В очакване на частните пенсионни фондове
Пенсионните фондове са финансови институции, които набират пари от голям брой лица и ги инвестират в акции на публични компании и ценни книжа от дългов тип (облигации), с които формират инвестиционните си портфейли (investment portfolios). Заедно със застрахователните компании и инвестиционните фондове формират групата на институционалните инвеститори (institutional investors). Взети заедно, тези три институции представляват най-големият собственик на публичните компании, чиито акции се търгуват на най-известните фондови борси по света (в САЩ над 40% от намиращите се в обращение акции на публични компании са притежание на институционални инвеститори). Участието им на пазара на дългови инструменти, особено на тези с по-голяма срочност, определя до голяма степен добрата им ликвидност - възможността за лесното превръщане на ценните книжа в пари в брой. Финансовите средства на тези дружества са собственост на голям брой лица и размерът им зависи от периодичността и величината на правените от тях вноски. Самото формиране на структурата на инвестиционните им портфейли се определя от мениджъри (portfolio managers), които в зависимост от избраната стратегия на фонда избират инструментите за инвестиране и определят размера на средствата за влагане в ценни книжа от отделен вид и издател. Ако целта е постигането на по-висока доходност при поемане на по-голям риск, преобладават корпоративните акции и облигации, а залагането на по-голяма сигурност е свързано с осигуряване на превес на държавните или гарантираните от държавата ценни книжа.
Институционалните инвеститори притежават голям финансов потенциал, с който могат да оказват натиск върху икономическото поведение на публичните компании. Практиката обаче показва, че те се въздържат от упражняването на контрол и в случаи че не са доволни от управлението на дадена корпорация, просто пристъпват към продажба на притежаваните от нея дялове и насочват средствата към друг, по-подходящ вид ценни книжа. Институционалните инвеститори се определят като пасивни инвеститори (passive investors), но големият им размер често създава проблеми на фондовите пазари. Така например ако един пенсионен фонд реши да продаде блок от ценни книжа на дадена компания, то покупката на пакета може да се окаже само по силите на друг институционален инвеститор. Подобно предлагане може да извади от равновесие пазарните цени на тези акции и да доведе до спадане на стойността им.
Наред с приликите между институционалните инвеститори като начин на формиране на капитала им, определяне състава на портфейла от ценни книжа и участието им на фондовите пазари съществуват и редица типични особености, свързани със спецификата в дейността на пенсионните фондове, застрахователните компании и инвестиционните дружества. Поради това в следващите редове ще бъдат разгледани по-подробно характерните особености на пенсионните фондове и тяхната политика при осигуряването на доход за голям брой лица след излизането им в пенсия.
Появата на пенсионните фондове е свързана с развитието на индустриализацията в края на 19 век, което става причина за преселването на големи групи хора от селскостопанските райони в промишлените центрове. Превръщането им в наемни работници ги поставя в пълна зависимост от получаваните доходи в трудоспособна възраст и същевременно налага осигуряването на средства за времето след пенсиониране или изпадането в положение на трайна нетрудоспособност. Първите пенсионни фондове са създадени в САЩ от American Express Company през 1875 г. и от Baltimore end Ohio Railroad през 1880 г. И двете компании са от сферата на железопътния транспорт, което се обяснява с големия им размер и опасността на работата, налагаща осигуряване на допълнително обезпечение на работещите в тях. През 1929 г. в САЩ има 400 пенсионни фонда с активи около 15 млн. долара. Последвалата Голяма депресия става причина за фалита на много от компаниите, а с това и на свързаните с тях пенсионни фондове. Големият бум на тези институции започва след 1945 г., когато наред с развитието на икономиката се създават и редица нормативни актове, гарантиращи сигурността на техните инвестиции. В края на 1985 г. в частни пенсионни фондове в САЩ са обхванати около половината от работещите на пълно работно време, в планове на централното и местните правителства - други 20 млн. работници, а 168 млн. са обхванати от социалното осигуряване. Пенсионните фондове могат да бъдат класифицирани по различни критерии. В зависимост от това, дали осигуряването на средствата в тях става на регулярен, или на нерегулярен принцип, те се делят на: фондове с ругулярно (funded plan funds) и нерегулярно (unfunded plan funds) набиране на средства.
При първите работодателят осигурява определен размер активи и ги предоставя периодично за доверително управление при предварително определена възвръщаемост, която е в състояние да осигури необходимите средства на определен брой лица след пенсионирането им. За разлика от тях при фондовете с нерегулярно набиране на средства работодателят поема задължението да осигури в определен бъдещ момент необходимите за изплащане след пенсионирането суми без предварително акумулиране на вноски. Съществува и трети вид - с частично осигуряване на средства (partialy funded plans), който представлява съчетание на другите две разновидности.
В зависимост от това, дали пенсионният фонд се формира в рамките на застрахователна компания, или извън нея, се различават застраховани (insured) и незастраховани (noninsured) пенсионни фондове. Първите се формират в рамките на избрано застрахователно дружество, на което се възлага доверителното управление на средствата, като при инвестирането им се преследва предварително определена доходност. С натрупания през годините фонд се обезпечава изплащането на пенсии на осигурените работници и служители. Размерът на сумите е в пряка зависимост от акумулираното количество, а полученият доход - от инвестициите. Осигуряването на финансите при този тип пенсионна програма става чрез регулярно или частично осигуряване на средства от работодателя.
При незастрахованите фондове доверителното управление на активите се извършва извън застрахователните дружества, чрез формиране на работнически тръст в самата компания (employees trust) или чрез възлагане на външна институция. Най-често това са отделите за доверително управление в търговските банки (trust departments), които осъществяват инвестициите и последващите плащания след пенсионирането. Широкото разпространение на тази форма е причина за наличието на голяма конкуренция между търговските банки с цел привличане средствата на големите компании.
Пенсионните фондове попадат в една от следните основни групи: публични (public) или частни (private). Първата се състои от фондовете на социалното осигуряване (Social Security Funds), които се намират под пряк контрол от страна на правителството и дейността им е законово регламентирана. Инвестират предимно в държавни или гарантирани от държавата ценни книжа, с което се цели избягването на кредитния риск. Набирането на средства в тях става регулярно, тъй като е свързано с определено данъчно облагане на доходите на работещите. Разликата между размера на постъпващите и изплащаните суми се намира в пряка зависимост от съотношението между броя на хората в трудоспособна възраст и пенсионерите.
Частните пенсионни фондове се формират от самите компании, поради което са известни като корпоративни (corporate pension funds). Вноските в тях се извършват на регулярен или нерегулярен принцип и могат да се формират в рамките на застрахователна компания или извън нея. Инвестициите се насочват основно към корпоративни ценни книжа - акции и облигации, и имат дългосрочен характер, който се определя от липсата на необходимост от бърза ликвидност.
Входящите и изходящите парични потоци в тези фондове могат да се опредлят с голяма точност, тъй като са известни предварително както нужните вноски, така и размерът и периодичността на бъдещите плащания. Доходът от лихви и дивиденти, както и от нарастването пазарната стойност на книжата обикновено са освободени от данъци, което води до допълнително увеличаване на приходите. При управлението на портфейла се търси постигане на оптимално съотношение между възвръщаемост и риск, тъй като действа инвестиционната максима: по-голям риск - по-висок доход. Влагането на средства в книжа от типа на правителствените облигации осигурява щит срещу кредитния риск, което става за сметка на по-ниската степен на възвръщаемост. Обратно - преследването на по-добър доход увеличава размера на поетия риск, което би довело до загуба на доход, в случай че издателят на книжата изпадне в неплатежоспособност.
Структурата на активите на пенсионните фондове зависи до голяма степен от това, дали са държавни (контролирани от държавата), или частни. Частните фондове залагат предимно на корпоративните акции, които достигат до три четвърти от общия обем на портфейла им, а останалата част се запълва с облигации, емитирани от държавата или корпорациите. Това съотношение придобива обратна стойност при държавните фондове - една трета от активите в акции срещу две трети книжа от дългов тип.
Интересен пример за преминаване от системата на държавно пенсионно осигуряване към частни пенсионни фондове е Аржентина - държава, сочена като добър ученик в условията на валутен борд. От юли 1994 г. в нея заработва система на частно пенсионно осигуряване като алтернативна форма на съществуващото държавно осигуряване. Днес в нея участват около 70% от работещото население (около 5.5 млн. души) при средна възвръщаемост от около 17%, което при инфлация за периода от 2% им осигурява реално 15% възвръщаемост на инвестираните средства.
Непосредствено след 1994 г. пенсионната система на Аржентина копира американския модел, при който работещото население издържа чрез вноските си излезлите в пенсия. Този начин има един съществен недостатък - нарастването броя на пенсионерите води да възникване на несъответствие между постъпващите и излизащите средства от системата. Последвалата корекция поставя нещата на друга плоскост, при която на всеки работещ се дава възможност да прави вноски за собственото си пенсиониране. Успоредно с частното осигуряване продължава съществуването и на държавното, предпочитано от работници и служители в предпенсионна възраст. На участниците в частните пенсионни дружества се дава възможност да преминават от един в друг два пъти в годината, но при условие, че са направили четири вноски в предишния си фонд. Най-честият мотив за търсене на такава промяна е стремежът към доверяване средствата на институция, която ще им гарантира по-добра възвръщаемост и по-ниски комисиони.
Частната пенсионна система на Аржентина разполага в момента с активи на стойност около 5.3 млрд. долара, които се очаква да достигнат 20 млрд. долара през 2000 година и 100 млрд. долара през 2010 година. Влагането на големия обем от набирани средства изисква развитието на фондов пазар, който е в състояние да осигури предлагането на съответното количество ценни книжа. Фондовата борса в Буенос Айрес (Mercado de Valores) е основана през 1854 г. и е първата в Латинска Америка. Избирането на Карлос Менем през 1989 г. и последвалата приватизация на големите държавни предприятия след 1990 г. водят до значително развитие на фондовия пазар, чиято капитализация през 1994 г. е 36 млн. долара.
Частното пенсионно осигуряване насочва преобладаващат част от своите инвестиции към акциите на местните компании, в резултат на което през 1997 г. близо 20% от портфейла й се формира именно от този тип книжа. С навлизащите в нея ежегодно 250 млн. долара тя се превръща в най-влиятелния фактор за развитието на местен фондов пазар.
Аржентинският опит показва, че въвеждането на частното пенсионно осигуряване като алтернатива на държавното оказва положително въздействие както върху бъдещите доходи на населението, така и върху развитието на пазара на ценни книжа. Даването възможност на работещите да осигуряват сами себе си им гарантира формирането на определен доход след пенсиониране - естествено при положение че институцията, в която са вложили средствата си, успее да оцелее в условията на непрестанна конкуренция и сътресения на финансовия пазар. Нарастването размера на инвестициите, извършвани от частните пенсионни фондове, оказва благоприятно влияние върху фондовия пазар, който не би могъл да постигне голям оборот без участието на институционалните инвеститори.
Класация на 100-те най-големи български дружества
Класация на 100-те най-големи български дружества
Първата класация на най-големите индустриални дружества в България според регистрирания от тях капитал доведе до няколко очаквани и много изненадващи изводи. Най-проблемните предприятия, които запълват икономическите колони на ежедневниците, заемат челните места в класацията. Техните успехи и неудачи ангажират вниманието на широката публика по две основни причини: количеството и качеството на предоставяните от тях услуги и продукти и цената, която заплаща за тях държавният бюджет. Първата причина е свързана с монополните позиции, които най-големите предприятия имат в икономиката на страната, а втората - с издръжката, която трябва да отдели за тях бюджетът, или приходите, които те ще му донесат. Рецептата за лекуването на публичните монополи е във въвеждането на конкуренцията, премахването на административните цени и в приватизацията им.
Огромните различия в рентабилността на предприятията, която е характерна не само за най-големите от тях, показва крайно неравновесното състояние, в което се намира българската икономика, и началния етап на преход към пазарни условия. В условията на отворена икономика и отсъствие на административна намеса, наличие на конкурентност, финансова система, която осъществява свободно преливане на капитали и съдебна система, която строго санкционира неизправните длъжници, наблюдаваните в класацията отклонения в ефективността на предприятията са невъзможни. Защото или в отраслите с висока рентабилност бързо ще се влеят нови инвестиции, които ще увеличат конкуренцията и нормата на печалба ще спадне, или в обратния случай - най-големите длъжници ще бъдат принудени да се разделят със собствеността си, за да покрият задълженията си.
В 10% от представените дружества юридическата им форма (ООД) не съответства на съдържанието и обема на дейността, която те извършват. Дружествата с ограничена отговорност не са подходящи при крупните стопански формирования, защото предоставят твърде голяма свобода и отговорност на управителя за сметка на отсъстващите форми на корпоративен контрол и при тях не съществуват възможности за привличане на голям акционерен капитал за финансиране на развитието им. Този резултат е последица от стихийното и често необмислено преобразуване на индустриалните предприятия, което започна през 1991 г. Първо място в класацията държи отръсъл машиностроене с 15 предприятия, а след него се нареждат 10 представителя на химията. Почти с равен брой предприятия в класацията присъстват енергетиката с 8 предприятия, черната и цветната металургия - 7, и минната индустрия, а с по 6 представителя са петролният бизнес, туризмът и транспортът.
Печалните резултати от приватизацията до 1996 г. са изключително нагледни от представената класация. До края на 1996 г. от 80 от най-големите дружества в България са изцяло държавна, а 3 - общинска собственост. Една година след това заедно масовата и пазарната приватизация направиха едва четири от тях преобладаващо частна собственост. При тези темпове на приватизация може и следващото хилядолетие да не ни стигне. По-лошото е, че влошената ефективност на държавните мастодонти, които предоставят монополни инфраструктурни услуги и стоки, се предава на по-малките частни и приватизирани фирми, с което се намаляват ефектите от преструктурирането им.
Между най-големите български предприятия намират място едва 10 с преобладаваща чуждестранна собственост, които заедно със седемте частни, но с местен капитал дружества, дават приблизително процента на частния сектор до края на 1996 г. За методиката на класацията
Класацията на най-големите български предприятия, която се прави за първи път у нас, пренася традиционната практика от страните с развита икономика за годишно класиране на националните индустриални лидери. С какво тези класации са интересни за читателите? Първо, всеки читател се пита кой в страната печели и губи най-много, кой има най-много капитали и активи, каква е посоката на движение на най-големите компании. Това нормално любопитство е далеч по-силно у българския гражданин, който (умишлено или не) е изолиран от годишните резултати на уж публично регистрираните и работещи предприятия. Всъщност те се появяват и изчезват от сцената само при екстремни ситуации - при стачки или преди и след смяна на мениджърските екипи. И в двата случая условията за спекулации с икономическата информация са изключително подходящи. Второ, здравето на най-големите компании определя здравето на цялата икономика. Не е случайно, че в основните заболявания на българската икономика могат да се изведат от анализа на финансовите данни за най-големите й представители. Трето, в развитата пазарна икономика най-големите компании са основните играчи на борсата и чрез борсови спекулации с тях се получават най-високи доходи. Надяваме се, че съвсем скоро тази пазарна аксиома ще стане факт и в българската действителност.
Изготвяне на българската класация следва модела на ранжиране на най-големите компании в света на американското Fortune и френското списание L'Expansion. Класацията на най-големите предприятия в страната е направена по капитала им, а заедно с него се дава информация за дълготрайните им активи, печалби, загуби и оборот през 1995 и 1996 г. Всички абсолютни числа са дадени в хил. лв. Изчислени са показателите в проценти за рентабилност на капитала, дълготрайните активи и оборота.
Капиталът на предприятията дава представа за начално инвестираните от собствениците средства за развитие на бизнеса. Печалбата или загубата на 100 лв. капитал отразява възвръщаемостта на направената инвестиция, а реципрочната стойност показва срока на откупуване на инвестицията.
Дълготрайните активи представляват една от посоките за реализация на капитала. Те са реалната плът на всяко предприятие. Печалбата или загубата на 100 лв. дълготрайни активи посочва степента на използването и отдаването им.
Оборотът на предприятията съдържа приходите от основната дейност, а съотнасянето му с печалбата или загубата дава представа за ефективността на продажбите.
Високото равнище на инфлация в страната и липсата на практика за водене на счетоводство при тези условия безспорно влияят особено върху абсолютните параметри на предприятията, както и при сравняването им с предходните години. По-точна представа за финансовото състояние дават относителните показатели, които следва да се сравняват със средните стойности за страната. Под оборот на предприятията се приемат приходите от дейността им, отразени в отчета за приходите и разходите. Другите показатели следват официалните счетоводни определения и записвания в годишните счетоводни документи. За първичен източник на информация са ползвани годишните баланси и отчети на всички капиталови дружества, регистрирани в България.
За отрасловите класации
Търговия
Водачи на класацията в отрасъла са търговците на едро, които осъществяват и продажби на дребно, както и монополният износител на български лекарства "Фармахим холдинг" АД. Почти половината от най-големите търговци се занимават с петролен бизнес, а шест - с търговия със суровини. Търговците потвърждават правилото, че за тяхната дейност са нужни по-малко капитали, отколкото в промишлеността, което не се отразява негативно на печалбите им. Дори напротив, много малко фирми от други отрасли могат да мерят ръст с печалбите на "Росбулнефт" АД и "Петрол" АД по абсолютен и относителен размер.
Само две от първите десет в търговията регистрират загуби през 1995 и 1996 г. Туризъм
Начело на туристическия бизнес са морските комплекси, които заедно с новите хотели в София оформят челната десетка. Социалното дело, трансформирано в акционерното дружество "Социален отдих", заема трето място в класацията и второ по загуба през 1996 г., причинена от административните цени и лошото му управление. Огромна загуба в размер на 74% от капитала на акционерите регистрира през 1996 г. хотел "Амбасадор". Аналитичните резултати от класацията сочат, че печалбите от туристическия бизнес не отиват в големите комплекси, а изтичат от тях. Например срокът на откупуване на инвестицията в най-рентабилния спрямо капитала комплекс "Ривиера" би бил над 25 г., което едва ли някой инвеститор би си позволил.
Енергетика
Класацията в енергийния сектор се води от най-голямото дружество в страната - НЕК. След него се нареждат девет топлоцентрали, разположени в най-големите градове на страната. Интересното в това отраслово разпределение са два извода. Първо, държавата с административните си цени може да съсипе тотално цял сектор в икономиката и второ, без конкуренция и приватизация в енергетиката никаква промяна няма да може да се направи.
Машиностроене
Флагманът на социалистическата индустрия - машиностроенето, е преживял една много тежка 1995 г. и възстановителна 1996 г. През двете последни анализирани години продължава да се влошава финансовото състояние на ЗММ ЕАД и "Бета" ЕАД, които практически са си "изяли" капитала и трудно ще намерят изход от дупката, в която се намират. В най-добра кондиция между най-големите машиностроители през 1996 г. се намират Варненската корабостроителница и "Балканкар рекорд".
Транспорт
Водният транспорт, пристанищните съоръжения, заедно с националната авиокомпания и Софийското летище доминират класацията на най-големите транспортни предприятия. Единствен представител на автомобилния транспорт в класацията е СО МАТ АД, което е и единственото приватизирано дружество измежду топ 10. Евтиният ж п транспорт струва над 4 млрд. лв. през 1995 г. и над 50 мрлд. лв. през 1996 г. И за транспортните фирми 1996 г. е била по-добра във финансово отношение - половината от най-големите фирми са работили на печалба.
Химия
Финансовите резултати на най-големите предприятия в отрасъла демонстрират привлекателността му. Единственото химическо предприятие от големите, което работи на загуба, е "Видахим". Останалите представители на отрасъла дават добри печалби, като, съотнесени към капитала, в най-добра позиция се намира за 1996 г. "Химко", а към оборота - "Агрополихим" и при- ватизираното през 1997 г. "Соди" АД. В сравнение с рентабилността на оборота на европейските си конкуренти Hoechst - Германия, и Rhone Poulenc - Франция, които достигат съответно 5.4% и 3.2% за 1996 г., повечето химически предприятия у нас имат за същия период по-добри показатели.
Най-голяма концентрация на дружества мастодонти според седалището е в София, където са регистрирани 32 от тях. В първите пет града на страната функционират 64 от най-големите предприятия.
Най-големи загуби през 1996 г. са получени от Нефтохим, "ТЕЦ София", националната авиокомпания, БДЖ и частната "Амилум", която бе принудена да спре производството си в края на същата година.
На другия полюс, шампиони по размер на печалби са НЕК, "Химко", Росбулнефт, БТК и "Соди" - Девня. Предприятията с най-голям оборот са Нефтохим, НЕК, Булгаргаз, Росбулнефт и "Кремиковци". От първите 100 предприятия на България 57 завършват 1996 г. с печалба. По рентабилност на оборота първенци са "Булгартабак холдинг" с 33.4 лв. печалба на 100 лв. оборот, а след него се нареждат "Слънчев бряг" с 28.2 лв., "Химко" и "Соди" съответно с 22.3 и 22.1 лв. С невероятната загуба от 83 764 лв. на 100 лв. оборот частният "Макском холдинг" успешно може да влезе в Книгата на Гинес и с приличната премия за това ще си подобри малко финансовото състояние. Другите големи неудачници през 1996 г. са били "Пигимпекс", ЗММ, "ТЕЦ София" и "Амилум".
За клуба
Класацията на 100-те най-големи индустриални предприятия в България е направена от екип на Клуб "Икономика 2000" под ръководството на Спартак Керемидчиев и Владимир Бояджиев.
Клуб "Икономика 2000" е водещ мозъчен център в страната, който предоставя консултантски услуги и осъществява разработки в областта на приватизацията и преструктурирането на предприятията, регионалното развитие и социалните проблеми на прехода. Клиенти на клуба са Световната банка, Американската агенция за международно развитие, Европейската комисия, икономическите министерства, общини и водещи държавни и частни предприятия от страната и чужбина.
Клуб "Икономика 2000" е първата българска организация, направила класация на всички предприятия за масовата приватизация, както и на общините в страната според степента на социално-икономическото им развитие.
Координатите на Клуб "Икономика 2000" са: Тел. (02) 980 75 73, Факс: (02) 980 75 74., Email: club2000@bulnet.bg.
Свободни икономически зони
От гледна точка на теорията на международните икономически отношения свободните икономически зони се разглеждат като явление, което изразява интернационализирането на икономиката на страните и характеризира съвременния етап на развитие на сътрудничеството помежду им. Те изразяват една съвременна характеристика на международните икономически отношения, а именно многообразието и многостранността на техните форми на функциониране и регулиране. Появата им и бързото им разпространение са израз на тенденцията на най-пълно и реално прилагане на принципите на глобалните форми на международните икономически отношения, в т.ч. международната търговия, международното движение на капитал. Те имат за цел институционализирането на национално и световно равнище на механизми за по-либерално регулиране на тези форми и извличането на присъщите им икономически изгоди.
В този смисъл свободните икономически зони се характеризират с относителна самостоятелност в структурата на международните икономически отношения от гледна точка на основите на функциониране, особеностите на регулиране и тенденциите в развитието. Ето защо свободните икономически зони са определени от основните черти на международните икономически отношения и представляват автономна част в тяхната технологична, пазарна, териториална и социална структура.
Според достигнатите мащаби и според особеностите на развитие като форма на международните икономически отношения свободните икономически зони се характеризират с общи и специфични черти.
Първо, свидетелстват за изпреварващото развитие на съвременните интензивни и високоефективни форми на отношения между страните като технологичен обмен и сътрудничество, внос на инвестиции, електронен обмен на информация. Второ, утвърждават тенденцията към либерализиране на международните икономически отношения и на тяхното съгласувано регулиране. Трето, създават условия за преодоляване на историческите различия в степента на икономическото развитие и мащаба на пазара, присъщи на отделни страни, на интеграционни общности, на световни региони. Четвърто, изразяват тенденцията на развитие и регулиране на икономическите интереси според географската, културно-историческата, религиозната и езиковата принадлежност на страните и реализиране на външнорегионални предимства, при което се повишава ефективността на участие в международните икономически отношения.
Специфичните характеристики на свободните икономически зони се отнасят до начина на приспособяване на страните към бързо изменящите се стопански условия в света, възможността за тяхното по-ефективно стабилно участие в международните икономически отношения, защото: първо, свободните икономически зони осигуряват реализирането на икономически интереси на различни страни върху основата на най-пълно използване на присъщите им производствени и търговски фактори: второ, те са форма на по- ускорено развитие на технологични връзки и между страни, които са в различна степен на развитие и за които осигуряването на икономически растеж зависи от динамичните, дългосрочните ефекти на участие в международните икономически отношения; трето, свободните икономически зони използват най-пълно геополитическите условия и нетрадиционните средства за решаване на проблеми на политическата нестабилност и изостаналостта; четвърто, чрез СИЗ се създават условия за по-пълно реализиране на транспортни, информационни и други комуникационни предимства; пето, СИЗ създават възможност за по-либерален режим на национално участие на международните икономически отношения; шесто, изгодите от тях се използват за развитие на националната икономика според различията между регионите с цел тяхното преодоляване.
Тези характеристики определят СИЗ като твърде сложно явление от гледна точка на международните икономически отношения. Макар че се създават на част от територията, основа за тяхното съществуване са икономическите интереси на различни страни. Те синтезират предимно положителни динамични ефекти в развитието и регулирането на международните икономически отношения и са тяхна съвременна форма на функциониране и регулиране.
Възможността за получаване на икономически ефекти от създавани СИЗ се реализира в условия на комбиниране на различни икономически, пазарни, териториални, производствени и комуникационни фактори. Такива различни икономически условия в съвременния свят са налице поради различната степен на развитие на отделните страни, но също така на отделните региони в тях. Именно различието в регионалните, външноикономическите, световнополитическите условия на страните е основа за съвременното глобално разпространение на СИЗ.
Какви видове свободни икономически зони има по света
СИЗ могат да се класифицират според отделните им характеристики по отношение на конкретната дейност, регионалните им особености и пр. Според сферата на дейност те биват: търговска, в т.ч. безмитна, т.е. свободна митническа зона; производствена, в т.ч. експортна, импортна, за съвместно производство, за добив, за преработка на суровини; технологична, в т.ч. международен технологичен център; научни паркове; транспортна - международен транспортен център; туристическа - международен туристически център; финансова - международен банков център; строителна - комплексен икономически район, и др. Според местоположението си СИЗ биват: крайгранична, в т.ч. крайморска, крайречна , в т.ч. открит крайбрежен град; вътрешна, в т.ч. градска, новоизградени научни паркове и технологични центрове при национални университети и институти.
Според правно оформление по-значими и широко разпространени са СИЗ на: дадена под аренда територия, в т.ч. международноправна аренда, която е предоставена от държавата, и гражданскоправна, при която арендаторите са национални и чужди юридически лица, международни обединения и др.; по концесия като правна основа за ползване на определена територия от чуждестранни лица при запазване на суверенитета на приемащата страна върху същата и върху природните ресурси.
Според степента на икономическо развитие на участващите страни СИЗ се групират в четири групи: във високоразвитите страни; в развиващите се страни; в новоиндустриалните страни; в страни, които извършват преход към пазарна икономика. По-широко разпространени в практиката на международното икономическо сътрудничество и предмет на по-голям интерес са следните няколко вида: свободна митническа зона, свободна експортна зона, зона на съвместно производство, специална икономическа зона, технологичен център и др. Свободната митническа зона заема определена част от територията на страната, където се доставят чужди стоки и след определен срок се изнасят без обмитяване. В тази зона се извършват операции по съхранение, разфасовка и опаковка на стоки и други операции.
Създаването на промишлено производство в нея е с цел продажба на вътрешния пазар на страната. Първите свободни митнически зони са създадени във високоразвитите страни - САЩ, страните от ЕИО, и др., където прилагането на митнически и нетарифни ограничения оказва забележимо влияние върху обема и структурата на вноса.
Свободната експортна зона се характеризира с повече функции. Страната, на чиято територия e създадена зоната, се специализира в производството, функциониращо върху основата на наличните производствени фактори (земя, национален труд и капитал). Наличието на такива фактори е необходимо условие за строителството и експлоатацията на нови промишлени обекти и съответната инфраструктура. Вносът и износът на съоръженията и оборудване на тези обекти се освобождават от мита. Освен свободен търговски режим за зоната се използват и други регулатори за реализиране на експортно ориентирана стратегия на страната като цяло.
Зоната на съвместно производство осигурява възможност за участие на страната в международните икономически отношения главно върху основата на съвместна инвестиционна дейност, изграждане на производствени комплекси, създаване на иновационни фирми, на образователни и обществени институции. Ето защо тази зона се отличава от предходните видове с внос на чужд капитал, чужди технологии и управленски опит. По този начин се осигурява рентабилност на националните фирми - участнички в съвместното предприятие, нараства възможността за реинвестиране в страната.
Съвместната предприемаческа дейност може да се развива на основата на заместващи вноса производства като например производството на стоки за дълготрайна употреба с цел намаляване на валутните разходи, но също и на основата на експортно ориентирано производство с цел увеличаване на валутните приходи. В зоната на съвместно производство по-бързо се развиват деловите услуги, по-пълно се задоволяват потребностите от валутни средства, разширява се предлагането на работни места, повишава се квалификацията на работниците, подобрява се икономическото развитие на региона и се повишава неговият принос за икономическото развитие на цялата страна, в т.ч. на нейните външноикономически връзки.
Повечето от зоните за свободно предприемачество често пъти са резултат на допълване на функциите на свободните митнически зони с производствена дейност. Например през 1959 г. е създадена свободна митническа зона на територията на летище "Шанон интернационал", Ирландия. Сега тази зона има за основна задача съвместно производство. Предвижда се Бургаската безмитна зона да осъществява съвместна дейност с "Хюндай корпорейшън".
Специалната икономическа зона е термин, който се използва най-често за страни, където се извършва преход към пазарна икономика. В тези страни главната функция на специалните икономически зони е да ускорят този преход чрез вплитане на пазарните отношения в икономиката на страната, на чиято територия е създадена зоната. Тя се отличава от предходните видове с автономност на местната администрация от централното правителство при прилагане не само на икономическата политика, но при разработването на законите за стопанска дейност в същата. По този начин се създават условия за развитие на зоната върху пазарна основа, като по-силно се стимулира вносът на чужди инвестиции, на технологии, на нова продукция и управленски опит. Някои зони, например в Китай, използват собствено законодателство, собствени паспорти и специален митнически режим, поради което имат характер на по-пълна автономия. Специалните икономически зони в Китай са предимно зони за свободен износ, открити крайбрежни градове, вътрешни региони за технико-икономическо развитие, стопански комплекси около откритите крайбрежни градове.
Обща характеристика на технологичните центрове, научните паркове и производствено-техническите зони е обединяването на техническа апаратура, специалисти, в т.ч. учени от различни страни на определена от една страна територия, университет, институт и пр. Основната функция се определя според научното, технологичното и техническото състояние на тази страна. Високоразвитите страни създават технологични центрове и научни паркове, в които се концентрират инвестиционна и иновационна дейност.
Тези центрове се разполагат близо до световноизвестни университети или до големи научноизследователски институти, в които се предлага висококвалифициран ключов персонал, икономическа поддръжка от местните администрации и комфортни условия на живот. Развиващите се страни създават производствено-технически зони с цел индустриализация на местното производство.
Какво значение имат свободнитеикономически зони за националния и световния пазар
Значение на СИЗ се определя от гледна точка на националната икономика на страната, на чиято територия е създадена, на икономиката на страните партньори и на световната икономика. В този ред биха могли да се анализират промените в икономиката според заетостта, технологичния процес, международната пазарна конкурентоспособност, регионалното развитие и др. Най-общо значението се определя от ефектите на вноса на капитали, от промените в класификацията на заетите и разширяването на международните контакти на страната. Конкретните изгоди за икономиката на страната, където функционира СИЗ, могат да бъдат: внос на инвестиции, трансфер на технологии, в т.ч. на управленски опит, специализация и усъвършенстване на производствената структура, изграждане на производствена и обществена инфраструктура.
Друга група изгоди намират израз за увеличаването на степента на използване на националните ресурси, изграждането на перспективни производства, подготовката на специалисти, усвояването на прогресивни методи за управление на пазара. Към макроизгодите за националната икономика се отнасят още създаването на допълнителни работни места, нарастването на броя на заетите, повишаването на работната заплата и потреблението. Специално място заемат изгодите от повишаването на ефективността на националната експортна структура, в т.ч. увеличаването в зоните на класическите търговски операции като претоварване, складиране, опаковане, реекспорт и др., но преди всичко ускорено развитие на международния обмен на услуги. СИЗ допринасят за активизирането на участието на малкия и средния бизнес в международния обмен. Те са източник за нарастване на валутните приходи на страната, в т.ч. на свободно конвертируема валута.
Значението на СИЗ за страните партньори се състои в: разширяване на избора за ефективно инвестиране; съкращаване времето на получаване на доходи поради липса на бюрократични формалности; реализиране на допълнителни изгоди от различието в равнището на работната заплата; насърчаване на международната дейност на малки и средни предприятия, което съответства на предоставените привилегии за многонационалните предприятия; силно нарастване на ролята на големите многонационални, в т.ч. транснационални компании, които разполагат с пазарна организация, с по-големи възможности за използване на представените привилегии; решаване на възможните проблеми, създавани от т.нар. нови конкуренти от страните, на чиято територия е свободната икономическа зона, чрез технологично предимство на високоразвитите страни партньори и др. СИЗ въздействат и върху световната икономика. Най-общо те засилват влиянието на националната икономика върху международните икономически отношения, като предотвратяват редица проблеми на участието й в тях.
По-конкретно това влияние се състои в следното: първо, стимулира се нарастването на дела на преки инвестиции и финансовите услуги; второ, реализира се по-ефективна и мащабна международна търговия в резултат на участието на повече страни и региони, което разширява възможността за сравняването на предимствата им; трето, стимулира се съвместното предприемачество на различни по мащаби фирми, като по-пълно се реализират принципите на партньорство и взаимен интерес; четвърто, сближават се условията на стопанска дейност на различни по степен на развитие, по място и роля в световната икономика страни чрез по-пълно прилагане на пазарните принципи; пето, засилва се тенденцията на либерализиране на световния обмен на стоки, услуги и капитал; шесто, създава се възможност за решаване на проблеми на международните икономически отношения с глобален характер, в т.ч. технологични, екологични, социални и др. Според степента и мащабите на развитие на отделните страни въздействието им върху международните икономически отношения посредством свободните зони е различно. Безспорен е делът на САЩ, Япония, на страните от ЕО в развитието на същите.
Кой все пак контролира свободнитеикономически зони
Регулирането на свободните икономически зони се извършва в съответствие с техните особености и национално значение.
Националното макроикономическо регулиране е обусловено от принадлежността им към конкретна страна. То е относително самостоятелна част на външноикономическата политика и има за обект зоналното участие в международната търговия, в международното движение на капитал, труд и финансови средства.
Формите и средствата, които националните правителства използват за регулиране на свободните икономически зони, носят общ и специфичен "дерегулативен" характер. Те имат икономически, пазарен, правен и административен характер.
Правното регулиране на СИЗ се основава на положението, че те не са екстериториални или държавнополитически, а стопански образувания. Към правните основи се отнасят документи като "Положения", "Единни приниципи на функциониране", "Решения за създаване", "Лицензии на национални комисии", както и държавни институции за управлението им при случаи на неограничени връзки с други предприятия на страната и др. Икономическото регулиране включва данъчно, в т.ч. митническо, валутно-финансово, ценово и др. Митническата политика относно СИЗ се състои в освобождаване от мита на вноса и износа на стоки и опростяване на митническите формалности и процедури. По отношение на търговията с други региони на страната митническите изисквания се запазват.
Данъчната политика на повечето страни предвижда система на привилегии при облагане с данък общ доход на предприятията в СИЗ. Например в Република Китай в СИЗ ставката е 15 %, а извън зоната - 55 %, през 1990 г. Използва се още данъчна отстъпка или освобождаване от данък общ доход за определен срок и определени производства на страната - т.нар. временни данъчни отстъпки. Последните включват още пълно или частично освобождаване от данък върху реинвестираната печалба, намаляване на арендата, строителство на здания на по-ниски цени, по-евтини инфраструктурни улуги. Въвежда се свободно определяне на работната заплата, освобождаване от вноски за социално осигуряване и други средства с цел стимулиране на стопанската дейност.
Международното регионално регулиране е характерно за свободните икономически зони в Европейския съюз. В страните членки действа Постановление на Съвета на министрите от 25 юли 1988 г. "За съвместни митнически зони и складове". То регулира реда на складиране на стоки от страни - нечленки на общността, режима на митническите управления и на предприятията и организациите на страните членки, на чиято територия се намира зоната или складът, и реда на износа на стоки от зоната.
Има ли тенденции в развитието насвободните икономически зони
През последните две десетилетия в целия свят функционират над 12 хил. различни видове СИЗ, в т.ч. над 8 хил. в Китай.
Първите свободни икономически зони са създадени преди повече от 100 години. Например преди 100 години в Германия е създадено свободното пристанище Хамбург. В него работят над 1000 германски и чужди фирми, от които 70 са с пряка производствена дейност. Прилага се еднакъв статут към чуждите и местните търговци, в т.ч. към съвместните предприятия.
Високоразвитите страни създават и първите научни паркове. През 50-те години в САЩ в района на гр. Сан Франциско бе създаден научен парк "Силиконова долина". По-късно край гр. Бостън се създава научният парк "Шосе 128", обединяващ 700 промишлени компании за компоненти и технологии. Сега в САЩ има 150 научни паркове, в европейските високоразвити страни действат 60 и се създават нови 50 научни паркове, а в Япония - 19.
Новите индустриални страни - Южна Корея, Сингапур, Тайланд, о. Тайван, Малайзия, създават през 70-те и 80-те години голям брой СИЗ. Те са един от основните фактори за развитието им и за активизиране на участието им в международното икономическо сътрудничество. Зоните в този брой имат предимно експортно-производствен характер. В тях се развиват наукопоглъщащи отрасли и едросерийни, трудопоглъщащи производства, чиято продукция е предназначена за международния пазар. Например Южна Корея е най-големият производител в света на телевизори и микровълнови печки, Сингапур - на магнитни дискове, Хонконг - електронни часовници. О. Тайван осигурява една трета от световните потребности на терминали. Малайзия е на трето място в света по производство и износ на електронни компоненти, а Тайланд - на твърди дискове за електронноизчислителни машини.
Чрез СИЗ новите индустриални страни съчетават политиката на заимстване на постиженията на световния научно-технически потенциал. Елемент на тяхната стратегия е създаването на научно-промишлени паркове, в които се усвояват принципно нови технологии, материали и продукти. Броят на тези паркове е над десет. Научно-промишлените паркове в новите индустриални страни се отличават и с особености на регулирането им. Съответните държави провеждат политика на стимулиране, като финансират тяхното първоначално изграждане. Със специални закони са въведени финансови и данъчни привилегии за производителите в тези зони.
В новите индустриални страни СИЗ имат значителен дял в модернизацията на икономиката и въвеждането на нови методи на организация, реализиране на национални програми за развитие на информационната технология и създаване на общонационални компютърни мрежи. По данни през 90-те години разходите за научноизследователска и развойна дейност в Сингапур, Хонконг и о. Тайван достигат 2.5 от брутния вътрешен продукт, т.е. равнището на развитите страни в края на 80-те години.
В Китай изграждането на СИЗ започва в края на 70-те години с цел икономически растеж чрез привличане на чужд капитал във форма на съвместни и чужди предприятия. Във втората половина на 80-те години са приети Положения за данъчни и митнически привилегии за предприятията в свободните зони.
В края на 80-те години в свободните зони на Китай вече са създадени 12 173 предприятия с чужд капитал. Със статут на крайбрежни открити зони са 148 района и 128 града, които разполагат със значителен икономически потенциал. Общият брой на зоните за специално развитие е 8700.
В източноевропейските страни законовата основа на свободните икономически зони се създава през 80-те години. В Унгария през 1982 година се създават първите територии за съвместна продукция съгласно разпореждане на Министертвото на финансите. В Полша закон за СИЗ се приема през 1988 година. Една от първите зони е Шчечинското пристанище. В Русия законови основи за СИЗ се разработват от началото на 90-те години. Създават се първите експериментални зони в района на Балтийско море, Черноморското и Тихоокеанското крайбрежие. В бившата Югославия СИЗ се развиват съгласно закон от 1985 година. В Румъния условията за СИЗ се определят с декрет на Държавния съвет от 1978 година. В България законова основа за СИЗ се създават през 1987 година. През 1993 година те са 7 на брой - Видин (търговска), Русе (производствена), Бургас (свободно пристанище), Пловдив (специална), Варна, Хасково, Драгоман, Свиленград и Петрич.
Социални функции и отговорност на бизнеса
Много хора смятат, че в настоящия период на възникване и утвърждава не на българския бизнес още не е актуално да се говори за социалната му отговорност, а от жизненоважно значение са проблемите, свързани с печалбата и оцеляването. Това обаче едва ли е вярно. Доста отдавна западноевропейските икономисти достигнаха до извода, че тезата на Ал. Маршал "бизнесменът да печели пари и нищо друго" не е издържала проверката на нашия век. Както отбелязват някои автори 1 , на практика бизнесмените в развитите страни осъществяват втората теза на икономистите - "уравновесяване икономическите цели на бизнеса със социалните цели на неговото обкръжение".
Въпросът за социалната отговорност, който според известния американски икономист Питър Дракър е въпрос, повдигнат от новия плурализъм 2 , е сложен и засега отговор може да му се даде само по принцип. Известно е, че в сферата на бизнеса икономическите критерии на функционирането на стопанските единици са основни, че тяхна първостепенна задача е да изпълняват своите стопански задължения. На второ място обаче те носят отговорност за въздействието си върху обществото като цяло. И в тази връзка, когато става дума за социалната отговорност, естествено възниква въпросът дали тя няма да навреди на възможностите на стопанските единици да функционират, дали е необходимо и възможно да се предпочете благото на обществото пред тяхната ефективност? Какъвто и да е отговорът на този въпрос, той не бива да се избягва - това би било безотговорно и опасно.
На този етап на развитие на икономиката обаче е доста трудно да се разсъждава по въпроса за социалната отговорност поради следните причини:
1. Липсва национална стратегия за развитието на икономиката, за основните й направления при новите реалности.
2. Не е постигнат консенсус в обществото по отношение на приоритетите на прехода и реалните ценности на възприетия вариант на обществено-икономическо развитие.
3. Несъвършенства на нормативната база, регламентираща бизнеса в България.
4. Отсъствие на нормални пазарни условия и неразгърнатост на конкуренцията.
5. Липсват изградени критерии за обществена оценка на моралните аспекти на бизнеса и морала на бизнесмените.
6. Недостатъчни умения у стопанските ръководители за решаване на социални проблеми в условията на пазарна икономика.
7. Разходите за социални потребности нарушават принципа за максимална печалба, неизбежно водят до повишаване на цените, поставят нашите потребители в неизгодно положение спрямо чуждестранните конкуренти на вътрешния пазар.
8. Недостатъчно познаване на собствените български традиции в бизнеса и заложените в тях положителни моменти и др. Пред теоретиците и практиците у нас естествено взниква въпросът не само как да се прави бизнес, а каква би следвало да е неговата оценка. Този въпрос е доста сложен, доколкото са нееднозначни както тълкуванията на понятието "бизнес", така и критериите за обществената полезност на тази дейност.
Макар че често бизнесът се определя като дейност, "която създава печалба чрез производство на стоки и услуги в икономическите системи" 3 , "трупане на пари с търговия и други сделки" 4 , "промишлена, търговска или друга дейност за трупане на печалби или свързана с парични изгоди" 5 , а бизнесменът като "лице, което извлича големи печалби чрез бизнес" 6 , трябва да се има предвид, че бизнесът днес не е просто "правене на пари", средство за максимизиране на собствената изгода. За бизнес може да се приеме следното работно определение: Това е широкообхватна, обществено необходима дейност, характеризираща се със самостоятелност на собствеността, икономическа активност и творчество на личността и значими социални последици.
До началото на нашия век се е приемало, че печалбата е основна цел на деловото предприятие. Според привържениците на тази идея организацията изпълнява само икономическа функция. Тя трябва да произвежда стоки и услуги, необходими за обществото в условията на свободна пазарна икономика, осигурявайки работа на хората и максимални печалби на акционерите, като се придържа към "правилата на играта" и участва в открита конкурентна борба, без да си служи с мошеничество и лъжа. 7 Такова разбиране не е лишено от здрав смисъл, доколкото само печелившето предприятие е в състояние да реализира успешно другите си дългосрочни цели, в т.ч. и социалните. Това схващане обаче е претърпяло значителна еволюция, като днес дори се стига до съвсем противоположни становища, според които печалбата изобщо не е цел на бизнеса. Такова крайно тълкуване трудно може да се приеме, по-скоро би могло да се твърди, че печалбата има своето значение като вътрешен критерий за бизнеса, но тя не би трябвало да бъде негова главна, основна цел. Тя би следвало да бъде следствие, а не първопричина, основание за бизнеса. Поводът за осъществяване на какъвто и да е бизнес би следвало да има по-широка социално-обществена обосновка, която да го направи обществено възприемлив, полезен и необходим. По този повод Питър Дракър отбелязва, че "печалбата не е цел на деловото предприятие и деловите дейности, а само техен лимитиращ фактор". Много други западни автори (Робърт Антони, Джоузеф Макгуаир и др.) смятат, че максималната печалба на всяка цена или с цената на всичко е по-скоро аморална и не би следвало да е цел на бизнесмените. В същото време обаче те признават, че печалбата изразява интереса и целта на акционерите.
Смята се, че оценката на бизнеса трябва да се търси вън от неговите граници, доколкото той не е самоцел и изпълнява редица социални функции - удовлетворяване на потребности и формиране на нови потребности, осигуряване заетост на работната ръка, издигане равнището на живот, утвърждаване на определени обществени отношения и формиране на нови, укрепване на стабилността и хармонията в обществото и т.н. Организацията носи отговорност пред обществото, в което функционира, доколкото тя е част от една сложна обкръжаваща я действителност, от която зависи самото й съществуване и достигане на нейните цели.
За разлика от юридическата социалната отговорност има доброволен характер и представлява отклик на социалните проблеми на обществото от страна на организацията, като този отклик не зависи пряко от законите и държавното регулиране. 9 Социалната отговорност в западната литература се схваща доста широко - тя включва набор от разнообразни действия, принципи и стратегии по отношение на резлични вътрешни и външни компоненти, като се започне от персонала, създаването на оптимална работна атмосфера, производството на гарантирана продукция, минимизирането на отпадъците и замърсителите, опазването на околната среда, разумното енергопотребление и природоползване, участието в различни социални комитети и фондации и т.н. 10 От това, че организацията е длъжна да отчита социалните интереси, обаче не следва, че тя може да пренебрегва своята ефективност, заетостта, печалбата и спазването на законите. Това означава, че организацията трябва да насочва част от своите ресурси и усилия за решаването на социални цели и задачи за благото и усъвършенстването на обществото. Както отбелязва А. Ангелов 11 , някои основни аргументи в полза на социалната отговорност са:
Централният депозитар - правна същност и уредба
Централният депозитар за ценни книжа е една съвременна институция, неразделно свързана с функционирането на капиталовите пазари в света, характерна за периода след 60-те години на наше-то столетие. Понастоящем действащи депозитарни институции има в 84 страни, като съществуват редица различия в дейността им, свързани с вида на услугите, които предлагат, системата на достъп на инвеститорите, системата на сетълмент, собствеността и юридическия статус на депозитара и др. Обединяващото начало е наличието на електронна система за извършване на прехвърляне на ценни книжа - т.нар. book entry system, чрез водене по сметка, като последните са имобилизирани (обездвижени) или дематериализирани. В исторически план имобилизицията е по-ранно явление, като дематериализацията на ценните книжа е един по-модерен метод, без това да означава, че понастоящем не се срещат и двете в различните системи на централен депозитар. Заместването на физическото прехвърляне на налични ценни книжа е станало наложително поради съображенията за ефективност, бързина, намаляване на разходите и риска при трансферите в страните с развит капиталов пазар и с оглед растящата интернационализация на инвестициите в световен мащаб.
В това отношение все по-засилени са тенденциите за унификация на стандартите, като основно значение за формиране на принципите на дейност на централните депозитари в отделните страни имат препоръките на Групата на тридесетте (G 30).
В България Централният депозитар за ценни книжа е създаден на основание на §8 от Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционни дружества (ЗЦКФБИД), като на 13 август 1996 г. Министерството на финансите и Българската народна банка го учредиха като акционерно дружество. Правната уредба на депозитара не е систематизирана и обособена и се съдържа в различни по степен и вид нормативни актове, разделящи режима на общ и специален - Търговски закон, ЗЦКФБИД, Наредба No19 за Централния депозитар за ценни книжа, ПМС No 290, Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) и Закон за изменение и допълнение на ЗППДОбП, Закон за особените залози. Съгласно чл. 91 от ЗЦКФБИД Централният депозитар е акционерно дружество и в този смисъл за него са релевантни разпоредбите на Търговския закон. Интерес от гледище на правната теория представлява не общият режим, а специалните разпоредби, които го характеризират като особено дружество. Като аргумент в тази връзка може да се посочат следните обстоятелства:
- Централният депозитар e създаден със закон и регулиран от специални нормативни актове, а именно със ЗЦКФБИД и Наредба No19, които определят и специфичния му предмет на дейност, неприсъщ на никое друго дружество. Изключителна компетентност на депозитара е извършването на такава дейност, като регистриране на сделки с ценни книжа, съхранение и регистриране на ценни книжа, откриване и водене на сметки за безналични ценни книжа, сетълмент по сделките с ценни книжа и други специфични функции, определени в посочените норми.
При прехвърляне на безналични акции поради техните особености законодателят предвижда специален ред за това чрез регистрирането им в Централния депозитар, който открива и води сметките. Волята на страните, т.е. самото прехвърляне, се обективира с регистрацията в депозитара. Тъй като акциите са безналични, няма друг начин за обективиране, освен отразяването по сметката на прехвърлителя/приобретателя и едновременнно с това извършването на съответната регистрация на прехвърлянето. Това именно е юридическият факт, който има правопораждащо действие за приобретателя на ценните книжа. Тук е необходимо да се подчертае, че именно уникалният предмет на дейност, включващ елементи от публично-правен характер, е основната причина, която го обособява като дружество с особен статут и до голяма степен обуславя другите му разлики с едно акционерно дружество, подчинено само на общия търговскоправен режим.
- Императивно определена стуктура на капитала, като не по-малко от 3/4 от капитала се притежава от Министерството на финансите, Българската народна банка, Центъра за масова приватизация, банките и другите инвестиционни посредници.
- Нормативната забрана за разпределяне на дивиденти. В това отношение би могло да се отбележи, че в световната практика е голям процентът на институциите, изпълняващи депозитарни функции, които са т.нар. non-profit-making organisation.
- Наличието на контрол върху дейността на депозитара от страна на определени държавни органи - министърът на финансите и Българската народна банка. Този контрол е напълно обясним и необходим с оглед на общественозначимите функции, които изпълнява Централният депозитар, посочени по-горе. Депозитарът е задължен да предоставя на тези органи годишен отчет до 31 март на следващата година, както и 6-месечен отчет до 31 август на съответната година и при поискване да им представи всякакви други сведения и документи, свързани с дейността му.
- Наличието на членство в Централния депозитар със съответните правни последици от това. Членството е основното организационно-технологическо и правно средство за ефективно и рационално осъществяване дейността на депозитара, утвърдено в практиката на страните с развит капиталов пазар. Членовете на депозитара са изчерпателно изброени в чл.12 от Наредба 19, а именно: инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, приватизационни фондове, емитенти на ценни книжа, фондови борси, чуждестранни депозитарни и клирингови институции. Понастоящем приетите членове на Централния депозитар са 51, но това е една постоянно променяща се величина, тъй като расте броят на лицензираните инвестиционни посредници. Следва да отбележим, че за получаването на членство е необходимо решение на Съвета на директорите на депозитара, което пък е обусловено от изпълнението на обективни критерии и изисквания по отношение на члена, визиран в Правилника на депозитара.
- Обособяване на гаранционен фонд. Такъв фонд е необходим за обезщетяване на вреди, възникнали при дейността на депозитара, като източниците за набиране средства във фонда са вноски от страна на членовете, половината от печалбата на депозитара, заеми, дарения, чуждестранна помощ и др. - Специална компетентност за регистриране на определен тип сделки, а именно залог на на безналични ценни книжа. Тази компетентност е предоставена с чл.18 от Закона за особените залози, който определя Централния депозитар като особен регистър, различен от Централния регистър за особените залози.
В заключение би могло да се обобщи, че според анализа на действащото законодателство Централният депозитар е институция с особен статут, регулирана от специален правен режим.
Важен въпрос, свързан с изясняване на правната същност на Централния депозитар, е очертаването на обхвата му на дейност, и по-конкретно кои и какви са обектите на регистрация. Както беше посочено, Централният депозитар регистрира ценните книжа и сделките с тях, като открива и води сметки за това чрез електронна система.
По смисъла на Наредба No19 ценни книжа са акциите, облигациите и други документи и права, свързани с акциите и облигациите, които могат да се предлагат публично по смисъла на чл. 4 от ЗКЦКФБИД. Чл.19б, ал.1 от наредбата императивно посочва обектите на регистрация, каквито са безналичните ценни книжа и сделките с тях. На практика Централният депозитар регистрира акциите по масовата приватизация и сделките с тях, като следва да се има предвид чл.51, ал.3 от ЗППДОбП, който предвижда, че акциите, прехвърлени по програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, са безналични, без да е необходимо в уставите на дружествата да се вписва промяна в този смисъл.
В допълнение на това следва да се отбележи, че прехвърлянето на тези акции по силата на чл. 4, ал.1 от Наредбата за условията и реда за прехвърляне на акции по Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове се извършва с регистриране на сделката в депозитара по искане на Центъра за масова приватизация. Тук трябва да се подчертае, че до момента на влизане в сила на §12, ал.4 от Закона за изменение и допълнение на ЗППДОбП правната уредба относно обстоятелствата, необходими за валидно и окончателно прехвърляне на тези акции, беше твърде неясна и с прекалено усложнена процедура - необходимо бе да се извършат поредица от действия, които представляват фактически състав от гледище на правната теория.
Такива действия са регистрацията в Централния депозитар чрез изградената от него система (правопораждащ юридически факт), вписване в книгата на акционерите (факт, необходим за влизане в сила на прехвърлянето) и получаване на поименното удостоверение (удостоверяващ факт).
По този начин се дублира вписването в два отделни регистъра, между които няма пряка връзка и не е ясно кой е определящият при несъответствие между тях. В законодателствата на страните с развит капиталов пазар, както и в съвременното законодателство на източноевропейските страни се предвижда, че източник на валидни данни за акционерната структура на едно търговско дружество са регистрите, поддържани от специализирани професионални институции, какъвто в случая е Централният депозитар.
Счита се, че по този начин се защитават интересите на инвеститорите, тъй като това е специфична функция, различна от предмета на дейност на дружеството, а освен това се предотвратява възможността от евентуални недобросъвестни действия и бездействия както на емитентите, така и на трети лица.
Дори обаче да се игнорират всички изброени дотук правни аргументи, едва ли е целесъобразно поддържането на две информационни системи - в дружествата и в Централния депозитар, които изискват влагането на значителни финансови, технологични и трудови ресурси. Това е в тежест и на самите акционери, тъй като е свързано с много разход на време и средства, които са особено големи, ако лицето е акционер в няколко дружества с различни седалища.
В това отношение разпоредбата на §12, ал. 4, която предвижда, че необходимо и достатъчно условие за прехвърляне на собствеността е регистрацията в Централния депозитар, представлява важна стъпка в усъвършенстване на законодателството в тази област, която би следвало да намери своето логично доразвитие по отношение на всички ценни книжа, подлежащи на регистрация в Централния депозитар.
MITSUBISHI ELECTRIC щурмува източноевропейските пазари
"Визия 21" се нарича стартиралата преди четири години програма за развитие на Mitsubishi Electric, част от добре познатия ни световен концерн Mitsubishi. Според президента на компанията Такаши Китаока тази програма трябва да допринесе за окончателното трансформиране на Mitsubishi Electric от японско в транснационално предприятие. Главна цел на програмата е повишаването на продукцията на чуждестранни пазари, която доскоро е била само 14 %. "Досега ние предимно експортирахме стоки - обяснява Такаши Китаока, - за в бъдеще трябва да се увеличи производството в чужбина, където да се извършва и изследователската дейност. " Като стратегически области президентът на компанията посочва транспорта, сигнално-охранителната техника, енергетиката, медицината и мултимедията.
Програмата за глобализация предвижда значително засилване на присъствието на Mitsubishi Electric в Европа - компанията има заводи в Германия, Франция, Англия и Шотландия.
Част от тази програма е и стартиралата в началото на миналата година маркетингова акция, озаглавена "Източна Европа". Нейна основна цел е навлизането на фирмата на източноевропейските пазари.
От близо четири години Mitsubishi Electric продава своите продукти на българския пазар. От началото на тази година във връзка с акцията "Източна Европа" отделът "Електронно-визуални системи", който предлага висококачествена сигнално-охранителна техника, стартира у нас акция за набиране на нови търговски партньори.
- Повече сигурност със сигнално-охранителната техника на Mitsubishi Electric
Броят на областите, в които сигурността е от особено значение, се увеличава непрекъснато, а с това нараства и необходимостта от ефективен контрол. Именно това е основният стимул за дейността на Mitsubishi Electric, един от водещите производители в областта на професионалната видеодокументация. На миналогодишния панаир за сигнално-охранителна техника SiTech, състоял се през септември в Берлин, отделът "Електронно-визуални системи" представи редица нови продукти, които могат да се използват за целите на наблюдението и контрола на достъпа в банки, бензиностанции, паркинги, както и на много други места. Сред тях са два нови видеорекордера за продължителен запис - моделът HS-7424E за 27-часов запис и дигиталният видеорекордер DX-TL100 с капацитет на запис до 600 часа и памет до 138 000 кадъра, както и новата CCD-камера 400E с високоскоростен моторизиран зуум и Car-Vision-системата CV-40 за по-сигурно маневриране на превозни средства. Представяме ви два от тези нови модели - видеокамерата CCD-400E и видеорекордера за 27-часов запис HS-7424E.
Цветната камера на Mitsubishi
Electric CCD-400E - наблюдение, на което може да се разчита
Удобно обслужване с помощта на компютър, висока разделителна способност благодарение на 1/4'' CCD-елемент, висококачествен вариообектив, възможност за интелигентно регулиране на най-важните функции - всичко това ви предлага новата CCD-камера на Mitsubishi Electric 400E.
- Незабележима и подходяща за включване в система
Още по-компактна от 1/3'' моделите на Mitsubishi Electric, с размерите си 66х55х103.5 mm, новата камера е подходяща за приложение в най-разнообразни области като контрол на достъпа, мултимедията и фотографията. Благодарение на възможността за външна синхронизация тя може да бъде свързана към система от камери, които се използват в различни сфери, където е необходимо постоянно наблюдение, като банки, отдалечени части от сгради, както и различни болнични отделения.
- Бърза и точна
Високоскоростният вариообектив с автофокус работи на 14 степени и се нуждае от максимум 2 секунди, за да премине от едната до другата крайна точка на зума си. Освен това фокусното разстояние може да се регулира и ръчно. Новият дигитален сигнален процесор контролира и настройва автоматично естественото предаване на цветовете, баланса на белия цвят, както и компенсацията на насрещната светлина. Всички функции за управление могат да се използват директно или чрез компютър с помощта на подробно екранно меню.
Друго предимство, що се отнася до сигурността и благонадеждността, е неизискващата обсужващ персонал и устойчивата на износване CCD-техника, която гарантира първокласно качество на картината, дори и при дългогодишно непрекъснато използване.
- CCD-400E - по всяко време в кадър:
- Нов 1/4'' CCD-чип, благодарение на който разделителната способност на камерата е 430 реда, с 440 000 контрастни цветни точки на изображение.
- Единствена по рода си възможност за дигитална настройка на цветовете с по 30 степени за елементите на червеното и синьото. Така в зависимост от целите на приложение може да се постигне абсолютно индивидуална настройка на цветовете.
- Вграден сериен интерфейс (RS-232C) за контрол на всички функции с помощта на компютър.
27 часа запис
с видеорекордера за продължителен запис на Mitsubishi Electric HS-7424E
- Нова оптика сигнализира опростено обслужване
Новият видеорекордер за 24-часов запис HS-7424E е усъвършенстван на изпитания чрез многократна употреба модел HS-5424E и предлага редица нови подобрения като опростено обслужване чрез така наречената Jog-Shuttle функция и опционалния интерфейс RS-232C.
- Неподкупен и благонадежден
Моделът е идеалният пазач на обекти, които се нуждаят от охрана, като бензиностанции, магазини и недвижими имоти, както и други малки индустриални или частни обекти. По избор могат да бъдат документирани 3 часа в реално време или 15 до максимум 27 часа в модус на компресия (включително и на звука).
Ако видеорекордерът е настроен в режим на компресия, той превключва автоматично към режим на нормален запис в реално време, в случай че бъде подаден сигнал за аларма, като по този начин предоставя неоспоримо доказателство за всяка една критична ситуация. Възможността за работа на батерии осигурява непрекъснат запис, дори и при прекъсване на електрозахранването.
- Безпроблемно откриване на кадри, при които е задействана алармата
Бързото превъртане на записа напред и назад, както и наблюдението на отделния кадър и търсенето на ситуации, при които е задействана алармата, се осъществяват благодарение на функцията Jog-Shuttle.
С помощта на автоматично зададен индекс видеорекордерът може да открие изключително бързо кадри със запис на задействана аларма с минимално отклонение от само+/-3.5 секунди.
- Възможност за включване към други устройства
Новият модел HS-7424E може да бъде свързан чрез опционален PC-интерфейс и към устройства за електронна обработка на данни. Освен това за целите на серийни безконечни записи той може да бъде свързан и с друг видеорекордер на Mitsubishi Electric за продължителен запис.
Изключително издръжливите и прецизно изработени части, самопочистващите се записващи глави от кварц, необикновено дългото осигуряване срещу прекъсване на мрежовото напрежение от до един месец и голямата гъвкавост при приложение в различни системи правят инвестицията във видеорекордера за продължиттелен запис необходима, дори и за малки индустриални и частни обекти и допринасят за това, записващата апаратура на Mitsubishi Electric да се използва във все повече значими за охранителната дейност области.
- HS-7424E - ден след ден сигурност:
- Може да бъде програмиран и управляван опционално чрез компютър - серийният интерфейс се грижи за бързия трансфер на данни между видеорекордера и компютъра;
- Разделителна способност - възпроизвеждане на картината чрез повече от 300 линии при черно-бели записи и повече от 230 линии при цветни записи.
- Три интервала на запис: образ и звук могат да бъдат записвани непрекъснато 3 часа или 12, съответно 24 часа в Time-Lapse-Mode.
- Изключително бърза алармена реакция - в случай на тревога видеорекордерът незабавно превключва от режим на компресия към режим на запис в реално време.
- Многобройни функции за сигурност - защита на записа по време на аларма, защита срещу прекъсване на електрозахранването (за повече от 31 дни), индикатор на време.
