ВОДА - много литри /в секунда/ - малко литри часове наред
По темите от въпросника за загубите на вода
Защо е нужен въпросникът?
Проблем с водоснабдяването на Стара Загора съществува и общинското ръководство, ако желае да помогне на гражданите, трябва да поеме част от отговорността за решаването му. Това обаче не може да се извърши адекватно, ако то не е наясно с всички факти и аспекти. Грешната мотивировка води до грешни решения, за които се плаща скъпо, а ефект не се постига.
Въпросникът показва, че проблемът е много сложен и единични и едностранчиви действия не може да има. Необходима е експертна група за разработването на дългосрочна стратегия, а отделни мерки могат да се вземат още днес. Въпросникът посочва ключовите елементи, по които трябва да работи експертната група.
За да има ефект от влагането на средствата за водоснабдяване, е необходим компетентен технико-икономически анализ и подробен проект. Такива засега няма.
Нужни ли са нови водоизточници за града?
В града сега се подават 1100-1200 литра в секунда от всички водоизточници. Това представлява 630-690 литра на жител за денонощие, при максимална водоснабдителна норма за България от 280 литра. Следователно общината е осигурила нужните водоизточници. Няма никакви основания да се търсят нови такива, само защото загубите на фирмата се увеличават ежегодно.
Може ли да се прецизират районите на режима?
Ако режимът на водата на днешния етап е необходимост, то при понасянето му трябва да има социална справедливост. Той трябва да е обмислен и съобразен с нуждите на гражданите.
Особено внимание следва да се обърне на индустриалните зони. В тях може да има по-голям нощен режим и денонощен - в почивните дни, а да няма дневен в работните. За големите консуматори са необходими специални програми и контрол.
Определено трябва да се реши въпросът с обитателите на високите жилищни блокове, защото те са тези, които фактически понасят всички неудобства. Това не бива да е начин на живот. Може още от зимата да се експериментира циклично прилагане на режима в отделните райони. Така поне в определени дни от седмицата те ще имат вода и вечерно време. Чисто технически е необходима нова система за провеждане и следене на режима.
Новият проект на водоснабдителната мрежа трябва да съдържа преструктуриране на водоснабдителните зони така, че да се използва рационално наклонът на града, за да стане възможно отпадане на хидрофори и да се разпределя по-ефективно водата.
Загубите на вода ли са основният проблем, от който зависи отпадането на режима?
Загубите на вода са ресурсът, който би решил проблема с режима. Необходимо е загубите да бъдат намалени наполовина или с една трета. Водата се губи основно в три направления: а) по външните водопроводи, главно по водопровода "Дунавци" след Ръжена и селата към него, по Деривация 3 от Ягода и отклоненията към селата, особено към Старозагорските бани; б) в мрежата на града, от явни и скрити аварии и от източване на водата при отстраняването им; в) от кражбите на водата и от липса на инкасиране. Кражбите се извършват чрез незаконни скрити връзки или с превъртане на водомера, когато не е пломбиран. Няма сериозно инкасиране в ромските квартали или на общите части на блоковете.
За всяко едно от тези направления има възможности за намаляване на загубите чрез прилагането на бързи и професионални управленчески действия.
Какви са пътищата за преодоляване на недостига на вода?
Съществуват три пътя за преодоляване на режимното водоснабдяване.
Първият е да се търсят нови водоизточници - в терасата на р. Тунджа, чрез язовир "Чаталка", чрез нови дренажи на Дунавци или чрез дълбоки сондажи край града. Част от тях трябва да се изпълнят, но само за да се осигурят резерви в системата за периодите на засушаване. Това е скъп и дълъг път и без особен ефект при тези загуби на вода в мрежата.
Вторият е да се започне с поетапна подмяна на мрежата, но само след като се изяснят причините за загубите на вода и районите с най-големи такива. Подмяната трябва да се извършва с пластмасови или чугунени тръби, а не със стоманени. Този път е свързан с период на изследване и изготвяне на добре обоснован проект. Нужни са и значителни финансови средства.
Третият път, този, който трябва да се приложи още от днес, е да се създаде организация и технология за незабавно отстраняване на явните и скрити аварии по мрежата, да се работи за намаляване на кражбите, да се подобри инкасирането и отношението към потребителите. Този път е свързан с необходимостта от ново и отговорно ръководство на фирмата-монополист. Не винаги добрите решения са свързани с много пари, много често компетентното управление върши повече.
Коментар по темите от интервюто с инж. Стефан Георгиев ("НБП", бр. 52, 1998 г.)
Сключване на договори с жилищни блокове
Идеята за сключване на договори с жилищни блокове е толкова премислена, колкото и тази да се спира водата заради неплатили съседи. Жилищните блокове не са нито юридически, нито индивидуални граждански лица. Живеещите в тях са колективно отговорни, само ако не си плащат водата за общите помещения, ако там има чешми. Затова и договори за групова отговорност при лично неплащане са правен абсурд.
Наличието на едно отклонение към блока е част от инфраструктурата и е собственост на дружеството. Аналогични са отклоненията за селата или за отделните квартали. Те трябва ли да бъдат прекъсвани, ако например ромските къщи не плащат. Нека не бъркаме проблемите на София с тези на Стара Загора.
За отмяната на дневния режим
Тази година дневният режим бил отменен заради мероприятията на фирмата. Миналата година вероятно също, по-миналата пак. От което излиза, че "мероприятията" потъват някъде през зимния сезон, а през лятото режимът "пак ни изненадва".
Ако дружеството вече е открило разковничето за отмяна на тежкия дневен режим, то и нощният режим е на път да бъде отменен след някое и друго мероприятие. Твърденията, че с подмяна на една хилядна от мрежата или на една помпа с друга ще се оправи водоснабдяването, не са професионални.
За "решаването" на нощния режим
Според управителя на ВиК нощният режим бил наследствен. Колко години трябва да работиш в една фирма, за да забележиш, че има проблем и той трябва да се реши. Затова от името на неправителствените организации настояваме общината да изгради експертна група по водните проблеми на града.
Ощетени ли са гражданите?
Гражданите, особено тези във високите блокове, са ощетени. Не е въпросът само до бойлерите и техните обратни клапи, а до ползването на нощната енергия за пране, миене на съдове, къпане, елементарната хигиена. За новите уреди се изисква постоянно наличие на вода, за да работят автоматично.
Разходите за водата, която изтича под формата на загуби, също са включени в цената на водата и ние плащаме това, което не потребяваме.
За "водния" заем и неговите изисквания
Дружеството досега не можеше да вземе средства от този заем, защото бе задължително условието то да е преструктурирано с общинско участие. Представителите на Световната банка у нас следят за какво ще се използват средствата, преди да ги одобрят, само за смесените фирми.
Използването на заем за строителство на ПСОВ - Казанлък, би било, меко казано, икономическа грешка, защото този огромен "завод" не произвежда продукция, а има екологичен ефект.
Съвсем различно е положението, ако средствата от този много изгоден заем се използват за реконструкция на мрежата. Тогава само от намалението на загубите на вода, съответно на разходите за добиването и доставянето на водата за тяхната компенсация, заемът би се изплатил. Тогава не би се наложило увеличение на цената.
За стойностите на загубите на вода
Числото 80-85% загуби не е измислено от мен, а дословно цитира управителя на фирмата, който го заяви пред всички технически лица на дружеството още през 1996 година. Заради тези цифри всички, дори и чистачките, но не и той, бяха наказани с 10 и повече процента удръжки от трудовите възнаграждения на два пъти през същата година. Подобни незаконни управленски измишльотини обаче не могат да намалят загубите.
В самото дружество загубите се отчитат на 72-73%. Тези цифри обаче не стигат до държавните органи. Намаляването им става чрез познатата от миналото стъкмистика. Намаляват се дебитите на гравитачните водоизточници и се завишават разходните коефициенти на помпените станции. Така се отчита по-малко подадена вода, съответно по-малки загуби. Числото 56% обаче е по-малко дори от официалните отчети.
Можем да направим ориентировъчни изчисления. В града се подават 1100-1200 литра в секунда общо от всички водоизточници. Ориентировъчно: от Ягода - 1000, от Дунавци - 120, от К. Ганчево - 35, и от Беш бунар - 15. Подадената вода представлява 630-690 литра на жител за денонощие. Потреблението си всеки гражданин може да пресметне по заплатените такси. То не е повече от 100-120 литра на ден (или 3,5 кубика на месец) за всеки член на домакинството. Прибавяме и промишлеността и се получава около 150 литра. Това е около 25%. Останалите се губят.
Как Симеон II стана цар на евреите
През 1994 година в най-голямата синагога в Лос Анжелес се извършва ритуал с участието на Симеон II по повод награждаването му за заслуги на неговия баща пред еврейския народ. Първата сред организациите, ангажирани по връчването на наградата, е Еврейският национален фонд. И както пояснява в интервю за в. "Анти" /бр. 40, 1994 г./ г-н Яков Джераси, координатор между еврейските организации и Негово Величество, "този фонд от 1901 година, преди да има държава Израел, започва да купува земи в Израел и да изгражда най-различни села и градове. И те са собственици на земята в Израел. " Това между другото. От г-н Джераси научаваме какво е станало в голямата синагога. Г-н Джераси има смесено потекло - баща му е евреин, майка му - българка от Карлово. Получава висше образование в САЩ в областта на международните отношения и историята. Офицер е в израелската армия. По време на войната през 1975 година е бил говорител на главното командване. През последните десетина години е генерален директор на Симфоничния оркестър на Лос Анжелес. Това - също между другото. Та ето какво разказва господинът за случилото се: "Синагогата бе препълнена от народ. Хора дойдоха отвсякъде, само да бъдат там в този момент... На края на службата има една молитва за народа. Но има и молитва за цар. Ние, евреите, нямаме цар повече от две хиляди години. И те я пригодиха за цар Симеон. С това бе показано, че Симеон II не е обикновен човек, въпреки че той се държа като обикновен.
Има един шал - талит, с който се намятат богомолците, за да покажат, че всички са равни пред Бога. Този шал не се намята единствено на царя. Той трябва да бъде около него, но да не го допира. И така, покриха цар Симеон и четоха молитва на четири езика - иврит, ладино /шпаньолски/, български и английски. Такова нещо не е било правено векове. Това е нещо историческо. Симеон II бе извънредно трогнат. Въпреки че трябваше да произнесе реч, той можа да каже само "благодаря"."
На въпроса, пак в същото интервю, какво се очаква от Н.В. цар Симеон II във връзка с откриването на горичката в Израел, която ще бъде посветена на цар Борис III, той отговаря: "Причината за неговото посещение е да се освети тази горичка. Това ще бъде цял комплекс, посветен на българския народ и специално на цар Борис III и на царица Йоанна. Ще го открият цар Симеон и княгиня Мария-Луиза."
По повод откриването на горичката през октомври 1996 година евреите в България не се поколебаха да изкажат несъгласието си. В печата се появиха и такива реплики: "Това е поругаване на паметта на изтребените 11 000 и на останалите живи, подготвени за депортиране. Не Царска гора, а гора на името на българския народ ще се открие в Израел. А че на харби Асса /единственият български равин/ и на Яков Джераси, и на лосанжелиското лоби им се иска да бъде царска, се знае отдавна. И те правят всичко възможно и невъзможно така да бъде... Евреите от "Новите земи" не бяха признати не за български евреи, а за български поданици. Те можеха да бъдат спасени, но нямаше кой да иска да ги спаси."
В царското семейство явно си знаят хала и затова Мария-Луиза отказва да отиде на тържественото откриване на българската гора в планините около Ерусалим, страхувайки се от протести. Затова пък шефът на организацията "Цион" в България, същият този Яков Джераси, я покани по време на пребиваването й в София през юни м.г. в синагогата, осветена от дядо й Фердинанд, за да връчи на вдовицата на Илко Ескенази посмъртно отличието "Храбростта на Йони Нетаняху" /брат на премиера Нетаняху, загинал през 1976 година в спасителна мисия в Уганда. Сигурно са спасявали там рудниците на Соломон./ Това между другото.
Мария-Луиза дойде миналата година по лична покана на Петър Стоянов и Елена Костова. Тогава вестниците гадаеха /в. "Сега", бр. 127, 1998 г./: "Този жест би могъл да се тълкува като премерен реверанс към царската фамилия. Като продължение на донякъде осъществената президентска идея княз Кирил да го съветва по банковите дела."
Общо взето "заиграването" с царските особи стана патент на управляващите републиката. Да си спомним президентшата Антонина Стоянова, която през април м.г. хукна за Женева да продава царски леген на търг за наши деца. Това също между другото, макар ибрикчийството да си е чисто българска, национална черта и трябва да приемаме фактите такива, каквито са.
Споменахме президентския съветник княз Кирил Преславски. Вторият син на Симеон II и Маргарита е роден през 1964 година. Завършил е френски лицей в Мадрид, а после - с пълно отличие квантова физика в университета в Принстън, САЩ. Отначало имал намерение да се занимава с научна работа, но търсачи на високи интелекти за "Лийман брадърс", една от най-известните финансови корпорации по света, го открили и го поканили на работа в компанията. И както казват, благодарение на финансовите си заложби и изключителната си находчивост, прави шеметна кариера. В компанията като специалист работи и бащата на Ан Макгърк - г-н Розенщайн. В световноизвестната банка са и нашите брейди книжа по външния дълг. Това - между другото.
Кирил Преславски, известен в деловите среди като Кирил Сакс Кобург, прие в началото на февруари 1997 година да бъде консултант към икономическия съвет на президента Петър Стоянов. Именно княз Кирил се застъпва и препоръчва кандидатурата на банковия бос Мартин Заимов за шеф на валутния борд.
Да видим сега пък кой е Мартин Заимов. Правнук е на големия възрожденец Стоян Заимов. Майка му Клавдия е дъщеря на генерал Владимир Заимов, обвинен в шпионаж за Съветския съюз и разстрелян през 1942 година. Посмъртно му е дадено званието "Герой на Съветския съюз". Бащата на Заимов е световноизвестният военен кореспондент от Асошиейтед прес и Ройтер Майкъл Голдсмит. Покойният английски журналист е бил кадрови разузнавач на МI-5, казано простичко, английски шпионин. Казват, че оставил на двамата си сина висока рента. Шефът на борда обаче предпочита да се подписва не с името на баща си Голдсмит, а с моминското име на майка си - Заимов. По-интересно обаче е друго. Да се вгледаме във факта, че Кирил Преславски се застъпва, препоръчва Мартин Заимов за шеф на борда /в. "24 часа", 28 юни 1997 г./. Странна рекомендация, като се има предвид, че дядото на Кирил Преславски - цар Борис III, подписва смъртната присъда на дядото на Мартин Заимов - ген. Владимир Заимов. Странни са пътищата Господни и не се знае кой кум, кой сват, кой на булката брат. Между другото на въпроса какво е отговорил на Светия синод за обвиненията, че се омърсява светецът Иван Рилски, ако бъде на парата от 1 лев, зададен му от "24 часа" /12 декември 1998 г./, г-н Мартин Заимов-Голдсмит отговаря: "Духовните стойности винаги са с предимство пред материалните. Но не е парата, която обезценява свети Иван Рилски, а св. Иван Рилски одухотворява парата."
И тъй като нещата се въртят все около парите, на г-н Заимов-Голдсмит ще кажем само, че светиите стоят само на иконите - пред тях богомолците коленичат и ги целуват - и техните образи нямат никаква работа на парите, които се подмятат от ръце на ръце. Пак се изгавриха с нас и сложиха покровителя на България св. Иван Рилски на 1-ия лев.
