Албумът "Стара Загора. Един град на 8000 години"
В навечерието на 5 октомври - Денят на Стара Загора - излезе от печат представително фотографско издание, посветено на 8000-годишната история на града. То е дело на фирмата "Четъшки". Двамата фотографи Цветан Четъшки и Илия Дечев, с графичното оформление на художника Илия Тодоров и при активната помощ и съдействие на Общината и на културни институти в града, представят един впечатляващ по своя замисъл и изпълнение цветен албум. "Нашата цел - споделя Цветан Четъшки - беше да представим един ден в Стара Загора и преди всичко зеления град, града на липите и художниците, както и неговата толкова стара история. Или с други думи - да запечатаме всичко, което считаме за ценно и непреходно в него. Стремили сме се идеята да бъде в самата снимка, за което не беше необходим коментарен текст. Позволихме си кратки пояснения само за някои уникални неща, исторически ценности и предмети - всичко друго е само за гледане."
Опитът да се направи подобно издание е свързан колкото с професионализма на авторите, толкова и с емоционалната им ангажираност и любов към представяните обекти. Тук улици, паркове, сгради от миналото и съвременността, които дават облика на града, трябва да са ти достатъчно близки и скъпи, за да постигнеш максималното внушение на любов и почит към всичко онова, което е влязло в обектива.
Стара Загора има вече едно сувенирно издание, което представя града в най-хубавата му светлина, но без излишна помпозност и натрапчивост, защото в крайна сметка мярката за нещата е бил професионализмът на всички участници в неговата подготовка.
Изложението в Стара Загора ще ви направи оптимисти
БТПП - Стара Загора, и Общината направиха опит за търговско изложение на фирмите от региона. Експозицията е разположена в сградата на БСФС. Ако сте песимисти по природа, непременно е трябвало да отидете да я видите!
Няма начин да не излезете с фразата: "Не е възможно само това да са представителите на бизнеса, производството и индустрията на община Стара Загора! " - а това вече е оптимизъм.
Въпреки изявлението, че към изложението е проявен интерес и от чужди фирми, по-точно от украински - дано да дойдат по-късно, когато ще сме се научили как се прави подобно нещо, пък и когато успеем да съберем и приличен брой участници.
Всъщност грешката беше не в изложителите, а в отсъстващите такива, в слабата организация и мизерната обстановка. Що се отнася до тези, които участваха, то нивото бе изненадващо добро. Невероятните консерви "Тангра" на "Загора фрукт" и особено необичайните за пазара ни стерилизирани патисони дават ясна представа с невероятния си вкус защо са кръстени на бог.
"Прогрес" представя малко необичайни дворни чешми и такива за стена, но децата ви определено биха ги харесали. Изключително добри са скамейките на "Прогрес" - дворни и за паркове. В случай, че преките организатори са пропуснали да информират общинската администрация - това е, което е необходимо за центъра на града, за зоните на отдих и площадките. На подобна скамейка всеки би поседнал с удоволствие, а естественият и естетичен дизайн биха допаднали и на най-критичните.
Медицинската система за синергична еволюция "SES" на "Самоорганизиращи и интелектуални системи" едва ли се нуждае от представяне след всички международни и национални награди.
Не се нуждаят от представяне и продуктите на "Млечен път" - Нова Загора. Едва ли има човек, който да не ги е опитал.
ДЗУ, освен традиционната си продукция, показа и новия газов сигнализатор за домашни и промишлени нужди.
От плаката на фирма "Захара" разбрах, че трябва да се наслаждавам на изделията им, ако искам децата ми да са румени, а семейството - здраво. Всичко, предложено от тях, бе наистина вкусно. Е, въпросът за семейството остана малко неясен, освен ако не се приеме за намек в добре известна посока, но рекламният надпис си е рекламен надпис.
Жалко, че една добра идея претърпя фиаско. Жалко, че няма кой да види няколкото, но наистина интересни изделия и производства, реализирани в Старозагорско. Че сериозен търговец няма да се появи на подобно място, е ясно. Дано поне догодина гражданите отидат, опитат и почерпят идеи - няма да съжаляват.
Карасура - българската Месопотамия
Под надслов "Карасура - кръстопът на хилядолетията" във фоайето на Обединена българска банка е открита изложба от забележителни находки, открити по време на многогодишните българо-германски разкопки на този интересен археологически обект у нас. Карасура се намира на важен кръстопът, разположен в Горнотракийската низина, която е изключително богата на археологически паметници на културата.
Разкопките на Карасура показват, че на това място има следи от живот още от каменно-медната епоха /края на V и началото на IV хилядолетие пр. Хр./, който почти без прекъсване продължава до към края на ХIII век. Това е един многослоен, много богат обект, който някои нарекоха "българската Троя" по аналогия с Троя в Мала Азия, където също има в такъв дълъг период от време културни напластявания. А това, че се намира в междуречието на Марица и Тунджа, пък дава основания на други да го наричат "нашата българска Месопотамия".
По своя обем обектът предполага интензивни проучвания, които - по думите на археолозите - може би ще продължат още 40-50 години. Най-важният обект, който се проучва там, е праисторическа селищна могила, с културни пластове, дебели около 14 м във височина, на площ от 20 дка, намираща се на един праисторически път, известен по-късно като главен римски път и до ден днешен като магистрала, свързваща Средна Европа с Близкия Изток и Азия. По време на римското владичество тук е действало едно от най-големите езически светилища. Най-добре проучен засега е късният античен период /IV, V и VI век - краят на Римската и началото на Византийската империя/ с голяма крепост и крепостна стена, две раннохристиянски базилики, една от които е била епископска.
От средновековието /Х, ХI, ХII и ХIII век/ са проучени три малки християнски църкви и богат некропол.
В Карасура са си дали среща култури и цивилизации от много епохи. В тази изложба за първи път в Стара Загора се показват находки от недрата на този забележителен археологичен обект. Тук са представени прекрасни образци от керамика, в това число и забележителната колекция от червенолакова средновековна византийска керамика, накити, части от антични статуи и други интересни находки.
Книжарница "Ирида" представя
Най-после на български език нещо от Василий Розанов - един от плеядата големи руски религиозни философи, които заедно с други забележителни творци създадоха Сребърния век на руската култура. Във великолепно оформения том /с твърда подвързия/ са включени творбите му "Уединено" и "Отронени листа" /кош първи и кош втори/. Какво представляват те, най-добре обяснява самият Розанов: "...животът във вихъра на времето изтръгва от душата възклицания, въздишки, полумисли, получувства... Не зная защо, но винаги съм харесвал такива "неочаквани възклицания". Всъщност, те непрекъснато текат в нас, но не смогваш /нямаш бележник под ръка/ да ги запишеш и те умират. Все пак, аз успявах да нахвърлям по нещо. И ето, че реших да събера тези отронени листа. " Третото произведение, дало заглавието на целия том - "Апокалипсисът на нашето време", представлява коментари на актуални събития, носещи според Розанов апокалиптичен характер; тези коментари, излизали под формата на брошури, поразяват с поетичността си и философската си дълбочина.
Книгата на професора по международни изследвания Бенедикт Андерсън "Въобразените общности" се занимава с болезнения проблем за национализма - бичът на нашето съвремие, а както изглежда - и един от най-сериозните проблеми на човечеството през ХХI век. Какви са културните корени на национализма, къде са корените на националното съгласие, каква е връзката между национализма и империализма, между патриотизма и расизма и други подобни любопитни въпроси са обект на изследване в монографията на проф. Андерсън. "Предлагам следното определение на нация - казва той - тя е въобразена политическа общност. " Надявам се това провокиращо изявление да накара повече хора да посегнат към тази интересна и полезна книга.
"Осъзнаване. Търсене на истината" е втората книга на Пьотър Успенски, която излиза на български. Успенски е централна фигура в духовните търсения на ХХ век, най-добрият ученик на Гурджиев и най-последователен популяризатор на неговото учение. Книгата съдържа кратки беседи на Успенски, отпечатани отначало само за частно разпространение и останали недостъпни за широката публика. Те покриват практическата психологическа страна от учението на Успенски.
Търсете тези книги в книжарница "Ирида", ул. "Отец Паисий" 88, тел. 042/2-57
.
Кой би Томов, Първанов и Дертлиев, че да кепазят България
На 2 октомври, петък в редакцията на "Национална бизнес поща" гостуваха двама зам.-председатели на Българската социалдемократическа партия (БСДП) - инж. Йордан Нехризов, народен представител, член на Икономическата комисия в парламента и инж. Божидар Митев, председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България (НСФЕБ).
- Господа, известно е вече, че в края на октомври предстои конгрес на БСДП в Пловдив, а в края на ноември - във Варна. Как се стигна до положението една партия - два конгреса?
Йордан Нехризов: В местните избори всяка общинска организация на БСДП по устав може сама съобразно спецификата на региона да избира своите партньори. В печата се появиха съобщения, от председателя на БСДП д-р Петър Дертлиев, че ние ще участваме в коалиция с така наречените леви сили в предстоящите местни избори.
В публичното пространство започнаха да се лансират имена на хора за кандидат-кметове на БСДП, беше опоменато дори името на Стефан Софиянски, без да се съгласува с него. Аз не вярвам, че г-н Софиянски би се кандидатирал за кандидат на коалиция от БСП, БСДП, Евролевица и т.н.
Божидар Митев: Ние не приемаме тезата на д-р Дертлиев, че ние можем да направим на едно място коалиция със СДС, на друго място с БСП, а на трето - да комбинираме Евролевица и ОДС. Хората трябва да имат нормално мислене, а ръководството на съответните политически партии - разбираема политика. Ние сме коалиционни партньори в ОДС и работим за осъществяване на реформите в България. Затова и свикваме извънреден конгрес в Пловдив, за да прекратим вредния Солунски процес.
- Бихте ли пояснили какво разбирате под "Солунски процес"?
Йордан Нехризов: В Солун бяха подписани няколко декларации. На много малко хора в България им стана известно съдържанието на тези декларации, но те бяха разпространени из цяла Европа. В единия от солунските документи, който се казва "Отдалечаване" (отдалечаването на България от Европа?!) има такова изречение: "Управляващите, заедно с послушни медии провеждат политика на антиевропеизъм и ксенофобия". Преведено на български език това означава, че тези "солунски братя" просто правят всичко възможно шенгенската бариера да не бъде вдигната за България. Ние си правим една антиреклама пред Европа. Аз искам да напомня и съм го казвал неведнъж, че навремето, когато Каравелов е бил затворен в Черната джамия, бит и след това на въпрос на журналисти "вие бяхте ли малтрериран" отговорил - "Не, България е демократична държава". И аз задавам въпроса кой би в днешен ден г-н Александър Томов, г-н Георги Първанов и д-р Петър Дертлиев за да напишат и да разпространят пред Европа този документ, че в България има ксенофобия, антиевропеизъм и да кипазят страната.
Интересното във вторият документ е призивът към всички членове на БСП, БСДП, Евролевица и т.н. да се ликвидира диктатурата в България. Това нито е съгласувано с ръководството на БСДП, нито аз виждам някаква система на диктатура, която да ти затваря устата.
Излиза, че от една страна сме в ОДС, а от друга страна д-р Дертлиев пред обществото се бори за създаване на някаква имагинерна коалиция, която да противостои срещу диктатурата на ОДС. Това разкрачено положение в политиката не води до нищо положително.
Божидар Митев: С искането за извънреден конгрес в Пловдив ние слагаме край на двойствеността. Сега вече всеки български социалдемократ знае кой на каква позиция се намира. Ние вече избрахме мотото на нашия конгрес в Пловдив: "Независима Българска социалдемократическа партия - коалиционен партньор в ОДС."
Йордан Нехризов: А който отиде на конгреса във Варна, ако има изобщо такъв конгрес и такова събиране, просто ще бъде радетел на онази позиция, която води до обезличаване на БСДП и нейното структурно поглъщане от БСП.
- Какви други противоречия с д-р Дертлиев ви мотивираха да искате извънреден конгрес?
Йордан Нехризов: Д-р Дертлиев ни изпрати едно писмо с искане да не гласуваме заедно с д-р Шишков закона за съдебната власт, при това когато той течеше вече на второ четене. Искаше това без да има каквито и да било аргументи в кой текст конкретно и с какво не е съгласен. В няколко пресконференции журналисти го попитаха какво е мнението на БСДП по този законодателен въпрос и той каза, че БСДП няма мнение. Изведнъж се оказва, че след Солун на БСДП се появи мнение. Така, че то е личното мнение на д-р Дертлиев. Разбира се ние не можехме да изпълним този ангажимент, защото смятаме, че политиката трябва да бъде нещо сериозно, а не политиканстване. И в този аспект фактически беше предотвратен един акт да се обяви разцепването на ОДС.
- Двусмислено е поведението и на някой регионални лидери на БСДП. Например, старозагорският лидер Динко Пейчев твърди, че твърдо стои зад коалицията със СДС на местно равнище, а на национално равнище твърдо стои зад д-р Дертлиев... Йордан Нехризов: Не е само този пример, който дадохте с Динко Пейчев. Но е вярно, че Стара Загора има много съществени заслуги за оформяне на досегашния състав на националния комитет на БСДП. Оказа се, че благодарение на Динко Пейчев в едно село Калитиново има повече социалдемократи, отколкото жители. Имаше предложение централата на БСДП да бъде преместена в това село, тъй като в София няма толкова социалдемократи, колкото в Калитиново. Динко Пейчев доведе навремето на 42-я конгрес тази група. Знам че се хвалеше, че е направил първата коалиция ОДС, каквато ние след това сме били постигнали в национален мащаб. А в същото време поддържаше постановки, които са много близки до д-р Петър Дертлиев. За мене неясната позиция на политик не му носи положителни точки, точки пред избирателите. Не зная какво е отношението към него тук в Стара Загора, но не бих го посъветвал да продължава така.
Божидар Митев: - Динко Пейчев е един типичен представител на двойствената политика в БСДП. Той е един от най-типичните й представители... За да стигнем до това драматично все пак решение да тръгнем с подписка за извънреден конгрес в Пловдив причината са и тези членове на БСДП, тези местни регионални лидери. Така, че жалко че го няма, трябва да говорим в негово отсъствие.
- След победата на Герхард Шрьодер в Германия, социалдемократите, оставайки в ОДС придобиват една изключително силна позиция като мост между новата политическа реалност в Германия и управляващите в България.
Божидар Митев: - Да, така е... Друг е въпроса, че ние на д-р Дертлиев сме му предлагали много преди изборите в Германия и преди изборите във Великобритания, и сме разговаряли с президента, д-р Дертлиев да бъде негов личен представител, да пътува из Европа като представител на президента и респективно на България. За да направи това за което вие говорите, да бъде мост между едно християндемократическо управление на България в лицето на СДС и социалдемократическа Европа. БСДП по вина преди всичко на д-р Дертлиев не беше ползвана за интересите на България. Това което ние предлагахме, той просто не пожела да го направи. Това, което пък той прави в момента, е да придава социалдемократическа физиономия на партии, които в никакъв случай не са социалдемократически.
Положителното е, че за първи път се подписва споразумение за 3 години, дори казвам подписва много условно, тъй като там подписи няма. Това е просто приемане от страна на Международния валутен фонд на програмата на правителството. Правят се съответните траншове, следи се за изпълнението на тази програма, известна още като матрица в обществото. И съответно, получават се траншовете ако програмата не се изпълнява фактически траншовете се забавят или пък изобщо не се получават. Ако някой смята, че може да се постигне икономически растеж 6-7-8-10 пъти, то просто чете стари учебници от времето на комунизма. Развитите страни като Германия примерно се чувстват много горди когато постигнат икономически растеж 2-3%, един от отличници като Полша се гордее с 5%. Това споразумение може да бъде начало на един процес, даващ възможност за растеж.
Вижте, при нас прехода е уникален - все едно от бифтека да направиш теле! Много е лесно да направиш обратното със сатъра - през главата, скарата, пържолата, чинията, всичко е наред. И аз не съм от тези, които смятат, че преходът ще стане точно за две, три или пет години. В законодателен план това нещо ще стане, може би до края на следващия мандат. Началната рамка - ще я имаме още напролет, но цялостното законодателство, което пренастройва пазарната икономика,изисква още около 800 нормативни акта, които трябва да се преработят в движение.
При това в една много неприятна икономическа ситуация. Виждате каква е кризата в Русия, кризата на източните пазари. В момента водещите икономисти говорят за една световна криза в икономиката, донякъде напомняща за кризата през 1929 г. И ако този растеж бъде изпълнен дори не 4, а 3,5 или 3,7 процента, това ще бъде успех. Останалото, което чувам като алтернатива няма сериозна икономическа стойност. Например, неговия партньор г-н Кръстьо Петков каза на пресконференция, натрупали сме много добър 4 милиарден валутен резерв, дайте да го раздадем на бедните, защо го държим в правителството. Тези хора мислят не със сериозни икономически категории според мене, а с категории на чистия популизъм.
Кой се цели в пъпа на Стара Загора?
В края на миналата година Общината проведе търг за предоставяне на отстъпено право на строеж на петно, което се намира в непосредствена близост на запад от кметството и е с площ от няколко хиляди квадратни метра. Търгът беше спечелен от "Заводски строежи" АД - Раднево. Намеренията са на мястото на сегашния паркинг да се построи търговски център. "Заводски строежи" поема ангажимента да финансира и да изпълни благоустрояването на площада около Общината, да й предостави няколко гаража и да постои ритуална зала, която да е свързана с общинската сграда. Едно от условията на търга е бъдещият проект да се съобрази стриктно с идеята на арх. Красимир Добрев, който е спечелил през 1989 г. архитектурен конкурс за изграждане на центъра на Стара Загора. Условието е вкарано, защото по този начин се заобикаля изискването да се проведе задължителният според процедурата архитектурен конкурс, а и Общината спестява време и пари, признавайки премирания преди 9 години проект. Амбицията на общинското ръководство е да побърза с изпълнението на идеята и Стара Загора да посрещне празника си с красив площад и обновен център. Става въпрос за същия този празник, който отбелязваме днес!
Арх. Добрев е напълно пренебрегнат и проектирането е възложено на екип от друг град. Почти година след търга общински специалисти и архитекти не се обединиха около предложената от проектантите идея за изграждане на централния площад. Инвеститори и проектанти вече не желаят да се съобразят със съществуващия проект с автор арх. Добрев. Нищо, че така се нарушават и условията на търга. Този факт може и да се подмине, ако предложеният нов проект не беше силно критикуван и отхвърлен от членове на Архитектурно-градоустройствената комисия (АГК), заседавала на 30 септември.
Пренебрегнати са традициите на града, липсва съгласуване с Историческия музей и реални паметници на културата са загърбени, защото проектантите не са чували за тях. Разработката няма избистрен жанр - обединява съвременен графичен и пластичен език, вълнуващ и провокативен, с разнообразни елементи. Това обаче е естетика, която е приятна за погледа, но неадекватна на нуждите на града. Безидейното пренасищане с елементи със символични значения е голям минус и е необходимо да се разработи нов вариант. Трябва да се реализира идеята да се влиза в общинската сграда от изток, бяха основните тези в критичното изказване на арх. Киряков.
Неуместно е да се проектира и изгражда кръгъл амфитеатър за изяви с малко публика - той противоречи на амбицията градският площад да бъде място за масови събирания. Абсурд е подобно съоръжение да се създава изкуствено, при положение, че само на 200 м се намира античния комплекс "Августа Траяна". Архитектурата не трябва да пречи на функцията, за която е създадена, и в проекта липсва нужният психоклимат. С тези мотиви арх. Стоева отхвърли проекта.
Прагматичният поглед на специалиста бързо установи, че липсват необходимите места за паркиране.
Според проекта в съседство на площада се планира площ за паркиране на автомобили от 500 кв. м, но тя би била крайно недостатъчна да обслужва нуждите на Общината, на бъдещия търговски комплекс и други културни и търговски обекти, разположени в центъра на града, коментира арх. Иван Иванов.
Оказа се, че проектантите са пренебрегнали не само историческите традиции и археологическите факти, но и актуалните планове за газификация на центъра на Стара Загора и застроителния план. Проектът гъмжи от самоцелни решения, пространството се пренатрупва и осакатява от засукани елементи и поставени не на място водни съоръжения. При реализацията му ще бъдат унищожени зелени площи и дървета, се каза още в залата.
Проектът изобщо не трябва да се разглежда от АГК, защото не е спазена процедурата по внасянето му. Действа шокиращо и това е единствената цел на проектантите, които пренебрегват много важни неща, без които площадът не може да съществува.
Застудняват се пешеходните потоци и подходите към сградата на Общината, е мнението на арх. Стоев.
Поредицата от грешки на проектантите идват от неправилно поставена задача. Работата им е започната отзад напред, каза председателят на Съюза на архитектите в Стара Загора Иван Иванов. Най-остър в изказването си беше авторът на премирания проект арх. Добрев, който заяви, че е излишно да се изнасят уроци по проектиране и че предложената разработка не е приложима.
Проектантите не се съгласиха с повечето забележки, признаха, че са неграмотни по отношение на историята на града, но отговориха, че е въпрос на вкус да се приемат или отхвърлят техните идеи.
На фона на конструктивните забележки с излишен академичен патос прозвуча заключителното мнение на главния архитект на общината Емил Василев. Той каза, че предложението би било чудесно, ако с него се кандидатстваше на сериозен международен конкурс. В Стара Загора обаче авторите са обречени да останат неразбрани и старозагорци не били узрели да оценят по достойнство предложения проект.
На жителите на нашия град, които ще минават по така замисления площад, ще им бъде доста трудно да го възприемат, но причината е в разминаване на гледните точки между професионалиста и потребителя.
Главният архитект припомни, че проекти като Айфеловата кула и Международния център за изкуствата "Жорж Помпиду", реализирани в световната столица на културата Париж, са били тотално отхвърляни от всички. Арх. Василев обаче направи уговорката, че аналогии между проектоплощада на Стара Загора и световните архитектурни образци не може да се прави. В бъдещи доработки проектантите трябвало да се съобразят с историята и с традициите на Стара Загора, само тогава проектът им ще има успех.
Зад думите си арх. Василев се опита да скрие безсилието на Общината да влияе активно върху външния вид на градския център. Оказва се, че желанието на старозагорските архитекти да оборят очевидни недостатъци се сблъсква с намерението на инвеститорите да подчинят реализацията на градския площад на своите виждания и цели. Оказва се, че ръководството на "Заводски строежи" е дало шах на кмета Цанко Яблански, който е принуден да приема все повече условия, да забравя клаузите на миналогодишния търг и на авторските права.
Запознати твърдят, че вече е договорено отстъпването на партерния етаж на бъдещия търговски комплекс на веригата "Мак Доналдс".
Забавянето на проектантските и на строителните дейности говори и за финансовата немощ на "Заводски строежи", които явно търсят всички начини да финансират обектите, с които са се нагърбили в центъра на Стара Загора. А пропастта между кметската администрация и архитектурната колегия на Стара Загора става все по-голяма. Архитектите дори не виждат смисъл да обсъждат чужди идеи и да дават мнения, които ще останат само в протоколите. Някои обаче се крият зад декларации, че отговорността, с която специалисти и граждани трябва да погледнат на този проект, трябва да бъде многократно по-голяма от вниманието, отделяно на всеки друг.
Няма корекции на застроителния план, които да отчитат промяната в собствеността на парцела. Смело обаче се проектират дейности в района около общинската сграда, между които има и явни противоречия.
Застроителният план на центъра на Стара Загора е от 1975 г. На практика той вече не е приложим и частичните ремонти едва ли биха решили проблема. Парадоксален е и фактът, че според действащия градоустройствен план бул. "Цар Симеон Велики" е транспортна улица по цялата си дължина, но от десетилетие е дадена на пешеходците в централната част. Днес в този участък се извършва реконструкция, която също търпи доста критики.
На последното обсъждане общинари и архитекти отминаха с учудващо мълчание един друг, известен все още на малцина факт. В непосредствена близост до Общината и дадения на "Заводски строежи" парцел ще се гради и друга нова сграда. Намерение за това декларира пред "Национална бизнес поща" Иван Минекшев, главен инженер на общинското управление "Териториално развитие и строежи". Заедно със сестра си той получи правото за това, след като по съдебен път си върна имота на родителите си и ще извършва строежа като частно лице.
Поредицата от съдебни дела се точи от края на 1995 г. до април т.г. Иван Минекшев и сестра му получават незастроения парцел с площ от 660 кв.м. Доскоро там имаше сграда, но тя е съборена през май 1991 г., за да се направи паркингът. Къщата е строена между 1925 и 1928 г., отчуждена е през 1946 г. и тогава в нея се настанява първата милиция в Стара Загора. До 1980 г. там се намира Районно управление на МВР.
Собствениците влязоха във владение от 1 октомври. От този ден мястото се превърна и в работна площадка. Там ще бъде изграден лунапарк с електрически колички, който ще остане в центъра на Стара Загора до края на годината, обясни инж. Минекшев.
"Има фирми, които проявиха интерес към петното, на което със сестра ми сме законни наследници. Възнамерявам да сключа договори и в средата на 1999 г. да започне строежът на административно-стопанска сграда. Тази постройка напълно ще подхожда на центъра на Стара Загора и няма никакви противоречия с градоустройствения план. В момента се работи по частичната промяна на квартално-застроителния план", каза новият собственик и отговори на още въпроси:
- Вие сте общински служител, а в същото време водихте две години и половина дела с общината. Това не предизвика ли противоречия?
- Може би някои са ме гледали с друго око и са ме сочили с пръст. Не беше приятно, но всеки на мое място щеше да си потърси правата.
- Ще търсите чужди средства за строителството. Кой ще бъде собственик на бъдещата сграда?
- Тя ще бъде моя собственост, но права ще има и фирмата, която ще изпълни строежа. Части от сградата ще се дават под наем. Жилища там няма да има. Планираме да има офиси на фирми, магазинчета... Ще построя много по-красива сграда от тази на Общината. Тя ще бъде с модерна архитектура и ще привлича старозагорци и гостите на града... Около 50-на метра северно имало друг проблемен за общината парцел - на фамилията Книжарови. Запознати казват, че сем. Чехларови, към което вече се числи и единствената наследница на Книжарови, също ще отстояват правата си пред съда. Очевидно общината ще загуби и тази парцел в идеалния център. Не в това е трагедията. Проблемът е в слабата координация между различните общински и държавни служби и в липсата на единна идея за бъдещето и облика на градския център.
Отдалеко, та да й е леко БСП обяви 11 предложения за кмет
Листата-полуфабрикат първи оспориха част от набедените кандидати
ИМЕНАТА НА ЕДИНАДЕСЕТ КАНДИДАТИ ЗА БЪДЕЩ КМЕТ на Стара Загора, предложени от основните партийни организации, огласи централата на старозагорските социалисти в началото на миналата седмица. Последваха самоотводи и нови предложения, върху които председателят на Общинския партиен съвет на БСП Трифон Митев наложи временно информационен мораториум. Не било коректно, обясни той пред "НБП", публично да се спрягат имена на хора, които не знаят, че кандидатурите им са издигнати и не са дали съгласието си те да се обсъждат.
Кандидатската листа тепърва ще се дописва и пренаписва. С поднасянето й като полуфабрикат на този етап обаче местните социалисти демонстрират ако не друго, то поне намеренията си в чисто организационен план... ДА НЕ СТАНЕ КАТО В 1995 ГОДИНА.
На изборите за кмет тогава левицата в Стара Загора даде непростим аванс от три месеца на тогавашната опозиция, обявявайки кандидата си Светлозар Терзиев едва 2 седмици преди старта на официалната кампания, призна с късна дата пред общинската конференция бившият соцлидер Генчо Гочев. В ударни срокове БСП трябваше да убеждава първо собствените си членове и симпатизанти, че ЕДИН КАПИТАЛИСТ МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА КАУЗАТА НА СОЦИАЛИЗМА. Тази задача бе изпълнена /а вероятно и изпълнима /?!/ почти толкова, колкото и другата - да се убедят потенциалните избиратели, че ЕДИН СОЦИАЛИСТ МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА КАУЗАТА НА КАПИТАЛИЗМА.
По безпощаден начин балотажът показа, че безпартийният бизнесмен /със значителен стаж в структурите на ДКМС, БКП и ДФ "Петрол"/ така и не успя да стане "другар" за "другарите" си, но пък остана "другар" за "господата". За разлика от него, кандидатът на обединената опозиция дръпна нови гласове на втория тур, които заковаха и крайните резултати 53,5% срещу 46,5%. За местното ръководството на БСП остана съмнителната утеха от автодиагнозата - "Загубихме, защото надценихме зрелостта на собствените си избиратели и на гласоподавателите в общината". "Вътрешнопартийният избор на Светлозар Терзиев беше риск и ние си давахме сметка за това", призна навремето местното соцръководство.
Склонна ли е четири години по-късно БСП ДА ПОЕМЕ СЪЩИЯ РИСК, БЕЗ ДА Й ИЗЛЯЗАТ ОТНОВО КРИВИ СМЕТКИТЕ?
Ако се съди по поне 3 от имената в обявения списък на 11-те, идеята да се заложи на комбинацията настоящ предприемач - бивш стопански ръководител не е лишена от привърженици. "Хора като мен, колкото повече минават дните, толкова повече джобът им ще ги тегли надясно, но колкото по-близки са дните до Десети ноември - толкова сърцето и душата ще ги теглят наляво", пророкува след неуспеха на кандидатурата си през 95-та година Светлозар Терзиев. Ако е бил добър пророк, то десет години след 89-та година партийната повеля и изкушението на предлаган от БСП кметски стол трудно биха накарали някой сериозен предприемач да си зареже бизнеса, за да му вадят и развяват кирливите ризи по предизборни митинги и стъгди.
Заявка за други варианти в огласената листа са имената на утвърдени администратори, доказани в областта си професионалисти или партийни деятели, ползващи се с добро име в обществото. Друг е въпросът чие име ще е дотолкова добро, та да остане такова и след близо година предъвкване.
Но пък в крайна сметка борбата ще е за кметския стол в общината, не за резервация в рая... Да края на октомври ще се приемат предложения за кмет, издигнати от основните партийни организации, членове и симпатизанти на БСП, уточниха от ръководството на старозагорските социалисти. Ако предложените кандидати дадат съгласието си, имената им ще бъдат върнати за ново обсъждане в организациите по места до края. Междувременно Общинският партиен съвет ще трябва да определи критериите си към кандидата за кмет, а също и процедурата за вътрешнопартийното пресяване. По устав вариантите са два - кандидатите минават или през предварителни избори, или през публично обсъждане. Във втория случай тежката дума накрая се дава на делегатите на общинската партийна конференция.
Ето и предложените от БСП кандидати за кмет на Стара Загора:
1. Д-р Богдана ДИМИТРОВА
Родена е през 1933 г. в Стара Загора. Завършва ВМИ - София. Има специалност "Социална медицина и обществено здравеопазване". От 1979 г. до 1991 г. работи като зам. главен лекар в поликлиниката на ОРБ. През 1994 г. се включва в екипа по създаване на факултетската болница към ВМИ - Стара Загора. От ноември 1995 г. е председател на Общинския съвет - Стара Загора. Омъжена, с двама сина.
2. Димитър ДИМИТРОВ
Роден е през 1951 г. в Бургас. Има висше инженерно образование, специалност "Строителство и архитектура". Бил е председател на Общинския съвет на БСП в Стара Загора. Депутат в 37-то и 38-то Народно събрание. Женен, има син и дъщеря.
3. Д-р Евгений ЖЕЛЕВ
Роден е през 1957 г. в Стара Загора. Завършва ВМИ - София. Защитава специалност "Ортопедия и травматология". От 1996 г. е директор на ОРБ. Женен, с две дъщери.
4. Златко ЗЛАТЕВ
Роден е през 1953 г. в Бургас. Има висше техническо образование, специалност "Електроснабдяване и електрообзавеждане". Бил е организационно-политически работник и зам. областен управител на Хасковска област в периода 1995-1997 г. Депутат в 38-то Народно събрание. Женен, с две деца.
5. Иван ИВАНОВ
Роден е през 1944 г. във Видин. Има висше инженерно образование, специалност "Машинен инженер". Бил е генерален директор на оръжейните заводи "Арсенал" в Казанлък. По-късно регистрира частното "АВГ-авто" ООД. Женен, с две деца. Депутат в 38-то Народно събрание.
6. Игнат ИГНАТОВ - зам. директор на "Менада - Братя Сярови".
7. Д-р Крум КРУМОВ
Роден е през 1942 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Завършва ВМИ в Пловдив. Специалист кардиолог. Практикува професията си от 1969 г. насам. В момента работи в ОРБ. Женен, с две дъщери. Съпругата му също е лекар. Втори мандат общински съветник.
8. Кръстьо ЯНЕВ
Роден е през 1948 г. в Стара Загора. Завършва висшето си образование в Габрово, специалност "Електроника и изчислителна техника". Издига се от настройчик до зам. генерален директор на ДЗУ. Бивш генерален директор на "Хранмаш" - Стара Загора, и зам. министър на индустрията в две правителства след 10.11.1989 г. Съучредител на ПФ "Център", а после и председател на надзорния му съвет. Понастоящем представлява "Ем Джи холдинг" в борда на директорите на ДЗУ.
9. Купен КУПЕНОВ
Работил е в Промишлено-монтажно управление.
Бивш кмет на Стара Загора. Понастоящем строителен предприемач.
10. Николай ТУРЛАКОВ
Роден е през 1951 г. в Елхово, Бургаско. Завършва Висшия селскостопански институт - Пловдив, специалност "Агрономство". Бил е председател на ТКЗС - Сърнево, и на АПК - Дълбоки. От 1987 г. до 1991 г. е председател на Комисията по селско стопанство в Общинския съвет - Стара Загора. От 1992 г. се занимава с частен бизнес в областта на производството и реализацията на селскостопанска продукция. Женен, с две деца.
11. Петър МРЪЦКОВ
Роден е през 1948 г. Завършва Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов. От 25 години насам работи в системата на социалното осигуряване. В момента е директор на Районно управление "Социално осигуряване". Женен, с една дъщеря.
Ужасно е да плуваш във водите на монополист
- Г-н Грашнов, какво означава участието ви в "Росексимбанк"?
- Участието ни в "Росексимбанк" е акционерно. Притежаваме 3% в банката. Това, разбира се, е част от нашата стратегия. Мисля, че съвсем логично е "МобилТел" да бъде свързан и да се опитва да се свърже с някои от финансовите структури в страната. Естествено ние, като частна компания, предпочитаме да се свържем с частна банка. Оборотът, който "МобилТел" има към днешна дата с вече близо 43-44 000 абоната, е доста голям, което автоматически отговаря на въпроса, че "МобилТел" предпочита да има участие или някакъв контрол в банката, която ще оперира с неговите пари. Никой няма да си даде парите някъде, където просто един ден да му кажат: "Извинявай! ". Ние нямаме това право. На много хора им беше странно защо "МобилТел", примерно, с не толкова голямо участие присъства в надзорния съвет на банката, а то е абсолютно логично при оборотите, които ние поверяваме в тази банка. Това пък от само себе си ще се яви част от една следваща програма, която преди всичко се отнася към нашата клиентела. При нас клиентът си е N 1; ако има банкова сметка, той ще ползва съответните дискаунти, може да получи телефон, дотиран от "МобилТел", но да бъде негов клиент и по банков път ще заплаща своите разходи, трафик и т.н. Първото нещо, което е много сигурно за фирмата, е, че изключително ще намалее процентът на недобросъвестни клиенти, а от друга страна ще прекъснат всичките тези кешови плащания с парите, които да се носят с коли и т.н. Считам, че това е крачка напред в стремежа ни да се доближим до западните оператори.
В последния европейски справочник за телекомуникации "МобилТел" през първите шест месеца на тази година е със 138.5% развитие. Като покритие правим всичко възможно до края на октомври и средата на ноември да изпълним програмата си по основните пътни артерии и големите градове. И тук е мястото да споменем за изключителните трудности, които срещаме от БТК - монополистът явно си е монополист. За първи път усетихме какво значи във водите на монополист да плува частна лодка като "МобилТел" - това е нещо ужасно. Почти сме уверени, че това, което става и се прави, и аз вече не знам от какво - от бюрокрация ли, от това, че те участват в конкурентна фирма ли - но те се считат всъщност за конкуренти. Ние - не; честотите са различни и идеята също, но както и да е. - Какво мислите за втори оператор?
- Аз, като гледам нашето развитие и трудностите с БТК - жална му майка, както викат. От елементарната гледна точка на инвестициите, взети и подкрепени от българска организация, където никой няма да награби базовите станции да ги изнася, виждаме какво е отношението... В момента сме на 65 млн. долара реални инвестиции като пари, оборудване, дошли в България. Имаме над 6 млрд. платени мита за една година. А това е просто отношението на БТК като част от отношението към чуждите инвестиции в България.
- Какво стана с г-н Красимир Стойчев и какво ново предлагате на пазара като техника?
- Още не съм си го записал в паспорта Красимир, така че не мога да ви кажа, честно казано. И аз като вас тук-таме чета за него по вестниците. По-скоро аз ще ви питам какво стана, вие може би повече знаете. Краси Стойчев просто няма акционерно участие още от самото начало, когато фирмата се взе... просто нямам идея.
Що се отнася до втората част на въпроса Ви - хит на панаира в Пловдив стана сателитният телефон на Kyocera, най-големият производител на мобилни телефони в Япония. "МобилТел" АД пуска на пазара за първи път два типа сателитни телефони на Kyocera - едностандартен Iridium телефон, който може да работи само в сателитната мрежа на Iridium, и двустандартен, който работи както в Iridium мрежата, така и в наземните мобилни мрежи на GSM операторите. Тази услуга е нова не само за Европа, но и за света. Наричат я мечта на човечеството. Това представлява възможност човек да се свързва с друг, независимо от мястото, където се намира не само той, но и този, когото търси. Двата телефона, както се казва, са още в така наречената зора на световните глобални далекосъобщения. Но това си е революция в областта на крайните устройства в далекосъобщенията. И независимо от трудностите и нежеланието на държавните институции за работа с тях, "МобилТел" успя на 23 септември 1998 година да бъде един от първите GSM оператори в света, стартирали тази услуга. В Германия и в САЩ GSM операторите признават професионализма на фирмата.
Условна присъда за клевета получи Йовка Атанасова
ЕДНА ГОДИНА УСЛОВНО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложи Районният съд на журналистката Йовка Атанасова заради това, че в свои публикации е нарекла Иван Иванов "доносник на Държавна сигурност". Присъдата е с четиригодишен изпитателен срок. Управителката на в. "Старозагорски новини" ще трябва да изплати и обезщетение от един милион лева за нанесени морални щети на Иван Иванов, в момента изпълнителен директор на фирма "Боруй".
Решението на съда ще бъде обжалвано от защитата на Йовка Атанасова в Окръжния съд.
Ден преди оповестяване на присъдата стана известно, че с проекта си "Защита на журналисти при съдебни преследвания" управителката на в. "Старозагорски новини" печели субсидия от 10 000 екю по програмата ФАР.
Йовка АТАНАСОВА:
"Местното правораздаване пак се прицели в грешна мишена..."
"Аз не мога да разбера защо квалификацията "сътрудник на ДС" се приема като позорящо обстоятелство. Преди Десети ноември с подобна квалификация - че сътрудничат на органите - много хора се гордееха. След това изведнъж стана позорящо обстоятелство. За мен позорящо обстоятелство е "престъпник", "мафиот", "мошеник"... Защитата на Иван Иванов твърдеше, че в резултат на тая квалификация "здравословното състояние на тъжителя и съпругата му се влошило рязко и трябвало да се възстановяват с помощта на медицината", "че децата им се връщали разплакани, защото другарчетата им не искали да си играят с тях". Аз пък смятам, че ако Иван Иванов е почувствал някакво разстройство, то не е заради квалификацията "ДС доносник", а заради изнесените в мои публикации факти за негови икономически действия, за които магистратите в Стара Загора остават глухи и слепи.
На предходното дело настояхме съдът да изиска от полицията документ, който да удостовери дали Иван Иванов е работил в органите на ДС. За голямо наше учудване беше представена служебна бележка от РДВР, която на практика не доказва нищо. В бележката пишеше, че "Лицето Иван Иванов не е бил в услуга на Държавна сигурност".
Съдът обаче прие, че "ДС сътрудник" е позорящо обстоятелство, което е нанесло вредни последици и е предизвикало неприятен обществен резонанс за тъжителя. При определяне размера на присъдата съдът взе предвид и предишните ми три присъди, въпреки че едната е отхвърлена от Върховния съд. В мотивите за решението си съдийката по делото обяви, че "моята личност разкрива една висока степен на обществена опасност и престъпна упоритост".
Казах го и в последната си дума пред съда, повтарям го и сега - за пореден път българското /и в частност местното/ правораздаване се цели в грешна мишена. Във визираните статии аз съм изнесла много факти за действията на Иван Иванов като бизнесмен, по които съответните институции би трябвало да направят проверки. Местното правораздаване не си направи този труд, вместо това тръгна да съди журналист."
Иван ИВАНОВ:
"С парите от обезщетението ще организирам семинар за журналисти"
За мен би било обидно да се смята, че се занимавам с журналистката Йовка Атанасова. За мен тя не съществува в нито един от световете, с които имам взаимодействие - нито в бизнеса, нито в културния живот, нито пък в кръга на обществено значимите ценности. Журналистката Атанасова просто е един вреден дразнител, който послужи като повод да се поставят обществено значими въпроси.
Освен позорящо, в моя случай определението "доносник на Държавна сигурност" е и невярно обстоятелство. За себе си аз бих могъл простичко да кажа :"Не съм сътрудничил на ДС". Аз съм убеден обаче, че няма нищо лошо и укоримо, ако някой гражданин прецени по свои причини, че е негов дълг да съдейства на органите на МВР.
Нека да помислим защо някои медии непрекъснато се занимават с "разконспириране" на агенти и насаждат в обществото негативно отношение към хората, които по някакъв начин сътрудничат на МВР и в частност на органите на сигурността. Излиза, че хора, които обективно са допринесли за сигурността на страната, за предотвратяване на тежки стопански и криминални престъпления, трябва да се срамуват от това. И едва ли не това е основната задача на медиите - да разконспирират тези хора, които по добросъвестен начин, водени от патриотични подбуди, допринасят за нормалното протичане на обществените процеси. Те, разбира се, си имат своята законова рамка и във всяко време изглеждат по различен начин.
Може би зад всичко това се крият други цели. Нямам представа чии точно интереси се обслужват, но в никакъв случай това не са интересите на държавата и на нацията.
С приключването на това дело аз за себе си приключвам тази тема. Получих морално удовлетворение след няколко години психически тормоз. Каквото и да напише оттук нататък Атанасова, аз не бих загубил дори и час да водя дела срещу нея. Мисля, че нейната кауза, ако има въобще такава, е достатъчно компрометирана.
Съдът присъди някакви суми като морално обезщетение - 500 хиляди лева по предишното дело и 1 милион лева от това дело. Ще предложа на няколко обществени организации да намерят подходяща форма за оползотворяването им за обществено значими цели. А защо не, например, да се организира и семинар с участието на признати авторитети за ролята и мястото на журналистиката в условията на демократични обществени отношения.
"България спонсорира духовно Европа"
90 години от рождението на акад. Марин Големинов
На 28 септември т.г. патриархът на българската музика, композиторът акад. Марин Големинов, един от най-големите композитори на ХХ век, навърши 90 години. Той е носител на Хердеровата награда за принос в европейската култура. Неговите опуси се разполагат в шест десетилетия - от Първи струнен квартет, написан във Франция при дипломирането му с пълно отличие по композиция и дирижиране в Скола канториум в Париж, до последната написана до момента от него творба през 1996 година - великолепната Соната за цигулка и виола. Неговото творчество, както го определят специалистите, е съчетание на два полюса. От една страна той успява да хвърли една много далечна проекция в историческото минало на своята страна, но не като историк или теоретик, а с една невероятна интуиция на творец да усети онова архаично, което чуваме в много моменти от неговата музика и което започва с нестинарския танц в балета "Нестинарка". Онова древно тракийско праначало, заложеното в българина. Този полюс е съчетан с неговото изтънчено нотно писмо на изключително образован музикант - френски възпитаник и немски специализант.
"Понякога - казва големият творец - Европа ни завижда и на старата култура, и на дългата история, на постиженията и едно време, и сега и някак си деликатно иска да ни сложи в задния двор. А ние там изпращаме не работници да им мият улиците, а изпращаме българска музика, картини, инструменталисти, оркестри, цели опери. И спонсорираме духовно Европа."
Със Стара Загора, както сам се изразява, е свързан почти роднински, и то не само защото вече много години възглавява Фестивала на оперното и балетното изкуство. Връзката е между хора, които ценят неговата музика, изпълняват я, ценят неговата личност. Специално за оперния театър в този град той създаде операта "Тракийски идоли". В Стара Загора най-напред след София са играни неговите балети "Нестинарка" и "Еньовден", оперите "Ивайло" и "Златната птица".
Честването на 90-годишнината на акад. Марин Големинов в Стара Загора се състоя на 2 октомври т.г. с голям концерт от негови творби в изпълнение на оркестъра на Старозагорската опера под диригентството на Димитър Димитров. Бяха изпълнени Симфонични импресии по картини на Майстора, фрагменти из операта "Ивайло" и Симфонични вариации върху тема от Добри Христов. Като солисти участваха Стефка Минева, Мария Клинчева, Мариана Арсениева, Александър Марулев, Симеон Симеонов и Петър Петров.
Почетният гражданин на Стара Загора акад. Марин Големинов бе поздравен лично от кмета на града проф. Цанко Яблански.
"Вече няма само десен мост за интеграцията в Европа"
- Г-н Томов, как посрещнахте победата на Герхард Шрьодер и на социалдемократите на последните избори в Германия?
- Тази победа, част от голямата лява европейска вълна, е голям стимул за българските социалдемократи. В момента, като изключим Испания, цяла Европа се управлява от социалдемократите и това се случва за първи път през този век. Това не е случайно, то е реакция на населението след илюзиите, че светът може да се развива само на базата на див капитализъм. Цивилизованият свят реагира срещу това и то не е случайно - процесът е закономерен. България изостава с няколко години от този процес, но очевидно е, че ние трябва да наваксаме това изоставане, да бъдем готови на първите следващи парламентарни избори да направим същото, което направи Шрьодер в Германия. Задачата е ясна - да се впишем в този процес, който е типичен за Европа.
Вчера в 8.10 /неделя - бел. ред./ бяхме първите, които поздравихме Шрьодер, Лафонтен и всички останали приятели и колеги там, защото сме единствената партия, която има свой представител, поканен в главната квартира на ГСДП в Бон. Това е депутатът Иван Тодоров, известен наш германист. Така че още в неделя предадохме радостта си и ни беше благодарено.
Аз обаче не смятам, че трябва да се правят вътрешно-политически спекули за България от това; българо-немските отношения са стабилни и те няма да зависят от това коя партия управлява в Германия. Очаквам приемственост за външната политика на страната по отношение на България. А ако се върна към краткия си разговор с Герхард Шрьодер на 17 юни т.г., очаквам даже допълнително развитие, допълнителен интерес лично от него към нашата страна.
- А какво конкретно с вашите партийни и лични контакти можете да направите за ускоряване на това сътрудничество?
- Смятам, че във всички случаи ние възстановяваме изгубения втори политически мост с това, което направихме за изминалата година. Вече няма само десен мост за интеграцията в Европа; има вече и ляв мост за тази интеграция и той е гарантиран. Така че що се отнася до това какво можем ние да направим, твърдя и държа да го кажа, че този мост ще бъде стабилен, здрав. Ние правим и сега не малко, то е свързано не само с личните контакти, но и с инфраструктурите, със съвместните програми. Ето сега на 5 октомври т.г. с помощта на фондацията на ГСДП ние организираме в София голям семинар, който ще има своите парламентарни последствия по устройството на политическата система и Закона за политическите партии. Ние имаме съвместни отношения, съвместен протокол с тази партия, така че ще действаме и занапред достатъчно стабилно.
"Отношението на българските политици към Македония не е платонично, а импотентно"
"Отношението на българските политици към Македония не е платонично, а импотентно"
Разговор с Красимир УЗУНОВ, автор на скандализиралия управляващите в Македония "Охридски справочник"
- Какво най-много подразни управляващите в Македония?
- Първо това, че не е класически пътеводител. Той е повече история и малко география. Така искахме да го направим с Божидар Димитров и затова стана така. Най-много ги подразни, естествено, истината. Никой не обича да му я казват в очите. Омръзна ми да ми разправят, че Александър Велики е македонец, Самуил му е "син", а внуците му са български окупатори. След като 9 години работих в Македония, написах две книги за независима Македония, реших да напиша истината и мислех, че няма нищо чак толкова страшно. Оказа се голям скандал, особено това, че Охрид е българският Ерусалим. Че това даже не съм го казал аз. Написано е от Иван Снегал в "История на Охридската архиепископия и патриаршия" през 1924 година /първи том/, втори - 1932 г. Сега, че Киро Глигоров е от Скопие и не знае какво пишат охридчани, е на битова основа и не е мой проблем. Колкото повече скачаше властта, толкова повече ме обичаха охридчани. Върнах се преди седмица без всякакъв проблем. Сега ще отида за изборите. Случи се, че катастрофирах на Голяма Богородица стар стил. 38 охридски коли дойдоха веднага при мен и не си тръгнаха, докато не ме пусна полицията. Това е признанието и нещото, което остава.
- Как стоят нещата с разпространяването на българска литература, медии... има ли шанс нещо в тази посока да се промени?
- Много тежко стоят нещата. Перспективата... Аз седма година чакам разрешение за разпространение на славянска книжовност - белоруска, украинска, чешка, полска, да не говорим за българска. Заедно с това много книги сме занесли на приятели, вярно - нелегално. Аз не съм привърженик на идеите на ВМРО, че трябва да почнем с политиката. Трябва да почнем с историята, литературата, културата, образованието. 500 млади хора оттам искат тази година да учат в България - това е!
Македонизмът е антибългаризъм. След като сме еднакви, ни отричат.
- Това не е ли едно от сигурните доказателства, че сме от един народ?
- Естествено. Ние виждаме еднаквия си характер, оглеждаме се едни в други като в огледало. Не мисля, че трябва да се прилагат революционни методи. Уважавам ентусиазма и идеите, но не когато боледуват. 280 000 български войници и офицери са загинали за идеята Македония. Не бива да загиват повече. Има и по-деликатни начини. Има училища, култура, икономика. Проблемът е в късогледството на българските политици. Само миналата седмица 9 албански фамилии се заселиха в Струмица, която е на българска територия... и нищо. Значи голямата работа е да образоваме собствените си политици. На Великден заведох 600 човека в Охрид, за да разберат, че български стари градски песни могат да чуят в Охрид, но не и в София. Това е обидно. Затова и направих Центъра за изследване на етническите конфликти и балканска сигурност. Вече работи и Центърът за издирване на роднини зад граница. За мен е много важна родовата връзка. При нея кой е българин и кой бил македонец, няма значение. Трябва да върнем и кръста на св. Климент, който откраднаха. Мисля да ангажирам максимален брой българи. Вярно е, че не е проблем да съберем 15 млн. марки, колкото искат, но е важно да ги съберем по 5, за да усети българинът съпричастност към кауза. Смятам да заведа и 2000 студенти на 8.12. на бал в Охрид, където също празнуват на осми. На брега на езерото в Охрид се чувстваш повече българин, отколкото в София. Лесно е да имаш характер, когато една държава е в разцвет. Трудно е да имаш характер, когато една държава губи. Като застанеш край Самуиловата крепост, където на 25.10.1018 г. три вдовици на три царски рода, водени от Мария Българска, съпругата на последния български цар Иван Владислав, посрещат Василий Втори Българоубиец, се чувстваш по особен начин. Лично за мен, на това езеро, между тези два гроба - на Климент и Самуил, е България.
- Политиката на България в този момент?
- Партизанщина, завоюване на евтини успехи. Сега ще подпиша Европейската конвенция, а след мен и потоп. Политическо мислене... В България вървят две неща: жени с минало и мъже с бъдеще. Докато тези две категории управляват, няма перспективи. Били сме държава през 1941-44 г., сега няма държава. Ребългаризацията в Македония се прави от самите македонци. Българските политици не насърчават този процес. Отношението към Македония не е платонично, то е импотентно. Първият министър-председател, който посети гроба на Гоце след 46-та година, беше Любен Беров през 1993 г. Успял е да напише в книгата за посетители на църквата: "Това е безценен паметник на изкуството на 19-ти век" - Любен Беров, министър-председател на България, г-жа Тоня Берова, съпруга на министър-председателя. Църквата е от 17-ти век, а на гроба на Гоце не можеш да не кажеш една дума за него! Емблематично, нали?
- Член ли сте на ВМРО?
- Не съм бил, не съм и няма да бъда. Личното ми мнение е, че вътрешна революционна организация в 21-ви век прилича на Армия за освобождение на Косово и на Кюрдската партия.
