Видове пазари на ценни книжа
Пазарът на ценни книжа е специфичен финансов пазар, система от отделно обособени места, където за първи и пореден път се срещат търсенето и предлагането на свободни парични средства и финансови инструменти (акции, облигации, деривати), като с помощта на посредници (брокери, дилъри и др.) чрез информационна техника и механизъм на търгуване се удовлетворяват потребноститие на контрагентите в сделката.
При характеризиране същността на пазара на ценни книжа се открояват няколко съществени момента:
1. Това е специфичен финансов пазар, на който се търгува единствено с инвестиционни фондови ценни книжа. В своята многогодишна история ценните книжа претърпяват еволюционно развитие, като се обособяват над сто вида акции, облилгации и различни техни производни и деривати. От гледна точка на жизнения цикъл на ценните книжа пазарът, на който те се търгуват, не е един-единствен, а е система от отделно обособени места за първична и вторична търговия с финансови инструменти.
2. Спецификата и различията между финансовите ефекти довежда до съществуването на отделни пазари на акции, на облигации и на деривати. Всичките влизат в обсега на единния пазар на ценни книжа.
3. На пазара на ценни книжа задължително се търгува с помощта на посредници. От позициите на различията, които съществуват между отделните посредници - брокери, дилъри и др., както и от произтичащите специфики в механизма на търговия, пазарът на ценни книжа се разделя на: аукционен, брокерски и дилърски.
4. Различната система на котиране на ценните книжа довежда до съществуването на пазари, на които се търгува с извикване на глас (cotation a la criee) и пазари с автоматична или електронна котировка (cotation electronique).
5. Срокът, за който се сключват и изпълняват сделките, разделя пазара на: касов, месечен и срочен. Следователно пазарът на ценни книжа е сборно понятие, система от специфично организирани пазари на различни видове ценни книжа, на които търговията се извършва по определени правила и от конкретни посредници. Този факт е напълно обясним, тъй като на едно-единствено място не е възможно да се оттъргуват толкова много и качествено разнородни книжа, както и да се вместят и работят нормално толкова посредници. Затова повечето борси в света преминават към електронна котировка, като пазарът на ценни книжа става невидим, т.е. "не съществува физическо място за котиране на търгуваните ценни книжа"1. Освен това дружествата, емитиращи ценни книжа, не са сравними по своите качества, финансови показатели и риск за инвеститорите. Затова е наложително книжата на различните дружества да се търгуват на съответстващите на икономическото им положение пазари. В теорията и практиката на развитите страни пазарите на ценни книжа се класифицират по отделни признаци.
I. От гледна точка на първичното придобиване и последващото търгуване с ценни книжа финансовият пазар, вкл. пазарът на ценни книжа, се разделяна първичен и вторичен (Фигура 1).
Европейското финансово пространство: състояние и перспективи на развитие
Влизането в сила на икономическия и валутен съюз на Европейския съюз (ЕС) съвместно с използването на обща валута - евро, от 1.01.1999 г. е висша степен на развитие на интеграционните процеси в рамките на общността и нов етап в развитието на международните валутно-финансови отношения. Един от основните важни елементи на валутния съюз между страните членки бе дългогодишното адаптиране, хармонизиране и либерализиране на банковите системи на страните от ЕС с цел окончателното оформяне на единно финансово пространство, в което отделните субекти, т.е. кредитните институции на страните членки, да могат да оперират при равни права и възможности на основата на конкуренцията.
Създаването и функционирането на европейското финансово пространство е една от най-характерните изяви на съвременните процеси на адаптация на високоинтегрираните банкови и капиталови пазари към измененията в глобален и регионален мащаб на международната финансова общност.
Настоящето изследване е ориентирано към изясняването и анализирането на дълбоките структурни преобразувания във финансовата сфера на страните - членки на ЕС, възможностите на институционалните органи да въздействат върху процесите на интегриране на отделните финансови системи, основаващи се на правни норми, целящи все по-пълното срастване и унифициране на банково-кредитните национални системи на страните - членки на ЕС.
1. Изменения в банковия сектор на страните от общността преди оформянето на европейското финансово пространство.
От началото на 80-те години, банковата дейност в рамките на общността силно нараства, но банковите системи в отделните страни членки се развиват с различни темпове и правна рамка. Характерен елемент на банковите системи в ЕС е тяхната относително висока степен на държавен контрол и рестрикции независимо от факта, че вече се появяват първите признаци на известно либерализиране на системата.
Така например в Белгия, Франция, Гърция, Португалия и Испания регулирането на лихвените проценти и контролът върху движението на капиталите са елемент от тяхната парично-кредитна политика. Освен това извън универсалните банкови пазари търговските банки нямат право да притежават финансови къщи и съществуват редица ограничения при отваряне на клонове на банки. Търговските банки в Гърция, Португалия и Испания нямат право да осъществяват застрахователни сделки, да извършват операции като управление на инвестиционен портфейл, да извършват лизингова и факторингова дейност. На практика регулираните и сегментирани национални банкови пазари се запазват в продължителен период поради наличието на споменатите ограничения и преобладаващия дял на държавно участие в банковата система на редица страни от ЕС.
Съществува ясно разделяне в дейността на специализираните банкови пазари (или така наречените неуниверсални пазари), на които кредитните институции се конкурират и заемат точно определени дялове от пазарните пространства. Например, застрахователните компании, заложните къщи и пенсионните фондове се конкурираха в ясно ограничени сегменти от пазара, докато търговските банки насочват своята дейност, а и това им беше позволено по закон, към потоците от депозити и предоставянето на заеми на частни и обществени (публични) икономически и юридически лица.
Разделянето на финансовия бизнес на ясно определени пазари обуслови ограничението на междуфинансовите услуги, на пазарната конкуренция и въобще съдейства за опазването на съществуващия сегментиран банков пазар. Освен това в някои страни от ЕС това разграничение бе още по-дълбоко поради факта, че от банките във Франция, Италия и Испания се изисква да се регистрират на местно, регионално и национално равнище, като по-този начин допълнително се ограничава конкуренцията на териториално равнище.
Отварянето на банкови клонове във Франция, Италия, Португалия също така са ограничени, което орязва възможностите за експанзия на клоновата мрежа и снижава функцията й като инструмент на неценовата конкуренция. В Португалия и Испания се изисква от банките представянето на временни капиталови условия, които също ограничават тяхната способност да се разширяват и да диверсифицират финансовия си бизнес.
Банковата система на страните от ЕС се характеризира и с висока степен на различия в структурата на собствеността на банките, което определя относителната сигурност на обществения сектор в банковата система във Франция, Гърция, Германия, Италия и Португалия. От друга страна, в Дания, Ирландия, Холандия и Испания частните търговски банки преобладават на финансовия пазар. Чуждестранните банки имат значителни позиции в Балгия, Ирландия (като това са клонове на английски банки) и във Великобритания.
През 80-те години също така се наблюдава тенденция на относително намаляване на дела на държавния сектор на някои от финансовите пазари на ЕС, като тази тенденция не се отнася за Италия. Така например намаляването на относителния дял на държавния сектор (и съответно нарастването на частния) във Франция се дължи на приватизацията на пет големи банки през 1986 г. В голяма част от страните на ЕС се наблюдава увеличение на относителния дял на притежавани акции от частния банков сектор, като това не се отнася до Дания, Италия, Испания и Холандия. В Италия дори частните местни банки губят част от пазара, и по специално на пазара на взаимоспомагателните каси и кооперативните банки. Трябва да се отбележи, че през 80-те години се увеличава присъствието на чуждестранните банки в почти всички страни от ЕС, което показва вече постепенното интернационализиране на тези банкови пазари.
Европейската банкова система също така претърпя редица промени и по отношение на броя на банките и клоновете, особено в периода 1980-1986 год. В двата отчета на ОИСР от 1987 и 1988 г. се подчертава, че консолидирането на кооперативните и спестовните банки предизвиква спад в броя на тези кредитни институции във всички страни на ЕС, с изключение на Германия. Подчертава се също така, че общото число на банките относително се намалява в северноевропейските държави, докато в Южна Европа техният брой се увеличава. В същия период нараства и броят на банковите клонове в по-голяма част от европейските страни, като относителният им дял нараства с 10% в Германия, с 34% в Холандия. Обратно - в Дания, Франция и Белгия броят им намалява.
Различията в банковата политика се проследяват и при сравнението на осреднените лихвени маржове на търговските банки. Страните с ниски лихвени маржове използват тази лихвена политика като отражение на високия относителен дял на банкирането на едро в противовес на дейностите в банковия сектор на дребно. Люксембург например поддържа най-ниските лихвени маржове обратно на банките в Испания, Италия и Великобритания, където те са най-високи. Високите маржове в лихвените проценти носят и по-високи чисти доходи. В тази връзка люксембургските банки са най-печеливши в Европа, докато тези в Белгия и Великобритания носят най-ниски печалби на клиентите си.
В този период нараства делът на броя на чуждестранните банки и други финансови институции, които оперират на европейските пазари. Интернационализирането на европейското банкиране води до нарастването на:
а) относителния дял на чуждестранните ценни книжа и на задълженията на местните банки;
б) на броя и на видовете финансови институции, опериращи на вътрешните банкови пазари;
в) на ценни книжа на чужди банки, опериращи на европейските банкови пазари.
Трябва да се отбележи, че чуждестранните банки обикновено се насочват към обслужването на корпорации и по-малко към дребното банкиране. В повечето случаи обаче банките са ограничени в тяхната задгранична дейност поради контрола върху движението на капиталите, изискванията за наличност на определен капитал при отваряне на клонова мрежа и съществуването на други рестрикции, които пречат на трансграничния обмен на този вид финансови услуги. До средата на 80-те години европейските банкови пазари постепенно се променят под въздействието на различни изменения на вътрешния пазар, както и под влиянието на измененията на международните капиталови пазари и икономически отношения.
Характерна черта на банковия сектор е неговото разрастване по отношение на БНП в редица европейски страни. Банковите системи на Белгия, Германия и Холандия лесно се адаптират към изискванията на динамичните процеси в икономиката и финансите на общността и моделират универсален тип банкови системи. В южноевропейските страни - Гърция, Италия, Испания, Португалия, обаче този растеж бе ограничен поради свръхрегулирането, протекцията и ниската конкурентноспособност на тези пазари, както и поради преобладаващия дял на държавна собственост в банковия сектор.
По оценки на консултантската къща "Артър Андерсън", независимо от ограниченията, които се различават в отделните страни и значително затрудняват оформянето на европейско финансово пространство, може да се твърди, че банковата индустрия на ЕС се адаптира към различните "очаквани" бъдещи промени в икономиката и финансите на страните от общността. Очевидно е, че банковият сектор се преструктурира по посока въвеждането на дерегулации в банковата сфера, съчетани с предпазливото използване на регулиращи инструменти. Към 1986 г. въвеждането на нови технологии в банковата сфера се счита за най-важната предпоставка - тласнала напред въвеждането на нови банкови продукти и нови информационни системи.
Към 1989 г. обаче много от тези очаквания не бяха оправдани и европейският банков пазар беше повече фикция, отколкото реалност независимо от факта, че се пристъпи към редица изменения по посока дерегулиране на банковата дейност. Банките, потребителите, новите банкови продукти, финансовите пазари се адаптират бързо към изменената икономическа и финансова реалност и нарасналата конкуренция. Много от рестрикциите, по специално тези, свързани с лихвените проценти и капиталовия контрол, които на практика и целяха изолирането на европейските банкови пазари от нарастващата конкуренция, бяха премахнати. Вниманието се насочи към нови изисквания за капиталова адекватност и нови регулиращи структури. Разделителните линии между отделните видове банков бизнес отпадат заедно с естественото отмиране на географски ограничените национални пазари.
2. Промени в юридическата и регулативната рамка.
Банките и кредитните институции с ограничени правомощия, както беше подчертано, в по-голямата част на страните от ЕС оперират в условия на протекционистична и ограничена национална икономическа среда. Същевременно тези страни се различават по отношение на степента на отвореност на пазарите и използваните правни норми на банковата дейност. Банковите пазари на страни като Великобритания, Холандия, Германия и Дания например бяха по-либерални и отворени, докато в останалите страни - членки на ЕС, действат различни ограничаващи банковата дейност регулативни и законодателни разпоредби.
Разпадането на тази силно протежирана и регулирана структура се извърши първо в банкирането на едро, т.е. при предоставянето на междубанковите заеми, при отпускането на заеми на първостепенни заематели - корпорации с висок кредитен рейтинг при търговията с ценни книжа. Най-голямото предизвикателство преди въвеждането на единната пазарна програма е премахването на регулациите и различните ограничения, които пребладават на пазара на дребното банкиране.
С въвеждането на "Свобода при учредяването" (Freedom of Establishment (73/183/ЕЕС), както и на Първата банкова директива (First Banking Directive (77/780/EEC) в някои страни започва премахването на контрола над вноса и износа на валути и дерегулирането на лихвените проценти. Независимо от този факт в банковата сфера между страните - членки на общността, продължават да действат редица ограничения като например необходимостта банките да искат разрешение от надзираващите ги органи в страната домакин, забраната да се извършват всички видове банкови услуги, тъй като някои от тях не са съобразени със законодателството на приемащата страна, а отварянето на клонове води до нови по-големи изисквания за нарастването на капитала.
Единният европейски акт от 1986 г. (Single European Act) въведе яснота по тези проблеми и даде нов тласък и насоки към оформянето на единен банков пазар в рамките на общността. Този процес на унифициране може ясно да се проследи в периода юни 1985 г., когато беше публикувана "Бялата книга" за оформянето на вътрешния пазар (White Paper on Completing the Internal Market) и януари 1993 г. Но много от главните страни в общността на практика бяха премахнали контрола върху движението на капитали още преди въвеждането на единния европейски акт от февруари 1986 г., както и преди въвеждането на Директива относно капиталовите потоци (88/361/ЕЕС), приета от Съвета на министрите на ЕИО през юни 1988 г. Това са страни като Великобритания, която либерализира движението на капитали още през октомври 1979 г., Германия и Холандия от 1981 г. "Бялата книга" установи "завършването на вътрешния пазар", като изостави идеята за пълно хармонизиране и залегналите предварителни национални правни уредби и се даде приоритет на принципа на "взаимно признаване. Тя даде нов тласък на развитието на общността, което намери израз и в появата на единния европейски акт.
Тази концепция изхожда от факта, че законодателствата на страните членки са сходни от фундаментален характер като опазване интересите на потребителите, сигурността на спестителите и т.н. Така с много ниска цена и при минимални изисквания за хармонизиране на законодателствата се постигна съгласие, защото, както беше посочено в нормативните уредби на страните - членки на ЕС, се преследват едни и същи цели. Така развитието на европейските интеграционни програми се усилва без предварителното унифициране на правните им уредби. Тези мерки, съчетани с приемането на Втората директива за банкова координация и инвестиционни услуги (Second Banking Coordination and Investment Services Directives), на практика доведе до въвеждането на различни нива на либерализиране на движението на капиталите от страните членки през 1990 г., като Испания, Гърция и Португалия получиха право да адаптират банковите си политики до края на 1992 г. На практика законодателните разпоредби, които оказаха най-силно влияние върху процесите на либерализиране на банковия пазар в общността, бяха Първата и Втора банкови директиви, въведени респективно през 1977 и 1989 година.
Съгласно разпоредбите на Първата банкова директива тя потвърждава принципа на свобода за всяка една банка на страна членка на общността да се установи във всяка друга страна членка. При условие обаче че тази банка кандидат съблюдава и приема юрисдикцията на приемащата страна и спазва всичките задължения, които произтичат от него, независимо от факта дали това се отнася до инсталирането, или за контрола на текущата активност.
По това време обаче условията за приемане оставаха значително различни от страна в страна по специално в областта на минималния изискуем капитал или при наличието на значителен контрол над валутните курсове, което правеше тази директива практически твърде малко приложима.
Първата банкова директива въвежда следните по-основни правила на поведение в банковия сектор, а именно:
а) формулира определението "кредитна институция";
б) постановява минимално изискуемия капитал за оторизирането на кредитните институции в страните членки;
в) въвежда принципа на национално третиране и изисква от страните членки да елиминират критерия за икономическа необходимост по отношение на учредяването на клонове на кредитни институции, инкорпорирани в други страни членки;
г) създава Банков надзорен комитет, чиято главна задача е установяването и прегледа на степента на ликвидност на банките и тяхната платежоспособност, както и да съдейства за постигането на по-голяма степен на коопериране между националните банкови надзираващи органи.
Втората банкова директива е основното ядро на Единната пазарна програма за либерализиране на банковите услуги. Тя радикално прекроява рамката на банкирането в ЕС, оказва влияние върху внимателното проследяване и надзор над реалния сектор на икономиката, и по-специално върху структурата на промишлеността. Тя дава рамката за регулиране на банковия сектор на ЕС и решава много от проблемите, останали нерешени в Първата банкова директива, като например премахването на бариерите и даването на "един паспорт" на банките при провеждането на тяхната дейност в различните страни от ЕС.
Тези генерални принципи, които бяха отразени в единния европейски акт, намериха своя израз в приемането на Втората директива за координиране в областта на кредита, която беше приета на 12.12.1989 г. и влиза в сила от 1.01.1993 г. В този текст, който модифицира и допълва този от 1977 г., принципът на взаимно признаване преурежда напълно свободата на установяване благодарение на приемането на единния лиценз на общността, докато се появява и друга иновация, а именно свободното предлагане на услуги. Единният лиценз означава, че една банка, която е получила позволение да се установи в дадена страна, може без наличието на допълнително позволение да отвори филиали в други страни от общността. Приетото установяване съгласно този принцип е подчинено на юрисдикцията на страната, която иска да отвори филиал: а по-нататък провеждането на предварителния и предпазлив контрол вече се провежда съгласно правилата на страната, която прима банката.
Тази директива има твърде радикален характер като например решението, което дава права на банката да създава филиали в пет или шест страни от общността. В този случай банката има нужда от получаването само на едно разрешение - където е главното - седалище, а не и получаването на позволения от всяка страна членка, в която банката се установява, както това се изискваше съгласно миналите разпоредби.
От друга страна, Втората директива за банките скъсва с традицията за териториалност, що се отнася до контрола на банковата дейност. Както подчертава П. Клароти, "принципът на национален суверенитет, който винаги е съставлявал важна пречка пред европейската интеграция, всъщност напълно пропада чрез приемането на тази директива"1, и на второ място от взаимното признаване на регламентациите произтича взаимното признаване на властите, които трябва да ги респектират или съблюдават, властите на приемащата страна, която изоставя своята компетентност, техните компетенции само на тези власти, където банката е регистрирана.
По-важните разпоредби на тази директива могат да се синтезират в следните формулировки:
а) установяването на условия за свободното предоставяне на банкови услуги, като се приема принципът на взаимното признаване на единна банкова лицензия или паспорт, който елиминира необходимостта да се придобива местна банкова институция в приемащата страна с цел създаването на клонове и предоставянето на продукти, които са разрешени в страната домакин. Взаимното признаване покрива всички услуги, споменати в директивата, и се използва само при кредитни институции, оторизирани от местните им власти. Некредитните финансови институции могат също така при наличието на силен и стриктен контрол да бъдат взаимно признати като филиали на оторизираните кредитни институции;
б) въвежда принципа на контрол на страната домакин над клоновете на местни и други банки. Страната домакин запазва контрола си над провеждането на парично-кредитната си политика и носи пряка отговорност за надзираването на степента на ликвидност;
в) хармонизира ключовите надзираващи стандарти, отнасящи се до минималния изискуем капитал по отношение на повечето от акционерите на кредитната институция, както и на банковите ограничения за участие извън финансовия сектор;
г) премахва изискванията за отваряне на клонове с цел поддържането на минимално ниво от изискван капитал, което е пречка за свободното установяване на клонове в други страни.
Либералните изменения на правната уредба на банковата дейност в ЕС все още не решава всички належащи проблеми, оформящи напълно свободни принципи на опериране на кредитните институции. Така например Втората банкова директива не урежда някои противоречия като:
а) тези благоприятни въведения се отнасят до отварянето на клонове, а не на филиали. Последните имат собствено правно регламентиране и остават подчинени на приемащата страна за сметка на улесненията, които произтичат от единственото разрешение, получено от централата на банката за отварянето на клонове;
б) признаването на компетенцията на страната с главно местонахождение се отнася само до стриктното регламентиране на банковата дейност, което се отнася до получаването на разрешение и за провеждането на внимателен контрол; за допълнителните операции клоновете остават подчинени на правните норми на страната-домакин, що се отнася до парично-кредитната политика. Така например единният лиценз не освобождава клоновете на чуждестранните банки, установили се във Франция, да респектират забраната относно срочните депозити.
През 90-те години последователно бяха приети и други директиви, които уреждат допълнително либерализирането на банковия пазар. Това са Директивата за "пране на мръсни пари" (1991 г.); Директивата за управление и контрол при кредитиране в големи размери от кредитна институция (1992 г.); Директивата за надзор на кредитните институции на консолидирана основа (1992 г.); Директивата за капиталовата адекватност на инвестиционните фирми и кредитните институции (1993 г.); Директивата за гарантиране на схемите за гаранции на депозитите (1994 г.) и т.н. Минималното хармонизиране на националните правни норми се отнася до условията за получаване на разрешение и до условията, при които може да се упражнява банкова дейност. Първоначалният минимален капитал за установяване на кредитна институция е фиксиран на 5 млн. екю. Първоначалната вноска за отварянето на нов клон на дадена банка се равнява на половината от изисквания за тези цели собствен капитал съгласно законодателството на страната домакин за откриването на нови банки2. Кредитната институция, която иска разрешение, трябва, от една страна, да декларира точно и да идентифицира главните акционери, както и общата сума на тяхното участие. (Това се изисква с цел да се осигури едно управление - внимателно и сигурно.)
От друга страна, максималният размер на участия на нефинансови институции, които банките могат да определят, са фиксирани на 15% от собствените фондове - за едно индивидуално участие, и на 60% - за повече от едно участие. Трябва да се подчертае, че страните членки остават свободни да наложат на банките, чието седалище е на тяхна територия, мерки, които имат ограничителен характер.
Свободното предлагане на банкови услуги съгласно втората директива позволява
всеки финансов посредник, чието седалище е в дадена страна на общността, да има право да разпределя пряко своите продукти и услуги в другите страни на общността, без да е необходимо да открива специализирано представителство на отделните пазари. Минималната хармонизация трябва да избягва да се изнасят банкови продукти, несъвместими с правната рамка на приемащата страна. В областта на потребителския кредит например страните-членки на ЕС приеха директива, която фиксира общи минимални норми за защита на европейските потребители. Тук също националните регламентации продължават да се прилагат стриктно.
Важно е да се отбележи, че освен Втората директива са приети и други разпоредби, които се отнасят до банките и чрез които се определят съвместни правила за функциониране на Общия банков пазар. Една от най-важните е т.нар. коефициент на платежоспособност, залегнал и в "Бялата книга", който показва покриването на задълженията на банката от собствени фондове или чрез провизии.
Европейският коефициент е с много по-високи изисквания отколкото е например т.нар. отношение на Кук, на основата на който е въведен (провизиите за суверенен риск не влизат в изчислението на коефициента).
3. Отражението на единния вътрешен пазар върху формирането на единен пазар за финансови услуги.
Европейското икономическо пространство е многоаспектен процес, в който се преплитат новите идеи в унифицирането на търговската, финансовата и парично-кредитната политика. Създавайки единни правила за банките ЕС, институциите на общността целят, от една страна, да се усъвършенства единният вътрешен пазар, чиито банкови стоки и услуги са едни от главните съставни елементи, и от друга, да се повиши степента на конкуренция.
Идеологията на създаването и законодателното унифициране на европейския банков пазар се основава на принципите на либерализма. Пазарните отношения са тези, които предполагат възникването на икономическа ефективност и нарастване на производителността в отделните страни членки в условия на нарастваща конкуренция. Единният европейски акт също е инспириран от тази философия и цели да омекоти главните недостатъци на конкуренцията.
На основата на конкуренцията банковата интеграция придобива положителни черти, съдейства за европейския икономически растеж, за по-доброто разпределение на ресурсите чрез диверсифицирането на предлаганите финансови услуги и усъвършенстването на банковата организация и политика.
В тази връзка възниква въпросът в състояние ли са разпоредбите, залегнали във Втората банкова директива, да изострят конкуренцията между кредитните институции, като това намери израз в разширението на гамата от предлагани банкови продукти.
Все още не може да се пренебрегне фактът, че националните финансови системи се различават по размера на техните дейности, които са разрешени за различните категории банки и финансови институции. Познати са моделът на специализиране на банковата институция, характерна за англо-саксонските страни или Италия, моделът на универсалната банка, в които няма особено разграничаване на предлаганите банкови услуги като този в Германия и т.нар. посреднически модел, който е най-ярко изразен във Франция.
Поради разликата прилаганите модели на банкови системи и отхвърлянето на принципа на пълно предварително хармонизиране на банковата политика на практика Втората директива дескриминира страните. Клон на чужда банка, установен в дадена страна членка на общността с по-либерално законодателство и регламенти, разполага с преимущества пред локалните банки, защото може да предлага продукти или да извършва сделки, които не са й позволени в страната, където е централата на банката. Така например се забранява на италианските и белгийските банки да имат пряко дялово участие в индустриалните предприятия. Но в Германия обаче филиалът на тези банки има право на контролен пакет акции от промишлените предприятия и това му дава преимущество пред локалните банки. Банките от Великобритания могат да интервенират пряко на фондовите борси на други европейски страни, докато френските банки трябва да минат чрез посредник, за да излязат на фондовата борса, дори за да извършват операции на парижкия пазар.
В действителност съзнателно прокараната дискриминация и неравнопоставеност с чуждата конкуренция на националните пазари се очаква да породи стимули за разгръщането на динамичен процес на сближаване на националните финансови регламентации. Очаква се действието на пазарните сили да създаде подходящи условия за конкуренция между всички финансови институции. Втората директива трябва да даде допълнителен тласък на процеса на дерегламентиране и се очаква в общ план, че тези национални системи ще се сближават постепенно и ще приемат модела на универсалната банка.
Формирането на единния пазар за финансови услуги се отразява непосредствено върху различните компоненти на предлаганите услуги на финансовия пазар и върху субектите, които участват на него. Една от най-характерните черти от интегрирането на финансовия пазар е изменението на цените на банковите и кредитни услуги за клиентите, т.е. маржата между лихвата, начислявана върху заемите (или съответно плащана по депозити) ,и тримесечните междубанкови лихви.
Както вече бе подчертано, след въвеждането на единния вътрешен пазар се засили конкуренцията на банковите и кредитни пазари. Бяха направени малки корекции в цените на финансовите услуги поради изменените конкурентни условия. Цената на корпоративните заеми, отпускани както на малките, така и на по-големите фирми, слабо се понижи с изключение на тази в Ирландия, Франция и Испания, където отклонението към понижение беше по-значително. Гръцките банки и тези в Дания също относително намаляват цените по корпоративните заеми, отпускани на големите фирми.
Сред банките и техните клиенти в страните на ЕС беше направено социологическо проучване относно влиянието на единния вътрешен пазар върху сектора на финансовите услуги. Данните показват, че споменатото намаляване на цените много слабо може да се отдаде на въвеждането на единния вътрешен пазар.
Цените на кредитите за дребния бизнес и залозите също така слабо се понижиха в рамките на ЕС, независимо от факта, че спадането на цените беше по-малко, отколкото тези в корпоративния сектор. Банките в Ирландия, Франция и Испания са тези, които най-силно понижиха цените по споменатите финансови услуги. Съгласно споменатото проучване, направено в рамките на банковия сектор на ЕС, този спад в цените в Испания, Гърция и Италия се дължи най-вече на влизането в сила на ЕВП.
В периода 1978-1985 г. цените на корпоративните заеми относително се уеднаквяват в ЕС, но в последващ период този процес като че ли не продължава. Залозите и заемите за търговията на дребно се адаптират в ЕС в периода 1978 до 1985 г., при положение че има дерегулиране на лихвените проценти. В периода 1978 до 1995 г. цените на депозитите също относително се конвергират в рамките на ЕС, но под влияние на ЕВП.
Един от главните въпроси, които възникват, е относно перспективите за потребителите на финансови услуги след въвеждането на ЕВП. Те включват редица неизвестни, свързани с отражението на ЕВП върху системната стабилност на банковата система на страните членки на ЕС, с протекцията за потребителите при рискови операции, със сигурността на кредитните институции, които предлагат тези банкови продукти и услуги. Общата оценка е, че ЕВП създава конкурентни условия на банковия пазар, но това засилване на конкуренцията се съпровожда с необходими мерки за защита на потребителите.
Рискът относно нарасналата нестабилност и устойчивост, свързани с прехода от една относително високо регулирана и протежирана банкова система към една по-отворена и либерализирана система, е също обект на изследвания. Нарасналата конкуренция може да подкопае предоставянето на заеми при по-нисък риск или на заематели с по-висок риск. Банките провеждат една активна политика по пасивните операции в баланса, като се борят за привличането на депозити и по този начин се намалява спредът между лихвите по депозити и заеми.
Възможното преодоляване на възникващите рискове е съзнателното ограничаване на банковата дейност и намаляването на лихвените проценти. Друга рискова ситуация на финансовия пазар може да възникне дори и при внимателен банков надзор, когато някои нови участници на този пазар съзнателно държат ресурса си под изисквания минимум капиталова обезпеченост.
Също така острата конкуренция при внедряването на нови банкови продукти на практика усилва несигурността и нестабилността, особено в условия на свиване на парично-кредитното предлагане.
Общата стратегия на банките след влизането в сила на ЕВП е внедряването на нови продукти и услуги и диверсификация на продуктовата линия в области като застраховане и управление на инвестициите чрез придобиването на акционерни дялове с други финансови организации. Изборът на потребителите беше разширен значително при положение, че банките и другите финансови институции станаха значително по-агресивни при предлагането на нови банкови продукти, при спестяванията и заемите, при оценката на капитала и риска.
Друго проявление на ЕВП е интернационализирането на банковите и кредитни условия и дейността по сливане и придобиване на дялови капитали.
Преди въвеждането на ЕВП интернационализирането на пазарите в ЕС се развива по-силно в едрото банкиране и инвестиционното кредитиране и сравнително по-малко в банкирането на дребно. Международната търговия на финансови услуги се увеличи както в рамките на ЕС, така и между страните на ЕС, така и с партньори извън регионалния блок.
Нарасналото значение което банките придават на ефекта от предлагане на нови продукти, на икономиите, на разпределението на вътрешния капитал и на управлението на риска, поставят нови изисквания и пред притежателите на акции. При стратегическите пазарни проучвания банките преоценяват стратегията си в ключови области, като се подобрява подборът на потребителите и се повишава качеството на услугите. Нарасналата секюритизация е всъщност другото проявление на тези промени. В Германия нарасналата секюритизация на средните компании е значителен фактор в политиката на банките за повишаване на инвестиционните им възможности. ЕВП тласна напред и улесни промените на европейските капиталови пазари, като това не премахва влиянието на глобализацията и технологиите.
Вероятно най-значителното влияние на ЕВП беше подпомагането на външната икономическа среда, което се характеризира чрез движението към по-голяма конкуренция. В този контекст здравата и обоснована политика на ЕС, както и изискванията на политиците на ЕС към освобождаването на пазарите, както и развитието на отворена банкова конкуренция в Европа без съмнение подпомогнаха да се придаде конкретна форма на очакванията на банкерите от ЕС. Затова е добър пример подготовката на банките за влизането в сила на Европейския паричен съюз.
Банковата интеграция се провежда по няколко направления и във взаимовръзка с другите елементи на европейската интеграция. Отварянето на финансовите посредници се обуславя от експанзията на търговския обмен. Те са пряко засегнати и от разпоредбите, които благоприятстват единния пазар на услуги, а именно финансовите услуги в широк смисъл, като се прибави застраховането. Свободното предлагане на услуги се обуславя от свободното движение на капитали. То предлага възможности на финансовите институции като либерализиране на операциите с капитал.
4. Европейското финансово пространство след влизането в сила на Икономическия и валутен съюз.
Функционирането на европейската валутна система и използването на екю като главно разчетно средство на общността създадоха основата, върху която се изгражда бъдещото функциониране на Икономическия и валутен съюз. Върху оформянето на единното финансово пространство в някаква степен допринесе и развитието на пазара на частното екю.
Към края на 1990 г. очакванията, съпътстващи създаването на Икономическия и валутен съюз, подбуди редица участници на международния капиталов пазар да влязат в пазара на частното екю, и по-специално в сегмента на облигационните заеми, които бяха показали бърз растеж през 80-те години. След подписването на Договора от Маастрихт през декември 1991 г. финансовите посредници се насочват към използването на частното екю като инструмент за единен европейски облигационен пазар.
Практическото изпълнение на тази цел намери израз във високата активност на този пазар още от 1992 г. Спадането на пазарния курс на екю към този, определен на база кошница от валути, обуславя използването на екю като предпочитан парично-кредитен инструмент при емисии на облигационни заеми. Емисиите в екю непосредствено зависят от политическите и икономическите условия в ЕС. Така например референдумът в Дания се отрази неблагоприятно на този пазар и инвеститорите започват да губят интерес за този вид облигационни емисии, деноминирани в екю.
На другите сегменти на капиталовия и валутен пазар, и по-специално на валутния, пазарният валутен курс се откъсва от централно определяния курс на екюто. На междубанковия пазар системата на компенсаторно изравняване на интервенциите във валути, деноминирана в екю, продължи да действа. Операциите на вторичния капиталов пазар с ценни книжа, деноминирани в екю, също се провеждат.
Това ни позволява да заключим, че един от първите резултати от споразуменията в Маастрихт е превръщането на екю в един от парично-кредитните инструменти на европейския финансов пазар, независимо от тясното и ограничено използване. Могат да се подчертаят обаче някои характерни черти, които показаха, че:
1) Основата на пазара на екю продължава да е стабилна;
2) Екюто - като кошница от валути, позволява на финансовите посредници и операторите на пазара да се предпазват от възможни шоковете, дължащи се на девалвация на валутите на страните - членки на ЕС;
3) Екюто се оказа относително стабилен парично-кредитен инструмент, тъй като в неговата относителна стойност, която зависи от кошницата от валути, се съдържат коригиращи механизми, които автоматично връщат пазарните цени на екю около централно определяните курсове;
4) Екюто е инструмент за протекция срещу валутните рискове и на лихвените проценти.
В тази връзка много от опериращите агенти на пазара продължават и ще продължават да използват екю като разчетен инструмент, за плащане, за диверсифициране на рисковете, за допълнително финансиране или като средство за плащане. Този опит за използването на европейската парично-кредитна единица в частния финансов сектор допринесе значително за усъвършенстване на механизмите и функционирането на бъдещето европейско валутно и финансово пространство в условията на пълна интеграция.
Независимо от проблемите, които имат страните членки да достигнат критериите от Маастрихт и нарастващите икономически и социални проблеми в ЕС, е вероятно Европейският паричен съюз да влезе в сила, както беше предварително заявено - от 1.01.1999 г. Страните - членки на ЕС, придобиват редица преимущества от влизането в сила на валутния съюз и от въвеждането на единна валута - евро. Единната валута ще намали относително разходите по сделки с валути, ще намали рисковете при промяна на валутните курсове, ще тласне напред конкуренцията и ще доведе до улеснение на развитието европейските капиталови парзари.
Освен това тя ще допринесе за утвърждаването на едно по-ефективно европейско пространство, което ще създаде необходимите условия за по-бързото адаптиране на страните членки към външните шокове.
Европейският паричен съюз (ЕПС) е върхът и крайната точка на четири десетилетия европейска икономическа интеграция, която ще допринесе до голяма степен за политическото единство в Европа. Остават естествено много механизми, които трябва да се усъвършенстват, но политическите и икономическите условия за влизането в сила на Европейския паричен съюз са постигнати.
Има единно разбиране относно макроикономическото регулиране: парично-кредитната политика трябва да се ориентира към стабилността на цените; бюджетната политика - към стабилизирането в средносрочен и дългосрочен аспект на публичните финанси. Освен това има единно виждане по структурните реформи, по трудовия пазар и за постигането на неинфлационен икономически растеж.
По-голямата част от страните - членки на ЕС са постигнали висока степен на макроикономическа конвергенция. В петнайсетте страни от ЕС инфлацията никога не е била толкова ниска от 35 години насам (2,1/4 % през 1997 г.) Във всички страни членки с изключение на Гърция се очаква инфлацията да бъде по-ниска от 3% през 1997 г. и по този начин се изпълняват изискванията по договора от Маастрихт.
Значителен прогрес беше реализиран в областта на бюджета. В целия ЕС дефицитът на държавната сфера ще бъде също според прогнози - 3% от БВП през 1997 г. Бяха създадени институции, които осигуряват доверието към евро. Независимостта на Европейската банка се гарантира от нейния устав, който предвижда ясно, че парично-кредитната политика ще се основава върху нисък темп на инфлация. Освен системата за бързо интервениране тя има прерогативи за оздравяване на обществените финанси и въобще за създаването на условия за парично-кредитна и финансова дисциплина и сигурност в рамките на ЕС след януари 1999 г. За Европа е от значение постигането на икономическо равновесие в средносрочен аспект. Безработицата и негъвкавият пазар на труда са проблеми с дългосрочно действие за страните от ЕС и съществува рискът те да подкопаят доверието към евро. Например негъвкавият пазар на труда ще пречи при провеждането на ограничителни макроикономически политики.
Влизането в сила на ЕПС ще превърне евро в едно от главните резервни и платежно-кредитни средства на международната валутна система. На този етап е твърде трудно да се правят прогнози относно бъдещата роля на евро сред останалите резервни валути. Може обаче да се предположи, че неговата позиция ще зависи от стабилността на неговата база, или с други думи - от поддържането на макроикономическата конвергенция между страните членки, от ритъма на структурната реформа, от размера на сделките в ценни книжа, деноминирани в евро на международните капиталови пазари не само в Европа, както и от политическото сцепление на страните - членки на ЕПС.
Дългосрочните последствия от използването на евро зависят от много несигурни променливи. До определен момент може използването на единната европейска валута да стимулира капиталовите пазари, като се засилва тяхната конкурентоспособност, гъвкавост и ликвидност. Еврото може също така да конкурира долара в качеството му на главно резервно и платежно средство. Едно такова предположение обаче крие много неизвестни от вътрешен и външен икономически характер и се обуславя от общата макроикономическа стабилност и експортен растеж на страните от ЕС. Естествено остават значителни неизвестни. Възможно е да продължават да се развиват неблагоприятните тенденции в ЕС, свързани с нисък икономически растеж, с нарастването на бюджетните разходи поради остаряването на населението, и съответно на социалните разходи.
Всичко това може да не позволи на тези страни да преодолеят дългосрочните бюджетни дефицити, поставящо под съмнение стабилността на цените, икономическото преструктуриране и повишаването на конкуренцията на европейските стоки. Този песимистичен вариант може да се отрази неблагоприятно на относителната стабилност и привлекателност на евро като международно резервно и платежно средство.
На практика евро трябва да улесни международното икономическо коопериране в рамките на ЕС. При положение че то допринесе за стабилизиране на валутнокурсовите съотношения и за преодоляване на колебанията на капиталовите пазари, като се елиминират значителен брой важни за международните плащания валути, може да се счита, че евро успешно изпълнява ролята, отредена му в интегрирането на паричните и банкови системи в Европа.
От теоретична гледна точка валутите на САЩ и на ЕС ще се колебаят в рамките на тесни граници, а относителните конкурентни позиции и нивото на относителните цени ще се променя бавно и предсказуемо. Постепенното изменение в курсовите съотношения няма да влияе отрицателно по посока към силни изменения в конкурентните позиции на трите центъра на международните икономически и търговски отношения - САЩ, Япония и Европа.
Всъщност ролята, която се отрежда на евро в ЕПС, не е свързана толкова със съображения за въвеждането на нова международна парично-кредитна единица, която да замести долара. Влизането в сила на евро се обуславя от непосредствените необходимости на страните - членки на ЕС, свързани с повишаването на икономическите предимства от интеграцията, т.е. това са очаквания за икономии от растежа, за намаляване на разходите по различни видове търговски и финансови сделки. Тези преимущества не могат да се получат, ако по-голямата част от страните - членки на ЕС, не се присъединят към ЕПС и не покрият изискваните условия, фиксирани с критериите от Маастрихт.
Много от икономистите считат, че евро ще изиграе ролята на катализатор при интегрирането на европейските финансови пазари - парични и капиталови. Едно от вижданията е, че поради премахването на фактора колебания на взаимните валутни курсове в рамките на ЕС рискът върху взетите кредити ще стане по-голям на облигационния пазар за държавни емисии. Също така се очаква евро да позволи на частните заематели да мобилизират капитали при по-ниски разходи, т.е. без посредничеството на банките, което на свой ред може да стимулира и да разшири емитирането на облигации от предприятията.
Размерът и ритъмът на трансформиране на тези пазари ще зависят от еволюцията и развитието на правните норми, регламентиращи тези процеси и по специално от правната рамка и поведението на инвеститорите. Счита се, че еврото ще засили още повече конкуренцията между самите банки, както и между банките и другите източници за финансиране.
Процесът на приспособяване на банковите и кредитни пазари в рамките на ЕС се оказа продължителен и труден поради високата степен на обособеност на националните банкови системи, правила на опериране и регулиране на банковата и кредитна дейност. Регламентирането на банковата и кредитна дейност, различаваща се по територията на страните от ЕС, в крайна сметка беше унифицирана на основата на практическото адаптиране на банковите системи към динамичните процеси, извършващи се на европейския пазар. Очакванията за пълна хармонизация на банковата дейност не се оправдават и поради това ЕС въвежда правила за поведение, които дават рамката, в която банките трябва да очертават своята политика и стратегия. Влизането в сила на ЕПС още повече ще засили интегрирането на паричните и капиталови пазари и ще допринесе за окончателното формиране на европейското финансово пространство.
Електронните издания: проблеми и перспективи
Вкрая на XX век информационното обслужване се променя изключително динамично. Причина за това са навлизащите нови мултимедийни форми, бързо изменящите се потребности от информация, както и масовото навлизане на електронни и дигитални издания. Параметрите, които формират целостта на информационното осигуряване, са: крайният формат на данни или формата, под която се поднася информацията за ползуване; съхранението на тази информация; възможностите за достъп до информационното издание.
Създаването на едно издание независимо дали то е изградено на основата на първична, или на вторична информация, започва от хартията, минава през микрофилмите и CD-ROMs, за да достигне до on-line изданията в Web-мрежата. Всяко ниво допринася за разширяване на достъпа до самата информация. Форматните реализации са дело на издателски и библиотечно-информационни общности. Сред първите са такива авторитетни издателства, като Elsevier, Springer и Academic Press, които от 1996 г. имат собствена уеб-страница и предлагат електронна версия на най-популярните вестници и списания като Business Week, Time, Wall Street Journal, USA Today и др. Уебмрежата създава предпоставки за успешно приложение на формати като видео, аудио, моделиране и симулация (виртуалната реалност). Това са и изданията на бъдещето.
Възникването на електронна информация поражда необходимост от създаване на електронен архив. Създаването и организацията на подобен архив зависят от предварително поетите задължения и от реалните инвестиции. Материалите в архива се обработват задължително и се актуализират периодично.
Задълженията включват избор на формат за данните и изработване на стратегия за балансиране на достъпа. Създаден веднъж, електронният архив следва да се поддържа в технологично отношение, което е свързано с показателя "пределност" на инвестициите. Т.е. ще бъдат ли достатъчни и постоянни, за да обезпечат подобна поддръжка.
Информационните издания се съхраняват, обработват и предоставят за достъп в библиотеката. Възникването на електронния архив не променя с нищо приоритетите в това отношение. Дори нещо повече - със своите конкретни действия библиотеката може да управлява и насочва достъпността на електронните издания. В този смисъл е изказването на Джон Барнс, че " много често се пренебрегва фундаменталната роля на библиотеката като хранилище на информация и културен център".
В началото на 90-те години се провежда експеримент като част от TULIP - Лицензирана университетска програма. Проектът обединява усилията на издателството Elsevier Science и 9 водещи американски университета по тестване на "системи за доставка чрез мрежа и директна употреба на изданието в потребителския компютър". На участниците в експеримента Elsevier предоста-вя необработени, сканирани данни и OCR интегриран текст от 43 издания с химическа и инженерна насоченост. Всяка библиотека участник поема отговорност по създаване и поддръжка на софтуер, а също и на система за местен достъп до изданието. Оказва се, че техническите изисквания за създаване на дигитален архив са най-голямата преграда за ефективно внедряване на подобна услуга. Причината е липсата на адекватна инфраструктура, независимо че съществува силна мотивация и точно познаване на потребителските нужди.
Друг важен проблем е осигуряването на достъп. Достъпността на електронния архив означава да няма загуба на информация, което от своя страна е свързано с технически разработки и складиране на защитни копия. Изискванията за постоянен достъп диктуват и местонахождението на архива. Въвеждането на електронни издания, като CD-ROM системи, проектите TULIP, CORE (CORNELL) и Red Sage (Калифорнийски университет), изискват локално складиране на архива и копиране за всяка индивидуална институция за разлика от книжното издание, при което достъпът е ограничен и е за определен период от време. От една страна, самият достъп се разширява и се постига преодоляване на ограниченията в ползваемостта му, но от друга, нарастват и разходите за многократни локации.
Установено е, че стойността на локалното архивиране на една колекция от 100 електронни издания в библиотеките на MIT за една година е 1000 щ.дол. на издание. Цената за архивиране на книжното издание (годишно) е само 85 щ.дол. В реални измерения ценовото несъответствие не е драстично, ако се разгледа от страна на увеличения достъп до електронния архив.
Икономическата реалност формира трета, комбинирана форма на централизиран архив и разпределение на разноските по неговото поддържане. Максимално разширение и ефективен достъп се постига при модела с една или няколко централизирани локации, достъпни за всички реални и потенциални потребители.
Централизираният архив покрива широк диапазон от заглавия и информационни материали. Всеки информационен потребител, например библиотека, информационна служба или библиотечно-информационно звено, получава лицензиран достъп до интересуващата я информация. Такъв достъп е значително по-ефективен, носи по-голяма печалба и спестява голяма част от разходите, правени от другите традиционни или електронни архиви. При подобен модел ресурсите се разпределят, но не в смисъл на разпределяне съдържанието на изданието, а на техническата експертиза и инфраструктура по самото архивиране и предоставен достъп до самото издание. По този повод в "Академичните библиотеки през 2000-та и след това" Джим Нийл подчертава необходимостта от "идеална библиотека, която да обединява колекции, технологии и експертиза и да съдейства при събирането и доставката на информация".
Създаването на електронния архив включва:
а) намиране на оптималното техническо решение за реализация;
б) дългосрочни вложения и перспективи;
в) въвеждане на централизирана версия на мястото на локалната.
Може би най-трудният и най-отговорният въпрос е кой следва да създаде подобен архив. Дискусията, проведена между библиотеките, които обслужват каталога на електронното списание ARL, показва, че по принцип издателите не са склонни да се нагърбят с такава задача. Вероятността да се окажат погълна-ти или закрити е значително по-голяма отколкото при научноизследователските библиотеки. В една пазарна система подобна отговорност трябва да се поеме от този, който разполага със средства и база. Но тъй като създаването на един електронен архив е принос към благото на обществото, то той заслужава подкрепата на данъкоплатците.
Ключов елемент в електронната среда е архивирането. Участници в "захранващата последователна верига" за предлагане на информация са:
- издатели;
- дистрибутори;
- библиотеки.
Ако издателят стане отговорното лице, то първото изискване към него е да има опит и техническа експертиза. Създаването на постоянен архив е сериозно начинание както в икономическо, така и в техническо отношение. То значително се различава от традиционния модел на създаване, управление и разпространение на печатна информация. Системите за достъп и поддръжка в световен мащаб нямат много общо с производствената структура на печатните издания. Повечето издатели, предимно малки професионални организации и академични общности, не притежават финансови и технически възможности за създаване и поддръжка на такъв архив. Дори техническите проблеми да се преодолеят, остава изискването за постоянен достъп. Според Невил и Шибъл "много от издателите на електронни списания пазят бекфайловете в своите уебстраници, но само част от тях гарантират постоянен достъп до тези файлове. Издателят може да спре определено заглавие или изцяло да излезе от този бизнес. " Спре ли изданието, малко е вероятно старите броеве да се запазят като архив. От друга страна, този издател ще архивира предимно собствените си издания и в редки случаи други, по-известни например. Реално такова съхранение запазва незначителна част от каталога на една библиотека. Така създаването на обществен, централизиран архив от страна на издателя е малко вероятно.
Пазарностопански модели Социалното пазарно стопанство в Германия
Социалното пазарно стопанство е само по себе си икономически строй, опиращ се на системата на свободното пазарно стопанство, целта на което е обезпечаване на ефективността на икономиката и социалната праведливост при висока степен на индивидуална свобода.
Социалното пазарно стопанство е и форма на организация на стопанския живот, която почива на идеята за изграждане на определени отношения между стопанските субекти, подчинени на съответни принципи и норми. Тези принципи се основават на конституционални елементи за правна и търговска свобода, свобода на пазарното ценообразуване, частната собственост и не на последно място - на стабилна парична и финансова система.
Този пазарностопански модел се основава на определени теоретически концепции и на изграден организационнополитически ред при наличие на динамични икономически реалности. Благодарение на този ред стопанството в Германия успя да осигури уникално за цялата история на немския народ благосъстояние и социално равенство в условията на действителна стабилност. Стигна се до характеризиране на успеха на този строй като "немското икономическо чудо".
В действителност немската икономика успя да постигне тези ефекти като резултат от проучване и отстояване на важните принципиални положения на теоретичния модел на социалното пазарно стопанство. Тяхното съвременно звучене днес е още по-силно, отколкото при създаването на концепциите и последвалите първи стъпки на практическо прилагане след края на Втората световна война.
Стопанството в Германия днес повече от всякога се основава на стабилна и функционираща ценова система при наличие на частна собственост, съчетана с отговорността на собствениците, в условия и среда на свободна конкуренция, поддържана от определена държавна намеса.
На второ място то се основава на така провеждана парична политика в краткосрочен и дългосрочен времеви период, осигуряваща силна национална парична единица. Постигането й елиминира продължителните колебания в равнището на цените в едно или друго проявление.
На трето място се преследва политика на макроикономически растеж, създаващ условия за иновации, инвестиции и заетост, и на политика на макроикономическа стабилност.
На четвърто място се акцентира върху развитието на социалноосигурителната система и политиката на доходите, осъществявана с един своеобразен финансов инструментариум. Към този кръг спадат важни социални принципи - равният шанс и социалната справедливост, оформящи социалния облик на системата.
Съчетаването на конкретни стопански политики и принципи оформя социалното пазарно стопанство не само като един пазарно-ценови механизъм, изграден от икономически и социални политики, а нещо много повече, в което се залагат организацията на обществената система в Германия, свързана с кооперативния федерализъм, солидарността, социалната обвързаност на собствеността и демократизацията на икономиката.
Хармоничното съчетаване на принципите, върху които се базира социалното пазарно стопанство в Германия, дават възможност за постигането на онзи стопански ред, който осигурява благоденствието и благосъстоянието. Тогава ние по естествен път си задаваме въпроса кое отличава този вид стопанска организация от организацията на стопанствата в другите страни.
Принципите и методите на действие в икономически, социален и политически смисъл, на които се опира системата на социалното пазарно стопанство, коренно се различават от тези в централизирано управляваните стопанства и в същото време можем да кажем, че не съществуват генерални различия с тези на другите пазарно устроени стопанства.
При централизирано управляваните стопанства основната част от икономическата дейност се определя от предварително начертани задължителни цели за осигуряване с ресурси, производството и разпределението на благата. Налице е силна институционално-йерархична структура на управление, често дори като утежняваща бюрократична машина, която има за цел да координира стопанската дейност и да не допуска нерационално използване на производствените мощности и безработица. Държавата е тази, която определя какво, как и за кого трябва да се произвежда посредством стопанско планиране и пряк административен контрол. Невъзможността да бъде осъществена пряка връзка между отделните производствени звена и между производителите на стоки и услуги, както и неадекватната държавна политика много често водят до неефективно и нерационално използване на ресурсите.
В другия основен тип организация на стопанството - пазарната, принципите, белезите и характеристиките водят до специфична структура и протичане на процесите.
Подхождайки към пазарноорганизираните стопанства като към три основни типа: англосаксонски, японско-източноазиатски и немско-западноевропейски, можем да очертаем няколко важни характеристики, които придават специфичния облик на разглежданите системи. В основата на различията поставяме мястото и ролята на държавата по отношение на стопанството и обществото.
Англосаксонският тип система се отличава с отдаване на първостепенно значение на пазара и неговото стимулиращо значение за по-голямата ефективност на частната дейност спрямо държавата.
Още от времето на Адам Смит в икономическата теория се отдава първостепенна роля на пазара и ефективното разпределение на стопанските блага. Това е и ръководното начало на този тип пазарна система. На пазара и пазарния механизъм е определена голяма роля в управлението, а функциите им, осигурявани чрез разнообразни институции, са насочени към постигане на висока производителност и ефективност. Този тип система се базира на свободното съотношение на силите, на свободата на индивидите, на "невидимата ръка на пазар", които имат стимулиращи функции.
Държавното участие в стопанската и обществената сфера е с малък обхват и то не носи характера на активно въздействие. Държавата се ограничава в прякото владение на ресурсите, намесата й е в производството на обществени блага, т.е. тя присъства в случаите, когато се стига до определени ограничения в способността на частния сектор да посрещне определени основни нужди, да спомогне за правилния колективен избор (например законодателната структура, размера на военния сектор, разходите за други държавни блага и т.н. ).
В този тип система е силна антимонополната политика, провеждана от държавата, осигуряваща по-голяма свобода на бизнеса чрез изграждане на условия за поддържане на конкурентна пазарна среда.
При по-различни условия протичат процесите във втория тип стопанска система - японско-източноазиатската. Там се наблюдава точно обратното относно мястото и ролята на държавната стопанска политика. Държавата има определяща роля при формирането на стратегическия път на развитие на стопанството. Тя има решаващата дума за насочване на ресурсите в определянето на приоритетните направления. Особено силно внимание се отделя на индустриалната политика на държавата, изразяваща се в категоризирането на отраслите по степен на значение и произтичащите оттук различни производствени възможности и условия. Държавата е тази, която изгражда структура, следяща и провеждаща политика по отношение на производствените фактори, количествените и качествените параметри и др. Нейна първостепенна задача в тази връзка е обвързването на производството с научно-техническите постижения и отделянето на необходимите за развойна дейност ресурси.
Социалните проблеми, както и при англо-саксонската система, "не са оставени за решаване изцяло на пазарни механизми, но ангажиментите в тази област са значително по-скромни и са насочени преди всичко към елиминирането на социално неприемливи равнища на обедняване и подкрепа на системата на образование и здравеопазване"1.
Свой собствен път на развитие на стопанството е открила Германия. Нейната пазарна система в голяма степен може да бъде причислена към третия тип пазарна организация. Именно немското социално пазарно стопанство дава според нас спецификата на немско-западноевропейската система. То съчетава елементи както от англосаксонската, така и от японско-източноазиатската система на организация. Отдава се голямо значение на пазара и неговите механизми, като едновременно с това е издигната ролята и отговорността на държавата за социалното устройство и организация на процесите, които протичат в стопанството. Социалното пазарно стопанство е синтез на икономическа ефективност, следствие от взаимо-действието на свободните пазарни сили и социално уравновесяване. Личните интереси в общоикономически смисъл са напълно съгласувани.
В историко-политически аспект може да се каже, че изграждането на социалното пазарно стопанство се предшества от оповестяването през 1947 г. от американския външен министър Маршал един голям план, имащ за цел възстановяването на разрушеното западногерманско стопанство и тези на другите западноевропейски страни, пострадали от войната. Този план оказва не само огромна финансова и материална помощ, а се явява предпоставка за изграждането по-късно на модела социално пазарно стопанство в Германия.
В какво се състои една такава помощ?
Първо - в шанса за стопанска организация с помощта на победителите.
Второ - в капиталова помощ за разрушеното стопанство.
Трето - във валутната реформа и системата на свободното ценообразуване.
Благодарение на плана "Маршал" и желанието на Германия за икономическа промяна през периода 1945-1947 г. става възможно потискането на инфлационните процеси и разрушаващата несигурност в стопанските среди. На 20.06.1948 г. започва провеждането на парична реформа и с това става възможно полагането на практическо изграждане на социалното пазарно стопанство.
Паричната реформа е предизвикана от наличния през 1948 г. огромен излишък от парични знаци, образуван основно след 1933 г. и водещ до развитието на разрушителни за стопанството сили. За дребните спестители тази реформа означава стопяване на всичките им спестявания. Банковите сметки и паричните спестявания в райхсмарки се обезценяват до 6.5% от тяхната първоначална стойност.
В катастрофалната ситуация, в която се намира Германия, една такава "радикална хирургическа намеса" в паричната сфера изиграва благотворно влияние за стопанството като цяло - поврат към либерализирането му, преустройство на цялото парично обращение с реорганизирана и независима централна банка, създаване на монетарни предпоставки за основна промяна на цялостния икономически процес.
В историята има не малко примери за политическа ситуация, при която една страна има шансове за нова стопанска организация. Такава ситуация използва и следвоенна Западна Германия. Във вътрешно политическо отношение парламентарната демокрация, а във външнополитически аспект прозападната ориентация създават допълнителни предпоставки за утвърждаването на модела на социално пазарно стопанство.
Това положение е оценено по достойнство от Лудвиг Ерхард и Алфред Мюлер Армак, които изграждат нова икономико-политическа ръководна стратегия на страната за един "трети път" - между социалистическо, централизирано и пазарно стопанство. Те не желаят да следват пътя на плановоуправляваното стопанство на СССР, нито пък искат да приемат пазарна организация от довоенно време. Основната идея според тях се състои в следното: "В условията на стопанство, развиващо се при конкуренция, свободната инициатива да се обвързва със социалния прогрес, гарантиран не от друго, освен от пазарноикономическите резултати. "2
Тази концепция ни дава синтеза и съдържанието на модела социално пазарно стопанство. От една страна, ние намираме разгръщане стремежа на индивидите за социална сигурност и социална справедливост, а от друга, отношенията, които се пораждат на пазара. Оттук произтича икономическата жизнеспособност на модела. Тя може да бъде отразена с думите на Л. Ерхард за това, че който има идеи, решителност и смелост за риск, за него в тази пазарностопанска система има път, който може би не води непременно до богатство, но по който, ако се върви разумно, разкрива на отделната личност и на обществото изгледи за успех.
Предпоставки са наличието на необходимо познаване на стопанската и политическата среда, осъществяване на свободни стопански контакти между агентите, съобразяване с условията на пазара и подкрепа от страна на държавата. Оттук можем да направим извода, че отделният човек ще работи толкова по-добре, колкото е по-ясно, че резултатите от труда му определят собственото му положение - основен постулат, залегнал в учението на социалното пазарно стопанство. С намесата и на социалния компонент в него се счита, че "здравият егоизъм", съчетан със социалната отговорност, е всъщност двигателят на общественото благоденствие.
Домакинствата и предприятията са тези, които свободно и съзнателно съставят своите планове какво да потребяват и да произвеждат, да купуват или да предлагат на пазара, тъй като те се ръководят на първо място от своите потребности и най-добре ги познават.
Това означава разгръщане на индивида в ролята му на предприемач или потребител, развиване на предприемаческата инициативност и свободата в потреблението. Тези сложни отношения се регулират от конкуренцията - движещата сила във всяко едно стопанство, която дава възможност за намиране на по-добри решения и отговори, а в крайна сметка до достигането на високи икономически резултати за немското общество.
Това е от една страна. От друга, трябва да имаме предвид естествените склонности на участниците на пазарноорганизираното стопанство и стремежа им за спечелване на по-голямо пазарно влияние и съществуващата държавна стопанска политика.
Тук се "крие" именно ядрото на успеха на социалното пазарно стопанство, във възможностите на балансирането между процеса на конкуренцията - разностранен, динамичен и всеобхватен, и ефективната роля на държавната политика в стопанството на страната.
Държавната политика е насочена към една ефикасна и инициативна ограничителна политика, където пазарът регулира и обуславя механизмите. Тя не "пречи" на пазара и на конкуренцията, а предоставя възможности. Нейните цели се изразяват в поддържането на дееспособно пазарно стопанство, а средствата за въздействие не излизат извън пазарните предели. Нейна първостепенна задача е гарантиране функционалността на конкуренцията - "пулсиращия мотор на стопанството".
Държавата предприема различни икономически мерки, насочени към ограничаването или премахването на стопански групировки, изкривяващи конкурентната структура на пазара, и в същото време предполага мерки към ефективна организация на стопанския ред. До икономическите мерки стоят функции, присъщи на държавата, свързани със създаването на адекватни правни рамки, изграждане на инфраструктура, осигуряване с т.нар. обществени блага и с осъществяването на социални функции.
Съчетаването на икономическите функции на държавата със социалните й цели - социална сигурност, социална справедливост и социален прогрес, осигуряват кохерентност на организационно-икономическата концепция на социалното пазарно стопанство. В нея стопанските субекти развиват своята свобода и в същото време не стават ограничители за поведението на останалите участници, които преследват свои цели. Те се вместват в стопанската среда благодарение на рамковите условия, които предпоставя държавата, но разбира се, без да става ограничител в поведението им.
И още нещо много важно трябва да бъде отчетено, разкривайки същността на този тип пазарна организация. Социалното пазарно стопанство не би могло да носи допълнението социално, ако държавата не полага целеви мероприятия за социална защита на своите граждани, защото непосредствено до идеята за пазара и пазарните отношения, застъпващи принципите на свобода, стои със същата важност социалният принцип. Задача на държавата е да се осигурява в най-висока степен равноправни шансове, да предотвратява несправедливостите и да закриля социално слабите, да следи аксеологията на стопанския живот.
В едно общество, където личната отговорност на индивидите е така висока, както в немското, и икономическата политика на правителството е насочена именно към създаване на стабилен социален коректив, въпросите, които решава държавата, се свеждат до няколко направления. На първо място в решаването на проблемите, които се пораждат от взаимовръзката между икономическата и социалната дейност.
От една страна, всяка икономическа дейност оказва дъздействие върху социалното положение на индивидите и обратно, всяка социално-политическа дейност оказва влияние върху икономическата политика и развитието на стопанството. Взаимовръзката между двете бива решена чрез методи и средства, които дават желан ефект и за двете страни. Стига се дотам, че се постига високоинтегрирана среда за сливане на социалната сфера в обществената и икономическата сфера.
На второ място, проблемите за разрешаване се свеждат именно до границите на социалната политика - един сложен въпрос, и възможностите за вместването й в рамките на стопанско-политическата среда.
След претърпените трудности и настъпилия срив в някои изключително ориентирани в социален аспект стопанства - като бившите социалистически страни в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години, и кризите в накои западноевропейски, които упражняваха модела на социална държава - Швеция, Холандия, ни карат да смятаме, че са били пренебрегнати основни организационно-икономически предпоставки. Тези страни не намират оптималната структура, съчетаваща стопанските решения и мястото на държавата в управлението, празпределението и потреблението.
В германския стопански модел, за разлика от тези стопанства, съществува ясно отграничаване на икономическата и социалната политика на държавата, инструментите и принципите, на които те се основават.
Държавата се ръководи от това, че в икономическите принципи трябва да се залагат идеите на свободата, а в социалните - на отговорността. Държавната политика в икономическата и социалната сфера е да осигурява в най-висока степен равноправни шансове, да предотвратява несправедливости и да закриля социално слабите. Наред с отграничаването на двата основни кръга съществува в определена степен и преливане на проблемите. Социалната сфера на дейност почива основно върху политиката за равновесно състояние на пазара на труд, който има за задача да осигури правилното функциониране на производствените процеси, има като преимуществена цел осъществяването на свободния избор от стопанските субекти на работно място, придобито на конкурентна основа.
Естествено е такъв вид социална политика да осигурява социална справедливост, но само това не е достатъчно.
Задачата на държавата е да осигурява в най-висока степен равноправни шансове, защото не всеки гражданин е в състояние да работи според изискванията на пазара. Превес взимат социалната справедливост и социалната солидарност, които се явяват абсолютно задължителни условия за един обществен консенсус - едно от условията за икономическо развитие. И както казват духовните бащи на социалното пазарно стопанство, обществото трябва да се стреми не към класови борби и социални напрежения, а към създаване на възможно най-голяма хармония по пътя на готовността за дискусии и на търсенето на компромисни решения. Сътрудничеството трябва да замени противопоставянето един на друг, а тогава продуктивните сили ще се обединят в постигане на целта на всяка стопанска дейност - нарастването на благосъстоянието.
Проблеми при управлението на държавния дълг
Към края на февруари 1998 г. брутният външен дълг на България е около 16.139 млрд. лв. (около 8.9 млрд. щ.д. ), или около
70% от прогнозирания за 1998 г. Ако към тях добавим и 2.915 млрд. лв. (равностойни на над 1.6 млрд. щ.д. ) вътрешен дълг, се получава дългова тежест на правителството над 82% от БВП за 1998 г. В условията на паричен съвет МФ почти не може да разчита на инфлационните източници за покриване на разходите по обслужване на задълженията си. Ето защо въпросът за ефективното управление на държавния дълг трябва да излезе на преден план. Силната задлъжнялост, както и разминаването между деноминацията на приходите и лихвените разходи на бюджета предполагат изработването на ясна стратегия по управлението на валутния и лихвен риск.
След въвеждането на паричен съвет и привързването на лева към германската марка въпросът за валутния риск придобива по-сериозно измерение. Външният дълг на страната е деноминиран изключително в щ.д. и номиналът на задълженията на практика се променя ежедневно.
Предстоящите лихвени плащания по преобладаващата част от дълга не са фиксирани, което поражда и допълнителен лихвен риск.
Съвременните финансови пазари позволяват да се конструират подходящи инструменти за минимизиране на риска. Разбира се, трябва да се отчетат и разходите по придобиването на подходящите деривати. Дори и да не бъде постигнат директен положителен финансов ефект, една консервативна по отношение на риска стратегия може да позволи предвидимост на разходите поне за една година напред.
Освен това могат да се дадат редица примери за ефективността на подобен подход при управление на активите и пасивите. Така например цената на златото в началото на април се колебае около 300 щ.д. за тройунция. Само по-малко от година по-рано цената му надмина 400 щ.д. Управление "Емисионно" в БНБ разполага с около 1.3 млн. тройунции монетарно злато, което по силата на закона е осчетоводено по 500 хил. лв. за тройунция. Поради исторически и психологически причини БНБ "изглежда" не е в състояние да търгува със златото. Но не съществуват сериозни причини банката да не се възползва от потенциалните пазарни движения чрез деривати. Ако приемем, че през този период БНБ беше успяла да абсорбира 50% от движението на пазара, то положителният ефект можеше да възлезе на около 120 млрд. лв. Тази сума трябва да е достатъчна за издръжката на БНБ поне за следващите две години. Проблемът е актуален и сега. При сегашната пазарна цена на златото от 300 щ.д. и разменен курс щ.д. /германска марка под 1.66 БНБ започва да реализира счетоводни загуби, а ако цената тръгне към 250 щ.д. , издръжката на банката ще легне изцяло на МФ.
Активното управление на държавния дълг изисква измерване на риска и подходящи стъпки по посока на неговото минимизиране. Освен това то е свързано и с адекватно управление на фискалния резерв, тъй като освен за изглаждане на неравновесията между търсене и предлагане на ДЦК резервът трябва да носи оптимален доход при достатъчна ликвидност. При благоприятни обстоятелства фискалният резерв може да служи и като източник за обратно изкупуване на части от дълга.
В условията на паричен съвет източниците на бюджета за генериране на допълнителни средства във фискалния резерв са силно ограничени.
Кредитите от официалните кредитори са най-същественият източник, но техният максимален размер е предварително договорен и те се отпускат при изпълняване на конкретни ангажименти от страна на правителството.
Една ото възможностите е увеличаване на дълга чрез емитиране на нови левови ДЦК за февруари 1998 г. МФ може да се рефинансира при лихвен процент от около 6% за период между 3 и 6 месеца. Но при рязко увеличаване на обемите ще се промени съотношението между търсене и предлагане. Така например през февруари коефициентът на покритие, изчислен за всички предложени емисии, е 2.25 при продадени книжа с номинал едва 79 млрд. лв. Това означава, че МФ не може да разчита на сериозен обем относително евтино краткосрочно рефинансиране по линия на увеличаване на вътрешния дълг.
Друг източник за допълнителни средства е емисията на еврооблигации. Потенциалното реализиране на такава емисия в настоящия момент изглежда привлекателно поради засиления интерес и относително високото доверие на чуждестранните инвеститори към провежданата икономическа политика.
От една страна, разходите по обслужването на облигациите, отнесени към пазарната цена на инструмента, ще бъдат близки по размер до тези на Брейди облигациите, но от друга - ще доведат до генериране на допълнителни средства, позволяващи по-ефективно управление на държавния дълг.
Третият източник е евентуалното наличие на касов излишък в държавния бюджет. Към 31 март 1998 г. републиканският бюджет отчита излишък в размер на 325 млрд. лв., или около 180 млн. щ.д. След публикуване на данните започна естественият натиск за разширяване на разходите (увеличение на заплатите). Трябва да се има предвид, че основният източник за наблюдаваните процеси са внесените данъци, дължими за 1997 г. Тъй като значителна част от положителните финансови резултати на предприятията се дължат на курсови разлики от първото тримесечие на 1997 г., може да се твърди, че бюджетният излишък е еднократно събитие (поне що се отнася до получаването му от този източник) и всяко раздуване на нелихвените разходи ще има изключително неблагоприятни макроикономически последици.
След като на настоящия етап не съществуват реални възможности за увеличаване на данъчните ставки и се търсят пътища за разширяване на данъчната база, евентуалното увеличаване на разходите за заплати (без съкращаване на заетите) може да доведе до ново нарастване на държавния дълг. От друга страна, финансовите пазари реагират на всяка такава новина и само за периода между 3 и 10 април 1998 г. IAB облигациите повишиха цената си с около 2.7% и достигнаха 80.125 цента на 1 щ.д. номинал. Т.е. всяко генериране на допълнителен ресурс от страна на длъжника намалява кредитния риск и прави по-неизгодно обратното изкупуване на части от дълга.
Горното твърдение се отнася и за трите типа Брейди облигации, издадени от България, но не се отнася в пълна степен за инструментите, представляващи вътрешен държавен дълг. Особено внимание заслужава анализът на деноминираните в щ.д. облигации, тъй като те се търгуват със сериозна отстъпка от номинала, а от друга страна носят и валутен риск поради факта, че бюджетните приходи са главно в национална валута.
За да се оценят правилно предимствата и недостатъците при избора на облигации за потенциално обратно изкупуване е полезно да се направи сравнителен анализ между различните възможности. След близо четири години на пазара почти не съществуват възможности за арбитраж между трите вида български Брейди облигации. Разбира се, това не изключва избора между тях, тъй като те са с различен падеж, лихвени плащания и конверсионни възможности. Въпреки това най-интересно изглежда сравнението между ЗУНК и IAB облигациите. И двата вида са необезпечени, падежът им е съответно след 20 и 13 години лихвеният купон 6М ЛИБОР и 6М ЛИБОР +13/16%, главницата им започва да се изплаща през 1999 и 2001 г. Ако се прибави и възможността за конвертиране на ЗУНК облигациите по номинал при участие в касовата приватизация, се получават условия, при които общо взето облигациите трябва да имат почти еднаква годишна доходност до падежа.
В долните таблици са изчислени сегашните стойности на двата вида облигации при различни допускания за динамиката на 6М ЛИБОР и съответната промяна в доходността до падежа. Някои комбинации от стойностите нямат особенпрактически смисъл, но служат за известен ориентир при определянето на справедливото конверсионно отношение между облигациите.
"ТСМ - Сигурност и Обслужване на Банки" - италианският опит в услуга на българските потребители
Известно е как през последните 20 години италианското правителство трябваше да се справя с една много трудна ситуация, предизвикана от нарастващата престъпност и тероризма. Те изложиха на риск живота на много политици, прокурори, полиция и граждани.
През този период банките понесоха доста агресивни обири от страна на престъпници и терористи, които влагаха ограбените средства за своята дейност.
В тази именно ситуация италианските предприятия се заеха с търсене на нови, по-подходящи решения за сигурността на хората и на работните рискови места, като вложиха цялата фантазия, необходимите инвестиции и проучвания.
"ТСМ - СОБ" ЕООД
От миналата година между продуктите, които предлага "ТСМ - СОБ" ЕООД, са новата дигитална CCTV за видеонаблюдение и запис и системата за пожароизвестяване - ХАРТ.
Ежегодното участие на фирмата в международното изложение "Сигурност" в НДК провокира голям интерес от страна на клиентите потребители. В рамките на изложението фирмата организира семинар-представяне както на новите продукти, така и за да сподели богатия италиански опит в областта на сигурността.
На вниманието на своите клиенти фирма "ТСМ - СОБ" ЕООД предлага висококачествени продукти, произведени в Италия, снабдени с всички необходими сертификати и стандарти и знак СЕ.
Някои от клиентите на фирмата са: Минералбанк, Елитбанк, БНБ, Пощенска банка, ПЧБ, Ямболска банка, Националната полиция, обменни бюра и частни бизнесмени.
"ТСМ - СОБ" ЕООД е официален вносител и дистрибутор на няколко фабрики в Италия.
"РЕПЕТИ - БРОНИРАНИ АВТОМОБИЛИ"
Високият стандарт на качеството се е превърнал в опорна точка за много международни застрахователни компании.
За да гарантира сигурност и защита на какъвто и да е автомобил, фабриката използва следната формула: организация, точност, професионалност и опит.
Неслучайно президентството на Република Италия повери сигурността на своите бронирани коли на тази фабрика.
Леки автомобили, фургони за превоз на ценности, патрулни коли първо се демонтират цялостно и се подготвят да бъдат бронирани със специални стоманени листове, бронирани стъкла, модерни системи за сигурност, специални ключалки и системи за активна и пасивна защита. Така всеки компонент се превръща в неуязвим за огнестрелните оръжия под какъвто и да е ъгъл на стрелба.
Благодарение на използването на комплексни системи софтуер конструкторите са в състояние да проектират с изключителна точност структурните модификации за достигане на исканото ниво на сигурност. От друга страна, оборудването с модерни електронни системи увеличава нивото на защита и трансформира превозното средство в истински център за компютризиран контрол.
Петте нива на защита гарантират най-добрата причина за отказ от каквато и да е атака. На полигона във фабриката се изпитват материалните, използвани за брониране с различни видове оръжие - от "Магнум 357" до автоматични пушки.
В една бронирана от нас кола сигурността е приятно усещане. Високо качество на използваните материали, точност на довършителните работи, отлично балансиране на тегло и бронировка, осигуряване на перфектно каране при максимален комфорт.
Бронираните стъкла, устройствата за заключване и брониране, компютърът на борда, алармената сирена и люковете за стрелба на вратите допълват системата за защита срещу всякакъв вид агресия.
"ИЗОКЛИМА" АД - фабрика за специални стъкла
Започнала да произвежда от 1977 г., фабриката включва целия цикъл на производство, като осигурява химически и оптически контрол за всяко отделно стъкло.
Условията, при които се провеждат контролните изпитания, са по-строги от изискванията на международните норми и стандарти.
Характеристиките, които определят качеството на продуктите "Изоклима", са експериментирани и високооценени в различни области: конструирането на влакове, кораби, самолети, строителството и автомобилостроенето.
Официален доставчик на "Алфа Ромео", "Ланчия", "Фиат", "Мерцедес", "Сааб", "Изоклима" поддържа между своите клиенти различни министерства, банки от национален и международен мащаб. Актуалната гама от продукти на фабриката включва:
ОМНИ АРМОР 1/2 защитени стъкла срещу куршуми и удар - плоски и извити, за строителството на жилища и търговски обекти, реализирани от стъкло и поликарбонат;
1/2 бронирани и удароустойчиви стъкла за автомобилостроенето и военни цели - плоски и извити, от стъкло и поликарбонатно покритие, което задържа потока от стъклени частици при изстрел или удар.
ОМНИ ЛАЙТ 1/2 защитени стъкла срещу удар - плоски и извити, за строителството на жилища, търговски сгради, реализирани от стъкло и поликарбонат.
ОМНИ ГАРД 1/2 удароустойчиви стъкла за автомобили - плоски и извити, с ограничена дебелина и слой, задържащ потока от стъклени частици, реализирани от стъкло и поликарбонат.
ВАРИ ЛАЙТ 1/2 панели на база течни кристали - плоски и извити, с променлива прозрачност.
ЛАЗ ГАРД 1/2 прозрачни панели за защита от лазерни лъчи на електронна апаратура и центрове за обработка на данни.
ЕМИ ГАРД1/2 прозрачни панели за защита от електромагнитни вълни, радио- и микровълни.
"ERW" ООД
"SyАC" ООД
SyAC е основана в Триест през 1988 г. и е с голям опит в областта на софтуерните системи в реално време, обработката на изображението и програми за комуникация.
Този опит е изцяло използван при проектирането и реализирането на системата Digi Eye, която днес без съмнение е една от най-прогресивните в своята област на световно ниво.
Научните институти и лаборатории за развитие към SyAC са част от Зоната на научни изследвания и развитие в Триест. ДИДЖИ АЙ -
дигитална многофункционална система за CCTV
ДИДЖИ АЙ е една принципно нова цифрова видеосистема за наблюдение, която събира в едно всички функционални възможности, предлагани досега от отделни устройства. Възможностите на ДИДЖИ АЙ са:
1/2 цифров видеозапис върху харддиск и същевременно върху ДАТ лента за всички свързани камери;
1/2 детектори за движение, много мощни и гъвкави, действащи на всички свързани камери;
1/2 висока скорост, високо качество на предаването на изображението чрез телефонни линии (PSTN), ISDN линии или по необходимост други мрежи;
1/2 цифрова обработка на изображението с възможност за увеличаване на детайли от него и регулиране на яркостта и контраста;
1/2 видеоматрица с максимално 16 входа и 4 изхода, с възможност за последователно изобразяване на всички избрани камери или само тези, които регистрират движение;
1/2 цифрови входове и изходи за включване на сензори и аткивиране на алармено устройство.
Използване на техниката на делта-компресията, усъвършенствана от SyAС, необходимото пространство за съхранение на информация и времето за предаване на изображенията са намалени до непостижими по друг начин стойности.
Голямата интеграция на различните ДИДЖИ АЙ компоненти позволява да се осъществят някои функции, които не могат да бъдат постигнати от другите системи с отделни компоненти. Например като резултат от обединяването на детектор на движението и видеозаписа се получава най-важната новаторска функция на ДИДЖИ АЙ: промяна в концепцията за последователен и непрекъснат запис. Фактически с ДИДЖИ АЙ записът се състои от отделни серии, в които е било регистрирано движение. Тази функция освен че намалява необходимото дисково пространство, съкращава до минимум трудностите при търсене в голям брой записи.
За използване на ДИДЖИ АЙ не са необходими нито специални технически познания, нито дълъг период на обучение.
ДИДЖИ АЙ включва много опростен графичен интерфейс, който позволява достъп до всички функции с използване само на "мишка".
ДИДЖИ АЙ е проектирана да функционира напълно автоматично. Фактически, след като системата ДИДЖИ АЙ е конфигурирана един път, няма нужда от операторска намеса за постигане на непрекъсната работа (24 ч.). Само в тези системи, които използва ДАТ, се изисква намеса за смяна на лентата, която между другото може да бъде извършена с известно закъснение без прекъсване на записа.
Модулният дизайн на ДИДЖИ АЙ дава възможност за избор само на необходимите функции или добавянето на други след известно време. ДИДЖИ АЙ, сравнена с аналоговите системи за запис, гарантира много високо качество на изображението и мин. техническа поддръжка благодарение на изключителната си надеждност и издържливост.
Способността на ДИДЖИ АЙ за едновременен запис и предаване на изображението я прави идеален елемент за централизирана алармена система. Записаните от ДИДЖИ АЙ изображжения могат да бъдат съхранявани на флопи диск в стандартен формат и по-късно да бъде разпечатано или обработено от персонален компютър.
ДИДЖИ АЙ
EASEM (European Association of Security Equipment Manufacturers) присъди на Digi Eye наградата ESILA (European Security Industry Innovation Award) по случай поредното изложение IFSEC (International Fire and Security Exhibition), състояло се в Бирмингам, Англия. Наградата беше връчена по време на галавечеря на IFSEC в присъствието на повече от 500 изложители и международни участници в областта на сигурността.
"МАГНУМ АВТОМОБИЛИ"
е фабрика, която конструира и доставя джипове 4х4 на италианското правителство повече от 10 години в две версии - бронирани и нормални.
Над 1500 са автомобилите на територията на Италия, които използват полицията и други държавни институции.
В момента МАГНУМ 4х4 се произвежда и във военна версия - 9 места, за италианската войска.
Опитът на фабриката в проектирането и конструирането на първия джип 4х4, "роден, брониран", доведе до производството на още два модела:
Джипът се произвежда и по поръчка, версия "цивилен".
Големият избор на двигатели (от 120 к .с. до 225 к .с. ), дизел или бензин, допринесоха много за успеха на МАГНУМ 4х4 и на американския пазар.
