Държавната либерализация на валутните режими
Икономическата същност и роля на международния капиталов пазар се състои в преразпределяне на ресурсите в глобален мащаб. Практически във всички развити държави по света (а в последно време и в страните с формираща се пазарна икономика) финансовите пазари имат международни поделения. Нерезидентите имат право да купуват ценни книжа на националните пазари, а някои емитирани в дадена държава ценни книжа могат да бъдат обект на успоредни емисии в чуждестранни финансови центрове или предмет на котиране на техните вторични пазари.
Новите електронни банкови технологии значително повишават тези възможности в последно време, предоставяйки на участниците на пазара точна информация относно състоянието на финансовите пазари на всички страни и позволяват използването на данните много бързо, съответствайки на новата тенденция на икономическа либерализация. Така се проявава тенденцията на интернационализация на пазарите в индустриално развитите държави, към които сега се присъединяват все повече и други страни.
В последните десет години развитието на световната икономика се определя от редица нови тенденции, към които се отнасят преди всичко технологическата революция, предизвикана от голямото използване на компютрите и новите електронни връзки, което доведе до радикални промени не само в производството и търговията, а в голяма степен и във финансовия сектор. Преходът на по-голяма част от странаите към пазарна икономика се придружава от масовата приватизация на собствеността, либерализация на търговията и финансовите услуги.
С всеки изминат ден международният финансов пазар, в това число пазарът на акциии и облигации, става все по-глобален. На чуждестранните борси всеки ден се котират милиони дялове на много водещи американски компании. Американските инвеститори, включвайки взаимните фондове и други институции, търгуват все повече акции извън страната.
От края на 90-те години Нюйоркската фондова борса, както и Американската фондова борса, Чикагската опционна борса, Системата за автоматично котиране на ценните книжа на Националната асоциация на американските дилъри (National Association of Security Dealers Automated Quotation System - НАСДАК) и другите борси оперират с различна интензивност 24 часа дневно. Сега някои американски или чуждестранни инвеститори имат възможност да купуват или да продават всяка общодостъпна акция през деня или нощта в зависимост от това, къде се котира тя в даден момент - в Токио, Лондон, Ню Йорк или някъде другаде. Все пак може да се очаква, че доминиращите днес пазари ще станат интегрирани до такава степен, че да изгубят своята същност. Цените на "Дженерал Мотърс" в Лондон и Токио в по-голяма степен ще се определят от търговията в Ню Йорк. Експертите предсказват, че в близко бъдеще цените на "Хитачи" в Лондон и Ню Йорк ще продължат да се определят от очакваното търсене и предлагане в Токио.
Когато говорим за конкретните капиталови пазари, имаме предвид преди всичко пазарите на развитите страни, макар да има много други международни фондови пазари. Повечето инвеститори познават борсите на Канада (Торонто и Монреал, където дялове на добиващата промишленост и индустрия активно се котират всеки ден) и някои познати борси в Мексико, Франция, Австралия и Израел. Обаче кой следи за активността в Иран, Нигерия, Перу или Непал? В последно време расте интересът към финансовите пазари на страни от Централна и Източна Европа и Русия. Някои западни наблюдатели очакват, че фондовият пазар на Русия напълно ще се разкрие в следващите 10 години. Подобно отношение посочва неограничените възможности за инвестиране в най-отдалечените краища на света.
През периода 1986-1994 г. на световния капиталов пазар се наблюдават някои структурни промени, тъй като повечето развити и някои развиващи се страни реформират своите пазари на ценни книжа. След рецесията през 1987-1988 г. отново нарасват инвестициите на Северна Америка (особено на САЩ: от 2.6 млрд. дол. през 1986 г. до 49.0 млрд. дол. през 1994 г.), на Япония (от 8.2 млрд. дол. през 1986 г. до 13.5 млрд. дол. през 1994 г.) и на Европа (от 21.4 млрд. дол. през 1986 до 46.3 млрд. дол. през 1994 г. 1), а целият световен поток на капитала нараства от 48 млрд. дол. през 1981 до 235 млрд. дол. през 1995 г. Световният опит свидетелства, че за приемащата страна преките инвестиции имат редица съществени предимства (в сравнение с други форми на медународното икономическо сътрудничество). Те служат като източници на капитал за производство на стоките и услугите, обезпечават трансфера на ноу-хау и водещи методи на мениджмънт и маркетинг. За разлика от чуждестранните заеми и кредити, инвестициите не са като допълнително бреме към външния дълг и дори способстват за привличане на средства за неговот погасяване. Преките инвестиции способстват също така за по-ефективна интеграция на националната икономика в световната чрез нарастващите външни контакти и разнообразно производствено и научнотехническо сътрудничество. Динамиката на световните инвестиции за последните години, показваща увеличение на вложенията през 1989 г., е представена на Фигура 18.
Своеобразният рекорд на инвестиционните вложения в света е бил през 1989-1990 г., когато са вложени 232 млрд. дол. 4 Световният обем на преките чуждестранни инвестиции през 1992 г. е бил 171 млрд. дол., през 1993 г. 195 млрд. дол. 5 Най-бедните страни са привлекли малко инвестиции (през 1994 г.) - само 300 млн. дол. Техният дял в световния инвестиционен обем продължава да спада. Още преди 10 години повече от две трети от ресурсите на международния капиталов пазар се пласират в развиващите се страни и основните получатели са Латинска Америка, Югоизточна Азия и страните, производителки на нефт6. Сега основните получатели на средствата на международните капиталови пазари са станали банките и финансовите компании на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР); средствата се заемат от правителствата, местните власти и международните финансови организации7.
Интернационализацията на стопанските връзки, увеличението на потребностите от капиталови вложения в нова техника способстват за бързото развитие на пазара на ценни книжа. С поддръжката на банките е била създадена Международната асоциация на инвестиционните клубове. Комитетът на експертите на ОИСР периодически провеждайки сравнителен анализ на капиталовите пазари, смята, че "всеки финансов пазар е своеобразен организъм, неговите учреждения и функциониране в значителна степен зависят от държавното и частното право, обичаи и история на финансите на страната"8.
Въпреки националните различия на капиталовите пазари те имат еднакви черти: висока степен на монополизация, нарастваща роля на държавата като длъжник, кредитор и гарант, повишаване ролята на на институционалните инвеститори, тенденция към унификация и интернационализация. С тази цел страните провеждат реформи в своите банкови, икономически и кредитни системи и фондовите борси.
В настоящия момент инвеститорите могат да продават ценните книжа на обширния и подвижен глобален финансов пазар. Новите информационни технологии разширяват възможности на инвеститорите относно оценката на рискове, свързани с ценните книжа.
С помощта на новите методи на хеджиране инвеститорите могат по-ефективно да контролират рисковете, свързани с конкретни сделки. Секюритизацията9 изисква банките да се конкурират с институционалните инвеститори и други финансови учреждения в борба за сключване на сделки, предоставяйки по-голям спектър на услуги и по-изгодни условия на инвеститорите. Например банките предоставят на длъжниците програми емисии или пласиране на дълговите ценни книжа вместо кредити и им оказват помощ при продаване на дълговите задължения10. Освен това секюритизацията е изгодна за кредитора, тъй като му дава възможност за по-ефективно управление на своите кредитни лимити и портфейла на активи; от своя страна за всяка услуга банката получава комисиони. Длъжниците могат по-ефикасно да осъществяват собственото финансиране.
В същото време се развива и задълбочава регионалната интеграция в Европа, Северна и Южна Америка, в страните на Тихооокеанския регион. Общото споразумение за митата и търговията се преобразува в Световна търговска организация, набелязаха се тенденциите към формиране на единен пазар на финансовите услуги, фондовите пазари се превърнаха в най-важния елемент за мобилизация на инвестиционните ресурси. Всичко това изтъква проблема, че в съвременния свят отделна държава не е в състояние самостоятелно да решава икономическите си проблеми. Интернационализацията на икономиката е придобила качествено ново съдържание и мащаби и е правомерно да говорим за глобално интегрирана икономика11.
Последните тенденции на финансовия пазар намалиха разликите между отделните финансови сектори.
Въздействие на държавата върху капиталовия пазар. Върху дейността на капиталовия пазар оказват влияние както дългосрочни, така и краткосрочни фактори. Неговите основни тенденции се определят от мащабите на производството, цикличните колебания, интернационализацията на стопанските връзки, интеграцията и равнището на държавната намеса в икономиката. В по-малка степен влияят състоянието на конюнктурата, инфлацията, движението на златните и валутните резерви, монополите и други фактори. Капиталовият пазар непрекъснато се движи, но резките колебания са рядкост.
Държавата оказва влияние и заема важно място на световния капиталов пазар, проявявайки се като кредитор (в последно време тази роля на държавата намалява), длъжник, гарант-поръчител и регулатор. Предоставяйки субсидии и помощи на развиващите се страни на световния паричен пазар, държавата се проявява като кредитор, поемайки върху себе си срещу определено възнаграждение риска на неплащане или невръщане на средствата; държавата застрахова експортните кредити, осъществявайки гарантиране; държавата покрива определен процент на загуби от чуждестранните операции и на частни фирми и издава гаранции на банки кредитори.
Посредством централни и местни органи на властта, чрез централната емисионна банка или други упълномощени институти, държавата регламентира институционалната структура на капиталовия пазар, формите на операциите, лихвените ставки, курса на някои ценни книжа, трансформира влоговете, въздейства върху източниците на капиталите и регулира достъпа на длъжниците към източниците на капиталите с цел осъществяване на държавните инвестиционни програми.
Чрез бюджетните средства държавата регулира външните източници на натрупване на капитала (с помощта на амортизационна и дънъчна политика както в отношение на използване на вътрешния капитал, така и в привличане на чуждия).
Важен фактор е държавната намеса в икономиката, което се обуславя от потребността на самата икономика, тъй като съществуват приоритетни държавни отрасли и пазарът невинаги е в състояние да осигури бърза мобилизация на временно свободни ресурси и тяхното географско и отраслово преместване. Освен това голямо значение има интернационализацията на стопанския живот. Обаче намесата на държавата може да промени структурата и финансовия механизъм на капиталовия пазар. Механизмът на държавното регулиране във всяка страна е различен, но процесите, които се наблюдават практически във всички страни, са близки.
Ново явление е програмирането на капиталовложенията в национален мащаб и в рамките на Европейския съюз, което набелязва общи перспективи в различни сфери, в това число в областта на капиталовложенията и финансовата политика с цел приспособяване към научно-техническия прогрес. Основната цел на държавното регулиране е ускоряване темповете на икономическия растеж.
Обаче при създаването на банки и борси (преди всичко в страните с преходна икономика) трябва да се има предвид, че те трябва да работят с пазарните инструменти и да не се превръщат (въпреки своята частноправова форма на организация) отново в инструмент на държавно управление на инвестициите. Трябва да се следи банките и борсите да не са инструменти за финансиране на държавния бюджетен дефицит, преразпределяне на доходите или реализация на съмнителна стратегия на развитие. Те трябва да предоставят финансовите услуги по съответстващи на издръжки цени и да способстват на развитието на капиталовия пазар.
В световната практика е натрупан опит на държавното въздействие върху инвестиционните процеси посредством предоставяне на бюджетните субсидии, отделяне на част от средствата на чуждестранния кредит, преференциално кредитиране, ускорена амортизация, преференциално данъчно облагане на инвеституемата печалба, импорт-но оборудване, суровини и материали и експорт на готова продукция. Според световния опит съществуват няколко видове поощрителни операции на държавата, които могат да се провеждат и в страните с формираща се пазарна икономика: безвъзмездни субсидии и дотации, държавни дългосрочни (на 25-40 години) кредити с цел развитие, държавните търговски кредити и държавни гаранции на частни експортни кредити, създавайки при това система от гаранции на задграничните инвестиции кредити и благоприятен инвестиционен климат.
С цел държавна застраховка на експортните кредити в развитите страни са създадени специализирани институти: държавни (в САЩ), полудържавни (в Англия, Франция) или частни (в Германия). Обаче те оперират от името и за сметка на правителството.
От началото на 80-те години износът на държавен капитал започва да намалява, защото приоритет придобиват транснационалните банки, обаче държавата все още играе важна роля на международния капиталов пазар. Основната разлика на държавното от частното кредитиране се състои в това, че държавата не се стреми към получаване на максимална печалба, а преди всичко към защита на своите политически интереси. Затова делът на държавния капитал в началото на 90-те години на капиталовия пазар съставя около 30% от основната му част и са насочени в развиващите се страни12.
Влияние на валутния курс върху международния капиталов пазар. Засилващото се движение на капитали между индустриално развитите държави и интеграцията на финансовите пазари в голяма степен зависят от валутнокурсовите условия. През 70-те години държавите започват да премахват валутните ограничения и да провеждат либерализация, създавайки предпоставки за глобализация на международния капиталов пазар. Най-мощният капиталов пазар е в САЩ, той се регулира от държавата и внася в глобален мащаб своите тенденции. Държавата в САЩ установява такъв валутен режим, който разкрепостява финансовия пазар; либерализацията без рестрикции обезпечава глобализацията.
Съвременният режим на валутния курс е сложен, тъй като мобилността на капиталите е основна тенденция за развитието на международните икономически отношения. Още в Бретън Уудс през 1944 г. е била въведена обратимост по текущи операции. Тя се разпространява върху резиденти и нерезиденти, предполага приключване на операции по единния курс, изключва използване на клирингови, платежни и други съглашения, които нарушават многостранните плащания.
Самата система на валутния курс се е образувала под влияние на мащабния прилив на капитали във всички страни. В този процес активно участват международни организации. Системата на паритети е паднала, защото само плаващият режим на валутния курс може да обслужва движението на капитала. Затова именно щатският долар е заел водеща позиция в света, а не йената или дойче марката, макар всички валути (включвайки английската лира и други) дават възможност да обслужват глобални потоци капитал, без да се използват резервите на платежния баланс. Плавното движение на валутния курс позволява относително леко да се премества капитал.
Затова Международният валутен фонд предлага на всички страни да свалят рестрикциите по финансовите операции, тъй като стремително развиващият се капиталов пазар изисква по-голяма свобода на движение на средствата13. За тази цел е необходимо да се либеризира валутният контрол: количественият контрол, данъците, субсидиите, които страните използват при операции с капитала, и по-голяма свобода на частния капитал14. С увеличаване либерализацията на капиталовия пазар и усилените опити на редица страни по стабилизиране на икономическия растеж частните потоци капитал става по-големи и по-широко разпространени, оказвайки благоприятно въздействие върху инвестиционния растеж.
Обаче за стабилизацията на валутния курс на някоя държава, интегрирана в световно съобщество, тя не трябва да се откаже от независимостта на своята парично-кредитна политика, а да търси други мерки, тоест промените на лихвените ставки предизвикват преместване на капитала, което се отразява на равнището на ликвидност на дадена страна. Движението на капитала може да приме размери, водещи към продължителна нестабилност на валутните курсове.
Затова с цел обезпечаване устойчивостта на капиталовите пазари и валутите при свободно движение на средствата е необходима координация на валутната политика, тъй като пазарите на дългови задължения стават зависими един от друг. Още едно доказателство относно необходимостта от провеждане на координирана кредитна политика с цел обезпечение стабилността на пазара на ценни книжа е борсовият крах през октомври 1987 г., предизвикан от лошо координираната кредитна политика на САЩ и Германия. Разпространението на кризиса на други борси също посочва взаимовръзките на пазарите на ценни книжа и финансовите инструменти на различни страни13. Освен това при негативни очаквания на инвеститори в дадена страна те ще отидат на националните пазари, което не способства на икономическата стабилност.
Както споменахме, върху международния капиталов пазар въздействат много фактори, един от които е валутният курс. Щатският долар (основна международна парична единица), канадският долар, британската лира, японската иена, дойче марката и други конвертируеми валути относително свободно плават една към друга; техните валутни курсове в голяма степен се определят от незаваисими пазарни сили. Местната инфлация, темпът на производство, балансът на търговските сметки, средната банкова лихва, политическите събития и много други фактори въздействат върху търсенето и предлагането на валути на световния пазар. Когато чуждестранният инвеститор купува дялове на IBM, стойността на тези акции, изразена във валути, може да се мени по два начина.
Първо, нейната цена може да нарасне или да спадне в зависимост от търсенето и предлагането на акции на Нюйоркската фондова борса.
Второ, стойността може да се мени под влияние на валутния курс на долара по отношение към валута на инвеститора. Японският инвеститор в американските акции ще следи движението на курса долар/йена, а германският - долар/марка.
Същото може да се каже и относно америксанския инвеститор, който купува дялове в неамериканско предприятие. Тогава продажбата и печалбата на компанията, балансовата стойност и цената на акциите й ще се отчитат в местна валута. Разбира се, американският акционер ще изчислява стойността на портфейла акции в американски долари. Спадането на курса на щатския долар по отношение на другите валути ще увеличава стойността на инвестициите в чуждестранните компании и обратно. Например във връзка с нарастването на долара по отношение на японската йена с цел предотвратяване на инфлацията и спада на икономиката в началото на 1997 г. САЩ пуснаха на пазара облигации на сума 7 млрд. дол. (със срок на погасяване 10 г.), за да намалят обема на паричната маса. При това се отбеляза растеж на курса на акциите на Токийската фондова борса, когато индексът "НИКЕЙ" е нараснал с 530 пункта. Сигурно валутните промени са важни за международното инвестиране, но те никога не биват едностранни. Трябва да се анализира всеки даден случай и компания - обект на капиталовложения.
Как се формира капиталовият пазар в Словакия
Възникването на капиталовия пазар в Словакия в значителна степен бе повлияно от боновата приватизация. Организаторите на пазара на ценни книжа (ЦК), каквито са Борсата за ценни книжа в Братислава (БЦКБ) и RM-System Slovakia (PM-C), както и някои финансови посредници, независимо от това дали са търговци с ценни книжа, или инвестиционни дружества, са в състояние да предоставят услуги на ниво, приближаващо се до западните стандарти.
Създаденият Център за ценни книжа в Словашката република (ЦЦКСР) има функциите на централен депозитар за книжните ценни книжа. Надзорът над капиталовия пазар е в компетенциите на Министерството на финансите. Същият се реализира от Комисията за държавен надзор на капиталовия пазар. Институциите на словашкия капиталов пазар в досегашната история осигуряваха простор за търгуване с голям брой емисии от акции, разделени в рамките на боновата приватизация. След концентрирането на раздробената собственост на акционерните дружества, включително на инвестиционните фондове в контролни пакети, интензивността на търговията се намали до минимум. Организаторите на търговете постоянно показват относително високи обороти, но те в преобладаващото мнозинство се създават от така наречените директни сделки, които имат много специфичен характер.
Това е свързано с факта, че публично търгуемите ЦК, регистрирани в ЦЦКСР, според действащото законодателство могат да бъдат купувани и продавани само с изключителното посредничество на БЦКБ или РМ-С. През преки сделки минават широка гама от транзакции от най-различен вид - от приватизация през данъчно мотивирани целеви преводи до даване на заем на ЦК.
Ликвидността на анонимния пазар е катастрофална; публикуваните курсове нямат в преобладаващата си част почти никаква отговаряща стойност. Емисиите на акции от дружествата, които са трансформирани от държавни предприятия, бяха въведени на публичните търгове директивно и нерядко остават на тях само по принуда. Това се отрази в ниското ниво на информация, която емитентите пре-доставяха на инвеститорската общественост. Капиталовият пазар всъщност не изпълнява алокиращата си функция.
Предприятията въпреки своя недостиг на капитал използваха капиталовия пазар за осигуряване на източници само в минимален обем. От друга страна е невъзможно да не се види, че обемът на източниците, достъпен на местния капиталов пазар, е много ограничен. С оглед на отсъствието на други силни институционални инвеститори на първичния пазар участваха преди всичко банки.
Редките инициативи на емитентите се реализираха предимно непублично, при което като правило се ограничаваха с облигации. Делът на фирмените, комуналните и банковите облигации в пазарната капитализация на БЦКБ представляваше в края на 1997 г. само 12.5%. Причината е в големия обем емитирани държавни ценни облигации включително държавните касови квитанции, които изчерпват голяма част от източниците. Емисиите на облигации имат в не един случай всъщност само характер на банков заем.
Вторичен пазар с болшинството емисии на облигации практически не съществува и те не са ликвидни. Липсват сравнителни лихвени нива. Новите публично предлагани емисии от акции са много редки и като правило отиват в чужбина. Търговията с тях по-късно става на световните борси. На база чуждестранния опит следва, че значението на капиталовия пазар в последно време се повишава и в страните с традиционно преобладаващ банков начин на финансиране.
Би било желателно и у нас в инвестирането в ЦК повече да се включва населението, преди всичко чрез инвестиционните дружества с техните дялови фондове. Началният размах в годините 1994-1995 в значителна степен задържаха неподходящите намеси на държавната власт.
Оживлението на словашкия капиталов пазар понастоящем е невъзможно без присъствието на чуждестранните портфейлни инвеститори. Те обаче по същество загубиха интереса си към Словакия. Много от тях избраха напоследък стратегията на напълно напускане на пазара, свързано с продажбата на целия портфейл от ЦК на словашките емитенти.
Това е причината за негативния баланс на чуждестранните портфейлни инвестиции през 1997 г. За мениджърите на чуждестранните фондове словашкият капиталов фонд понастоящем е един от най-необичайните в Средна и Източна Европа.
Отблъсква ги главно:
Интересът на местните субекти към капиталовия пазар и портфейлното инвестиране в ЦК е също много нисък. При населението освен посочените причини не е за пренебрегване и факторът недоверие, произтичащо от лош опит с днес вече обезценени акции от боновата приватизация, преди всичко с акциите от инвестиционните фондове, което стана възможно поради некомплексното законодателство и неговото недостатъчно прилагане в практиката. Това често бе последната крачка в процеса на обезценяване на дяловете, които акционерите имаха във фондовете.
Негативен опит имат гражданите с облигационен метод на приватизация и с проблемите, свързани с блокиране на имуществото в бившите най-големи дялови фондове.
Държавата досега не успя да осигури нужната охрана за участниците в капиталовия пазар, преди всичко на инвеститорите, както и не създаде предпоставки за здраво функциониране на пазара като цяло. Пасивният подход на държавните органи позволи масово налагане на индивидуални икономически интереси на отделните институции и субекти за сметка на развитието на целия пазар.
Причината за намалената ефективност на държавния надзор над капиталовия пазар бе непрофесионалният подход, недостатъчният опит, мудността, както и неподходящо определените пълномощия. Неточното и vagne формулиране на постановките в основните закони за капиталовия пазар позволиха на държавния надзор селективни мерки срещу субекти, които се оказаха неподходящи за определени групи и техните интереси. Държавният надзор нееднократно толерира и остави на пазара спокойно да действат определени дружества (групировки) и отделни индивиди със съмнителни дейности, при които има съмнения за нарушаване на законите.
Подходът на Министерството на финансите при предоставяне на най-различни разрешения за извършване на отделните дейности отблъскват емитентите, посредниците и инвеститорите от действия на капиталовия пазар. Липсва и воля да се изгради законово пространство за ефективно прилагане на саморегулиране за участниците на пазара, което в развитите финансови пазари е неразделна част от регулационната рамка.
Инвеститорите ги отблъсква и незадоволителната сигурност на системата на наличните ценни книжа. Известни са повтаряни случаи на неразрешени преводи, при които инвеститорите губят имущество на висока стойност. Причина освен всичко друго е и напълно свободният достъп за търгуване РМ-С. Негативно влияние върху доверието на инвеститорите има и сравнително често повтарящото се нелегално разпространение на комплектни списъци на собствениците на ценни книжа в отделните емисии.
Достоверността на регистрираните ценни книжа не се повишава и от ситуацията в ЦЦКСР, който е собственост на държавата, представлявана от Министерството на финансите. Своеобразният подход на ЦЦКСР при интерпретирането на действащите закони, необоснованите изисквания към участниците в пазара, които са принудени да използват услугите на ЦЦКСР, арогантното отношение към клиентите, както и нивото на таксите са често прицел на критики от участницитие в пазара, при което техните протести са оставени от Министерството на финансите без последствия.
Резултат от съвместното въздействие на отделните фактори е настоящата дълбока стагнация и нереализирането на основните функции на капиталовия пазар в икономиката. Твърде вероятно е, че ако в кратък период не се обърне негативното развитие, създадените институционални основи ще започнат да се разпадат. Тяхното повторно изграждане ще изисква немалки разходи.
В резултат на бързо настъпващата интернационализация е вероятно малките и преди всичко неефективно функциониращи капиталови пазари да не устоят в конкурентната среда и да бъдат закрити. Това се отнася както за борсите, така и за финансовите посредници - инвестиционните дружества и търговците с ценни книжа.
От сравнението на словашкия капиталов пазар с пазарите на развитите икономики, преди всичко от ЕС, както и с трансформиращите се държави от Средна Европа, произтича, че Словакия очевидно изостава в болшинството критерии.
Концепцията за развитието на капиталовия пазар в Словашката република съдържа програма от мероприятия за обръщане на неблагоприятното развитие, което би трябвало да се реализира преди всичко от Министерството на финансите. Още сега може със съжаление да се констатира, че съдържащите се задачи в концепцията често се изпълняват по неподходящ начин - бавно, респективно изобщо не се изпълняват. Например от три законодателни задачи е изпълнена само една.
Възможности за оздравяване и оживление на словашкия капиталов пазар
Фактори, каквито са политическата и макроикономическата стабилност, активното включване на Словакия в интеграционните процеси, спазването принципите на правова държава и благоприятната бизнессреда, трябва задължително да се считат за основни и неизбежни предпоставки за оживление на капиталовия пазар в Словакия.
Предпоставките за реализация са обусловени от правните промени, подготовката на които е в компетенциите главно на отдел "Капиталов пазар" при Министерството на финансите. Продължаващ недостатък в законите от тази сфера са често появяващите се неточни и нееднозначно юридически ограничени подходи в много области.
Между основните закони на капиталовия пазар, респективно на финансовия пазар, понастоящем принадлежат: Законът за ценните книжа, Търговският закон, Законът за акциите, Законът за инвестиционните дружества и инвестиционните фондове, Законът за борсите за ценни книжа, Законът за полиците и чековете, Гражданският закон.
Познанията и опитът, придобити по време на досегашната трансформация на икономиката, както и съществените промени, които настанаха с функционирането на капиталовия пазар, еднозначно изискват основни промени в основните закони.
От гледна точка на преодоляване на стагнацията в развитието на капиталовия пазар е задължително да се осигури подготовката на нови закони на високо ниво, съществено по-високо от досегашното. Такива, че да създават предпоставки за развитието на капиталовия пазар и да удовлетворяват изискванията на Европейския съюз и ОЕСД.
Гаранции за защита на инвеститорите
Липсата на функционираща система за охрана на инвеститорите значително допринесе за възникването на сегашната незавидна ситуация. Мероприятията, касаещи охраната на миноритетните акционери, би трябвало да осигурят възможност за влияние върху решенията на органите на акционерните дружества при решаването на основни въпроси, които могат негативно да повлияят върху тяхното положение или върху стойността на акциите. В настоящата ситуация едно от решенията е да се увеличи възможността за представяне на миноритетните акционери в органите на дружеството. Право да назначат по един член на надзорния съвет и на управителния съвет би трябвало да имат акционери, чийто общ дял от основния капитал надвишава 10%. Би било подходящо със закон да се определи обемът на информацията, който при поискване акционерното дружество е длъжно незабавно да предостави на акционера.
За разлика от досегашната практика ще бъде необходимо ефективно да се наказват действия, насочени към заобикаляне на задължението да се предложат за обратно изкупуване от останалите акционери откупени акции при надхвърляне 30% дял от основния капитал на АД. Трябва да се констатира, че задължението за обратно изкупуване на акции практически не функционира в Словакия. Причината е освен в прякото и в болшинството от случаите ненаказуемо нарушаване на законовото задължение да се обяви обратно изкупуване, така и сегашният начин за определянето на минималната цена, която трябва да се предложи на акционера.
Цената на акциите се определя като средна спрямо цените на обществения пазар за последните шест месеца, което с оглед на тяхната манипулируемост е абсолютно неподходящо. Цената на акциите на публичния пазар по правило се определя така, че да бъде безинтересна за миноритетните акционери и те да не реагират на нея. Минималната цена за обратно изкупуване би трябвало в нашите условия да се базира на счетоводната цена на предприятието.
Значителна роля при охрана на инвеститорите има и достъпът до информацията и нейното качество. Трябва да се предприемат такива мерки, че дружествата, които са издали публично търгуеми ценни книжа, да повишат стандарта на предоставяната информация. Ще бъде неизбежно също така точно да се определи личната правна отговорност на членовете на акционерните дружества за щетите, причинени от тях, свързани със занемарено изпълнение на задълженията им, и да се намерят начини за ефективно прилагане на наказания. Изглежда целесъобразно при определени условия миноритетните акционери да могат да възложат да се направи независим одит на дружеството.
При колективното инвестиране вниманието трябва да се насочи преди всичко към защита на съдружниците, които инвестират своите спестявания в покупката на дялови акции, издавани от инвестиционните дружества. Много важно е да се изпревари ситуацията, която настана при управлението на имуществото на значителна част от приватизационните фондове при масовата приватизация. В случай на лоши резултати при управление имуществото на затворен тип фондове би трябвало на управителя да бъде определено задължение да отвори фонда и да изплати на всички заинтересовани адекватна част от имуществото на фонда.
Неизбежно постепенно ще бъде осигурено достатъчна капиталова адекватност на инвестиционните дружества в съответствие с директивите на ЕС, засилване правата на депозитарите и прилагане на съответните изисквания относно професионалното и морално ниво на ръководните служители и на оторизираните представители на тези дружества. Целесъобразно изглежда установяването на задължение за инвестирането на управляваното имущество да отговаря инвестиционният мениджър, който ще има разрешение за тази дейност, издадено от държавен орган на база полагане на съответен изпит.
Ще бъде задължително да се елиминира полулегалното предприемачество, което има характер на колективно инвестиране или на банкова дейност и което се извършва без съответните разрешения и необходими документи. Търговци с ЦК у нас са банките и специализираните маклерски дружества. Във връзка с охраната на техните клиенти е съществено да се ограничи преди всичко даването на предимство на личните интереси на търговците пред нарежданията на клиента и прокарването на инвестиционни решения във вреда на клиентите.
Друго явление е разпореждане с имущество на клиентите в противоречие с техните интереси, респективно без тяхното знание, което е възможно и поради недостатъчното правно регулиране. Сферите на дейности, които понастоящем отделните търговци с ЦК извършват, не са диференцирани според тяхното финансово обезпечение, поради което потенциално са заплашени както техните клиенти, така и останалите участници на капиталовия пазар. Нещо повече, това е в разрез с директивите на ЕС. Според тях търговецът с ЦК трябва да удовлетворява две основни изисквания.
1. Трябва да има достатъчен капитал с оглед на предлаганите услуги, при което капиталовото съответствие се състои от две части - от основния капитал и резерв, аналогично както при банките.
2. Лицата, които участват в управлението на неговия бизнес, трябва да имат достатъчно добро име и да бъдат достатъчно опитни.
От гледна точка на второто изискване трябва да се констатира, че досегашното положение на брокера законодателно и главно в практиката, както и системата на изпитване и издаване на разрешения, в значителна степен са незадоволителни. Липсва точно определяне задачите на маклера, неговата отговорност, пълномощията му, както и профила като специалист. Голяма част от маклерите имат значителни пропуски в основните знания, въпреки че в миналото успешно са положили съответния изпит пред комисия, назначена от министъра на финансите. Би било задоволително, ако маклерът в бъдеще отговаря за специализирана дейност, свързана с инвестиционни мероприятия, извършвани за сметка на самия търговец. Подобна позиция би трябвало да има маклерът и в инвестиционното дружество.
С охраната на инвеститорите тясно е свързана и сигурността и достоверността на системата за водене на безналични ЦК. Тук е необходимо да се дореши позицията на ЦЦКСР и отношенията на собственост към тази организация. Структурата на ЦЦКСР бе приспособена към боновата приватизация. Нужно е ЦЦКСР постепенно да се трансформира в стандартен център за разплащане и регистрация.
Ако и в бъдеще трябва да има характер на бизнессубект, решение би била неговата приватизация, в която би трябвало да участват приоритетно субекти от капиталовия пазар. До реализацията на тази стъпка е целесъобразно в управителния съвет и в надзорния съвет да имат представители и значимите организации от капиталовия пазар. Трябва да бъде дорешен и концептуалният въпрос, касаещ размера на задължителната дематериализация на ЦК. Първоначалната концепция бе сменена през 1995 г. С концепцията за абсолютизиране на безналичните ЦК, която в края на 1996 г. на база депутатска инициатива бе променена така, че задължителният безналичен подход не се отнася за непублично търгуемите акции и дялови листа на отворените фондове. Сигурността на безналичните ЦК, както и прозрачността на пазара негативно влияе върху напълно свободният подход на търгуване в РМ-С. Задължително РМ-С трябва да се трансформира на изборен или членски принцип. Необходимо е да се ограничи прекият достъп до търгуването в РМ-С само за официалните търговци с ЦК.
Ефективният начин за водене на безналични ЦК изисква възможност за водене на т.нар. подсметки. В нашите условия все още е възможно само воденето на едно ниво, при което всеки собственик на безналични ЦК трябва да има собствена сметка директно в ЦЦКСР. Подсметките, както и в чужбина, би трябвало да водят търговците с ЦК. По този начин на търговците би се дала възможност да предоставят много по-качествени и комплексни услуги, преди всичко в управлението на ЦК. Биха се намалили и таксите за сделките с ЦК.
Първичен пазар
Новите емисии на ЦК ограничава и малкият интерес на инвеститорите, причинен от некачествена и неактуална информация за емитентите. На по-високо ниво и същевременно в съответствие с директивите на ЕС е задължително да се дадат законови изисквания за проспект на емитента. Принос би било, ако и БЦКБ започне да се анганжира по въпросите на първичния пазар. За разлика от сегашното състояние би било уместно БЦКБ да създаде за емитентите поне основните условия за продажба на нови емисии, дори и чрез посредничеството на организирания пазар.
Основните възможности за осигуряване на източници на капиталовия пазар се реализират чрез акции или облигации. Преди всичко емисиите на нови акции като най-евтин финансов източник за дружеството в словашките условия са недооценени и практически не се използват. От гледна точка на нови емисии на акции като сериозно препятствие се явява преди всичко несериозната позиция на голяма част от акционерните дружества към техните миноритетни акционери. Без имидж на прозрачно дружество, в което мажоритетният собственик, респективно ръководството няма да позволи преливане на печалбата и дори тяхното тунелиране, публичното описване на акциите по същество е нереално. Ръководствата на дружествата, които имат предвид, че в случай на нужда ще влязат на капиталовия пазар, бързо ще сменят своята информационна политика и ще започнат да отчитат правата на малките акционери, естествено няма да успеят. Трябва да се решат юридическият и счетоводният проблем за емитирането на акции за цена, по-ниска от минималната стойност. При издаването на облигации на предприятия или комунални сериозна бариера е бюрократичният начин за даване на разрешения за емисии от Министерството на финансите на Словакия. Процедурата носи само излишни препятствия, при това не е гаранция за инвеститорите. Емитентът трябва да има възможност да издава акции без разрешение от държавните органи, както при издаването на акции, полици или сключване на договор за заем.
Вторичен пазар
Условията за търгуване с всички ЦК по принцип са еднакви независимо от това дали се касае за ЦК, котирани от БЦКБ, или за ЦК от емисия, която на никоя нормално функционираща борса не би имала място. Организаторите на пазара в досегашната си дейност явно преферираха своите икономически интереси, насочени към максимизиране обема на търгуваните, респективно преведените ЦК на техните пазари.
Доминиращо влияние върху тяхната дейност нямат участниците в търгуването, а основните собственици, които в случая на БЦКБ са най-големите словашки банки, а в случая на РМ-С - дружеството ПВТ Братислава АД. Задължително е да се въведе съответната диференциация на емисиите и значително да се повишат изискванията главно към котираните емисии и преди всичко към тяхното спазване от емитентите. Това се отнася към борсовия пазар на БЦКБ, който е меродавен за чуждестранните и местните инвеститори. При котирането се касае преди всичко за големината на основния капитал на дружеството, големината на тази част от емисията, която е достъпна за търгуване, броя на собствениците, които притежават ЦК от дадената емисия, стопанските резултати на емитента, неговия кредит.
Целесъобразно е емитентите при котирането на емисиите на акции да бъдат мотивирани с мероприятия в данъчната област. Желателно е организаторите на пазара да развият вътрешни контролни механизми, които биха ограничили големия размер на съмнителни практики, представени от манипулиране на курсовете, които на функциониращите пазари са забранени и строго санкционирани. Съществено трябва да се повиши нивото на информацията, която емитентите чрез организаторите на публичния пазар са длъжни да предоставят на инвеститорската общност. В законодателството е задължително по-точно да се ограничи непозволеното използване на непублични доверителни информации при търгуването и преди всичко да се осигури преследването на такава дейност чрез надзор на капиталовия пазар.
Настоящето състояние в Словакия, при което емисия ЦК става публично търгуема на база решение на държавни чиновници от Министерството на финансите е абсолютно неудовлетворително, а за развитите пазари - необичайно. Неизбежно е преминаването към система, в която емисия ЦК ще стане публично търгуема тогава, когато изпълни критериите, установени от борсата за ценни книжа, респективно от друг организатор на публичния пазар с ЦК, след което се приема за публично търгуване. По-нататък възниква въпросът как да се реши проблемът с емисии на акции на дружества, които са станали публично търгуеми. Ще бъде необходимо да се намери определен механизъм, който да направи възможна смяната на тези емисии с непублично търгуеми.
Нисколиквидните словашки предприятия в преобладаващото си мнозинство не са в състояние да изплатят в брой на акционерите голяма част от своето търговско имущество, което може да бъде до 50%. Тук е необходимо да имаме предвид, че на емитентите, които нямат интерес към капиталовия пазар, при сегашните ниски изисквания към предоставянето на информация за дружествата публичната търгуемост на техните акции им е безразлична.
Неминуемо ще бъде достигнато състояние, при което на пазара ще бъдат акциите само на тези дружества, които имат интерес и са готови да спазват стриктните информационни правила. За останалата част от дружествата решение би могло да бъде създаването на свободен пазар: например на извънборсова РМ-С. Той би могъл да позволява минимално регулиране на търгуването на техните акции при малки изисквания към информацията за дружествата и с адекватно строги предписания, касаещи данъчното облагане на приходите, респективно отчитащи загубите от такова търгуване. Много важен проблем е катастрофално ниската ликвидност на пазара.
За елиминирането на това негативно явление ще бъде необходимо освен повишаването на интереса на инвеститорите да се направят по-строги изискванията на организаторите на публичния пазар към емисиите и това да се осигури за отделните емисии, формиращи пазара, така както това е в болшинството развити пазари.
На подобряването в областта на ниската ликвидност пречи и това, че на словашкия пазар не е възможно да се приложат инструменти, които са обичайни в чужбина. Ще бъде необходимо да се направи възможно преди всичко даването за управление на безналичните ЦК, въвеждане отчитане на кредитните и дебитните задължения, т.нар. Netting при имущественото изравняване на борсовите сделки и търгуването на финансови деривати на организираните пазари. В сферата на счетоводните и данъчните наредби е задължително те да станат по-прегледни, да се уточнят и разширят в цялата скала на използваните финансови продукти.
Регулация на капиталовия пазар - създаване на независими комисии
Основната задача на регулиращите органи на капиталовия пазар е осигуряването на оптимално функциониране на капиталовия пазар като цяло, както и елиминирането на рисковете, свързани с капиталовия пазар, на приемливо ниво и свързаната с това съответна охрана на отделните субекти, опериращи на пазара.
Държавният надзор, представян от Министерството на финансите, в досегашния период не успя да изпълни тези задачи в необходимата степен. Създаването на ефективна система за регулация считаме за определящ фактор за по-нататъшното съществуване на словашкия капиталов пазар. Ключов елемент на тази система трябвада бъде както и на останалаите капиталови пазари независим централно регулиращ орган, който за участниците на пазара ще представлява достатъчна гаранция за охрана на техните права и който ще бъде в максимална степен независим от влиянията на различни групови интереси.
В условията на Словакия е уместно да се мисли за две алтернативи: Първата се базира на създаването на орган на база комисията за ЦК като регулиращ орган за капиталовия пазар. Според втората алтернатива, която е реализуема в по-дълъг период от време, би се създал независим регулиращ орган с въздействие върху целия финансов пазар, който би осигурявал надзор и контрол над банковия сектор, капиталовия, паричния и валутния пазар и над застрахователното дело. И в двата случая регулиращият орган би трябвало да има специална позиция, подобна на тази, която има в момента Националната банка на Словакия. За да може централният регулиращ орган пълноценно да изпълни своята мисия е необходимо да се осигурят неговите независимост, висока степен на префесионализъм, достатъчно правомощия и оперативност. Сегашната система за държавен надзор над капиталовия пазар като цяло по същество не изпълнява нито един от посочените критерии. Той днес всеобщо се счита за рестриктивна бюрократична институция, която е една от най-сериозните причини за упадъка на пазара.
От гледна точка на осигуряването на принципа за независимост на регулиращия орган е важно освен всичко друго да се избере подходящ начин за определянето на членовете на неговото ръководство, както и начините за финансирането му. Членовете на ръководството на база професионални и морални критерии би трябвало да бъдат определени от политически авторитет - президента на републиката, при което предложението би трябвало да бъде на правителството или на парламента. Освобождаването на член би трябвало да бъде възможно само при точно определени случаи, така че в достатъчна степен да са създадени предпоставки за независимо решение. Това се отнася преди всичко за случаи на грубо нарушаване на закона и на принципите на професионализма.
Неразделна част на модерната регулационна рамка на капиталовия пазар са и саморегулиращите организации. Саморегулацията се базира на сериозни правила, които са по-строги и по-детайлни от законовите постановки. Принципът на саморегулацията носи за целия капиталов пазар повече изгоди. Това са преди всичко: по-добра ефективност на регулацията; по-високо доверие на инвеститорите; по-висока степен на професионализъм на регулацията; по-ниски разходи за държавния бюджет при финансирането на системата за регулиране.
На словашкия капиталов пазар не са създадени в момента предпоставки за прилагането на пълноценна саморегулация на участниците му. Причина е преди всичко липсата на съответно законодателство, както и незаинтересоваността на Министерството на финансите на Словакия да подкрепи инициативите, предложени в това направление.
Законовото определяне на дейността на саморегулиращите се организации би следвало да се базира на следните принципи:
Съживяване/оздравяване на инвестициите в ценни книжа
Много важен е въпросът за сигурността на инвестициите във фондовете, респективно продължаващото недоверие на населението във фондовете.
Оживлението на ин-тереса на населението изисква примера на ня-колко силни инвестиционни дружества, които със своите резултати по Комисия имуществото на дялови фондове да изградят доверие в този начин на увеличаване на спестяванията. Необходима е и интензивна пропагандна и разяснителна работа.
Настоящето много ограничено и несъвършено законодателство, както и стремежът да се избяга от държавния наздор обусловиха възникването на голям брой субекти, свободно извършващи дейности, съдържащи признаците на колективното инвестиране. Това развитие с оглед преди всичко на недостатъчния опит на населението потенциално застрашава с по-нататъшно намаление доверието на населението към колективното инвестиране в резултат на евентуални злоупотреби с набраните средства и последващи разочарования. Това състояние би се променило с приемането на подходящи законови мероприятия с подходящи стъпки на надзорните органи. Развитието на капиталовия пазар трябва в значителна степен да бъде базирано на инвестиционната активност на местното население.
Макроикономическата рамка за развитието на България до 2001 година
Както стана известно, правителството изработи проект за бъдещето на страната по някои основни показатели на икономическото й развитие. Това е така наречената макроикономическа рамка. Най-сетне се разбра, че пазарната икономика не означава и не предполага пълно безгрижие на държавата по състоянието и перспективите на икономиката, че съвременното национално стопанство на България, макар и вече частнокапиталистическо по своя характер, се нуждае от узаконени перспективи за своето функциониране и развитие. Наистина изработването на макроикономическата рамка не стана по инициатиава на България, а по искане на Международния валутен фонд, и то от съображения да се гарантира връщането на заемите, които са й обещани. Това обаче не отменя факта, че е изработена програма, основателно наречена "рамка" поради ограничения си обхват, която отразява едно отговорно отношение на държавата към развитието на стопанството и загриженост за неговата съдба. Какво предвижда тази рамка и доколко са реално постижими предвидените в нея показатели?
Преди всичко трябва да се отбележат няколко съществени особености на предложената макроикономическа рамка,които значително ограничават нейната сила и значение.
Първо, тя не случайно е наречена рамка. Задачата й е скромна и ограничена - да установи и определи някои основни показатели за развитието на стопанството в следващите три години. По същността си тя е по-близо до прогноза, отколкото до икономическа програма или национален план, който индикативно да насочва стопанството към решаването на определени задачи. Ако правителството иска тези проекти наистина да бъдат осъществени, на тяхна основа отделните функционални и отраслови ведомства би следвало да разработят програми, разкриващи целите, пътищата и средствата, които да подсигурят постигането на предначертаните показатели. Не се ли направи това, рамката ще се превърне в къс хартия.
Второ, макроикономическата рамка пасивно отразява вече очертаните насоки и перспективи на икономиката. Нейната задача не е да разкрие и мобилизира нови потенциални възможности на стопанството; не е да определи процесите на неговото дълбоко структурно преустройство и адаптация към съвременните условия и външната среда, в която ще се развива. Макроикономическата рамка не е и основа за целенасочено управление на процесите, така че да се постигне главната задача, каквито са например индикативните планове във Франция, Япония и други високоразвити страни.
Предложената макроикономическа рамка всъщност само разкрива до голяма степен механично тренда на развитието, обоснован от състоянието на стопанството и произтичащите от него взаимовръзки с основни показатели на макроикономиката. В този смисъл тя установява картината на близкото бъдеще, но не съдейства за нейното целенасочено изменение.
И трето, очевидно е, че показателите в макроикономическата рамка не са подсигурени с достатъчно гаранции за тяхното постигане. До голяма степен те се основават на предположения, очаквани промени и резултати в стопанството, реализацията на които не е гарантирана, а в някои случаи даже е съмнителна. Изхождало се е от необходимостта те да бъдат постигнати, но без конкретно и точно да се съпоставят с възможностите.
Предвидено е например темпът на ежегодния прираст на реалния брутен вътрешен продукт в следващите три години да се движи между 4.5 и 5.8 на сто. Такъв темп е необходим, за да се осигури изплащането на външния дълг на страната, без да се "изяжда" националното богатство. Изчислено е, че ако темпът на растежа се намали под 4 на сто, в стопанството няма да има достатъчно средства за изплащането на дълга. Към постигането на този темп са приспособени и всички останли показатели, при определянето на които се е действало доста свободно.
От пресата стана известно например, че първоначално до 2001 г. са били предвидени инвестиции от държавния бюджет за над 4 млрд. дол., но след като МВФ не прие тази цифра, тя бе смъкната на около четвърт от първоначалната. Твърде голяма е разликата, за да се приеме, че първоначалните проекти са били изработени сериозно и с реалистичен подход. Но не само това. Тъй като предвидените инвестиции са били необходими, за да се "вържат" показателите и се постигне предвиденият растеж на БВП, те автоматично са били прехвърлени на частния сектор, където вместо първоначалните около 3 млрд. дол. са били определени над 5 млрд. Едно увеличение от над 2 млрд., и то в сектор, който не е подвластен на държавата и развитието на който е твърде проблематично. Как ще се увеличат почти двойно предвидените инвестиции в частния сектор? Какви са били основанията първоначално да е определено едно число, а впоследствие то да бъде рязко изменено? Явно е, че се е изходжало не от реално очертаните възможности на стопанството, а от нуждите - числата са се приспособявали към тези нужди. Липсват разработки, с които не само да се обосноват предвидените показатели, но и да се подплатят материално, за да се осигури тяхното постигане.
Макроикономическата рамка предвижда през следващата година БВП да достигне 4.5 на сто растеж в сравнение в предшестващата. За 2000-та година той да е 4.8, а за 2001-ва - 5.1. Този растеж се обвързва с реално намаляващ темп на инфлацията. Прирастът на потребителските цени в края на годината се предвижда да е съответно 7.4 на сто, 6.1 и 5.4. Капитализираният основен лихвен процент се очаква да бъде 7.3 на сто за 1999 г. и 7.9 и 8.0 за следващите.
Предполага се, че през следващите три години курсът на лева към германската марка и щатския долар ще остане неизменен.
Тези числа разкриват стремежа на правителството да продължи процеса на стабилизацията на българското финансово стопанство и по-нататъшното преодоляване на кризата в него. Но с тях кате че ли се цели най-вече българското стопанство да достигне показателите, необходими за влизането му в Европейския съюз и възприемането на еврото като парична единица и на България. Остава се с впечатлението, че стремежът към последното е господстващ при определянето на посочените показатели, без даже да се вземат предвид конкретното състояние и възможностите на стопанството. За това говори близостта между показателите в макроикономическата рамка и установените от ЕС параметри за преминаване към еврото - бъдещата му парична единица.
Според изискванията на ЕС, за да се смята, че съответното национално стопанство е подготвено за този преход, е необходимо инфлацията в него да не бъде по-висока от 2.7 на сто, бъджетният дефицит да е под 3 на сто от БВП, а лихвеният процент на дългосрочните кредити да е под 8.6 на сто. Изглежда именно тези показатели са били главният мотив при определянето на макроикономическата рамка, а не вътрешните фактори и задачи на стопанството. Но те пораждат въпросителни, съмнения, оценки и изисквания към съдържанието на макроикономическата рамка, които трябва да се имат предвид при нейния анализ.
Постигането на обрат в динамиката на брутния вътрешен продукт, разбира се, е крайно необходим. Вече 8-9 години тя е отрицателна, в резултат на което произведеният БВП намаля наполовина в сравнение с равнището си през 1989 г. Само за първите 6 месеца на1997 г. БВП реално намаля с около 8 на сто в сравнение със същия период на 1996 г. и формира един от най-големите спадове след 1989 г. Достигнато е дъното, което българската икономика може да понесе. Не се ли промени посоката в движението на БВП и не се ли премине към реален икономически растеж, българската икономика ще загине. Това е осъзнато. Предвиждаше се даже още през 1998 г. да спре спадът и да се постигне четирипроцентов растеж. Това едва ли ще се осъществи за тази година, но за следващите е наложително. Предвидените темпове на растеж са необходими, но те няма да бъдат постигнати, ако не се направят сериозни промени в структурата на стопанството и икономическата политика на държавата. Засега и двата процеса протичат твърде бавно.
В областта на лихвения процент за кредити и депозити се предвиждат промени, смисълът на които остава противоречив. Според макрорамката той се очаква реално да стане положителен: през 2000-та година - 1.8 на сто, и за 2001-ва - 2.6. Преодолява се отрицателната му величина, господствала почти през цялото време на прехода у нас, която силно потискаше стопанството. Но лихвеният процент остава относително нисък и няма да поощрява спестяванията. Би трябвало в такъв случай да се очаква, че свободните пари вместо за спестявания ще се насочат към инвестиции, което би изиграло положителна роля за стопанството. Но това едва ли ще се получи, тъй като пред инвестиционния процес се изправят бариерите, които му създава данъчната система, а и господстващата несигурност в стопанството. Най-вероятно е процесът на въздържане от инвестиции и на бягство на капитали от страната да продължи и през следващите няколко години. Такава тенденция обаче поставя много въпросителни пред стопанството и няма да съдейства за осъществяването на показателите, предвидени в макрорамката.
Макроикономическата рамка всъщност разкрива, че до 2000-та година няма да бъде постигната пълна финансова стабилизация. Днес често се говори, че тя била вече осъществена. Това не е точно. Преди всичко инфлацията - един от факторите и показателите на финансовата криза - все още не е преодоляна напълно. Рязко е намалена нейната сила и ще продължава процесът на ограничаването й. Но инфлацията все още остава извън рамките на нормалното за развитието на стопанството. Въпросът обаче не е само до намаляването, а по-нататък - до преодоляването на инфлацията. Нужно е този процес да бъде подплатен от съответен икономически растеж, който за нашите условия изисква значителни инвестиции. В макроикономическата рамка, както посочих, те са предвидени. Но не е трудно да се оцени, първо, че тяхното осъществяване е съмнително. И второ, че даже да се постигнат, те не ще са достатъчни за растеж, който да гарантира финансова стабилизация и нейното прерастване в цялостна стабилизация на българското стопанство.
Чувствителен е проблемът с дълговете на страната - вътрешни и външни. Те няма да бъдат ликвидирани във времевите рамки на проекта. Сумата само на външния дълг през 2001 г. ще обхваща около 60 на сто от БВП - твърде внушителен дял, за да се гледа на него спокойно. Неговото погасяване ще се основава главно на заемите от МВФ, които естествено ще трябва да се връщат. Тези заеми временно ще облекчават икономиката, като отлагат, но без напълно да отменят, изострените противоречия в стопанството и опасността от неговото взривяване. Задачата е заемите да стигнат за изплащането на дълговете, за да не стане нужда да се посяга към създаваната добавена стойност.
Твърде неустановена се очертава финансовата политика, която правителството ще следва за изпълнението на показателите в макроикономическата рамка. Явно е желанието му да смекчи нейната рестриктивност. Предвижда се например ДДС да бъде намален с два пункта. Но и с това той ще остане висок и рестриктивен. Потискащи ще останат и другите данъци - върху печалбата и дохода, а и не само те. Инвестиционната политика, която правителството би следвало да осъществява, изисква много по-дълбока и цялостна промяна на данъчната система. Последната се нуждае от решително възприемане на експанзионистична политика, при която чувствително, ако не и напълно, да се преодолее силният финансов натиск върху стопанството. Но поддържането на показателите в макрорамката (а и МВФ) не му разрешават това. Цялата бюджетна политика остава рестриктивна въпреки обещанията и желанията за нейното смекчаване. Това естествено ще противодейства на по-нататъшното стабилизиране на българското стопанство.
Макроикономическата рамка не е съобразена и с очертаващите се смущения в световното стопанство. В някои негови райони, както е известно, избухна остра финансова криза, която реално заплашва и други страни в света. Опитите на МВФ и световните банкови центрове да я потушат или поне ограничат не сполучиха напълно.
Опасността остава и при съвременната глобализация на световното стопанство е много вероятно кризата бързо да се разшири и обхване и други страни. Даже и да не стане това, високоразвитите страни ще бъдат много предпазливи във финансовите си операции, предоставянето на кредити и инвестирането в страни с лабилна икономика. България едва ли ще остане незасегната от тези процеси.
Оттук неразрешен и неизяснен остава и проблемът за чуждестранните инвестиции в българското стопанство. Не е тайна, че досега те са твърде малко. Всички опити да бъдат привлечени чрез данъчни облекчения и други поощрения засега остават без покритие. Ефектът им е нищожен. Не се очертава и някакъв обрат в тази област. Но даже и да го има, резултатът може да се почувства едва след две-три години. Това означава, че до 2001 г. не могат да се очакват особени промени в размерите на чуждестранните инвестиции. Явно е обаче, че макрорамката разчита на тях. Оттук и реалните съмнения за нейното осъществяване в този пункт. А той е решителен.
Проблемите и въпросителните, свързани с макроикономическата рамка, не произтичат само от нейното съдържание. Главните трудности по осъществяването й ще дойдат от състоянието на стопанството и досегашното изпълнение на задачите пред него. Именно те пораждат главните съмнения за реалните възможности - показателите, макар и скромни, да бъдат постигнати. Между многото проблеми на стопанството мисля, че основно значение в бъдеще ще имат следните:
Първо, недовършената и преди всичко неизяснената същност на структурнат реформа в промишлеността. Икономическият растеж, предвиден в макроикономическата рамка, не може да бъде постигнат, без да нарасне продукцията в индустрията. Днес мнозина обръщат поглед към транспортното строителство (свързано с международните проекти за изграждането на нефто- и газопроводи), туристическата продукция, услугите и други сектори на икономиката. Има наистина основание в тези отрасли да се очаква развитие и подем. Но при всички случаи той не може да бъде достатъчен, за да преодолее кризата в производството. Нейното разрешаване бе и ще бъде свързано с промишлеността, с дълбоката структурна реформа в нея. Същността на реформата обаче и до ден днешен остава неизяснена. Практически тя бе сведена само до приватизацията на държавните предприятия.
Приватизацията, разбира се, е необходима, съвременното стопанство не може да се развива само върху държавна собственост. Но тя изразява само един от елементите на структурната реформа, при това не най-важния от икономическа гледна точка. Основното и същественото в преустройството на промишлеността е формирането на нова производствена структура на българската индустрия, адаптирана към съвременните технологични изисквания и отразяваща реалните възможности България да намери своето място в световното стопанство и международното разделение на труда. Но именно в тази област мъглата е плътна и непроницаема. Нито се знае, нито се изследва необходимата бъдеща структура на промишлеността, за да се върви постепенно към нейното осъществяване в живота.
В следващите три години България остава в жестоката прегръдка на изградената производствена структура и ще продължават да й тегнат нейните последици. Единственото, което може да се очаква, е ликвидирането на някои предприятия. Това отчасти ще облекчи трудностите в стопанския живот, но няма да го изведе от кризата. А ще създаде и много нови проблеми в социалната област.
Второ, твърде невралгично е състоянието на селското стопанство. През годините на прехода то претърпя пълна катастрофа. Добивите силно намаляха. Значително се ограничиха пазарите на продукцията. Започналата, а и недовършена реформа в селското стопанство - сама по себе си също неизяснена и твърде съмнителна по своето съдържание, засега има само обратен ефект. От износител на селскостопанска продукция България стана вносител. По силата на тези обстоятелства селското стопанство не само че не очертава растеж, а напротив, вероятно е спадът в него да продължи. Отражението на това явление върху националното стопанство ще бъде твърде силно, може би и фатално. Не е възможно в следващите три години в този сектор да настъпят по-съществени промени. Той ще продължи да тегли икономиката назад.
Трето, съществено отражение върху изпълнението на макроикономическата рамка ще окаже отслабването на външната търговия и всички останали външноикономически отношения. Износът остава ограничен, той не подсказва и възможности за осезаем обрат. Напоследък превишава вноса, но главно поради силното абсолютно намаление на последния. Дефицитът на текущите сметки се увеличава. В следващите няколко години промени в тези процеси не се очакват. Напротив - споразуменията с ЦЕФТА и ЕС ще отворят границите на България за внос на висококачествена и сравнително евтина продукция, с която българските стоки не ще могат да се конкурират. Не се предвиждат и някакви протекционистични мерки - те противоречат на възприетата идеология, а и на подписаните от България споразумения. Тук кръгът се затваря, възможностите за изход от това положение стават нищожни.
Четвърто, към това следва да се прибави и съкращаването на продажбите на дребно на вътрешния пазар. Те са пряк резултат от намалените доходи на населението. И тук кръгът се затваря, а веригата на взаимовръзките се разкъсва. Намалените доходи ограничават продажбите; те пък потискат и съкращават производството, което от своя страна води до допълнителен натиск върху доходите. Изходът от кризата се отдалечава.
Пето, неблагоприятно е развитието и на инвестиционния процес. За него вече стана дума. Ще прибавя само няколко нови момента, които още повече го усложняват. Единият е разгромът на банковокредитната система. През 1996 г. фалираха 17 банки, между които четирите най-големи частни банки в страната, а също и три държавни, в които се намираха около 24 на сто от активите на банковата система (оценява се като най-голямата банкова криза в Европа след Втората световна война).
Разгромът на банковата система бе очакван, защото самата система бе изградена на фалшива основа. Но той създаде в стопанството огромно празно пространство. Много от новосъздадените банки (и не само те) се оказаха "пирамиди", които погълнаха спестяванията на населението, ограбиха ги и изнесоха в чужбина. Огромни потенциални инвестиционни вложения потънаха в неизвестност. Явлението бе разкрито и сега се поправят грешките, но процесът протича бавно и противоречиво. Доверието към системата все още не е възстановено, а банките, от своя страна, почти спряха инвестиционните кредити.
На вътрешните инвестиции пречи и данъчната система. Нейна основна цел стана гарантирането на необходимите приходи за държавния бюджет. Регулиращата и стимулиращата роля, коята тя може и трябва да играе в стопанството, е пренебрегната - тя противоречи и на възприетата идеология. С това вратата за нови инвестиции плътно се затваря. Затваря се и възможността за бързо преодоляване на кризата в производството.
Шесто, проблемът на кризата, в която тъне стопанството вече повече от десет години (нейното начало е още от средата на 80-те години), днес се изправя остро и не търпи отлагане. Но това като че ли не е осъзнато. За кризата напоследък престана да се говори. Тихомълком се прие, че преодоляването на нейните остри изяви във финансовата област е достатъчен успех, който сам по себе си гарантира решаването й и в другите сектори на икономиката. Тези предположения са крайно неоснователни. Спирането на хиперинфлацията е успех, но не и гаранция за разрешаването на икономическата криза. То само измества ударението на външните й изяви. Същността й остава, противоречията - също. Нейният център е спадът на производството. Не става дума само за неговата динамика, а и за абсолютното му равнище, за продажбите, доходите, износа, търсенето и другите области на стопанството, които продължават да са в застой. Кризата не е преодоляна и не се очертават реални фактори и признаци това да стане в близките една-две години. Истинският критерий и сигнал, че стопанството излиза от кризата, е увеличаването на търсенето. Той едновременно е и основен фактор на процеса. А точно той продължава да бъде отрицателен. И няма реални признаци, които да подсказват, че в сферата на търсенето ще настъпят сериозни промени. Тогава?
Тогава решението трябва да се търси не в пасивното и изкуствено създаване на "хармония на числата", разглеждана като рамка, а в изграждането на една цялостна програма за развитието на националното стопанство, осъществяването на която да бъде гарантирано от активната роля на държавата при функционирането и управлението на стопанството. Еуфорията на ултралиберализма, на пълната ненамеса на държавата в икономическия живот, на пасивното наблюдаване на действията на "невидимата ръка" (пазара) и безусловното й превръщане в основен регулатор на икономиката вече отминава. Финансовите сътресения във високоразвитите страни, в Азия, Русия и други, светкавичното им отражение върху много страни в света, опасността от глобализация на самата финансова криза предизвикаха бързата намеса на държавите (правителствата) и световните финансови центрове. Те още веднъж показаха, че икономическите процеси трябва да се следят и направляват. Тяхната глобализация не разрушава, нито пък омаловажава тази необходимост. Напротив, тя изисква организираните усилия на държавите за регулирането както на националните, така и на световните процеси. И това изискване настъпателно и вече не бавно си пробива път. България трябва да се съобрази с тези нови явления в световното стопанство.
Макроикономическата рамка за следващите три години от развитието на българското стопанство, разбира се, е необходима и полезна. Съмненията и възраженията са не по самата нея, а по отношение на нейната реалност и материална подплатеност от действителните възможности и състоянието на националното стопанство; на отговорността на държавата (правителството) за нейното осъществяване; на обвързаността й с евентуални производствени, финансови, материални, отраслови и други програми, които да съдействат за нейното осъществяване. Необходими са реализъм и активна организаторска дейност в този процес, а това значи и в подхода към развитието на българското стопанство.
Увеличение на капитала на акционерното дружество
Увеличаването на акционерния капитал е една от формите на финансиране на дейността на акционерното дружество. Това е сложна задача, която изисква вземането на поредица от решения, които оказват съществено влияние върху бъдещето на акционерното дружество. В много от случаите при увеличение на капитала на акционерните дружества (особено в случаите на публична подписка) е необходимо участието на професионални посредници - финансови, правни и счетоводни консултанти, инвестиционни банки, рекламни агенти и др. Но това в никакъв случай не отменя или намалява задълженията и отговорността на висшето ръководство на акционерното дружество при вземането на решение.
