Защо няма телефонен апарат за гражданите?
Надявам се да се намери някой в Стара Загора, който да може да ми отговори на въпроса: защо в пощенски клон N 3 (намиращ се на бул."Цар Симеон Велики" N 28), няма телефонен апарат за ползване от гражданите? Този въпрос затрудни служителите и в самия клон, и в Централна поща.
И така - моят път на мъките беше следният. Наложи ми се на 16.12.1998 г. да ползвам телефон (моят личен телефон не работеше от два дни). Отидох в пощата, мислейки си, че е напълно нормално да се възползвам от тази услуга. Уви, оказа се, че в пощата можеш да изпратиш препоръчано писмо, да получиш запис или пенсията си например, но да говориш по телефон не можеш. На въпроса ми - "Защо няма апарат? ", ми бе отвърнато: "Ами просто няма. Това е. Пречите на другите след Вас! ". Препоръчано ми беше да ползвам услугите на апарата на БУЛФОН, който се намира до вратата на пощата. Оказа се, че апаратът не приема картата ми. Помислих си, че може да се е повредила нещо и затова влезнах пак в пощата и поисках да си закупя карта. "Няма! ", беше отговорът. "Е, добре, откъде все пак аз да се обадя? Трябва ли да слизам чак в центъра? " Оказа се обаче, че диалогът бързо бе преминал в монолог и аз си говорих просто на стените. На другия ден реших да отида до Централна поща, наивно надявайки се, че там ще получа конкретен отговор. Престоях в сградата близо час, без да можах да разбера в чия компетентност е в крайна сметка да ми отговори на въпроса защо няма телефон за ползване от гражданите в клон 3?
Препращаха ме от етаж на етаж, от врата на врата, от директор на директор. Първо отидох в Информационния център на БТК, оттам ме изпратиха при началника на градската мрежа, после при г-н Славов. Той пък ме изпрати при г-н Ванков. Неговата секретарка пък ме изпрати при г-н Иванов. Е, г-н Иванов го нямаше (чакала съм го 2 часа), но ми бе препоръчано да се обърна към г-н Славов.
Затворих порочния кръг, без да намеря компетентно лице или инстанция, които да могат да отговорят на простия ми въпрос.
Това ли е прословутият европейски стандарт, към който уж сме тръгнали?
Ивайло - най-истинският от българските царе, аристократ по рождение и потомък на древен български род
Навършиха се 720 години от избухването и от успешното завършване на едно българско въстание, довело до превратности, станали във Второто българско царство. Този исторически момент обаче не бе упоменат нито от пресата, нито от телевизия и радио, най-малко от официалните власти и от историците. Бившите управници, гордеещи се с "народния" си произход, фаворизираха бунта преди, но сега дискретно си замълчаха. Новите пък, аристократеещи се, решиха да не се ровят в "селския" метеж, па макар и да е бил успешен. Историците от своя страна заровиха глави в пясъка и оставиха забравата да каже последната си дума. Въпреки всичко личността на цар Ивайло си остава факт, който не може да се забрави и пренебрегне с лека ръка. Точно затова днес се налага по един категоричен начин въпросът: кой е Ивайло и за какво е водил войните си?
През пролетта на 1277 година в Северна България започва едно движение, начело на което застава неизвестен до момента мъж, отличаващ се с голям творчески размах. В продължение на месеци той организира избухването на едно общонародно въстание и го довежда до успешния му край. Така никому неизвестният до този момент Ивайло се възкачва на българския трон и официално е обявен за цар.
Според писаното от византийските историци бил обикновен селянин - свинар, който залъгал с омайни приказки хората и ги примамил да се вдигнат на бунт. По непонятни причини Ивайло бил наричан от елита на тогавашна Византия с обидното прозвище "Лахана", значещо зеленчук, зеле или зелник. Георги Пахимер го нарича още "Кордокувас". С това име бил известен както в България, така и във Византия. Интересно защо сановниците на империята не възприемат това име, а му прикачват и обидното "Лахана". Естествено заради голямата си омраза към него.
Руският учен И. Стрезневски е предложил словосъчетанието Кордокувас да се чете на български Бърдоква, значещо маруля - салата. Вероятно авторът е попаднал на писания /отново от византийски източник/, които поставят знак за равенство между Лахана, Кордокувас и Бърдоква, но подобна категоричност буди съмнения. Защо?
Видно е, че Кордокувас е съчетание от две думи - кордо и кувас. От книгата на Н. Иванова и П. Радева, озаглавена "От А до Я имената на българите" разбираме следното: името Корде, Кордо, Кордул, Корда, Кордина, произлизащо от старобългарското Коръда, Кордь, означава вид меч и е пожелателно име за физическа сила и сръчност. В същата книга имената Кордо и Бърдо се припокриват, като значат едно и също нещо - меч, и са имена, пожелателни за сила, устрем и водачество. Ст.н.с. Петър Добрев в трудовете си, посветени на древните българи, неколкократно упоменава думата "корда", която всъщност и до днес съществува и означава железен, желязо.
Казахме, че Кордокувас е съчетание от две думи, като втората е Кувас. Какво значи тя? На пръв поглед тя наподобява името Кубрат. На гръцки това древно българско име се е произнасяло Кувратс, Куврас и дори Кувас. Напълно възможно е след пет века териториална близост с гърците чисто българското произношение от Кубрат да се превърне в Куврас или Кувас. Възможно е истинското име, с което са го наричали съратниците му, да е Кордокубрат. Според Б. Симеонов Кубрат означава събери, обедини - т.е. обединител. Това е името, дадено някога на кана на Прикавказка България - Куртъ Кубрат /Вълко Обединителя/. Ето как това загадъчно име Кордокувас може да се преведе като Мечът-обединител. По същия начин би се превело и името Бърдоква. Видяхме, че това е пожелателно име за сила, водачество. Такова име според логиката би се дало единствено на човек с определени качества на водач.
Второто българско царство на практика е било зависимо и марионетно през повечето си време от империята. Владетелите са били здраво свързани чрез съюзи и бракове с константинополския двор, а уж самостоятелната българска църква чрез редицата договори и институционалности била обвързана и зависима от Цариградската патриаршия. Всичко това не е можело да не се отрази негативно върху основната маса от народа.
Изгубените връзки с останалите българи извън територията на царството и прокарваният политически "византизъм" от страна на нашите управници са способствали за голямо национално разцепление - разцеплението между управляващия елит и народа. Моралът на владетелите и болярите, в голяма степен характеризиращ се с лукавство, дребнавости, алчност и предателства, с нищо не е способствал за извеждането на народа ни напред както икономически, така и политически.
На всичкото отгоре по това време татарите, вече разбили и завзели Волжка България, все по-често и с по-голяма агресивност проявявали апетитите си и към Дунавска България. Техните нашествия допълнително утежняват положението на всички слоеве на народа. Така се появила и нуждата от това обществено-политическо движение. От своя страна то си избрало и вожда. Като основно и най-важно условие било той да не бъде случаен човек. Подобно дело със случайни хора не се прави.
Кой е Ивайло, какъв е той - селянин свинар, неук и нескопосан или...! По онова време страната ни е била в състояние на перманентна гражданска война, съпътствана от стопанска разруха и национален нихилизъм. Това извиква появяването на Ивайло на историческата сцена.
И все пак може ли един неук селянин, препитавал се до този момент като наемен ратай и слуга свинепас, да развие с такъв размах способностите си, че да оглави това всенародно съпротивително движение? Повярвайте ми, аз мисля, че това е невъзможно! Въстанието е подготвяно по много вещ начин и издалеко, като е било и финансово и материално подплатено от всички страни. Били са създадени и необходимите за целта външни политически връзки. Може ли тогава един неук, необразован и непознаващ елементите на дипломация, както и невеж във военното дело, да постигне всичко това? Едва ли! За да успее едно такова начинание, е необходимо преди всичко създаването на стройна в йерархическо отношение политическа организация, подплатена идеологически и осигурена финансово. Такава организация може да бъде създадена само от икономически добре стоящ човек или група от хора, имащ или имащи съответните връзки с други организации, хора и дори държави.
Създадената организация трябва да има и силен идеологически апарат. Тук е възможно да играят определена роля и българските еретици /богомили, павликяни/. Все пак те са притежавали умението да убеждават поради близостта на вярата им /особено богомилската/ до тази на изначалната вяра.
Налага се и необходимостта от добри военни умения на бъдещите командири от низшия, средния и висшия армейски ешелон. Те могат да бъдат само такива, които поначало притежават някои боляри, войнстващи еретици-павликяни или наемници, на които трябва да се плаща.
Ако един неук свинепас притежава такъв дух, то при всички случаи ще му липсва най-малкото умението, което се научава в подходящата среда и за период от време. Така че с пълна увереност можем да кажем, че общественото положение на Ивайло отговаря на това на аристократа. Пред себе си той е имал дълбоко осмислена и ясна стратегия; тактиката е така построена, че печели всяка битка. Това издава неговия талант на боец и военнокомандващ. Оттук пък произтичат и логическите догадки: дали е бил обикновен болярин или пък е бил от царски род? Дипломатичността, с която приобщава към армията си отцепилите се Константинови военни части, както и последвалата женитба с овдовялата царица Мария показват, че той притежава и трайни дипломатически качества.
Ивайло, освен че е аристократ, е и от царски род. За това свидетелства и фактът, че когато побеждава Константин Тих, той извършва едно сакрално убийство /победеният владетел е обезглавяван от победителя, само ако му е бил равностоен по ранг, т.е. единствено владетел може да извърши това/ по едни напълно характерен за типичния български владетел начин, дори бих казал - от самия царствен род Дуло, и се налага по възможно най-абсолютния начин на българския трон.
Самият василевс му предлага за жена своята дъщеря, а такива подаръци на простосмъртни със съмнителни качества и произход не се правят. Договорите се сключват само и единствено с равностойни партньори. Ако само малко е съществувало съмнение в царствеността на другата страна, такива предложения не са се правили. Ето защо след като Михаил Палеолог прави предложението за женитба, скрепено с договор, то със сигурност е знаел какъв е Ивайло по произход.
Ивайло е законният наследник на българския трон. Той е такъв и поради причината, че с абсолютна сигурност и увереност върви към целта си. В това си начинание е подкрепян по невероятен начин от всички. Така са били подкрепяни само Асеневци, както преди това Самуил, Симеон, Крум, Аспарух и Кубрат - все владетели, доказали с делата си, че са достолепни представители на стария български род Дуло. Само и единствено родът Дуло е бил организатор, обединител, освободител и извисител на България. Това е видно, като проследим цялата хронология на управлението му. Още Авитохол - кана български - довежда народа ни в пределите на Европа и го организира по правилата на държавата. След него Ирник и Кубрат го извисяват, а всички те са от рода Дуло. Тези качества, проявени и в Ивайло, потвърждават, че и той е техен потомък. Потомък на най-истинския владетелски род в Европа - вечния род ДУЛО.
Митко БЕЛЧЕВ
Митко БЕЛЧЕВ е роден през 1957 година в с. Вонеща вода, Великотърновско. Завършил е Институт по машиностроене и електротехника в Пловдив. Работи като метролог в "Агробиохим" - Стара Загора. Заниманията му с различни въпроси от българската история са негово дългогодишно хоби.
Интернет - мощна медия без главен редактор
Вярно е - компютрите са навсякъде. Няма отърване, още повече, че машините взеха, че се обединиха в мощно сдружение с идеална цел, наречено Интернет. Това стана отдавна, ние, българите, обаче го открихме наскоро и побързахме да се втурнем в шарените лабиринти на Интернет-а. И всяка машина е на път да върже здраво и двете ръце на собственика си - едната с мишката, другата с клавиатурата - и благодарение на световната мрежа му обещава да го заведе при изобилието и удоволствието, а и да го срещне с други маниаци - хора, които имат маймунско а (@) в името си.
Медията обаче изобилства с боклуци - всякакви тъпотии, псевдохитроумия, вулгарни подмятания... Бъдете сигурни, че ако нещо ви интересува, то е там, но дори и темата да е най-общочовешка, написаното по нея не е повече от 0,0...1% от цялото, наречено Интернет. И тук има изключение - това е порното. "Виртуалният секс на живо" май осигурява две трети от общия световен трафик по мрежата. По-скоро го твърдят отрицателите на картинките и клиповете, които може да търсят кухненско обзавеждане, мъжки обувки или резервни части за автомобили, но вместо тях на преден план от монитора може да изникнат пищни голи форми - без значение на пол и възраст. Въпрос на късмет!
Статистика по въпроса в България няма. В Интернет се мерят само точните неща, звуци и картинки се леят - върви го брой... Всеки непризнат автор намери трибуна и си записа името с удоволствие, което надминава дълбаенето на кората на дърво с джобно ножче. Лесничеят Валентин Гарджев например е открил тайната на последните четири цифри от ЕГН-то, записано в паспорта ви. Според откривателя тайната на четирите цифри (първите шест всеки знае, че символизират рождената му дата) била строго пазена от малка групировка от силни на деня, които можели да използват информацията, за да манипулират простолюдието. Лесничеят Гарджев ги изобличил, като през свободното си време направил анализи и анкети със стотици граждани, а резултатът е обобщен в таблица с всички комбинации от цифри. Нея всеки може да я получи само срещу 3 американски долара и ще научите откровения от рода:
И т.н.
Всякакви правописни правила, слава Богу, в Интернет липсват. Всъщност там на почит е английският език, но и него родителите му няма да го познаят. Още повече, че в bg-то (инициала на България в Интернет) ще попаднат и на това - KAK GO OBICHA KOSTOV? Мястото е с безплатна регистрация (www.angelfire.com/tx/kostov/), появило се е наскоро с цел да се каже някоя по-солена думичка за първия човек с тази фамилия, за когото се сещате.
Вие обаче не се интересувате нито от секс, нито от политика - вярвате в Бога. За вас е www.ministrymall.com/bg/ - Библия - версия с JAVA (JAVA не е сектантско или библейско понятие, а език за програмиране, който дава възможност на виртуалния свят да изглежда по-шарен). Страницата е издържана в стила на триединството с рекламния етикет НОВО-НОВО-НОВО и под него е заглавието СТАР ЗАВЕТ. Вечната книга си има собствена книга за гости - тоест място, където можете да оставите няколко реда за това дали ви харесва видяното. Отзивите за Завета са само положителни.
Аз съм българче обичам с интернет да се развличам... Това е казал поетът. Мотото е на една от страниците, създадена от Инициативен комитет, строящ мрежовото (web) бъдеще на Родината. Целта е тотално подпомагане на Гювеч.bg - това пък е сайт (plovdiv.techno-link.com/bgs/), който има славата на място, събиращо всичко българско накуп. Приготвянето и консумирането на Гювеча, включва и "вдигане на джангър" по всякакви теми, казват създателите и са сигурни, че "Гювечът прави силата! ". "Търсят се бригадири, зам.-командири и прочее съучастници"... Няма проблеми и вие да се включите в групата "поети с модем".
Интернет дава безброй рецепти. Ако се чувствате пълен, например. Ами четете - поне 1001 начина да отслабнете. Сред тях са и NRG дъвките. Те неутрализират токсичните вещества, потискат апетита, подпомагат процесите на метаболизма, повишават нивото на енергия. Как да не се сдъвчете от яд, че досега не сте попаднали на това Ен-Ер-Джи чудо.
Интернет наистина е мощна медия. Публикациите там носят пълната си тежест и бая умни глави станаха професори, публикувайки трудовете си и същевременно натривайки носа на издатели и печатари. В студията си "Речник - допълнение към речника на българския език" езиковедът Грациан Колев се е доближил до китайско-японското красноречие. Той е застъпник на късите езикови форми и предлага стотици нови думи - едно- и двубуквени (засега). Така например думата "Ая" означава 'жена, която слуша мъжа си и не му се кара, когато се върне пиян'; "Бю" е 'жена прекалила с разхубавяването си'; "Иб" - 'гражданин от арабски произход, имащ апетит към девойки с бяла кожа' и т.н.
Точно чрез Интернет българинът се научи да псува и писмено. Вярно е, че посланията в тоалетните също са подобен опит, но ограничен, защото те могат да се консумират само от еднополови посетители. А и Интернет успешно цитира и родните, и английските тоалетни (www.geocities.com/SoHo/Square/6980/graffity/graffity.htm).
Удобен обект за емоционална "близост" или гняв се оказа Българската телекомуникационна компания. Създаден е специален електронен лист - Fuck БТК!, задръжки и цензура не може да има, няма главен редактор.
Само за начинаещи любители препоръчвам виртуалното списание "Вирус за вас" (home.talkcity.com/ChaplinCt/humour/VFU.HTM) - само един от сериозните опити да се обобщи българската вълна от глупости, публикувани в Интернет.
Новогодишен поздрав на президента на Република България Петър СТОЯНОВ
Уважаеми дами и господа, скъпи граждани на Република България,
За онези, които още не са открили пътя, дано това е крачката, която ще ги приближи към предстоящата, по-добрата част от живота им!
А за всички нас, гражданите на България, сигурен съм, че това ще е крачка, която ще ни отдалечи от драматизма на последните години.
Струва ми се, че след дългото лутане по пътищата на заблудите и илюзиите, сме заслужили най-после да погледнем с ведро и спокойно лице бъдещето си. Разбира се, и през тази година продавачите на надежда не останаха без работа. Надежди имаше в изобилие - толкова, че да ни остане и занапред, но знам и друго: не бива да превръщаме надеждата в последно убежище за нас, българите, да се скриваме в него, когато не ни е останало нищо друго. Затова сега няма да говоря за трудностите, за предизвикателствата и за свързаните с тях очаквания.
В тази бяла нощ ми се иска да кажа на всички вас - моите съотечественици, само няколко човешки думи, изпълнени с повече вяра в българското единство, в българския дух, в българското чувство за градеж. Тъй като времето, в което си задавахме въпросите накъде да вървим и как да постигнем мечтите си, вече изтече. Днес трябва да направим следващите крачки към бъдещето си, и то всички заедно, защото успехът на родината ще дойде, ако изградим нашето ново Ние, в което влизат всички, които милеят за България и са готови да работят за нея. Всички, които са разбрали, че реформата не е партийна и самоцелна и че в крайна сметка доброто бъдеще на родината означава и по-добър живот за всички нейни граждани. А успехът ще ни подмине, ако продължим да се разделяме на "ние" и "те". И тогава поколенията няма да ни простят, че сме превърнали градивното "ние сме" в безличното "те бяха".
Затова се обръщам към българските политици - време е за единение по пътя, който избрахме заедно. Простите факти, ясните доводи и здравият разум ни доведоха до националния избор, а той днес принадлежи на всички българи. Те изнасят на плещите си реформата. Но за да можем да ги разбираме, първо трябва да се научим да говорим помежду си с мисълта за бъдещето на отечеството.
Обръщам се към всички граждани на родината! Наши са най-големите усилия днес, защото на нас и на нашите деца принадлежи България. Благодаря ви за търпението, за почтеността и достойнството, с които понасяхте и продължавате да понасяте нелеките български дни. И вярвам, че няма да позволите вярата и волята ни за по-добър живот да бъдат измамени или подменени.
Обръщам се в този час и към бедните, самотните, болните, незаслужено пренебрегваните! Зная колко големи длъжници сме ви. Улисани в дебрите на всекидневието и увлечени в преследването на толкова важни неща, понякога забравяме, че най-важен е човекът до нас и че толкова по-важен е той, колкото по-самотен и безпомощен е. Простете ни, че и през тази година не намерихме достатъчно време за вашите проблеми!
Обръщам се и към младото поколение българи! Благодаря ви, че ни помогнахте да видим страната си в перспективата на новия век, че ни показахте как можем да се променяме и в същото време да си оставаме българи. Благодаря на онези, които работят тук, работят за родината си, независимо от трудностите, които все още ни заобикалят!
А на другите, които заминаха, искам да кажа - разчитаме на вас! Защото сърцата ви няма как да не са останали тук, при корените ви, впити дълбоко в земята, която ви обича.
Скъпи сънародници, позволете ми секунди преди новата 99-та година да вдигна наздравица за всички нас и за всеки един поотделно. Нека кажа "наздраве" за здравето и щастието на всички, за успехите и благополучието ни. Наздраве за България! Честита Нова година!
Старозагорци са по-осведомени за това, което става в страната, отколкото в града им
- Г-н Недев, като социолог какво Ви направи впечатление в отговорите по повод това допитване, отразяващи широкото обществено мнение в Стара Загора?
- Първо, това е една мозаечна структура на общественото мнение по отношение на всякакви постижения на града. Само в единични случаи можем да намерим нещо, което има пълен образ в обществото - да е познато от всичките му страни както за авторите му, така и за самото него като стойност; от всичките тези близо 120 предложения само около 1/10 част са много добре познати. Останалите просто ги сглобяваме като мозайка или - с други думи - виждаме, че хората в някои случаи са забелязали един аспект на предложението, други - друг, трети знаят автора, но не знаят в какво точно се състои самото постижение. В крайна сметка голяма част от тези неща са значими, и то не само за рамките на града и общината, но и за страната; някои имат стойност и в световен мащаб. В този смисъл трябва да кажем, че хората в Стара Загора са частично информирани за това, което става в града във всичките му проявления. Парадоксът е, че те са по-осведомени за неща, които са по-далеч от тях, които стават в страната, отколкото за събития, които са се случили в града.
- Според Вас на какво се дължи това разминаване в осведомеността - да не знаеш какво става в града, в който живееш, а да знаеш какво се случва в столицата?
- Мисля, че на две неща. Първо, хората имат ограничен кръг от източници, от които черпят информация за местни събития. Това са най-вече медиите, но ако анализираме нещата, ще видим, че, например, радиостанции, които пускат много музика и съобщават събитията от национален мащаб, по-трудно стигат до събитията в региона и в града. От друга страна, за хората информацията не е на първо място по смисъл и по ценност. За съжаление нуждата от информация не е толкова висока, колкото може би трябва да бъде. Ето защо се случва едно постижение да е много значимо, а да е непознато. Хората просто нямат жизнена потребност от такава информация. Друг е въпросът, че тази потребност се възпитава, че този процес е взаимен и ако медиите намерят интересния начин на поднасяне на информацията, естествено, че хората ще стигнат до нея.
- В този смисъл зрителят, слушателят е много повече информиран за продукт, който се рекламира, а в същото време информация за неща, които биха изграждали ценностната му система като жител на този град, не му се предоставя. Това води до ощетяване на личността и нейното съпричастие към проблемите и към радостите на града, в който живее.
- На средния човек се гледа по-скоро като на купувач, като на клиент, на човек, който би трябвало да похарчи пари за нещо, отколкото като на човек, който трябва да бъде информиран. Наистина лавината от реклами възпитава елементарно чувство на потребление, а не някакви ценности, свързани със съпричастност към събития, които стават в общината, към постижения на старозагорци, които правят града уважаван и популярен в света и в страната. Просто тук имаме точно такова гледище - човекът като купувач на продукция, а не като потребител на информация.
- То личи, примерно, в отговорите в категорията за номинациите "Произведено в Стара Загора". Ако човек се интересува от производството в Стара Загора, без да познава какви са условията, ако се довери на тази анкета, той ще направи извода, че става въпрос за много малък градец, в който освен колбаси, мляко и енергоспестяващи лампи друго не се произвежда. А може би обективно и така стоят нещата?
- Ако хвърлим поглед на списъка за постижения в "Произведено в Стара Загора", можем да си съставим сравнително точна представа за икономиката в града - какво се произвежда и какво се развива в момента, какъв е пазарът на продукти в региона, а така също и за заетостта. Просто тук имаме едно сериозно разминаване между града като материална база, като инвестиран капитал и между това какво тези инвестиции произвеждат или какво не произвеждат. Естествено е, че дребният и средният бизнес, който все пак се опитва да произвежда нещо, бе отбелязан като основен дял на производството, а огромни предприятия липсват. Тук например за роботи, за машиностроене, за дискове изобщо не се споменава; по-скоро дисковете се споменават там, където носят някаква по-популярна художествена стойност. И това е все пак хубаво - че има някаква светлина в тунела като произвеждане на нещо, което има друга стойност.
- Както, да речем, в случая със събитията в Стара Загора - те са избрани като че ли в един утилитарен план; като събитие е посочено поставянето на светофар на "Руски" и на "Столетов".
- Нека се поставим на мястото на обикновения човек. По радиото му казват какво да си купи и каква музика да слуша, във вестника прочита за някакви, общо взето, криминални събития и тази светлина, която той вижда, е наистина светофарът, край който минава и който довчера го е нямало. Не много радостна картина, но това е така, факт е. Но има и хора, които са забелязали в мрака и други събития, по-светли като постижения - гостуване на поети, на писатели; традиционни производства за Стара Загора, които не са загубили блясъка си, също са забелязани. Малко са, но наистина ги има. В първоначалното проучване при част от анкетираните събитията бяха схващани в по-широк смисъл и бяха посочвани и негативни събития - например, че Стара Загора твърде дълго време беше разкопана, неподдържаните паркове, многото кучета и прочие.
- Това социологическо проучване помогна в някаква степен да се градират постиженията в тяхната стойност, значимост... - Беше избран този начин, макар че той е далеч от експертния анализ. Затова, хвърляйки поглед на списъците с предложения, в един елит от хора, доста информирани за града, неизбежно възниква някаква съпротива против списъка; защото самият той съдържа противоречията на общественото мнение в разбирането за едно постижение. Още повече, че тук се проявява и противоречието между хората, които са информирани, и хората, които по-рядко стигат до такава информация, а това са 95% от всички граждани. Такова противоречие неизбежно има и много често реакцията е: как е възможно това да е в списъка /например Глория, светофара и други подобни/. Просто ние трябва да свикнем, че нещата много често са по-различни от това, което си представяме като цялостна картина на общественото мнение. Много интересно би било да се следи развитието на нещата занапред - развитието на ценностната система на съгражданите ни. Аз мисля, че освен че излъчва най-значимите постижения на града, едно подобно проучване служи и като материал за оценка на оБщественото мнение към момента - разбирането за това кое е ценно и кое не.
Ако се вгледаме в това как хората гледат на различните събития, ще видим, че много неща, които биха били много силно критикувани от по-информираните хора и от експертите, в крайна сметка имат нещо ценно в себе си. Всъщност противоречието между отношението на експертите и масовото обществено мнение може да даде рационалното зърно, което ще послужи като нещо, на което да се стъпи при по-следващото постижение. Ако дадем само експерти да оценяват едно събитие, вероятно те ще бъдат много по-критични, могат да намерят и недостатъци в него и много е вероятно от дърветата да не видят гората. Докато общественото мнение този недостатък го избягва поради своята отдалеченост от нещата. Т.е. хората успяват да видят нещо, което тези, които са потънали вътре в нещата, не го виждат. Това е смисълът на широката обществена основа, от която се тръгва, за разлика от елитарната и чисто затворената оценка.
Точно време
Часовниците в старозагорската Съдебна палата могат да ти съберат очите... Вървя по коридора на първия етаж. В североизточния ъгъл стоят два часовника. Единият, на север, показва 8,20 часа, а другият, на изток - 9,05. На кой да вярвам? По коридора на югоизток няма нито един часовник. Зяпат само елсвръзките /клемите/ на двата липсващи. Дали не липсват още от времето на бившия ОНС, което някой може да тръгне да чете "О, недейте се намесва в тия работи! "?
Тръгвам за втория етаж. Над вратата на голямата заседателна зала /запад/ часовникът е застинал на 8,25 - часът, в който започват заседанията на съда. Продължавам по коридорите. От североизточния ъгъл дебнат две кривогледи очи - северният часовник показва 3,10 часа, а източният се пъчи на 8,15. И двата са спрели. На югоизточния ъгъл "сиамските близнаци" също са разчекнали времето - спрели са на 4,15 и 8,20 часа.
Същата картинка по следите на изчезналото време се повтаря и на третия етаж, където са прокуратурата и районния съд, и на четвъртия етаж. Чудя се: представителна и важна сграда, в която времето е на особена почит; четири етажа; 14 часовника с елзахранване и централно регулиране - защо всички показват различно "мъртво време"?
Куца ли българското време? Откъде дойде тази немара към обществените часовници на Стара Загора?
Навремето във фоайето на първия етаж на театъра и високо над сцената имаше часовници. Сега ги няма. Старозагорци бяха свикнали и с електронния часовник на покрива на хотел-ресторант "Верея". Отвикнаха. Часовникът на купола на бившата Популярна банка срещу Синдикалния дом също е онемял. Сега сградата се ремонтира. Дано ремонтират и часовника. Този старик краси града. Електронният часовник до Универмага е замръзнал на 21.11. Тогава поне още нямаше люта зима?!
А какви чудесни две часовникови кули има в центъра на Стара Загора! Югоизточните стени на кулата на многострадалните градски хали пазят немите свидетели на нехайството - две слепи гнезда за часовници. Добре поне, че часовникът на пощенската кула удря тихо, но вярно... Браво и на по-новия часовник на Кукления театър - пее, та се къса, и не къса нишката на времето - атракция за малки и големи! ...
В търсене на "точно време", изпуснах бързия влак за Балкана. Не можах да отида до гара Змейово да си сверя часовника с тамошния - казват, най-точния в България. Приятели ме успокоиха. Година вече откак прочутият "тик-так" бил изчезнал от фасадата на гарата.
Хороскоп /4 - 10 януари/
Хороскоп /4 - 10 януари/
ОВЕН
Прекарайте свободните дни спокойно и с настроение, без да се натоварвате с грижи и мисли за евентуални бъдещи проблеми и трудни задачи. Ще ви стане приятно от многото комплименти на околните и нечие дискретно ухажване. Ще имате и вдъхновяващо обаждане отдалече, което сте очаквали от дълго време. Приятели ще ви изненадат с интересен подарък.
ТЕЛЕЦ
Чувствате се настроени за големи фиести. Тонусът ви е висок, живеете в душевно равновесие и в хармония с околните и най-близките си хора. Ако използвате въображението си, можете да направите чудеса в професионалната сфера. Възможно е да ви дойдат гости, с които ще прекарате много добре в семеен кръг. Веселото ви настроение заразява всички около вас и ви прави желан партньор на светски сбирки.
БЛИЗНАЦИ
Проблемите с интимния партньор няма да изчезнат, но през тези дни поне се постарайте да ги оставите на заден план. Използвайте времето, за да изпълните обещанието си пред децата и да подобрите семейния климат. Не давайте ухо на клюки и злословия. Ваш колега използва мекушавия ви характер със спекулативни цели.
РАК
Отделяте все повече време на спокойни и приятни занимания. Отдавна очаквахте този миг, тъй като напоследък служебният ви живот беше изключително натоварен. Във финансов аспект нещата ви се развиват като по ноти. Сделка, за която се притеснявахте, вече е доведена до успешен завършек и тепърва ще ви носи дивиденти.
ЛЪВ
Семейството ви изпитва остра нужда от вашата любов, така че постарайте се да им доставите повече радост. Отделяйте на близките си хора повече време и вземайте по-дейно участие във всички домашни начинания. Не прекалявайте с алкохола и мазните храни, защото здравето ви и без това не е в цветущо състояние. Помислете за малко диета или опитайте да поспортувате.
ДЕВА
Блестящи компаньони, приятни гости и щедри домакини - тези дни хората от вашата зодия ще са в центъра на общественото внимание. Общувате с хората с лекота и създавате приятно впечатление у висшестоящите. Неотразимият ви чар вече е направил впечатление и на персона от срещуположния пол, която отдавна търси по-интимен контакт с вас.
ВЕЗНИ
Заздравете мостовете в отношенията си с колегите и началниците. Сега ви е повече от необходимо да проявите такт и търпение. Времето като цяло работи за вас и само от вас зависи да използвате натрупаните напоследък позитивни оценки за вашата работа. Здравословните ви проблеми вече отшумяват, но ви са необходими повече почивка, сън и спокойствие.
СКОРПИОН
Рискувате да изпаднете в деликатна ситуация заради собствените си изхвърляния. По-добре прекарвайте времето си в работа и спрете да надничате в личния живот на околните. Близките ви очакват да спазите обещанията си пред тях, но не се опитвайте да се справите сами с всичко, само ще се изнервите допълнително.
СТРЕЛЕЦ
Изпитвате досада, дори скука при необходимостта да се захванете с обичайните си служебни дейности. Не се плашете от рисковете, дерзайте и проявявайте повече изобретателност. Отлагате във времето вземането на важно решение, но е крайно време да се вземете в ръце и да се определите на чия страна сте в завихрил се неотдавна служебен конфликт.
КОЗИРОГ
Околните дори не се досещат за проблемите ви, тъй като външно запазвате обичайната си приветливост и спокойствие. Гледайте с повече оптимизъм на временните затруднения, още повече, че скоро те ще се решат от само себе си. Близките ви хора ви подкрепят във всяко отношение. Избягвайте светски сбирки, само ще се натоварите емоционално.
ВОДОЛЕЙ
През тази седмица е възможно кратко пътуване или малка промяна на начина ви на живот. Ще я приемете с радост, тъй като напоследък еднообразното ви ежедневие беше започнало да ви изнервя. Мислите непрестанно за човек, с който отдавна сте се раздалечили. Не се измъчвайте, потърсете го, той ще ви приеме с обичайното благоразположение.
РИБИ
Ще се натъкнете на предизвикателства към професионалния ви опит. Не очаквайте парични постъпления точно сега, помислете за заздравяване на служебните си позиции. Не се хвърляйте самоцелно в авантюри и пазете личния си живот далеч от недоброжелателни колеги и приятели. Сега е моментът да бъдете по-умерени както в отношенията си с близките хора, така и с деловите партньори.
"Едропанелните жилища трябва да се изолират допълнително - те са с по-добро разпределение и по-здрави от новото строителство"
- Г-н Иванов, съществува ли програма, която да предвижда и в Стара Загора привеждането на съществуващия жилищен фонд към съвременните изисквания на строителството?
- Както много често се случва, такава програма има, но не и в Стара Загора. Просто трябва някой да я организира. По програмата ФАР има отпуснати немалко средства. В градовете Радомир, Пазарджик и Пловдив вече се работи интензивно в тази посока. Става въпрос за префасадиране и подобряване на топло- и звукоизолационните качества на едропанелните жилищни сгради, които нямат съответните параметри. Използват се специални изолационни материали. Някои от тях са на фирмата "Фебран", която не се нуждае от реклама. В технологията няма нищо сложно или ново, тя отдавна е известна. Сградите придобиват съвсем различен облик и което е по-важно, подобряват многократно качествата си на жилища.
- Толкова лошо ли е в действителност едропанелното строителство?
- Много тиражираното по медиите некомпетентно и невярно твърдение, че животът на панелните жилища е 30-40 години, след което те ще започнат да падат, е абсолютно измислено. Едропанелните сгради дори се амортизират много по-малко от останалите жилищни сгради. Просто няма какво да се амортизира - те са предимно от бетон и желязо. Те си имат стоманобетонни носещи панели и при тях много бавно настъпва стареенето. Животът на бетона е около 150 години. Кирпичените паянтови къщи живяха 150 години. Според мен едропанелните категорично трябва да ги надживеят. Аз лично имам стара къща в планината, която е с дървена конструкция и кирпич - така наречената паянтова сграда. Строена е през 1921 година и все още е напълно запазена. Гарантирам, че поне още 50 години ще бъде напълно здрава. Като специалист категорично заявявам, че едропанелната сграда ще надживее моята паянтова къща.
Необходимо е в Стара Загора да бъде проучена програмата ФАР и да се организира подобряването на качеството на панелните жилища. Просто някой трябва да задейства нещата.
Единственият сериозен проблем при едропанелните жилища е кондензът и той лесно може да се отстрани чрез изолация отвън, а и отвътре, ако се налага. Те имат много по-добро разпределение от новото строителство в Стара Загора. С много по-широки оси са. Всяка стая си има собствено директно осветление.
Вътрешното изолиране на едропанелното жилище може да стане по няколко начина:
Всички тези изолации са необходими, за да се премахне кондензът, който се образува и от който стената се намокря и после почернява. В такива случаи хората си мислят, че фугите текат, а това не е вярно. Тези течове не са от фугите, защото хората, които познават детайла на тази фуга, знаят, че тя не може да тече. Проблемът е в кондензирането! Появиха се обаче разни фирми-алпинисти, които ходят из града и попълват фугите на панелните сгради. Получава се много грозно, а панелните сгради и без това са грозни и еднообразни.
А цялото ново строителство в Стара Загора, което правим в момента, със съвсем малки изключения, е с вътрешни боксови помещения, с тесни оси, със стаи като коридори.
- Собствениците и предприемачите ли изискват подобен тип ново строителство?
- Естествено. Целта на собственика е да получи максимален брой помещения върху своята площ. Целта на предприемача пък e да построи максимален брой жилища. Интересът в тази посока е взаимен и затова строителството се издува, а това е грешка. Като прибавим и изпълнението, където заради поевтиняване много често се намалява желязото, някои стоманобетонни елементи - и резултатът е налице. Това са примери от практиката в Стара Загора през последните години. От друга страна подобно строителство е и логична тенденция. Навсякъде по света центърът на един град се урбанизира повече и се застроява по-гъсто от периферията, но все пак разумно.
- Може ли да бъде казано на населението нещо ново по повод узаконяването на незаконните строежи? Знаем, че срокът за подаване на декларациите изтече на 31.12.
- До този момент законодателят не е предвидил някакви облегчени условия за узаконяване на незаконните строежи. Би било добре да бъдат дадени някакви облегчения. В противен случай, ако не се промени законодателството, тези декларации са абсолютно безсмислени. Единствено узаконяването на основно жилище е облегчено, но тези жилища са незначителна част от незаконното строителство. Естествено, че хората няма да бъдат лишени от дома, в който живеят.
Има един много сериозен въпрос, който засяга гражданите и инвеститорите. От 1 юни 1999 г. в строителството ще се въведе независим строителен контрол и това е много добре. Защото в момента няма достатъчен контрол и в много случаи се строи некачествено.
Съюзът на архитектите в България изпрати декларация до Министерството на териториалното развитие и благоустройството, в която изразява своето несъгласие относно независимия контрол в проектирането. Такъв контрол няма никъде по света - при него го няма творческият момент, няма го авторът на проекта. Навсякъде авторът сам контролира изпълнението на проекта си. Все едно да контролираме художник как рисува - след такова вмешателство той вече няма да е автор на картината.
С последните изменения на Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство доста се усложняват процедурите по одобряването на проекти, получаването на строително разрешение и особено с назначаването на приемателна комисия. Това е много загубено време. Получава се противоречие между бързото движение на парите, което се изисква при свободната пазарна икономика, и законодателството, където движението е като на костенурка. Получава се парадокс - по-лесно би се узаконил незаконен строеж /когато, разбира се, отговаря на техническите норми/, а по-трудно се получава строително разрешение за ново строителство.
Трябва да се внимава със суровото законодателство, то може да хвърли сянка върху създаващите го политици.
"И на следващите избори Стара Загора ще остане син град"
Роден е на 11 август 1960 г. в Габрово. И зодията, и месторождението са сложили отпечатък върху личността и професията му. Завършил е специалност "Финанси и кредит" в Свищов. Спортувал активно колоездене. Работил е в ДЗУ, днес твърди, че там е била най-голямата му школа. Един от създателите на Транспортна банка и на Банка за земеделски кредит. От март 1998 г. е шеф на Първа инвестиционна банка, клон Стара Загора. Женен е и има двама сина. Съпругата му е главен счетоводител в Данъчна служба. С гордост споделя, че големият син на 15 години е много сръчен и вече се опитва да го отменя в домашните ангажименти.
- Г-н Весов, с какви подаръци Ви изненада Дядо Коледа тази година?
- Коледа посрещнах в семейна обстановка със съпругата си и с децата. В новогодишната вечер (бел. ред.: интервюто е взето преди празника) ще бъдем в същия състав, но и с кумовете си. Много се радвам, защото се събираме рядко, а с тях са свързани най-добрите ни студентски години в Свищов. Подаръците бяха много и най-различни, но най-скъпи са ми тези от децата. Малкият ми нарисува картичка с надпис "Честита Коледа". Големият се изхитри и каза, че след като не можал да се начуди какво да ми подари, решил да се присъедини към подаръка на брат си.
- Краят на годината е време за равносметки и прогнози. С дългогодишния си опит на банкер как преценявате изминалата финансова година за България и какви са прогнозите Ви за новата 1999-та?
- Най-напред искам да кажа, че не съм банкер, а банков служител, защото не съм собственик на банка. От малкото хубави неща, които се случиха през изминалата година, най-доброто беше финансовата стабилизация на държавата. При сегашната ситуация човек може да си направи сметката в по-дългосрочен план. Друг е въпросът каква беше цената на постигнатата стабилизация. Според мен тя беше на много нисък праг, който в крайна сметка попречи на хората да работят. И ако трябва да си говорим за пожелания във финансовата сфера, те трябва да бъдат точно в тази насока. Колкото до прогнозата ми за следващата година, тя не е особено оптимистична, защото и параметрите, които са заложени в матрицата на споразумението с МВФ, поне дотолкова, доколкото ги познавам, също не са оптимистични. Цените на приватизиращите се предприятия са такива, че не могат да напълнят хазната. Продължаваме да вървим по една спирала - ще получаваме траншове от Фонда, ще си изплащаме старите задължения и ще правим нови. Въпреки всичко се надявам, че нещата могат да тръгнат на добра страна. Слушах наскоро премиера, направи ми впечатление самокритичния му тон. Той и хората около него декларират желание за засилване на диалогичността. Мисля, че вече са разбрали къде са сбъркали.
- Банката, която ръководите, като че ли не е позната на широкия кръг българи... - Вярно е, че Първа инвестиционна банка не е толкова позната на старозагорци, пък и на широк кръг хора, но е известна на големите корпоративни клиенти и на световните финансови пазари. Това за мен е особено важно. Само преди две седмици банката ни получи най-високия кредитен рейтинг в България. Тя е първата българска финансова институция, включена в световния каталог на финансовите институции. Ние бяхме сред българските банки с най-висок размер на печалба за първото 9-месечие на годината. Може би основна заслуга за това имат 9-те ни основни акционери, които се събират и заедно вземат решенията. Сред тях най-големи са Европейската приватизационна инвестиционна компания, Европейската банка за възстановяване и развитие. Имената им са показателни и говорят достатъчно за сигурността на ПИБ. Нашата банка участва активно на капиталовите пазари и в приватизационните процеси.
- Напоследък се заговори усилено за необходимостта от консолидация на банките... - Нормално е това, което не можа да стане по административен път, да стане по финансов. Така или иначе, капиталовата база на банките трябва да бъде увеличена, защото процесът на приватизация го изисква. Не е възможно банка с малък капитал да кредитира качествено клиенти и да им помага. Трябва да се върви към този процес и колкото по-рано, толкова по-добре. Но не механично, защото не може сравнително силна банка да се събере с лоша и да се получи средноаритметично добра финансова институция. По-добре е някои да отпаднат от пазара, но да се знае, че са останали примерно 10 сериозни банки. Друг е въпросът, че не трябва да пускаме лесно чуждите банки. Те не играят по нашите правила.
- Освен банков специалист Вие сте и запален спортист, но името Ви беше въвлечено в конфликт около баскетболния клуб на ДЗУ. Успяхте ли вече да "свалите" напрежението от личността си на тази тема?
- Поне от моя страна този въпрос е решен. Мога само да пожелая през следващата година отборът да е още по-добре от предишната, защото Стара Загора заслужава такъв отбор. Пожелавам успех на момичетата от сърце. Но искам и нещо друго. Както Стара Загора има национален отбор по баскетбол, така през следващата година да имаме и футболни професионалисти в "Б" групата.
- В общественото пространство витаят слухове, че Евролевицата, на която Вие сте активен член, има намерение да издигне кандидатурата Ви за предстоящите местни избори... - За първи път от вас чувам за амбициите си в тази посока, но виждам себе си като много добър кмет. Това в рамките на шегата, разбира се. Иначе гледам много несериозно на тези приказки и веднага ще обясня защо. Евролевицата проведе съвсем наскоро национална конференция и на нея обсъдихме политиката си за предстоящите местни избори. Дадохме мандат на централното ръководство, в което съм и аз, да подготви споразумение с партиите от социалдемократическия спектър.
Много пъти вече съм казвал, че на Стара Загора й трябва силна личност, която да решава местни, а не политически проблеми и която няма да се поддаде на компромиси в името на собствената си партия. Това трябва да е личност с достатъчно добри позиции в бизнессредите и във финансовия свят и с възможности за контакти с европейските финансови институции. Ето, имаме проблем с водата, който никой досега не е успял да разреши. Ако някой направи това, трябва да му сложат паметник пред общината. И все пак мисля, че и следващата година изборът ще бъде политически и пак ще бъде "син", защото Стара Загора е определено син град.
Колкото до моята кандидатура, първо, не виждам възможности да се кандидатирам. Иначе съм работил в системата на съветите и тогава бях стигнал до определено равнище. Мисля, че мога да бъда полезен, но не е сега моментът. Трябват ми още две години. До 40-тата си година човек все още не е достатъчно зрял или по-скоро се поддава на емоции, а в политиката емоциите са опасно нещо.
- Г-н Весов, Вие сте известен светски лъв. С лекота печелите симпатиите на нежния пол. Ласкае ли това мъжкото Ви самочувствие?
- Много неща могат да повдигнат тонуса на човек. Но не знам дали има мъж, който с ръка на сърце ще каже, че му е неприятно да бъде до хубава жена или в приятна дамска компания. Гледам на тези неща съвсем нормално. Но когато искам, мога чудесно да овладея емоциите си.
- В навечерието на Новата година какво си пожелавате в личен аспект?
- През 1998 г. мечтата ми беше да вляза в сградата, в която сега е ПИБ, защото ние я ремонтирахме преди време. Мислех си на шега, че ще вляза тук, ако трябва, дори като представител на Светия синод или като някакъв друг, само защото аз съм правил тази сграда и знам каква беше тя преди. За следващата година не съм си поставил конкретна задача, но като се видим след 1 януари, ще ви кажа.
Накрая искам да пожелая на хората, които правят вестник "Национална бизнес поща" две неща. На първо място - много здраве и успехи в професионалната дейност, и на второ - вестникът да си остане такъв, какъвто е. Хората са свикнали с него, приели са го с неговата обективност и стил и искат да си го четат. Това е старозагорският вестник.
"Принцеса Анастасия" - холивудски фалшификат с дългобойна стратегия
Безспорно пълнометражният широкоекранен анимационен филм "Принцеса Анастасия" на "20th Senturi Fox" е талантливо направен филм, който се гледа с еднакъв интерес и от децата, и от възрастните. Използвайки класическите средства на досегашното рисувано кино, създателите на филма откриват и прилагат успешно и фантастичните възможности на компютърната техника. С това "Принцеса Анастасия" бележи нова ера във филмовата анимация. Филмът носи всички онези най-приятни черти на американския мюзикъл - приключението, борбата между доброто и злото, победата на истината. Но да видим на коя истина.
Кои са самите филмови герои? На първо място това е принцеса Анастасия - най-малката дъщеря на последния руски цар Николай II, слугата Димитрий, нейната баба - императрица Мария, зловещият Распутин, аристократът Владимир, както и причудливата фауна, без която една приказка не може.
Въпреки че авторите на този филм не се интересуват от историческата истина, в специалния рекламен филм за това как е създадено това забележително кинопроизведение, който вървя няколко седмици по "Нова телевизия", един глас зад кадър непрекъснато повтаряше, че "това е истинската история на Анастасия". Там е работата, че историята съвсем не е истинска и съвсем не е безобидна.
И така, майки, бащи и невръстни дечица, вие гледате един небезобиден филмов фалшификат, който бе тиражиран и за домашното видео.
Известно е, че цар Николай II разпределя огромни парични средства в чуждестранни банки, които, ако се докажело, че претендентката е наистина Анастасия, трябвало да бъдат дадени на Анна Андерсон. А тя разполагала с удивително точни данни за царските банкови сметки в чужбина. Едва преди десетина години германският съд отклонява нейното окончателно признаване. През 1994 година в лаборатория на Скотланд ярд бе направен ДНК-анализ на запазен материал от претендентката и резултатите категорично показаха, че тя няма нищо общо с руската царска фамилия.
Убийството на Романови през 1918 година е чисто политическо криминално убийство, целящо домогването на болшевиките до царските съкровища в чужбина, които днес се оценяват на стойност над 150 млрд. долара. 80 години продължава "играта" за тези пари. Колкото до революцията в Русия, за някои хора тя се оказва твърде печеливша работа. Известно е, че Ленин, освен от Германия, получава големи суми и от Съединените щати. Американският еврейски комитет в Ню Йорк изпраща средства за революционното движение в Русия. "Болшевишкото правителство - пише авторката Елизабет Хереш в книгата си "Николай II" - състоящо се изключително от евреи, няма да се отблагодари за това. Съветският режим се отнася към евреите по-лошо от царската власт. " В аргумента, че американската финансова помощ за Русия премахва "германското вмешателство", се вслушват банките и учрежденията на нюйоркската "Уолстрийт", които са спонсори на парите, изпращани в Петроград, чрез Сити банк.
Историята вече проговаря какво са спечелили някои хора от революцията: личната сметка на Троцки в една от американските банки след руската революция е била в размер от сто милиона долара /това в онези времена!/, а личната сметка на Ленин в Швейцария - осемдесет милиона. Известно е също, че Свердлов през осемнайста година е извикал от Щатите брат си, дребен банкер, и го поставил в съответния нарком. Златният запас на Русия е бил изнесен преимуществено в Щатите. И тук специалистите напомнят, че рублата до революцията е била най-стабилната валута в света, тъй като е била обезпечена с безусловен златен еквивалент. Освен това е било изнесено църковното злато и личните ценности на гражданите на огромната и най-богата страна. След руската революция някои провинциални американски банки, които активно са финансирали комисарите, са разцъфтели по фантастичен начин. Изведнъж са се намерили някакви луди инвестиции, които са извели Щатите от комата на двайсет и осма година и са превърнали САЩ от провинциална и абсолютно невлиятелна страна в най-крупната световна финансова сила. Ето каква била цялата работа. Ето го фокусът и целият финансов гений на американците.
Сега работата е как да се докопат до царските съкровища. Затова беше измислена и тази Анна Андерсон и цяла сюрия още неуспели Лъжеанастасии и Лъжеалексеевци. На свой ред Холивуд, или така нареченото американско еврейско кино, продължава играта. Защо да не се промият днес мозъците на зрителите с историята на холивудската принцеса Анастасия. И да не стане сега, след години, ако се извади от торбата отново въпросът за парите на Николай II, хората ще си спомнят историята, разказана им от екрана, и виж, че са ги метнали отново, както техните прабаби и прадядовци.
Така че гледайте този филм с едно наум: той е красивичък и занимателен, но е и коварно фалшив и неистински, създаден е да промива мозъци.
Донка ЙОТОВА, автор на книгата "Романови - краят на една мистерия"
