Развитието на световната икономика през покледното десетилетие показва, че ориентацията към монетаризма в 70-те години, който вдъхнови толкова икономисти и политици и определи икономическата политика на много странаи, вече дава съмнителни резултати. Светът явно е изправен пред необходимостта да промени икономическото си верую, като се откаже от една фалшива икономическа доктрина. Несъмнено това ще засегне ямайската валутна система.
Проблеми на ямайската валутна система
Началото на действащата световна валутна система, наречена ямайска, се слага през м. април 1978 г., в съответствие с второто изменение на устава на МВФ, прието на годишната конференция на фонда през януари 1976 г. в Кингстън (Ямайка). Въпреки че тя запазва приемствеността си с предишната бретънуудска валутна система, в основата й се залагат нови принципи.
- Вместо златно-доларовия еталон се установява еталонът на специалните права на тираж. СПТ официално са обявени за основен международен резервен актив;
- Златото е елиминирано като база на световната валутна система - то престава да служи като всеобщ еквивалент. Прекратява се практиката на фиксиране на златно съдържание на паричните единици.
- На страните, членки на МВФ, се предоставя възможността да избират валутно-курсовия си режим - да установят фиксиран или флексибилен валутен курс в зависимост от своите предпочитаниая. Свободен е и изборът им на базисната валута, към която привързват курса на националните си парични единици. Те могат да преминават от един към друг валутно-курсов режим, като предварително уведомяват за това МВФ.
- Разширяват се правомощията на МВФ като организация, която осъществява регулативна функция по отношение на световната валутна система. По-изчерпателно е дефинирана неговата роля на международна институция, упражняваща надзор върху валутно-курсовата политика на страните членки.
Ямайската валутна система не е завършена в цялост. Сегашната й структура е компромис между различни схващания за предимствата и недостатъците на фиксирания и флексибилния валутен курс, за мястото на златото и обхвата на наднационалното валутно регулиране, за степента на либерализация на капиталовите потоци. Нейните правила по-скоро формално узаконяват наложилата се практика към началото на 70-те години в противовес на бретануудския валутен механизъм, и по-специално режима на плаващите валутни курсове и окончателното демонетизиране на златото след едностранното прекратяване от САЩ на конвертируемостта на долара в златни активи през м. август 1971 г. Неслучайно мнозина икономисти на запад определят ямайската валутна система като преходна. Действително тя е далеч от едно глобално разбиране на ефективни международни правила, регулиращи световните валутни отношения, недостатъчно се вписва в необратимата тенденция на глобализация на света. Само две години след официалното й въвеждане авторитетната Комисия за международно развитие, оглавявана от Вили Бранд, я оценява за неуспешна реформа и представя проект за нов валутен ред. Впоследствие предложения за корекции на тази система се правят от Джон Уилсън (за управление на курсовете на основните международни валути), от Робърт Кинън (за координация на паричната политика на водещите държави на основата на общоприета глобална цел) и други.
Първият сериозен коректив в механизма на ямайската валутна система е внесен с договореностите от Плаза през 1985 г. между финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-5 (САЩ, Германия, Англия, Франция и Япония). Чрез тях се възобновява контролът на монетарните власти на водещите държави над валутните пазари под формата на съгласувани валутни интервенции.
Нова крачка в същата посока е направена на срещата в Лувър през 1987 г., на която финансовите представаители на Г-5 постигат съгласие за ограничаване колебанията на курсовете на своите валути в определени полоси. Възприема се система от макропоказатели, индикиращи ефективността на икономическите политики на страните и съвместимостта им с целите на валутната дейност.
С идеята си за съгласуване на базисните курсове между водещите валути споразуменията в Плаза и Лувър по същество определят пътя на прагматичните действия на Г-5 за овладяване на валутнокурсовите колебания. Същевременно двете поразумения разкриват по убедителен начин несъвършенството на ямайската валутна система, която много скоро след нейното установяване се пропуква. По замисъла на своите архитекти ямайската валутна система трябваше по-гъвкато да се приспособява към променящите се условия на световната икономика, осигурявайки стабилност и валутно равновесие между страните. Тези очаквания обаче не се сбъднаха.
Прекалено големи надежди се възлагаха на СПТ като основа на системата, но те не успяха да се наложат нито в ролята си на стойностен еталон, нито като международно платежно и резервно средство. Към м. март 1998 г. със СПТ са вързани само четири валути, докато към щатския долар прикрепените валути са двадесет на брой. Делът на СПТ в световните валутни резерви е едва 3.8%. Емисията на СПТ е твърде нееластична и не е свързана с потребностите на международните плащания. Сферата на използването им е ограничена - преимуществено в разплащанията между централните банки за регулиране на платежните баланси на страните.
Въвеждането на режима на флексибилни валутни курсове не създава необходимите условия за стабилност, не улеснява уравновесяването на платежните баланси. След 1978 г. се наблюдават значителни колебания на курсовете на основните валути. Например през първата половина на 80-те години курсът на щатския долар се повиши с 53%, а през втората им половина - загуби 49% от стойността си. През периода 1980-1985 г. курсът на долара спрямо германската марка варира приблизително в границите на 1.8 и 2.9 марки, през 1986-1996 г. тези вариации са в рамките на 1.7 и 1.5 марки. Големи са амплитудите на колебания на курсовото съотношение между долара и японската йена. В 1980 г. средният курс на щатската валута е 230 йени, в 1988 г. вече е 130 йени, в 1990 г. е 150 йени, а в 1996 г. - 110 йени.
Коефициентът за нестабилност на текущите платежни баланси на водещите държави също варира в широки граници1. Ето какво сочат данните. За САЩ този коефициент е както следва: 1992 г. - 0.50, 1993 г. - 0.36, 1994 г. - 0.45, 1995 г. - 0, 1996 г. - 0.16. През същия период коефициентът на нестабилност на платежния баланс на Германия има следните стойности: 0.08, 0.33, 0.38, 0.18 и 0.53; на Франция - 1.09, 0.47, 0.18, 0.90 и 0.40.
В съвременния свят се наблюдава растяща взаимозавиасимост между финансовите пазари на страните. Чрез капиталовите потоци се пренасят тенденциите от една национална икономика в световното стопанство и обратно. При високата степен на тяхната мобилност флексибилните валутни курсове допълнително задълбочават локалните валутни кризи, които, преплетени с кризата на външния дълг, опасно подкопават основите на ямайската система.
Ямайската валутна система почти с нищо не допринася за решаването на проблема за външния дълг. Дори след 1983 г. се извършва нетен трансфер на капитал от страните на Латинска Америка и Африка към развитите държави. Например за периода 1983-1991 г. чистият износ на капитал от латиноамериканските държави към финансовите институции на развития свят се равнява приблизително на 220 млрд. щатски долара2.
Институционалният механизъм на ямайската валутна система не е ефективен за условията на флексибилни валутни курсове, не е съобразен с реалностите на световната икономика днес, която все повече се утвърждава като икономика, изградена върху паричните потоци. Сделките на финансовите пазари, на които се търгува по същество с бъдещи печалби, изместват представата за класическата търговия.
Сега световната икономика зависи главно от поведението на парите. Институционалният механизъм изостава от тези нейни качествени промени и не е в състояние да реагира адекватно на тях. Той е неспособен да защитава системата от спекулативния капитал, от действията на финансовите хидри, които злоупотребяват с пазара.
Съвременният спекулант, трудно различим от финансовия мошеник, само с едно натискане на бутона може да атакува някоя слаба валута и да извлече огромни печалби за кратко време. Примерите в това отношение са много. През 1992 г. Джордж Сорос постави на изпитание английската лира. Спекулативният капитал почти срина аржентинското песо в 1994 г., когато от страната само за 40 дни изтекоха 11 млрд. долара, предизвика верижен крах на световните фондови борси в края на октомври 1997 г., нанесе удар по руската рубла в средата на 1998 г. При отсъствието на адекватен институционален механизъм световните валутно-финансови институции, и особено МВФ, използват стари средства, които влизат в противоречие с новите реалности. Позицията на фонда към страните членки традиционно се определя от неговата политика на рестрикции, без оглед на конкретните условия, при които се развива всяка една от тях. Строгите икономии, които той налага повсеместно със стабилизационните програми, често предизвикват обратен ефект - драстично спадане на жизнения стандарт и масово обедняване, брутално разрушаване на икономически структури, без страните да са подготвени за това, взрив на безработицата и духовно опустошаване на масите.
Примерите за успех на МВФ изглеждат по-малко от тези за провал на политиката му. Само през последната година-година и половина той претърпя неуспех в опитите си да бъдат стабилизирани финансовите системи на страните в Югоизточна Азия и Русия.
МВФ невинаги оценява реалистично икономическото положение на отделните страни и последиците от собствените си решения. Така през май 1997 г. фондът публично одобрява правилния курс на Тайланд и Индонезия, но само половин година по-късно те попадат под удариате на тежка криза. МВФ като че ли е настроен повече да "гаси" пожари при възникване на остри кризи. Неслучайно ликвидността му се влошава. Към 30 април 1995 г. фондът разполага с финансови ресурси за кредитни нужди на страните членки на сума 89.3 млрд. долара, към 30 април 1996 г. - с 81.8 млрд. долара, а към 30 април 1998 г. - едва с 20 млрд. долара. Ямайската валутна система не можа да се наложи като фактор за икономическото обединяване на света. С някои свои правила и принципи, като режима на флексибилните валутни курсове, тя се отдалечава от политиката на страните от Западна Европа, които вече навлизат в заключителната фаза на изграждане на своя паричен съюз. Всъщност сегашната световна валутна система не изразява в еднаква степен интересите на развитите и развиващите се държави, на различните международни икономически центрове и затова никога не е била хомогенна.
Светът днес се нуждае от нов валутно-финансов ред
Във финансовия елит и сред много учени и политици вече се налага мнението, че МВФ и Световната банка разполагат с ограничени възможности, за да осигурят световна икономическа стабилност. В същото време не се правят сериозни предложения за радикални промени в действащата система. По-скоро се лансират идеи за корекции "адхок". Например на срещата на Г-7 във Вашингтон през м. април 1998 г. финансовият министър на Англия Гордън Браун предложи да се създаде специална структура на МВФ и Световната банка, която да изпълнява функцията на висш орган по надзора на световната валутна система. Някои финансови кръгове виждат едно решение в създаване на международни финансови институции от рода на Федералната резервна система на САЩ. Общността на развиващите се държави, известна като Г-24, настоява за нови правила и нов подход при либерализирането на капиталовите пазари, които да отчитат икономическите потребности на тези страни.
В противовес на тези идеи трубадурът на съвременния монетаризъм Милтън Фридмън на годишната сесия на МВФ и Световната банка в Хонконг през 1997 г. се изказа за закриване на фонда, заявявайки, че той е донесъл на страните повече злини, отколкото добрини.
Светът днес наистина има нужда от нов валутно-финансов ред, от нова роля на международните финансови институции.
Новият ред трябва да бъде съобразен с реалностите и потребностите на съвременния свят, а именно:
Изграждането на нов валутно-финансов ред може да започне с реформа на МВФ по пътя на разширяване на регулативната му функция. Въпросът не се свежда толкова до засилване на финансовата му мощ и активизиране на инструментите за преодоляване на кризисни ситуации. След последното увеличаване на капитала на фонда с 45%, което сега е в ход, той ще разполага номинално с 290 млрд. долара (а в действителност - с около половината от тази сума, тъй като валутите на болшинството страни членки не се използват в международните плащания). Много по-важно е той да се върне към основните си функции, залегнали в неговия статут, и по-специално да стимулира международното сътрудничество във валутната област, както и валутната стабилност и да осигурява функционирането на механизъм за валутно регулиране в отношенията между страните членки, да поощрява техните усилия за отстраняване на диспропорциите в платежните им баланси, без да използват мерки, имащи негативни последици за самите тях и за световното стопанство като цяло.
Едва ли е необходимо да се създават нови организации, допълващи дейността на МВФ и Световната банка. Това само би утежнило институционалния механизъм на световната валутна система и би затруднило неговото действие. МВФ трябва да постави акцента върху превантивните мерки за преодоляване на кризисни ситуации и именно тогава да използва антикризисния си инструментариум, а не да го прилага постфактум. За целта е необходимо да се усъвършенства информационно-аналитичната политика на фонда. Това на свой ред изисква да се изгради механизъм за осигуряване на точна и навременна информация за състоянието на икономиката на всяка страна членка, и особено за капиталовите пазари. Този механизъм трябва да включва в себе си защитен елемент срещу злоупотреби с информацията. На базата на такава информация при нужда МВФ следва да реагира предупредително, използвайки методите на консултации и други подходящи средства за въздействие. От съществено значение за засилване на регулативната функция на МВФ е да се установят правила за защита на световната валутна система от злоупотреби на спекулантите със либерализацията на капиталовите пазари, да се възприемат определени принципи на пазарно поведение при осъществяване на операции с краткосрочни капитали. Заслужава да се възроди идеята за действително превръщане на СПТ в еталон и основен резервен актив на световната валутна система. Опитът показва, че когато една национална парична единица изпълнява функцията на резрвна валута, независимо от мощта на икономиката, която я представя, поражда редица проблеми за световната икономика. Липсата на механизъм за регулиране на нейното навлизане в сферата на международния платежен оборот провокира страната с такава валута да експлоатира до краен предел резервния статут, тъй като за нея е изгодно да се разплаща с чужбина със собствената си парична единица. Но идва момент, когато дефицитът на нейния платежен баланс се изплъзва от контрола й и става неуправляем, а валутата й загубва международно доверие.
Наистина днешното положение на долара не е такова, но трябва ли да се повторят събитията от миналото, довели до бягство от щатската валута, за да се търсят спешни решения за спасяване на системата? САЩ не са имунизирани от сегашната криза, която обхвана вече почти половината от световната икономика. Ако американската икономика попадне под нейните удари, вероятността от такъв натиск върху долара е неизбежна с всички негативи за световната валутна система. Разбира се, за утвърждаване на СПТ като еталонно и резервно средство е необходимо използването им като комерческа валута по подобие на еврото. Прочем съдбата на СПТ в много голяма степен ще зависи от бъдещата роля на общата европейска валута в международните плащания.
Нов валутно-финансов ред е немислим без радикално решаване на проблема за външната задлъжнялост на развиващия се свят. По този проблем са изказани немалко идеи, приемани са различни решения, но особен напредък няма. Дълговото бреме продължава да пресира икононмиките на много страни, изяжда благосъстоянието на много народи. Пропастта между богатите и бедните държави вместо да намалява, става все по-дълбока. В навечерието на третото хилядолетие човечеството има шанс да извърши още едно велико дело в отиващия си век - ако развитите държави щедро се откажат от вземанията си от своите длъжници.
1Коефициентът на нестабилност на текущия платежен баланс се определя като отношение на абсолютната разлика между салдата на две поредни години към средноаритметичната величина от абсолютните разлики на салдата на годините през разглеждания период. Колкото той е по-висок, толкова по-нестабилен е платежният баланс. 2BIT Economics and Social Progress in Latin America, 1990, Washington 1990, p. 303.
Социалното пазарно стопанство в Германия и правилата за защита на конкуренцията
Създаването на правните рамки не става случайно, по усмотрение на участниците в стопанството, а е по-скоро последица от определена стопанскополитическа активност.
Така например Валтер Ойкен (един от основоположниците в теоретичен аспект на социалното пазарно стопанство) в своите ранни изследвания предполага към конструирането на конкурентния ред спазването на няколко принципа, които и днес имат актуално значение. Те могат да бъдат разделени в две групи: конституиращи и регулиращи конкурентния ред. В първата категория се отдава значение на валутната политика, свободния достъп до пазара, постоянството на икономическата политика, частната собственост върху производствените средства, свободата на сключване на договори, материалната отговорност.
Към втората се отнасят конкретните мерки по създаването и осигуряването на конкурентния ред, вземането под внимание на външни ефекти и анормалните реакции в предлагането.
Придържайки се към тези принципи, които в голяма степен са валидни и за другите типове пазарно устроени стопанства, в Германия е изградена система от правила за защита на конкуренцията, които намират своя правен вид в няколко основни закона.
Най-важните правни основи за защита на конкуренцията в Германия разрешават два кръга от проблеми: намаляващата конкуренция и ограничаващата конкуренция. Към първия кръг се включват Законът срещу намаляващата конкуренция от 07.06. 1909 г. и поредица от близки в този смисъл закони, включително и Редът за надбавките от 09.03.1932 г., Законът за търговските отстъпки от 25.11.1933 г. Към този правен кръг е възможно да бъде включено и занаятчийското (промишленото) защитно право - Законът за стоковите показатели, Патентният закон, Законът за вкусовите качества и Законът за потребителските качества.
Правното и икономическото разрешаване на проблемите от втория кръг се основава на Закона срещу ограниченията в конкуренцията от 27.05.1957 г.
Това именно е и най-силният закон на социалното пазарно стопанство - израз на голямото значение на конкуренцията и нейната роля. Този закон се счита за един от най-строгите в света по отношение на контрола върху дейността на картелите. Негова цел е защита на потребителите и гарантиране на свободната конкуренция, като най-сериозните му инструменти са забраната за образуване на картели и контролът върху сливания на дружества. Според Закона за картелите3 договорите и съглашенията във фирмите са недействителни, ако съществува опасност от негативно влияние върху съотношенията в конкуренцията. Целта на този закон, можем да кажем, не е толкова установяване на действаща конкуренция в смисъл на икономическо начало на благополучие, колкото осигуряване на конкурентна свобода като централна предпоставка за конкуренцията и отстраняване чрез така наречената рестриктивна сила. Законът за картелите следва системно теоретично начало, възприемайки изпитването на конкуренцията като тест за конкурентна свобода. При свободната, неограничена конкуренция се очаква разгръщане на тенденциите към нарастване на производителността и възможно най-доброто осигуряване на потребителите, т.е. законът се възприема като предписание, модел за осигуряване на напредък в конкуренцията.
Друга цел на Закона срещу ограниченията в конкуренцията е пресичането на нелоялното поведение на конкурентите. За нелоялни според немското законодателство се считат онези действия и средства в конкурентната борба, които нарушават "добрите нрави" - чл. 1. Какво да се разбира под тази обща клауза е приоритет за тълкуване от страна на правораздаването.
Областите на действие на закона се упоменават в пар. 98, където е записано, че обекти са всички предприятия в рамките на страната, които ограничават конкуренцията, а в пар. 99-105 на този закон се разглеждат разновидностите като организационни структури, ограничаващи конкуренцията.
Във връзка с прилаганетона този закон е създадено федерално ведомство за контрол върху картелите със седалище в Берлин, ползващо се с почти 100% съдебна независимост. Политическата му независимост се нарушава в определени случаи, налагани от федералното правителство, изискващо специални решения.
Социалното пазарно стопанство не включва свободата на предприемача да неутрализира конкуренцията посредством картелни съглашения; то съдържа задължението на предприемачите да се борят за благосклонността на потребителя посредством собствените си постижения в състезание с конкурента. Потребителят е този, който трябва да вземе решение кой да се наложи на пазара, да определи вида и посоката на необходимото производство. Това са всъщност верните критерии, налагащи естествения подбор от най-малкото до най-голямото предприятие.
Чрез конкурентното законодателство в немското социално пазарно стопанство се гарантира изборът на потребителя, от една страна, и от друга, се регулират правилата на играта за предприемача.
За да съществува пълно и всеобхватно правно регламентиране и икономическо третиране, както бе отбелязано, Законът срещу картелите се актуализира и допълва.
Най-важните актуализации са тези от 1973 г., касаещи постановките за предварителен контрол върху сливането на предприятия. Според тези допълнения към Закона за предприятията са задължени да заявяват пред федералното ведомство за контрол върху картелите, намеренията за сливане. След щателно проучване то може да забрани заплануваното сливане, ако се докаже, че съществува опасност от монополно положение или прекомерно силно влияние на пазара. Ако е издадена вече такава забрана, засегнатите предприятия могат да се обърнат към министъра на икономиката на Германия. Той, от своя страна, въпреки забраната има компетенцията да даде съгласието си за сливане в рамките на т.нар. министерско разрешение, ако счита, че вероятното ограничение на конкуренцията ще бъде уравновесено от появилите се предимства за цялото стопанство или ако такова сливане е от голям държавен интерес4.
Забраната за образуването на картели и сливания е насочена като противодействаща сила на предприятията, стремящи се към по-голямо влияние посредством непозволени средства. В тази логика е и образуването на независима комисия за монополите, имаща за задача да дава оценка за положението на пазара, касаещо концентрацията на предприятия. Тази комисия изразява мнения и становища и внася предложения за изменения в Закона за картелите5.
Въпросите, свързани с дейността на тази комисия, пораждат непрекъснато дискусии в Германия. Проблемите се пораждат в основата си от реда, който се установява във връзка със забраната на картелите, и контрола върху фирмите, които владеят пазара.
Скептиците считат, че пазарът може да отиде към застой под влияние на забраните, като изтъкват факта, че ограничаването на свободата на предприятията ще доведе до спад в производството, техническия прогрес и международната конкурентоспособност. Привържениците на подобни схващания стигат дотам, да смятат, че не може да съществува икономическа политика, забраняваща монополите, а усилията би следвало да се насочат към засилване на протекционизма и отваряне на пазара. Те подкрепят вижданията си с положението на държавния монопол в отделни отрасли и считат, че негова е ролята да удовлетворява колективни потребности, които не биха били възможни или рентабилни по силите на частни предприемачи.
Други групи специалисти отстояват различно от тези кръгове мнение. Възразява се срещу разгръщането на мощни монополи дори тогава, когато се държавни, и смятат, че в основата са малките и средни предприятия. Това търдение е поддържано с факти от реалното германско стопанство.
Поставяйки на първо място Закона срещу ограниченията в конкуренцията, не бива да считаме, че в качеството си на основен закон, защитаващ конкуренцията, тя се основава единствено на него. Напротив - правната уредба, третираща условията за конкуренция в социалното пазарно стопанство, е една широка мрежа от закони и нормативи актове, регулиращи конкурентния ред и целящи запазване на именентно присъщите черти на пазара и гарантиране на личната свобода. Като доказателство за тези наши твърдения служи отбелязването на такива закони като Закона срещу намаляващата конкуренция, Закона за управление на правата на общите стопански условия, Закона за отстъпките и др. От изключителна важност е Законът срещу намаляващата конкуренция, който цели осигуряване на засилващите се възможности на конкуренцията и борба срещу употребата на скрити средства и нелоялни способи на пазара. Следователно този закон защитава участниците в конкуренцията от евентуален спад и в същото време контрагентите по договорите от противоположната страна на пазара. Като "намаляващи" действия в конкуренцията се определят тези, при които не се излиза от "разумните, благоприлични отношения в конкуренцията"6.
Действия, които се определят като намаляващи конкуренцията, могат да бъдат такива като влияние върху клиентите чрез заблуждение е невярна информация, подражание по чужди показатели, сравняваща реклама, характеризираща стоките или услугите на конкурентите като негодни, бойкот, предлагане при по-ниски цени, подбиване на цените при определени обстоятелства и др. Не може да не направи впечатление в случая усилието на законодателството да присъства не само определена правна регламентация, а нещо повече, свързано с качеството на самата конкуренция.
Подобен закон от гледна точка на качеството на конкуренцията е и т.нар. Закон за управление правата на общите стопански условия. Той в голяма степен действа в името на защита на потребителите, изяснява определянето на недействителните стопански условия, когато партньорите по договора са ощетени в резултат на невярна информация. Неговата генерална клауза - параграф 9, определя действията, които се третират от закона, като тези, когато страните по договора употребяват начестни и непозволени методи за манипулиране на поведение.
Близък по смисъл като правно регулиране с цел качествена конкуренция се явява Законът за отстъпките в цените, в който се регулира размерът на позволените отстъпки в цената за крайните потребители при заплащане в брой (изключение тук правят универсалните магазини).
Като максимална стойност те са ограничени до 3%. Смисълът на закона е гарантиране на свободното ценово уравновесяване. Равновесието в цените, както се тълкува от закона, е нарушено, когато крайните отстъпки в цените са значително отклонени в интерес на продавачите на стоките, с което се манипулират потребителите.
При съществуването на специални услуги, извършвани в натурална форма, влиза в действие Наредба за надбавките. Под "надбавка" за стока или услуга се разбират такива стоки или услуги, които се оповестяват или се изпитват извън сметката за основната стока или услуга и при които водят оборота на основните. Надбавките не се пресмятат допълнително и са особено характерни за пазари, където има даден недостиг. Когато са ограничени средствата на конкуренцията, както е при въпросните надбавки, конкуренцията се изкривява, защото липсва концентриране върху основното качество и стойностната характеристика на стоката.
Свързаните проблеми с определени стокови характеристики и оценки на стоките от евентуални злоупотреби и имитации на изделията се уреждат в Закона за стоковите показатели на стоката. Той позволява на притежателите на стокови характеристики на определени пазари да бъдат защитени от посегателство върху тях. Смисълът на качествените показатели е този - да се направят ясни за потребителите произходът и качеството на стоките и услугите; на правна основа да се направи качествена асоцияция и да се отграничат стойностните показатели.
Богатата нормативна уредба се допълва и от още един закон, наречен Закон за патентите, касаещ отново качествената страна на конкуренцията. Той гарантира на изобретателите или на собствениците на дадено изобретение за максимален срок от двадесет години правна закрила за използването му. От правна гледна точка патентът упълномощава държателите му да се разпореждат еднолично. От икономическа гледна точка притежаването на патент предпоставя възможността на собственика да притежава за определен срок защитен монопол за собственост или използване на неговото изобретение. С цел преодоляване на монополното положение за дадени продукти и разработки според чл. 24 от закона се предвижда принудително предоставяне на патентованото откритие. Това може да бъде наложено в ситуации, когато собственикът на патента внася предложжение за предишно погасяване, ако федералното управление на основание чл. 13 изисква изобретението в името на благото на нацията или че то е необходимо за сигурността на държавните интереси; при внасяне на собственика на патента (чл. 15) предложение към изменението му при положения, в които не е налице доброволно разрешение за ползването на определен патент.
Запознаването с основните закони, регулиращи конкуренцията и правната страна на въпроса за нея, налага много въпроси за разрешаване от икономическа гледна точка. "Тук е необходимо по-прецизно дефиниране на конкуренцията с оглед нейната защита, по-точно определяне на критериите за нарушенията, при констатирането на които се прилагат санкции, а при Закона за патентите - преразглеждане на нормите, които регулират предоставянето на лицензи. При формулиране на правните разпоредби се налага по-често, отколкото досега, да се използват научно-техническите достижения, което би улеснило арбитражната политика."
Необходимо е разрешаването на въпроси на база на законодателството, свързани с борбата и контрола върху монополите и органите, провеждащи тези мероприятия. В тази връзка се набляга не толкова върху чисто техническата работа по изменения в законодателството, а към рационалното преодоляване на пречките в конкурентния процес.
Така всички устройствени правила за защита на конкуренцията се явяват важна част от общата устройствена и икономическа политика, при което проблемите за икономическата мощ се поставят перманентно. Оттук произтича и изключителната важност на съвършената в правен смисъл законова уредба, адекватното й прилагане и икономическата политика на държавата.
1Понятието е въведено от Ойкен за първи път в произведението му "Основни принципи на икономическата политика".
2Създаденият през 1957 г. Закон срещу ограниченията в конкуренцията към началото на 1998 г. търпи пет допълнения и изменения.
3Така накратко се нарича Законът срещу ограничения в конкуренцията.
4Много ярък пример в това отношение е сливането на автомобилния концерн "Даймлер-Бенц АГ" със самолетния концерн "Месершмид-Бьолков ГмбХ", осъществен с министъра на икономиката през 1989 г. 5За да бъде гарантирана независимостта на монополната комисия, нейните пет членове трябва дабъдат признати икономически експерти, да не са държавни служители, както и да не принадлежат към някакви заинтересовани кръгове. Тези членове на комисията се назначават от правителството и изпълняват функциите си в продължение на четири години.
6Параграф 1 на Закона срещу намаляващата конкуренция.
7Тиме Ханс - "Социалното пазарно стопанство", София, 1994, стр. 67.
Спецификите на срочните и деривативните сделки
Неоспорима е значимостта на финансовите пазари за състоянието и жизнеността на всяка икономика. Изграждането на организиран вторичен капиталов пазар у нас и установяването на различните сегменти на финансовия пазар неизбежно водят до необходимостта от развитието на срочни и деривативни пазари. Тази необходимост се обуславя от условията и възможностите за трансфер на капитали, активизирането и стабилизирането на инвестиционната активност. Достатъчно показателни примери в това отношение предоставя както опитът на страните с утвърдено пазарно стопанство, така и този на напредналите в реформите източноевропейски страни.
Разширяването на акционерната собственост и реализирането на приватизационните процеси изискват формирането на адекватните сегменти в структурата на финансовия пазар, осигуряващи необходимата среда за нормална инвестиционна дейност. Основните измерения на това развитие могат да бъдат синтезирани в следните главни аспекти:
Характеристики на срочните и деривативните сделки
Сделките на финансовите пазари могат да бъдат класифицирани според множество критерии. Прилагането на дедуктивния подход поставя като приоритетно определянето им според срока за изпълнение на сделките. Според този критерий се формират две основни групи:
В зависимост от спецификата на инструментите и организацията на търговията им в първата група - сделките с незабавно изпълнение - се формират две подгрупи: касови и спот сделки, респективно пазари. Необходимо е подчертаването, че касовите сделки се сключват на извънборсовите пазари, а спот сделките изискват борсова организация, което е следствие от следните главни особености в технологията на тяхното сключване и изпълнение:
а) Самото понятие касова сделка изразява сделка "на гише", която буквално се изпълнява непосредствено със или след нейното сключване. Заплащането се извършва едновременно с прехвърлянето на активите. Тази форма на касовите сделки предполага наличност на активите и форма на плащането в брой. Договарянето или отсъства напълно, или в голяма степен е ограничено до офертата, обявена от посредниците.
б) Спот сделките се сключват единствено на борсовия под, а изпълнението им е регламентирано от борсовия правилник (най-често до третия бизнесден). Тоест изключено е буквално едновременно сключване и изпълнение, като последното се извършва извън пода на борсата чрез отдела за клиринг и сетълмънт; плащането обичайно е по банков път и не съвпада с доставката.
В този смисъл определянето на борсовите сделки с незабавна доставка като касови, вместо с понятието "спот", е изключително неточно. Респективно понятието "касови" сделки отговаря единствено на извънборсовата търговия.
Втората група - срочните сделки, които са в центъра на тези разсъждения, могат да бъдат определени общо като сделки, при които сделката се сключва в определен момент, а изпълнението й се извършва на (или до) определена бъдеща дата. Регламентацията на изпълнението зависи от характера на самия срочен контракт и приетата организация на търговия. Обобщаващото понятие "срочни сделки" е непопулярно в англо-американската практика, където се използват оригиналните наименования на двете негови разновидности - фючърсните (futures) и форуърдните (forward) сделки. Внимание тук заслужават конкретните разлики между фючърсните и форуърдните сделки, фактор за които представляват мотивите за тяхното сключване. Накратко последните могат да бъдат синтезирани като: спекулативни мотиви - при фючърсните, и желание за действителна доставка - при форуърдните. Като следствие от тези мотиви са се формирали следните главни различия:
а) По отношение на стандартността на контракта, която е задължителна за фючърсните сделки, респективно при форуърдните е нормално нарушаване на стандартните клаузи, най-често по отношение на количеството.
б) Изпълнението при фючърсните сделки често е регл. независимо от категоричните различия в инвестиционната активност при фючърсните и форуърдните сделки и двете групи се сключват на един и същи пазар - срочният борсов кръг.
в)Определянето на деривативните сделки изисква отчитане на иманентните характеристики на деривативните инструменти, които се съдържат в следните главни аспекти:
На тази основа дериватите представляват самостоятелен инвестиционен инструмент със собствена стойност и рискови показатели, който от своя страна е обект на отделни сделки;
- Последната част от определението обаче води и до белега за формата на съществуване на деривативните инструменти. За разлика от традиционните финансови активи, представяни с материален носител (ценни книжа), най-активно търгуваните представители на дериватите (опциите и фючърсите) съществуват изключително под формата на електронни записвания в борсовите и клирингови системи.
И докато изтъкнатите дотук белези на деривативните сделки ги определят на фона на останалите инструменти и сделки, като ги позиционират в общото инвестиционно пространство, то тяхната пълна определеност изисква и поглед към съдържанието в групата на дериватите с паралел между самите деривативни инструменти. В това отношение вниманието се концентрира върху зависимостите между сделките с опции, варанти, права, фючърси и суапи.
Опционните сделки се характеризират с различния статут на страните по сделката, при което инвеститорът, откриващ дълга опционна позиция, придобива правото на избор за упражняване на опцията срещу заплащането на опционната премия, респективно инвеститорът с къса позиция - издателят на опцията - поема задължението за изпълнение на сделката срещу получената опционна премия. В това отношение аналогична е ситуацията и при вариантите и правата, с което тези три инструмента се определят като условни активи и съответно сделките с тях - като условни.
В паралел с групата на условните сделки се определят и безусловни инструменти, респективно безусловни сделки, задължението за изпълнение на които е валидно еднакво и за двете страни, какъвто характер имат другите два деривативни инструмента - фючърси и суапи.
Систематизирането на различните типове деривативни сделки изисква селектиране на детайлните подробности относно разнотипните контракти на петте деривативни инструмента и извеждането на особеностите, характеризиращи общите параметри като основа за организиране на тяхната търговия. По този начин акцентите очертават главните елементи от структурата на финансовите пазари, разгледани в следващата точка.
Композиране на срочните и деривативните пазари
Световните специалисти, работещи в сферата на опциите и другите деривати, не поставят въпроса за определяне разположението на съответния пазар и като най-вероятна причина за това може да се счита неговата установеност вече в структурата на развитите финансови пазари. Целите на това изследване обаче изискват отбелязването на този въпрос и поради предстоящото изграждане и конкретна законова регламентация на редица сегменти от финансовия пазар у нас, което не трябва да пропуска визията и за срочните и деривативни пазари.
Очертаните фундаментални характеристики на сделките с финансови инструменти определят:
В глобалната среда на финансовия пазар се диференцират първо двете основни направления на касовите и спот пазарит (сделките с незабавно изпълнение) и срочните пазари.
Обобщаващата група срочни сделки включва, от една страна, фючърсните и форуърдните сделки с традиционни, капиталови финансови активи и от друга - деривативните сделки. Деривативните сделки могат да бъдат разгледани като особен сегмент в групата на срочните сделки поради факта, че всички деривативни инструменти имат срочен характер.
Регламентацията по значителна част от деривативните сделки на право на избор (но не и задължение) за тяхното изпълнение формира подгрупата на условните сделки, в която се обхващат сделките с опции, варианти и права. Успоредно с нея остава и втората подгрупата от деривативните сделки - безусловните (задължителни) сделки.
Представената дотук композиция на срочните и деривативните пазари се основава изцяло на фундаменталните характеристики и класификация на сделките с финансови инструменти. Реалностите в икономическата практика и наука са обусловили многоизмерни зависимости които налагат и още един глобален аспект при композицията на финансовите пазари и позиционирането в тях на дериватните сегменти. За прецизното определяне на подобен род структури е от съществено значение класификационният критерий според който се композират съответните елементи. Следващият ъгъл, от който ще бъде определено позиционирането на срочните и деривативни пазари, се основава на генералните характеристики на самите инструменти.
Тук е момент да се отбележи и връзката между инструментите и сделките, чрез които те се търгуват. Освен безспорните общи характеристики, които пряко се прехвърлят от инструмента към сделката (например деривативност, условност и др., които вече бяха изтъкнати), съществуват и специфични черти, определящи финансовите инструменти именно като такива.
В групата на последните могат да бъдат поставени характеристиките: срочност, доходност, риск, ликвидност, пазарна способност, специфични права, представлявани от съответната ценна книга или инструмент и др. Респективно, като типични критерии за определяне на сделките могат да бъдат изтъкнати: начинът на сключване, времето и начинът за изпълнение, мотивите за сключване и т.н.
Не по-малък интерес представлява и фактът, че докато критерият срочност по отношение на сделките с традиционни финансови активи (акции, облигации, съкровищни бонове) няма пряка връзка с продължителността на самите активи, то срочността на деривативните инструменти почти изцяло покрива срочността на изпълнение на деривативните сделки.
Необходимостта от позициониране на деривативните и опционните пазари (като най-активен и атрактивен техен елемент) се обуславя от особеностите за търгуване на опционните инструменти като деривативни условни активи с определена срочност и тяхната зависимост с останалите инвестиционни инструменти. Във връзка с това внимание заслужават следните техни характеристики:
1. При опционната търговия издаването на опция е равносилно на продажба, пряко следствие от което е изцяло съвпадащата технология на първично и вторично търгуване на опциите и отсъствието на обособени първични и вторични опционни пазари при тяхната съвременна организация.
2. Опционният пазар е свързан с пазара на съответните базови инструменти, тъй като при упражняването на опция се извършва трансфер на базовия актив, което по същество представлява търговия с последния.
В този смисъл опционният пазар може да бъде разглеждан като разклонение на фондовия пазар - като специфична форма за срочна и условна търговия с акции, облигации и др. ценни книжа, използвани като база.
3. Успоредно с това фактът, че незначителна част от търгуваните опции имат продължителност над една година е убедително основание опциите да бъдат разглеждани като краткосрочни инструменти, което пък ги отнася в пределите на паричния пазар.
Всички тези същностни характеристики дават основание за определянето на опционния пазар като самостоятелен елемент в пазара на деривати, който от своя страна представлява отделен елемент в глобалната структура на финансовия пазар.
От организационна гледна точка опционният пазар съдържа два подсегмента - борсов и извънборсов, всеки от които кореспондира с пазара на съответния базов инструмент.
Основавайки се на концепцията за глобалния обхват на финансовия пазар1, който според срочността на инструментите се разделя на паричен и капиталов, представените разсъждения за позициониране на опционния пазар могат да бъдат онагледени чрез следното схематично представяне (Таблица 1).
В тази схема съответните сегменти и подсегменти на финансовия пазар са композирани в съответствие с няколко определящи признака и зависимости, както следва:
1. Трите основни сегмента (паричен, дериватен и финансов пазар) се определят според главните същностни характеристики на търгуваните на тях инструменти, съответно:
2. Към всеки от тези три пазара съответните подсегменти са представени в съответствие с най-определящите за тяхната организация признаци със следното съдържание:
Интерес представлява и фактът, че така очертаните структура и характеристики на различните сегменти от финансовия пазар са обособили специфична организация, адекватна за всеки един от тях.
Организация на различните сегменти от срочните и деривативните пазари
Специфичните изисквания, свързани с организацията на въпросните пазари, произтичат също от същностните характеристики на самите деривативни инструменти и особеностите на техните сделки. Конкретните принципи отговарят и на поставените в началото изисквания за висока ликвидност на пазарите и динамична обръщаемост на капиталите. В това отношение борсовата организация се характеризира с:
Удовлетворяването на последните две условия в най-голяма степен от борсовата организация е потвърждение за определянето на капиталовите пазари като "съвършени". В улеснение на тези изисквания са и високата технологична обезпеченост на електроните системи за котиране, приемане на поръчките, сключване и изпълнение на сделките, обявяване и разпространение на информацията.
Относно направеното глобално разграничение на срочните сделки - съответно на срочни сделки с традиционни финансови активи и на деривативни сделки, трябва да бъдат очертани и произтичащите от това различия в организацията на съответните пазари. Така на първо място прави впечатление формирането на отделни пазари за различните групи финансови инструменти. Търговията с акции и облигации при незабавна доставка се извършва на фондовите борси (т.е. спот сделките) и чрез касови сделки - на извънборсовите пазари. За срочните сделки - предимно с акции, се формират отделно срочни зали или кръгове изрично на борсовите пазари.
Активизирането на вторичната търговия с фючърсни контракти - вече като деривати - довежда до обособяването на фючърсни борси. На самите фючърсни борси отделните кръгове "пит" съответстват на различните фючърсни контракти в зависимост от техния базов актив или инструмент, в това число: акции, облигации, валути, реални (борсово търгувани) активи, индекси и лихвени проценти.
С въвеждането на опционната търговия през 1973 г. на Чикагската фондова борса и нейното отделяне още същата година в самостоятелна Чикагска опционна борса се дава тласък в развитието на подобни борси и сегменти към всички големи срочни стокови и фондови борси. Общите изисквания при търговията със срочни инструменти довежда до формирането понастоящем на общи борси, на които се търгуват опции и фючърси, като например ЕОЕ - Европейска опционна борса - Амстердам; Франкфуртската срочна борса и др. В САЩ традиционната специализация на финансовите институции е свързана с отделянето на няколко групи борси, на които се търгуват различните инструменти както следва: фондови, срочни стокови борси, фючърсни борси, опционни борси, борси за търговия на опции върху фючърси3.
Неоспорим е фактът, че всички деривативни сделки имат срочен характер. Задълбоченият анализ на цялостната технология на деривативната търговия обаче отчита и факта, че при някои деривати се проявяват и елементи на спот или касови сделки. Веднага трябва да бъде пояснено обаче, че това не отхвърля срочната същност на самия инструмент, а изразява характеристика на неговата търговия преди изпълнението на сделка. Типичен пример в подкрепа на тези разсъждения е откриването на опционна позиция, както и нейното закриване преди падежа, при което заплащането на опционна премия се урежда до втория бизнесден на борсата - както при спот сделките. Аналогична е ситуацията при касовите сделки за извънборсово търгуваните опции, права и варанти. Относно групата на безусловните деривати началната и вторичната търговия има различна организация.
При началното сключване на сделките плащане не произтича поради равнопоставеността на двете срани по сделката. При вторичната търговия обаче цената на съответния дериват, формирана в процеса на неговия живот, се заплаща както следва:автоматично чрез маржовата и клиринговата система за фючърсите4, което съответства на адекватната за тях борсова организация; а за суапите по банков път и чрез суаповия посредник, адекватно за извънборсовата организация.
Всички тези аспекти поставят необходимостта от добра информираност на инвеститорите по отношение на конкретните инструменти не само за характеристиките им риск и доходност, но и за другите две инвестициони характеристики - ликвидност и пазарна способност, изразяващи се в особеностите на тяхната търговия. Последните комбинирани с конкретното състояние на съответния борсов или извънборсов пазар представляват неотделима част от информацията за избора на печеливша инвестиционна стратегия. В това отношение пълната и ясна регламентация на търговските изисквания и условия за всички сегменти от финансовия пазар у нас представлява неизбежна предпоставка за постигане на желаната инвестиционна активност.
*Спецификите на срочните и деривативните сделки - основа за композиране на пазарите за тяхното сключване. 1Адамов, В. и Лилова, Р.; "Финансиране на фирмата чрез капиталовите пазари", Свищов 1992.; Luckett, G. Dudley. Money and banking, Third Edition, McGraw-Hill Book company, 1984,p.147-174; Стоянов, В. "Основи на парично-финансовата теория и политика". Пари, банки, борси, Второ преработено издание, С., "Галик", 1996, с. 301. 2Виж Петкова, И., "Сделки с ценни книжа, или как да ги купуваме и продаваме изгодно", Princeps, Варна 1994. Стр. 78. 3За подробния списък на съответните борси виж Симеон Елазаров "Борсова търговия, борсови пазари, борси", Информа - София, 1992. 4Виж Лорънс Галиц, "Финансов инженеринг", Делфин прес, Бургас, 1995.
120 години БНБ
- Предстои 120-годишнината на БНБ, годишнина, с която малцина световни и европейски банки могат да се гордеят. Какво е самочувствието Ви пред 120-годишния юбилей?
Светослав Гаврийски: 120-годишният юбилей на Българска народна банка е забележителен по няколко причини. На първо място това е една от първите институции, които българската държава възстановява веднага след своето Освобождение. За българите тя се превръща в символ на държавността и нейния стабилитет. На второ място, годината на основаване нарежда БНБ между най-старите европейски банки - след тези на Швеция, Обединеното кралство, Франция, Португалия и Белгия. На трето място, провежданата в условията на противоречиви промени и крайности цялостна политика от БНБ успява да съхрани българските финанси от политическите превратности в края на XIX и почти целия XX век. Не мога да кажа, че има някаква кулминация в програмата по отбелязване на годишнината. Предвидили сме да проведем Общо събрание с участието на гости. Семинарът, който ще се състои на следващия ден, ще даде възможност да се срещнат много известни банкери и представители на научните и деловите среди. Ще има представители на различни институти, с които предвиждаме да обсъдим последните събития във финансовия живот. Поканени са например всички гуверньори на банките в Европа. На тази среща ще имаме възможност да научим доста неща и да споделим опита си със сродни институции.
- Централната банка, както и цялата ни икономика, е в условията на валутен съвет. Как изглежда управлението на банката след изминалата една година?
Светослав Гаврийски: Въвеждането на валутния борд в известна степен ограничава дейността на Централната банка, но аз не мисля, че тя е с вързани ръце и има влияние на пазарите във финансовата система. Това, че се ограничава възможността за финансиране на банките, на бюджета, аз мисля, че е предимство, тъй като не се дава възможност да се стимулира инфлацията, да се стимулират губещи банки, не се дава възможност на бюджета да харчи повече. Това е една възможност да се контролират финансите на страната. От друга страна, засилва се много влиянието на Централната банка по отношение на стабилизирането на финансовата система и много важно е правилното управление на валутните резерви. За този период успяваме да се справим с тази задача и валутните резерви са изключително стабилни. Мисля, че се справяме добре с управлението на тези резерви, доходите са значителни.
Подобрихме работата на банковия надзор - това е една от основните ни задачи с цел да стабилизираме банковата система. Наблюдаваме много отблизо банките и техните проблеми и се надявам да бъдем в състояние да избегнем всички кризи в банковата система, тъй като освен надзора БНБ има право при сериозна криза в някоя голяма банка, която може да бъде заплаха за цялата финансова система, да кредитира, да подпомага тази банка. Така че има инструменти, които да влияят на банковата система.
- Едно такова натрупване на валутния резерв може ли да обезсмисли искането на заеми от Световната банка и от Международния валутен фонд?
Светослав Гаврийски: Естествено, ако тези пари са предимно наши. Засега голяма част от валутния резерв се формира и от новите заеми. Но ако се осъществят големи приватизационни сделки, ако ние успеем да реализираме идеята за излизане на европейския финансов пазар, тогава ще зависим от международните финансови институции значително по-малко и бихме могли със собствени сили да финансираме инвестициите в икономиката. Трудно може да се каже, че можем да се справим без финансова помощ в близките няколко години. Колкото повече се развиват нашата търговия, нашите финанси, зависимостта ни от международните финанси ще намалее.
- Въпреки че върви с бавни темпове, банковата приватизация навлиза в решителната си фаза. Какви са отношенията на Централната банка с чуждите приватизатори сега? А в бъдеще?
Светослав Гаврийски: Не мога да кажа, че има мощно навлизане на чужди банки в страната ни. Засега чуждите банки са много малки и все още не са конкуренция на най-добрите наши банки. Но аз не виждам друг начин за развитието по-нататък. Никога не сме били против появяването на чуждестранни банки на българския пазар. Напротив - моето желание е чуждите банки, които са в България, да бъдат от добрите банки в света с оглед повишаване на конкуренцията и оттам - на развитието на банковата система.
Не мисля, че трябва да заемем позицията да ограничаваме присъствието на чуждите банки в България, защото те са заплаха за банковата система. Нашите банки трябва да предлагат по-добри услуги, които са на международно ниво. Те трябва да помислят за увеличаване на капитала си, за сливане. Виждаме, че целият свят върви по този път. С малки капитали, с малко средства не ще имаме сериозни банки. Конкуренцията засега не е голяма, но ще става все по-трудно на малките банки.
- Кои според Вас са големите проблеми, с които ще се сблъскате при емитирането на новите банкноти и деноминацията на лева?
Светослав Гаврийски: Законът за деноминацията вече е приет от Министерския съвет и очакваме утвърждаването му от Народното събрание. Дълго време се дискутира правилността на това решение и евентуалните отрицателни последици за икономиката на страната и населението. Мисля, че доста неща се изясниха, и стана ясно, че няма да има никакво негативно влияние като заплаха за висока инфлация, възможност за обезценка на спестяванията на хората и др. Не мога да кажа, че има проблеми, които да ни плашат. Действително печатането на банкнотите е нова дейност в България, която изисква по-голямо напрежение и съсредоточаване, но мисля, че ще се справим. Започнали сме работа от няколко месеца по подготовка на банкнотите за отпечатване. Разходите за деноминацията няма да бъдат в тежест нито на държавния бюджет, нито на хората в България. Чрез деноминацията ние ще оптимизираме паричното обращение и в бъдеще разходите на Централната банка значително ще намалеят. Ще се опитаме всички банкноти да бъдат отпечатани в България и мисля, че ще успеем.
- Защо БНБ избягва изготвянето на национален банков рейтинг и създаването на система за класиране на банките в България. Списание "Банки Инвестиции Пазари" е готово да предостави един цял брой на този проблем.
Светослав Гаврийски: Има показатели, по които всички банки се наблюдават, те са нужни на банковия надзор, а така също и при определяне на банките, които обслужват държавния бюджет и работят с държавни ценни книжа. Не мисля обаче, че е правилно Централната банка да публикува рейтинг на търговските банки. Такава информация ще затрудни тяхната работа, в някои случаи може да даде невярна представа за финансовото състояние на една или друга банка.
- През последните години квалификацията и подготовката на кадри в банковата сфера остана единствено в ръцете на висшите учебни заведения. Защо липсват анализи и прогнози в макроикономически план на тези, които пряко работят в банковата сфера.
Светослав Гаврийски: Не мисля, че образованието и обучението на банковите специалисти е само в учебните заведения. Особено напоследък банките полагат сериозни усилия за обучението на своите специалисти. Съществува и Международен банков институт, който обаче ми се струва, че за съжаление не изпълнява достатъчно добре своите цели и идеи. Но има усилия от страна на самите банки да подобрят квалификацията на своите служители. Използва се много финансовата подкрепа отвън, ние също получаваме сериозна подкрепа от Международния финансов институт с обучение, особено за служителите от отдел "Банков надзор". Вярно е, че са малко хората, които си позволяват да направят сериозен обзор на състоянието и анализ на банковата система. Дори го правят някои хора, които наричат себе си експерти, но са недостатъчно квалифицирани.
В БНБ също има добър сектор, който се занимава с анализите и прогнозите, но аз също мисля,че това, което се прави, е недостатъчно. Особено по отношение на прогнозите.
За нас е важно, особено във връзка с управлението на валутните резерви. Сега навлиза и проблемът с еврото, който дава основа за размисъл и анализ как ще влезе, какви са очакванията при прилагането на този уникален за световната финансова практика обединителен процес.
