Латинска Америка и световният трансфер на технологии и научно-технически знания
При изработване на международен кодекс за поведение в областта на предаване на технологии тази област на сътрудничество е определена общо като предаване на систематизирани знания за провеждането на дадена продукция. Това определение обаче трябва да бъде изяснено в детайли. На практика в Латинска Америка в дадения процес се включват предаването на патенти, лицензии, търговски марки, инженерни, административно-управленски и др. професионални услуги.
Начините за предаване на технологии се регламентират строго от ТНК и довеждат до голямата зависимост на развиващите се страни. Технологията, прилагана в днешно време, е твърде капиталоемка. Затова през 80-те години, в периода на огромната външна задлъжнялост на тези страни, по-голямата част получават най-развитите в икономическо отношение държави (от Латинска Америка - Бразилия, Мексико, Аржентина и Венецуела), тъй като те имат най-големи потенциални възможности за плащане на дълга.
Създаването на съвременния етап на НТР в латиноамериканските държави на филиали на ТНК или смесени компании с тяхно участие в наукоемките отрасли на обработващата промишленост разширява за развивавщите се страни от региона достъпа до напредналата техонология и едновременно с това се осъществява главно по два канала: вътрешнофирмен - между ТНК и нейните филиали в Латинска Америка, и междуфирмен - според лицензионни, управленчески и други дългосрочни договори на ТНК с латиноамерикански фирми и смесени компании.
Първо място по мащаби на операциите и сложност на предаваната технология сред развиващите се страни заемат латиноамериканските филиали на ТНК, при това делът на САЩ в тези операции в Латинска Америка надвишава дела на всички останали развити страни взети заедно. В средата на 80-те години на дела на вътрешнофирменото предаване се падат 80 % от всичките продажби на технологии на САЩ в латиноамериканските страни. Преобладаването на вътрешнофирменото предаване с тенденция към по-нататъшно нарастване е характерно и за ТНК, които имат свои щабквартири в други развиващи се страни. Именно на дела на филиалите се пада голяма част от прираста на чуждестранни капиталовложения в Латинска Америка, при това те се вливат главно в най-прогресивните от технологична гледна точка отрасли. Тези капиталовложения се предават от главните ТНК на дъщерните латиноамерикански компании на базата на вътрешнокорпорационни връзки чрез оформяне на съответните договори. По-нататък те служат като юридическа основа за превода на печалбите зад граница. Естествено с цел получаване на по-високи печалби стойността на технологии, ноу-хау и други инженерно-консултативни услуги в тези договори обикновено се повишава. Второ място по обем на операциите заемат договорите за предаване на технологии между чужди доставчици (главно от САЩ) и смесени латиноамерикански компании, а на трето място се намират договорите за продажба на лицензии или за техническо сътрудничество.
Водещо място в региона по брой на договорите, сключени с ТНК и общ обем на преките им инвестиции, заемат Бразилия и Мексико. Вътрешнофирмената дейност на ТНК се обяснява и с анклавността на разпространението на Латинска Америка на производства, създадени на база внедряване на напреднали технологии на ТНК. Филиалите оперативно получават помощ в най-новата технология, управление и организация на производството. Тези острови на напредналата технология още повече засилват противоречията и диспропорциите в икономиката на латиноамериканските страни, в това число и нейното разпределение.
Освен това ТНК предоставят на своите филиали не само нови технологии (макар и понякога да са остарели), но и големи права при използването на лицензии, патенти и търговски марки, износ на продукция в страни от Третия свят и изразходване на средства за експериментални работи.
Характерна черта на функционирането на повечето филиални предприятия на ТНК в Латинска Америка е тяхната голяма зависимост от доставки на детайли и части от страните, където се намира щабквартирата на главната компания или на нейни други филиали. По тази начин производствените мощности на латиноамериканските филиални предприятия се внедряват в глобалната структура на ТНК, на базата на дълбоко технологична зависимост се осъществява включването на значителна част от латиноамериканската промишленост във вътрешното корпорационно разделение на труда на ТНК.
Интересна особеност на предаването на технология от главната компания на нейния филиал се явява това, че между тях се сключва само вътрешнофирмен договор. Конкретните преговори за предаване на технологии и сключване на договор по правило се водят между главната компания и правителството на приемащата страна.
Изборът на технологии, доставчиците на оборудване, предприемачите и решението на други важни общи проблеми се уреждат в повечето случаи от правителствени учреждения на латиноамериканските страни. Важно значение при предаването на научно-технически и производствени знания имат лицензионните договори. Операциите на тяхна база включват продажби и патенти, търговски марки, представяне на техническа помощ, организация на система за управление, маркетинг и др. Анализът на лицензионните договори, сключени от ТНК с латиноамериканските компании, показва, че от описаните форми на сътрудничество най-често се предават научно-техническите нововъведения и ноу-хау. Големият брой лицензионни договори в Латинска Америка често се оказва по-изгоден за ТНК, отколкото изнасянето на капитала чред преки инвестиции, тъй като това й позволява да пласират на пазара в региона морално остарели технологии.
Спекулирайки с технологичната изостаналост на латиноамериканските страни и нуждите им от научно-технически знания, ТНК-доставичиците на технологиите по правило изискват по-ранно уговаряне за правото им да контролират дейността на предприятието купувач.
Тези уговорки често силно ограничават дейността както на националните, така и на смесените компании в латиноамериканските страни и ги поставят в силна зависимост от ТНК. Освен това почти всички лицензионни договори обикновено включват изискване за ограничаване или пълната забрана на износ от развиващите се страни на изделия, произведени на базата на лицензии, без предварителна договореност с ТНК. Тези забрани сами по себе си представляват косвен контрол на обема и структурата на производството в латиноамериканските страни. Ограничаването на пласмента на продукцията в тесни рамки на вътрешния пазар намалява рентабилността и съкращава възможностите за получаване на валута.
В лицензионните договори широко се използват уговорките (условията), задължаващи латиноамериканските страни да закупуват материали за конструкции, полуфабрикати, оборудване и резервни части от доставчиците на технологиите. Що се касае до използването на патенти, то трудностите, свързани със самостоятелното им усвояване, карат латиноамериканските страни (особено най-слабо икономически развитите) да закупуват от ТНК* не само ноу-хау, но и комплектно оборудване и заводи, построени "под ключ".
Най-решително срещу ограничителните клаузи и различните условия в лицензионните договори се надигат Бразилия, Мексико и Аржентина. Тези три най-силно развити в икономическо отношение страни в Латинска Америка нееднократно са изисквали от ТНК* (понякога не без успех) предаването на производството на части, детайли и дори комплектно оборудване на техните национални компании. Към отрицателните явления при използването на чужди технологии и научно-технически познания от латиноамериканските страни следва да се отнесе продължителността на сроковете на сключваните договори (особено при предаването на технология на филиалите на ТНК), което често задължава получателя да използва морално остарели технологии. Ограничителната делова практика на ТНК довежда до това, че значителна част от патентите и лицензиите, постъпващи в Латинска Америка, не се използват. По това латиноамериканските страни съществено се отличават от промишленоразвитите страни.
Латиноамериканските държави преминават също така и през големи трудности заради недостатъчната информация за алтернативни източници на технологии. Получаването на такива данни значително би усилило позициите им при преговорите с ТНК, но тази информация по правило е засекретена. Като резултат латиноамериканските страни са принудени да надплащат получаваната технология. На конференцията по международно предаване на технологии се отбелязва, че "развиващите се" страни изпитват голямо безпокойство заради неоправдано високите цени на продаваната технология.
Разбира се, съотношението на силите при преговорите също играе някаква роля. Например, преговорите и условията в договорите далеч не са същите, както например в Хаити, Парагвай или страните от Централна Америка (без Никарагуа). Както вече беше отбелязано, технологията в рамките на системите на ТНК главно се предава по трансферни цени с използване на различията в данъците и тарифните разчети в отделните страни.
Като цяло прилагането на закупени от ТНК технологии води до големи загуби на валута в латиноамериканските страни в резултат на повишаване на цените на закупуваните от тях стоки и понижаване цените на продукцията, изнасяна от ТНК. Важна форма на предаването на технологии се явява обучението за методите на управление и организация. В нея влизат консултативните услуги, управленческите договори, системата за образуване на управление и други форми, необходими за внедряването на постиженията на НТР в латиноамериканските страни.
В сферата на консултативните услуги най-голямо разпространение в Латинска Америка са получили инженерно-консултативните фирми. Освен това ТНК от САЩ провеждат обучение на управленческия апарат в латиноамериканските предприятия, създавайки за тази цел специални центрове в Латинска Америка или канейки латиноамериканци за обучение в САЩ. Това се явява като още един начин за установяване на господство на ТНК в латиноамериканските страни. По правило управленческите договори носят на ТНК не само доходи от работата по управлението, но и допълнителни доходи от доставката на оборудване, препоръчвано на компанията предприемач. Тази форма е широко разпространена в редица латиноамерикански страни, особено в услуговите договори за обслужване на нефтената промишленост на Венецуела след нейната национализация. Всичко това засилва контрола на ТНК над дейността на латиноамериканските предприятия. В условията на нарастващата конкуренция при продажбата на технология в периода на НТР голямо значение имат новостта на стоката и нейната търговска марка. Практиката да се използват широкоизвестни марки за променяне на цените на продукцията обезпечава ТНК с допълнителни печалби, но не отговаря на интересите на масовия латиноамерикански потребител.
Значителна част от средствата се губят за реклама на стоки с постоянно търсене и високо качество (скъпи леки абтомобили и др.), които не са по джоба на средния потребител. Трябва да се подчертае, че ТНК, използвайки монопола на пазара за патенти и лицензи, в по-голямата си част подхождат диференцирано към проблема за индустриализация на латиноамериканските страни, забавяйки развитието на тежката промишленост в икономически изостаналите страни от региона и стимулирайки нейния растеж в икономически развитите страни, например в Бразилия.
"Създаването в Бразилия на филиали, изцяло принадлежащи на ТНК - подчертава И. А. Бунегина - се осъществява главно в отраслите на тежката промишленост, развитието на които изисква сложна технология, големи капиталовложения и значителни мащаби на производство. " Тези отрасли в повечето случаи са възникнали в страната с появата на ТНК и веднага са попаднали под техен пълен контрол. Именно така са стояли нещата в автомобилната промишленост, тракторо- и съдостроенето, производството на тежко енергетично и електромеханично оборудване, ЕИМ и пр. Например в автомобилната промишленост на Бразилия, която е на 10-о място в света, произвеждайки над 1 млн. автомобили за година, 99.7 % от производството се контролират от ТНК.
В същото време латиноамериканските страни продължават да се сблъскват с немалки трудности, стремейки се да получат от САЩ технологии според главните направления на НТР. В някои случаи САЩ отделят от веригата на взаимосвързаните технологии важни звена, както стана например с установяването на атомната енергетика в Латинска Америка, когато САЩ се опитваха да монополизират производството на обогатен уран. Обаче Бразилия и в малка степен Аржентина доста изкусно използваха междудържавните противоречия и сключиха редица договори с ФРГ, Канада и Швейцария, които не само допълниха недостигащите звена в атомния цикъл на Бразилия, но и положиха основите за по-нататъшно сътрудничество.
Маркетингово сегментиране и комуникационен микс на търговската банка
Маркетинговото сегментиране е своеобразен механизъм (технология), с чиято помощ търговските банки се приближават и ориентират по-добре към потребностите на клиентелата. То се базира до голяма степен върху изискванията и принципите на адекватната организационна структура на банковата институция. Стремежът е всяка структурна единица (клон, филиал, служба и др.) да обхване в максимална степен количествените и качествените характеристики на даден обект (клиент), след което да прецени целесъобразността и "силата" на своята интервенция спрямо него. В процеса на сегментиране банките съблюдават принципа за съответствие между целите, разходите и крайните резултати.
В центъра на маркетинговите "усилия" застават субектите, търсещи банковата услуга. Тяхното обществено положение е предпоставка за формиране на пазарните сфери и потенциали на търговската банка. Тук ще подчертаем, че времето, когато маркетинговата политика на банките се основаваше върху стремежа за създаване и предлагане на конкретни продукти, отминава. Пазарната политика и банковите институции имат вече (и твърде отдавна) свой обект N 1 - това е клиентът.
Какво трябва да знаем за подхода на търговските банки при сегментиране на паричния пазар? Съществуват твърде богати възможности за това. Ще се ограничим само с основните констатации.
Най-обикновеното сегментиране се извършва според критерия "банки или небанки". Имплицитно ясно е, че от тази гледна точка вашата фирма попада във втората група (на небанките). При това търговската банка, осъществяваща селекционирането, може (временно и за по-голяма яснота) да игнорира кръга на своите партньори (и конкуренти), участващи на банковия пазар. И така, като небанка вие подлежите на по-нататъшно сегментиране. Включва се например критерият "наличие на открити сметки в съответната банка и качество на тяхната обвързаност"*.
Разпространено е схващането, че оценката на този критерий оказва стабилизиращо въздействие върху търсещите банковата услуга и играе роля при формирането и сегментирането на самия конкурентен потенциал на една банка. Но тази маркетингова "стъпка" е по-скоро едно начало на по-нататъшни пазарни проучвания.
По-голямо практическо значение имат други критерии за сегментиране:
1. Географското разпределение на търсещите услугата субекти, което се дезагрегира на отделни региони, области или общини.
Важно значение тук има местоположението на субекта и неговият бизнес. Разбира се, не трябва да забравяте, че локализацията на бизнеса зависи от редица обективни и субективни фактори - традицията (като историческа даденост), предприемчивостта и адаптивността на собствениците и мениджърите, гъвкавостта на организационната структура на фирмата и др. 2. Категориите купувачи, които биват:
- частни клиенти (обикновено с добро финансово състояние);
- малки и средни парични собственици;
- производства в обществения сектор;
- общински фирми;
- занаятчийски работилници и малки фирми в сферата на услугите и др. 3. Производствен бранш на клиента. Прилагането му изисква да се изяснят:
- отрасловата принадлежност на субекта (клиента);
- неговата пазарна област (сегмент);
- организационно-правният статут (акционерно дружество, командитно дружество, кооперация, еднолични собственици, смесени фирми, вкл. дъщерни организации и поделения на чуждестранни институции).
4. Домакинства и отделни лица.
Използването на този критерий предлага особено интересни проучвания и изводи.
Комуникационен микс
Деловите среди ориентират своя избор на обслужваща банка и в зависимост от степента, в която е развит т.нар. комуникационен микс. Той е част и в същото време - самостоятелно измерение на банковата маркетингова политика. По принцип комуникационните измерения съдържат следните компоненти:
- личните продажби (Personal selling);
- рекламната дейност на банката (на неговите услуги), вкл. стимулирането на продажбите (Am point of sale);
- връзките с обществеността (Public relations).
В личните продажби участват всички банкери независимо от тяхната длъжностна характеристика - членове на банковото ръководство на централата, шефове на клонове или филиали, ръководители на служби, търговски представители и т.н. Те трябва да притежават добри способности за контакти с клиентелата. Тяхното поведение трябва да бъде нормално, естествено, внушаващо доверие и увереност. Добрите банкери владеят до съвършенство психологическите тънкости на контактите с клиентелата. Понякога нереални и хипотетични сделки се превръщат в действителност благодарение на "магическото привличане" на банковия служител. Това се отнася в най-голяма степен за операции по привличане на свободните средства на гражданите, фирмите, а така също и при оказване на специални услуги (консултации, съвети, справки), при които любезно ви се отказва да платите необходимата такса (поне в първоначалния етап на вашите контакти и отношения). Ефектът понякога е поразителен дори за вас самия. Вие просто не сте усетили как се "прикрепвате" (да не забравяме, че "пакетите" от банкови услуги се поддават по-трудно на копиране и имитация от конкурентите).
И у нас рекламирането на банките стана ежедневие. Това става по различни начини: по телевизията, по радиото, в пресата, с помощта на проспекти, брошури, при посещение на банкерите при техните клиенти и др. Какво цели банката, която предприема широка рекламна кампания?
На първо място - създаване, утвърждаване или разширяване на своята репутация (имидж).
На второ място - запознаване на клиентите или на ориентиращите се към нея субекти с нововъведенията (иновациите) в своята дейност.
Така тя демонстрира запазени "параметри" на паричния и капиталовия пазар. Търсещият "своята" банка стопански агент или физическо лице започва да "градира" представяната кредитна институция, да формира своя избор, като отхвърля първоначалните съмнения. Следователно рекламните акции са ориентирани и към "забервуване" на различни категории потенциални банкови клиенти.
Според начина на осъществяването си рекламните прояви на банките могат да се провеждат главно:
- чрез личен контакт;
- по косвен начин.
Ако вие сте фирмен мениджър, задачата на банкера - да се свърже с вас, не е особено трудна. Той ще осъществи личните си контакти или в банката, или ще дойде "на гости на добра воля" в ръководената от вас фирма. Там той ще изложи съвсем делово своите интереси към фирмата, ако тя не е клиент на тази банка, и би могъл да предложи някои алтернативи (разбира се, съвсем дискретно) за нейното стопанско проспериране. Но какво да се прави с хилядите (а при някои големи търговски банки - и милиони) клиенти - физически лица?
Ясно е, че тук личните контакти са неосъществим прийом за рекламна дейност. В такива случаи банките предприемат задочни, косвени диалози с клиентелата - чрез писма, във вестниците (напр. специализираните финансови ежедневници или седмичници), чрез реклами в електронните медии и др. Доста често банките се изправят пред един важен проблем: Реклама на услугата (или на "пакета" от услуги) или реклама на цялата институция? Този въпрос е от съществено значение и за българските търговски банки, особено сега - в процеса на тяхната консолидация и в прехода към приватизация на някои от тях.
У нас преобладават все още едностранните (еднопосочните) реклами - в повечето случаи на банката и по-рядко на някоя нейна услуга. Това е оправдано от гледна точака на "младата" предприемаческа политика, която формират и провеждат нашите банки. Поради трудностите, които среща рекламата на банковите услуги, банките се ориентират към реклама на институцията. Но това обстоятелство е от съществено значение, доколкото по този начин се утвърждава организационната и институционалната идентичност на търговските банки. Нещо повече.
В развитите страни банка, която рекламира себе си, може да получава доверие, тъй като тя демонстрира:
- солидни инвестиции за професионалното израстване и специализацията на своите кадри;
- наличие на гъвкава стратегия и адекватна на нея организационно-управленска структура, която да я приложи на практика;
- готовност да реализира целите на т.нар. корпоративна идентичност и да изтъкне средствата, които я конкретизират в рамките на банковата предприемаческа философия: личните контакти и консултации, дружелюбното обслужване и модерната банкова техника1.
Все пак е по-добре да се ориентирате към банки, чиито рекламни акции се "преливат" - от рекламата на институцията към рекламата на нейната услуга и обратно. В някои случаи рекламата на банката се извършва косвено, например чрез реклама на нейн "пакет" услуги, който притежава достатъчна уникалност и конкурентите трудно могат или въобще не могат да го имитират, а ако това все пак стане - имитацията е твърде посредствена. Тъкмо институционалната идентичност на търговските банки се оказва един от определящите фактори, който ни помага да познаваме, приемаме или отказваме техните услуги.
Имиджът на една банка може да се рекламира:
- пред всички групи клиенти ("резултат" от сегментацията);
- диференцирано - пред една или друга група.
Ето един пример за реклама2:
"От съществено значение е обстоятелството дали една банка ще може да базира своята инвестиционна политика върху широкообхватна информационна мрежа. Големите банки могат да постигнат това. Ние сме специална частна банка с всички предимства, но предлагаме и тъкмо такава широка банкова услуга. Защото ние принадлежим към твърде известната CS група. Ако Вие изберете нас, печелите от нашата гъвкавост, близостта до клиентите и индивидуалността, а поради това и от силата на една голяма организация. Една печеливша комбинация. Bank Heusser, Basel. Учредена през 1855 година. " Клиентите могат да поставят различни изисквания към "поведението" на "тяхната" банка. Кешмениджърът на едно отдавна контактуващо с банката предприятие очаква "студения" голям банкер, притежаващият добро състояние собственик на ценни книжа изисква за индивидуална консултация дискретен банкер, дребният клиент търси евентуално дружески настроения банкер... Чрез изграждане на целеви групи според възрастта възниква едно друго диференциране на изискванията към имиджа на банката: подрастващите поколения оперират с атрибутите "млад" и "динамичен", а по-старите с понятията "сериозност" и "солидност"3.
Няколко думи за връзките с обществеността (Public relations) като елемент от комуникационния банков микс. От гледна точка на Public relations стемежите на банковия мениджър са насочени към създаване на благоприятен климат (в околната среда) за утвърждаване на общественото положение на ръководената от него институция. И тъкмо от тази гледна точка трябва да оценяваме проявените стремежи и постигнатите резултати. Ще проявим склонност към тази банка, чиято дейност е достатъчно "отворена", открита "на показ". Това означава, че нейните служители са доказали явно своето категорично присъствие на паричния и капиталов пазар. Не бива обаче да считаме, че през призмата на Public relations ще узнаваме банковите тайни и ще разгадаваме нейните стратегии и конкурентен потенционал.
В тесен смисъл на думата публичността на банкерството означава:
- да бъдете поканен за участие на пресконференции, организирани от банката, където ще се представят някои резултати от нейните позарни усилия и успехи;
- да узнавате от пресата за важни събития (напр. юбилеи на водещи банкери, промени в ръководството на банката, която ви обслужва, и др.);
- да получавате покана за участие на работни срещи, семинари, конференции, където ще се обсъждат актуални теми от текущата банкова дейност;
- да имате възможност лично да посетите високопоставени банкери в определения ден за "отворени врати".
С помощта на средствата за масово осведомяване можете постоянно да следите публичните прояви на вашата банка: днес тя е поела ангажимент за кофинансиране на значим обект от социалната инфраструктура; някой от управителния съвет на банката е избран за консултант по важни стопански въпроси или за член на ръководното тяло на централната банка; утре ще прочетете, че банката е подпомогнала фенансово футболния клуб във вашия град, предоставила е средства за закупуване на компютърна техника за местния университет (или е дарила самата техника), подпомогнала е реконструкцията на известен туристически обект или манастир и пр. Относно увеличаването на капитала на ЕООД с държавно имущество
1Един от съществените въпроси на правния статут на едноличното дружество сограничена отговорност с държавно имущество (ЕООД) е свързан с увеличаването нанеговия капитал. В тази връзка в практиката възникват интересни питания. Едно от тях е относно възможността същите дружества да увеличат своя капитал чрез приемането на нов(и) съдружник(ци). Въпросът е актуален, като се има предвид, че понастоящем само една сравнително малка част от ЕООД подлежи на приватизиране съобразно приетата програма за масова приватизация, и то при условие че се трансформират в еднолично акционерно дружество с държавно имущество. Становището по него в съдебната практика не е еднакво. В някои решения на окръжни съдилища се дава положителен отговор на посочения въпрос (вж. р. по г. д. 345, 1992 г. на ОС, гр. Монтана, р. 2704/1994 г. на Софийски градски съд)1. В други пък се отговаря отрицателно. (Такъв е например случаят с р. по ф. д. 116 от 1991 г. на Софийския окръжен съд от 6 март 1995 г.) Съображенията, които се изтъкват във втория случай, са следните: ЕООД поначало може да увеличава своя капитал, но това трябва да стане чрез увеличаване дяловете, представляващи държавна собственост, но не и чрез приемане на нов съдружник. В тази връзка се изтъква, че органът, упражняващ правата на едноличен собственик на капитал в ЕООД (министърът), няма правомощия да увеличава същия капитал чрез приемане на нов съдружник. Това не било отбелязано в кръга на неговите компетенции, очертани от правилото на чл. 14 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятието (ПРУПСДП). Смята се, че ООД е създадено с държавно имущество и то трябва да функционира само като публично предприятие. Ако се увеличи неговият капитал чрез приемане на нов съдружник, то ще се превърне в смесено дружество, а това не би било допустимо.
От друга страна, чрез въпросния способ на увеличаване на капитала би могло да се стигне до скрита приватизация на съответното ЕООД, като се избегне редът на специалния Закон за преобразуване и приватизиране (ДВ, бр. 38 от 1992 г., изм. 51/94, 109/1995 г.).
2Посоченото гледище е неправилно. Неоснователни са съображенията, които се сочат в негова подкрепа. Те не съответстват на правния статут на ЕООД като търговско дружество и на изискванията за неговото развитие като ефективна търговска формация. ЕООД са създадени чрез преобразуване на държавни фирми (предприятия) с държавни имущества. Естеството му на еднолично търговско дружество се обуславя от факта, че макар и търговска формация с корпоративно устройство, то има само един-единствен член - едноличния собственик на капитала в лицето на държавата.
Чрез преобразуването на държавни фирми в ООД се подготви тяхната бъдеща приватизация. Това е една от основните цели на преобразуването, но тя не е единствена. Чрез преобразуването се цели да се постигне по-добра ефективност в развитието на ЕООД, респективно по-рационално използване на държавната публична собственост, която им се предоставя. Това се постига, като чрез преобразуването се осигурява автономност и комерсиализация на ЕООД, респективно по-голяма заинтересованост на работещите в тях от резултатите от дейността на дружествата, тяхното активно участие в търговския обмен в конкуренция с други дружества съобразно механизма на пазарната икономика.
Хипотетично е възможно редица ЕООД да продължат да работят и без да се стигне до тяхната приватизация (както между впрочем повечето от тях от момента на възникването им до сега - вече близо 5 години - работят, без да са приватизирани). При това положение естествено е те да се стремят да развиват успешна търговска дейност, да увеличават своите икономически активи, да се развиват, просперирайки. ЕООД не е застинала веднъж завинаги създадена търговска организация. Тя подлежи на развитие. Бидейки търговски дружества, спрямо тях се прилагат всички норми на Търговския закон и останалото търговско законодателство, доколкото те не противоречат на изискванията на други специални нормативни разпоредби. Под това осветление нормално е да се приеме, че развивайки успешно своята стопанска дейност, ЕООД може да се окажат пред необходимостта от увеличение на техния капитал. Тази възможност между впрочем е изрично предвидена и от ПРУПСДП. Едно от правомощията на органа, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в ЕООД - министъра, е да променя капитала на дружеството.
3Съществен въпрос в тази връзка е този за начина на увеличаване на капитала. Този
въпрос е уреден с правилото на чл. 148 от Търговския закон (ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. 63 от 1994 г.). Това правило важи за всички ООД, в това число и за едноличните.
Принципната норма на чл. 148 от ТЗ предвижда три основни начина за увеличаване на капитала, а именно: чрез увеличаване на дяловете; чрез записване на нови дялове и чрез приемане на нови съдружници в ООД. Следователно един от нормативно допустимите начини за увеличаване на капитала е чрез приемането на нов съдружник. Този начин е напълно приложим и за ЕООД, тъй като в специалните норми за неговия правен статут няма разпоредби, които да го изключват.
Що се отнася до твърдението, че същият начин не бил приложим, тъй като неговото използване не било изрично предвидено в чл. 14 от ПРУПСДП (с който се определят правомощията на органа, упражняващ правата на едноличния собственик), може да се възрази, че в този акт се урежда само правото на посочения орган да увеличава капитала на ЕООД, но не и способите на това увеличаване. И това е обяснимо, като се има предвид, че по втория въпрос има отговор в Търговския закон (чл. 148), който е по-висш по степен нормативен акт.
В разглежданата хипотеза не се касае за прехвърляне на дялове - предмет на държавна собственост, на други частни лица, а за прибавяне на нови дялове към капитала на ЕООД посредством привличането на нов съдружник. Що се отнася до твърдението, че чрез разглеждания способ би се променило естеството на ЕООД - от публичноправно предприятие то би станало смесено дружество с участието на държавен и частен капитал, заслужава да се отбележи следното: поначало ЕООД запазва и след въпросното увеличаване на капитала качеството си на търговско дружество от категорията на ООД. В него се запазва и броят на дяловете, които са държавна собственост. Към тях само се прибавят нови - тези на новоприетия съдружник.
От друга страна, ЕООД не е, както вече се отбелязва, веднъж завинаги създадена формация. Тя е динамична търговска организация, за която са напълно възможни промени както в имуществото, така и в организационната й форма.
Никъде в търговското законодателство не се забранява трансформацията на ЕООД в смесено дружество.
Частична или пълна, касова или масова приватизация на ЕООД като една от целите на преобразуването на държавните предприятия в ЕООД не е единствената цел на преобразуването. Една от основните цели за създаването на ЕООД и неговото развитие (в това число и чрез трансформирането му в смесено дружество) е да се постигне по-голяма ефективност на неговата производствена и търговска дейност. Ако превръщането на ЕООД допринася за реализацията на тази цел, защо да се отрича тази възможност?
Законът, както бе посочено, не забранява, а това означава, че допуска и други начини на
развитие на ЕООД - в това число и неговото преобразуване в смесено дружество, стига това да е в интерес на ЕООД. Известно е, че много ЕООД бяха и са в тежко кономическо състояние. Същите се нуждаят от притока на така наречените "свежи" пари. А те могат да постъпят в патримониума на съответните търговски дружества главно от нови съдружници. В този случай средствата се вливат направо в търговското дружество. При това новият съдружник може да донесе и нова технология, чрез което да се допринесе за цялостното подобряване на стопанската дейност на дружеството. Тези възможни благоприятни резултати от трансформирането на ЕООД в смесено дружество са твърде важен фактор, който не бива да се игнорира, когато се дава отговор на разисквания правен проблем.
Ограниченото догматично отношение към този проблем, изключващо прилагането на разглеждания способ на увеличаване на капитала, е погрешно. То не е в интерес нито на ООД, нито на икономиката на страната. То не съответства на действителния разум на правната уредба на ЕООД и на възможностите за тяхното развитие вън от случаите на приватизирането им.
Неточно е и твърдението, че ТЗ предвижда държавните предприятия да съществуват само като еднолични търговски дружества. Уреждайки въпроса за търговеца "публично предприятие", Търговският закон сочи като такива търговци не само ЕООД и ЕАД, но и други търговски дружества или обединения на търговски дружества, каквито могат да образуват държавните или общинските предприятия (чл. 61). Освен това същият закон предвижда, че могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества.
Възникването на смесено дружество с участие на държавния капитал и този на новоприетия съдружник не уврежда държавните интереси. Вярно е, че в смесеното дружество държавата няма да бъде едноличен собственик на съответните дялове, но от това няма да пострадат нейните интереси, тъй като в крайна сметка увеличаването на капитала по разглеждания начин (респективно трансформацията на ЕООД в смесено ООД) ще настъпи по решение на държавния орган, който е оправомощен да упражнява правата на едноличния собственик. От друга страна, в разглежданата хипотеза (където не се касае за прехвърляне на дялове, собственост на държавата) не се загубва нито един от тези дялове в резултат на приемането на нов съдружник.
Не е случаен фактът, че действащата нормативна уредба допуска съществуването на смесени предприятия, при които държавата не е едноличен собственик, а е един от съдружниците. Така например ПРУПСДП (от 1995 г., раздел 6) урежда изрично управлението на търговски дружества, в които държавата е един от съдружниците. В практиката понастоящем се очертават различни начини за формиране на смесени дружества.
Такъв е например случаят с реституираната собственост на част от държавното предприятие, при което частните лица (по силата на 340 ПМС от 1994 г.) ще бъдат приети за съдружници в предприятието. Освен това има редица случаи, при които банки кредиторки претендират, а и получават срещу неизплатени кредити дялове или акции от ЕООД или ЕАД. Редица от тези банки са частни, при което в резултат на уважаване на техните претенции се стига също до трансформиране на ЕООД в смесено дружество.
Възможността за трансформиране на ЕООД в смесено дружество по реда на Търговския закон (чл. 148) произтича и от Закона за закрила на чуждестранните инвестиции. Във връзка с реализацията на тази възможност е натрупан не малък практически опит. Досега у нас са създадени над 300 смесени предприятия (джойнт венчъри) с участието на български държавни предприятия и чуждестранни частни инвеститори. Това означава, че тяхното възникване е станало или чрез увеличаване на капитала с приемане на нов съдружник, или чрез образуване на нова юридическа личност, в която държавното предприятие участва главно с непарична вноска, а частният инвеститор - с парична или непарична. Оспорваното тук становище ще се отрази отрицателно върху тази практика и ще породи сериозни сътресения във връзка с привличането на чуждестранни инвеститори.
При всестранното разглеждане на въпроса за последиците от увеличаването на капитал на ЕООД (по реда на чл. 148 от Търговския закон) следва да се вземе отношение и към въпроса за опасенията от "скрита приватизация" в такива случаи. Това опасение е неоснователно. В разглежданата хипотеза не може да се постави въпрос за заобикаляне на Закона за преобразуване и приватизация. Този закон тук изобщо е неприложим. С него като един от способите за приватизация се урежда продажбата на дялове и акции - собственост на държавата и общините, на други лица (раздел 5).
Разглежданият случай обаче е вън от тази хипотеза. При него, както се посочи, не се касае за прехвърляне на съществуващи дялове на ЕООД, които са собственост на държавата, а за увеличаване на капитала чрез предоставяне на нови дялове на друго лице, привлечено за съдружник. Този случай изобщо не е уреден от специалния приватизационен закон. Поради това той следва да се реши на базата на Търговския закон (респективно правило в чл. 148).
1С посоченото решение на Софийския градски съд, фирмено отделение (от 1994 г.), бе увеличен уставният капитал на ЕООД "Рила стил", като бе вписан нов съдружник от Франция. Дяловете на българската държава в случая са останали непроменени по брой. Окръжният съд в град Монтана на свой ред с Решение 345 от 1992 г. е регистрирал увеличение на капитала на ООД "Фитинги" чрез приемане на нов съдружник от Швейцария. И в двата случая е налице заповед на министъра за увеличен капитал чрез посочения начин.
Смесените предприятия - основна форма за привличане
Вносът на чужд капитал създава големи възможности за достъп до: допълнителни ресурси; нови технологии; нов производствен, търговски, управленски и организационен опит; нови пазари; валутни приходи; икономия на ресурси; разкриване на нови работни места, суровини и готови продукти; качество на изделията и услугите; заместване на вноса; ускорено развитие на изостаналите райони и т.н. В известна степен алтернативни пътища за решение на тези въпроси са: добирането до нови технологии чрез лицензни съглашения, усвояването на управленски умения чрез договори за обмен на опит, проникването на чужди пазари чрез маркетингови съглашения, промишлено коопериране и др. Като пренебрегнем трудностите по осъществяването им, ще отбележим, че тези алтернативи не водят до нова икономическа стратегия, от каквато безспорно имаме нужда. Предвид на всичко това една от най-перспективните форми за привличане на чужд капитал днес е образуването на смесени предприятия, т.е. на т.нар. джойнт-венчъри. Смесените предприятия са израз на ново външноикономическо мислене, съответстващо на коренната икономическа и социална реформа, към която се стремим, на ориентирането ни към открита икономика и общество, интегрирани в световното икономическо и духовно пространство.
Дългогодишното функциониране на смесените предприятия позволява да се изведат следните стандартни предимства, които те предлагат на спонсорите:
Всичко това налага да се насърчават преките чуждестранни инвестиции в България и в частност да се създават смесени предприятия, тъй като те могат да преодоляват проблеми, свързани с производителността, недостига на капитал, технологиите, маркетинга, управлението и мотивацията. Смесените предприятия заемат огромно място в структурата на преките чуждестранни инвестиции. Значително по-рядко срещан вариант е цялостното изкупуване на съществуващо предприятие (100%) и ново строителство. Чуждите инвестиции у нас през първата половина на 1997 г. бележат рязък скок спрямо регистрираните от 1992 г. насам.
По данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции общата им сума до 30 юни 1997 г. е 1.098 млрд. долара. Само за периода от януари до юни са направени чужди инвестиции за 258.5 млн. долара. (Виж Фиг.1)
Като цяло обаче България е на опашката по привлечени чужди инвестиции от целия бивш соцлагер. За сравнение в Унгария до септември 1997 г. са привлечени 15 млрд. долара чужди капитали. Веднага след нея е Полша - 13.95 млрд. долара, като само за деветте месеца на 1997 г. страната е привлякла над 2 млрд. долара чуждестранен капитал. На трето място е Чехия с около 8 млрд. долара чужди инвестиции.
Крупни чуждестранни инвеститори и съответно създатели на смесени предприятия са "Солвей" - Белгия, с обещаните 160 млн. долара за "Соди" - Девня, "Вили Бец" - Германия, с 55 млн. долара, вложени в СО МАТ, и 48 млн. долара допълнителни инвестиции; "Брюинвест" - Гърция, с вложени в "Загорка" 25.6 млн. долара, "Деу" - Корея, с 22.3 млн. долара в "Шератон" - София; "Крафт Якобс Сушард" с 11.2 млн. долара; "Американ Стандарт" с 10.4 млн. долара във "Видима Идеал" - Севлиево;"Данон" - Франция, с 8 млн. долара и др. Най-привлекателни отрасли за чуждите инвеститори са химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост, производството на цветни метали, туризмът, транспортът и производството на строителни материали (Виж Фиг. 2).
Структурата на смесените предприятия по отрасли се различава от страните на Централна и Източна Европа. Тези различия основно се свеждат до следното:
- делът на смесените предприятия в транспорта е по-голям от този в Централна и Източна Европа. Това се дължи основно на стратегическото географско положение на страната. Транспортът е един от най-привлекателните отрасли за инвеститорите.
- търговията продължава да държи важно място в структурата на смесените предприятия в България;
- нисък дял на създадените смесени предприятия в селското стопанство.
Въпреки общия спад на интересите на немските фирми Германия продължава да води класацията на чуждите инвеститори. Немските бизнесмени са вложили 232 млн. долара у нас, което е 21 на сто от всички инвестиции. На второ място сред чуждите инвеститори са белгийците със 171 млн. долара, което прави 17.6 на сто. Трета е Холандия с 92.5 млн. долара чужди инвестиции. Положителна промяна е увеличаването на инвестициите от Великобритания, които възлизат вече на 71.1 млн. долара. (Виж. Фиг.3)
По последни данни според Людмил Михайлов - началник на отдел "Информационен" на Агенцията за чужди инвестиции, общата сума на чуждите инвестиции за периода януари-септември 1997 г. възлиза на 412 млн. долара, като от тях 240 млн. долара са белгийски. По този начин вече Белгия повежда класацията на чуждите инвеститори. Това се дължи на сключената сделка за продажба на 56% от акциите на медодобивния комбинат в Пирдоп на белгийската компания "Юниън Миниер" през месец септември. Някои успешни инвестиционни проекти и създадени смесени предприятия са:
а) "Американ Стандарт" - САЩ.
На 17.10.96 г. се осъществи приватизационната сделка, според която "Американ Стандарт" закупи 77% от държавното предприятие "Видима" в гр. Севлиево за 5.4 млн. долара Създаде се смесено предприятие "Видима Идеал", което се развива много успешно. "Американ Стандарт" ще инвестира 12 млн. долара за периода 1997-1999 г. с цел разширяване на производството. Наред с разширяване на производството предимно на основата на технологично обновление се очаква работещите да се увеличат с 400 души. Добрите резултати, постигнати от "Видима Идеал", бяха решаващи и за поредната инвестиция на американския концерн в Севлиево. "Американ Стандарт" ще инвестира 31.3 млн. долара за изграждането на нов завод за санитарен фаянс в града. Тoй ще представлява смесено предприятие между корпорацията и "Видима Идеал" и е съдебно регистриран под името "Идеал Стандарт". Първоначално предприятието ще осигури работа на 1000 души. На европейските пазари ще се изнасят 95 на сто от продукцията, като до 1999 г. годишният обем на производството трябва да достигне 50 млн. долара. След построяването на "Идеал Стандарт" се предвижда изграждането на отделен промишлен цех за производството на пластмасова гарнитура към санитарния фаянс.
б) "Крафт Якобс Сушард" - Швейцария.
През 1993 г. "Крафт Якобс Сушард" купи 80% от тогавашното предприятие в Своге, част от което беше върнато на собственици от преди национализацията. "Крафт Якобс Сушард" търгуваше в България от много години с продукти, като кафе "Якобс", шоколади "Тоблерон" и "Милка". В ранната 1990 г. "Крафт Якобс Сушард" проведе политика на инвестиране в Източна Европа и установявайки се в Чехия, Словакия, Унгария и Полша, се насочи и към България чрез Своге. Досега са инвестирани 11.2 млн. долара основно в производствени технологии, подобряване на заводската инфраструктура и обучение на персонала. В настоящия момент предприятието произвежда 10 000 тона шоколад на година - бонбони, шоколад, сметана и др. Съвкупният български пазар за шоколадови изделия е 32 000 тона. Повечето продукция остава в България, но има износ за Русия и другите съседни страни. Сега "Крафт Якобс Сушард" е пазарният лидер в България с няколко от неговите изделия - явно свидетелство за неговия успех досега.
в) Пиринтекст
ООД - Гоце Делчев.
Пиринтекст ООД е немско-българско смесено предприятие, произвеждащо дрехи за Хуго Бос и др. След три години дейност в предприятието работят около 600 души и се сочи като модел
Счетоводно отчитане на сделки с корпоративни ценни книжа във връзка с приложение на БУС 12 097 "Междубанкови и вътрешнобанкови плащания по сделки с корпоративни ценни книжа" А.
Счетоводно отчитане на клиентски междубанкови плащания по сделки с корпоративни ценни книжа.
I. Разплащания по сделки с корпоративни ценни книжа между клиенти, чиито сметки се водят в клонове на две различни банки. Счетоводното отчитане се извършва по схемата, посочена в следващия пример:
Извършено е плащане по сделка с корпоративни ценни книжа от клиент платец, чиято сметка се води в клон Казанлък с банков код 25084633, принадлежащ към централа Софиябанк с банков код 25092502, в полза на клиент получател (собственик на корпоративни ценни книжа), чиято сметка се води в клон Елхово с банков код 20085628, принадлежащ към централа ОББ с банков код 20092003.
1. Процедури в клон Казанлък, където се води сметката на платеца по сделката с корпоративни ценни книжа.
1.1. В деня, когато е получено съобщение 441 "Искане за инкасиране на сума по сделка с корпоративни ценни книжа" от Централния депозитар, клонът извършва проверка по реда на т. 2.5 от БУС 12097 на предявеното искане за инкасо.
1.1.1. При одобряване на искането за инкасо клонът генерира съобщение 325 "Превод на сума по искане за инкасиране на сума по сделка с корпоративни ценни книжа" към БИСЕРА за включване в системата за сетълмент и съставя следната счетоводна статия:
Д-т клиентска сметка
К-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети"
а) При получаване в клона на съобщение 515 "Одобрена сделка с корпоративни ценни книжа" допълнително счетоводно записване не се извършва и генерираното съобщение 325 "Превод на сума по искане за инкасиране на сума по сделка с корпоративни ценни книжа" се включва за изпълнение в системата за сетълмент.
В случай че плащането не е било извършено поради липса на наличен авоар по сметката на централата на Софиябанк при БНБ, в клон Казанлък се получава съобщение 513 "Чака дебит" и се взема следното счетоводно записване:
Д-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети"
К-т сметка 4351 "Преводи за изпълнение и рекламации в левове"
В деня, когато плащането ще бъде действително извършено, т.е. клонът получи съобщение 511 "Одобрен дебит", се взема обратната счетоводна статия:
Д-т сметка 4351 "Преводи за изпълнение и в рекламации в левове"
К-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети"
б) При получаване в клона на съобщение 516 "Чака сделка с корпоративни ценни книжа" в клона се извършва следното счетоводно записване:
Д-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети"
К-т сметка 4351 "Преводи за изпълнение и в рекламации в левове"
В деня на получаване в клона на съобщение 515 "Одобрена сделка с корпоративни ценни книжа" се взима обратно счетоводно записване:
Д-т сметка 4351 "Преводи за изпълнение и в рекламации в левове"
К-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети"
След получаване на съобщение 515 "Одобрена сделка с корпоративни ценни книжа" счетоводните записвания с наличието или не на средства по сметката на централата при БНБ са еднакви с предходните.
в) В случай че сделката не бъде осъществена в рамките на определения в Правилника на Централния депозитар срок, т.е. в клона е получено съобщение 516 "Чака корпоративни ценни книжа", в полето 1703 "Код за отхвърлено плащане" е посочена константа "1" "Спряна сделка", счетоводните записвания са следните:
За сторниране по метода на червеното сторно на записването, взето при получаване на съобщение 516 "Чака корпоративни ценни книжа" с поле 1703 "Код за отхвърлено плащане" и посочена константа "0" "Остава да чака корпоративни ценни книжа".
Д-т сметка 4351 "Преводи за изпълнение и в рекламации в левове" - сторно
К-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети" - сторно
За възстановяване на сумите по сметката на клиента с вальор, вальора на първоначалното осчетоводяване.
Д-т 4610 "Разни вътрешни разчети"
К-т клиентската сметка
2. Записвания в централата на Софиябанк, към която принадлежи клон Казанлък, където се води сделката с корпоративни книжа.
2.1. В деня, когато плащането е било одобрено от системата за сетълмент и централата на банката получи съобщение 511 "Одобрен дебит за клона на банката", тя осчетоводява общата сума, отнасяща се за клон Казанлък, като:
Д-т сметка 4610 "Разни вътрешни разчети" - аналитичната сметка на клон Казанлък
К-т сметка 5031 "Разплащателна сметка при БНБ в левове"
2.2. В деня, когато централата на банката получи съобщение за резултата от сетълмента по плащането, инициирано от клон Казанлък, и този резултат е 513 "Чака сетълмент", счетоводно записване в централата не се извършва.
3. Записвания в клон Елхово, където се води сметката на клиента, получател на сумата и собственик на ценните книжа, предмет на продажбата.
3.1. Когато клон Елхово получи съобщение 512 "Одобрен кредит" за плащането по сделката, инициирано от клон Казанлък, той съставя следната счетоводна операция:
Д-т 4610 "Разни вътрешни разчети" - аналитична сметка на централа ОББ
К-т клиентска сметка
3.2. В деня, когато се получи съобщение в клон Елхово 511 "Чака кредит" за плащането, инициирано от клон Казанлък, счетоводно записване не се извършва.
4. Записвания в централата на ОББ, към която принадлежи клон Елхово, където се води сметката на получателя на сумата.
