Доц. УЗУНОВ, завеждащ катедрата по урология към Тракийския университет: Много са неотстъпчивите хора около доц. Гърдев и д-р Саркисян"
- Доц. Узунов, каква е истината около залавянето на лекар от Вашата катедрата при получаване на подкуп от 400 марки?
- Истината ще я каже съдът. Той и Луканов беше задържан и сега всички ние плащаме от джоба си 34-те милиона лева обезщетение, които присъдиха в Страсбург на семейството му. Не плаща тоя, дето го задържа, нали?! Ще спомена и още нещо. На събора в Пловдив новоизбраният секретар на Лекарския съюз д-р Ботев каза пред доста хора: "Омръзнало ми от компромати от Стара Загора". Имал една папка с доноси от пациенти и лекари срещу други лекари... - Старозагорската гилдия не успя да се обедини в една организация и бе лишена от право на глас на събора в Пловдив. Защо се стигна дотук?
- Мандатната комисия на БЛС направи всичко възможно да се достигне до общ компромис между двете страни и да излезем с единна делегация. Твърде много от нашите млади лекари обаче са толкова неотстъпчиви, а за съжаление и някои от по-възрастните колеги се поведоха по акъла им.
- Конфронтацията между двете организации на БЛС в Стара Загора не е ли продължение на старата вражда между Университетската болница и ОРБ с нови средства?
- Ако лекарите и от двете заведения не престанат да си създават и търсят лобита тук и там, лично аз смятам, че Стара Загора отново ще се превърне в житарски център, каквато е била навремето. Според мен обаче борбата е по-скоро персонална. И не са нито доц. Гърдев, нито д-р Саркисян хората, които ламтят за власт! Те и двамата биха загубили много и в личностен, и в професионален план, ако се захванат с организационна работа. Но просто нито единият, нито другият не е в състояние да тропне по масата и да вразуми неотстъпчивите хора около себе си.
- Кои са все пак тези хора ?
- Ами те са ясни. Хора, които, без да са прегледали и един пациент в живота си, искат сега да са отгоре.
- Доц. Узунов, отстрани погледнато, сякаш се води борба едва ли не за солунската митница?
- Горе-долу е така, защото точно ръководствата на БЛС по места ще определят за кои лекари и екипи и за какви пари ще преговарят с държавата и здравноосигурителната каса в бъдеще. Важно е и кой ще оглави комисията по етика в организацията на съюза тук. Тя има право да отнеме лекарските права на определен лекар при конкретно нарушение на моралния кодекс на ЛС или законите на страната. И представете си какво би могло да стане, ако аз например съм настроен против ръководството на организацията ... Пет мерцедеса задигнаха за месец
Кражбите на са дело на изгладнели мутри, казват от РДВР - Стара Загора "ТОЧНО НА МЕН ЛИ? БАШ СЕГА ЛИ? " вероятно си е мислел собственикът на "Мерцедес" 500 Е, преди да остави отключена скъпата си лимузина пред местен сервиз за поставяне на аларми. Влязъл вътре да извика майсторите. След минута на улицата нямало и помен от колата му.
Боднал ключовете на таблото, притежателят на джип "Нисан Тирано" пък влязъл за цигари в тукашен магазин. Познат звук го накарал да се обърне, колкото да види как джипът му отлепя с пълна газ нанякъде.
Това са само два от общо 252-та случая на откраднати МПС-та през 1998 година на територията на РДВР - Стара Загора. На 163-ма от собствениците колите са били върнати. Останалите чакат хабер от програмата за национално издирване. Или взаимно приемлива оферта за откуп.
Засега 11-те противозаконно отнети МПС-та от началото на месеца са в рамките на "норматива" за същия период на миналата година. От тях седем вече са намерени. За разлика от тогава обаче, СЕГА СЕ КРАДАТ ПРЕДИМНО ЛУКСОЗНИ КОЛИ, признават от сектор "Криминална полиция" в РДВР. Пет мерцедеса, едно беемве и един "Нисан" са лептата на региона към раздуханата в национален мащаб психоза за бум в кражбите на скъпи автомобили.
За преките извършители рискът е същият, както ако ударят шамара на някое издухано соцвозило, далаверата обаче е различна. За "приватизиран" западен звяр хонорарът е колкото за три-четири по-семпли МПС-та.
Възможно е покрай отказаните лицензи на застрахователни компании част от персонала им да е изгладнял и да се е пренасочил към бизнеса с крадени коли, допускат в РДВР. СИЛНО ПРЕУВЕЛИЧЕНИ СА ПРИКАЗКИТЕ ЗА ОЗВЕРЕЛИ МУТРИ, които бастисват де що скъпа кола видят пред очите си, твърдят криминалисти. Преките извършители в региона са от най-низшия криминален контингент - крадат коли по поръчка срещу уговорена сума или пък просто за да се превозят на аванта от едно до друго място. Миналата година са задържани няколко групи автоджамбази. Едната от тях разбила шест коли, преди да успее да отпраши по работа едва със седмата. Друга от бандите - един войник и двама тийнейджъра, била заловена с 37 крадени коли. Единият от тричленката ГЛЪТНАЛ ПИРОН В АРЕСТА.
Пуснали го да се оперира и след седмица го хванали в момента, когато пак разбивал кола. Трета група пък била уличена в кражбата на 12 коли - връщала ги на собствениците срещу откуп или им пренабивала номерата. Пред следствието свидетел отказал да разпознае крадците и групичката била освободена по живо, по здраво.
"Играем си на стражари и апаши с почти едни и същи хора", коментират криминалисти. След известен брой леглодни в следствения арест доста от автокрадците излизат на свобода. На гърба им висят по няколко дела, адвокатските услуги са скъпи и... автоспецовете отново излизат на терен, обясняват хора от бранша.
Част от крадените коли, предимно евтините и старите, впоследствие се откриват изоставени и отарашени пред блокове и по дерета. По неведоми пътища някои от задигнатите скъпи коли преодоляват родните граници и се озовават в чужбина. Такъв е случаят с откраднатия преди година НОВ МОДЕЛ "ФОЛКСВАГЕН" НА "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК". Без каквито и да било интервенции по рамата и двигателя, колата излиза от страната и стига до Русия. Там е продадена в автосалон, откъдето я купува руски гражданин и с чиста съвест идва в България да се пече на морето. Колата е заловена при влизането у нас.
Най-лесно и печелившо обаче откраднатите луксозни возила се пласират срещу откуп. Ужилените собственици лесно кандисват, защото си правят сметката, че ако например колата им струва 15 000 марки, а им искат откуп 4000 марки, те за 4000 марки не могат да си купят същата кола. В 99 на сто от тези случаи собствениците първо плащат откупа и след това отиват в полицията, като отказват каквито и да било подробности къде и как са си намерили автомобила. "Идват и казват: "Свалете ми колата от издирване, защото се намери". "Ами къде се намери? " "Ами намери се. " Така звучи, според криминалисти, стандартният разговор по темата. На практика с откупа пострадалите собственици поощряват автоджамбазите за бъдещи действия, при това без каквато и да било гаранция, че те няма отново да се стоварят върху многострадалното им лично МПС.
Десислава МЛАДЕНОВА
Няма автоаларма, която да се опре за повече от 2 минути
Все пак не пренебрегвайте превантивните мерки за опазване на личното си МПС, съветват криминалисти
Застраховка в надеждна компания е най-сигурната мярка срещу потенциални чужди апетити към колата ви, съветват криминалисти. От само себе си се подразбира, че личното МПС трябва и да се заключва все пак, когато се паркира някъде. Не че има ключалка, аларма или гараж, които могат да затруднят автокардците за повече от минута-две, но и това е ценно време, в което може да се предприеме ответен удар. Притежателите на скъпи коли да си имат едно наум, че някой може да си е "заплюл" вече возилото им, и да не допускат нито миг невнимание, защото ги чакат поне месец-два страдание, докато откупят собствеността си, препоръчват още препатили.
Ако въпреки всичко автомобилът ви бъде откраднат, не отлагайте днешното обаждане за утре и веднага позвънете не тел. 166. Не се съгласявайте на предложения за откуп, без да уведомите полицията за това, съветват оттам. Заплахите на душманите ви, че ако не платите, ще видите колата през крив макарон, могат да се сбъднат и след като сте прежалили парите за откуп.
Като купувате кола от непознат, постарайте се да му вземете данните от паспорта, казват криминалисти. Бъдете подозрителни, ако ви предлагат хубава кола на ниска цена или ако продавачът много лесно се съгласява на неприлично голям отбив от първоначалната цена. В противен случай може да ви натресат крадена кола, пък после я камилата, я камиларя... Проф. Цанко Яблански: "Озадачен съм от решението на Спас Гърневски"
- Проф. Яблански, какви са впечатленията Ви от последното общо събрание на Сдружението на общините в Република България?
- Ролята на нашето Сдружение все повече нараства. Отчетът, който изслушахме, показа, че е налице активност, като най-впечатляващи са резултатите в сферата на финансите и на социалната политика. На първо място бих поставил влиянието на Сдружението върху законодателството. Наши представители винаги присъстват в парламентарните комисии и ние вече влияем върху законодателството. През тази година ще засилим и международното сътрудничество главно с общини от Западна Европа.
- Кметовете на "сините" общини се въздържаха при гласуването на декларацията на Сдружението, а Стефан Софиянски гласува "против". Защо?
- Мисля, че основната причина е в това, че тази декларация не ни беше поднесена навреме, така, че всички да успеем да се запознаем с нея. Тя беше просто прочетена и веднага се мина към гласуване. Освен това в нея имаше елементи, които не са съвместими с прехода. Например, ние още нямаме контакти с новите областни управи, а в декларацията се посочваше, че едва ли не те ще доведат до ново централизиране на държавната власт. Аз не бих казал, че досега областта е създавала проблеми.
- Това не беше ли опит на мнозинството от кметове да наложи волята си над малцинството?
- Аз мисля, че досега нашето Сдружение и особено кметовете на големите общини винаги сме давали тон за атмосфера, изчистена от политическо влияние. И сега, на това събрание нямаше подобни неща. Това, че някои не гласуваха декларацията, не значи, че е имало спорове или скандални ситуации. Всъщност по декларацията, доколкото си спомням, имаше най-много 2-3 изказвания.
- Как оценявате изказването на премиера Иван Костов на вашата среща?
- Оценявам високо обстойното изказване на премиера. Той се беше подготвил с много данни и факти и представи ясно позицията на правителството спрямо работата на общините и местното самоуправление. По този начин г-н Костов демонстрира прозрачност, а преди неговото изказване в залата имаше нагласи, че някои неща може и да не се кажат. Например за средствата, които бяха отпуснати директно през миналата година за големи градове и региони. Това показа, че правителството продължава да поддържа политиката за съвместна работа с общинските управи.
- Разговаряхте ли с кмета на Пловдив Спас Гърневски и изненадан ли сте от неговото решение да не се кандидатира за втори мандат?
- За съжаление все още не съм се срещнал с него. Очаквах, че ще бъде на общото събрание, но той не дойде. Засега информацията, която имам, е само от медиите. Изненадах се от неговото решение. Първо, за това, защото е все още рано за подобно обявление. Второ, по време на една визита на премиера в Пловдив медиите писаха, че той поддържа г-н Гърневски. Това ме озадачи. Не крия, че правя прогнози за себе си каква е причината. В най-скоро време ще проведа разговор с него.
В снежната събота кметът на общината проф. Яблански изпитва по генетика студенти от специалността Специална педагогика в Тракийския университет. Първата препитана от професора късметлийка първоначално се смути от интереса на журналистите, но после се окопити и изкара с честен труд петица на въпроса за генетиката на пола.
Пътят на златото
Световните тенденции в последните години показват понижение на цената на златото. Свръхпроизводството и фактът, че то постепенно загуби ролята си на световни пари, оказаха негативно влияние върху котировките на световните борси.
Независимо от това българинът продължава да тачи жълтия метал и къта у дома по някой и друг грам за черни дни или за свети събития като сватби и кръщенета. В малката ни, притисната от борда държава златните бижута често се превръщат в символ на приоритет и във "визитна картичка" за благосъстоянието на техните притежатели.
МЕЖДУ 8 И 12 ДОЛАРА СТРУВА ГРАМ ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО В СТАРА ЗАГОРА, показа репортерското ни проучване. Десетки обособени в големи търговски обекти щандчета, както и луксозни самостоятелни магазини, се надпреварват за клиентела. Въпреки че пред очите на старозагорци много от известните места, на които се продаваха скъпи бижута, затвориха врати, днес хора от златарския бизнес уверено твърдят, че той се развива добре.
По правило в магазините продават готови изделия и заменят стари бижута за нови с доплащане за изработката. Ако пък клиентът, притиснат от недоимък, е решил само да продава, цената мигом пада до 4,5-6 долара. В това отношение изключение правят само монетите, които са с по-висок карат. При тяхното изкупуване теглото им се приравнява към приетия по БДС стандарт - 14 карата. Често обаче лъскавите парички имат нумизматична стойност, която опитните очи на търговците откриват веднага. В такива случаи те не се развалят, а потеглят към нумизматичните клубове, където започва пазарлъкът. Цената на златна 30-грамова пара от 1885 г. например е над 600 долара. Има и по-скъпи екземпляри, но те се появяват по-рядко. При нумизматите не е проблем да се купи и злато за материал. Цената е по споразумение и в зависимост от познанията на купувача.
ОЖИВЕНО СРЕДИЩЕ ЗА ТЪРГОВИЯ СА И ЗАЛОЖНИТЕ КЪЩИ
Собствениците им изкупуват ценния метал по 4-4,5 долара за грам. При неиздължаване бижутата остават за тях и съответно поскъпват до установените в магазините цени. Големият проблем тук е, че нерядко залаганите ювелирни изделия са крадени. Контролът в тази посока е почти невъзможен, защото всеки пълнолетен гражданин има право да си заложи бижутата. Друг е въпросът, че невръстни апаши често попълват сбирките на заложните къщи, а собствениците от личен интерес не им дирят документи и не задават въпроси. Пострадали от кражби в домовете старозагорци признаха, че вместо да се оплакват в полицията, тръгвали по къщите да си търсят задигнатото. Обиграни апаши обаче пренасяли тукашната плячка в други градове и работели на разменни начала с тамошните си колеги, съобщиха осведомени.
За разлика от заложните къщи, които по обясними причини боравят повече с бижута от социалистическо време, в лъскавите магазинчета почти изцяло стоката е нова.
В ОГРОМНАТА СИ ЧАСТ ТЯ ПРИСТИГА ОТ БРАТСКА ТУРЦИЯ.
Търговията със съседната държава процъфтя през последните години. Пъстри каталози показват на клиентите безкрайно разнообразие от бижута в наличност или такива, които могат да им бъдат доставени за "отрицателно" време. Колкото и пълни да се виждат нашенските златарски щандове на непосветения гражданин, всеки стъпил в Истанбул заралия ще ви убеди, че те са нищожна частица от богатите ориенталски витрини. "У нас се продават най-семплите неща, които въобще не могат да хванат окото на тамошните средно заможни хора", заяви местен търговец. Моделите, по които въздишат нашенци, били нещо като ширпотреба. Наред с тях в Турция има бижута, които направо шашват, те са с по-висок карат и се ценят като произведения на изкуството, но не се пипат, обясни старозагорският бизнесмен.
Колкото до така нареченото италианско злато, което според продавачки идвало директно от страната на ботуша, специалистите бяха категорични: и то е турско, просто е с малко по-качествена изработка или е 18 карата. Изглежда по-бяло, защото е примесено със сребро. Моделите са заимствани от водещи световни къщи като "Булгари", "Тифани", "Картие", но нямат нищо общо с тях. По същия начин стоят нещата и с "гръцките" бижута. Разликата е само в цените. А в Турция те са доста по-ниски, отколкото на родна земя. Масовата бижутерия там се харчи по 6-7,5 долара за грам в зависимост от закупеното количество.
НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ, ЧЕ ЦЕНИ У НАС ИДВАТ ОТ ПЛАТЕНИ АКЦИЗИ И МИТА, съветват експерти в куфарната търговия.
Напоследък и в България
СТАРИ МАЙСТОРИ В ЗАНАЯТА ЗАПОЧНАХА ДА ПРАВЯТ БИЖУТА НА МАШИНИ.
Те произвеждат предимно пръстенчета на готови калъпи. Синджири, ланци и гривни обаче не се правят в България, защото машините за тях са много скъпи - между 30 хил. и 60 хил. долара. Ако в магазин ви кажат, че дебелите ланци или гривни са нашенски, бъдете сигурни, че ви лъжат, заявиха златари. Родни са само скромните синджирчета с познатата от години плетка на "верига". Ръчната изработка също вече не е на почит. В Стара Загора са останали не повече от десетина майстори-златари. Те не скриха песимизма си по отношение на бъдещето на професията. За ръчна изработка се плаща най-малко по 6000 лв. на грам, казаха ювелирите. Много от тях наистина заслужават званието "майстори", но вече предпочитат да работят по-леки за изпълнение модели. "Мога да направя филигран като истинска дантела, но как ще го продам", оплака се ветеран от бранша. Според него подобни бижута се ценят много високо в развитите страни, но не и тук. "Няма смисъл да си бода очите", сподели той. Сега старите майстори се занимават повече с ремонти и недоволстват от ниските естетически критерии на българина, който се прекланя пред турските "Картие"-та.
В ЛЪСКАВИЯ СВЯТ НА ЗЛАТОТО СЕ СРЕЩАТ И ОТКРОВЕНИ МЕНТЕТА, предупреждават запознати. Вероятността да ги нацелите в магазин е почти нулева, но мошеници се опитвали да продават дублета пред търговските обекти. Старозагорци обикновено горели с румънски фалшификати. Те имат маркировка, но са преминали само през златна баня, обясниха специалисти. В числото на ментетата уплашени невежи слагали и руското злато. То си е съвсем в ред, просто съдържа повече мед и червенее, успокояват експертите.
Разиграват фалшиви банкноти под носа на полицията
Случаят е колкото банален, толкова и симптоматичен за ситуацията с криминалната обстановка в Стара Загора. На 29 януари, около 12,30 часа, при опит да взема от играч на "тука има - тука нема" в съседство с автогарата в Стара Загора две явно фалшиви банкноти от по 50 хиляди лева, бях нападнат от група роми. Пред погледите на поне двадесетина чакащи микробус за Казанлък граждани нападателите успяха да си приберат обратно ментетата и преспокойно да се отдалечат, давайки ми да разбера, че не е в мой личен интерес да алармирам органите на МВР. Групичката се ръководеше от човек, който може да бъде видян в компанията на едни и същи служители на о.з. генерал Богомил Бонев да пие поне веднъж седмично кафето си с тях. Когато все пак успях да намеря работещ телефон и да позвъня на дежурния в РПУ за инцидента, а така наречената "патрулка" благоволи да се появи в района, вече беше безнадеждно късно да се направи каквото и да е. Полицаите дори не си направиха труда да търсят "играчите", преспокойно седящи в близко кафене.
Не зная как изглеждат т.нар. "оперативни" планове на служба "Полиция", нямам представа колко от намиращите се на нейно разположение автомобили са в изправност и дали имат достатъчно гориво, но зная, че докато охраната на същата тази автогара беше поета от частна фирма, подобен инцидент щеше да бъде прецедент. Какви са причините обектът да бъде оставен безпризорен и подвластен на съмнителни "полицейски приятели", могат да коментират компетентните вътрешно-ведомствени комисии при РДВР. Сигурен съм, те ще намерят време да отговорят, както и да изброят множество обективни фактори, довели точно в този момент и на това място да няма официално овластено лице, способно да пресече престъпните деяния. От което лично на мен, а навярно и на останалите безучастни наблюдатели, едва ли ще ни стане по-топло.
Предварително ще съобщя на евентуалния "текстописец" от РДВР: зная какъв точно е броят на регистрираните през миналата година и този месец престъпления. Зная също, че по процент на разкриваемост РДВР - Стара Загора, е сред добрите дирекции. Зная също, че "тарторът" на групичката "играчи" дори няма да си направи труда временно да "залегне". И не защото няма да прочете тези редове, а защото е сигурен в "гърба" си. Подсигуряван удобно от недотам високостоящите в йерархията служители на реда и закона.
Написаното не е защита на една или друга частна охранителна фирма. Не е и поредната "захапка" с ромите, както вероятно ще се опитат да го изтълкуват търсещи изява "правозащитници". Не е и опит да се "цапардоса" предизборно сегашният градоначалник проф. Цанко Яблански, обещаващ спокойствие на онези, които ползват услугите на обществените заведения /от автогара Стара Загора задължително ще потеглят всички автобуси за София, Пловдив, Русе и т.н./. То е само един опит да кажа, че пак сме пуснали парата в свирката, а иначе си стоим на перона.
Нищо, че отсега чувам втората част от идиома "битият - бит... ". Защото има и друг, който завършва с "Ама ще ни и пазят!"
Христо ХРИСТОВ, кореспондент на в. "Земя" и в. "Дума"
Със 100 млрд. лв. ще подпомогне стопаните ДФ "Земеделие"
- Г-н Матров, сега някой се опитва да внуши страх, че зърното свършва. Има ли такава опасност?
- Не, няма опасност. Само държавният резерв е достатъчен да осигури зърното до новата реколта - дори да махнем всичко останало. А ДФ "Земеделие" има отделно още 60 хил. т. Има количества и по зърнобазите... - С какви средства разполага фонд "Земеделие" за кредитиране на стопаните през тази година?
- Общата сума е 100 млрд. лв., като 58 млрд. лв. са определени за инвестиционно, т.е. дългосрочно кредитиране.
- Припомнете и сумите за миналата година.
- През 1998 г. парите бяха по-малко и не бяха така ясно разделени. Само за фючърсната програма отделихме 27,6 млрд. лв. - 120 хил. т. хлебно зърно по 230 хил. лв. През т.г. отделяме повече за кредитиране, но 30 млрд. лв. остават за фючърса. Мисля обаче, че няма да го усвоим... - Стопани се притесняват, че сте оценили много ниско пшеницата през тази година - 110 хил. лв. на тон... - Това е нещо, което е останало недоразбрано, въпреки че ние ясно казахме условията за фючърсните договори. При третия транш - в момента, в който се предава зърното - то ще бъде оценено според цената му на борсата в същия ден. Ако е 250 хил. лв. за тон, ще дадем сумата до попълване на реалната му цена. През м.г. дадохме предварително по 230 хил. лв., а цената на пшеницата падна и под 120 хил. лв.; така някой можеше да си купи впоследствие зърно и да го предаде, като спести по 100 хил. лв. на тон. Не искаме да даваме възможност на някой да печели по този начин или да караме хората да връщат пари.
- Колко са сумите, които останаха нереализирани във фонда през 1998 г.?
- Сега правим разчетите и окончателните данни не са готови.
- По какъв начин набира средства ДФ "Земеделие"?
- Основно от бюджета - 84 млрд. лв. Останалото е от наеми от държавни земи, мита от земеделска и животновъдна продукция, във фонда влизат и част от сумите, получени чрез приватизация на активи на министерството. Символични суми получаваме и от застрахователи.
- През тази година има рязко поевтиняване на вносната тръстикова захар и заводът в Горна Оряховица вероятно няма да предложи миналогодишната цена от 30 долара на тон захарно цвекло?
- Трябва да се приеме някакъв баланс и до 10-15 дни ДФ "Земеделие" ще излезе с решение дали ще запазим формулата от м.г. Тогава заделяхме като субсидия 8500 лв. за тон и това направи възможна добрата цена. Сега може да се реши субсидията да бъде по-висока, а заводът да предложи по-ниска изкупна цена.
- Може ли стопанинът да разчита на бърза реакция от страна на ваши служители и на банките? Минава се през тежка процедура преди кредитирането. Стопани се оплакват, че одобрен заем се бави от банков клон по 4-5 месеца и на практика е невъзможно връщането му в едногодишен срок... - В тридневен срок след получаване на кредитния договор фондът прави рефинансирането. Клиентът също трябва да подготви доказателствени документи и ако всичко е наред, в рамките на един месец банката е длъжна да осъществи изплащането. Сега се натъкнахме на случаи, в които някъде някои директори на банкови клонове са бавили отпускането на кредита с месеци. Ако има такива случаи, кредитополучателите трябва да се обадят директно в централното управление - на мен лично. Регионалните дирекции знаят кога точно е получено рефинансирането за всеки един и също могат да дават информация.
Вече мислим и как да опростим документацията и процедурата, която е необходима при кандидатстване и получаване на кредит.
- Допустимо ли е удължаване на срока в някои случаи? Стопаните често са потърпевши от природни условия, от промяна в международните цени или на вносния режим... - Добре е парите да се връщат в договорените срокове. Удължаването на сроковете води до усложнения за банките. Те търпят санкции за това от БНБ, която определя подобни случаи като недобре свършена работа от страна на банката. Възможно е банката да се съгласи на удължаване на срока, но в подобни случаи иска по-висока лихва - например с 3%, ако длъжникът е бил редовен, или с 6%, ако стопанинът и до тогава не е бил коректен. За това се иска и нашето съгласие.
- С кои банки работите сега?
- През първата половина на 1998 г. само "Експресбанк" обслужваше инвестиционното кредитиране на ДФ "Земеделие". В края на септември бяхме подписали договори с общо 10 банки. Сред тях ЦКБ има опит, "Евробанк" положи големи усилия, за да поеме рефинансиране от нас през тези 3-4 месеца. Останалите работят плахо. Около 160 проекта сега стоят в банките и са в процедура на проучване. Предстои подписване на договор с банка ДСК и с още 2-3 други банки. Ще търсим и чужди банки, които имат клонове в България и опит при кредитиране на земеделието. Така ще се увеличи възможността за усвояването на всички предвидени средства.
Държавен фонд "Земеделие" съществува от 1995 г. и тогава работи според правилата на Закона за защита на земеделските производители. Новият Закон за подпомагане дейността на земеделските производители наложи промяна във функциите му. Фондът има централно управление с два отдела - за краткосрочно и дългосрочно кредитиране, и 28 областни дирекции, в които работят по трима души. Предлага финансови помощи в две направления - субсидии и кредити (краткосрочни - в рамката на една година, и дългосрочни - до 8 години).
Субсидира се земеделска или животновъдна продукция, само ако има опасност да не се появи в необходимите за страната количества, обясни на среща със инвеститори в селското стопанство директорът на ДФ "Земеделие" Никола Матров. Субсидиите се предоставят основно под формата на поемане на част от лихвата по отпуснат от търговски банки кредит в размер на основния лихвен процент. Така производителят може да получи сравнително евтин кредит с лихва между 5% и 7%, а фондът предоставя на банката суми, равни на основния лихвен процент за отпуснатите кредити.
През 1998 г. се прилагаха и фючърсни сделки, стокови кредити под формата на семена за посев или на торове. На 27 януари т.г. управителният съвет на фонда е взел решение да кредитира закупуването на посадъчен материал за отглеждането на картофи. През февруари ще се уточнят правилата за кредитните линии за маслодаен слънчоглед и за царевица. Обикновено се кредитира поотделно закупуването на семената и кампанията по засяването и отглеждане на реколтата.
Счита се, че търговските банки постепенно ще започнат да излизат на пазара и да предлагат краткосрочно кредитиране на земеделието. През следващите три години фондът постепенно ще се отдръпва от кредитирането, което е сигурно, че ще продължи поне до края на 2001 г. В момента инвестиционното кредитиране на фонда се провежда по шест програми, с различен паричен ресурс.
Очаква се ДФ "Земеделие" да заявява, получава, разпределя и отчита средствата, които в бъдеще Европейският съюз ще предоставя на България по линия на земеделието. Скоро кредити от държавния фонд ще могат да се получават и в отрасли като пчеларство, бубарство, технически култури, дори и рибовъдство. Позитивни решения се чакат до края на юни т.г.
Финансирането се осигурява по следната схема. Земеделският производител кандидатства пред фонда с проект. Преценява се за какво са необходими парите и по какъв начин ще бъдат използвани. След одобрение от фонда проектът се предава на търговска банка, която производителят сам е избрал. Банката взема самостоятелно решение дали да отпусне парите, като иска обезпечения в размер на поне 125% - това е минимум, определен със закон. В някои случаи обезпечението може да бъде и на стойност 2,5 пъти по-голямо от искания кредит. Лихвата по кредита е 6% и е договорена между фонда и банката.
Най-малкият срок за кредит, подпомогнат от държавен фонд "Земеделие", е 24 месеца. Може да достигне до 8 години, ако заемът се взема за инвестиции в лозови насаждения. В този случай се допуска и гратисен период от 4 години и парите почват да се връщат, когато лозята започват да дават продукция.
Нито една търговска банка в България не може да предложи сама условия, които се доближават до споменатите. При работа с фонд "Земеделие" банката подписва кредитен договор със стопанина, но плаща с пари, получени от фонда като рефинансиране. Поема обаче отговорността и риска да върне в срок парите на фонда.
На практика кредитът е достъпен само за стопанин, който може да заложи достатъчно имущество, пари, стоки или ценни книжа. Затова се обмисля по-гъвкава и приложима схема на кредитиране, в която гарант на заема може да бъде и ДФ "Земеделие". Банките още не са готови да приемат по-ниски гаранции. Реално е да се мисли само за съвместно кредитиране. Част от парите ще даде банката, като иска досегашния размер на обезпечението, останалата - фондът. Оптимистичното е, че ДФ "Земеделие" вероятно в бъдеще ще може да приеме като залог и земя. Но все още са неясни правилата за оценка на земеделските земи. Няма пазар, а и много собственици нямат нотариални документи.
Японска закуска
Други ядоха, на нас само разказаха и ни покапаха лигите, дето се казва
Защото по принцип българинът обича да си похапва тлъсти, тежки, пикантни работи. Дай му луканка и всякакви други подобни деликатеси и той ще ти каже, че това е комай щастието и върхът на сладоледа. Но идва времето, когато, като вземе да му хвърчи нагоре кръвното на човека, лекарите удрят стопа: край, край, край - никакви такива месища свински, щото човек може да хвърли топа за едното нищо!
Виж, японската кухня е нещо друго. Питайте хора, дето са ходили в Джапана и ще ви кажат, че по-екзотично и здравословно от японската кухня няма. И не казвайте, че са преструвки и халосии, защото, който е опитал японски специалитети, става техен почитател завинаги. Човекът се чувства по-друго, изтънчва си вкуса и вече става вещ по една непозната и богата иноземна култура.
Така г-ца Асако Исогай от агенцията "Японски доброволци в чужбина", която помага на Историческия музей в Стара Загора да вкара всичките си фондове в компютър, за рождения си ден през янури предложи на колегите си от музея именно такова японско меню на почерпката. Гощавката включвала суши, японска баница, спагети по японски, салата от водорасли, риба и ориз с червен боб и други благинки от Изтока. Самата госпожица Асако намерила един "доброволец" от музейните работници да скрие вилиците и гостите на Асако трябвало да ядат с клечки.
При направената анкета всички бяха единодушни, че най-много им е харесала японската баница от специално тесто с водорасли и китайско зеле. Навивали на клечките спагети с водорасли и се скомросвали по японски с изящни маниери, щото да ядеш с клечки не е все едно да бочкаш с вилицата или да омиташ чинията с лъжица.
Когато попитахме колегите на Асако каква е най-общо казано на вкус японската кухня, сиреч, към какво клони, всички единодушно отговориха: "Клони към неопределен вкус - нещо едновременно сладко и солено, нещо неутрално такова се получава."
Ето как ни беше описано от очевидец, хапнал на въпросната трапеза, така нареченото "суши от навита морска трева", което на японски ще рече "нори-маки": "Това са едни такива специално изсушени листове - напомнят на едновремешните попивателни, само че черни. И в тях беше сложен ориз и пак такива водорасли и нещо, което напомня сварено яйце и като цяло много напомня на руло "Стефани"."
Оказва се, че това, което приличало на попивателна, са листа, пресована морска трева, изсушени и приготвени гъби "шитаке", връзка сготвен спанак и тънка плънка омлет. Всичко това се приготвя върху бамбукова рогозка от ония, които използваме като подложки за чаши при сервиране. А на същото това хасърче действителното му предназначение било друго. В случая върху него се слага пресованата морска трева, слой ориз и всичко останало и хасърчето се завива така, че да се получи ролце, което се нарязва на парченца. После грабваш клечките и... давай нататък!
Другото, което било много вкусно, разказват участниците в японската гощавка, били оризовите пирамидки. Оризът бил сварен със специални подправки, в него имало и червен боб, и водорасли.
Бисерка Минева, една от представителките на гощавката, сподели за пресата: "Поначало обичам японската и китайската кухня и най-вече рибните им продукти и затова най-много ми хареса сушения октопод. Изглежда много интересно, накъсано като конци и го продават в пакетче, готово за консумация и по вкус напомня на нашия чироз. И, разбира се, оризовите топки с водорасли и соев сос. Соя имаше и в японската баница. Имаше и някаква салата с варено-маринован праз и китайско зеле, което се продава и на нашия пазар, нарязано на парченца. Много приятно. И всичко това беше заливано с натурална нашенска ракия и бяло вино.
Най-интересното беше, че Асако ни даде клечки и всички се мъчехме с тези клечки, но имаше и много схватливи и добре си хапнаха."
На свой ред попитахме Асако дали харесва българската кухня. "О, да - каза очарователната госпожица - гювеч, мусака, кебапче. " /На магията на кебапчето никой не може да устои./
Рецепта за "японска" оризова салата /българско ноу-хау/
Грах и моркови /почистени и ситно нарязани/ се слагат да врат. Като поври водата, тургаш и един бульон - телешки или пилешки - от тези на кубчетата, предварително размит в малко вода. Хайде след него и оризът да се свари, а след това едно след друго и подправките - черен пипер и соев сос. Ако домакинята реши да си поразпусне кесията, накрая прибавя и нарязани на малки кубчета пушено сирене и шунка. Сервира се задължително в продълговата чиния за вид и естетика. Казват, че било разкошна салата за вино, за бира, че и за ракия.
300 000 USD бил дал на доверие Ричард Отт
На юнашко доверие над 300 000 долара дал американският бизнесмен Ричард Отт на пълномощника си у нас, за да инвестира от негово име чрез Петя Колева-Койчева в "Светлина" АД и ПФ "Брод". "Нямам подписан договор, който да удостоверява думите ми", призна Стойчо Стойчев пред съда. Миналата седмица търговското отделение на Окръжен съд - Стара Загора, разгледа на трето заседание иска на Ричард Отт за признаване на собствеността му върху 48% от акциите на "Светлина" АД.
В момента акциите са притежание на Петя Колева-Койчева.
Пред съда тя заяви, че ги е закупила със собствени пари и предоставени назаем средства, включително и от страна на Стойчо Стойчев. Не е имало устно, нито писмено споразумение с парите да се купуват акции на "Светлина" АД, стана ясно от думите на основната акционерка в завода. През май миналата година тя подписала със Ст. Стойчев два договора за заем на обща стойност 327 000 долара. "Документите й бяха нужни, за да декларира произхода на парите", заяви Стойчев. "Бяхме пийнали малко... Но нещо в мен проговори и се подписах с подпис, който не е мой", поясни упълномощеният представител на Ричард Отт. Той бил сложил парафа без знанието на американския бизнесмен, който впоследствие не одобрил постъпката му.
Съдът насрочи ново заседание на 4 март. Тогава ще бъдат изслушани свидетели на двете страни, които са присъствали при подписването на договорите.
"Аз съм един човек на верността"
- Поете, как си, вярваш ли в съдбата?
- Всеки сам си изгражда съдбата, но, за съжаление, не всичко зависи от самия теб. Поне на мен това ми го доказаха последните години. В моята лична съдба настъпиха някои завои, сътресения, които трябваше да предизвикат, според някои, съмнения у самия мен дали пътят - говоря за творческия си път, за човешкия си граждански път - който съм вървял до тука, е бил в правилна посока. Но трябва да ти кажа, че общо взето личният ми опит, личните анализи, които съм правил на изминатия път, ми показаха, че в основното, в главното не съм грешил. Може да съм имал известни грешки, допускал съм и слабости, но все пак те са били отделни детайли от главното. Посоката, мисля си, не съм сбъркал.
- Не смяташ ли, че тези девет години, които обърнаха времето в България, си ги проспал, защото много твои колеги успяха по един или друг начин да се уредят на престижни длъжности с високи възнаграждения, а ти си останал на една дребна държавна заплата като възпитател в спортно училище.
- В чисто служебен план може да се каже, че аз не само съм изостанал, аз съм регресирал дори. От главен редактор сега съм обикновен нощен възпитател.
- Твои колеги по перо решиха, че е по-лесно да продължат кариерата си, обръщайки се на 180 градуса, и започнаха да плюят поети и литературни творци, които не са в сегашната конюнктура.
- За съжаление, това явление засегна мои най-близки приятели /не искам да споменавам имена/. Тази промяна, метаморфоза у тях преживях като своя лична трагедия. И то метаморфоза към нещо недостойно. Сам дори получих няколко удара в гръб от такива хора, но честно казано, не им мисля злото. В душата си съм запазил нещо добро от общо преживяното и все ми се ще един ден отново доброто да надделее и у тях и може би отново да се приближим един към друг.
- Чувстваш ли се обиден от това, че в Стара Загора не ти предложиха по-престижно място за работа?
- Имаше период, когато може би обидата се е прокрадвала, сега вече този въпрос, честно казано, почти не ме занимава. Обижда ме понякога, че някои хора от силните на деня се опитват да ме премълчат, да ме изтикат в ъгъла, да ме оставят в тъмно. Но фактът, че една такава анкета като вашата, където думата има един широк кръг читатели, ме посочва на едно призово място сред личностите в областта на културата, за мен е по-важен, за мен това има по-голяма стойност. Значи хората не са ме забравили, значи има едно обществено мнение, което в някаква степен носи в себе си меродавност и обективност.
- На кое остана верен през годините поетът Таньо Клисуров?
- Преди ме определяха, наред с още някои представители на моето поколение, като "тих поет", като поет на делника. Мисля, че това беше форма да се подцени онова, което ние правим, защото то в крайна сметка не беше в угода на тогавашната пропаганда, която изискваше от поетите да бъдат граждански в онзи фанфарен смисъл, по онзи начин, по който съществуваха не малко поети и бяха фаворизирани в онова време. Новото време ме направи малко по-различен. Днес по-често се обръщам към социалното, към проблемите на времето, а не толкова към своите лични вътрешни проблеми като човек - нещо, което правех според мен нелошо преди, и това беше моята "рицарска броня" срещу опитите да ми бъде упражняван някакъв натиск отвън. Критиката отбеляза тази моя "промяна" в предпоследната ми книга "Вътрешен глас", пък още по-забележимо е това в последната ми засега книга "Собственик на болката", която излезе през миналата година.
- Как се отнасяш към настъпващата посредственост?
- Преди четири години публикувах една статия във в. "Български писател" под заглавието "Нашествието на голите амбиции". В нея обект на моите критични размисли беше настъпващата посредственост, материално обезпечена от хора, които стоят зад гърба й финансово. Тези автори започнаха масово да издават книги, да шумят около себе си, да си устройват шумни премиери. И в един миг ми се стори, че за обикновения читател започва да става трудно да се ориентира в наплива от заглавия и кое всъщност е стойностното. Преди 1989 година говорехме за сивия поток - такъв поток имаше. Днес никой не отваря приказка за новия сив поток, който според мен е много по-пълноводен. Моята статия извика неочаквана реакция у много хора. Един старозагорски вестник цяло лято води шумна полемика, която беше всъщност оплювателска кампания срещу мен, че отново съм искал "цензуриране", че сега времето било "свободно" и всеки можел да издава каквото си иска и когато си иска. Аз говорех за повишаване на естетическите критерии, за това, че дори едно издание, което излиза със средствата на автора или на някой друг, към него също би трябвало да бъдат предявявани някакви естетически критерии. Най-малкото да му се сложи един професионален редактор. Ние просто не си даваме сметка каква бомба със закъснител са тези неща и какви духовни поражения ще имат те за поколението, което в момента расте.
- Твоят лирически герой си остава май все същият?
- Продължава да ме занимава обикновения човек - човекът, лишен от привилегии, от постове, от власт, творческата личност - тя ме интересува най-вече. В този смисъл разбирам обикновения човек. Това е и едно от моите морални удовлетворения, че останах верен на своето гражданско поведение и на лирическия си герой, на своите естетически принципи. Аз съм човек на верността. Верността е един от моите основни принципи в живота.
Таньо КЛИСУРОВ
Хирургия
Любима, ти сега си упоена в хирургията бяла. А над тебе блестят прожектори като на сцена.
И сякаш си Умиращия лебед.
Но не Сен Санс. Звучи у мен трагично по-друга музика, която повелява да си припомня, че макар да те обичах - аз грешен бях. Ти - праведна и права... Сега готов съм да поема сам вината за туй, че щастието рядко ни споходи, вината за горчилки и несгоди и днес, и утре, а и по-нататък.
Целувам тайно скромния ти пръстен, в чинийката за чай от тебе сложен.
Невярващият аз, сега се кръстя: "Дано, дано да я закриляш, боже! "... Болезнен сън теб вече те притиска на масата под скалпела. И тръпна.
Не друг път, а в минутите на риска разбирам колко много си ми скъпа!
"Не е срамно, че има богати хора - въпросът е бедните да бъдат по-малко"
- Г-н Владев, как се очертава 1999 година за дейността на СДС в общината?
- Както навсякъде, така и в Казанлък годината ще бъде трудна - особено с предстоящите избори. В момента се осъществява най-трудната част от структурната реформа - предстоящите за приватизация или за ликвидация огромни гиганти, които досега носят само загуба на промишлeността, на България и държавата трябва да се освободи от тях по един или друг начин. Това, от своя страна, ще доведе до трудности в социалната сфера. Много хора ще останат без работа и, разбира се, всичко това става по време на управлението на СДС, но просто друг начин няма. И Иван Костов го каза: с риск да загубим местните избори ние трябва да проведем структурната реформа. Друг е въпросът, че в Казанлък самата община би трябвало да реализира и да кандидатства с проекти за временната заетост на хората, за разкриване на работни места. Доколкото имам информация, община Казанлък е участвала с четири проекта, но те не са били одобрени. Не знам какви са причините, може би не са били добре направени или недостатъчно са били убедителни нашите хора, които са ходили да ги защитават, но така или иначе градът остана без проекти за разкриване на нови работни места.
СДС в Казанлък работи много настойчиво за спечелване на местните избори, за да може да се прокара националната политика и в нашия град, да може тази политика да бъде осъществена. На фона на всичко това вчера е подписано споразумение за тримесечен престой на работещите в "Арсенал", независимо че г-н Ибушев, директорът, обещаваше много неща. Във в. "24 часа" се появиха статии, в които той твърдеше, че е осигурил работа за две години и т.н., но в крайна сметка се оказа, че това не отговаря на истината. На последната общинска сесия през декември той каза, че ще бъдат съкратени най-много 200-300 души, сега се оказа, че трябва да пусне цялото предприятие в принудителен - платен или неплатен - отпуск. В крайна сметка годината ще бъде трудна, но друг път просто няма. Не могат да останат губещите предприятия, защото просто няма откъде да вземат пари, за да съществуват. Те трябва сами да се издържат, сами да се оправят.
- На фона на държавните гиганти, които загиват, и то видимо, какво е съотношението на приватизираните предприятия в града и каква е картината при тях?
- Приватизацията показва, че почти всички предприятия са в трудно положение, с изключение на едно единствено - това е "М+С хидравлик" /бившето "Бончо Шанов"/, тъй като 95% от продукцията му е за износ и притежава световен сертификат за качество. Всички останали изпитват изключително големи трудности, тъй като в сегашното състояние на пазарни взаимоотношения е много трудно да се пробие на пазара с тази остаряла, амортизирана техника, а за нова няма пари. Преструктурирането на дълготрайните материални активи струва много пари.
Държавни предприятия в Казанлък са само "Арсенал" АД, "Динамика" и НИТИ - всичко останало е приватизирано от фондовете на масовата приватизация. Лошото там обаче е, че все пак те не могат да бъдат контролирани по някакъв начин. Разликата в сравнение с кешовите купувачи е много голяма, тъй като при последните има условия за запазване на работни места, за инвестиции и други, докато при масовата приватизация тези условия ги няма.
- В една предстояща предизборна кампания СДС в Казанлък ще заложи ли на картата нови работни места, нов поглед върху подпомагането на икономиката на града?
- Създадени са вече комисиите за изработването на програмата на бъдещия кандидат-кмет. За разлика от сегашния кмет, който участваше в изборите само с една платформа, в момента се разработва четиригодишна програма на управление на СДС, където ще залегнат именно тези параметри за осъществяване на проекти за разкриване на работни места. В тези работни комисии сме обхванали почти всички големи специалисти и експерти в нашия град за създаването на една реалистична програма, чрез която, със съдействието на нашите народни представители, да можем да участваме в тези проекти и естествено да ги спечелим.
- Общинският съвет на СДС има ли вече ориентация към определени личности, от които да се определи кандидат- кметът на Казанлък?
- Кандидат-кметовете ще бъдат предлагани от клубовете. На хората в тях сме им поставили задачата да мислят, да обсъждат кандидатури за предварителните избори. Очакваме също решение на Националния съвет относно механизмите за издигане на кандидатурите. Мисля, че през март тези механизми ще бъдат подадени.
- Колко са клубовете на СДС в общината?
- Имаме 15 клуба в града и 17 в селата; клубовете са по местоживеене, за да може да бъде обхванат целият град. На пет избирателни секции се полага по един клуб. Секциите могат да бъдат и 8, но ние ги направихме по пет, за да имаме по-голям обхват на населението и за да можем да имаме по-обстоен поглед върху проблемите на отделните квартали на града. Така че имаме общо 32 клуба за цялата община с общо 564 члена в момента. Имаме и доста молби на кандидати, които според процедурата и устава ще бъдат приети.
- На какво се надявате при субсидирането на предизборната кампания?
- Най-вече се надяваме на спонсори, на хора, които споделят политиката на СДС и които не искат връщането на това, което беше досега; хора които гледат към Европа и, както казах, споделящи политиката и програмата на правителството. На постъпленията от членския внос не може да се разчита, а най-вече на преуспели бизнесмени, богати хора. Не е срамно, че има богати хора, въпросът е бедните да бъдат колкото се може по-малко. На това разчитаме.
- Не можа да се осъществи мечтата на казанлъчани да станат център на област и сега отново попадат под старата егида на Стара Загора... - Не мисля, че има някакви болни амбиции, просто Казанлък има основанието да кандидатства за областен център и той го направи по най-добрия начин - без революции, без всякакви други ексцесии. След като се взе решение да няма, просто ние се съгласихме с това решение. Дали ще бъдем под егидата на Стара Загора - чак такива шовинистични действия и уклони нямаме при нас. Напротив, по-скоро смятам, че ще има едно взаимодействие в решаването на проблемите и взаимопомощ.
- Говори се за Вашата кандидатура за един от зам.-областните управители... - Може да се говори. Ако стане факт, тогава ще бъдем наясно, защото от говоренето до ставането има разлика.
- Казанлък видимо изгуби от тонуса си, от блясъка си, самочувствието на казанлъчани някак си помръкна. Явно градът преживява много тежки дни?
- Ами помръкна, виждате, хората остават без работа и със 75 хиляди лева - с такава мизерна заплата, ако може да се каже, че това е заплата, за никъде не са. Отдавна сигнализирахме за неадекватните действия на директора на "Арсенал", имахме желанието да бъде съставена двустепенна система на управление, просто за да се осъществява един контрол, но това не се прие, не знам по какви причини. Защото имаме сигнали за много нередности там, но резултатът е това.
- Вие сте общински съветник, в работата на Общинския съвет как се поставят тези проблеми с приватизацията, с безработицата?
- За приватизацията моята оценка е слаба, особено що се отнася до следприватизационния контрол. Продават се обекти на политически партии уж за клубове, а после те се превръщат в обекти с търговска цел, което е недопустимо. Но на моето питане към кмета на сесия получих в отговор пълно мълчание, пълна тишина по въпроса - от всички органи. Много малко се продава от комисията по приватизацията, която според мен работи недобре и се допускат много грешки. Нищо не се прави за безработицата, неведнъж сме го подчертавали това. Анархията съществува и в транспортната схема; ние излязохме с декларация по повод безконтролното вдигане на цените на билетите, независимо че има подписани договори за определени цени на транспортните услуги от града до селата в общината. Не се упражнява контрол от страна на отговорните фактори за транспорта в общината.
- Какво все пак лично на Вас Ви дава кураж, че за нещата, колкото и драматично да изглеждат, все пак има някаква надежда?
- То не е кураж, а условие, че ние просто друг път нямаме. Губещите предприятия трябва да бъдат продадени, да бъдат в ръцете на собственик, защото огромна е разликата между собственик и назначен директор на държавно предприятие. Те трябва да бъдат продадени или ликвидирани, за да не носят повече загуби. По времето на Жан Виденов тази реформа не се състоя, но ние просто друг път нямаме и това трябва да стане ясно на всички, защото така е по цял свят.
"Стара Загора е в центъра на България, а "Верея" в центъра на Стара Загора"
Роден на 2.12.1968 година. Семеен. Завършил е Висшия икономически институт в София със специалност индустриален бизнес и предприемачество. От година и осем месеца е директор на комплекса.
- Г-н Гюров, преустройството на комплекс "Верея" е в пълен ход. Как ще изглежда той след промените и нововъведенията?
- Ремонтът на старата част е към края си. Ще се запази като бизнесцентър - билдинг, с офиси за фирми. На партера ще има магазинна площ и закусвалня, но закусвалня, в която се предлагат готвени ястия, а не сандвичи. Вечер ще работи като ресторант. Целта ни е да привлечем като клиенти служителите на общинската администрация, на фирмите в центъра на града, на учрежденията. Кухнята ще бъде добра и на достъпни цени. Такова заведение липсва на Стара Загора, защото всички бивши закусвални станаха банки.
В новата част е готов ресторантът. Ще променим мястото на рецепцията - ще я качим на мецанина. Вход ще има и на западната част на комплекса, с излаз директно на рецепцията. Досега гостите на хотела трябваше да паркират колите си там и да мъкнат багажа до източната част, което е крайно неудобно. Ще има и хотелски бар - лого бар. Ще продължим ремонта на стаите. Апартаментите от три трябва да станат минимум десет. Ще реконструираме стаите на втория етаж и освен по-модерни, ще ги направим и по-удобни, като мебелираме семейни стаи с две плюс едно легло. Досега всички стаи бяха с по две легла, а това е крайно неудобно, когато ни гостува семейство с дете. Искаме да отворим и панорамния бар горе, над старата част, но това е доста далечна перспектива. Постепенно всичко ще стане както трябва, но старата част на комплекса не е ремонтирана от 30 години, а новата - от 20. Няма как да реализираме всичко бързо, а и не бива, ако искаме да е добре направено.
Надявам се сериозна банка да заеме мястото на обявилата несъстоятелност Частна земеделска инвестиционна банка в комплекса. Имахме доста проблеми с ЧЗИБ, не желаеха да напуснат комплекса, но вече сме на финално дело и след като го спечелим, ще имаме възможност да предоставим базата на стабилен партньор. Присъствието на банка с трезор е изключително позитивно за подобен хотел. Освен удобство по отношение на бизнесоперации на клиентите ни, това ще осигури и защита на ценностите им. Вероятно до лятото в центъра на града ни ще има вече нова банка.
- Освен техническата реконструкция, промените ще засегнат ли и дейността на комплекса?
- Особено държим на развитието на конферентния туризъм. Стара Загора е в центъра на България. Хотел "Верея" е пък единственият голям хотел в центъра на града. Вече правим първите стъпки. Развитието на този тип туризъм означава средства не само за комплекса, но и за града.
- Подобен комплекс не е ли доста голямо предизвикателство за един доста млад човек като Вас?
- Работа е. Работа като всяка друга. Просто трябва да се върши добре и с желание. Предизвикателство е по-скоро защото навсякъде в България Стара Загора се свързва с "Верея".
