми, работят в екип, вземат самостоятелни решения. Учителят се явява само като съветник, партньор на учениците в тяхната работа."
Освен учителят, реален партньор на учениците в учебно-тренировъчна фирма "Прометей" например е фирмата "Фан - В. Филипов" с предмет на дейност: отопление, вентилация и климатизация. Ето и мнението на президента на фирмата инж. Васил Филипов: "На практика учениците ползват донякъде нашите технологии, нашите проспекти. Това е един чудесен почин в нашите средни училища за оправдаване на средствата, които така или иначе се отпускат за подобряване на обучението на учащите се. Според мен едни такива центрове са много полезни, защото рязко доближават обучението до действителните проблеми, с които младите хора ще се сблъскват, встъпвайки на работа в частни фирми или държавни предприятия. Смятам, че това чудесно оборудване ще се използва ефективно и ще доведе до много високи резултати в обучението на учениците - освен теоретическото, което получават в учебните занятия, също и практическите неща, които трябва да усвоят в тази сфера на подготовката си."
Номер едно сме по смъртност от инсулти в света
България е на първо място по смъртност от инсулти в света. Драстично пада възрастовата граница на заболелите от мозъчно-съдови болести. Тревожните изводи бяха огласени на нарочна пресконференция по повод Европейската седмица на мозъка от 15 до 21 март. Тя се провежда под егидата на международната организация на невролозите - Дейна Алианс, и има за цел да популяризира новостите в лечението и профилактиката на неврологичните заболявания, обясни деканът на Медицинския факултет към Тракийския университет проф. Чучков.
На 100 000 души у нас 230 до 260 умират от мозъчен инсулт. За Япония цифрата е 105, а за САЩ - 130. За лечение на неврологични и психични заболявания миналата година САЩ са изразходвали 900 милиарда долара. Лечението на пациент с мозъчен инсулт у нас варира от 800 000 лева до 2-3 милиона лева, уточни завеждащият катедрата по неврология към Тракийския университет доц. Иван Манчев. През стационара там през 1998 година са минали 120 души с мозъчни инсулти, 19 от тях са починали. Само около 10-15 на сто от преживелите инсулт се възстановяват напълно, останалите остават инвалиди в различна степен. Все по-млади хора страдат от мозъчно-съдови нарушения, каза доц. Манчев. Допреди няколко години пациентите са били предимно над 50-те години, сега има и 30-35-годишни.
Нелекуваното високо кръвно налягане, злоупотребата с тлъсти, сладки и солени храни, обездвижването и психотравмите са най-често причина за мозъчните инсулти и кръвоизливи. Те могат да бъдат предотвратени чрез навременна профилактика и лечение на рисковите фактори. Нови шансове за лечение на неврологичните заболявания дава революционното откритие на микробиологията през 1998 г., че нервните клетки могат да се възобновяват, съобщи проф. Чучков. Разкрити са и генетичните кодове на повечето от тези социално-значими болести. Това позволява чрез средствата на пренаталната диагностика да се гарантира раждането на здраво дете при родители с наследствени неврологични заболявания, водещи до инвалидност и смърт.
Обявяването на конкурс е право на работодателя
Петър КАЛЧЕВ е роден през 1955 година в Стара Загора. Завършва специалността История във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От 1981 година е на работа в Историческия музей в Стара Загора. С конкурс през 1991 година става научен сътрудник по праистория. От март м.г. изпълнява длъжността директор на музея.
- Г-н Калчев, защо беше обявен този конкурс?
- Според Кодекса на труда и Правилника за дейността на музеите и художествените галерии, утвърден от министъра на културата, длъжността директор се заема след обявяване на конкурс за тази длъжност, освен ако работодателят не реши друго. Той е в правата си да не проведе конкурс и да назначи на длъжността "директор на исторически музей" човек, който отговаря на съответните изисквания.
- В случая работодателят е кметът на Стара Загора, нали?
- Според структурата на музеите в страната нашият музей е регионален - бивш окръжен музей. Но след новото разделяне на България на общини и области Министерството на културата не освободи нашия музей от функциите на дирекция. Финансово и административно той е подчинен на кмета на община Стара Загора, но изпълнява функциите на методически и научен център на всички музеи на територията на бившия Старозагорски окръг, а сега на областта.
- Известен ли Ви е мотивът за обявяване на този конкурс?
- Не мога да говоря от името на работодателя - кмета на общината. Вероятно по негова преценка изборът на директор на Историческия музей чрез конкурс е по-добрият вариант и той е в правото си да обяви такъв конкурс, като посочва условията, по които той трябва да бъде проведен в съответствие със спазването на всички нормативни изисквания и според законите в България.
- Кой трябва да проведе конкурса?
- Конкурсът се провежда от кмета на общината - от упълномощени от него лица, като задължително в този конкурс участва представител на Министерството на културата. Без такъв представител в комисията по избора конкурсът остава невалиден; при него се спазват определени процедурни правила, които са характерни и за други конкурси. Има изисквания за ценз, за стаж в музей, тъй като става въпрос за управлението на една сложна институция. Особено пък в случая със Старозагорския музей, който е с общоисторически профил и се занимава с историята на региона от праисторическата епоха до най-ново време. По общото признание на чужди и наши институции, включително и от Министерството на културата, това е един от водещите музеи в страната.
- Какво включва конкурсът?
- Първо се събират документите на кандидатите, които се изискват за провеждането на един такъв конкурс. Те са описани в обявата, която бе публикувана в два старозагорски вестника. Комисия ще прегледа тези документи, за да види дали отговарят на изискванията, които са в обявата и в закона. След това ще изпрати писма до одобрените от нея участници в конкурса, които ще имат възможност да представят своята програма за развитието на музея.
- Всъщност това е една много голяма провокация за всички участници, защото за първи път в историята на музея предстои най-цялостно представяне на неговите забележителни колекции в новата му сграда.
- Програмата включва всичко и мисля, че човек, който не е в музейния свят, много трудно би се справил с нейното структуриране и написване, още по-трудно - с нейното изпълнение. Работата в музей, какъвто е нашият, изисква огромен опит и познания за нещата. Кандидатът трябва да предвиди много добре, според ситуацията и перспективите, развитието на тази институция. В цял свят тя е една от най-важните за всеки град и всяко нейно подценяване може да доведе до тежки последствия. Музеят трябва така да бъде ръководен, че непрекъснато да нараства неговият престиж, а не да има регрес. На един специалист, в който и отдел да работи, какъвто и профил да специализира - а това мога да кажа от моя близо 20-годишен опит на човек, който работи в този музей. Нужни са доста години, за да се навлезе в проблематиката. А какво да говорим за човек, който трябва тепърва да се сблъсква с организацията и на научно-изследователската, и на експозиционната работа, и с всички онези неща, които не са видими за широката публика, но са в кухнята на институцията. Този, който ги ръководи, трябва много добре да ги познава.
- Още повече, че на музея предстои да влезе в нова сграда, а това повишава изискванията към един бъдещ негов директор.
- Диамантът в короната на всеки музей е неговата експозиция. Но това е много трудна и деликатна работа. Още повече, ако става въпрос за музей като Старозагорския, който трябва да покаже своето лице пред старозагорската общественост и пред гостите, които идват тук от целия свят - по един подобаващ начин да разкрие това, което притежава.
Неслучайно във всички страни по света, където има музеи, те се намират в централната част на града и са едно от първите места, които гостите му посещават, за да се запознаят с неговата история и култура. Мисля, че тук трябва много внимателно да се разработят нещата и със сградата, която в момента се изгражда в Стара Загора. Градът наистина трябва да получи един забележителен музей с една бляскава експозиция, която да покаже неговото голямо културно-историческо наследство.
Потребността на населението от зъбно протезиране била 40%
Д-р Стоянка МОЛЛОВА, зам.-кмет на Стара Загора: "В община Стара Загора има много здравни заведения, които обслужват не само жителите на града, но и на региона - онкологичен диспансер, туберкулозен диспансер, психодиспансер, ОРБ, т.е. стратегически важни здравни заведения. Разбира се, не изключвам и останалите здравни заведения като поликлиниките, стоматологичната поликлиника, зъботехническа лаборатория и др. Всички здравни заведения са минали акредитация и съответно от Министерството по здравеопазване имаме препоръки в дадена област да се разкрие допълнителна структура, в друго - да се намалят структури... По този начин, когато дойде Законът за бюджета, който изисква 4% съкращение, ние имахме като избор два начина на действие. Първият бе да приложим изискването формално и да направим 4% съкращение във всички здравни заведения и вторият - да съобразим нещата с акредитационните протоколи и да направим значително по-големи съкращения само в някои направления, а в други, където е наложително, дори да открием нови структури. За да създадем полезни за гражданите здравни структури, трябва да намалим тези, които не изпълняват адекватно предназначението си.
Затова в петък на 5.03. бяха поканени: УС на Лекарския съюз, представители на КНСБ, на КТ "Подкрепа", РЦЗ и общината. Бе взето решение да се избегне формалното съкращение и да се огледат нещата, защото например онкологичният диспансер прави дневен стационар, психодиспансерът създава пък гериатричен център, който ще бъде обслужван с вътрешни резерви. Ако се направи формалното 4% съкращение, тези полезни за пациентите придобивки няма да бъдат осъществени. Разгледахме дейността на зъботехническа лаборатория. Според нормативните документи и регламентирания задължителен обем работа, там има 40% изпълнение на годишните нормативи. Вярно, те са от времето на Мими Виткова, но не са отменени и имаме възможност да стъпим там на някаква нормативна база и на някаква цифра все пак. Говорихме с д-р Найденов, директор на стоматологичната поликлиника, и той също подкрепи вижданията ни /говорих с него по телефона/, макар че аз не искам да прехвърлям нашата отговорност на него. Задължителният обем работа в рамките на работното време е регламентиран от министерството - няма значение от кой министър, след като не е отменен от сегашния. В заповедта пише: "При установяване трайно намаление на потребностите от протезично стоматологично лечение на населението от даден регион, щатното разписание на зъботехническите лаборатории трябва да се коригира в съответствие с действителните потребности и стандартите в здравеопазването, приети с Постановление на МС 201 от 1994 година."
На това основание намаляваме персонала в зъботехническата лаборатория с 60%. Изпълнението е 40%, следователно адекватните потребности на населението са били 40%, а е създадена структура за още 60%, каквато помощ не е потърсена от населението.
Това решение обаче не е окончателно. В сряда, 17.03., ще проведем среща с общинските съветници, защото решението не е минало през общинската комисия по здравеопазване. Ще докладваме това, което ви казах, идеята, на която сме се спрели и едва тогава предложението ще бъде официално внесено в Общинския съвет. Съкращения не се правят само в стоматологична лаборатория. Съкращения има в ОРБ, в поликлиниките, в селските здравни служби, в спортния диспансер /4%/, в лечебно-възстановителния център за деца, в ясли и градини, в "Дом майка и дете".
Вярно е, че най-голямото съкращение е в стоматологичната лаборатория. Техните доводи ще могат да бъдат изложени в Комисията по здравеопазване. Нищо още не е окончателно. Нашето писмо имаше за цел да ги уведоми и подготви за бъдещата дискусия."
Пъзльо пъзел реди... Неотдавна обаче в местна телевизионна програма се появи неофициално съобщение, че такъв конкурс ще има. Появи се, без общинското управление "Култура и вероизповедания" хабер да има.
На 1 март 1999 г. във в. "Старозагорски новини" се появи обява на община Стара Загора за конкурс по документи за длъжността "Директор на Историческия музей - Стара Загора". /Такава обява се появи и в "Национална бизнес поща"./ Появиха се, без общинското управление "Култура и вероизповедания" хабер да има.
Тогава вече главният специалист в управлението Георги Вълчев пише докладна записка до кмета Цанко Яблански за допуснати нередности в обявяването на конкурса, които могат да поставят под съмнение неговата законосъобразност.
След това се събира елитна работна група в състав: зам.-кметът д-р Стоянка Моллова, началничката на управление "Култура и вероизповедания" /Ура-а-а, най-после! Много после, много.../ Диана Атанасова, главният юрист на общината Динко Пейчев и временният директор Петър Калчев. След доста мъдрене тълкувателно се решава, че Георги Вълчев в докладната си записка е прав и конкурсът не трябва да бъде само по документи, а и със събеседване. Ама няма защо да се пуска нова обява, защото събеседването и тъй се подразбира.
С изисквания в обявата "седем години стаж в музей" работната група много-много не се занимава. И тук стигаме до деликатен /за деликатни хора/ въпрос. Георги Вълчев е докладвал на кмета на общината, че посоченият в обявата като необходим седемгодишен стаж в музей е в несъответствие с действащите в момента нормативни документи. Кодексът на труда изрично постановява, че характеристиката на конкурсната длъжност се предоставя предварително на кандидатите, за да се запознаят с нея. В утвърдената от община Стара Загора длъжностна характеристика на длъжността "Директор на Историческия музей - Стара Загора" се посочва: "да е работил минимум пет години по специалността".
Главният специалист не е спестил пред своя работодател и специфичния личен момент. За историците в Стара Загора, пък и не само за тях, е публична тайна, че... историкът Георги Вълчев се кани да участва в конкурса за директор на музея. И има стаж по специалността 6 години и 8 месеца. Шест години и осем месеца! С оглед на това, в обявата от 1 март т.г. нямаше защо да се привиква толкова магическо число - 7. Можеше да се напише "по-простичко": шест години и девет месеца... Стигат.
В цялата тази история нищо не ме обвързва с никакви персони. В случая защитавам единствено конкурса като демократична, законна и... истински делова процедура. Ако не бъде пусната нова обява със "събеседване" и "пет години стаж по специалността", ще си остана при моето мнение, че пъзльо реди на едро дребнав нашенски пъзел.
И моля никой да не ми показва длъжностна характеристика за "Директор на Историческия музей - Стара Загора" с изискване... да е работил минимум СЕДЕМ години по специалността! Аз не съм историк, още по-малко археолог, но пак не искам да ми пробутват адаптирани след 1 март 1999 г. /публикацията на обявата за конкурса/ ментета с истински подписи и печати.
Тази есен избирателят ще каже тежката си дума
Скандалът за платените паркинги продължава
Изявление на групата общински съветници от Демократичната левица в община Стара Загора От няколко месеца за паркиране на автомобилите си гражданите и гостите на Стара Загора заплащат такси, срещу които не получават никаква услуга. Не това, което сега се предлага по улиците на града, са платените паркинги, необходими на водачите на моторните превозни средства.
На последното заседание Общинският съвет възложи на кмета на общината проф. Цанко Яблански да направи необходимото, за да прекрати събирането на таксите.
Кметът заяви, че няма да изпълни решението на съветниците.
Недоволен остана и ръководителят на групата общински съветници от ОДС г-н Петър Калчев.
След заседанието г-н Калчев си е позволил заплахи срещу общински съветник от левицата и срещу цялата група съветници от Демократичната левица заради решението на съвета.
Изразяваме своето недоумение и своя протест срещу това.
Групата съветници от Демократичната левица настоява кметът да изпълни решението и да прекрати събирането на такси за паркоместа в този им вид, а г-н Калчев да се извини.
Стара Загора За групата общински съветници от Демократичната левица:
Подпис: Трифон Митев в-к "Старозагорски новини", бр.44 /934/, 10.03.1999 г.
Тази есен избирателят ще каже тежката си дума
В бр.44 от 10.03.1999 г. на вашия вестник ("Старозагорски новини") е публикувано изявление на групата общински съветници от Демократичната левица "Скандалът за платените паркинги продължава". В това изявление се визира ръководителят на групата съветници на ОДС. Искрено се надявам да публикувате моя отговор на същото място във вашия вестник, където е публикувано горепосоченото изявление.
В изявлението на групата общински съветници от Демократичната левица в община Стара Загора и в този случай, както и в много други, фактите са предадени в превратна светлина. Възраженията ми бяха не по това, че Общинският съвет взе решение, с което задължава кмета на общината да прекрати договорите с фирмите, които събират такси за паркоместата в централната част на Стара Загора, а по това, че съдът е тази институция, която трябва да се произнесе по възникналия спор. Решение на съда няма, а и Общинският съвет не е правораздавателен орган.
Ако думите ми, че в политическия живот на всяко демократично общество идва ден, в който избирателите, изпратили своите представители в "местния парламент", казват своето мнение за всеки политик и всяка политическа сила, са възприети от групата общински съветници на Демократичната левица като "ЗАПЛАХА", то проблемът е в техните разбирания за политическо общуване. По време на общинските избори през есента на 1999 г. избирателят ще каже своята тежка дума.
Петър КАЛЧЕВ председател на групата общински съветници от ОДС в-к "Старозагорски новини", бр.46 /936/, 12.03.1999г.
Хранилище за опасни отпадъци - да или не?
Основните тези за създаването на хранилището с капацитет 3 000 куб.м са: поставянето на разпилените до този момент в района на града опасни отпадъци в специалните контейнери "ББ КУБ", които са в състояние да гарантират обезопасяването дори на радиоактивни отпадъци, ще намали многократно замърсяването на околната среда; в същото време населението и природата в близките до хранилището селища няма да бъдат засегнати, твърдят специалистите.
Против изграждането не на хранилище, а тъкмо на такова хранилище за опасни отпадъци са екоорганизациите. Според тях намеренията са не да бъде изградено хранилище за временно обезопасяване, а депо, което ще приема отпадъци и от други общини, предвид факта, че капацитетът му е пресметнат за 64-годишна експлоатация. Контейнерите гарантират противорадиационна защита, но не били нарочно изпробвани за съхранение на пестициди. Нямало и оценка на рисковете при транспортирането, нито яснота по кои пътни артерии то ще се извършва.
Дискусията остава открита.
Цената на разговорите с чужбина пада, увеличава се на градските разговори
- Г-н Тотев, кое наложи изменението в цените?
- Досега цените за селищни разговори и месечен абонамент бяха под реалната си себестойност. За сметка на това бяха изкуствено завишени цените на разговорите с чужбина. Новите цени са опит за регулиране и на едните, и на другите. Увеличението е в размер на 6-7%, но в същото време цените на разговорите с чужбина се намаляват, намаляват се във връзка със световните тенденции и цените на наемните линии за Интернет например.
За домашните абонати, водещи разговори до 80 импулса месечно, остава цената 10 лв. на импулс. При над 80 импулса месечно цената се повишава от 40 на 46 лева на импулс, без ДДС. Увеличава се и месечният абонамент - за домашни постове средно с 1000 лева, за служебни - с 1300 лева.
Запазва се възможността за договаряне на икономичен ценови пакет за домашни абонати, използващи телефона си само при спешни случаи. Те пак ще имат правото на 1/2 от абонаментната цена, но вече на половината от новата цена.
- Запазва ли се преференцията за социалните здравни заведения и за инвалидите I група?
- Запазва се, но вече няма абсолютно безплатни услуги, както досега. До този момент инвалидите не плащаха абонаментна такса и имаха право на 100 безплатни импулса. В социалните домове безплатните импулси се разпределяха в зависимост от броя на обитателите им и също не се плащаше абонаментна такса. От 1.04. се въвежда - макар и минимална - абонаментна такса от 500 лева за всички, ползващи преференции. Целта е да се покрие поне ДДС върху абонамента, плащан от БТК и до този момент. 80 ще са напълно безплатните импулси, като БТК ще продължи да плаща ДДС върху тяхната стойност, без да ангажира с това социалните заведения и инвалидите.
- Какво е намалението на международните разговори?
- То бе постигнато с нова прекатегоризация. Групите вече не са 6-7, а четири. При близките страни намалението е 30%, а при по-далечните - 15%. Европейските страни не са вече в шеста група, а във втора, което значително намалява цената на телефонните разговори.
- Г-н Тотев, докъде стигна реализацията на проекта за изграждане на ретранслатор на Старозагорските бани?
- БТК е готова да инвестира веднага. Разполагаме със съоръженията. Необходимо е просто построяването на малка къщичка на 100-150 кв.м на голия връх над с. Сулица. Изчакваме строително разрешение от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа. В момента събираме с помощта на общинския съветник Кольо Колев необходимите документи, които никак не са малко. Надявам се до края на седмицата да ги предоставим на министерството. Предполагам, че няма да има проблеми със строителното разрешение, защото преди две години такова бе издадено за същото място на община Стара Загора, но поради липса на финанси тя не успя да реализира проекта и го преотстъпи на нас. И дано да няма проблеми и протакане, защото до 20 дни, знаете, ще имаме нов Управителен съвет, нов собственик. Те ще имат достатъчно ангажименти и ако пропуснем този момент, възможно е да се наложи доста дълго чакане, докато отново се стигне до подобна идея. Ако всичко е наред, десетината селища, лишени от телевизионно и радиоразпръскване, ще се радват на придобивките си най-късно в края на тази година.
Разпределение на държавите според новите международни зони и цена на автоматичните телефонни разговорите по зони:
"Егида груп" собственика си смени, а нрава си...?
Адвокат Пенка Георгиева е завършила Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски". Работила е като юрисконсулт в ИСО "Техноекспорт", в ИП "Хранмашкомплект", в ДФ "Хранинвест". Била е и съдия в Районен съд - Стара Загора. От 1992 г. е адвокат на свободна практика. В предишния общински съвет Пенка Георгиева беше общински съветник. На миналите местни избори името й беше спрягано сред потенциалните кандидати за кмет на БСП. "Харесаха платформата ми, но изтъкнаха, че като адвокат имам връзки със съмнителни личности като Иван Господинов Иванов. С това приключи и "политическата" ми кариера в БСП. Един път ме удариха заради него, втори път ме удари той самият", разказва г-жа Георгиева.
През седмицата тя пожела да изложи пред "НБП" гражданската си позиция по повод офертата на "Егида груп" ЕООД за стопанисване на Халите. Изричната уговорка на г-жа Георгиева беше, че с изявлението си тя не търси саморазправа, евтини сензации или уреждане на лични въпроси, които са от компетентността на органите на прокуратурата и съда.
-Г-жо Георгиева, как ще коментирате амбициозните намерения на "Егида груп" ЕООД да инвестира 300 000 долара за осъществяването на "благородната цел - реставриране, обновяване и модернизация на Старозагорските хали", ако общината приеме офертата на дружеството за съвместна търговска дейност?
- От професионална гледна точка офертата е наистина добре изготвена и ни най-малко не се съмнявам, че заслугата за това е изцяло на адвоката на "Егида груп" ЕООД. Съмнявам се обаче доколко фирмата е в състояние да гарантира реализацията на идеите си и финансовото им обезпечаване. Доколкото си спомням, при срещата ми с Иван Господинов Иванов през есента на миналата година той се оплакваше, че няма пари. Мисля, че ако Общинският съвет реши да разглежда офертата, то на всяка цена предварително би трябвало да поиска банкова гаранция за обещаваните 300 000 долара на името на Цонка Господинова. Освен това общинските съветници биха могли да попитат Цонка Господинова в какво състояние фирмата на сина й ЕТ "Котаров" е оставила обектите, на които е била наемател преди - хотел "Карлово" в Слънчев бряг, хотел "Магнетик", бар "Валентина" /до кино "Младост"/. Цонка Господинова може и да е забравила, но мисля, че достатъчно старозагорци помнят вандалщините в бар "Валентина", след като Иванов бе принуден да напусне обекта заради неплатени наеми на собствениците.
- По какъв повод се запознахте с Иванов и майка му?
- Познавам Цонка Господинова и сина й Иван от 1994 година, когато той беше задържан в ареста по обвинения в грабеж, незаконно притежаване на оръжие и едро хулиганство при случая със стрелбата по Тексимбанк, тогава в сградата на НТС. Като негов адвокат успях да убедя Окръжна прокуратура да промени мярката му за неотклонение. На 18 декември той излезе от ареста, след като беше минал през 5 адвоката, последният от които небезизвестната Рени Цанова.
- Защо приехте да представлявате Иван Иванов в бизнес-начинанията му?
- Той може да бъде убедителен по един много артистичен начин - молби, обещания, сълзи... Като излезе от ареста, започна да ми обяснява, че осъзнавал грешката си, че трябвало да му помогна да се поправи, да захване някакъв бизнес... "Но - каза той - има един проблем - аз нямам пари. " Обаче като спечелел, щял да ми върне всичко. По онова време майка му миеше чинии в ресторант "Смокините", сестра му не работеше. Искаха да вземат някакво заведение, да работят нещо. Съгласих се да помогна и Иван ми подписа генерално пълномощно да подавам жалби, да участвам на търгове от негово име и т.н. Казваше: "Вие сте мозъкът, г-жа Георгиева" и стоеше в стойка "мирно".
Ходеше непрекъснато подир мен и не правеше нищо, без да ме уведоми предварително.
- По-какъв начин бяха регламентирани деловите отношения помежду ви?
- Имах си съображения да не правя фирма с него, макар че внесох от личните си средства сумата за уставния капитал при регистрацията на "Егида груп" ЕООД през февруари 1995 г. Бяхме се разбрали по-късно да подпишем договор за съвместна дейност. От името на фирмата играх и спечелих явните търгове за отдаване под наем на сладкарница "Августа" и хотел "Берое". Подписахме тригодишни договори с общината. Договорът за кафе-аперитив "Паралакс" трябваше да изтече, доколкото си спомням, през май 98-ма година. Предполагам, че е бил удължен, но не ми е известно на какви основания. Законът за общинската собственост предвижда след изтичането на тригодишния срок на договора обектът да бъде освободен и да се обяви отново на търг.
- Кой финансира ремонта и подобренията в "Паралакс"?
- Подобренията бяха направени почти изцяло с мои лични средства. Вложих 5500 долара, които имах в наличност, плюс всички хонорари, които междувременно получавах. С други 9000 долара купих лек автомобил "Форд" за нуждите на фирмата. Всичко това срещу уговорката, че когато заведението отвори врати, ще подпишем договор за съвместна дейност по Закона за задълженията и договорите. Усетих се обаче, че давам твърде много пари и по мое настояване тогавашната счетоводителка сборува вложените от мен средства, от момента, в който започнах да ги записвам. Получи се сума от около 1 милион и 600 хиляди лева. Бяхме се уговорили, когато влагам лични средства, фактурите да се издават на мое име. А когато дава и Иван Иванов някакви пари, фактурите да се издават на мое име и на името на сестра му Галя.
- Заради какво се налагаше този трик?
- По онова време срещу Иван Иванов се водеха 17 изпълнителни дела, т.е. той имаше по 17 дела задължения към частни лица, фирми, банки, към данъчните органи. Пак по същата причина през януари 1995 година Иван Иванов пусна молба до застрахователно дружество МИГ АД да преведат на мое име 344 000 лева от застраховка за изчезнала негова кола. По това време той имаше задължение към Сирбанк и оттам бяха отправили писмена молба до МИГ АД застраховката да постъпи при тях за погасяване на кредита. Банката беше ипотекирала жилището на родителите на бившата му съпруга. По-късно се наложи и аз да ипотекирам мой апартамент, за да тегли "Егида груп" ЕООД кредит от 1 милион лева от Кредитна банка - клон Раднево. С лични мои пари и с част от кредита бяха закупени мебелите за "Паралакс" от една пловдивска фирма. В един момент обаче от фирмата ми съобщиха, че Иван Иванов им се обаждал и искал фактурата да бъде само на името на сестра му. Казах му, че трябва да спазва уговорката ни и че ако не не подпишем договор за съвместна дейност, няма да давам повече пари. Той вдигна скандал и бях принудена да напусна.
- След разрива в деловите ви отношения Иван Иванов продължи ли да обслужва кредита към Кредитна банка?
- Първоначално изплати няколко вноски, после спря. Стигна се до съдия-изпълнител и трябваше да използвам чисто юридически аргументи, за да предотвратя продажбата на апартамента си в полза на банката. В крайна сметка Иванов беше принуден да обслужва кредита. Доколкото зная, вече е изплатил главницата, но не е погасил лихвите. Така че ипотеката върху имота не е вдигната. Успях, макар и много трудно, да си взема от Иванов и "Форд"-а. Колата ми беше върната с повреден двигател, разбита и ограбена, но все пак си я получих. Докато четвърта година вече аз все още не мога да накарам Иванов и майка му да освободят апартамента ми в кв. "Железник", където живеят, без да плащат нито стотинка наем.
- А защо ги пуснахте там?
- През 1995 година Иванов живееше в къщата на леля си, на етажа на братовчедка си Тинка. Когато наближи време тя да се върне от Гърция, където работеше, аз му предложих временно да ползва апартамента ми в кв. "Железник". И той се нанесе там заедно с майка си Цонка и сестра си Галя. Впоследствие те отказаха да се изнесат от жилището ми. Бях принудена да заведа дело през 1996 г., за да ми се предаде собствеността и владението на апартамента. На първа инстанция аз спечелих делото в Районен съд - Казанлък, но буквално в последния момент те обжалваха пред Окръжен съд - Стара Загора. Миналата седмица мина първото заседание, следващото е през месец май.
Вярвам в справедливото решение на съда.
- Знаете ли как се развиха нещата около хотел "Берое"?
- Разбрах, че Иванов, заедно с Радко Калайджиев и Иво Балъков, са регистрирали "Егида груп" ООД. Радко Калайджиев ми казваше тогава: "Няма страшно, ние сме направили ООД, гарантирал съм си средствата, които вкарвам в хотела. " Година по-късно Радко ме потърси и се оплака, че и с него се е случило същото, както и с мен. Знам, че със средства на тримата бяха закупени спални и други мебели за обзавеждането на хотела. Без знанието на съдружниците си обаче, Иванов ги изнесе в някакъв склад и ги разпродаде.
- Въпреки личните си основания да бъдете пристрастна в оценките си по отношение на "Егида груп" ЕООД, не допускате ли, че фирмата действително има сериозни и почтени намерения за Халите?
- Аз бих повярвала в добрите намерения на Иванов и майка му, ако те могат да посочат поне един обект, който са купили и ремонтирали или построили. Те нямат нищо зад гърба си, което да са направили със собствени сили и средства и което да се вижда от старозагорци. Както се вижда например какво е изградила фирма "Ефир" или пък с какъв размах работи Стойчо Кълвачев, та дори и шосето и спирката по пътя за Старозагорските бани е оправил. Да вземем и Иван Дедов. Аз може да не споделям всичките му идеи, но не мога да не се възхищавам от това, че той е направил нещо за Стара Загора - хотел, търговски център, мебелна къща, пицария. И въпреки че бизнесмените, които изредих, не са кандидати за стопанисване на Халите, това са съпоставки, които се набиват в очи и провокират някои изводи. Независимо от това на кого общинските съветници ще отдадат предпочитанията си за стопанисване на Халите, те трябва предварително да са наясно с цялата информация за финансовото състояние, дейността и имиджа на фирми и управителите им.
