Данъчна държава, или държава бирник
В началото на 30-те години известният Йозеф Шумпетер е лансирал израза "данъчна държава", която можем да назовем и държава бирник. Веднага възниква въпросът: защо преди повече от шест десетилетия Шумпетер е нарекъл държавата данъчна? Навярно всеки ще се досети - защото относителният дял на акумулирания в нейния бюджет БВП или на доходите на физическите и юридическите лица достига невиждани равнища. А известно е, че главният инструмент за акумулиране на тези доходи са данъците, откъдето идва и квалификацията "данъчна държава", или нейната перифраза "държава бирник".
Несъмнено е, че причина за неимоверното увеличаване на данъците е нарастването и разширяването на дейността на държавата, което води и до увеличаване на разходите, а оттам и на данъците. Още в края на миналия век една от звездите на немската финансова наука - Ад. Вагнер, е формулирал т.нар. от него Закон за непрестанно нарастване на държавната дейност и разходи, които продължиха да нарастват и след него. Ако през последните десетилетия той беше жив, вероятно щеше да формулира своя закон като Закон за експлозивното нарастване на държавната дейност и разходи.
Впрочем ето какви са били техните равнища и динамика през настоящия век:
Преди да направя кратък коментар на посочените в таблицата данни, бих искал да кажа, че "бащата" на либерализма - А. Смит, е пледирал за данъчна квота от 10% (и за разходи в този размер, разбира се), а старата финансова наука е квалифицирала държавните разходи от 5 до 20% като умерени, а над 20% - за тежки*. От подобни позиции съвременните държавни разходи биха се класифицирали като непоносими!
Видно е от таблицата, че през първата половина на настоящия век държавните разходи са се движили в диапазона от 6% за САЩ до 39% за Англия, докато през периода 1975-1995 г. те са в границите от 24.7% за Испания до 64.1% за Швеция!
Договорът за покупко-продажба на ценни книжа
1Един от основните правни способи за осъществяване на търговията с ценни книжа е договорът за покупко-продажба. Той е тясно свързан с функционирането на капиталовите пазари, които на свой ред са адекватни на механизма на пазарната икономика. Специфичен белег на разглеждания договор е преди всичко неговият предмет - прехвърлянето на правото на собственост върху ценни книжа в техните различни разновидности.
Според легалното определение категорията "ценни книжа" е родова. Тя включва прехвърляеми документи и права, които могат да бъдат предлагани публично. Такива са акциите, облигациите, други документи и права, свързани с тях, и инвестиционните договори, които се предлагат публично (чл. 2 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества - ЗЦКФБИД, ДВ, бр. 63/1995 г.).
Акцията е една от най-разпространените ценни книги, с нея е свързано създаването и функционирането на акционерните дружества като едни от основните капиталови дружества. Тя материализира имуществени и членствени права. Най-същественото имуществено право на акционера е това на дивидент, т.е. на доход, получаван при годишното разпределение на печалбата на съответното акционерно дружество.
Облигацията е ценна книга, чрез която нейният емитент обещава да заплати на притежателя й посочената в него номинална стойност и лихва при настъпването на определен срок (вж. П. Голева, "Акционерно дружество", с. 23; Ив. Петкова, "Сделки с ценни книжа", В., 1993 г., с. 15, 21).
Инвестиционният договор съставлява писмен договор, по който инвеститорът предоставя парични средства или други имуществени права на друго лице с цел да бъдат вложени в стопанска дейност. Срещу това той обещава да осигури съответен доход на насрещната страна (чл. 3, ЗЦКФБИД). Елементите на този договор в широкия смисъл на понятието могат да се открият и при другите, посочени по-горе ценни книги. И при акциите, и при облигациите в крайна сметка е налице предоставяне на парични средства срещу обещание за доход. При това и при тях е налице публично предлагане.
С оглед на банките като едни от основните участници в продажбените сделки с ценни книжа същите сделки са свързани с един основен отрасъл от тяхната дейност - инвестиционната. Друг техен основен отрасъл е търговската им дейност, осъществявана с помощта на различни банкови сделки, централно място сред които заемат договорите за кредит и за влог. Привидно договорът за влог проявява сходство с инвестиционния договор, но по същество те се различават.
Разликата е главно в обстоятелството, че при инвестиционния договор е налице предоставяне на парични средства с оглед влагането им в стопанска дейност срещу обещание за доходи, докато при договора за влог се касае за предоставяне на парични средства от едно лице на банка, но не с цел да бъдат вложени в стопанска дейност и срещу обещание за доход от такова влагане. Тази разлика обуславя и прилагането на различен правен режим спрямо инвестиционния договор и договора за влог. В първия случай отношенията се регулират от ЗЦКФБИД, а във втория - от Търговския закон.
Освен посочените по-горе съществуват и други разновидности на родовата категория "ценни книжа", които могат да бъдат предмет на продажбени сделки. Такива са например свидетелството за дялово участие в имуществото на акционерното дружество (с което не се предоставят, за разлика от акцията, членски права в дружеството), ипотечните свидетелства, емитирани с цел да се финансират банкови ипотечни кредити, и др. (За целите на настоящата статия се имат предвид само ценните книжа, посочени в ЗЦКФБИД.) За тези книжа според действащата нормативна уредба от съществено значение е наличието на две основни обстоятелства, а именно прехвърлимост на съответните документи и права и възможност те да бъдат предлагани публично. Без комулативната даденост на тези две качества не е налице ценна книга, която може да бъде предмет на продажба по реда на посочения закон. И двете качества - прехвърлимост и публично предлагане, са продиктувани от грижата на законодателя да бъдат ефикасно защитени интересите на инвеститорите, участващи в продажбени правоотношения, свързани с ценни книжа. Така например изискването за публично предлагане е свързано с условието емитентът или упълномощен от него инвестиционен посредник да публикува проспект и съобщение по начин и със съдържание, установени със закона, с който се внася своеобразна прозрачност в търговията с ценни книжа, тъй като потенциалните купувачи получават информация по редица важни въпроси относно предлаганите за покупка книжа, както и за техния емитент.
2Съобразно естеството на капиталовия пазар продажбата на ценни книжа може да се извършва или на първичен пазар, или на вторичен капиталов пазар. В първия случай става дума за предложение за първоначална продажба на емитирани ценни книжа. Тази дейност се означава в закона още като поемане на емисия от такива книжа. Във втория случай се касае за продажба на вече емитирани и приети за първоначална продажба книжа.
Договорът за продажба намира приложение най-вече на вторичните капиталови пазари. В неговия обхват на приложение обаче се включва и първичният капиталов пазар, главно тогава, когато става дума за пласиране на вече емитирани книжа. Тази дейност може да се извърши пряко от самия емитент или косвено - чрез негов посредник. С оглед естеството на емисионния договор, както и най-вече на способа за поемане на емитираните книжа е възможно да се стигне до прилагане на договора за продажба.
Такъв ще е случаят, когато по силата на емисионен договор между емитент и банка последната закупува емитираните книжа и става техен собственик по силата на договора за продажба. В други случаи обаче банката може да се заеме с пласирането на книжата на комисионни начала. В такъв случай не ще бъдат налице продажбени отношения. Продажбените отношения, които се развиват на вторичния капиталов пазар, т.е. при които се касае за вторична продажба на ценни книжа, извършвана след вече осъществена първична тяхна покупка на първичния капиталов пазар непосредствено след емитирането им, се реализират най-често на специално организирани за целта борси, наричани фондови. В такъв случай договорът за продажба съставлява една от основните борсови сделки на капиталовия пазар.
По принцип разглежданият договор може да се сключи и извън такива борси, поради което не ще може да се окачестви като борсова сделка. Това са обикновено случаите с продажба на ценни книжа, извършена на пазара на "гише". При нея една от страните поначало е дилър (т.е. лице, оторизирано по надлежния ред да сключва сделки с ценни книжа за своя или за чужда сметка). Такива продажби се извършват обикновено на гишетата на банки.
Квалификацията на дадена продажбена сделка като борсова е от значение с оглед приложимия спрямо нея правен режим. Такава сделка се регулира най-вече от правилата на ЗЦКФБИД.
3Договорът за про дажба на ценни книжа е разновидност на по-широката категория - "търговски сделки". Той спада към тази категория съобразно критериите за квалифициране както на абсолютните, така и на субективните търговски сделки. С оглед на първата категория от значение е обстоятелството, че разглежданият договор е изрично посочен в Търговския закон в групата на търговските сделки (чл. 1, ал. 1, т. 1, 3 и 7 от Търговския закон). Като разновидност на търговска сделка продажбата на ценни книжа попада и в групата на банковите сделки. Що се касае до изискванията за квалифициране на една сделка като търговска съобразно субективната система, разглежданата продажба е вид търговска сделка поради обстоятелството, че една от страните по нея (а най-често и двете страни) притежава качеството на търговец. Това важи особено за борсовата продажба, сключвана с участието на инвестиционни посредници, притежаващи качествата на търговци.
Основната функция на договора за продажба на ценни книжа е свързана с неговия предмет - да се извърши прехвърляне на правото на собственост върху съответните ценни книжа от продавача върху купувача. Успоредно с това се осъществява и прехвърляне на инкорпорираните в ценната книга като движима вещ права. Ако се прехвърля например акция, автоматично заедно със собствеността върху нея преминават върху купувача и материализираните в нея имуществени и членски права.
Страни по разглежданата продажбена сделка могат да бъдат различни правни субекти в качеството им на продавач и купувач. Така например на първичния капиталов пазар в качеството на продавач може да бъде емитентът, т.е. лицето, извършило емисията на ценни книжа, а купувач е лицето, което е поело (изкупило) цялата емисия с цел да препродаде книжата на вторичния капиталов пазар. Такива лица са най-вече банките.
На първичния пазар обаче е възможно в някои хипотези да не се стигне до продажбена сделка, а до сключване на комисионен договор в случай, че поемането на емисията с оглед нейното пласиране се извършва на комисионни начала.
Емисия на ценни книжа може да се поеме, както и други сделки с такива книжа може да се извършват само от инвестиционни посредници по занятие за тяхна или за чужда сметка. За да бъде такъв посредник определено лице, е нужно то да има разрешение, получено по реда на ЗЦКФБИД, или да е банка, имаща разрешение за осъществяване на посочените дейности при условията и по реда на Закона за банките. В ЗЦКФБИД са уредени подробно изискванията, на които трябва да отговаря дейността на инвестиционните посредници. В това отношение особено ярко се открояват изискванията за публичност при предлагането на ценни книжа за продажба, свързано с необходимостта да бъде публикуван проспект по определен ред, регистрацията на сделките с разглежданите книжа при Централния депозитар, периодическата отчетност и контрол спрямо дейността на инвестиционните посредници, осъществявани от специализирания държавен орган за регулиране и контрол в съответната област, каквато е Комисията за ценните книжа и фондовите борси.
Продажбени сделки с ценни книжа могат да бъдат сключвани и от инвестиционни дружества. Става дума за акционерни дружества, които имат разрешние да инвестират в ценни книжа, освен тези на учредителите си, като основен предмет на дейност.
4Съобразно мястото и начина на сключване на договора за продажба той може да бъде борсова сделка, ако това става на фондова борса, или пък да е обикновена банкова сделка, в случай че се извършва с участието на банка извън борсата.
Решаващо значение за квалификацията на дадена продажба като борсова е обстоятелството, че тя се сключва на специално организиран капиталов пазар, какъвто е фондовата борса в рамките на нейното работно време. При борсовата продажба нейният обект - ценните книжа, физически не се намира в момента на сключване на сделката на самата борса. Продажбената сделка се сключва обикновено устно или чрез определени знаци и жестове. Страните се договарят само за вида, количеството и цената (курса) на ценните книжа. При тези продажби се допуска за участие ограничен кръг от лица (борсови посредници или още инвестиционни посредници), които трябва да отговарят на определени от закона условия. Сключените продажбени сделки се изпълняват извън борсата. Те могат да бъдат сключени с бъдещо изпълнение, т.е. да са срочни, или да са реални - в смисъл на подлежащи на незабавно изпълнение. В случая квалификацията за реалност не е свързана със сключването на договора, а с неговото изпълнение.
Борсовата продажба, както и останалите видове продажби, според действащото у нас гражданско, търговско и борсово право са консенсуални сделки. Т.е. и при тях възникването на облигационното отношение, респективно преминаването на правото на собственост върху съответната вещ, се осъществява по силата на постигнатото съгласие на страните по договора. Обект на борсовата продажба могат да бъдат само ценни книжа, допуснати за търговия на капиталовия пазар по реда на установения от закона разрешителен режим.
Договорът за продажба на ценни книжа, в това число и неговата основна разновидност борсовата продажба, съставлява съществен правен способ за осъществяване на търговията на капиталовите пазари. В генетично отношение той е свързан с общия институт на гражданско-правната покупко-продажба. В процеса на своето развитие и прилагане обаче разглежданият договор е получил множество специфични елементи, свързани с неговата правна същност и функция, които го характеризират като една от важните разновидности на родовата категория "договор за покупко-продажба". Успоредно с разширяване на приложното действие на разглеждания договор е уместно да се отделя повече внимание за усъвършенстване на неговата правна уредба и за анализиране и обобщаване на практиката по практическото му прилагане. От това ще има само полза за функционирането на капиталовите пазари у нас, а оттук и за успешно провеждане на структурната реформа.
Единнатаевропейска валута с проблеми на финала
Пьрвите стьпки кьм Европейския валутен сьюз започват от 1 юли 1990 г. с пьлното либерализиране на движението на капитали и свободната обмяна на всички валути в страните на Европейския сьюз. През 1994 г. е основан Европейският валутен институт като предшественик на Европейската централна банка, която има задача да следи и поддьржа стабилността на новата валута.
С вьвеждането на единната европейска валута от 1 януари 1999 г. ще се сложи началото на нова ера за Европа, и преди всичко за банковата система. Европа ще продьлжи да се интегрира до оформянето на единен пазар. Но европейският валутен сьюз не е политически сьюз, затова дьржавите участнички ще запазят своя суверенитет. За да се подготвят за предизвикателствата на промяната, банките трябва да се сьобразят сьс следните моменти:
Правни аспекти: правната рамка за вьвеждането на еврото е дадена на срещата на вьрха в Дьблин през декември 1996 г. Наредба (EG) N 1103/97 на сьвета за определени предписания вьв врьзка с вьвеждане на евро се базира на чл. 235 на Договора от Маастрихт и важи за всички страни - участнички в Европейския сьюз. Тази наредба влиза в сила на 10 юни 1997 г. През пролетта на 1998 г. предстои националните парламенти да одобрят законодателства за валутната промяна, както и законите, засягащи работата на капиталовите и фондовите пазари. Два са основните критерии, определени от Маастрихт, за влизане в Европейския монетарен съюз: намаляване на дефицита на бюджета на 3% от БВП и държавен дълг - максимум 60% от БВП . Кьм тях се прибавят още: нисък рьст на безработицата, стабилен обменен курс.
Преимущества: с вьвеждането на единната валута се засилва обединението на Европа. Честите колебания на валутните курсове се премахват, а това улеснява износа. С обединяването на европейския пазар ще се засилят пазарните му позиции и ще се увеличат вьзможностите за противопоставяне на икономическите гиганти САЩ и Япония. Непосредствено след вьвеждане на еврото ще отпадне валутният риск за този пазар, ще се намалят разходите за транзакциите при разплащанията, ще се постигне сравнимост на лихвените проценти на паричния и капиталовия пазар. Всички тези фактори се явяват предпоставка за преврьщането на еврото вьв втора резервна валута след щатския долар.
Фирмите обаче трябва да се подготвят да работят при по-силна конкуренция на значително по-голям пазар.
Ако се спазят критериите от Маастрихт и вьв валутния сьюз влязат страни сьс стабилна икономика, не би могло да се очаква като следствие от вьвеждане на единната европейска валута покачване на лихвата. Сега се забелязва приближаване на лихвените нива в страните, които се сочат като най-вероятни участнички .
Сценарий на промяната
1998 г. - Решение за участие в единната европейска валутна система.
- Откриване на Централната европейска банка и европейска система от централните банки на страните участнички.
- Одобрение на законодателството за валутна промяна от парламентите на страните участнички.
1999 г. - Старт на еврото в безкасовите разплащания.
- Неотменяем фиксиран курс на еврото кьм всички валути, участващи в прехода.
- Прехвьрляне на отговорностите за паричната политика кьм Европейската централна банка, европейската система на централните банки извьршва всички парични и дильрски транзакции в евро, смяна на всички сметки.
- Вьвеждане на еврото като безналични пари.
- Извьршване на разплащанията в новата валута от системата на европейските банки в реално време и предоставяне на облекчения за конверсията.
- Новите ценни книжа, издавани отправителствата с падеж след януари 2002 г. ще бьдат деноминирани в единната европейска валута.
2002 г. - Вьвеждане на еврото като основно средство за разплащане (банкноти и монети).
- Шест месеца до една година националните валути окончателно ще загубят своята функция като разплащателно средство.
За да се постигне всичко това, е необходимо европейските дьржави да проявят значителни усилия за достигане критериите за конвергенцията. Досега само Люксембург е достигнал показателите от Маастрихт. На тази основа можем да кажем, че са вьзможни три сценария за развитие на процеса на вьвеждане на единната европейска валута:
1. Европейският валутен сьюз ще стартира с относително мальк брой участници и новата валута ще бьде толкова стабилна, колкото е немската марка.
2. Критериите за конвергенция ще се интерпретират по-либерално, за да могат повече дьржави да влязат в сьюза. При това положение еврото ще се окаже по-слаба валута от немската марка.
3. Европейският сьюз изобщо няма да се осьществи.
Засега изглежда малко вероятно Германия да се сьгласи да плаща по-голяма цена за осьществяване на сьюза от някоя друга дьржава, затова ще се настоява на стриктно спазване на вече определените критерии. Всички заинтересовани от вьвеждането на валутния сьюз са наясно, че е по-добре последният изобщо да не се реализира, вместо да стартира с нова слаба валута. Слабата валута би означавала покачване на лихвения процент, а нито едно правителство не би одобрило такьв вариант. Но да се очаква и пълна политическа сигурност след въвеждането на силна единна валута, би било опасно и ненужно, би попречило да се видят промените в дълбочина и се вземат адекватни решения.
В различните дьржави различни институции са поели функциите по вьвеждането на еврото и в различните дьржави степента на готовност е различна.
В Бенелюкс големите банки имат своя работеща група, която дава отговор на всички вьпроси, касаещи еврото.
Вьв Франция правителството е инициатор за форум, който фокусира вьпросите както вьрху политическия риск, така и вьрху практическата подготовка.
В Италия и Испания асоциациите на банките имат по-активна роля.
В Германия асоциацията на банките подпомага по-малките банки при тяхната подготовка за преминаване към единната европейска валута.
Всички тези институции са поели и задачата да разяснят на широката общественост, че преминаването кьм единна европейска валута не означава валутна реформа. Националните парични стойности предстои да бьдат преизчислени в общата европейската валута, като с една и сьща стойност ще се изменят и вложенията, и задьлженията, следователно няма да настьпят печалби или загуби от това преизчисление. В различните дьржави смяната на валутата ще се извьрши при различни сьотношения. За преоценка на националните валути в евро може да бъдат използвани два различни метода, но кой ще бъде приложен, все още не е взето решение. Определено е,че още първия ден на валутния съюз обменният курс между участничките ще бъде фиксиран необратимо. Още на срещата на върха в Мадрид през декември 1995 г. е взето решението курсът на новата валута към екюто да бъде в сьотношение 1:1.
През преходния период клиентите ще могат да поддьржат сметки и в национална валута, и в евро, разплащанията вкл. и международните ще се извьршват едновременно в евро и в другите национални валути, като клиентьт ще получава информация за движението по своята сметка и за оригиналната валута, която е била наредена. Някои от немските банки предвиждат арбитражите при тези записвания по сметките на клиентите да се извьршват без допьлнителни разноски за последните.
След 1 януари 1999 г. лихвените проценти по спестовните влогове и при ценните книги с фиксирана лихва ще останат както са били уговорени. Изплащането на лихви и девиденти ще се извьршва в евро. Ако падежът на ценните книги с фиксирана лихва е след вьвеждането на евро, дивидентите сьщо ще се изплащат в евро. Сьщото правило важи и за акциите и участията в инвестиционни фондове. Промените засягат и кредитораздаването-при кредитите с фиксирана лихва, лихвеният процент остава непроменен след вьвеждане на еврото, а при кредитите с променлива лихва последната ще бьде сьобразена с пазарните условия.
След 1 януари 1999 г. вероятно борсовият курс на акциите ще се котира в новата единна валута, а транзакциите ще се осьществяват по избор - или в националната валута, или в евро. Акционерните дружества ще преизчислят основния си капитал в евро. Акциите могат да бьдат преизчислени веднага в евро, или акционерите ще вьведат частични акции, чиято стойност ще представлява преизчислена част от основния капитал, без да се променя стойността на акциите. Решенията за тази промяна ще трябва да вземат акционерните сьбрания след 1998 г. Замяната на националните валути с евро при изброените договорености няма да има сериозни последици в правно отношение, защото не се нарушава приемствеността на договорите. След вьвеждането на еврото всички договорености остават без промяна, само параметри като дисконтова лихва и някои други лихви ще бьдат променени сьгласно предварителни уговорки. По дефиниция правната регулация в страните от Европейския сьюз не може да окаже влияние вьрху трети страни. При тези случаи договорите трябва да се сьобразят с това, което препорьчва избраното законодателство относно конвергенцията в новата единна валута. Проблеми засега сьществуват пред американското законодателство, което тьрси отговор и не е посочило юридическото решение.И в Азия не са сьздадени правни критерии за заместването на националните валути, сменени от еврото.
Ако вьвеждането на единния монетарен сьюз стартира сьс силно евро, както е планирано, очакват се добри шансове за вложения. От доверието на финансовите пазари в стабилната парична политика на Европейската централна банка зависи дали ще се стигне до покачване на лихвеното ниво. Правителствата няма да могат да получават кредити от Европейската централна банка, така че не би могло да се допусне по-високо ниво на дьржавно задльжняване. По закон Европейската централна банка е независима и е задължена да осигури стабилността на новата валута и цените. Но на правителствата предстои да се научат да координират своята финансова и бюджетна политика с разпоредбите на Централната европейска банка. Не може да се очаква това да стане бьрзо и безболезнено и това ще бьде използвано от противниците на новата валута.
Европейският монетарен сьюз е предизвикателство кьм банките не само в стратегията и тьрговията, но и в технологията, в подготовката на нови банкови продукти за завладяване на пазарни ниши. Подготовката за единния монетарен сьюз в практически смисьл означава банките пьрви да определят своята тьрговска стратегия:
Особено сериозно стои проблемьт пред по-малките банкови институции. За да оцелеят при сьздалата се конкурентна среда, те ще са принудени да се консолидират. Затова може би според някои банкови експерти ключьт на успеха на единната валута е централизацията.
Промените, които ще настьпят в международните разплащания като резултат от вьвеждането на единна европейска валута, ще променят драстично и банковите кореспондентски отношения (correspondent banking) в Европа. Сега банките поддьржат много сметки в различните страни в различни валути. С промяната техният брой ще се намали, ще се намалят и разходите по тяхното поддьржане, ще се сьздаде вьзможност да се уеднаквят и унифицират пазарни стандарти, лихвени равнища, правни аспекти, даньци и др. Хармонизацията при някои от тях ще се осьществява по-лесно и по-бьрзо, при други - процесьт ще протича по-бавно.
За да отговорят на предизвикателсвата на единния монетарен сьюз, банките са разработили следните системи за международните разплащания:
1. Чрез TARGET - акроним от пьрвите букви от Trans-European Automated Real-Time Gross Settlement Express Transfer System, това е системата на централните банки на страните - участнички в единния валутен сьюз. Тя ще интегрира в себе си местния сетьлмент в реално време и няма да има рестрикции по отношение на минималните суми. Чрез централните банки в сьответните дьржави тя получава достьп до всяка локална банка. Предполага се, че ще работи от 8.00-18.00 ч. и в края на всеки ден ще предоставя информация за извьршените през деня транзакции.
2. Чрез ЕВА euro clearing - система, разработена от (ECU Banking Association) Банковата асоциация за улесняване разплащанията в екю, основана в Париж 1985 г. В тази система участват 49 клирингови банки от 16 страни. Тя предвижда размяна на шифри между участниците, извьршване на разплащанията, калкулиране на нетен баланс и сетьлмент.
Тези две системи ще извьршват операции само в евро.
3. Чрез отдалечен достьп на локални системи. Законодателите не слагат ограничения пред местните системи за разплащания, но те трябва да отговарят на определени условия за лицензиране от Европейския паричен институт, приети през 1993 г. Вьвеждането на евро-то не може да протече изолирано от световните пазари. И затова би следвало да се даде отговор на следствията, които се очаква да протекат. Еврото ще промени средата на развиващата се конкуренция и се очаква да ускори други глобални тенденции на световните пазари. Според г-н Owen - Vice president of Gemini Consulting, в следващите години корпоративните клиенти ще се опитат да редуцират своята мрежа от банки кореспонденти. Те ще изберат тези банки, които им предлагат пьлна палитра от необходимите услуги.
При международните разплащания се очаква намаляване на обемите и нивото на цените на СУИФТ (през последните 5 години те са намалени наполовина). Корпоративните клиенти тьрсят местни нива на представяне и ценообразуване в европейските разплащания. Затова и в този аспект ще се тьрсят консолидации. На това поле 5 са големите играчи и 3 от тях са с американски произход. Според едно изследване на Cooper & Lybrand само след няколко години на тези три банки ще принадлежат 2/3 от годишните приходи от задграничните банкови разплащания.
Американската Ситибанк е единствената банка в Европа с изградена и интегрирана система за разплащания в Германия, Белгия, Франция, Гьрция, Испания, Швейцария и Великобритания и разполага с 500 клона, 300 от които са в Германия. През септември 1995 г. Ситибанк внедри пьлен сервиз на телефон бенкинг в Аахен с цел Германия да стане центьрът за директна врьзка в Европа. Сега тя има 20 000 клиента с 50 000 бр. обаждания месечно. Друг центьр се оформя Бохум, включен преди седем години и сега реализира повече от 500 000 позвьнявания месечно. Като част от философията за международните разплащания, Ситибанк внедрява вьв Великобритания 24-часово банкиране в реално време, базирано на персонален компютьр. Така клиентьт може да нарежда парични средства до сметките на Ситибанк в Европа и в други банки вьв Великобритания.
За корпоративните си клиенти от Европа Ситибанк изгради центьр в Дьблин през декември 1996 г. Клиентските запитвания за движението на техните финансови средства от клоновете на Ситибанк в цяла Европа се получават и обработват в Дьблин.
Имайки предвид всичко това, не е чудно защо някои специалисти считат, че най-големите победители при тази промяна ще бьдат американските компании, защото те имат навика и уменията да работят на такьв голям пазар без национални граници. Сьществуват много причини, поради които европейският пазар на дребни клиенти е бил преди всичко национален вьпрос и валутният риск е бил само един : езикови, културни различия, различно ниво на таксите и комисионите, ефикасна система за международни разплащания. Всички тези причини трудно биха накарали клиентите да прескочат националните граници. През подготвителния етап банките водят разговори с техните правителства относно правните аспекти на вьвеждането на единната валута, с централните банки - за разплащанията, изясняване на сигурността и системата на сетьлмента, и с други институции за необходимостта да информират клиентите за предстоящото банкиране в евро. Но това, което те не казват на никого, е как ще променят своя мениджмьнт, за да работят с две валути, как предвиждат да издьржат на коренно променената конкурентна обстановка. Няма прозрачност и дискусия и относно разходите за осьществяване на тази парична конвергенция.
Информационното общество и банковата система
Човечеството през своето историческо развитие преминава последователно през аграрно и индустриално общество.
При тия общества човек е използвал трите основни ресурса - капитал, земя и работна сила, при производството на материални блага. Ограничеността на ресурсите е довела до преосмисляне на човешката дейност - появила се е необходимост от ресурс, който не се амортизира, може да се произвежда и не е ограничен. Така възниква нов, четвърти икономически ресурс - информацията. С този нов ресурс човешкото общество навлиза в "третата" вълна от своето развитие - информационното общество. Преходът към информационно общество е преход от материалното производство към сферата на услугите.
Информационното общество е описано от различни гледни точки - от икономическа, политологична, социологична, футурологична и др., което показва неговата многоаспектност и интердисциплинарност. Информационното общество отразява тенденцията към глобализъм и нов световен ред, в който светът ще стане едно глобално село, като се премахнат националните граници и се навлезе в различни културни, езикови и етнически области. За една страна вече няма да са важни абсолютните и относителните предимства, а доколко тя е обезпечена със software, hardware и lifeware. Информационното общество не е само въвеждане и използване на компютърна техника, а и предаване на информация, знание и опит. Степента на важност на информационното общество доведе до провеждането на специална среща в Брюксел през 1995 г. на страните от G7, на която бяха създадени правилата за това общество. На тази среща бе подчертано, че навлизането на информационното общество ще доведе до висок икономически ръст, висока заетост, висок жизнен стандарт като само за страните от ЕС се предвижда информационното общество да даде 1 млн. нови работни места за следващите 10 г. Като начало на информационното общество в България може да се счита презентацията на Internet през месец април 1997 г. Банковата система като компонент на обществото при своето историческо развитие следва същите етапи. През аграрното общество парите са били измервани от количеството и качеството на материала, от който са били изработени ("неграмотни" пари). Най-голямо приложение са намерили монетите, които са били създадени от финикийците. Тези разплащателни средства са имали приложение в регионален и национален мащаб при нефиксиран курс. Сеченето на монетите е било право на абсолютния монарх. Банковата система е била слабо развита, а предлаганите услуги са били индивидуални за всяка отделна банка и ограничени по количество. През индустриалното общество парите са се измервали от напечатаното върху тях, т.е. от номинала ("грамотни" пари).
Най-голямо приложение са намерили банкнотите, въведени в употреба от американските колонизатори, на които британската корона е забранила сеченето на монети. Тези средства за разплащане намират приложение в международен мащаб при сравнително постоянен курс. Отпечатването и емитирането на банкнотите е в компетенциите на Централната банка. Най-ярката форма на приложение на банкнотите е Бретон-Вудската система от 1945 г., съгласно която американският долар се фиксира към златото в постоянен паритет 1 амер. дол.=1 тройска унция. Банковата система бележи развитие, а банковите услуги - стремеж към универсалност и унифицираност. В информационното общество парите се измерват в електронни импулси - "умни" пари. Електронните пари стават световно средство за разплащане. Преходът от материални пари (монети, банкноти) към имагинерни (електронни) поражда у обществото "дефицит на доверие". Банките изпитват необходимост от PR кампания за разясняване на трансформирането на наличните средства в поредица от електронни импулси. При това банките са ограничени от спазването на банковата и технологична тайна. Банковата система е максимално развита, а банковите услуги - универсални и унифицирани.
Навлизането на информационното общество може най-добре да се види в банковата система. Тази система повече от останалите е насочена към събиране, обработване, съхраняване и предаване на информация. Компютърната техника е единствената, която може да поеме тези функции. Дейностите, които банките извършват, остават същите, но се предлагат по нов начин, с което се увеличава скоростта на обслужване; намаляват се времето за обслужване, грешките и разходите за клиентите; явява се сигурно предимство пред конкурентите и въпрос на оцеляване.
Като начални стъпки към глобализъм в банковата система може да се приеме предаването на информация чрез използването на телекса. Първото голямо изменение в системата на трансфер на информация става във Великобритания през 1971 г. с въвеждането на система за извършване на разплащания между фирми чрез Banker's Automated Clearing Services Ltd (BACS).
Развитието на междубанкови комуникационни системи бележи пик, като начините за обмен на информация и за безналични разплащания се увеличават бързо. В момента най-известната система за банково разплащане е SWIFT (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication) с 50 000 потребители.
Съвременната банкова система чрез своите електронни средства за комуникация (SWIFT, REUTERS, CHIPS, Fedwire и др.) е водеща сред останалите системи към футурологичните "безкнижни офиси". Чрез своите комуникационни мрежи в затворен цикъл: "клиент обслужваща банка банка-кореспондент контрагент" банковата система като "паяжина" работи в световен мащаб и предлагат големи възможности: дилърски операции; магнитни карти; електронни акредитиви, документи и подписи; обслужване по телефона с voice activated; нови методи за безналично разплащане.
По този начин банковата система става новата, четвърта власт - "компенсаторната", която за разлика от останалите три власти не се основава на принудата (заплахата) от спазването на определен закон, а на взаимно доверие и изгода.( Джон Гелбрейт, "Анатомия на властта".)
Електронните иновации изменят облика и формата на банковата система чрез въвеждане на нови маркетингови системи и практики, което прави необходимо изграждането на нов имидж за банките. Дейностите по PR в банките трябва да намерят баланс между компетентността на банковите служители и компании за тяхната мотивация за работа. Оттук служителите ще получат тренировката и мотивацията, необходими да останат ентусиазирани при повсеместното въвеждане на компютри.
* * * * *
Банковата система като елемент от човешкото общество в определени периоди от своето развитие следва това на обществото, затова между тях има следните общи черти:
На определени етапи от своето развитие банковата система изпреварва развитието на обществото. В такива случаи системата въздейства върху обществото. Банковата система изпреварва в своето развитие това на информационното общество, като се наблюдават следните различия между тях:
Банковата система като цяло се явява предвестник на настъпващото информационно общество - втория Ренесанс за човечеството.
Сделките "построй-експлоатирай-предай" - възможности и решения в условията на прехода
1. Относно природата на сделките ВОТ (build-operate-transfer - построй, експлоатирай и предай, или за краткост ПЕП).
Сделките ПЕП са сравнително нов феномен в националната и световната стопанска практика. Тласък в тяхното развитие дават разнообразни процеси от политически и социален характер. Асоциират се с мащабни проекти, като разглеждането на тунела под Ламанша, инфраструктурни проекти в Австралия, Югоизточна Азия. Хонконгските власти ползват въпросните схеми още от края на 60-те години.
Интересът към сделките ПЕП се определя от предлаганите от тях решения: икономически, в т.ч. инвестиционни, финансови, социални и други. В основата на тяхното прилагане са двете концепции: правната - за концесията, и икономическата за проектното финансиране.
Концесията е базисното правно споразумение. С него държавата, съответно общината, предоставя свое право за експлоатация на представителите на частния бизнес да строят и да експлоатират съответен обект.
Проектното финансиране, отличаващо се със сравнителна новост, е известно със специфичните схеми на осигуряване на ресурси за конкретния обект. Държавата на практика прехвърля своето задължение да дири ресурси и да поеме дълг на частния сектор. Капиталовият пазар чрез преки и портфейлни инвестиции, чрез кредити и ценни книжа осигурява финансирането за проектирането и изграждането на даден обект. Погасяването на задълженията е единствено за сметка на очакваните приходи от функциониращия изграден обект. Това е и основната отлика и предимство на разглеждания тип финансова схема. В проектното финансиране участват различни финансови институции.
Разглежданият тип сделка де факто обхваща разнообразни връзки, участници, правно-организационни и правно-договорни отношения. Реализирането на двете концепции определя и сложната схема на сделката, съответно нейните разновидности.
2. Организационно- управленски измерения и варианти на сделката ПЕП
Сделката ПЕП предполага подготовка и реализация на сложни схеми от отношения и участници. Всеки отделен случай е уникален. Независимо от това международната практика разкрива наличието на една устойчива и възпроизвеждаща се схема. Нейното представяне и анализ конкретизират разбирането за разглеждания тип сделка, от една страна, и позволяват да се изведат нейните основни организационно-управленски измерения, от друга.
Концесионната комисия субективизира две концепции: правна и във висока степен финансова. Тя е носител на концесионното споразумение. Обичайно се създава и функционира под формата на смесено, при това интернационално предприятие. Обединява фирмите контрактори, оператори, както и финансиращите институции: банки, лизингови компании и други.
Като правило това е ключова, многофункционална фигура в схемата на сделката ПЕП. Типични за нея са следните дейности:
Възможно е в смесеното предприятие да влезе и някаква структура на държавната администрация концесионер. В случай това може да е стопанска организация.
Конкретните функции на смесеното предприятие се параметрират от самата сделка ПЕП. Безспорно възможно е мястото на смесеното предприятие да се заеме от контрактора, но в случая това е по-скоро изключение, отколкото практика.
Сделката ПЕП, както посочва и схемата, обхваща множество договори с различен предмет на дейност.
Определящо значение има концесионното съглашение. Формира правната основа, върху която се развива целият комплекс от отношения по повод сделката ПЕП. Дава право на концесионната компания или на друг поемател на концесията да изгражда и експлоатира даден обект при определени условия и срок.
Реализацията на обект, по повод на който се изгражда сложната схема на сделката ПЕП, предвижда подготовката и изпълнението на договора/и за проектиране, строителство и пуск. Става дума за комплектен обект, предлаган и реализиран при условие на ключ. Сравнително е ограничен изборът и по отношение на ценовото условие и формула. Философията на проектното финансиране налага в рамките на допустимото по-висока степен на определеност на ценово равнище. Най-често предпочитанието е към условие "глобална сума" (lump sum) и по разходи (cost plus). Стремежът на финансиращите институции е да имат ясна регламентация за стойностните и времевите параметри на сделката. Обстоятелство, налагано от философията на проектното финансиране.
В хода на подготовката и изпълнението на сделката ПЕП се формират различни финансови схеми и отношения.
Комбинациите от тези връзки са множество:
Обхватът и сложността на тези отношения варират. Мащабите и размерът на финансирането са функция както на разходите по изграждане, така и на приходите от функциониращия обект. Съществен белег е интернационалният характер на финансирането. В рамките на ЕС се ползват отделни фондове. В качеството на съфинансиращи организации могат да партнират ЕБРР, регионални банки. Интернационалността съпътства и множество консорциуми. Пример в тази насока е и финансирането на изграждането на тунела под Ламанша, обхванало 215 банки.
Схемата на сделката ПЕП включва и отношенията с експлоатирания изграден обект - летище, пътна магистрала, електросистема. Операторът е част от организационната структура на контрактора или самостоятелно организационно и правно образувание. Той би следвало да се разглежда не само в контекста на неговия управленски и експлоатационен опит. В редица случаи неговият избор се определя от неговото маркетинг ноу-хау, от възможностите му да гарантира пазар на продукта на изградения обект.
Реализацията на резултантното изделие или услуга е основен критерий, условие и предпоставка за икономическата и финансовата жизнеспособност на сделката ПЕП. В икономическата теория се формулират две категорични решения за реализация:
При договорно обвързаната реализация нещата са сравнително по-елементарни - предварително се сключват дългосрочни контракти с потенциалния потребител. Практикуват се при разработен пазар. В случая се залага на правилната подготовка на дългосрочен контракт. Ползват се утвърдени канали на реализация. Приведеният тип реализация се доближава до познатия модел на инженерингова сделка от типа "пазар на ръка", предвиждащ контракторът да поеме пласмента на изградения и управлявания обект, докато собственикът придобие съответното маркетинг ноу-хау.
Сравнително по-сложен е вторият тип реализация - пазарно обвързана. Липсва предварителна договореност за пласмента на услугата. Такъв е случаят с изграждане или реконструиране на една пътна магистрала. Прогнозните разчети са единствен гарант и основа за определяне на приходите. Разглежданият тип пазарно обусловена реализация на резултантната продукция е далеч по-рисков в сравнение с договорно обусловената реализация.
Този елемент от ПЕП-сделката е по-труден за изпълнение при липса на разработен пазар. Практически това може да е случаят с едно летище, пристанище или други в условията на силно конкурентна среда.
Приведената схема на сделката ПЕП подчертава нейната сложност и силна зависимост от пазарите: капиталов, на услуги, на машини и съоръжения. Разкрива се и необходимостта от наличието на специално звено, което да поеме сложния комплекс от връзки. В случая това може да е концесионната компания.
Приведената схема търпи изменения, обуславяни от конкретния проект. В съвременната международна пактика се открояват следните модификации на сделката ПЕП:
Очертаните варианти демонстрират адаптивността и вариантността на отношения и сделки. В основата на всеки един от тях е приведена схема. Непроменено е ядрото - правната и финансово-икономическата концепция. Икономическата, организационно-управленската и правната природа се запазват.
3. Относно силните и слабите страни на сделките ПЕП
Сделките ПЕП са определено привлекателни. Тяхното приложение се определя от потребността да се реши проблем от даден сектор на икономиката на отделната страна, в т.ч. осигуряване на финансови средства. Какво предлага сделката на държавата концесионер:
Безспорна е изгодата и за частния сектор. Гарантират се пазари, възможности за реализация, приходи, икономически и финансов ефект.
Сделките ПЕП носят определени изгоди. От изключително значение са инструментариумът и механизмите, прилагани при тяхната оценка. Международната практика сочи,че най-предпочитани са традиционните методи за инвестиционни решения - методът на сегашната нетна стойност, както и техниката на решения Кипноу-Тригу (Kepnoe-Tregoe decision making technique). Чрез експертни оценки се определя ефектът на отделни елементи от сделката: пакетното финансиране на бъдещия проект; техническата характеристика на проекта и не на последно място резултантната продукция. Окончателният избор на инструменти и механизми на оценяване се определя от държавата, възлагаща изпълнението на даден проект чрез схемата на ПЕП-сделките.
Тази изгода е далеч по-значима в условията на едно приятелско обкръжение по отношение на сделките ПЕП в страната домакин. Става дума за адекватна правителствена политика, наличие на ясна законова база и подходящи икономически стимули. В отделни страни разглежданият тип сделки са част от приватизационната политика на правителството (Южна Африка), в други съществува специална нормативна уредба за прилагането на сделките ПЕП (Филипините). В условията на България чуждестранните и местните фирми, предприемащи участие в обекти, развивани по схемата на ПЕП, следва да отчитат Закона за концесиите, инвестиционните инициативи при проекти над 5 млн. щ.д. , предлагани от Закона за чуждите инвестиции, Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества и др. В цялостната оценка на разглежданите сделки би трябвало да се напомни за мащабите на тяхното приложение: страните с развита пазарна икономика, югоизточните азиатски държави, страните от Източна Европа. Хонконг с реализацията на редица инфраструктурни проекти, съоръжения за отпадъци и др. се сочи като успешен пример в областта на сделките ПЕП. Аналогична, макар и в по-малки мащаби, практика имат Малайзия, Филипините, Тайланд. При това областите на приложение се увеличават: телекомуникационни проекти, летища, пристанища, иригационни съоръжения. Експертите квалифицираха тези мащаби като "азиатски бум" на ПЕП-проектите. Кризата през 1997 г. вероятно ще внесе корекции в техните възгледи. Опростенчество е да се дири пряка връзка между ефекта и разпространението на третираните сделки и пролемите в Югоизточна Азия. Сделките ПЕП имат конкретно обусловени, но не и абстрактни предимства и изгоди.
Третираните сделки имат и свои недостатъци. Рискове се появяват и при двете групи партньори - държавата и частния сектор. Най-често това са рискове, присъщи на дългосрочните проекти: политически, валутен, бюрократичен или регулативен, пазарен. Държавата може да бъде ощетена поради зле подготвен проект, неправилно подбрани участници и условия на сделката.
Сделките ПЕП са една от отработените формули за решаване на проблемите на съвременните икономики - развити пазарни и появяващи се пазарни. Безспорно те са доказали своите предимства. В условията на преструктуриране на българската икономика евентуалното приложение на резглежданите сделки би следвало да се приеме като още една алтернатива за успешно изпълнение на задачите на прехода.
Централен депозитар за корпоративни ценни книжа в България
"Централен депозитар" АД (ЦД) е учреден като акционерно дружество на 13.08.1996 год. на основание чл. 91 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (ЗЦКФБИД). Акционери на депозитара са големите търговските банки в България, участващи активно на пазара за ценни книжа. Освен това по закон акционери са Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите (МФ), които имат блокираща квота (26% от капитала) при решенията на Общото събрание на акционерите на депозитара.
Контролът върху дейността на депозитара се извършва от Българската народна банка и Министерството на финансите директно чрез съвместна Наредба 19, изготвена от двете институции, в която се регламентират услугите, предлагани от ЦД, организиране на отчетността и формата на контрол върху дейността на дружеството от страна на държавните структури.
Оперативното управление се осъществява от петчленен борд на директорите, в който по закон има по един представител на МФ и БНБ. Бордът на директорите избира един от членовете за изпълнителен директор, който ръководи ежедневно дейността и се отчита минимум веднъж на месец пред останалите членове на Съвета на директорите.
Членствов Централния депозитар
Съгласно наредбата за дейността на ЦД членове на депозитара могат да бъдат:
Членовете на депозитара единствено могат да оперират директно по регистъра на сделките на депозитара и да обслужват своите клиенти. Всеки друг субект, неописан в горните групи, може да има достъп до своя регистър или да извършва действия по прехвърляне на собствеността върху акциите, регистрирани в ЦД, само ако е клиент или се представлява от член на депозитара инвестиционен посредник.
Функциина Централен депозитар
Съгласно нормативните актове в страната ЦД трябва да организира и експлоатира надеждна система за:
На база на гореизброените функции ЦД организира дейността си в следните три основни направления:
1. Национален регистър на всички 1053 акционерни дружествата, приватизирани чрез процеса на масова приватизация (ПМП).
В тази връзка бяха разкрити сметки на всички акционери, закупили акции от държавата (над 1 000 000 сметки). Като актуалността на регистъра се осъществява автоматично при сключване на сделка между посредници или при трансфер на акции вследствие на наследство, дарение или други действия между индивидуални участници. Т.е. ЦД освен ролята на централен регистър осъществява функцията и на трансферен агент за всички тези дружества. Това е необходимо и доказва смисъла си при конкретните обстоятелства в страната. В ситуация, когато никое от предприятията няма опит да работи като типично АД с много акционери, когато всички акции са безналични и при липса на всякаква практика за водене на точна и актуална книга на акционерите, така че депозитарът пое тези задължения с цел точност и сигурност по отношение записите на акционерната собственост за всички тези компании. По този начин прехвърлянето на собствеността става в ЦД, който актуализира регистрите на дружествата и така се гарантира на всички инвеститори точност при запис на нов собственик и надеждност по отношение собствеността върху придобитите акции.
За осигуряване на по-големи възможности на индивидуалните инвеститори в случай, че желаят да прехвърлят акциите си директно по между си, ЦД разработи технология съвместно с две от най-големите български банки - Обединена българска банка и Пощенска банка, за коагенти по регистрацията.
Целта е да се използва голямата клонова мрежа на двете банки за покриване на територията на страната с цел обслужване на гражданите за прехвърляния на акции в случаи на дарения, наследства и други финансово необвързани трансфери. В този случай едно такова прехвърляне става за 10 работни дни.
2. Система за сетълмент за ценни книжа, обслужваща сделките между членовете на депозитара.
Това е електронна система за приключване на сделките на посредници, както за своя така и за чужда сметка.
За приключване на една сделка - било то на борсата, или на извънборсовия пазар, посредникът има задължението да уведоми депозитара за това, от коя сметка се продават книжата и по коя сметка отиват. Комуникацията се осъществява чрез електронна връзка или чрез физическо доставяне на дискета със стандартни файлове, описващи трансфер на акции.
3. Система за организиране на разплащанията на сделки с корпоративни ценни книжа.
С тази система се цели окончателното завършване на една сделка както по отношение на доставката на акциите, така и относно тяхното заплащане. Само така може да се отговори на изискванията на международните стандарти за осъществяване на DVP. Тази си функция депозитарът осъществява благодарение на разрешението, издадено от БНБ на 16.10.97 год., да изпраща нареждания и искания в интегрираната междубанкова система за разплащания в България - БИСЕРА, с цел по всяка борсова или извънборсова сделка с DVP да се осигури необходимото заплащане на книжата. При тези операции ЦД действа съвместно с Банксервиз - оператора на системата за паричен сетълмент между банките. Така се използва съществуващата система в страната, която е под контрола на БНБ, и в същото време се позволява на банките да играят ролята и на сетълмент-банки за своите клиенти - небанкови брокерски къщи, които осъществяват сделки с акции на българския пазар.
Сетълментен цикъл
По отношение на приключване на една сделка между посредниците ЦД е възприел стандарта, препоръчван от G-30 и Световната банка - Т+3. Т.е. в рамките на три дена след осъществяването на сделката собствеността върху книжата ще бъде прехърлена и разплащането ще бъде приключено окончателно и невъзвратно. Изпълнението на нарежданията на прехвърлянията са с приоритет, по отношение на борсовите пред извънборсовите сделки, както и сделките за клиентска сметка са с предимство пред сделките за собствената на посредника сметка. Изпълнението на сетълмента е на брутна база както по отношение на доставката на книжата, така и по отношение на паричните разплащания. Това е продиктувано веднъж от наложения брутен стандарт за разплащания в страната, така и по отношение на по-ограничения риск при плащанията при един възникващ пазар, като българския, и липса към момента на оптимална система за управление на риска.
Сетълмент цикълът може да бъде разписан по следния начин, той е идентичен както за борсовите, така и за инвънборсовите сделки. Като при извънборсовите сделки е възможно при специално указание от страна на продавача да се извърши само доставка без плащане (DFP), това се посочва във файла за комуникация с депозитара.
При сключване на сделка в деня Т, посредникът е длъжен до края на деня да изпрати информация за подробности за сделката: кои сметки за ценни книжа или пари се дебитират или кредитират. При борсова сделка тази информация се засича с файла, получен от борсата, за достоверността на сделките.
В деня Т+1 се изчистват евентуални грешки.
В деня Т+2 след 11.00 часа се проверява за наличности на ценните книжа за всяка сделка и небходимият брой акции се блокира, като до 16.00 трябва да се осигурят и парите за разплащанията. След 18.00 часа ЦД изпраща информация с искания за плащания по сделките до Банксервиз, които се обработват през ноща.
В деня Т+3, сутринта в 8.15 се получават резултатите от обработките на паричните разплащания и ако всичко е наред, до 11.00 часа се деблокират книжата и се трансферират акциите по сметките на посредниците и техните клиенти. Автоматично с това става и актуализирането на регистрите на дружествата, чиито акции са били обект на сделката.
В случай на неплащане по борсова сделка в деня Т+3 борсата използва гаранциония си фонд за покриване на задълженията на некоректна страна.
Попечителски услуги
За почти всички институционални ведомства е важна възможността за използване на попечителски банки, които доверително да съхраняват техните портфейли от акции. В настоящия момент, при липса на детайлен законов регламент за попечителската функция, ЦД осигурява възможност на банките - български и чужди членове на депозитара, да предлагат на своите клиенти този род услуги.
Характерното е, че цялата система на регистъра е организирана на ниво титулен акционер поради съвместяване на функциите от страна на ЦД на национален регистър и електронна сетълмент система, така че всеки един инвеститор трябва да знае, че ако използва банка попечител, при депозитара банката ще има една глобална сметка и подсметки на своите клиенти по позициите на портфейлите им. Този тип организиране на сметките позволява безпроблемно използване на попечителска банка, като за самото извършване на сделките работи с друга брокерска компания.
Единственото условие е при сключена сделка брокерът да уведоми банката-попечител, която предварително е инструктирана от клиента, че работи с конкретния посредник, да трансферира книжата по регистрите в депозитара за всяка конкретна сделка с акции от клиентския портфейл. Към настоящия момент законово не е уредена възможността за nominee концепцията като организация на рeгистрите на банковите и депозитарните институции.
За повече информация може да се обърнете към Централен депозитар на адрес: гр. София, ул. "Цар Иван Шишман" 31, ет. 2, тел. 981 03 18, 981 23 14, факс 981 31 16.
Чуждите инвестиции в Ирландия - уроци за България
Развитието на икономиката на Ирландия, сравнено с това на други страни, налага две особености за нея: огромното значение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и твърде високия дял на продукцията за износ, особено износ на чуждестранните компании. Тези особености не са възникнали случайно, а са плод на последователно провеждана индустриална политика на страната през последните четиридесет години за развитие на експортно ориентирана индустрия чрез привличане на ПЧИ1. Чуждите инвестиции, образно казано, са суровината за бума, който доведе до увеличаване на икономиката на Ирландия с една трета през последните три години. В страната с население 3.6 млн. души има над 800 чужди фирми, които произвеждат над половината от индустриалното производство и в които са заети 140 хил. души, или близо 45% от заетите в индустрията. Тази заетост генерира много работни места в останалата част на икономиката.
През 1993 г. повече от две трети от обема на добавената стойност в Ирландия се произвежда от чуждестранни компании. Участието на чуждестранните фирми е различно в отделните отрасли - най-слабо (около 15%) е в отрасъла суровини и минерали, а най-голямо (над 90%) е в химическата промишленост, електропромишлеността и електрониката. Това означава, че ПЧИ са концентрирани във високотехнологичните производства като електроника, и по-точно хардуер, компоненти на софтуер, фармацевтика, здравеопазване, финансови и телевизионни услуги, подходящи дейности за островна държава с високи транспортни разходи, което налага да се разчита на малки по обем, но скъпи производства. Високотехнологичните отрасли осигуряват около половината добавена стойност общо на ирландските и чуждите компании. Близо 90% от обема на брутната продукция на чуждите компании за 1993 г. се експортира от страната при около 35% за ирландските фирми.
Кои са факторите за големия успех в привличането на ПЧИ в Ирландия? На първо място е членството й в ЕС2. Новите мултинационални индустрии дойдоха в Ирландия, защото тя предложи достъп до пазарите на ЕС. Другите фактори са: стабилна икономика, благоприятно географско разположение на страната между Америка и Европа, английският език, на който се говори в нея, квалифицирана работна сила, сравнително ниски разходи за труд, благоприятно законодателство за чуждестранни инвестиции, ефективна дейност на специално създадената Администрация за индустриално развитие (Industrial Development Authority) да привлича експортно ориентирани производства в страната, демонстрирани положителни ефекти от по-рано започнали икономическа дейност в Ирландия чуждестранни компании. От голямо значение е реализмът в провежданата политика, съобразена както с предимствата на икономиката и човешкия капитал, така и с някои ограничения като високи транспортни разходи, малко на брой население и доста ограничен пазар. Други фактори са консенсусът между политическите партии (докато между социалните партньори има известно напрежение, доколкото синдикалните лидери трудно успяват да убедят членската маса в предимствата на прилаганата стратегия), а също международното политическо доверие в Ирландия, особено след приемането й за пълноправен член на ЕС от 1973 г. и скъсването с представата за нея като страна в орбитата на Великобритания. Успешното участие на представители на Ирландия в ръководството на международни организации и усилията на страната за поддържане на мирния процес в Северна Ирландия спомагат за укрепване на доверието в нея и доверието на обществото в собствените си сили. Доверието в политическите партии в страната е по-слабо изразено, но дори и в тази сфера убеждението е, че правителствата през последните години се справят добре с икономическата политика и че новата генерация политически лидери са по-добри от своите предшественици. Доверието в сферата на бизнеса е също високо.
Кое от опита на Ирландия може да бъде поучително за България в усилията й за привличане на ПЧИ? Отношението на Ирландия към ПЧИ се промени коренно още през 50-те години с отказването от протекционизма и промяната в законодателството от чисто анти ПЧИ към привличащо ги. Тази промяна беше предизвикана от неуспешната протекционистична политика на страната преди Втората световна война в опитите да създаде стабилна промишленост. В резултат на нея при намаляващата тогава заетост в селското стопанство промишлеността не беше в състояние да осигурява работни места, особено в по-слабо развитите райони.
Активната експортно ориентирана политика се изразяваше в предоставянето на щедри фискални стимули и преди всичко на данъчна ваканция върху печалбата на продукцията за износ3. През 50-те и 60-те години тази практика беше рядко използвана, но през следващите десетилетия се разви бързо.
Кое е уникалното в политиката на Ирландия по отношение на ПЧИ? Когато страната започна активно привличане на ПЧИ през 50-те години, повечето страни в Западна Европа бяха в най-добрия случай безразлични към тях. Тогава практиката беше по-скоро да се възпрепятстват ПЧИ чрез различни данъчни бариери, отколкото да се поощряват. През 60-те години и други страни започнаха активна политика за ПЧИ, но те правеха това с цел да привличат чуждестранни фирми да произвеждат стоки за техния пазар. Целта на ирландската стратегия беше да приспособи страната към условията на свободната търговия, да осигури повече работни места за хората, а също и да предпази местната промишленост от пряката конкуренция на чуждестранните компании на вътрешния пазар.
Политиката на отваряне на Ирландия за ПЧИ предполага по-специално отношение към селекцията като мярка за привличане. Тази дейност включва четири етапа:
През 70-те години АИР определи електрониката и химическата промишленост като най-обещаващи за чуждестранни инвестиционни проекти в Ирландия. САЩ бяха посочени като най-важен източник за тези проекти4.
По същество политиката на Ирландия за привличане на ПЧИ се поддържа същата, каквато беше още в 50-те години. В следващите десетилетия обаче, особено след 60-те години, ударението беше поставено върху качеството на заетите (квалификация на труда, заплащане), а също и връзките на чуждестранните компании с местната икономика при развитие на нови икономически дейности, включително трансфер на технологии.
