Борсовите посредници в развитите страни и в България
Борсовите посредници в развитите страни "играят на борсата" както за собствена, така и за чужда сметка, т.е. темогат да бъдат членове на борсата и да представляват себе си на борсовия подиум, а също така да са борсови представители на някой член на борсата. У нас борсовите посредници се възприемат единствено като борсови представители. Това различие в обхвата на дейност и тълкуване функциите на посредниците идва преди всичко от законодателното постановяване кой може да бъде член на борсата. Когато се допуска член на борсата да бъде физическо лице и то отговаря на изискванията, има съответните познания, професионален опит и квалификация за упражняване дейността на посредник, то той може да "играе" за себе си на фондовата борса. Всички поръчки, които изпълнява (на клиенти и за собствена сметка), ще му носят приходи за самия него. В случая, когато физическото лице - борсов посредник, работи на трудов или граждански договор за своя работодател - инвестиционния посредник, член на борсата, тогава той разчита на своята заплата, която е многократно по-малка от заработените комисиони.
Описаните два типа борсови посредници в практиката на развитите страни работят по правилата на своите борси и според своето законодателство. Те носят различни имена, но дейността им основно се свежда до приемане и изпълнение на клиентски поръчки на борсовия и извънборсовия пазар. На най-голямата фондова борса в света - Нюйоркската, борсовите посредници са от първия описан по-горе тип, т.е. те могат да работят за собствена и за чужда сметка. Местата на тази борса са 1 366, т.е. точно толкова борсови професионалисти се намират в салона на борсата. "Dictum Meum Pactum" (Моята дума е договор) е мотото на борсовите посредници по цял свят. Ежедневно устно, най-често по телефона, се сключват договори за милиони и милиарди долари, които след това се потвърждават писмено. В този аспект "професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават строг изпит и тестове за индивидуални качества".
Борсови посредници на Нюйоркската фондова борса
Посредниците на Нюйоркската фондова борса могат да се обобщят в следните групи: брокери, маркет мейкъри и специалисти.
Брокерите биват различни видове. В залата на борсата най-известни са т.нар. брокери на пода (Floor brokers). Те получават за изпълнение поръчки от обикновените брокери, затова се наричат "брокери на брокерите" (broker's brokers), а могат да изпълняват и поръчки на дружества, които не са членове на борсата. Следователно, брокерите на пода са два вида: комисионни брокери (commission brokers) и независими брокери. Комисионните брокери са около 1/3 от всички посредници в залата. Те се наемат от членовете на борсата като техни представители и за сметка на юридическото лице - член на борсата, сключват сделките. Комисионите, които се реализират, са в приход на фирмата или банката - член на борсата, а комисионният брокер получава заплата (ако е на трудов договор) или хонорар (ако е на граждански договор).
Независимите брокери не са обвързани с лица - членове на борсата. Те изпълняват поръчки на фирми, които нямат свои борсови представители в залата. При успешно сключена сделка получават предварително договорена комисиона. Характерното за този тип брокери е, че те не са борсови представители, т.е. работят самостоятелно, а не за член на борсата.
Освен комисионните и независимите брокери, на пода на Нюйоркската фондова борса работят и т.нар. търговци на пода (Floor traders). Те работят за себе си, като през целия ден "изпълняват ролята на совалка между гишетата в търсене на подходящи продавачи и купувачи". Това го правят с цел спекулативно извличане на печалба от маржа на курсовете на книжата. На борсите обикновено се търгува с големи пакети (лотове), но в Ню Йорк е възможно да се оттъргуват и непълен брой акции, т.е. количество под 100 броя акции. Не всички посредници се занимават с такава покупко-продажба. Тези, които сключват сделки с непълен пакет акции, се наричат търговци на непълен брой акции (odd-lot traders).
Маркетмейкърите (Registred Competitive Market-Makers) имат разнообразни функции. Най-често те се проявяват като дилъри, които сключват сделки за собствена сметка с големи пакети ценни книжа. Тази дейност понякога се извършва и по поръчение на ръководните органи на борсата с цел регулиране на пазара на акции. Маркет мейкърите могат да играят и като брокери за сметка на своето дружество-член на борсата. Тяхната многофункционалност им помага при възникване на трудност за изпълнението на някоя поръчка на други брокери да се включат в този пиков момент и да съдействат за сключването на сделката.
Единствено на Нюйоркската фондова борса съществуват посредниците, наречени специалисти. Те заемат монополно положение на пазара на акции, а техният брой е 1/4 от всички посредници на борсата.
Наименованието specialist им е дадено, тъй като те много добре познават акциите на даден отрасъл, които се търгуват на отделните щандове (counters).
За да упражнява професията на специалист, едно лице трябва да отговаря на следните изисквания:
Специалистът е лице, за което често се казва, че "играе срещу пазара". Една от неговите основни функции е да уравновесява пазара, като намесата му трябва да е насочена към възстановяване баланса на търсенето и предлагането на акциите и така да се постигне стабилизиране на цените на книжата. През 1993 г. 77.3% от намесата на специалистите на борсата са имали точно такъв характер.
Това означава, че покупките на акции от специалиста се извършват, когато пазарът се понижава (tick-down), а продажбите са насочени към пазар, ориентиран към покачване на цените (tick-up). В случая тикът (tick) е степен на котиране или минимално отклонение между два последователни курса за изпълнение. На различните борси на американския пазар тиковете са различни.
На Нюйоркската фондова борса тикът е от 1/8 от долара, за всяка акция, разликата в котировката на която е повече от един долар; 1/16 от долара, ако ножицата на курсовете е между 1/4, и по-малко от един долар и 1/32 от долара, ако разликата в курса е точно 1/4 от долара.
На AMEX /American Stock Exchange/ до 1972 г. правилата за определяне на тика бяха същите като на NYSE, но след това тикът е от 1/8 от долара за разлика в курсовете над 5 долара и 1/32 - за под 5 долара. На извънборсовия пазар NASDAQ тикът е от 1/8, ако ножицата в курсовете е над 10 долара, и 1/64, ако е под 10 долара.
Практиката показва обаче, че тикът е 1/16 при отклонение, по-малко от 5 долара. Така при понижаващ се пазар специалистът предлага да купи по цени по-високи, отколкото са предложенията на другите участници, а при повишаващ се пазар предлага да продаде по по-нисък курс, отколкото са склонни да платят другите участници.
По този начин специалистът "играе срещу пазара", като целта му е да намали разликата между курс купува и курс продава на акциите от отрасъла. При уравновесяването на пазара той извършва посочените операции предимно със собствени средства или книжа, т.е. играе като дилър на борсата. Специалистът може да играе и като брокер. Дисбалансът на пазара може да се регулира и чрез извършването на сделки за чужда сметка, които са поверени на специалиста за изпълнение.
Това става в случаите, когато "специалистът действа като агент на другите брокери в залата" или когато се проявява като лице, съдействащо за оживление на пазара (Market catalist) . Тези две функции на специалиста имат не по-малко значение от функцията на дилър и регулатор на пазара. Специалистът действа като брокер, когато даден посредник на пода на борсата не може да изпълни веднага поръчката на свой клиент и има нужда от помощ.
Тогава той е в правото си да задържи поръчката на клиента, да я впише в своя карнет и да я изпълни при благоприятни условия. Това задължава специалиста по всяко време да дава информация на интересуващите се брокери, коя е най-ниската и коя е най-високата цена на съответните акции. Важно е да се отбележи, че в рамките на една и съща сделка специалистът не може да бъде едновременно и брокер, и дилър, или както се казва още - посредник и принципал. Той е длъжен да дава предимство на изпълнението на клиентските поръчки пред тези за собствена сметка.
Борсови посредници на Токийската фондова борса
На пазара на акции в Токио последният борсов агент е т.нар. Saitori. Това е посредникът, който е задължен да събира поръчките за покупка и продажба и да ги записва в своя карнет (книга за поръчките) за изпълнение било на пода на борсата, било по електронен начин.
Спецификата на търговията с ценни книжа на Токийската фондова борса изисква да се отбележи, че акциите на компаниите са разделени в две секции (списъка) .
В първата секция (First Section), наречена ICHIBU, се записват акциите на елитни компании с много добро финансово състояние и ежедневни котировки (около 1000 акционерни дружества), т.е. може да се приеме, че тази секция отговаря на официалния пазар. Във втората секция (Second Section), наречена NIBU, се приемат за търговия акциите на малки и средни предприятия, чиято активност на пазара е по-ниска. Тази секция прилича на околоборсовия пазар в европейските страни и в Америка. В Япония обаче задължително се спазва йерархията за преминаване от секция в секция. Не може акционерно дружество, което не е котирало книжата си в секция NIBU, да премине в секция ICHIBU. На Токийската фондова борса има действителни и специални членове.
Действителните членове са тези, които са придобили чрез покупка място на борсата. Техни борсови посредници са маклерите, които се намират на борсата и получават по телефона или с помощта на компютър поръчките за покупка или продажба на клиентите на действителните членове. От своя страна маклерите предават поръчките на Saitori, които имат право да изпълняват сделки само между действителни членове на борсата. Всъщност "сайторите" извършват само брокерски услуги, тъй като са им забранени сделки за собствена сметка, както и сделки по поръчение на други клиенти. Важно е да се отбележи, че "сайторите" са компании, в които работят физически лица, като не всяка борса има такива компании. Така например на Токийската фондова борса има 4 "сайтори" компании10, в Осака и Нагоя има по една, а в останалите борси в Япония няма нито една.
На регионалните борси в Япония (с изключение на борсата в Осака) функционира по един специален член. Неговата дейност се състои в:
Борсовите посредници се съобразяват с Устава и Правилата за работа на Токийската фондова борса, но тъй като тя е под държавния контрол на Министерството на финансите, то въздействието върху посредниците е пряко и косвено. Министърът на финансите е в правото си да предупреди ръководните органи, че може да отнеме лиценза на борсата, ако не обърнат сериозно внимание на тези членове и техните борсови посредници, които нарушават законите или действията им са несъвместими с принципите на борсовата търговия.
Борсови посредници на Лондонската фондова борса
"Големият удар" през 1986 г. промени коренно дейността на посредниците на Лондонската фондова борса. Дотогава най-известните лица, търгуващи на пазара на акции, бяха джобърите (Jobbers) и брокерите (Brokers), като между тях съществуваше специално разграничение на функциите, които изпълняваха11.
Брокерите, наричани още борсови агенти (stock brokers), са консултирали клиентите и са приемали за изпълнение техните поръчки, но не са имали място на борсата. Джобърите са получавали поръчките от борсовите агенти и след това са извършвали конкретната покупко-продажба на акциите в борсовия салон, т.е. те не са имали никакви преки контакти с широката публика. Ето защо не случайно са ги наричали "брокери на брокерите". Тяхната дейност доста прилича на дейността на брокерите на пода в САЩ. Освен това джобърите са можели да сключват сделки и помежду си.
Системата на търговия бе еднопосочна (single capacity), което означава, че брокерът може да бъде само агент, а джобърът - само принципал. Комисионите, които получаваха брокерите, бяха фиксирани, като фондовата борса налагаше скала от минимални комисиони така, че независимо от ефикасността на действията на брокерите всички да получават поне минимум средства за издръжката си. Еднопосочната система създаваше привидна конкуренция между джобърите, тъй като в случаите, когато се налагаше да отговорят на потребностите на големите инвеститори, на тях им бе трудно да образуват големи позиции от ценни книжа. Така големите английски компании се насочваха към по-ликвидни пазари отвъд океана.
С цел да се задържи и повиши равнището на британския пазар на акции правителството предлага да се замени еднопосочната с двупосочна система на търгуване (double capacity). Една от промените се свързва с въвеждането на комисиони, които се договорят. Това застрашава интересите на брокерите и те настояват да извършват и сделки за собствена сметка, като маркет мейкъри. По този начин де факто отпадат различията между брокерите и джобърите и посредниците стават брокер-дилъри. Днес dealer или market-makers са два термина, които се използват като синоними. Системата на присъствено търгуване на пода (floor) бе заменена със система за електронно котиране - SEAQ, след като броят на маркетмейкърите значително нарасна. Те са тези, които определят разликата (ножицата) между курс купува и курс продава на книжата, като същевременно се намират в непрекъсната конкуренция помежду си. Маркетмейкърите са задължени непрекъснато да обявяват курсовете и ножицата между тях, като подпомагат стабилизационните интервенции и се намесват понякога с игра срещу тенденциите. Те способстват за подобряване ликвидността на пазара, като в определени моменти дори свикват да плащат за услугата, която оказват, предлагайки по-високи цени за покупка (bid ), отколкото са цените за продажба (ask).
Маркетмейкърът трябва да отговаря за едно минимално количество ценни книжа, фиксирано с договор към цената, която предлага.
Това минимално количество зависи от обема на средната размяна на дадените акции. Специалистите изчисляват ежедневния среден обем за една година, разделен на 10 хиляди. Това съотношение се нарича "нормален пазарен размер" (normal market size (NMS). Когато NMS надвишава 2000 (а тук са засегнати около 900 акции), всеки маркетмейкър трябва да се ангажира поне с три пъти по-висок NMS.
Твърдото ангажиране с определянето на нормалния пазарен размер на категорията от най-ликвидните книжа, може да отиде до 100 хил. акции. Така през 1991 г. NMS на British telecommunication е от 360 хил. лири и 15 конкуриращи се маркетмейкъри.
Конкуренцията между маркетмейкърите е много голяма, като в последните години се забелязва засилен процес на сливане и поглъщане на финансовите къщи от банките и образуване на финансови конгломерати. Лондонската фондова борса отмени забраната външни лица да притежават фирми, членуващи на нея. Именно този акт отвори вратите на богатите финансови институции до посредничество на борсата, както и допусна присъствието на много чуждестранни фирми на пазара.
Борсови посредници на Франкфуртската фондова борса
Дейността на борсовите посредници на Франкфуртската фондова борса се определя от:
На официалния пазарен сегмент членове на борсата са изключително национални банки и чуждестранни банки и брокерски фирми. Взаимоотношенията посредник-клиент са изградени на базата на изключителното право само банки да приемат поръчките за покупка и продажба на ценни книжа и техни служители да ги представят пред борсата за оттъргуване.
Банките имат свои представители на борсата, наречени хендлери. Това са банкови служители, които заемат специфично положение на борсата. Дейността им се заключава в представяне на поръчките за покупка и продажба на книжата на официално упълномощените посредници на борсата - курсовите маклери. Хандлерите могат да стоят в помещението на борсата (тъй като банките имат свои стаи) и да контактуват с курсовите маклери, но нямат право да влизат на пода на борсата. На Франкфуртската фондова борса има три работни карета с по 35 гишета, на всяко от които има по един маклер. Зад него във вътрешността на карето има помощен персонал със съответни електронни устройства за свръзка и информация, а пред всяко гише има терминал с дисплей за информация на клиентите, наречен KISS12.
Следователно, на борсата има 35 курсови маклери, които са борсови служители и са платили за участието си в борсовата търговия минимален депозит от 60 хил. DM13. Те приемат за изпълнение на някое от гишетата, които са разпределени по отрасли, поръчките на хендлерите.
Курсовите маклери работят изключително за сметка на клиентите, но при определени условия могат да търгуват и за своя сметка. Тяхната основна задача е да определят официално котировъчния курс на книжата. Работейки на определени гишета, те отговарят само за отделни ценни книжа, въвеждат в терминалите по електронен начин поръчките и определят официалния курс.
На регулирания и свободния пазар оперират т.нар. свободни маклери. Те също са борсови посредници и поддържат минимален депозит от 250 хил. DM14. Свободните маклери изпълняват както брокерски, така и дилърски функции, защото имат право да купуват и да продават ценни книжа не само по поръчение на клиентите, а и за своя сметка. На тези борсови посредници не е забранено да търгуват на официалния пазар, но те нямат право да участват в определянето на котировъчния курс. Тяхната роля на официалния пазар се свежда до "уреждане на сделките на банки, които нямат или имат недостатъчно свои представители в борсата" 15.
Свободните маклери публикуват курсовете на ценните книжа, които са в обръщение на регулирания и на свободния пазар, но само за тези от сегментите, за които са оторизирани да изпълняват поръчки.
Използването на маркетмейкърите като борсови посредници се осъществява на немската срочна борса (Deutsche Terminboerse). Електронната система на търговия се нарича Integriertes Boersenhandels und Informations Sistem, съкратено - IBIS (Интегрирана борсова и информационна система). Всички банки, курсови и свободни маклери, които след април 1991 г. са подали заявление за допускане до търговия на IBIS, имат право да публикуват курс купува и курс продава на книжата и да търгуват на всички фондови борси в страната. Интегрираната борсова и информационна система се приема за четвърти пазарен сегмент на Франкфуртската фондова борса. Тук връзката между курсовия маклер и маркетмейкърите е силно изразена. Последните могат да сключват сделки на този пазарен сегмент само ако курсът е определен от курсов маклер.
Борсови посредници на Парижката фондова борса
До 1988 г. Парижката фондова борса бе пазар на ценни книжа, на който борсовите посредници, наречени agents de change, заемаха монополно положение16. Те бяха организирани в две институции - Компанията на борсовите посредници (la compagnie des agents de change) и Синдикалната камара на борсовите посредници (la chambre syndicale des agents de change), които ги представляваха и защитаваха техните интереси. Статутът им бе двояк: на министерски служител и на брокер. Комисионите, които получаваха, бяха фиксирани. Работното време на борсата е ограничено, борсовите поръчки нарастват, а с това нараства и недоволството на крупните институционални инвеститори. Много от поръчките започват да се изпълняват извън борсата. Назрелите организационни и технически проблеми на борсата в Париж, както и дълбоките промени след "големия удар" в Лондон, логично довеждат до промяна в търговията с ценни книжа. Всичко това рефлектира и върху статута и дейността на борсовите посредници.
Със закон от 22.01.1988 г. старите институции бяха заменени от Съвет на фондовите борси (Conseil des bourses de valeurs) и Дружество на френските борси (Societe des bourses francaises). Задълженията на старите agents de change се поеха от новообразуваните Дружества на борсата. Следователно от края на 80-те и началото на 90-те години във Франция основните посредници са Societes de bourse. Те отвориха капитала си за инвеститорите, банките, застрахователните компании, които до този момент търпяха монопола на agents de change. Днес банките контролират над 25 дружества на борсата в Париж и над 10 в провинцията.
Застрахователните компании контролират над 4 дружества на борсата в провинцията. На чуждестранните посредници също бе разрешено да придобиват части от дружествата на борсата и те вече контролират около 12 такива дружества в провинцията17.
През 1994 г., след три години на загуби, дружествата на борсата реализираха печалба в размер на 1.25 млрд. FRF18.
Всяко едно дружество на борсата трябва да има минимален собствен капитал и да спазва стриктно изискванията за коефициент на: ликвидност, покритие на риска и разпределение на риска. Освен това то изгражда и гаранционен фонд, който предпазва инвеститорите в случай на фалит на дружеството на борсата. След 1992 г. тези дружества, изпълнявайки задълженията на борсови посредници, придобиват различен статут и могат да практикуват различни професии.
Такива са професиите на:
И така, най-голямата категория борсови посредници на Парижката фондова борса са дружествата на борсата. Освен тях съществуват още три категории посредници - дружества за управление на портфейл (Societes de gestion de portefeuille), банките и дружествата на т.нар. контрапарти (Societes de contrapartie).
Известно е, че пазарът на акции на Парижката фондова борса е невидим, защото котировката на книжата напусна борсовия под и влезе в обширна информационна мрежа. Борсата вече "не е място, а система: безсмислено е да се опитваме да я локализираме, тъй като тя се движи по кабелите на мрежата между посредниците и основния компютър, намиращ се в парижките предградия" 19.
В сградата на борсата онова, което се вижда, са посредниците, търгуващи със срочни контракти и с опции. Следователно, изхождайки от местоположението на борсовите посредници на Парижката фондова борса, може да се заключи, че те са два типа. Първият тип са всички институции, в които клиентите могат да подадат своите поръчки за електронно котиране на акциите. Най-известни са дружествата на борсите и банките. Вторият тип са конкретни физически лица, които оперират на дериватните пазари в сградата на борсата.
Борсовите посредници в България
Според действащото законодателство борсовите посредници у нас могат да се определят като брокери на пода. Те действат в условията на ниска конкуренция и липса на пазарни условия за проява на типичните качества и способности на този вид посредник.
Проблемите около изграждането на механизма на търговия на регистрирания пазар и неговите сегменти, както и на свободния, извънборсов пазар дават своето отражение върху състоянието на борсовото посредничество, ограничават функциите на "играчите на пода" и водят до липса на разнообразие във видовете на борсовите посредници.
Пред управляващите БФБ - София АД стои и въпросът дали и функциониращите борсови представители са достатъчно способни, образовани и инициативни да извършват отговорната дейност на брокера. Къде са провели своето обучение и каква е професионалната им квалификация, при положение че в западните страни съществуват специализирани средни и висши училища, подготвящи години наред борсови специалисти.
Дали записаните в Правилника за работа на борсата условия и ред за допускане до борсова търговия са достатъчно изчерпателни? Къде да се подготвят младите хора за придобиване на брокерска професия, при положение че в нито един ВУЗ в страната няма специалност "Борсово посредничество", а до преди две години (по различни съображения) за редовни се признаваха само свидетелствата, издадени от двете столични борси за изкаран едноседмичен курс за брокери. В този порядък могат да се задават още редица въпроси.
По-важното е, че преди да се пристъпи към "козметични" или по-сериозни промени в борсовото законодателство, организацията и механизма на търговия, сериозно трябва да се помисли за обезпечаването с квалифицирани кадри не само на пода на борсата, а на цялостния процес на вторична търговия на ценните книжа. В борсовата зала работят ограничен кръг посредници, които не е невъзможно да се подберат с конкурс от членовете на борсата, но за да се развият и утвърдят коректни отношения между брокерите по места (обикновените брокери) и клиентите би следвало да се разработи специална програма за обучение, вкл. в чужбина, на млади хора с икономическо или юридическо образование. Към средата на 1998 г. БФБ - София АД до участие в търговските сесии допуска само борсови посредници, които имат:
Борсовите посредници представят пълна и подробна информация за себе си - автобиография, образование, квалификация и т.н. , след което, ако отговарят на всички изисквания, Съветът на директорите дава своето одобрение. Както е известно, на всяка борса съществува борсов регистър, в който се вписват имената на борсовите посредници и времето, за което са упълномощени от своя работодател да го представляват на борсата.
Имената на всички вписани в регистъра борсови посредници се поставят на видно място в сградата на борсата. За да участват според правилата в търговията с ценни книжа, на всеки борсов посредник се предоставя служебен регистрационен номер, с който той участва в сесиите.
Борсовите посредници на БФБ - София АД имат право да търгуват, като брокери и като дилъри. Превес се дава на клиентските поръчки, а ако има подадени за изпълнение поръчки за сметка на член на борсата, неговото семейство, служители, представители и др., то тези поръчки за собствена сметка се описват и регистрират отделно в дневника на поръчките. В борсовия салон освен посредниците се намират и служители на борсата, които изпълняват различни функции. Най-вече те са пълномощници по време на борсовите сесии и следят за спазването на процедурите при търгуването на книжата.
Директорът по търговията определя измежду пълномощниците водещ на всяка борсова сесия. Пълномощниците и водещият, независимо че присъстват на борсовия под и имат осезаема роля при организацията на борсовите сесии и контрола над тях, не са борсови посредници.
1Редът, по който се анализират отделните борсови посредници в развитите страни, се прави според обема на борсовата капитализация на световните борси.
2 Попов, Д. "Акции и фондови борси", С.,"Сиела", 1997, с. 82-83
3Появата на специалистите на Нюйоркската фондова борса датира от 1869 г. 4Китанов, Н. "За акциите и борсата". С., ИК "Загер", 1993, с. 69.
5Hamon, J. Marches d'actions, Paris, Economica, 1995, p. 33.
6Hamon, op.cit, p. 34-35.
7В 88.9% разликата на курсовете е между 1/4 от долара и по-малко от 1 долар.
8Попов, Д., цит. съч., с. 83.
9В следващото изложение са използвани постановки от: Попов, Д., цит съч., с. 100-102; Китанов, Н., цит. съч., с. 73-74; Алексеев, М. Ю., "Р нок ценн х бумаг", М., "Финанс и статистика", 1992, с. 125-140.
10През април 1991 г. последните 4 "сайтора" се сливат в една мощна компания. Вж. подр. The New Palgrave dictionnary of money and finance, Macmillan, 1992.
11Вж. подр. Брет, М. "Как да четем финансовите страници", С., "Дъга - 700", 1993, с. 112-132; "Р нок ценн х бумаг", под ред. В.А.Галанова, А.И.Басова, М., "Финанс и статистика", 1996, с. 133-135; Попов, Д. "Акции и фондови борси", С., "Сиела", 1997, с. 87-90; Peyrard, J. Les bourses europeennes, Paris, 1992, p. 10-12; Hamon, J. Marches d'actions, Paris, Economica, 1995, p.31-33.
12Попов, Д., цит. съч., 93. 13Ballmaier & Schults Boersenmaklers, GmbH, 1992.
14Пак там.
15Попов, Д., цит. съч., с. 91.
16Вж. подр. La bourse de Paris. Organisation et fonctionnement, SBF, Bourse de Paris, 1994; Les metiers de la bourse, SFB, 1995; Vitrac, D. Investir en bourse, Paris, 1995.
17Вж. Peyrard, J. Les bourses europeennes, Paris, Vuibert, 1992, p.52 18 Vitrac, D. Op.Cit., p. 58.
19Op. cit., p. 40 20. Вж. подр. гл. II,разд. III - Условия и ред за допускане на борсови посредници до търговия на борсата в Правилкик за работа на БФБ - София АД.
Конвертируемост на валутите на прага на XXI век
Причините вниманието да бъде насочено към валутната конвертируемост са две - една по-обща, касаеща развитието на световната икономика, и една съвсем конкретна, свързана с българските условия.
В световен мащаб въпросът за въвеждане на конвертируемост по текущите операции еволюира във въпроса за въвеждане на пълна конвертируемост на националните валути - по текущите и капиталовите операции. На годишната конференция на МВФ и Световната банка, проведена през септември 1997 г., бяха взети две най-важни решения. Едното от тях е във вид на препоръка към изпълнителните директори възможно най-скоро да предложат допълнение към устава на МВФ, с което ще се промени стандартът в сферата на валутната конвертируемост. На прага на XXI век пълната валутна конвертируемост се превръща в цел и стандарт, което означава, че една от основните задачи на МВФ ще бъде да работи в насоката за либерализиране на капиталовите потоци.
Втората причина е свързана с решението на българското правителство от 24 септември 1998 г. за официално присъединяване на България към изискванията на чл. 8 от устава на МВФ. Страната ни обяви намерението си да не използва ограничения върху плащанията, произтичащи от текущите операции. На практика обаче промените, които следват от обявяването на българския лев за конвертируем по текущите операции на платежния баланс, трябва да бъдат законодателно оформени.
Когато е създаван МВФ през 1944 г., целта е била валутно-финансовата структура (център на която е тази институция) да съдейства за възстановяване на свободното движение на стоки и услуги, което е било значително нарушено от Голямата депресия в началото на 30-те години, а по-късно и от Втората световна война. Плащанията по търговските операции и т.нар. "невидима" търговия се отразяват в първия основен раздел на платежния баланс на всяка страна - текущите операции. Ето защо стандартът в сферата на конвертируемостта в Бретън Уудс е бил определен като конвертируемост по текущите операции. Това всъщност е съдържанието на чл. 8 от устава на МВФ. В този член фондът препоръчва на страните членки да не използват ограничения при обмяната на националната си валута за чужди валути по отношение на плащания, произтичащи от търговски операции, туристически, транспортни и други услуги, лихвени плащания и някои други трансфери. Същевременно чл. 6 на устава на МВФ допуска използването от страните членки на контрол в различни форми в сферата на капиталовите операции.
За повече от 50 години функциониране на МВФ - до края на 1997 г., когато става ясно, че стандартът в сферата на конвертируемостта ще бъде разширен и ще включва постепенно премахване на ограниченията от страните членки и в областта на капиталовото движение, от 182 страни 140 са се били присъединили официално към изискванията на чл. 8. Това е било прието за изпълнение в основни линии на поставената цел.
Как са се развили нещата? Въпросът е важен, защото изясняването му показва, че повече от 50 години бяха необходими на света, за да се отчете реализиране на определения стандарт в Бретън Уудс в сферата на конвертируемост на валутите. Реализирането на промяната на стандарта в това отношение е следващата и неизбежна стъпка в естествения ход на развитие, но е ясно също така, че това ще бъде процес вероятно твърде дълъг.
До края на 1946 г. само 4 страни са изпълнили изискванията на чл. 8 и са обявили официално това пред МВФ. В началото на 60-те години повечето от индустриално развитите страни са вече в тази група. През следващите години развитието в това отношение е твърде бавно. Средно по 3 страни на година са обявявали националните си валути за конвертируеми съгласно изискванията на чл. 8. Едва в началото на 90-те години темповете на присъединяване значително се ускоряват. До края на 1993 г. 82 страни са се присъединили, а до септември 1997 г. броят им е вече 140. Всъщност в края на 60-те и началото на 70-те години главните индустриално развити страни са преминали отвъд изискванията на чл. 8, установявайки пълна валутна конвертируемост - по текущата и по капиталовата сметка на платежните си баланси.
След 1993 г. към изискванията на чл. 8 се присъединяват и 17 от общо 26 бивши социалистически страни, извършващи преход към пазарна икономика. Тези 17 страни обхващат централно- и източноевропейски страни и 9 от 15-те бивши съветски републики. Румъния официално е обявила присъединяването си в края на 1997 г., а след като и България направи това в края на септември 1998 г., броят на присъединилите се страни към изискванията на чл. 8 от устава на МВФ става 142 1. Следва да се отбележи, че Естония, която първа от източноевропейските страни въведе валутен борд, вече е премахнала и ограниченията върху капиталовото движение.
Когато една страна се присъединява официално към изискванията на чл. 8, тя фактически поема ангажимент да не въвежда повече ограничения в сферата на разплащанията по текущите операции без разрешение на МВФ. Такова разрешение може да бъде поискано при възникване на сериозни промени и проблеми за платежния баланс, но въведените ограничения могат да се прилагат не повече от една година.
Малайзия, след като е приела официално тези положения, на практика ги наруши, без това да има някакви последици. Русия, която обяви рублата за конвертируема по текущите операции на 1 юни 1996 г., е на път да въведе значителни ограничения. Всяко връщане назад в подобна сфера допълнително отблъсква инвеститорите.
Защо страните въвеждат конвертируемост и какво представлява тя? Всяка страна има свои съображения, с които пристъпва към тази мярка. Може да се каже, че съображенията са се променяли във времето; те в голяма степен се определят от етапа на икономическо развитие, от конкретните национални условия, при които се предприема тази стъпка. Страните, които първи са въвели конвертиреумост (след Втората световна война), са се ръководили от съображения за либерализиране на търговията със стоки и услуги. Това е било необходимост за икономическия растеж на националните им икономики. Редица държави, водени от такива ясни практически съображения и от примера на страните, вече направили крачката, по-късно се присъединяват към тази група.
За да се реализират пълноценно предимствата на такава система, тя трябва да се възприема и започне да се прилага от много държави. Страните от Западна Европа действат в голяма степен съгласувано и в тази сфера и което е още по-важно - поетапно, съобразно съзряването на предпоставките за навлизане в следващ етап. Нещата се развиха така, че вече конвертируемата национална валута е един от критериите за присъединяване към световната финансова общност.
Процесът на глобализация на международните финанси и световната икономика е в толкова напреднала и интензивна фаза, че несъблюдаването и неприсъединяването към този, превърнал се в световно приет стандарт, на практика трудно може да има за резултат постигането на целите, обикновено твърде тесни, поради коeто страната не се присъединява. Това е процес, който явно изисква много време, който има свой естествен ход на развитие, но невключването в този процес вече означава само отлагане във времето на нещо неизбежно.
Централноевропейските страни, пръви от бившите социалистически страни, въвели конвертируемост на националните си валути по текущите операции в началото на 90-те години, също са имали своите съображения. Една такава мярка има дисциплиниращ ефект върху вътрешния пазар, стопанските единици в такива условия вече имат правото на свободен избор между вътрешния и международния пазар с всички произтичащи от това последствия. Тази мярка допринася и за приспособяване на относителните цени в допълнение на един такъв факт, че в населението е имало такова голямо количество чужда валута, че е било безсмислено да продължава да бъде поставяно притежаването й извън закона. Взето е най-доброто за такива условия решение, което легализира притежаването на чужда валута и я привлича в банковата система.
Определения за валутна конвертируемост има различни. Тя примерно може да се определи като възможността дадена валута да се разменя за другите валути без ограничения във времето, количеството или някакъв друг аспект по определен валутен курс, поддържан от официалните валутни органи на съответната страна. Независимо от това какви определения могат да бъдат формулирани, същността е една - валутната конвертируемост е свободата да се купува или продава чужда валута. От определението, включващо няколко условия, за да бъде една валута конвертируема, става ясно, че валутният курс е елемент на валутната конвертируемост. Понастоящем конвертируеми са валути както с плаващ, така и с фиксиран валутен курс. В зависимост от това се разграничава мек и твърд вариант на конвертируемост2.
При мекия вариант свободната обмяна се извършва по определян от пазара валутен курс, т.е. този вариант се прилага, когато страната използва плаващ валутен курс. При т.нар. твърд вариант на валутната конвертируемост обмяната се извършва по фиксиран валутен курс. Ключовата разлика между двата варианта се свежда до това, кой понася валутния риск. При мекия вариант валутният риск се поема от притежателя на валутата, докато при твърдия вариянт - от държавата, обявила фиксиран курс на националната си валута. За основните международни валути се прилага мекият вариант на валутна конвертируемост.
Страните в Европейската валутна система, създадена в началото на 1979 г., са прилагали твърдия вариант до август 1993 г., когато значително бяха разширени допустимите предели на отклонение на пазарните курсове за участващите в системата валути и по този начин беше твърде "смекчен" прилаганият вариант на конвертируемост.
Съдържанието на понятието "валутна конвертируемост" се е променяло във времето, то и сега не е еднозначно и използването на този термин винаги се нуждае от обяснение. Т. нар. класическа конвертируемост е съществувала само по времето на златния стандарт (световната система от края на XIX век до Първата световна война). Само при условията на "златния стандарт" валутите са били безпрепятствено обменяеми в злато или други валути. В периода между двете световни войни - период на двете окастрени форми на златен стандарт - златнокюлчев и златнодевизен (поради наличието на връзка между двата често се говори за златно-кюлчеводeвизен стандарт), значително е възпрепятствана обмяната на валутите срещу злато за преобладаващата част от населението на отделните държави, поради което класическата конвертируемост на практика не се прилага.
След Втората световна война по-голямо значение придобиват две форми на ограничена валутна конвертиреумост - външна и вътрешна. При външната конвертируемост (валутна конвертируемост за нерезиденти, за чужди граждани) националната валута е свободно обменяема за чужди граждани, докато спрямо местните граждани (резидентите) валутните ограничения продължават да се прилагат. Западноевропейските страни въвеждат външна валутна конвертируемост през декември 1958 г. При вътрешната валутна конвертируемост (валутна конвертируемост за резиденти) ограниченията във валутния обмен спрямо местните граждани също се премахват. През 1961 г. западноевропейските страни правят националните си валути конвертируеми за резиденти. Япония въвежда в същия ред тези форми на ограничена валутна конвертируемост, но 2-3 години след Западна Европа.
И двете форми на ограничена валутна конвертируемост се отнасят само за текущите операции, т.е. това са форми на ограничена (частична) валутна конвертируемост и от гледна точка на видовете платежни операции. При тези две форми на валутна конвертируемост капиталовите потоци са предмет на ограничения от съответните оторизирани институции. Само при условията на пълна (свободна) валутна конвертируемост не се прилагат валутни ограничения както по отношение на субектите, така и по отношение на кръга от операции.
При пълна валутна конвертируемост националната валута е свободно обменяема както за нерезиденти, така и за резиденти, за текущи и капиталови операции.
Следва да се подчертае обаче, че тази свобода на практика е относителна, защото абсолютно свободна валутна конвертируемост не прилага нито една страна. За определени количества, в определени случаи се въвеждат и някакви специални изисквания. В Ямайка беше въведен терминът "свободно използваема валута", като за свободно използваеми бяха обявени пет валути - щатският долар, германската марка, японската йена, английската лира и френският франк.
Конвертируемост по текущите операции, въведена от повечето страни на света, най-общо стимулира развитието на световната търговия със стоки и услуги. Икономическата практика показва, че са използвани основно три подхода от страните, членки на МВФ, при въвеждане на конвертируемост по текущи операции.
При прилагането на първия подход страната отведнъж и без предварително оповестяване премахва ограниченията по отношение на плащания, произтичащи от текущи операции, и обявява националната си валута за конвертируема. На практика подготовката на тази мярка е процес и страната върви към акта на оповестяване известен период от време. Само по външна форма премахването на ограниченията е отведнъж.
Във втория случай страната е определила и оповестила предварително датата за премахване на валутните ограничения по текущите операции. Подчинявайки икономическата политика на достигането на тази цел за периода, страната прилага съответните мерки като елемент на цялостната си икономическа политика.
При третия подход въвеждането на конвертируемост по текущите опeрации е междинен резултат в хода на осъществяване на по-широки икономически реформи в средно- и дългосрочен план.
Отминало е времето, когато капиталовите потоци имаха само спомагателна функция за развитието на световната икономика. В съвременните условия капиталовите потоци са се превърнали в ключов фактор - притокът на капитали в една страна и в голяма степен структурата им може да изиграе ключова роля за стимулиране на икономическия растеж. В обратния случай изтичането на капитал от страната допълнително ограничава развитието на съответната национална икономика и в комбинация с негативните вътрешни икономически процеси (предизвикващи бягството на капитал) може да определи твърде неблагоприятни тенденции. Това само потвърждава известното положение, че либерализирането на капиталовата сметка може да допринесе съществено за икономическия растеж на съответната национална икономика, но то носи и големи рискове.
На първо място, преминаването отвъд текуща към конвертируемост по капиталовите операции може да има първоначално съществени, макар и временни негативни ефекти. Националните производства биват поставени на много сериозни изпитания, възможно е изтичане на капитал от страната в търсене на по-изгодно вложение. От друга страна, значителен капиталов приток за кратко време също съдържа рискове - за справяне с паричната и кредитната експанзия, с потенциалната опасност от инфлация. Но може би най-голямата опасност при система на отворена капиталова сметка е опасността от внезапно обръщане на капиталовия поток. Обикновено това е породено от комплекс от причини, намиращи израз в крайна сметка в едно - загубване на пазарното доверие.
За качествено новата роля на капиталовите потоци в съвременния свят - с отчитане на положителните и негативните й аспекти - допринася и превръщането им в една от главните сили за икономическо интегриране, а също така и във важно измерение на процеса на глобализация на световната икономика.
През 70-те и 80-те години всички индустриално развити страни са либерализирали капиталовите си операции. За тази тенденция значително е допринесъл кодексът за либерализация на капиталовото движение на ОИСР и Втората директива за либерализиране на капиталовото движение на Европейския съюз. Значителен брой развиващи се страни също са направили тази стъпка, въпреки че и досега повечето от развиващите се страни прилагат капиталови ограничения. Прави впечатление различният подход, използван от индустриално развитите и от развиващите се страни за въвеждане на конвертируемост по капиталовите операции. Индустриално развитите страни са използвали постепенния подход. Либерализацията на капиталовите им сметки е била извършвана поетапно - в хода на продължително реформиране на националните финансови системи.
Ако трябва да се синтезира същността на тези необходими реформи, съпътстващи или предхождащи въвеждането на конвертируемост по капиталовите операции, то тя е приемане на международни стандарти в банковата система, което осигурява пълноценно функциониране на финансовите институции в условията на либерализация и значителна дерегулация на националните финансови пазари. В такива условия гъвкава лихвена политика съчетава пълно отчитане на националните икономически условия и изисквания с необходимостта равнището на лихвените проценти в страната да се вписва в международен план като конкурентно.
В индустриално развитите страни намаляването на капиталовия контрол е било извършвано в контекста на либерализация и дерегулация на националните финансови пазари. Ограниченията за капиталовото движение - валутни, количествени - са имали и имат най-различни форми. Прилагането им обикновено се аргументира с проблеми на платежния баланс. Икономическата действителност разкрива, че причините за външните дисбаланси, най-общо за проблемите на платежния баланс, не произтичат от капиталовото движение.
Капиталовото движение е следствие от развитието на дълбоките икономически процеси в националната икономика и оформянето на определени съотношения в международен план, които намират израз в пазарни показатели. Не би трябвало да се смята, че налагането на капиталови ограничения може да замести необходимите мерки за преодоляване на основните източници на външните дисбаланси.
Капиталовият ресурс е изключително чувствителен и към малки икономически и политически промени, най-общо той се насочва, респ. пренасочва към стабилна обстановка, към страни, където провежданата макроикономическа, в частност финансова политика се приема с доверие от пазара. Смята се освен това, че капиталовият контрол, който една страна използва, я изолира от влиянието на международната икономика. Може да се каже, че това има и своите добри страни, но не прилагано като постоянна мярка. В съвременните условия на глобализация на световната икономика такова изолиране в дългосрочен аспект би могло да съдейства за развиване на твърде неблагоприятни процеси и тенденции в съответната национална икономика.
Икономическата практика опровергава становището, че независимостта и ефективността на националната парична политика на страна, прилагаща фиксиран валутен курс на националната си парична единица, може да бъде съхранена чрез поддържане на капиталов контрол. Без да се впускаме в подробности, в средно- и дългосрочен аспект националните парични и най-общо икономически политики се конкурират в международен план и капиталовите потоци се движат най-често успешно заобикаляйки капиталовите ограничения. По-рано или по-късно пазарът изработва механизми за преодоляване на ограниченията, които обикновено имат скромен ефект.
Ограничителните мерки имат, разбира се, своето място в икономическата практика, но до тях би трябвало да се прибягва и да се разчита само като временна мярка до включването в комплекса на икономическата политика на мерки, които целят да бъдат засегнати корените на проблема. Новият премиер на Русия Евгений Примаков веднага обяви намерението си за засилване на контрола върху капиталовите операции, за да се спре изтичането на капитал от страната, въпреки че би трябвало да е пределно ясно - не слабият контрол или липсата на такъв е причината за бягството на капитал. В тази връзка следва да се припомни и подчертае това, което показва икономическата действителност. Продължителното използване на капиталов контрол има за резултат задълбочаване на диспропорциите, които са в основата на тези неблагоприятно развиващи се за страната процеси в капиталовата сфера. Същевременно прилагането на ограничения върху капиталовото движение може да даде на управляващия икономически екип така необходимото време за изработване на подходящата икономическа политика като комплекс от мерки, включително такива, които биха повлияли в желаната посока върху капиталовите потоци.
Опитът на развиващите се страни показва, че либерализацията на капиталовата сметка при повечето от тях е в контекста на широкообхватната реформа на националната финансова система, извършена за кратък период от време. След тази мярка някои от развиващите се страни са имали значителен капиталов приток. Това по принцип се приема за желателно, но има случаи, в които голям капиталов приток поне първоначално усложнява или затруднява в значителна степен управлението на макроравнище. В тази връзка често дискутиран въпрос за нововъзникващите пазари е структурата на капиталовия поток.
Някои страни са склонни да дискриминират краткосрочния капитал като реакция на негативните аспекти, които впрочем в редица случаи се реализират. Това, което трябва да се напомни, е, че всяко икономическо явление има две страни. Положителният аспект в случая не трябва да се пренебрегва и той се изразява във факта, че краткосрочният капитал, прииждащ в една страна, е много честонеобходимият предвестник на средно- и дългосрочен капитал. Чрез краткосрочните си инвестиции чуждестранните инвеститори може би разчитат на възможността да направят така необходимите им проучвания за съответната национална икономика, преди да се решат да заемат дългосрочна позиция.
В този смисъл недобре премереното ограничаване на краткосрочния капиталов приток (с оглед неутралаизиране на някои неблагоприятни ефекти, които той въплъщава) може да има за резултат нереализиране на потенциален приток на средно- и дългосрочен капитал. Специално внимание следва да се отдели на въпроса за валутния курс като елемент на валутната конвертируемост, независимо от нейната форма. Когато се казва, че типът валутен курс не е критичен елемент при либерализацията на капиталовата сметка, се има предвид, че страните по света са извършвали тази стъпка при наличието и на фиксиран, и на плаващ валутен курс.
Критичният момент се изразява в необходимостта за реалност на валутния курс. Става въпрос за реален валутен курс като елемент на икономическа, в частност валутно-финансова политика, начинът на провеждане на която да не съдържа необходимостта от резки промени в лихвените проценти или валутния курс. Много по-голяма е вероятността пазарът да постави под въпрос реалното равнище на валутния курс, ако страната използва фиксиран валутен курс. В този случай е възможно да се наложат и значителни промени в лихвените проценти, за да се повлияе на капиталовото движение.
Същественото обаче е, че валутният курс не може да се разглежда самостоятелно, като единствено въз основа на неговите характеристики да се изграждат икономически схеми. Валутният курс е винаги само елемент в комплекс от икономически мерки, той се прилага в цялостния контекст на макроикономическата политика, което определя твърде ограниченото значение на констатации и препоръки, направени въз основа на тясното разглеждане на валутнокурсовата политика.
Понастоящем в условията на нарастващ обем, мобилност и значение на капиталовите потоци проблемът за конвертируемост на националните валути се прехвърли от сферата на текущите в сферата на капиталовите операции. Може да се каже, че България се опитва да следва хода на тази голяма промяна в международните финанси. От гледна точка на етапа на икономическото й развитие, отчитайки и факта, че с решението от 24 септември 1998 г. всъщност се легитимира една наложила се практика през последните години, официалното обявяване на българския лев за конвертируем по текущите операции има силата на оценка за достигната финансова стабилизация.
Има и следваща стъпка. За една национална икономика въвеждането на пълна валутна конвертируемост, включваща конвертируемост по текущите и капиталовите операции като елемент на икономическата макрорамка, може да допринесе съществено за допълнително оздравяване на икономиката и за пълноценното й интегриране в световната икономика. В един взаимнозависим свят, в глобалната световна икономика пълната валутна конвертируемост, възприета като стандарт от множеството държави, вече се превръща във важен инструмент за ефективно функциониране на икономическите механизми в световен мащаб.
1 Възможно е в този период и други страни да са обявили националните си валути за конвертируеми съгласно чл. 8. За това авторът няма данни. 2 МВФ Сървей, 18 април 1994 г., стр. 116.
Световната валутна система пред нови изпитания
След великата икономическа депресия от 1929-1933 г. светът никога не е бил толкова близо до подобна унищожителна криза, както сега. Погрешно е да се идентифицира настоящата криза само с валутно-финансовите трусове, обхваналаи страните от Азия. Истината е, че тя започна още през 80-те години като регионална. По ирония на съдбата кризата, както и през 1929-1933 г. най-напред порази страните от Латинска Америка и постепенно се разшири и обхвана почти половината от световната икономика.
Новата конфигурация на световното валутно-финансово неравновесие
Началото си сегашната валутно-финансова криза води от 1982 г., когато поради невъзможност да обслужва външните си задължения Мексико обяви мораториум. В 1985 г. Боливия преживя една от най-тежките хиперинфлации в света. Цените скочиха с 60 000%. Кризата повлече и Аржентина, в която също се развихри хиперинфлация, достигнала през 1989 г. 3080%, и това я принуди в 1991 г. да въведе паричен съвет. През 1995 г. бягството на капитали от Мексико постави страната на ръба на катастрофата, но този път тя бе спасена с цената на огромен заем от 50 млрд. долара, отпуснат от МВФ и САЩ. Кризата не отмина Бразилия и Венецуела - едни от най-големите длъжници.в света.
От средата на 1997 г. в нейния епицентър попаднаха страните от Югоизточна Азия, като най-напред бе сринат Тайланд, а след това една след друга бяха пометени Малайзия, Индонезия и Южна Корея. Лоша шега на тези страни изигра неразумната им политика да финансират дългосрочни проекти с краткосрочни чужди капитали. Поддържаният годишен ръст на брутния национален продукт с повече от 8% от средата на 80-те години не можеше да не доведе до прегряване на техните икономики и преминаването им в депресия.
Силен детонатор на кризата в Азия се оказа изпадналата от 1992 г. насам в рецесия японска икономика. Япония сви вноса си, което повлия негативно върху икономическата активност на страните от този регион. Особено неблагоприятно отражение върху техните икономики даде продължителното покачване на курса на долара към йената, който в началото на 1997 г. се повиши с 50% спрямо най-ниското му равнище от 1995 г. Свързаните с долара азиатски икономики престанаха да бъдат атрактивни за японските инвестиции и технологии. В същото време Япония при нейния валу-тен резерв от 200 млрд. йени доста егоистично подходи към бушуващата криза, без да се ангажира да окаже помощ на своите съседи, както това направиха навремето САЩ с Мексико. Показателно е, че на полугодишната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон през м. април т.г. Япония бе оценена като най-голямата заплаха за световната валутна система. Поредната жертва на кризата в средата на настоящата година стана Русия. Хаосът в икономиката, финансовата нестабилност, колабиралата банкова система, изтичането на огромни средства в чужбина - всички тези негативни фактори силно влошиха макроикономическата среда в страната. Падането на цените на петрола, природния газ, никела и на други суровини с около 60% допълнително утежниха икономическото положение на страната и задълбочиха външното й неравновесие, чийто дълг към чужбина е близо 150 млрд. долара. Руският пазар стана силно рисков и това доведе до бягство на краткосрочния капитал от него, което предизвика крах на рублата и мораториум върху краткосрочните външни задължения на страната.
Попадането на Русия в мъртвата хватка на кризата изправя световната икономика пред изключително тежко изпитание. Съществува реална опасност кризисните процеси да се пренесат в страните от бившата общност на СИВ и западноевропейските държави.
Наистина страните със зараждащи се пазари не са в състояние да окажат някакво съществено въздействие върху ускоряването на кризата. Съвсем друго е положението с развитите западноевропейски държави. Макар че на този етап техните икономики продължават да се развиват, едва ли някои от тях ще успеят да се разминат с отрицателния растеж. Опасността идва от силната икономическа обвързаност на света. Промените в световната икономика бързо се пренасят в стопанството на отделните страни.
Колкото и снизходително да се отнасят някои среди на запад към руската икономика, сравнявайки я по мощ с холандската, не е за пренебрегване евентуален срив на световното стопанство именно поради финансовия крах на Русия.
Проблемът е в това, че обслужването на външния й дълг към началото на идния век ще изисква годишни плащания по 20 млрд. долара. При евентуално прекратяване погасяването на дълга немалко западни банки кредитори (особено германски, коите се заангажираха с предоставени кредити на сума около 26 млрд. долара) едва ли биха избегнали фалита. Някои финансови институции понесоха големи загуби и при сегашния финансов срив на Русия.
Например Барклей загуби 325 млн. английски лири, а Номура Секуритис - 350 млн. долара. Да не говорим за това, че ако кризата в Русия се задълбочи, възможно е страната да се затвори за външния свят, коренно да преориентира външната си политика, отново да се вързроди пагубната за човечеството ера на конфронтация. Но дори и без този мрачен сценарий трябва да се отчита реалната потенциална мощ на руската икономика и възможността й да влияе върху световното стопанство.
Не бива да се изключва възможността сегашната криза отново да влоши икономическото положение на страните от Латинска Америка, които винаги са били уязвими на остри кризисни сътресения. Впрочем първите симптоми вече са налице - международните спекуланти се настройват да играят на понижаване на курсовете на техните валути. При сегашното външно неравновесие на тези страни девалвирането на валутите едва ли може да бъде избегнато. Но това няма да повлияе съществено върху икономическата им активност, като се има предвид, че те поддържат високи нива на лихвените проценти, които ограничават инвестирането в реалния сектор на икономиката. Едва ли може да се очаква, че ако кризата продължи да се задълбочава, САЩ ще останат недосегаеми за нея. Дори и при сегашните си измерения тя не подмина с противоречивото си въздействие американската икономика. От една страна, ограничаването на потреблението на страните от Азия предизвика намаляване на износа на американски стоки и капитали на пазара в този регион и това спомогна за леко охлаждане на американската икономика, която почти достигна своя пределен потенциал. От друга страна, краткосрочният капитал, напуснал азиатските рискови пазари, се вля във фондовите борси на САЩ.
Ефектът бе двоен. Първо, цените на акциите рязко се покачиха, което доведе до евеличаване благосъстоянието на домакинствата и нарастване на потреблението, импулсиращо производство. Второ, скъпият долар като последица от предпочитанията на чуждестранните инвеститори към американските правителствени ценни книжа осигури евтин внос за компаниите и това компенсира влиянието на нарастващото потребление.
При така създалите се условия в американската икономика проблемът е докога тя ще продължи висок темп на икономическия си растеж при минимална инфлация, възползвайки се от кризата в Азия. Изглежда американците доста умело успяват да осигуряват своето благоденствие за сметка на други народи.
И все пак възможно ли е американската икономика да бъде въвлечена във водовъртежа на кризата? Това не е изключено, ако азиатската криза застигне неподготвени страните от Латинска Америка, и по-специално Бразилия, Мексико, Венецуела и Аржентина. Поради това, че САЩ реализират повече от половината от своя износ и инвестирания си капитал в този регион, евентуален финансов крах в тези страни неминуемо ще обърне движението на американската икономика. Чуждестранните инвеститори ще бъдат принудени да се изтеглят от нея. Американските инвеститори, особено дребните, които влагат почти 40% от спестяванията си в акцииа, биха упражнили тотален натиск върху фондовия пазар. А това би означавало главоломно спадане на цените на финансовите активи. Американските домакинства, които за периода 1994-1998 г. увеличиха благосъстоянието си почти 2.8 пъти именно от галопиращите цени на тези активи, в един миг могат да го загубят, ако настъпи крах на финансовите борси. При такава ситуация САЩ едва ли биха били склонни да поддържат сегаишния си най-либерализиран външнотърговски и валутен режим. Ако този мрачен сценарий се сбъдне, икономическата карта на света коренно ще се промени.
Географският обхват на кризата недвусмислено показва, че ако не се овладее положението, светът рискува да изпадне в истинска икономическа катастрофа. Но това никак не е лесно - основата на сегашната криза е дефлацията, която е последица от свръхпроизводството и намаленото потребление в световен мащаб. Остротата и дълбочинният й характер се дължат на сложното преплитане на валутната и финансовата криза, което е особено характерно за азиатските държави. От друга страна, спадът на цените на основните суровинни стоки, които определят структурата на износа на Русия и на латиноамериканските държави, изостри до краен предел проблема на платежните им баланси. Това, съчетано с бягството на краткосрочни капитали от рисковите капиатали, доведе до пълно колабиране на техните икономики.
