Котиране на ценните книжа на фондовата борса
Вспециализираната литература за термина "котиране на ценните книжа" няма еднозначно определение. В едни случаи той се дефинира като " фиксиране на курсовете на финансовите активи чрез противопоставяне на поръчките за покупка и продажба"1, а в други случаи - като "механизъм за определяне на цените, тяхното фиксиране и публикуване в борсовите бюлетини"2. Независимо от различията във формата на изказ и в двете определения се забелязва, че котирането на ценните книжа не се приема, като единичен акт на записване на курсовете, а напротив - определя се като начин, механизъм или процес по тяхното установяване, записване и разпространение. Все пак в този процес на формиране на курсовете основни участници са борсовите посредници; ето защо считаме, че котирането на ценните книжа може да се възприеме и като дейност.
Котирането на ценните книжа е дейност на посредниците и механизъм, чрез който се установяват и оповестяват цените на финансовите ефекти - обект на търговия на борсовия пазар. Тази дейност се осъществява по определени правила и има специфична технология на изпълнение. В този аспект се приема, че на отделните борси има различни механизми на котиране.
Механизмите на котиране на акциите, облигациите, а вече и дериватите имат своя история и еволюция. Ако до средата на XX в. търговията на пода на борсата бе единствено възможната, то днес развитието на електрониката, информатиката и телекомуникациите доведоха както до преместване на мястото на търговията - пред мониторите на компютрите, така и до промяна на статута на посредника.
В теорията и практиката на развитите страни котирането се обособява в две групи: котиране чрез извикване на глас и електронно котиране. Във Франция се използва класификацията периодично котиране и непрекъснато котиране. Към периодичното котиране се отнасят: котирането с извикване на глас, котирането "par casier", котирането "par boite". Непрекъснатото котиране включва: котиране чрез специалист, котиране чрез бележник (cotation par carnet), котиране чрез черна дъска (cotation par tableau), котиране чрез двустранна среща на поръчките (cotation par confrontation bilaterale des orders) 3.
В исторически аспект първо възниква т.нар. периодично котиране, като възможностите му са предопределени от условията на пазара за поемане на поръчките и определянето на курсовете им. Обезпечеността на борсата с техника е примитивна, затова поръчките се записват на черна дъска или се събират от специален посредник, който ги обявява последователно за изпълнение.
Едно от най-атрактивните и определящи облика на традиционната фондова борса е котирането "a la criee". Служителят, наречен котировчик, открива борсовата сесия, като предлага изпълнението на поръчките да стане по реда на тяхното записване. Първата цена, която той обявява и записва върху голяма черна дъска, е последният курс от предишния ден при затварянето на борсата. Брокерите са подредили поръчките на клиентите в своите бележници. Изпълнявайки тези ордери, те застават на пода един срещу друг и започват да търсят съвпадение в количествата и цените на противоположните поръчки. Търговията на пода на борсата се води по определени правила. Брокерите не "дискутират" свободно едно или друго предложение за покупка или продажба, а сключват сделката, като:
- извикват силно на глас само фразите "купувам", "продавам", "купих", "продадох". На фондовите борси има приети принципи за котиране, според които покачването или понижаването на борсовите курсове се осъществява на стъпки. Това са определени части от единицата на котиране (долар, марка). Най-широко използваната стъпка е 1/8 от котировъчната единица. Друг принцип е, че първите цифри на курса се приемат за известни и се извиква само последната цифра и дробната част. Така например ако курсът на последното извикване е 2568 1/4 и брокерът желае да вдигне курса с една стъпка, то той ще извика само - 8 3/8;
- показват с жестове на ръцете и пръстите какво предлагат на ответната страна. Така например ако ръката е вдигната с длан към другия брокер, това означава "продавам", а ако е вдигната с длан към самия себе си - "купувам". Вдигането на няколко пръста вертикално показва броя на ценните книжа или лотовете, които брокерът иска да купи или да продаде. Знаците с хоризонтално разположена ръка и пръсти показват с каква сума брокерът изменя цената от последното извикване.
При срещата на интересите на две противоположни поръчки, брокерите сключват сделката, като всеки един от тях записва в своя бележник основните инициали на посредника и параметрите на транзакцията. "Договарянето" между посредниците е "на живо" и понякога постигането на благоприятен курс е плод не само на добро познаване на пазара, но и на спечелването на психологическата "война", която се води между тях.
Днес котирането с извикване на глас се прилага за търговия на акции, които имат относително малък дневен оборот. В отделните страни този начин на определяне на курсовете еволюира, като се запазва принципно механизмът на котиране, но се променят средствата за изпълнение. Почти не се използват черни дъски, а брокерите разполагат с телефони и компютри, които им осигуряват директна връзка с инвестиционните посредници и с външния свят.
Котирането "par casier" и котирането "par boite" вече са архаични способи за определяне курсовете на отделни видове ценни книжа, но те полагат основите на един от най-използваните в съвременните условия начини за електронно котиране на акциите. Същността на котировката "par casier" се състои в централизирането на всички поръчки, подадени от клиентите на даден инвестиционен посредник на едно място4 при самия него. Особеността в случая е, че писмените поръчки не се акумулират на борсата, а в дружеството-посредник. Всеки ден служител, наречен "специалист", в началото на сеанса взема събраните поръчки5 и на тази база определя т.нар. равновесен курс. Това е всъщност котировъчният курс, който позволява да се изпълнят най-много транзакции. Когато първият курс се обяви, по него се изпълняват поръчките, чиито лимити за покупка са по-високи от котировъчния курс, и поръчките, чиито лимити за продажба са по-ниски от котировъчния курс.
Котировката "par boite" е идентична с предходната разгледана котировка с тази разлика, че тук поръчките се централизират не от инвестиционния посредник, а от борсата и засягат определен вид акции, които по една или друга причина не се приемат за следене от инвестиционния посредник. Всички поръчки се депозират в една "кутия" (boite) и по познатия начин борсата определя равновесния курс, като си запазва правото да упражни по изключение проценти на редукция или отклонение на курса.
В съвременните реалности тази котировка се прилага рядко и засяга само някои ценни книжа - най-вече такива, чийто обем на транзакции е твърде слаб. Прилага се на касовия и втория пазар в Париж, Амстердам, Франкфурт и Виена6.
Принципът на търговия на ценните книжа чрез записване и подреждане на поръчките се запазва и до ден днешен, но вече процесът на котиране се извършва с помощта на електронни системи. Типичен пример за това каква приемственост съществува между периодичното и непрекъснатото котиране е съществуващият в почти всички европейски страни механизъм за електронно котиране.
Електронното котиране съществува в различни форми и на различни пазари. Търгуването по електронен път на акциите на борсите в Ню Йорк, Токио, Торонто, Франкфурт, Париж се осъществява на "централизиран пазар, управляван от поръчките и оживен от посредниците". Обратно, електронното котиране на акции на Лондонската фондова борса и на извънборсовия американски пазар NASDAQ се извършва на "пазар, управляван от цените и оживен от маркет-мейкърите"7.
Системата, по която функционира механизмът на електронно котиране8 във Франция, се нарича Cotation Assiste en Continue - CAC. Тя е усъвършенстван и адаптиран вариант на системата CATS (Computerized Automated Trading System), създадена през 1977 г. в Торонто , приложена в Токио през 1982 г. и в Париж през 1986 г. Електронното котиране чрез системата САС стартира точно в 10 ч. и се осъществява до 17 ч. всеки ден. Според степента на ликвидност акциите, които се търгуват, са разделени в две групи, които определят съответно и два начина на осъществяване на транзакциите. Първият начин се нарича непрекъснат (continue), а вторият - фиксиран (fixing). Непрекъснато електронно котиране се извършва с високоликвидни акции, разделени в два сектора - A и B, които се търгуват постоянно, т.е. през целия ден (от 10 до 17 ч.). Котирането чрез използването на фиксинг е построено по различен начин. При него курсовете се определят на базата на срещата на поръчките за покупка и поръчките за продажба, които са акумулирани до определен час в борсовия терминал. Чрез системата на фиксинг се изпълняват поръчките на извънборсовия пазар, на които се търгува с нисколиквидни акции. Те също са разделени в две групи - А и B. Часовете за търгуване на книжа на фиксинг "А" са два пъти в деня - в 11.30 ч. и в 16 ч. , а на фиксинг "В" - само веднъж, в 15 ч. Политиката на транснационалните компании към смесените предприятия
Отношението на транснационалните компании към участие в смесени промишлени предприятия се определя от редица фактори, между които най-важни са зрелостта, силата и опитът на фирмата в международния бизнес, особеностите на отрасъла, в който тя работи, стратегията на фирмата, на свой ред зависеща нерядко от отрасловите особености, организационно-управленската структура и накрая - страната, от която е компанията.
Зрелост на фирмата. Ако се обърнем към историята на транснационалното предприемачество, ще видим, че в ранните етапи на своето развитие компанията проявява по-голяма склонност към създаване на смесени предприятия, отколкото в по-зрелия си период. Обикновено фирмата, която за първи път инвестира в чужбина, се подлага на повишен риск. Даже националните компании лидери, оказали се в непривичната конкурентна среда на световния пазар, в началото като че ли се "разтварят" между големите компании. Освен това се отразява и липсата на опит и информация. Често пъти даже на много големи по националните понятия компании не достигат собствени ресурси за осъществяване на бърза, ефективна и широкомащабна задгранична експанзия. Ето защо не е случайно, че в периода на активното изграждане на транснационални "империи" компаниите се стремят да обединят силите си и да преодолеят собствените си слабости чрез създаване на смесени предприятия. За пример може да послужи известната американска компания "Дженерал електрик". Възникнала през 80-те години на миналия век, тя скоро започнала да създава своя производствена мрежа в чужбина. Обаче в онова време "Дженерал електрик" не е била достатъчно силна и богата, за да може да покрие целия свят с мрежа от напълно контролирани от нея филиали. Ето защо тя била принудена да създава предприятия съвместно с чуждестранни партньори. Към 1914 г. частта на "Дженерал електрик" в нейните задгранични филиали варирала от собственост върху контролния пакет акции в 97% от акционерния капитал до малко портфейлно участие.
Трябва обаче да се отбележи, че зависимостта между големината, зрелостта, силата на фирмата и нейната склонност към участие в смесени предприятия (особено към тези, създавани в отраслите на обработващата промишленост) в края на XIX и в началото на XX век не била изразена достатъчно ясно. За разлика от "Дженерал електрик" много фирми създали самостоятелни филиали в чужбина, без да привличат партньори.
Това обяснява факта, че компаниите, включили се в задгранична инвестиционна експанзия, са били по правило лидери в своите отрасли, опирали са се на значителни технически предимства, в голяма степен са превъзхождали съперниците си и поради това са могли да участват индивидуално. Освен това често пъти водещите в техническо отношение фирми просто не можели да намерят подходящ местен партньор, който би могъл да направи реално вложение в създаване на смесено предприятие, особено в нов за приемащата страна отрасъл. Стремежът към създаване на смесени предприятия у фирмите пионери се засилвал при появата на конкуренти с по-прогресивни технологии.
Що се отнася до компании, които започнали да интернационализират производството си по-късно - в периода между световните войни и особено след Втората световна война, то за тях посочената по-горе зависимост се потвърждава напълно. Така например задграничната дейност на френските компании след Втората световна война се характеризира със значителен брой междуфирмени съглашения, отнасящи се до съвместно производство, научноизследователски дейности и маркетинг. Шведските фирми, поставили си след Втората световна война за цел да проникнат на нови пазари и да защитят своите позиции на традиционните пазари, също проявявали забележим интерес към създаване на смесени предприятия с други компании както шведски, така и чуждестранни, особено в машиностроенето, горската и дървообработващата промишленост. Този интерес се обяснява със сравнително неголемите шведски фирми, с техните ограничени финансови ресурси и скромните мащаби на шведския финансов пазар. Даже някои американски компании, по-късно започнали външна експанзия, са се стремили да намерят партньори, за да намалят рисковете и да получат недостигащите им ресурси. По такъв начин историята на развитието на повечето от транснационалните компании свидетелства, че колкото по-слаба и по-млада е компанията, колкото е по-малък опитът й в международните операции, толкова по-голяма е нейната склонност към създаване на смесени предприятия.
Спецификата на отрасъла оказва огромно влияние върху отношението на фирмите към участие в смесени предприятия. Голямо значение има степента на концентрацията на производството и на капитала в дадения отрасъл. Известни са случаи, когато една компания (например Ай-Би-Ем) е доминирала в един отрасъл в течение на някакъв период от време, обаче такава ситуация не е характерна за съвременната отраслова структура.
Обикновено ние се срещаме или с олигополи (когато в отрасъла доминират ограничен брой фирми, съсредоточили в себе си основната част от производството), или с "конкурентни" структури (когато броят на производителите в отрасъла е голям, а степента на концентрация на производството и на капитала е средно висока или ниска). Естествено прилагането на термина "конкурентни" именно към тези отрасли не предполага отсъствие на конкуренция във всички останали.
В олигополните отрасли също се проявява съперничество и често тук то е особено ожесточено. Вероятността за поява на смесени предприятия в такива отрасли е значително по-висока, отколкото в "конкурентните". Западните фирми са ориентирани към натрупване. Получената печалба се насочва към разширяване на производството и за получаване на по-голяма печалба. В зависимост от това, как в един или друг отрасъл на дадена страна се оформя олигополна структура, по-нататъшната експанзия в националните граници се затруднява заради изострянето на конкуренцията и твърде голямото нарастване на разходите. Ето защо фирмите са принудени да прибягват или към диверсификация в производството (стратегия за излизане на нови продукти на нови пазари), или към инвестиране в чужбина, а понякога и към комбинация от двете. При това стимулите за създаване на смесени предприятия се засилват. Водещите производители в отрасъла, излизайки извън националните граници, формират олигополни отраслови структури в рамките на цялото световно стопанство. Възниква тясна взаимна зависимост между лидерите и един или друг световен стоков пазар: измененията в поведението на едни от тях влияят на другите, индивидуалното разширяване на който и да е от тях незабавно предизвиква противодействието на останалите.
Разходите за конкурентната борба, съпровождаща по-нататъшната самостоятелна експанзия на фирмите, стават неприемливи. С особена сила това се проявява в отраслите, в които останалите разходи на производството и минимално необходимият капитал са много големи. В тези условия фирмите започват да търсят партньори за по-нататъшното си развитие, стремят се да намаляват риска, да мобилизират ресурсите си и да укрепват своите позиции в конкурентната борба. Олигополната структура на даден отрасъл и достатъчно големите оптимални размери на производството могат да служат за верен признак за повишената вероятност за поява на смесени предприятия. И заедно с това по думите на американския икономист Д. Маклейн "транснационалните монополи не се стремят да участват в смесени предприятия с местни партньори в тези отрасли, които в най-голяма степен се приближават към съвършената конкуренция по продукция и производствени фактори"1.
Направеният извод може да се илюстрира с примера за алуминиевата промишленост. По-голямата част от производството на алуминий сега е съсредоточена в ръцете само на шест компании. Именно в този отрасъл в началото на 80-те години на смесените предприятия се падат над 36% от добива на боксити, около 45% от алуминиевите окиси и 38% от производството на чист алуминий. Бързо нараства броят на компаниите със смесена собственост и в производството на строителни машини и механизми, където доминират само две фирми - "Катерпилер" (САЩ) и "Комацу" (Япония), които произвеждат пълната гама от продукцията на отрасъла.
Освен тях в отрасъла има само няколко средни по размер фирми с тясно специализирани производствени линии. При това пазарният дял на двата лидера е повече от 50% и се очаква, че в близките години той ще нарасне до 75%. В тези условия единственият начин за средните производители (подразделенията на "Фиат", "Волво", "Мицубиши", на фирмите "Дресър индъстриз", "Кларк икуипмънт" и др.) да оцелеят и да разширят производството си е създаването на смесени предприятия помежду им или слидери в отрасъла. През последните години са възникнали следните джойнт-венчъри: "Киатомацу-Дресър", "Мицубиши-Катерпилер", "Хитачи-Фиат", "Сумитомо-ФИК Линк белт къмпани", "Кларк икуипмънт-Волво" и някои други.
Нарастването на броя на смесените предприятия в този отрасъл очевидно продължава. Много смесени предприятия са създадени в автомобилната промишленост, в производството на химически влакна и в някои други отрасли с олигополна структура. Отношението на фирмите към създаването на смесени предприятия зависи съществено от степента на наукоемкост на продукцията на отрасъла и равнището на прилаганите технологии. Много западни икономисти посочват, че до началото на 80-те години фирмите, които работят в отраслите със съвременни технологии (електротехническа промишленост, робототехника, аерокосмическа техника) или се опират в своята експанзия на някои значителни технологически предимства, са избягвали да участват в смесени предприятия с чуждестранни партньори. Дж. М. Стопфърд и Л. Т. Уеелс са установили (по данни от 1966 г.), че съществува обратна зависимост между относителната големина на разходите за научноизследователска и развойна дейност в корпорациите и частта от техните филиали, организирани като смесени предприятия. До аналогичен извод е стигнал и Р. Кейвс. Традиционно тази зависимост се обяснява с желанието на компаниите да предотвратят изтичането на технологически знания към конкурентите. В рамките на смесените предприятия вероятността за дифузия на технологиите и на ноу-хау е много голяма. Освен това фирмите, които работят в тази група отрасли, често се оказват въвлечени във военно производство. Ето защо от гледна точка на националните правителства тяхното участие в смесени предприятия е нежелателно. Тези фирми, които са заети в масовите производства с относително стабилна технологя, в по-голяма степен са готови да създават със своите чуждестранни конкуренти смесени предприятия.
През последното десетилетие се прояви нова тенденция: фирмите във водещите отрасли започнаха все по-често да търсят чуждестранни партньори за организиране на смесени предприятия. Съвместните предприятия стават особено популярни именно в отраслите с прогресивни технологии. Причината за това е в бързото нарастване на минималните разходи за научноизследователска и развойна дейност, необходими за запазване на конкурентоспособността (например вложенията за рабработване на ново лекарство през последните 20 години са нараснали средно 5 пъти).
Едновременно с това е увеличен и необходимият обем на производство. Значително е повишена вероятността от неуспехи при разработването или при внедряването в производството на нова технология или нов продукт. В резултат от провеждането на широкомащабни научноизследователски и развойни дейности фирмите често стават собственици на странични или периферни технологии и продукти, които е по-изгодно да се усвояват и усъвършенстват с опитни партньори в рамките на смесеното предприятие. Например известният концерн "Филипс" в началото на 80-те години започна активно да създава смесени предприятия за развиване на странични производствени линии.
Политиката на фирмите по създаването на съвместни компании се определя не само от степента на концентрация на производството и капитала в даден отрасъл и от тяхното техническо и технологическо равнище, но и от мащабите на взаимната зависимост на отделните фирмени звена, определяни от характера на отрасъла.
Американският икономист М. Портер подразделя отраслите на "глобални" и "многонационални". Склонността на фирмите към участие в смесени предприятия зависи от това, те към каква отраслова група принадлежат.
Особеност на "многонационалните" отрасли е голямата автономия на задграничните филиали на компаниите: филиалите тук не са интегрирани един с друг в единен производствен комплекс и не са ориентирани изцяло към световния пазар. Тяхната дейност е насочена към задоволяване на търсенето в дадена страна или даден регион с отчитане на неговите специфични особености. Фирмата майка им предоставя значителна свобода на действие именно за да могат по-добре да се приспособят към конкретния пазар. Ето защо помощта на местния предприемач, който е добре запознат с условията на пазара и с вкусовете на потребителите, става особено ценна. При това възможните разногласия с партньорите в смесеното предприятие не могат съществено да дестабилизират положението на фирмата като цяло. Такива отрасли са например търговията на дребно, производството на много потребителски стоки и на някои промишлени химикали.
В "глобалните" отрасли всеки отделно взет филиал заема строго определено място в системата на вътрешнофирмените връзки. Дейността и резвитието на този филиал, на другите фирмени подразделения и общо на цялата компания се координират твърде определено. Ето защо всяко въздействие върху филиала от страна на възможния партньор в смесеното предприятие е нежелателно и даже опасно, тъй като то се разпространява бързо по каналите на вътрешнофирмените зависимости в цялата фирма и я заставя да променя организацията на своето международно производство. Към такива отрасли М. Портер отнася производството на телевизори, полупроводници, автомобили и някои други стоки.
Фирмите, заети в "глобалните" отрасли, проявяват по-малка склонност към участия в смесени предприятия, отколкото тези, които са към "многонационалните" отрасли. Ще отбележим обаче, че в действителност особеностите на отраслите се наслагват една върху друга, което усложнява прогнозирането на поведението на фирмата по отношение на смесените предприятия. Според нас между отрасловите фактори, определящи склонността на фирмата към участие в джоинт венчъри, съществува някаква йерархия, като най-голямо влияние оказва наличието на олигополни структури.
Глобалната стратегия на фирмата в областта на международното производство и маркетинга предопределя в значителна степен нейния подход към смесените предприятия. Такава на свой ред се формира под въздействието на много обективни условия и отразява отрасловите особености, степента на зрелост на фирмата и националните традиции на страната, към която принадлежи. Това означава, че всички основни фактори, влияещи на отношението на компанията към смесените предприятия, са взаимно свързани.
Да вземем като пример принадлежността на фирмата към "многонационален" или "глобален" отрасъл. В първия случай тя приема по правило стратегията на международното интегриране. Стратегия от първия тип, предполагаща слаба взаимна зависимост между компанията майка и нейните задгранични филиали, открива широко поле за учредяване на съвместни компании. Що се отнася до стратегията на международното интегриране, предвиждаща сливане на всички звена на транснационалната компания в единен производствен комплекс, то тя подбужда фирмата майка да се въвеждат от организиране на задгранични филиали във формата на смесени предприятия.
Съставна част на коя да е от двете стратегии е диверсификацията на производството и пласмента, предразполагаща фирмата към участие в смесено предприятие. Стопфорд и Уелс са забелязали, че вероятността за създаване на такова предприятие е толкова по-голяма, колкото по-високи са разходите на компанията майка за научноизследователски и развойни дейности и колкото повече продукция на учредявания филиал "отпада" от основната номенклатура на изделията на компанията майка. Така само 28% от задграничните филиали на английските фирми, продукцията на които се различава от тази на компанията майка, се контролират изцяло от последната.
В същото време делът на задграничните филиали, произвеждащи стоки, еднотипни с тези на компанията майка и намиращи се под нейния пълен контрол, е около 2/3. Причината е в това, че интензивното провеждане на научноизследователски и развойни дейности често донася нови продукти или технологии, които фирмата не може да използва в своя основен отрасъл. А доколкото внедряването в производството на страничните резултати от научноизследователските разработки изисква допълнителни разходи и е свързано с по-голям риск, фирмата, както вече бе посочено, се стреми да учреди филиал съвместно с компании, вече действащи на дадения пазар. Характерни в това отношение са многобройните опити на холандската фирма "Филипс" да създава предприятия със съвместна собственост за развиване на производства, които не са основни за нея.
Фирмите, които не се стремят въобще или твърде малко към излизане на нови продукти на нови пазари, инвестират в чужбина капитал в обичайни за тях производства. Малка е вероятността, че тези фирми ще си търсят партньори. Компании с тесни производствени линии се стремят да запазят своето лидерство на ограничен и добре познат за тях пазар. Те строго съблюдават стандартите за качеството на произвежданата продукция и пазят собственото си технологическо превъзходство. За да се предотврати дифузия на прогресивната технология и да се осигури високо качество на продукцията на всички филиали, такива компании контролират изцяло дъщерните си предприятия. Вземаните от тях стратегически решения обикновено се изпълняват точно от всяко подразделение, доколкото всяко от тях влияе върху дейността на фирмата като цяло.
Твърде диверсифицираните концерни се стремят да използват колкото се може по-бързо и по-широко всяка новост, за което им е нужна подробна информация за потенциалните пазари и разклонена, добре работеща пласментна мрежа. Оттук произтича желанието им да участват в смесени предприятия. Освен това у потребителите на стоки, произвеждани от високодиверсифицираните концерни, качеството на всеки продукт се свързва с доброто реноме на фирмата. Ето защо такива концерни не изпитват особена потребност от твърд контрол над производството и маркетинга на отделните филиали. Следователно те имат по-малко причини да избягват джоинт-венчъра.
В крайна сметка цялото многообразие на формите на стратегиите на фирмите може условно да се сведе до две - конкурентна и кооперативна. В първия случай фирмите се опират на собствените си сили и се отказват от каквито и да е съглашения с други фирми. Във втория случай фирмите възприемат сътрудничеството с партньори в разнообразни форми и в различни области. С изострянето на конкуренцията и с усложняването на условията за възпроизводство се увеличава броят на компаниите, които се стремят да действат заедно заради оцеляването им и укрепването на техните позиции.
Влиянието на организационно-управленската структура на фирмата върху нейната склонност към участие в смесени предприятия е посочено от Л. Франко, Р. Кейвс и други изследователи. В частност преобладаващата дълго време (особено в Западна Европа) организационна структура "майка-дъщеря" е откривала широки възможности за такова участие.
При тази структура задграничните филиали, които не са обвързани с другите звена на концерна, са самостоятелни центрове за получаване на печалби, а техните президенти се отчитат непосредствено на президента на компанията майка.
Транснационалните компании със сложна организационна структура, групиращи филиалите си в регионални и технологически подразделения, се нуждаят от по-пълен контрол над тях и поради това са склонни да избягват смесените предприятия.
Между политиката на фирмата по отношение на смесените предприятия и нейната национална принадлежност се наблюдава тясна зависимост. Американските корпорации са склонни обикновено към самостоятелни действия, а в същото време западноевропейските, и особено японските компании, по-често предпочитат формата на смесените предприятия на своите филиали. Очевидно поведението на фирмата на световния пазар се определя не само от нейните индивидуални и отраслови характеристики, а също така и от равнището и спецификата на икономическото и културното развитие на страната партньор и от нейното място в световното стопанство.
В частност обемът на националния пазар, излишъкът или недостигът на капитали на пазара и техническото равнище - всички тези и други особености на страната пряко влияят върху размерите и икономическите показатели на фирмата, а значи и на нейното отношение към джойнт-венчъра.
Американските корпорации до неотдавна се отказваха от съвместно предприемачество и предпочитаха индивидуално да провеждат задгранична експанзия. Това се обяснява с огромния разрив в икономическата мощ между тях и компаниите от други страни, а също и със световното техническо и технологическо лидерство на САЩ. Още през 1997 г. в 83% от чуждестранните филиали на американските транснационални компании повечето от половината на техния капитал е принадлежал на компаниите майки. При тях 83-86% от числеността и 79 от активите са били изцяло във владение на компаниите майки. Европейските и японските транснационални компании значително са отстъпвали по размери и сила на своите американски конкуренти и често са били принудени да търсят партньори. Именно в периода на масираната експанзия на корпорациите в САЩ през 50-70-те години западноевропейският капитал осъществи регионална консолидация на своите сили в най-разнообразни форми, включвайки създаването на смесени предприятия и многонационални компании.
Заинтересоваността на западноевропейските компании от джойнт-венчър до голяма степен се обяснява с тяхното по-късно излизане на световната арена, и то в условията на ожесточена конкуренция с американците.
Ако през 40-те години корпорациите в САЩ са могли да натрупат огромен капитал в резултат на дейността им по време на войната, то недостигът на капитал в страните от Западна Европа след Втората световна война принуждава компаниите от тези страни да обединяват своите ресурси чрез джойнт-венчъри.
Както беше посочено, американските корпорации доскоро са избягвали джойнт-венчъри заради страха от дифузия на технологии, а също и защото на техния национален пазар е можело да се купува по-евтино и с по-малък риск. При учредяването на интернационални предприятия със съвместна собственост те са се държали по правило агресивно, разглеждайки чуждестранната фирма като младши партньор.
Западноевропейските компании виждали в джойнт-венчъра източник за преодоляване на своето техническо изоставане от САЩ. Обаче, страхувайки се от командването на американските корпорации, те си търсели по-безопасни и сговорчиви партньори за участие в смесени предприятия.
Сега разривът на компаниите на САЩ и страните от Западна Европа все повече се стеснява. Много европейски компании са постигнали размери, съпоставими с американските. Американците са загубили и технологическото лидерство в редица отрасли. Изострена е конкуренцията между концерните от трите центъра на световното стопанство. Още в началото на 80-те години в списъка на 50-те най-големи концерна на всяка транснационална компания, която не работи пряко със суровини от САЩ, са се падали по две неамерикански компании. В резултат от изравняването на конкурентните позиции се е усилил стремежът на корпорациите в САЩ към сътрудничество с чуждестранни фирми, в това число и към създаване на смесени предприятия.
Последните години са отбелязани с бурно развитие на американо-европейски джойнт-венчъри. Ако тенденцията към изравняване на силите на компаниите от трите центъра на световното стопанство се развие, може да се очаква премахване на различията в политиката на фирмите с различна национална принадлежност относно съвместното предприемачество. Все повече компании ще използват джойнт-венчъри като средство за "внасяне на ред" в конкуренцията. Страната партньор като фактор, определящ отношението на компаниите към смесените предприятия, ще загуби постепенно своето значение.
Проблеми и перспективи за развитието на малкия и средния бизнес в България
Драматичните промени бяха основната характеристика на политическия и икономическия живот на страната през последната година и половина. Новите ориентации на правителството показват желание и усилия да се преодолее политическата изолация, в която България бе изпаднала, както и да се задвижи икономическата реформа. Краят на 1997 и началото на 1998 г. се оказаха богати на събития, насочени към привличане вниманието на чуждестранните инвеститори към България. Такива бизнессъбития със значително чуждестранно участие бяха Инвестиционният форум през октомври 1997 г., Кръглата маса по въпросите на инвестиционния климат в България на списание "The Economist", форумите Инвестирайте в България, Правете бизнес в България и т.н. Малкият и средният бизнес бе сериозно повлиян от икономическата дестабилизация и спада на стопанската дейност през периода 1990-1997г. Досега малките и средни предприятия (МСП) в България не срещаха подкрепа, а дори в много случаи трябваше да се сблъскват с враждебно отношение. МСП трябваше да оцеляват в условия на несигурност. Макроикономическите проблеми засегнаха частния сектор като цяло, но тяхното негативно влияние върху МСП е особено осезателно, което, наред с други фактори, се дължи и на неспособността на малките и средни фирми да получават бърз достъп до информация и капитал.
В резултат налице е уязвим частен сектор с такива недостатъци като предимно регионална и национална пазарна ориентация, ниски управленски и административни умения, недостатъчно използване на нови технологии и ноу-хау, слаба интернационализация на бизнеса и т.н. Бавната приватизация бе една от причините за намаляване на чуждите инвестиции в малкия бизнес и създаване на неблагоприятен инвестиционен климат. Неадекватната данъчна политика доведе до хаос вместо данъчна дисциплина. Тези фактори, съчетани с липсата на кооперативност и сътрудничество с международните институции, ограничен достъп до информация за проекти и нестабилна банкова система, са ключовите бариери пред получаване на финансови източници за дейността на МСП. Това са само част от причините за снижено предприемачество и слаби инвестиции през последните три години. Въпреки формалното признаване на МСП като фактор за икономическото и социално развитие, този сектор или е бил подценяван, или съзнателно не му е обръщано внимание. Сега, когато държавният сектор намалява, все по-важна става ролята на частната инициатива. Политическата воля на правителството е в посока към ясно дефиниране на приоритетите, свързани с ориентацията към европейска интеграция. Програма 2001 не само поставя акцент върху сектори като транспорт, селско стопанство и туризъм, но и подчертава нуждата от превръщане на МСП в гръбнак на икономиката.
В Националната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз, в Краткосрочни приоритети - 1998 г., е посочено и "провеждането на политика за създаване на благоприятна институционална, нормативна, административна и финансова среда за развитие на МСП и увеличаване на тяхната конкурентоспособност".
Състояние на малкия и средния бизнес в България
Развитието на малкия и средния бизнес е тясно свързано с развитието на частния сектор и има важна роля за прехода към пазарна икономика. Частният бизнес се утвърди за осемте години от своята поява и вече дава близо половината от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни. Въпреки несигурната икономическа обстановка през тези години предприемачеството не само оцеля, но вече има цели отрасли, в които то е преобладаващо.
Макар значението на МПС като фактор за развитието на икономиката да е широко признато, все още у нас няма възприета единна дефиниция за това - що е малко и средно предприятие. Данни от различни източници - Министерство на финансите, Министертсво на индустрията, БТПП, Закон за счетоводството и др. - не показват последователност в използването на термина.
Най-често срещаните критерии са брой на заетите и оборот на фирмата. Националната стратегия за малкия и среден бизнес възприема определението, според което малко предприятие е това - с численост на персонала до 50 души, а средно - от 50 до 100 души. В проектозакона за Държавна банка за инвестиции и развитие има и друго определение. Малка фирма е тази - с материални активи от 5 000 минимални работни заплати, а средна - с активи от 5 000 до 10 000 заплати.
Нарастващото значение на МСП в икономиката може да бъде илюстрирано с такива статистически данни, като създадена брутната добавена стойност (БДС), брой на регистрираните фирми, заети в частния сектор, разпределение по отрасли и др. Така например в частния сектор през първото тримесечие на 1998 г. е създадена 59.9% от БДС на икономиката - с 2.7 пункта повече от първото тримесечие на миналата година.
От 1990 г. започна бързо да нараства броят на регистираните фирми в България. Най-голям прираст на броя на регистрираните фирми се наблюдаваше през първите две години след разпадането на централноплановата икономика. През 1990-1991 г. техният броят се удвояваше ежегодно. Това се дължеше изцяло на бързото нарастване на броят на регистрираните частни фирми веднага след започването на икономическите реформи в страната - 95% от тях бяха предимно малки фирми. След това прирастът на броя на регистрираните фирми постепенно намаля. Над 80% от намалението на общия брой регистрирани фирми се дължи на намалението на броя на едноличните търговци. Това са преди всичко микрофирми, чиято основна дейност е главно в областта на търговията на дребно.
Съществуват големи различия в регистрираните фирми по отделни региони на страната - с най-голям брой такива са София и Пловдив - респективно 23% и 16% от всички регистрации. Най-нисък брой частни фирми има на територията на гр. Монтана - 6%.
Показателят "заети в частния сектор" доказва важността на МСП в създаването на нови работни места. Докато заетостта в обществения сектор е намаляла наполовина за периода 1990-1996 г. и продължава да намалява и през 1997 г., в частния сектор работещите са се увеличили повече от 5 пъти. От 1994 до 1996 г. по-големият брой на заетите в частния сектор компенсира спада в заетостта в обществения сектор (виж Фигура 1) . За 1995 г. заетите в частния сектор са се увеличили с 165.7 хиляди, докато заетостта в обществения сектор е намаляла с 125.1 хиляди. През 1996 г. заетите в частния сектор са повече с 4.4% в сравнение с 1995 г. Броят на заетите в частния сектор през 1997 г. е над 1.2 млн. души, което е 42% от общия брой на заетите.
Индекс на заетите за периода 1991-1997 г. Частен сектор Според данни на Агенцията за МСП (АСМП), от общо 29 734 статистически активни предприятия в отрасъл промишленост, 91.6% са с по-малко от 50 души зает персонал, 2.77% са в интервала 51-100 души зает персонал и 5.63% са с над 101 души зает персонал.
За отрасъл селско стопанство при 5035 статистически активни предприятия разпределението е: 86.14% (до 50 души), 8.96% (51-100 души) и 4.9% (над 101 души). За отрасъл търговия при 97 209 активни предприятия разпределението е: 99.35% (до 50 души), 0.37% (51-100 души) и 0.28% (над 101 души).
В отрасъл промишленост, при брой на заетите 1-50 души, 97.9% от предприятията са частни; при брой на заетите 51-100 души, 55.4% от предприятията са частни; а при брой на заетите над 101 души - 45.1% от предприятията са частни. Около 77% от българските МСП са преди всичко семейни фирми с персонал до 10 души. В страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) тази цифра е 66%, а в страните от Европейския съюз - 50%. От регистрираните МСП у нас 21% имат персонал до 50 души, а в страните от ЦИЕ - 32%, в ЕС - 49%.
Разпределение на малки и средни предприятия по отрасли(март 1998 г.) ПредприятияПромишленостСтроителствоСелско стопанствоТърговияТранспорт Малки (1-50 души)M
Развитие на инвестиционните фондове в Словакия
Д. ф. н. инж. Штефан Кашай, CSc (1941) е съосновател на фамилията от фирми I.D. C. (Imvestment Development Company), която днес функционира като най-голямата холдингова фирма в Словакия в областта на "сладкия бизнес"под името I.D. C. Holding АД. поделения са заводите за шоколади, вафли, бисквити и под. в Серед, Търнава, Холич и други производствени фирми, както и осем представителства в чужбина.
Автор е на 12 монографии, 11 самостоятелни научни разработки, 120 специализирани труда, 14 научно-изследователски тематични задачи. Представил се е с доклади на 29 местни и задгранични конференции. През 1995 г. издателство "Делфин-прес" издадеде книгата "Приватизацията в Чехия и Словакия", в която г-н Кашай бе съавтор с министри от бившето правителство на Чехословакия.
Повечето финансови институции основаха инвестиционни фондове в стремежа си да избегнат раздробяването на собствеността на предприятията, приватизирани в боновата приватизация. Болшинството фондове по онова време желаеха да изпълняват ролята на стратегически собственик. Малко след началото на дейността им инвестиционните фондове стигнаха до шизофренично състояние. От тях се изискваше да изпълняват ролята на стратегически инвеститор. От друга страна, законовите ограничения, които отначало определиха границата за притежаване на акции от един емитент на 40%, след това на 20%, а след последната актуализация на закона дори на 10%, неочаквано ги постави в ролята на портфолийни инвеститори. В Словакия 1994 година премина под знака на обнадеждаващите резултати от колективното инвестиране. Инвестиционните фондове постигнаха повече от 10-кратно повишение на приходите за своите акционери спрямо приходите на индивидуално инвестиращите участници от първата вълна на боновата приватизация.
Боновата приватизация през 1994 г. бе в изборните програми на най-големите политически партии. Регистрирането за втората вълна на боновата приватизация започна през септември 1994 г. През декември 1994 г. втората вълна на боновата приватизация бе спряна, а след това през 1995 година на база предложение на правителството - бе закрита. Главен метод на приватизиране оттогава е пряката продажба. Гражданите вместо акции получиха облигации от Фонда на националното имущество в размер на 10000 крони. Инвестиционните фондове се опитват да си върнат от гражданите парите, които са им дали назаем за регистриране във втората вълна на боновата приватизация.
Трансформиранена инвестиционните фондове акционерни дружества
Около 35 инвестиционни фонда се трансформираха пред 1997 г. в акционерни дружества, които нямаха в предмета си на дейност колективно инвестиране. Те се превърнаха в класически търговски дружества, за които не е в сила Законът за инвестиционните дружества и инвестиционните фондове. Трансформацията на фондовете създаде и атмосфера, която бе предизвикана от Министерството на финансите срещу най-силната група инвестиционни фондове.
Понастоящем в Словакия съществуват и функционират последните два инвестиционни фонда: Реституционният инвестиционен фонд АД - Братислава, и "Татра купон фонд ИФ" АД - Братислва. Под контрола на Министерството на финансите попаднаха и фондове като VUB Купон, ИФ и фондовете от харвардската група. Акционерите постепенно губят имуществото си, тъй като цената на акциите стремително падна.
Така, както постепенно с приватизацията на акционерните дружества се създаваха предпоставки за по-голяма самостоятелност на инвестиционните фондове и за по-голямата им независимост от държавното управление, така растяха и усилията на държавния апарат да спре тази тенденция. Това ставаше чрез антифондова пропаганда и чрез законово ограничаване на имуществените права на инвестиционните фондове и на инвестиционните дружества. Държавният апарат убеждаваше акционерите, че фондовете ги крадат. От друга страна, инициира законово ограничаване на лимитирания брой акции в инвестиционните фондове и в инвестиционните дружества, съгласно което те бяха принудени да лишат своето портфолио често от атрактивни акции.
Трансформацията на фондовете според президента на Асоциацията на инвестиционните фондове и дружества Рудолф Лахкович беше логичен ход на самозапазване. Етиката на болшинството фондове се приспособи към етиката на държавното управление. Фондовете имат частен характер и в рамките на закона могат да правят всичко, което не е забранено от закона. Трансформацията на фондовете в обикновени акционерни дружества е резултат от неблагоприятната законова, икономическа и обществена среда. Не е възможно да бъде извършвано колективно инвестиране по принуда или срещу волята на болшинството акционери. Условието за развитие на капиталовия пазар е благоприятна среда за тяхната дейност.
Основно средство за повишаване на интереса към колективното инвестиране е данъчната политика на държавата. Предпоставка за сигурността в колективното инвестиране трябва да бъдат гаранциите за минимизиране злоупотребата с държавните регулации. Почти във всички инвестиционни фондове, които, за да могат да запазят шансовете си за ефективно управление на имуществото си, са решили да се трансформират в класически акционерни дружества, се намали нивото на възможната защита на акционерите от страна на държавния надзор. Довод за трансформацията бе преди всичко неизпълнението на решението на Народното събрание на Словашката република за актуализиране на закона за колективното инвестиране, неспособността на държавния надзор да осигури спазването на законите за охрана на миноритетните акционери, пасивността на държавата в случаите на преливане на печалби. С прехвърлянето на печалби бяха ощетени дребните акционери с дела им върху печалбата, и то от мажоритарните акционери, които придобиха своите позиции при изгодни условия и болшинството от тях имат задължения по изплащането на приватизираното имущество.
Държавниятнадзор - плюсовеи минуси
Валидното понастоящем законодателство и реализирането на държавния надзор, според досегашните резултати дегенерират имуществото в инвестиционните и дяловите фондове, не създават подходящи условия за колективно инвестиране, не охранява малките инвеститори и позволяват неквалифицирани действия на държавното управление. Решение на сегашното състояние е възстановяване на доверието в държавния надзор. За целта е необходимо да се създаде независима комисия за ценни книжа с единен подход при спазването на законите. От друга страна държавният надзор установи нарушения на закона от страна на инвестиционните фондове и дружества. През 1997 г. бяха извършени проверки в седем инвестиционни фонда и в четири инвестиционни дружества, в които бе проверена дейността на девет дялови фонда. Инвестиционните дружества и фондове в няколко случая са използвали средства за колективно инвестиране в противоречие с наредбите, т.е. за цели различни от позволените по закон.
Проверките на имуществото в дяловите фондове и инвестиционните фондове показаха, че най-многобройните нарушения на закона са свързани с това, че инвестиционното дружество или фонд не са купували ценни книжа най-много и не са ги продавали най-малко за курса на ценната книга, по който се е търгувало в деня на покупката, или продажбата на борсата на ценните книжа, или на извънборсовия официален пазар. Субектите на колективното инвестиране имат задължението да търгуват така, че да не нарушат интересите на акционерите и съдружниците. В някои от случаите контролните органи са установили, че в имуществото на инвестиционните фондове се намират не публично търгуеми ценни книжа, което е в противоречие със закона. Болшинството фондове са купили недвижимо имущество, което не гарантира подходящо инвестиране. Контролните органи доказаха нарушения на информационните задължения свързани със стопанисването, тъй като инвестиционните дружества и фондове не са публикували в определения от закона срок данни за резултатите си за съответната година или полугодие, както и заверените си годишни приключвания, респективно не са ги представили в Министерството на финансите и на депозитарите си. Резултатите от проверките говорят и за това, че инвестиционният фонд е сключил договор за управление на фонда със субект, който по смисъла на закона не е имал право да го управлява. В друг случай инвестиционният фонд е изплатил на акционерите си аванс за дивиденти, въпреки че дейността на фонда е била губеща. Комисията за ценните книжа и фондовите борси през 1997 г. се ориентира и към контрола по изпълнението на функциите на депозитар за инвестиционните дружества и фондове. Установено бе, че най-честото нарушение на закона от допозитарите бе изпълнение на нареждания на инвестиционни дружества и фондове, които са в противоречие със закона.
В един от случаите депозитарът в противоречие с наредбите притежавал акции на инвестиционен фонд, за който е изпълнявал функциите на депозитар. Трансформацията на инвестиционните фондове в класически търговски дружества се счита от Комисията за ценните книжа и фондовите борси и от Министерството на финансите за дейност - в разрез със закона. Министерството издаде нареждания до съответните съдилища за обявяване в невалидност регистрацията на трансформираните фондове в търговския регистър.
В един от случаите депозитарът в противоречие с наредбите притежавал акции на инвестиционен фонд, за който е изпълнявал функциите на депозитар. Трансформацията на инвестиционните фондове в класически търговски дружества се счита от Комисията за ценните книжа и фондовите борси и от Министерството на финансите за дейност - в разрез със закона. Министерството издаде нареждания до съответните съдилища за обявяване в невалидност регистрацията на трансформираните фондове в търговския регистър.
Ще постигнат ли промените на Закона за приватизацията по-голяма бързина и прозрачност
Увеличаването на скоростта на процеса на преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и постигането на по-голямата му прозрачност и откритост поради многото подозрения за т.нар. скрита приватизация е основната цел на законодателния орган у нас, която го е мотивирала за приемането на поредната значителна поправка на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ДВ, бр. 39/07.IV.1998 год.).
Не по-малко важна причина за това изменение, която също е във връзка с по-голямата бързина на приватизацията, е поставянето на нови принципни основи на процеса на т.нар. масова приватизация и съчетаването й с касовата приватизация, както и с протичащия успоредно с тях процес на реприватизация, или на реституция на одържавено в годините на тоталитарната власт имущество на физически и на юридически лица. Това бе направено след задълбочен и обстоен анализ на не особено сполучливата първа вълна на масовата приватизация от 1996 год., която намали с около 10% размера на държавната собственост у нас, но не направи по-богати милионите българи, станали притежатели на акции от предприятия или от приватизационни фондове, а мениджмънтът и финансовите показатели на приватизираните по този начин търговски дружества не бяха подобрени в повечето случаи.
По-важните промени се свеждат до следното:
1. Според нас от първостепенно значение за ускоряването на процеса на приватизация е т.нар. съотнасяне или синхронизиране на приватизацията с концесионирането.
То е съобразено с поправките на Закона за концесиите, направени неотдавна, и с практиката в редица страни с развито и модерно пазарно стопанство в тези области. При досегашния режим приватизиращият орган (Агенцията за приватицзация, министерството или общинският съвет) бе длъжен да сключи приватизационната сделка, след като вече е направил договор за концесия с дружеството, обявено за приватизация. След приемането на настоящите промени в закона вече не е необходимо да има специален договор за концесия с дружеството, обявено за приватизация. След приемането на настоящите промени в закона вече не е необходимо да има специален договор за концесия, а приватизационната сделка е възможно да бъде сключена и при негово отсъствие. по този начин процесът на приватизация ще се ускори в значителна степен при случаите на извършване на сделки, в които той е свързан с концесионирането. По този начин ще бъде чувствително съкратена продължителността на преговорите при тях и избегнати редица формалности, затрудняващи успоредното им протичане. Типичен пример за подобни бавни процедури е с Хайделбергер цимент. Превантивен (предохранителен) характер има въвеждането на постановката, при която отказът за сключване на договор за концесия по изготвената оценка е основание за разваляне на договора за приватицзация, което гарантира държавните интереси в приватизациония процес.
С направените поправки в закона вече се предоставя възможност за получаване на концесионни права и върху обособени части за разлика от досегашния режим, при който концесия можеше да се предоставя само на търговско дружество като цяло. Това също ще ускори процесите на приватизация и на концесиониране и на по-малки обекти, и по-конкретно - на обособени части от тях, което е по-лесно с оглед на предоставяне на концесия успоредно с приватизацията на обособената част, а за тях по-лесно се намират кандидат-купувачи.
2. Втората съществена поправка в закона е по отношение на масовата приватизация, за която са разработени принципно нови механизми за участие в този процес, без да е налице необходимост от предварително допълнително обявяване на дълги списъци с точно определени предприятия за приватизация по този ред. Това дава възможност на притежателите на новоемитираните инвестиционни бонове да ги вложат за:
В тази връзка са ясно регламентирани и новите функции и задачи на Центъра за масова приватизация като специализирано звено в Министерския съвет, оторизирано с издаването и контрола по използването на инвестиционните бонове, както и с организирането на централизирани публични търгове.
- Въведоха се нови принципи на регистрация, при които:
3. Важен момент в направените поправки на закона, който има известно значение в бъдещото ускоряване на процеса на приватизация, е и в предоставената възможност за право на допълнителни инвестиционни бонове на работници и служители, на които не са били изплатени работните заплати до 31.12.97 год., да се компенсират с допълнителни инвестиционни бонове, които по размер не са никак малко. По този начин се взеха предвид исканията на синдикатите в тази насока.
4. Не по-малко значение за ускоряването на приватизационния процес има и съчетаването му с този на реституцията, което по същество също е раздържавяване на отнето имущество по насилствен способ, като е търсен баланс помежду им. С направените поправки в закона се дава възможност при вече сключена приватизационна сделка, както и когато приватизиращият орган е взел решение за приватизация по отношение на търговско дружество, в което има реституционни претенции от лица, ползващи се от правата по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, да бъдат обезщетявани с акции и дялове по реда на чл. 18 от Закона за приватизацията, както и с компенсаторни записи. В случаите, когато заделените от приватизиращия орган акции и дялове са недостатъчни, правоимащите лица се обезщетяват с компенсаторни записи. С тях се удовлетворяват претенциите и на лицата, заявили правата си пред приватизиращия орган, след като едномесечният срок от откриване на процедурата по приватизация е изтекъл. За тези, а и за други случаи, визирани в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имущества, бе предвиден срок - 22 май 1998 год., като лицата, незаявили претенцията си дотогава, имат право само на компенсаторни записи.
5. Увеличава се прозрачността в процеса на приватизация с въвеждането на изричната разпоредба, с която при участието на дадено търговско дружество в приватизацията декларации за произход на парите подават и всички лица, притежаващи акции (дял) от дружеството с номинална стойност над 10 млн. лв. Същевременно от значение за чеждестранните инвеститори е облекченият режим за подаването на декларации за произход на средствата в сравнение с българските инвеститори. Регистрираните извън страната чуждестранни юридически лица, които нямат у нас данъчна регистрация, са длъжни само да представят декларация без подпис и печат от наша данъчна служба. Чуждестранните лица, които са данъчно регистрирани у нас, представят декларация съгласно Наредбата за сведенията, които съдържа декларацията по параграф 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация (ДВ,бр.78/10.09.1997 год.).
