СДС подарява на ромите коледна вечер
След благотворителния бал на младежката организация на СДС в Стара Загора с децата от домовете за сираци, който се състоя в новия ресторант на Военния клуб още преди откриването му, СДС подготвя подарък и за ромите от кв. "Лозенец".
Общинският лидер на СДС в Стара Загора г-н Иван Гавазов сподели, че се е ангажирал с организацията и осигуряването на спонсори за предстоящия празник. Още на 23.12. насред квартала ще бъде поставена и украсена голяма коледна елха. Според него музиката ще се лее от ранни зори на този ден до кой знае кога, защото ромите знаят да празнуват, а празниците им рядко продължават само ден. Още щом чули за инициативата, те с радост започнали да стягат свой коледен базар. Ще има изненади за малки и големи. Дядо Коледа със сигурност няма да отмине кв. "Лозенец" тази година.
Лично г-н Гавазов ще открие веселбата, в която ще се включи цялото общинско ръководство на СДС.
Австрийски синдикат осигурява топла храна на 250 деца
В края на ноември делегация от Синдиката на работещите в частния сектор от Виена (GPA) гостува на регионалното ръководство на КНСБ - Стара Загора. Курт Хофер, член на президиума на GPA, и Норберт Шейт, секретар на GPA, са предали събраните като дарение средства в размер на 17 000 германски марки. Волята е с парите да се хранят деца на финансово затруднени членове на КНСБ от Стара Загора. Вече са уточнени кои 200 деца ще се възползват от помощта, като предложенията са направени от синдикалните организации в предприятията на родителите. Ще се хранят и 50 деца на безработни и многодетни семейства.
Контактите с австрийския синдикат започват през есента на 1997 г. В резултатът на тях беше проведена първата благотворителна акция в рамките на проекта "Зима и глад в България".
"През тази година потърсихме по-рационален подход. Договорихме се с "Ученически столове" и с общинската администрация помощите да се използват чрез столовете на училищата, а общината да поеме намалението на храната и режийните разходи", съобщи председателката на КНСБ - Стара Загора, Иванка Данаилова. Има договорки и със столове, които не са на територията на училища, а на деца до 7-годишна възраст ще бъдат раздадени мултивитамини.
КНСБ ще издава специални купони за храната, които са на стойност 600 лв., колкото и другите, използвани в училищните столове. Децата ще използват безплатните купони от януари до май, всеки учебен ден. Купоните са защитени от фалшифициране. Злоупотреби с парите не може да има, защото суми няма да се превеждат авансово, а в края на месеца ще се осребряват събраните купони.
През февруари 1999 г. представители на австрийския синдикат ще гостуват отново в Стара Загора, за да се уверят лично, че дарението им се реализира пълноценно.
Ако жената иска... Цептер
"Ако жената много силно иска нещо, практически е невъзможно да бъде разубедена. В повечето случаи аз все пак успявам да парирам натрапчивите желания на моята съпруга, но вече две години тя мечтае за съдовете на Цептер. Всички мои аргументи, че е скъпо, че вече имаме достатъчно тенджери, не помагат. Най-накрая аз не издържах и реших сам да разбера какво толкова е харесала съпругата ми в тези съдове. Разбрах, че офисът на фирмата в Стара Загора се намира в Салабашевата къща, II етаж. Отидох. Посрещна ме с усмивка мениджър Розана Тенева. Тя вежливо и подробно ми разказа както за самата фирма Цептер, така и за необикновената й продукция. Толкова увлекателно разказваше, че аз бях силно впечатлен. Цептер е не само лидер в производството на екологично чисти съдове и козметика, а и един своеобразен, удивително чаровен, творящ хармония свят. Работещите за Цептер са безрезервно отдадени на своята работа и говорят за предимствата и качествата на продуктите като за нещо лично. Рекламата на Цептер е необичайна. Тя е ненатрапчива и насочена изключително в полза на потребителя, с грижа за неговото здраве.
За никого не е тайна, че животът сега е много труден и затова Цептер се старае да поддържа такава ценова политика, която да даде възможност практически всеки да си позволи тези уникални съдове. Много са системите и формите на разсрочено плащане на уникалните изделия. Клиентът сам избира за себе си формата и размера на месечните вноски, като разсрочването на плащанията достигат до две години. Индивидуално е отношението към всеки клиент. Достатъчно е да поканите в дома си консултант на фирмата и сами ще се убедите в качествата на изделията с марка "Цептер". Специалистите на фирмата не само ще ви разкажат, но и ще ви покажат нагледно магията на гозбата, приготвена пред вас. Всички съмнения ще се разсеят само за минути, и то в собствената ви кухня. Има и други начини, по които компанията стимулира своите клиенти. Организират се често конкурси, томболи и състезания, където участието е напълно безплатно, а наградите са много.
Усилията на хората, работещи в Цептер, са насочени към най-важното: здравето да дойде във вашия дом, а заедно с него - и успехът и благополучието.
Както всичко хубаво, и изделията на Цептер също често се фалшифицират от недобросъвестни производители. За да не бъдете подведени и да закупите фалшификат, необходимо е да знаете следното: Цептер не се продава в магазините, а само от лицензирани консултанти на фирмата. Така е в цял свят.
Не бива да ви заблуждават и търговски трикове на други производители, които рекламират съдове със "свойства на Цептер". Това не е Цептер. В повечето случаи тези изделия са прекопирали външния дизайн, но съставът на сплавта и качествата на съдовете нямат нищо общо с тези на Цептер.
Все пак жената понякога се оказва права. В нашето семейство непременно ще има Цептер. Скъпо ли? Но пък веднъж завинаги. Семейното щастие и здраве си струват цената. Нали?
Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова са сред атракциите на "Артекспо'98"
Първото изложение за изящни изкуства, приложни изкуства, антикварни ценности, майсторски произведения на народните занаяти "Артекспо'98" започна на 17 декември в зала 12 на НДК в София. Изложението ще продължи до последния ден на старата 1998 година. Посетителите могат да видят още разнообразна букинистка литература, театрален и кинореквизит, модни колекции, художествени опаковки, картички и календари и др. Сред участниците, които представят уникалните експонати, са Националната художедствена галерия, Българската занаятчийска камара, 42 галериии от София и страната, фирми с традиции в изящните и приложни изкуства. Ценителите имат удоволствието да видят отблизо творби на художниците Владимир Димитров - Майстора, Злати Бояджиев, Васка Емануилова, Дечко Узунов, Светлин Русев и др. и да чуят лекции на известни изкуствоведи. Изложението се превървна в истински празник и благодарение на множеството презентации и концерти. В програмата е включен и концерт на Софийска филхармония с диригент Емил Табаков, а като солисти ще се представят Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова.
Артистични фантазии от цветя редят в "Ирис"
Букетът не е само връзка растения, опаковани в лист безличен целофан. Подбрани според повода и човека, скипрени в ефектна аранжировка, цветята могат да бъдат и страстно признание, и деликатно послание отвъд условностите на бон-тона. Тази философия изповядва и се опитва да приобщи към нея и клиентите си Мариана Колева в новооткрития си магазин за цветя "Ирис" на ул. "Свети княз Борис" N 63. С артистичните си фантазии от цветя тя дълго време обираше възхитените погледи на старозагорци на сергията до църквата "Свети Никола". От няколко седмици насам Мариана реди букетите си в кокетния магазин, потънал в екзотичната зеленина на стайни растения и десетки декоративни "джунджурии" за развеселяване на домашния интериор.
В букетите и жардениерите си Мариана смело експериментира със съчетания на различни по вид и багра цветя, гарнира ги с ефектна свежа или изсушена зеленина от южноафрикански растения, а понякога и с... плодове. Завършващ щрих на цветните композиции дава изкусният избор на подходящата опаковка от крепонена хартия, зебло, коприна. Преди да започне да майстори букета, Мариана винаги пита на какъв човек ще се поднася и по какъв случай. Клиентите могат да разчитат на добрия й усет и за цветната украса на семейните си тържества или на официални прояви. На тел. 60-17-86 в магазина пък могат да поръчат от дома си букет, с който да сюрпризират скъпо на сърцето си същество.
Болното джудже
Знаете ли какво се е случило на най-високата от всички високи планини, където в ледената пещера живее Дядо Коледа? Не знаете! Тогава аз ще ви разкажа... В своите работилнички джуджетата на Дядо Коледа работили с най-голяма бързина коледните подаръци на децата. Малкото джудже с прекрасна червена шапка трябвало да изработи подарък за момчето от най-светлия град в света. Но не щеш ли, то се разболяло. Точно сега, когато оставало съвсем малко време до празника.
- Ами сега? Какво ще правя? - тъжно охкало джуджето. - Не мога да направя подаръка за момчето, който наистина заслужава!
Снежното момиче, което непрекъснато влизало в работилничката и проверявало как върви работата, забелязало болното джудже.
- Какво има? - попитало то.
- Болен съм! Ръцете не ме слушат.
Снежното момиче се разтревожило. Трябвало веднага да го излекува. То дори искало да остане при него, но се страхувало да не се стопи от топлината в работилничката. Решило да потърси някой от гората, който да помогне на болното джудже. И тръгнало. Вървяло, вървяло. Студеният вятър искал нарочно да го забави, но момичето все бързало. Когато стигнало гората, където живеели горските животни, то се спряло най-напред пред къщата на Мечо. Почукало. Никой не се обадил.
- Хей, Мечо-о-о! Тук ли си?
- Гъррр, гъррр, защо ти е Мечо? - изграчила черната Врана от съседното дърво.
- Джуджето от ледената планина се разболя. А то трябва да направи подаръка на момчето от най-светлия град. Търся някой да му помогне.
- Гъррр, гъррр! И смяташ, че Мечо ще свърши това?
- Да! - отвърнало Снежното момиче.
- Гъррр, гъррр! Та той вече няколко месеца спи непробудно. И никой не може да го събуди. Дори и моето грачене.
- Тогава ти ще му помогнеш ли?
- Гъррр, гъррр! Аз ли? Не виждаш ли, че цялата треперя от студ? Гъррр... - Ела, ще те взема в ръцете си. И ще те стопля.
- Гърр, гъррр! Нали виждам, че цялата си покрита със сняг! Не искам! Гъррр, гъррр! - заграчила Враната и прелетяла на друго дърво.
- Чик-чи-рик! Аз ще му помогна!
Снежното момиче се огледало и забелязало малко премръзнало врабче.
- Ти ли искаш да помогнеш на джуджето?
- Аз! Момчето от най-светлия град заслужава коледен подарък! Вие не знаете колко е добро. И обича птиците! За зимата ни направи къщички, но студеният вятър ги събори и сега треперя от студ, чик-чи-рик.
- Тогава да вървим! - казало момичето и погледнало към черната Врана, която злобно се усмихвала.
- Гърр, хей, Врабчо! Не можеш нищо да сториш! Не се ли виждаш какъв си дребосък! Гъррр, гъррр, нищожно врабче!
- Чик-чи-рик! Ще мога! - високо изчуруликало врабчето.
- Гърр, гъррр, не можеш! Гъррр, гъррр, не можеш!
Когато Врабчо и Снежното момиче влезли в работилничката, болното джудже все още лежало.
- Здравей! Чик-чи-рик! - поздравил Врабчо още от вратата. - Аз идвам да ти помогна!
- Ти ли? Не си ли малък? Мъчно ми е, че скоро ще настъпи коледната нощ и момчето от най-светлия град няма да получи подарък!
- Ще получи! - изчуруликал Врабчо и запретнал ръкави. - Само ми кажи какво трябва да правя?
И без много да се бави, се заловил за работа. Напрягал всичките си сили и подскачал от едно място на друго. После взел капчици вода от ледената висулка и натопил устничките на болното джудже. Изведнъж то станало от леглото. Джуджето сякаш добило нови сили от приятелството на Врабчо и капчицата вода и двамата успели в определения час да направят подаръка.
- Благодаря ти! - обърнало се към него джуджето. - Без твоята помощ нищо нямаше да направя.
- Е, аз ти благодаря! Момчето от най-светлия град заслужава подарък, защото е добро момче - изчуруликал Врабчо и отлетял.
Дискутираха достъпа до информация
По инициатива на фондация "Програма "Достъп до информация" в Стара Загора се проведе работна среща-разговор с участие на неправителствени организации, журналисти, представители на общинската администрация и общински съветници по проблемите, свързани с получаването на публичната информация от различни области на живота. Сред взелите участие бяха пресаташетата на кметовете от Хасково и Казанлък, както и офицерите по превенцията при РДВР - Стара Загора, и Дирекцията на вътрешните работи на областния център. Юристи от създадената от група ентусиасти през миналата година фондация представиха разработена от тях концепция за законодателство в областта на достъпа до информация. Тя е съобразена със законодателството на страните от Европейския съюз, както и с нормите в още 10 страни от цял свят. По думите на председателката на УС на фондация "Програма "Достъп до информация" Гергана Жулева, концепцията е била високо оценена от експертите на международното бюро за борба с цензурата в Лондон. Участниците отбелязаха, че законовото регламентиране на начините за подаване на публичната информация ще бъде от полза както за нуждаещите се от нея, така също и за всички членове на гражданското общество, към което се стремим.
Изчистеният древноримски стил възкръсна в ресторант "Августа Траяна"
В навечерието на Коледа в сградата на ДНА в Стара Загора отвори врати новият ресторант "Августа Траяна". Окъпан в светлина, на 19 декември той прие първите си гости, които дойдоха да честитят на собствениците Васил Вълев и Динко Динев новата им придобивка. Всъщност, както разбрахме на мястото на събитието, две Деви, крехки, чаровни, но много амбициозни, са в основата на семейната инициатива. Недка Вълева и Дора Динева са приятелки и отдавна имат съвместен бизнес, но ресторантът е първото им голямо начинание. Интериорът на заведението е съобразен изцяло с предпочитанията на двете дами. Изчистеният дизайн, свежата зеленина, големите огледала, които отразяват светлината на красивите полилеи, и римските статуетки издават чувство за мярка в украсата и усет към красивото. "Стремежът ни беше да запазим римския изчистен стил без кич и шарения", обясни г-жа Вълева и напомни, че с ненатрапчивите архитектурни елементи от римската архитектура ресторантът защитава достойно древното си име. Тиха музика от електрическо пиано отпуска напрежението и предразполага към приятни разговори. "Заведението е ориентирано към представителите на бизнеса - наши и от чужбина, искаме те да се чувстват тук удобно и спокойно", каза Недка Вълева.
Затова и менюто е написано на български и английски. Повечето от сервитьорите говорят английски и гръцки. А менюто изненадва приятно клиента във всяко отношение. Цените на луксозния ресторант са далеч от "космическите забивки". Опряна върху традициите на българския вкус, кухнята предлага стотици кулинарни лакомства. Сред тях са и многобройните рибни деликатеси. Червените винени елексири пък са за познавачите на изискани напитки. В листа открихме и любимото вино на Иван Костов - "Мерло" от Стамболово.
Първите гости на "Августа Траяна" с удоволствие опитаха от вкуснотиите, подредени щедро върху блок масата. Нашият екип отдаде предпочитанията си на препечените филийки с черен и червен хайвер и риба сьомга и с чаша в ръка пожела на собствениците да не се отърват от гости в новото си заведение.
Как се празнува на вечер?
Много надежди възлага на тази вечер българинът, защото тя е на бъдното. Някога в този ден са очаквали раждането на Сина Божи с трепет, през вековете и годините до нас е достигнала традицията тази вечер да бъде на желанието за добро бъдеще.
Приготвя се БЪДНИВЕЧЕРСКАТА ТРАПЕЗА, която е в кръга на семейството и е много тържествена. За Бъдни вечер се правят специални обредни хлябове.
ЯСТИЯТА НА БЪДНИ ВЕЧЕР СА ПОСТНИ И ПО ТРАДИЦИЯ СА ДЕВЕТ. Задължително се прекадява вечерята, както и всички помещения в дома.
Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. Не се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Може да стане само стопанинът, но трябва да ходи приведен, за да се превият житата от зърно.
По това как гори БЪДНИКЪТ, се гадае за плодородието през новата година; за плодородието и времето през различните месеци се гадае с люспи от лук и сол. Смачква се една глава лук и се вземат люспи от нея, като всяка се нарича на един месец от годината. В наречените люспи се слага по малко сол и се оставят така до сутринта. Люспата, в която солта се е стопила, показва, че този месец ще бъде дъждовен. С наречените на всеки месец въглени се гадае за времето през тях; гадае се по намерените в хляба пара и други белези; момите гадаят за бъдещия си съпруг по първата хапка от трапезата, сложена през нощта под възглавницата им.
Вярва се в лечебната сила на някои запазени от Бъдни вечер храни, както и на въглени /пепел/ от бъдника.
Един от най-важните елементи на бъднивечерската обредност е ПРАЗНИЧНИЯТ ОГЪН, който не бива да загасне цяла нощ. Задължение на мъжете е да приготвят специално дъбово или крушово дърво за бъдник.
ПРЕЗ НОЩТА СРЕЩУ КОЛЕДА ЗАПОЧВА КОЛЕДУВАНЕТО. Участници в обичая са само мъже, предвождани от избрания от дружината цар, който трябва да е женен. В групата има и по-малки момчета, наречени котки, които вървят преди коледарите и с мяукане известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Особено значение имат песните, свързани с цели коледарски цикли, и наричанията на водача, които са посветени на всеки член от дома, в който се намират.
Интересен е търгът при продаването на моминските краваи на Коледа, когато всеки момък се стреми да откупи кравая на своята избраница.
За Бъдни вечер се украсява елхата, очаква се Дядо Коледа, членовете на семейството си разменят подаръци.
/из "Празниците на българина"/
Книжарница "Ирида" представя
Отсъстващият баща е основен проблем на нашето време. Става въпрос не за родител, напуснал семейството си, а за "нормално" семейство, в което обаче бащата - поради прекомерна заетост или друга подобна причина - присъства само номинално и на практика почти не се вижда с домочадието си и не общува с него. Как се отразява това на децата и особено на синовете? На тази тема е посветена книгата на френския психотерапевт Ги КОРНО "Отсъстващи бащи, изгубени синове". Заглавието подсказва, че много от проблемите на юношите с отклоняващо се поведение са причинени от липсата на здрава връзка с бащата. Тази книга може да провокира комплекси или чувство за вина у отсъстващите бащи, но добре е все пак те да я прочетат. Поне ще знаят на какво обричат децата си, а който е осведомен, той е предупреден.
Името на американския политолог Самюел ХЪНТИНГТЪН нашумя в цял свят най-вече след публикуването на книгата му "Сблъсъкът на цивилизациите". Очакваме тя да се появи и на български, но преди нея излезе друга книга на Хънтингтън - "Войникът и държавата", която не е по-малко интересна, тъй като разглежда един традиционно болезнен проблем - за взаимоотношенията между гражданските и военните структури. В момент, когато в България се правят успешни усилия военните институции да се поставят под граждански контрол, "Войникът и държавата" ще бъде несъмнено полезно четиво за широк кръг читатели.
След две толкова "страшни" книги - нещо по-приятно. На книжната "арена" се появи нов автор на трилъри - американката Джуди МЪРСЪР. За нея казват, че е женският Джон Гришъм, дори нещо повече - че е по-добра от него. Всеки може да провери това, като прочете "Дръзко разследване" - първият роман на Мърсър, който излиза на български. Първи, но не и единствен - предстои издаването и на останалите й книги. "Дръзко разследване" е достатъчно дебела, за да осигури увлекателно четиво през предстоящите празнични дни.
Търсете тези книги в книжарница "Ирида", ул. "Отец Паисий" 88, тел. 2-57-49.
Коледни награди на клуб "Отворено общество"
За трети път тази година клуб "Отворено общество" - Стара Загора, стана инициатор на връчването на награди за постижения на старозагорци. Празникът ще се проведе преди Коледа - на 21 декември, в сградата на Стария театър. Ще бъде оценена дейността на старозагорци в пет области: постижение на млад старозагорец; произведено в Стара Загора; културно постижение на годината; дарител на годината; събитие на годината. Призьорите ще станат известни часове преди връчването на наградите. "НБП" обаче научи имената на водещата десетка на старозагорските производители. Това са "Бисер олива"; д-р Генко Канев (за оборудване на отделение за космическа и авиационна медицина, удостоено с "Гран при" на световната организация за интелектуална собственост); "Загора фрукт" (за новите им продукти); НИГО (за кисело мляко); "Ремо ТВ" (за колбаси); ДЗУ АД (с две позиции - за компактдискове и за мултимедиен продукт); "Менада - братя Сярови 1901" (за оцет, ракия и вина, спечелили признание в Брюксел); "Палхутев мед"; "Загорка";
По традиция номинирането беше максимално открит към обществото процес - приемаха се предложения чрез талони, беше направено социологическо допитване, а за определяне на победителите в съответните категории се произнесе и обществено жури, уточни социологът Владимир Недев, който е член на клуба.
За добрата атмосфера на празника ще се грижи Ансамбъл за електроакустична музика - София с ръководител Христо Петков, син на известния български композитор Добрин Петков. Наградата за културно постижение ще връчи актьорът Васил Михайлов. Мариета Цветкова, председател на УС на благотворителен фонд "Райна Кабаиванска", ще връчи наградата за дарителство.
Наградният фонд също се събира от старозагорци. Най-заслужилите старозагорци ще получат само морална награда - малка пластика "Колелото на историята" от скулптора Костадин Ненов.
Новини от региона
Изпълнителният директор на ДЗУ Иван Стаев ще даде пресконференция в навечерието на Коледа, на 22.12., съобщи г-жа Снежана Димитрова. Няколкото новини, които щели да бъдат съобщени, били само повод ръководството на ДЗУ да се срещне предпразнично с медиите. Организаторите се надяват до тази дата да узнаят обнадеждаващи новини за все по-бавно реализиращите се преговори за продажбата на ДЗУ на "Видеотон".
С около 150 млрд. лева дългове ще приключи годината "Агробиохим". Усилията на новия изпълнителен директор на предприятието Васил Щерев са насочени към осигуряване на суровини и въглища до края на годината, за да работи торовият завод без престои по време на празниците. На 21.12. ще бъдат пуснати мощностите и на цех "Полиметилметакрилат", за чиято продукция е подписан договор между "Агробиохим" и немската фирма "Хелм". Средства за заплащане на доставчиците са осигурени от продажбата на обособени части от предприятието като магазинната мрежа и звена за ширпотреба.
На 21.12. екоминистър Евдокия Манева ще пристигне на пречиствателната станция край казанлъшкото село Овощник, за да се запознае с възникналите по пуска й проблеми, съобщи Стефан Георгиев, шеф на ВиК - Стара Загора. Според г-н Георгиев основният проблем се състоял в предаването на инвеститорския контрол над станцията на община Казанлък. Стефан Георгиев в прав текст обвини кмета на Казанлък Иван Гороломов, че не е изразходвал по предназначение получените от бюджета за пречиствателната станция 2 млрд. лева, а претендира за още 1,6 млрд. лева. Според него инвеститорският контрол трябвало да бъде осъществяван от Стара Загора. Казанлъшки общинари обаче веднага прокоментираха, че ако г-н Георгиев осъществи пуска на станцията както поддържа водоснабдяването на Стара Загора, станция изобщо няма да има.
21.12. е денят за награди в Стара Загора. От 16 часа Тракийският университет ще награждава журналистите, отразявали най-пълно проблемите на университета през годината. От 18 часа същата вечер в сградата на Стария театър "Отворено общество" ще подари пластиките "Колелото на историята" на скулптура Константин Ненов на номинираните за личност на годината, събитие на годината, заслуги в областта на културата и постижение на млад старозагорец. На същата дата ще бъде и благотворителният концерт в училище "Железник". Децата от това училище ще подарят коледен празник на ощетените си от съдбата връстници. Набраните средства ще бъдат разпределени между домовете за сираци в града.
Коледният бал на община Стара Загора ще събере на 23.12. 3000 души в сградата на общината. През миналата година поканените бяха само малко над 1000. Съжителството на общинския бал на вечерни тоалети за стотици долари с дънки вече не смущава никого. Поради нежеланието на старозагорци да приемат формата - шведска маса, всички заведения край общината са в трескава подготовка за осигуряване на допълнителни места, предвид наплива на 23-ти. Според собствениците, още миналата година е имало проблем с неочакваната клиентела. "Ако поканените продължат да се увеличават - заявиха те - общината ще трябва да помисли и за транспорт, който да осигури на гостите възможност за преход до по-далечни заведения."
Перфектно убийство
Обичайният във филмовото изкуство любовен триъгълник в "Перфектно убийство" не се развива по обичайния план. Съпруга и любовник нямат никакво намерение да убиват прекомерно богатия съпруг. Тъкмо съпругът замисля план за престъпление.
И до престъплението, и до любовния триъгълник води единствено оскъдната емоционалност на индустриалеца-милионер Стивън Тейлър /Майкъл Дъглас/. Един мъж не е в състояние да покаже чувствата си по друг начин, освен чрез обсебващ контрол над съпругата си. Кой знае защо той счита, че тя априори трябва да знае колко много е обичана, както и факта, че в живота му няма нищо по-ценно от нея.
Кой знае защо, тя далеч не мисли по същия начин. Не желае да бъде украсяващото ежедневието му бижу. Не желае дори милионите му. Просто иска да бъде обичана и да обича истински. А когато една жена търси нежност, всеотдайност и любов, шансът да ги открие е много голям, дори да не изглежда като Гуинет Палтроу.
Един талантлив художник успява да й даде всичко, за което е мечтала. Естествено, тя му подарява себе си.
Какво му остава на нещастния съпруг, който така и не успява да проумее вината си, нито пък истината, че съпружеството е единственият бизнес, в който не можеш дълго да получаваш повече, отколкото си дал?
Някой мълчаливо би премислял и страдал. Друг би скроил перфектно убийство или поне би пожелал то да е перфектно.
Кино "ПРЕМИЕРА"
18.12.-24.12.
"Перфектно убийство"
Майкъл Дъглас, Гуинет Палтроу, Виго Мартенсен
Прожекции: 13,30, 15,30, 17,30, 19,30 часа
Очаквайте "Кама сутра" и "Хлебният човек"!
Подаръците ги раздавала Баба Коледа
Историческата роля на българската баба
Бабите - героини като баба Тонка, или пък онези, увековечени в българската литература като баба Илийца, баба Султана и т.н., не са предмет на нашия анализ. По-скоро става дума за онези - безименните, натоварени със задължението да бавят преди век-два всичките десетина, петнадесет внучета, докато младите са на нивата. В наше време е пак същото, само че бройката на внучетата е редуцирана до 1,2, най-много 4.
Нивата пък в началото е най-често ВУЗ, а после предприятие, фирма, редакция, накратко - работа. Допреди десетина години младите майки, които не следваха най-често сами гледаха децата си и тежестта падаше на онези баби, родили ученолюбиви синове и щерки. Авторката на тези редове има съвсем преки наблюдения по въпроса. Собствената ми майка отгледа още три пеленачета, освен нас с брат ми. За четвърто пеленаче не успя да се класира, защото снаха ми се бе дипломирала. Две от тях - синът на брат ми и моят син, бяха по студентско време, а най-малкото внуче - баш през инфлацията, когато майчинството стигаше за две кутии мляко на прах - и толкова.
Така и не разбрах на времето мъдрото управленческо решение бабите да имат право да поемат майчинството на дъщери и снахи, но не и когато дъщерите и снахите учат. Беше нещо по проекта за насърчаване на раждаемостта и точно толкова абсурдно, колкото и проекта. От права бяха лишени тъкмо бабите, нуждаещи се най-много от такива. Вероятно мъдростта на решението е била в повишаване историческата роля и на дядото, защото никога няма да забравя как работещите ми родители въртяха смените си, за да гледат нашите деца, докато ние вземаме изпити и ходим на лекции. Ще рече някой - ами да сте ги дали на ясли. Вярно - изход е, но за здрави деца, а нашите не бяха от тях.
Бабата - днес
Днес вече, без баба си за никъде! Още по-лошо - без работа си! - възкликваха 99% от запитаните дами на възраст от 25 до 35 години. Анкетата беше анонимна по напълно разбираеми причини. В нея участваха около 40 майки на деца до 3 годишна възраст. Въпреки горното твърдение около 1/3 от запитаните заявиха:... /абе, посмегчено звучеше така/: има ли баба, има и проблем. След "разследване" стана ясно, че мнението им не е меродавно за "Бабата като институция", защото техните баби живееха в собствените им домове. За останалите, живеещи самостоятелно, тук-там се появяваше само тезата за разглезване, но тя и авансово си беше известна. По-скоро с изненада констатирахме факта, че 70% от внучетата са основно гледани от бабата по линия на майка им, докато свекървата се включва по празници и ваканции за поотрасналите деца. В 25% свекървата и тъщата си разделят грижите, а само 5% от свекървите изцяло поемат грижата за внучетата. Това, обаче едва ли се дължи на нежелание от страна на самите баби, а по-скоро на предпочитанието на майките. Все пак е по-лесно да натовариш собствената си майка, отколкото тази на съпруга си. Да не говорим за това, че типа възпитание в този случай поне ти е известен. В това отношение татковците са толерантни и оставят решението обикновено на съпругата си.
30-те запитани от нас баби единодушно отговориха, че внучетата са най, ама най-хубавото в живота им, най-скъпото, най-милото и в това отношение дори собствените им деца не могат да бъдат конкуренция.
Проблем за много от тях се оказа страхът "да не им върже кусур" снахата. Дъщерите и да го връзват - все тая.
Обезпокоителното в разказите им бе това, че болшинството възприемаха гледането на любимите внучета като удоволствие и осмисляне на дните им, но държаха младите да го възприемат не като жест, а като услуга от тяхна страна. Половината признаха, че са използвали по един, или друг повод грижата за дечицата като аргумент срещу родителите им: "Не стига, че ви отгледахме децата ,ами...!"
Това пък е най-често споменавания от майките негатифен факт в следствие на помощтта на бабите. Още повече, че болшинството от майките биха предпочели сами да гледат децата си, ако имат възможност за това и са преследвани от чувството за вина, независимо колко необосновано е то.
Децата
Цяла група тригодишни от детска градина, с изключение на 3 деца, гледани изцяло от родителите си заявиха, че искат при баба и дядо, а не "на училище".
Собствената ми дъщеричка обобщи: "Искам при баба, защото ти и тати много ходите на работа! " / При това тя не посещава детска градина, а е дете, гледано на смени/.
Защо бабите се разбират повече с внуците, отколкото с децата си
Дали защото след определена възраст човек може да възприеме спокойно много неща, с които е бил непримирим в младостта си? И да, и не! Бабите и дядовците не натоварват внучетата си с изискванията, които са предявявали към собствените си деца. За тях внуците са последните красиви цветя по пътя им, докато децата са били прякото продължение на този път. Отговорността за внучетата се изчерпва с доброто гледане, но съдбата и живота им в бъдещето, са грижа на техните родители, а това е значително разкрепостяване.
Бабите - пряко потвърждение на тезата, че педагогът се ражда в практиката
"Трябва да говориш на детето от мига на раждането му" - казва майка ми. В началото бях изненадана от непрестанното обяснение, което даваше за всяко свое действие на няколкодневния ми племенник. После на сина ми, после на дъщеря ми. И трите деца проговориха много рано. На година и половина те вече имаха речник на 3-4 годишни деца.
"Чакайте, взехте ли любимите й играчки? И тази възглавничка трябва да вземете, и точно този биберон, и трябва да й подавате ъгълчето на чаршафчето, за да го гушне и спи спокойно" - настигна ни веднаж до колата, когато вземахме дъщеря ми само за няколко дни. А когато окончателно прибирахме багажа й, нещата, предназначени да превърнат новата среда в позната, добронамерена и уютна, заемаха целия багажник и част от седалките. Майка ми описа подробно и всичките навици на мъничето, гледащо я с обожание, страховете й, изискванията й. При това най-дългият период, в който не виждахме дъщеря ни, беше 5 дни. Сигурно затова дъщеря ми и до сега твърди, че подаръците ги раздавала Баба Коледа.
Светът - баба и внуче
Дали успяваме да намерим време да надникнем в особения свят, създаван от баба и внуче, за да пренесем хубавото и в дома си? И дали има психолог, който знае за детската психика повече от истинската БАБА?
Едва ли! Не и когато Бабата се е превърнала в институция, гарантираща ни правото и възможността вече не само за професионална реализация, но и за работа изобщо.
Баща ми наричаше тъща си "есенна вода" - мъдра, премерена, нито като пролетен бързей, нито по лятному затлачена, нито студено-огледална като през зимата - "есенна вода". Аз не бях дете, гледано от баби, но помня всичко, което "есенната вода" ми е казвала някога. Нейният свят е сътворил голяма част от моя, но като че ли остана непознат за собствените й деца.
Вероятно така ще бъде с моите деца и тяхната баба.
Може би защото вглеждайки се в нея, ние виждаме своята майка, а не Бабата. Забързани и залутани в безумното темпо на ежедневието, не намираме време да я опознаем за да разберем поне децата си.
Празнични рецепти
На централно място се слага хлябът, до него в пахарчета жито и вино, варена царевица, пуканки, ошав, туршия, варена или печена тиква, лук, чесън, зрял боб, постни сърмички, орехи, ябълки, грозде, зеле, мед, празена яхния и други постни ястия. Тук са и гевречетата, и другите армагани за коледарите. Предлагаме ви няколко традиционни рецепти:
ПРЯСНА ПИТКА
1 кг брашно, 1 1/2 чаени чаши хладка вода, по 1/4 чаена лъжичка сода и сол.
Приготвяне: Брашното заедно със содата се пресява 2 пъти. Прави се кладенче, в което по малко се слагат солта и водата. Омесва се твърдо тесто, питката се оформя и украсява. Пече се в силна фурна в намазана с олио тава.
ПОСТНИ ЗЕЛЕВИ СЪРМИ
Листа от 1 кисела зелка, 5 глави лук, 1 чаена чаша ориз, олио, подправки, гъби.
Приготвяне: Задушава се нарязаният лук заедно с гъбите в олиото. Изчистеният и измит ориз се прибавя, запържва се и се доливат 2 чаши вода. Като се сгъсти сместа, се слагат подправките - чубрица, риган, мащерка, червен пипер, кориандър и др. Във всеки зелев лист се слага по 1 лъжица от плънката и се увиват сърми. Нареждат се в тенджера, захлупват се с чиния и се заливат с 1 чаена чаша вода. Варят се на бавен огън.
ЧУШКИ С БОБ
Варен боб, 15 сухи чушки, 3 глави лук, олио, джоджен, чубрица, дафинов лист.
Приготвяне: Свареният боб се отделя от водата и се намачква. Прибавя се към задушения в олиото лук заедно с подправките. Чушките се попарват във вряла вода 1-2 минути и се пълнят. Пекат се в умерена фурна, залети с бобената вода.
ТИКВЕНИК
1 пакет готови кори за баница, 1/2 настъргана тиква, 1/2 чаена чаша счукани орехи, 1 чаена чаша захар, канела, олио.
Приготвяне: Захарта и канелата се объркват с настърганата тиква. Корите се редят в тава, като между тях се слага от сместа и по малко от орехите. Когато се нареди, тиквеникът се нарязва и се полива със сгорещено олио /колкото са парчетата, толкова лъжички олио се предвиждат/. Пече се в умерена фурна.
Коледна трапеза
Тя включва блюда с повече месни ястия - предимно свинско месо, пуйка, зелеви сърми с кайма, баница, торта, дребни сладки, салати. Ето и някой традиционни рецепти:
ПЪЛНЕНА ПЕЧЕНА ПУЙКА
Продукти: 1 пуйка, 90 г топено масло /6 супени лъжици/, 120 г ориз /0.5 чаени чаши/, 50 г стафиди, 60 г лук, черен пипер, сол. За гарнитурите: 2 средно големи кисели зелки, 1 чаша мазнина, червен пипер. За бял ориз - 1 чаша ориз, 20 г прясно масло, черен пипер, сол.
Пуйката се напълва и се слага във вряла вода да се вари. Полусварена се изважда, натрива се с масло и червен пипер и се поставя в тава върху кисело зеле да се пече. Щом се зачерви кожата и месото се къса, ястието е готово.
ПЕЧЕНО ПРАСЕНЦЕ
Продукти: прасенце-сукалче, 2 глави лук, 200 г ориз /1 ч.ч./, 3 лъжици мас, 2 кг кисело зеле, сол, черен пипер и червен пипер.
Прасенцето се измива, посолява се и се напълва с плънка, която се приготвя така: лукът, нарязан на дребно, се запържва в 2 лъжици мас, прибавят се дреболиите, предварително попарени и нарязани на малки парченца, оризът, черният пипер, солта, разбъркват се и се запържват малко. Полива се с една чаша бульон, в който са варени дреболиите, и се оставя да набъбне оризът. Прасенцето се напълва и зашива. Отвън се намазва с мас и червен пипер. Така приготвеното прасенце се поставя в тава и се пече в силна фурна. След като се запече в тавата, се налива 1 чаша вода. По време на печенето се полива със соса от тавата. Може да се опече и върху кисело зеле, което предварително се полузадушава с прибавяне на мас. В този случай печеното прасенце се поднася гарнирано с оризова плънка и кисело зеле.
ВИТА КОЛЕДНА БАНИЦА
Продукти: 1 чаена чаша хладка вода, 1 чаена лъжичка сол, 1 супена лъжица оцет и толкова олио, 500 г брашно, 250 г сирене и 5 супени лъжици олио.
Замесва се нетвърдо тесто, разточва се на лист и се намазва с мазнина. Листът се нарязва лъчеобразно на 5-6 места, като в средата се оставя кръг. Едно след друго се събират получените триъгълници. Тестото престоява в хладилника поне 2 часа. След като се извади, се разточва на правоъгълна кора и се ръси със сиренето и олиото. Навива се на стегнато руло и се разтегля в дължина, колкото е възможно, без да се скъса. Навива се върху набрашнена маса на стегнат охлюв и с точилката внимателно се разточва на кора, голяма колкото тавичката. Отгоре се маже с яйце и се слагат няколко парченца масло. Пече се в умерена фурна.
Селски празник по Брьогел
Най-напред японците се почесали по тиквите, присвили още повече тесните си японски очи и рекли: "Много интересна работа! Да се отметне в списъка и да се изпрати депеша до човека в България да си праща картината."
Беше малко преди да почине - вероятно е било последното голямо международно участие на художника Иван Попчев в конкурс по живопис "Осака'93" - таман срещу Коледа. Заварих го да оправя падналата бурия на печката в ателието си. То българският артист кога ли е прокопсал, че и буриите на печките му да са в ред. Друго го грееше и го топлеше - ония отблясъци от други огньове от детството с живата патриархалност, която е най-големият лечител за душата и най-много кураж дава.
В последните години от живота си Иван се беше отдал на тази патриархална стихия, доведена от художника до трогателна идиличност. Всяка година на Коледа подаряваше на близките си приятели едни бамбашка рисунки с колачи на прасета. Беше се настървил да рисува такива заклани гуцита, защото беше им открил най-доброто "лобно" място - Дома на хумора и сатирата в Габрово.
И в "японската" колят прасе. Колят го и го подреждат двама старци с препасани на кръста престилки и нещо свещенодействат над него. Въображението на Попчев така се е юрнало, че празно място не е останало в картината. Прасето - проснато, предало Богу дух... и двамата колачи. Между другото, докато се смеехме на чудните му персонажи, ми каза, че чак когато нарисувал картината, познал в единия касапин вуйчо си; сигурно духът му е движел ръката на художника, без той да разбере. Така вуйчо му беше възкръснал на платното.
Какво виждаме още на пръв поглед - една изкорубена бабичка до тях, седнала до една паралия и кълца на сиииитно праз лук за сланинката. Друга изкорубена бабичка крепи паница с вино и го носи да пои с него колачите. И всичко туй заедно с огъня, на който ври вода в медника за прасето, е заградено със селски плет.
Оттатък плета какво виждате? Селяни от друга картина в тежка златна рамка ядат и пият, танцуват и се веселят като на празник. Само че това е една фантасмагория, защото това не е празник в Попчевото село, а нещо, което е станало преди много, много години и го е нарисувал не кой да е, а Брьогел. И той като нашия Попчев обичал да рисува селски сцени. Да, ама един нашенец през плета се чука за здраве с другите, дето се веселят в миналите векове. Друго пък едно дете от Брьогеловите хора се пресегнало през картината и подава нещо за хапване на едно нашенско малко прасенце от отсамната страна на плета. Абе, голяма фантасмагория!
Над плета се издига високоговорител с две фунии като тези, които стърчаха едно време по селските мегдани и от сутрин до вечер заливаха ширинето наоколо с оперна и симфонична музика /през 50-те години Радио София пускаше предимно сериозни работи/. И човек, дето има спомени от това време, като съпостави двете селски сцени - отсам плета - на Попчев, и оттатък плета - на Брьогел - ще му зазвучи и такава могъща музика, за да събере миналите векове с модерните, и става много епично.
Само че епопеята продължава и в третия план на картината. Леле мале, по-сложно нещо човешкото око не е виждало, пък камо ли японец, ако ще японците да водят по точки в техниката! Това е едно мощно съоръжение - платформа, вдигната на скеле. В единия й край - макара, с която вдигат закланото прасе, което попада в една сложна поточна линия, за да бъде смляно, омесено, натъпкано, прокарано през лабиринт от технически направи и да излезе най-накрая, то се знае на какво - на луканки. И един вятърен механизъм, който задвижва цялото това сложно съоръжение. С една дума - високоикономична и високопроизводителна машина за луканки с вятърна енергия.
Като видели японците Иван-Попчевата картина "По Брьогел" - ни гък, ни мък. После замяукали на своя японски език, че такова нещо не са виждали, че българинът печели по точки и помита анемичните емоционални изблици на разните там... Хайде да не влизаме в грях - толкова могат хората, толкова направили! Само че като гледам сега картината, ми става тъжно от това, че в Брьогеловата на празника - народ, пее и се весели, и то много хора, а Попчевият свят - обезлюден и тъжен. Бог да те прости, приятелю!
Селски театър - изповедалня на душата
"Бонка РАДКОВА, фолклорист. Родена в с. Братя Даскалови, Чирпанско. Завършва полувисше образование в УИ "Тодор Самодумов" - Пловдив. Омъжена, с дъщеря. Учителка в Стара Загора. Занимава се със сценична реализация на изворен фолклор и в експериментален автентичен театър - ансамбъл "Малка Верея". Има участия в международни фестивали и в тв фолклорни прояви на БНТ и студия "Екран"."
Така е записано за нея в книгата "Кой кой е в България".
"Искам да се върна години назад, когато се роди тази моя идея за фамилен автентичен селски театър. Това са няколко фамилии в Малка Верея, които играят себе си на сцена, в читалището, по къщите.
Моите артисти са селяни, които пазят в душите си свети български неща. На репетиции тръгват, закичени с мушкато, като на празник, сякаш ако бяха лишени от тях, не можеха да съществуват. За тях автентичният фолклор е една магия, репетицията, спектакълът - изповедалня за душата. Всичко, което през деня е било проблем, вечерта вече за тях е празник, защото са го споделили. Те знаят какво е многолюдно семейство, какво е труд, какво е месене на хляб и какво е уважение между младите и старите.
Дотогава не се беше чувало за автентичен театър - селяни да играят себе си. И тези всъщност мои идеи залагах и в спектакъла, наречен "Меняване" - по старинен тракийски обичай, когато се ходи за момата и който някъде все още може би битува. Така създадохме и "Направки" - за магията, която злите хора обичат да правят на тези, на които завиждат. И моите "артистки", селянките ми, които с голяма любов правеха всичко на сцена, показваха, че злите хора не свършват, че злото и днес шества и трябва да се борим с всички сили срещу него.
Тази моя идея за фолклорния театър беше приветствана от фолклористите на БАН Георг Краев, проф. Кауфман, Румяна Цинцарска. А на Копривщица'91 Румяна Цинцарска направи филма "Ябълката", който беше продаден в Китай и в Япония; за съжаление в България беше прожектиран само веднъж по Българската телевизия. Но ние сме щастливи, че експериментът ни беше признат от капацитетите.
Всяко село може да си направи такъв автентичен техен театър с проблемите, с радостите, със скърбите, срещу омразата, злобата и бездействието. Защото това отчуждаване от българските традиции, от обичаите, ни направи зли, грозни, даже по улиците, като се срещнат хората, не се поздравяват както някога. Това "добър ден" и "добър вечер" стана много чуждо, хората се разминават един друг и се гледат с лоши, зли очи.
В с. Винарово също се опитах да направя такъв селски театър и стъкмихме с жените една "Попрелка" по винаровски и те си спомниха младостта и всичко онова духовно, което ги е заобикаляло. Това е театър на импровизацията и на личното творчество; аз само подсказвам сюжета, идеята и оттам нататък те градят. Ето сега на "попрелката" всеки споделя онова хубаво, което му се е случило през деня - коя какво свършила, с кого се е срещнала, какво са си говорили. Ето тези неща могат да се пресъздадат и на сцена художествено, разбира се, преплетено с много автентични песни, танци, закачки, хумор.
Богат, богат е българският фолклор. Щастлива съм, че години наред той ми дава живот. Ако не е фолклорът, досега сто пъти да съм умряла от всички беди, които са ме сполетели.
Понеже в Малка Верея първите ми артисти вече поостаряха, поумориха се, налегнаха ги годините, болестите и не могат да идват, със сълзи, с мъка споделят това, че не са на сцената, че не са пред публика. Отначало се страхуваха: "Бонке, как ще излезем пред толкова народ! Ще се заплачем, ще се уплашим. " А след това, когато стигнахме до международен фестивал и гостувахме в Рига, си спомням как баба Минка казваше: "Ако няма осемстотин души публика, въобще не искам да изляза."
Ето такива хора създадох в с. Малка Верея. Щастлива съм, защото запалих и момчетата от дом "Теофано Попова" да работим в същия стил - с автентични песни и текст. Щастлива съм, че имам възможност да работя и със студенти от Тракийския университет. Това са истински таланти - Илиян, Цветан, Свилен, Благой. Идват момчета и момичета, около 11 души са вече. Приеха идеята ми за сценична възстановка на картината на Златю Бояджиев "Овчари край Брезово". Това ми е една стара мечта - да я оживя.
Когато дойдат гости в университета, с моите студенти сме на първа линия да им посвирим, да им попеем. Веднъж попитах една професорка от Париж дали техните студенти обичат френския фолклор - да пеят, да свирят; тя ми отговори: "Ние нямаме такъв фолклор. Нашите студенти обичат да съчиняват най-вече шаржове, в които осмиват слабостите на преподавателите си. И ние, за да не се чувстваме унизени, пеем с тях. Но такива таланти като вашите нямаме."
Сега с момчетата от дом "Теофано Попова" ще коледуваме в с. Винарово и в Малка Верея, както миналата година. Лелите ги чакат там на 24 декември вечерта с ямурлуците, с гегите, с кравайчетата и с коледарските песни. Тези деца нямат семейства, не са усетили майчината ласка и татковата дума, но са борчески по дух и обичат фолклора и това ги извисява, сплотява, прави ги по-добри, по-различни. Гордея се и с тях. Щастлива съм, че дъщеря ми, която завърши с пълно отличие Пловдивския университет и сега работи в народно читалище, има голямото желание да продължи започнатото от мен."
Сурова зима у нас, потоп в Париж през лятото
ТЕЖКА И БЕЗРАДОСТНА за света и за България ще е настъпващата 1999-та година, предрече пред "НБП" известната ясновидка Калина Трендафилова. Щели да се сбъднат предсказанията на Нострадамус и на други нейни колеги за очакващите ни природни бедствия. "Дано да съм лош пророк, но най-утешителното, което виждам, е, че България все пак ще оцелее на фона на потопите извън Балканския полуостров", каза Калина. Тя живее от 5 години насам в Италия заедно с дъщеря си Теодора. Двете се прочуха покрай контактите си с италианския премиер Силвио Берлускони, когото консултират по политически и здравословни въпроси.
Чака ни много сурова и продължителна зима с тежки последици върху селското стопанство, предупреди Калина.
ЗЪРНОТО ЩЯЛО ДА ЗАМРЪЗНЕ или пък изгние в земята от валежите в ранна пролет. Земеделците да съобразят какви култури да сеят, иначе ги чакат големи загуби, съветва Калина. Според нея страната ни ще бъде пощадена от природните стихии, които с пълна сила ще се стоварят върху част от останалия свят през идната година. В периода между юни и юли Калина вижда началото на потопа в Париж. Проливни дъждове ще разместят земните пластове, хора и сгради ще потъват в тях, казва ясновидката.
Тя не предвижда някакво голямо подобрение в икономиката у нас. "Не искам да се набърквам в политиката, казва моят Глас, но с тази управа България няма да успее преодолее трудностите", сподели Калина.
ОСТАВКИ И СМЕНИ ПО ВЪРХОВЕТЕ на държавното управление ще има според нея през април-май. Калина заяви, че не предстоят убийства на политици като това на Андрей Луканов, което тя предрече няколко месеца предварително.
Обществото ни да тачи екстрасенсите, защото с присъствието си те въздействат положително върху процесите в страната, призовава Калина. Нужна ни е повече и по-силна вяра в Бога, която да ни сплотява пред общите изпитания, заключава Калина ТРЕНДАФИЛОВА.
"Бих могла да спечеля победата за кандидата за кмет, който ме покани в предизборния си екип", каза Калина в отговор на въпроса дали би приела подобно предложение. Тя обаче уточни, че преди това трябва да попита своя Глас дали кандидатът заслужава нейното доверие. Ако човекът е свестен и почтен, Калина би се наела да му помогне, като неутрализира по биоенергиен път лошите помисли на враговете му.
Съдружници по /не/воля преследват извънземни
Крис Картър, сценаристът на "Досиетата Х", е почти митична фигура не само в Холивуд, но и въобще в публичното пространство на САЩ. Изключително концентриран и находчив, Картър не разпилява силите си в по-незначителни проекти. Нищо друго да не беше направил, достатъчни са само две негови заглавия от големия екран, за да признаем, че е със запазено място в престижната история на естетизираните зрелища - "Мълчанието на агнетата" и "Цялото президентско войнство". Но в ложата на въпросната история го пращат най-вече "Досиетата Х". Те са неговото решено уравнение с много неизвестни, покрило зрителския интерес на милиони хора по целия свят, безкрайно различни като възраст, професия, доходи, хоби... Пет години несекващият загадъчен сериал е абсолютно лакомство на телевизионния екран. Удивителен е успехът му, аз поне не съм срещал задочно или в лице негов противник - критик или зрител. Това, обаче, прави още по-трудна адаптацията на темата към големия екран. Агентите на ФБР Фокс Мълдър /Дейвид Духовни/ и Дейна Скъли /Джилиан Андерсън/ не са на щат към Бюрото, те са повече "на щат" във всеки дом от стотиците хиляди домове по Земята. Създаденият интимитет герой-зрител е благодат за авторите, но и задължава много по отношение на прехода към киносалоните. Там психологизмът на контакта, изразителността на едрите планове с унесения поглед на Мълдър и поглъщащата синева в очите на Скъли, привличащо познатите небрежно-жилеста фигура на Духовни и тайорнообточеният пищен и елегантен силует на Андерсън... - всичко това на големия екран не е достатъчно. Особено в един филм, който по изначална природа /порода/ на темата предполага представителност на приключението, не маркиране, а внушително пресъздаване на "магичната" обстановка.
Крис Картър, режисьорът Роб Боумън и операторът Уорд Ръсел са уловили перфектно тази логика. В "голямата папка" "Досиетата Х" се чувстват конфортно - но не лъснато, сякаш са на парад или в отпуск! Запазено е характерното за телевизионните серии дискретно полуразкриване на загадъчното, страшното, опонента, противника. В същото време умно и мащабно, на степен, са повдигнати декорът, специалните ефекти, панорамните ракурси, без това да привнася и грам бутафорност.
Но другата, по-голямата магия на сериала и филма се крие в находката с тандема Мълдър-Скъли. Акцентира се на това, че партньорството им започва като съдружници по неволя. С височайша заповед Дейна е прикрепена към "шантавия" и непокорен Фокс, който все гони извънземни. Прикрепена е, за да го въ пира, отрезвява, спъва. Постепенно, благодарение и на двамата, Мълдър и Скъли стават съдружници по воля. Почти винаги в крайна сметка двамата съзнателно, волево избрано, застават срещу апаратно безхаберие, световна суперконспирация в комбина с извънземна заплаха. В крайна сметка, но без краен победител! Защото шоуто продължава. Сигурен съм, че ще продължи и на телевизионния, и на големия екран. Нищо, че Джилиан Андерсън се плаши от оставащия й тригодишен договор за Скъли; нищо, че Дейвид Духовни се блазни от много други герои, доста по-различни от Мълдър. "Досиетата Х" ща бъдат затворени едва тогава, когато Дейна и Фокс намерят време поне да се целунат като хората, дори да им пречат всички земни и извънземни.
Централата на БЛС сложи край на спора между лекарите в Стара Загора Конференцията на Регионалния лекарски съюз (РЛС) в Стара Загора, проведена на 14 декември, е легитимна и само избраните от нея делегати ще присъстват на националния лекарски събор на 22 януари. Това заяви в София на среща с лекари от Стара Загора генералният секретар на БЛС д-р Стоян Ботев, подкрепен от главния юрисконсулт Ели Кръстева, и сложи точка на мъчителните спорове за легитимността на двете проведени събрания на РЛС в града на липите.
КАК СЕ СТИГНА ДО ПАРАДОКСАЛНАТА СИТУАЦИЯ ДВЕ СЪБРАНИЯ - ЕДНА ЦЕЛ?
Според разпоредбите, регламентирани от Закона за съсловните организации (бр. 83 на ДВ, 1998 г.), делегатските конференции на лекарските съюзи се организират от организациите по места. Тук обаче се получи разнобой. На 30 ноември във връзка с предстоящия национален събор РЛС свиква събрание от 13 ч. в залата на общината. Поради липса на кворум в този час то е отложено за 14 ноември. В същия ден, но за 17 ч., Регионалният център по здравеопазване, въпреки че няма подобни правомощия, насрочва друга конференция в аулата на ВМИ. С крехък форум и без да са спазени законовите постановки, на него са избрани управителен съвет и делегати за събора. Анблок са гласувани УС, комисия по лекарска етика и контролна комисия - с тайно гласуване, в противоречие с устава на БЛС. Пак анблок са одобрени и 21 делегати. Чрез явно гласуване форумът избира за председател на съюза доц. Панайот Гърдев.
Веднага след конференцията 28 лекари в подписка възразяват срещу начина на нейното провеждане и настояват за свикване на нова. Те напомнят, че в аулата на ВМИ не са присъствали делегати от съседни общини като Чирпан, Гълъбово, Павел баня, от Военната болница и др. По този повод д-р Малина Манолова, по това време председател на РЛС, от своя страна изпраща заповед до всички възможни здравни инстанции от бившия Старозагорски окръг и насрочва нова конференция за 14 декември, пак от 13 ч. Ранният час е избран, за да могат на нея да присъстват и медици от съседни градове.
ФОРУМЪТ Е ПРОВЕДЕН ПО ВСИЧКИ ПРАВИЛА НА СЪСЛОВНАТА ЛЕКАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
Перфектният протокол показва, че на него са присъствали 83 души. За председател на регионалната организация е избран д-р Атам Саркисян, акушер-гинеколог. Негови заместници са д-р Веселин Попов, неврохирург, и д-р Димитрина Велчева от казанлъшката болница. Секретар е д-р Малина Манолова, пенсионерка. Председател на комисията по лекарска етика е д-р Светослав Стоименов, а на контролната комисия - д-р Борислав Борисов. И двамата работят в интензивно кардиологично отделение на ОРБ. Гласувани са и делегатите за събора. Точно този състав на управителния съвет получи в четвъртък и подкрепата на лекарската централа в София. Неговата легитимност вече не подлежи на съмнение, но ВЪПРОСИТЕ ОКОЛО "РОЕНЕТО" НА ЛЕКАРСКИТЕ РЪКОВОДСТВА ОСТАНАХА.
"Още на 30 ноември предупредих колегите, събрани в аулата на ВМИ, че има предложение форумът да бъде отложен, за да можем да съберем лекарите от всички градове в региона", заяви настоящият председател на РЛС д-р Саркисян. Присъстващите на конференцията са знаели нарушенията в законовите разпоредби и факта, че РЦЗ няма право да свиква събрания, но въпреки това са продължили работата си.
Представителите на новия УС отричат предположенията, че в "играта" на събрания са залегнали междуличностни вражди, на принципа кой да води бащина дружина. "На 14 декември поканихме доц. Гърдев. Липсваха негативни настроения; напротив, той имаше всички шансове да бъде избран за председател, но отказа да влезе в залата", твърдят от УС на РЛС. В тази връзка д-р Саркисян, д-р Стоименов и д-р Борисов категорично се противопоставят на мненията, че роенето на форуми е било наложено по политически причини. "Безумие е точно тук да се търси политически момент и да се вадят биографии на този или на онзи кандидат. Става въпрос за принципни неща и законови разпоредби", контрират нападките д-р Саркисян и другите членове на УС.
В града на липите пък упорито се говори, че конфронтацията между лекарите е отзвук от друга, тлееща от години вражда - тази между Университетската болница и ОРБ. Поддръжниците на тази теза се опитват да дирят в списъка на делегатите за събора от 30 ноември повече представители на университета, а в другия, от 14 декември - съответно на ОРБ. "Не съм съгласна с подобни твърдения. Ако погледнете имената на законно избраните делегати, ще видите, че сме търсили възможността да бъдат представени максимално всички здравни заведения в региона", заяви д-р Манолова.
А за никого не е тайна, че съборът на 22 януари се очаква с напрежение от лекарското съсловие в България. На него със сигурност ще бъдат разглеждани наболели професионални проблеми, Законът за здравната реформа и създалите се около него конфликти. В този смисъл изборът на делегати, които ще съумеят да представят и защитят исканията на колегите си от региона, е много важен.
24 декември - Бъдни вечер (Малка Коледа)
вечер е един от най-важните семейни празници.
Целият ден минава в подготовка за вечерната трапеза. Меси се обреден хляб, наречен Бъдник, върху който се правят от тесто различни фигури - кръст, сноп, житни класове или други. Приготвят се също колачета, с които се даруват коледарите. На Бъдни вечер гозбите са само постни, и то трябва да бъдат точно определен брой - седем, девет или дванадесет. Трапезата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството и което има в областта - варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук и чесън, мед, орехи, вино. През деня мъжете избират и отсичат бъдника - младо дъбово дърво. Вечерта най-старият мъж, стопанинът на къщата, разбърква с дървото огъня и нарича: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом! " После се поставя тънкият край на дървото в огъня и там то остава да тлее цяла нощ и да поддържа огъня жив. На тази вечер се украсява и елхата. Тя се поставя в стаята, където ще бъде вечерята, за да носи свежест и настроение.
Когато всички са се събрали около трапезата, стопанинът прикажда трикратно и разчупва питата. Първо се оставя едно парче на Света Богородица, а след това раздава на всички според възрастта. В някои домове, където хората имат и животни, стопанинът прикажда и при тях. Прикаждането е свързано с казването на Господнята молитва "Отче наш". Накрая е като традиция да се гадае по избрания орех - ако орехът е пълен и хубав, няма да има през годината болести, а ако е развален, ще следва болест.
Трапезата не се вдига цялата нощ. Всички стоят и чакат да настъпи полунощ и Коледа. Тогава на някои места тръгват коледарите, тогава се ражда Иисус Христос - Спасителят на света.
25 декември - Коледа (Рождество Христово)
Коледа е празникът, с който се чества раждането на Иисус Христос. На този ден не се работи нищо, а се ходи на църква за тържествената празнична служба. След тържествената служба на Коледа се посрещат гости. Сутринта на Коледа под празнично украсената предния ден елха децата намират дългоочакваните подаръци от Дядо Коледа.
На Коледа (Рождество Христово) свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки. Основните ястия са от месо.
Още в полунощ са тръгнали коледарите. Коледари могат да станат само ергени и по-големи мъже, но не и по-малки момчета. Тяхната дружина се ръководи от станеник, който носи обредно дръвче, на което стопаните слагат своите дарове. Редно е коледарите да обхождат всички домове и да изричат своите благословии за семействата и къщата.
26 декември - Събор на Пресвета Богородица
Православната църква след тържеството в чест на Великите свещени, които са се случили в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира всички вярващи да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка, която е избрана да роди нашия Спасител Иисус Христос.
27 декември - Свети Първомъченик и Архидякон Стефан (Стефановден)
Стефановден е третият ден на Коледа, а в същото време и последният празник в годината. В храмовете на този ден се извършва тържествено богослужение в памет на мъченическата смърт на Свети Архидякон Стефан, наречен Първомъченик, заради това, че е бил убит по особено жесток начин за своята вяра в Господа. Преди него никой не е бил убиван заради Господа Иисус Христос - именно той слага началото на мъченическите търпения.
"LF" готви баскетболен мач и новогодишен бал без маски
Създаден само преди половин година, "LF" - клубът на възпитаниците на старозагорската езикова гимназия "Ромен Ролан", е замислил две атрактивни прояви за празниците. На 22 декември старите мускетари-баскетболисти предизвикват отбора на сегашните "петлета", доста известен в регоналния спортен свят. Независимо от резултата, младите състезатели могат да очакват солиден коледен подарък от "батетата" /че и "чичовци"/. Срещата е от 17 часа в залата на БСФС, а мажоретният състав на ГПЧЕ "Ромен Ролан" ще подгрява спортистите без дискриминация на поколения.
На 5 януари от 19 часа "LF" организира новогодишно парти в ресторант "Казабланка". Не копираме нищо от прочутите закуски с интелектуалци във френското посолство - заяви координаторът на клуба Слънчезар Цанков. - Решили сме, обаче, този първи бал да не бъде с маски, освен ако някои от елитните гости не пожелаят да бъдат .
