Банките в навечерието на 21 век
Не е изключено банките да се обединят със застрахователните дружества с цел предлагане на по-глобални услуги. Този процес на реорганизация ще рефлектира върху заетите в тази сфера - те или ще се преквалифицират в търговци (агенти), предлагащи финансови продукти и услуги, или ще бъдат на съкратен работен ден с цел обслужване на клиентите в пик часовете.
Тази статия има за цел да представи част от очакваните проблеми в банковата сфера в навечерието на XXI век. Предизвикателствата на XXI век в световен мащаб: Клиентите стават по-взискателни към начина на обслужване и финансовите продукти и услуги, които им се предлагат. Те желаят да бъдат обслужени възможно най-бързо при стриктно спазване на банковата тайна за техните авоари.
Сливат се банки с цел придобиване на по-голямо пространство за бизнес. Малките банки от швейцарски тип губят позиции.
Навлиза Интернет - това предполага по-висока прозрачност на финансовия пазар и неминуемо рязко повишаване на конкурентността. Слабо информираните и неотговарящи на изискванията на своето време банки просто ще изгубят клиентелата си, оттук остава една стъпка до тяхното постепенно закриване. Всеки ще може да извършва банкови операции от дома си, офиса, хотела и прочие. Тогава имаме ли нужда от банки? Съществува обаче и противоположното мнение - близостта до клиента, която е играла и ще продължава да играе най-важна роля за увеличаване на клиентелата на банките, ще остане актуална. Кой път да се избере, на какво да се заложи? Може би истината е отново някъде по средата - информационно общество, банкиране от дома, Интернет и прочие, съчетани с персонално обслужване на клиентите.
По целия свят банките се подготвят за 1 януари 2000 г. Остават по-малко от 1000 дни преди неизбежното преминаване към новата номерация. Независимо че новото хилядолетие ще започне чак от 31 декември 2000 г., за компютрите шокът ще дойде 12 месеца по-рано. Промяната на датата е неизбежна и залогът е ясен: "Или го направи, или го развали! " За компютъра 1997 г. е 97 според добрата стара система за кодифициране ДДММГГ, за която например идната Коледа ще е 251297. Само че след 31 декември 1999 г. всички информационни системи на планетата ще трябва да разберат, че 00 не значи 1900, а 2000. Това би породило проблеми с изчисляването на лихвите, някои системи ще откажат да действат, ще има неизвършени сделки, данни, сведения, извадки и всякакъв вид документи може да не бъдат правилно обработвани.
Очакват се промени в основната дейност на банките - от депозитно-кредитни те ще се преориентират в комисионно-търговски институции с цел предлагане на възможно най-голям брой финансови продукти и услуги. В тази връзка маркетинговите отдели на банките ще се развият и може би ще заемат едно от водещите места в банковата структура. Не е изключено банките да се обединят със застрахователните дружества с цел предлагане на по-глобални услуги. Този процес на реорганизация ще рефлектира върху заетите в тази сфера - те или ще се преквалифизират в търговци (агенти), предлагащи финансови продукти и услуги, или ще бъдат на съкратен работен ден с цел обслужване на клиентите в пик часовете.
Предизвикателствата на 21 век пред българските банки: България, движейки се след развитите държави, на първо време ще се стреми да въведе постигнатото през последните години във финансовия сектор, а именно:
- Диверсифициране на банковите продукти и услуги - голяма е конкуренцията между чуждестранните банки на база видове сметки. Надпреварата се изразява в предлагане на поне десет различни сметки само в национална валута съобразно лихвения процент, който те носят,таксите за поддържането им, допълнителните придобивки, като кредитни карти, възможностите за теглене и внасяне на пари в банкомати, овърдрафт, търговия с акции и прочие. Отделно съществуват сметки в други валути при други лихвени условия. Младежите, студентите и пенсионерите имат сметки с преференциални лихвени проценти, безплатни услуги и други. За инвеститорите се предлагат специални инвестиционни сметки, чрез които те могат да закупуват ценни книжа или част от готови портфейли.
- Предлагане на нови финансови услуги и продукти - инвестиционни портфейли, деривати, хеджиране, финансов лизинг и факторинг. Хеджирането например е необходим и за самите банки - след въвеждане на валутния съвет у нас всяка отворена позиция в лева е идентична на позиция в германски марки, а курсът марка/долар се определя на световните валутни пазари и той е доста по-трудно предвидим в сравнение с курса лев/долар или лев/марка.
- Въвеждане на новите технологии като Интернет например, което ще доведе до конкуренция с големите световни банки, които ще навлязат на българския пазар (скоро може би всеки българин ще има възможност да получи банкова сметка в някоя информационно развита банка и да я управлява от дома си било по телефон, факс или РС). По този начин търсенето на по-горе написаните финансови продукти и услуги на българския пазар скоро ще бъде удовлетворено чрез голямо предлагане, и то от страна на свеновноизвестни банки със завидна репутация и рейтинг.
Първите стъпки за въвеждане и реализация на по-горе описаните предизвикателства са обвързани с някои промени в законодателната уредба, в общественото мнение и прочие като:
Всичко това не трябва да се измисля и преоткрива - просто да се въведе!
Защита на частни мрежи
С главоломното нарастване на потреблението на Интернет услуги бързо се увеличават и проблемите, свързани със защитата на корпорациите, правещи бизнес чрез тази мрежа. Добре планираното решение за защита на важната информация от посещения на неканени гости изисква на първо място формиране на защитна политика по отношение на различните аспекти на приложение на защитаваната информация.
Цялостната политика за изграждане на защита на информацията следва да удовлетворява различни изисквания, които най-общо могат да бъдат дефинирани така:
- Интегритет на данните - подлежат ли данните на модификация?
- Поверителност на информацията - кой потребител може да ползва информацията?
- Сигурност на мрежовите положения;
- Потребителска аутентификация - кой или какво разрешава достъпа на потребителя до информацията?
- Авторизация на достъпа - каква адекватност е позволена на потребителя?
- Събиране на отчетна информация - кой е потребителят и какво е правил той?
- Сигурност - дали всяко функционално приложение действа както се очаква?
Най-общо четири са главните области, в които всяка организация, формираща своята политика по отношение на избора на системно решение за защита на изгражданата и експлоатирана от нея мрежа за данни, следва да фокусира своето внимание. Тези области, формиращи избора на системно решение за защита, са: Интранет, Интернет, отдалечен достъп и частни виртуални мрежи.
Интранет защита
Изграждането на интранет защита е фундаментална част от мрежовия дизайн за всяка корпорация. В този смисъл, докато мрежата съхранява достатъчно ценна по своето естество информация, същата ще бъде търсен обект за авторизиран достъп до нея. Използваната от много мрежови мениджъри в предходните години технология за защита на информацията чрез създаване на затворени изчислителни центрове и частни мрежи за пренос на данни в края на настоящото столетие вече не работи. Практиката налага прилагането на много по-гъвкава и по-ефикасна политика за реализация на защитата на интранет мрежите, запазвайки в същото време възможността за лесна интеграция с други мрежови среди при спазване на определени правила.
Интернет защита
Електронната търговия и банкиране, World Wide Web и корпоративното ползване на публичния Интернет са само някои от множеството услуги в реално време, които могат неимоверно да повишават риска на всяка корпорация, потребяваща тези услуги. Проксисървърните и маршрутизаторно базираните решения за защита са само част от познатите средства за защита на връзката между обществени и частни мрежи.
Отдалечен достъп
Развитието на мобилните комуникации прави реална необходимостта от изграждане на такава защита на мрежите, която покрива отдалечения достъп на потребителя до тях. Предизвикателството в тази област е свързано с поддръжката на множество точки за достъп при централизиран или разпределен сценарий за реализация на този достъп. В тази връзка въпросът, свързан с потребителската аутентификация, може да се третира като комплексен въпрос, обуславящ необходимостта от динамична IP адресация и детайлна схема за аутентификация, авторизация и събиране на отчетна информация (authentification, authorization, accounting - ААА).
Частни виртуални мрежи
Частна виртуална мрежа е всяка мрежа, ползваща поделена транспортна среда. Тази дефиниция покрива всички реализации, започващи от X.25 и Frame Relay частни виртуални мрежи и свързващи с комутируеми частни мрежи за мобилни потребители. Ползването на тези мрежи би позволило на потребителите да намалят цените в глобалната мрежа, разширявайки в същото време потребителския достъп.
Традиционните решения за покриване на голяма част от визираните по-горе области са свързани с използване на подход за изграждане на мрежова защита чрез защитна стена. Повечето от днешните решения за изграждане на защитна стена представляват комбинация от различни хардуерни и софтуерни компоненти, позволяващи реализация на нужната корпоративна политика по отношение на достъпа от двете страни на защитната стена.
При избора на конкретно решение кръгът от въпроси, решаването на които вълнува крайния потребител, се отнасят до:
В заключение изборът на едно или друго решение за реализация на защитна стена следва да отчита както индустриалните стандарти, наложени в тази област на компютърната индустрия, така и скоростта, с която се развиват и прилагат в практиката услугите, свързани с мрежата Интернет.
Информационните технологии в България и тенденции за развитието им
Сядайки пред компютъра, за да напиша тази статия, си зададох редица въпроси относно това какво е състоянието на информационните технологии (ИТ) в България (в частност в банковия сектор) и какви са световните тенденции в това направление. Същевременно се опирах и на богатия си десетгодишен опит на програмист и проектант на информационни системи в различни области и реализирани с разнородни средства и на различни платформи.
Предистория
Това, което е безспорно, е, че решенията, с които се удовлетворяват информационните потребности в различните сектори на икономиката, държавната администрация и банковото дело, са много далеч от това, което става в световен мащаб. Поради лошото икономическо състояние, в което изпадна страната ни в последните 7-8 години, независимо от добрия потенциал от специалисти, голямата част от потребителските решения останаха на нивото от преди десет години, що се отнася до използваните операционни системи, бази данни и средства за разработване на приложения. Банките, които в началото на 90-те години бяха основният купувач на пазара на ИТ, в момента, освен че не са в особено добро финансово здраве, останаха оборудвани с техника, която е морално остаряла и не особено годна за изпълнение на решения, базирани на нови клиент/сървър технологии. Почти навсякъде изградените локални мрежи са базирани на Novell NetWare файлови сървъри с използвани бази данни като Dbase, Btrieve и чисто потребителски бази данни и приложения, реализирани с различни средства като Cobol, Clipper, Pascal, MUMPS и др. п. Резултатите са - ниска ефективност, тежки и отнемащи много време обработки, чести задръствания по мрежите, почти никакви обработки в реално време и много още недостатъци и проблеми.
Лично аз съм имал случаи на многочасово чакане да направя плащане или да получа справка от обслужващата ме банка, като за тези няколко години съм сменил четири банки и резултатите са същите. Тук не бих искал да се спирам на проектантски решения, изградени от почти хиляда изпълними EXE файлове на "измислената" мрежова среда на MUMPS, на това, че някои от създателите на подобни системи (без да се обиждат) не са имали понятие даже от структурно програмиране или са се учели докато са разработвали проектите, нито искам да се спирам на това, че в някои банки работеха едновременно по две-три различни информационни системи без никаква връзка помежду им, или пък на това по какви критерии се избираха онези системи, които да се внедряват, както и на това какви пари "смъкнаха" някои разработчици от банките (разбирай от всички нас - вложителите).
Конкуренцията в световен мащаб и технологичните новости изискват по-ефективно вземане на решения, по-добро обслужване на клиентите и по-бърз маркетинг. За постигането на тези показатели са нужни интегрирани системи, взаимосвързани и осигуряващи нужната информация в нужния момент независимо къде се съхранява тя. Анализирайки внимателно тенденциите в развитието на ИТ, както и мащабите на българските потребители, в частност банките, обемите информация и средствата за нейното обработване, се наложи мнението, че при нашите условия за направата на нови технологични решения най-удачно и целесъобразно е да се заложи на продуктите, предлагани от безспорния световен лидер в областта на базовите софтуерни решения - Microsoft.
И преди да се спра малко по-подробно на фамилията Microsoft BackOffice - шестте най-добри продукта, които съставляват една интегрирана информационна система бих искал да изложа още нещо от предисторията на настоящата статия. За отбелязване е, че първият голям потребител в България, заложил на тази платформа, е Експресбанк - Варна, която закупи за своите клонове Windows NT Server - мрежовата операционна система на Microsoft. След това я последва Пощенска банка.
За съжаление поради липсата на нови клиент/сървър ориентирани решения до този момент предимствата и възможностите на тази платформа са неизползвани в тези банки. В последствие към тази платформа се ориентираха и редица министерства, както и най-големите организации като БТК, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, като почти неоспоримо е залагането на приложни решения базирани на SQL Server - базата данни на Microsoft, поддържаща SQL стандарт. Що се отнася в международен аспект абсолютен лидер на пазара за мрежови операционни системи за PC е Windows NT Server, а продажбите на базата данни SQL Server вече са достигнали обема на водещия до скоро ORACLE. В лицето на специалисти от Банксервиз-Юг намерихме съмишленици и в момента бих могъл да кажа, че първата банкова система, явяваща се истинска клиент/сървър ориентирана технология, изградена върху основата на Microsoft BackOffice, е факт и е въпрос на време и желание тя да измести съществуващите в момента решения. Тя беше показана на срещата на банкови специалисти в Смолян през октомври.
Какво е организацията клиент/сървър?
Тя съчетава икономичността, гъвкавостта и удобното ползване на персоналните компютри с изчислителната мощност, средствата за управление и възможностите за общ достъп до данни и приложни програми, характерни за големите изчислителни системи. И макар че потребителят може да комбинира различни части от традиционните клиент/сървър и интранет решения от различни производители, такова комбиниране и настройка за съвместната работа може да предизвика значителни разходи за поддръжка, обучение, закупуване на хардуер и софтуер, както и за инфраструктурно интегриране.
Освен това съчетаването на продукти, които не са специално предназначени за съвместна работа, може да създаде нестабилни връзки при специални решения, чиито характер изисква висока степен на надеждност. Пълна противоположност на този вариант е един завършен интегриран сървърен пакет, съдържащ софтуер за управление на печата и файловия достъп, комуникации, Интернет, управление на бази данни, изпращане на съобщения, осигуряващ възможности за работа в група, връзка с централен компютър и средства за управление на системата, който представлява значително по-добро и по-надеждно решение.
Фамилията сървърни програми Microsoft BackOffice осигурява това пълно и интегрирано решение. Тя включва шест върхови софтуерни продукта, които работят съвместно еднакво добре независимо дали са инсталирани на един сървър, или на няколко, свързани в локалната мрежа, Интранет или Интернет. Тези продукти дават възможност на потребителите чрез своите настолни компютри бързо, удобно и ефективно да получават и комбинират информация от различни източници във и извън собствената им организация. Windows NT Server, основата на мрежата, осигурява управление на файловата система и печата, комуникациите, връзката с Интернет и обслужване на приложните програми. Microsoft SQL Server управлява и съхранява данните. Microsoft Exchange Server осигурява функциите на електронната поща, разпределението и интегрирането на възможности за работа в група. Microsoft Internet Information Server дава възможност за работа с World Wide Web, Gopher и FTP. Microsoft SNA Server осигурява възможност за връзка с данни и програми от централен компютър. Microsoft Systems Management Sеrver управлява централно тази разпределена работна среда. Тези продукти формират ядрото на една информационна мрежа, върху която може да изгради едно ново поколение информационни приложения. Microsoft BackOffice възвръща максимално инвестициите, като се интегрира лесно със съществуващите системи, запазвайки ниски съпътстващи разходи.
Тясното интегриране и познатият единен интерфейс за всички програми от Microsoft BackOffice минимизират разходите за управление, поддръжка, развой и обучение, като по този начин дават възможност за по-лесно и по-ефективно управление на деловата дейност и за реализиране на печалби в един динамичен свят.
Основни предимства
Microsoft BackOfficе съчетава бързото действие и гъвкавостта на архитектурата клиент/сървър с надеждността на големите изчислителни системи при ниски съпътстващи разходи.
Една завършена система за взискателни административно-информационни решения Microsoft BackOffice е основополагащият камък на административно-информационната архитектура на Microsoft както за настолни компютри, така и за сървъри в една разпределена изчислителна среда. Познатият и единен интерфейс за разработчици, системни администратори и потребители спомага да се увеличи производителността и да се запазят ниски разходите за разработка, обучение и поддръжка.
Като признава, че на практика всяка организация разполага с множество различни операционни системи, комуникационни протоколи и формати за съхранение на данните, Microsoft BackOffice поддържа отворени стандарти и практически всички известни мрежови протоколи. Потребителите могат да осъществяват достъп до информацията по всички видове мрежи и Интернет. Тази отворена архитектура е стъпка към бъдещи подобрения, като помага да се защитят направените инвестиции във хардуер и софтуер и осигурява безпроблемно еволюционно развитие. Повече от 1400 приложни програми и средства на известни разработчици са съвместими с Microsoft BackOffice, включително стотици специализирани програмни продукти от най-известните производители, напр. Computer Associated International, Dun & Bradstreet, IBM, Seagate Software, Intergraph, Lotus development, SAP America, Software AG, The Baan Company, Attackmate, Wall Data, Cheyenne Software и много други.
- BackOffice предлага на системните разработчици единна и удобна среда за настолния компютър, сървъра и Интернет. Така те, опирайки са на знанията, които вече имат, могат бързо да генерират нови решения. Системните администратори получават единен модел на управление за настолния компютър и за сървъра. Този модел им позволява да ползват познатите средства базирани на Windows, като по-този начин се снижават разходите за обучение и поддръжка. Напълно интегрирана система за лесен и надежден достъп до света на информацията.
- Microsoft BackOffice е интегриран сървърен софтуерен пакет за Интернет и Интранет. Всеки софтуерен модул от пакета е предназначен за тясно интегриране с Windows NT Server и за съвместна работа с останалите модули.
- Проeктирани за мрежовата операционна система Windows NT Server, софтуерните модули на BackOffice осигуряват отлична производителност, възможности за разширение и развитие, надеждност, сигурност и взаимна съвместимост. Windows NT Server е многоцелева операционна система, която елиминира необходимостта от ползване на различни операционни системи за реализиране на функциите за управление на достъпа до файловата система и печата, комуникациите, достъпа до приложните програми и връзката на Интернет.
- Интегриран указател и система на защита позволяват на потребителите с еднократно включване в системата да осъществят достъп до мрежата, BackOffice или друга програма или да се свържат с Интернет. А системните администратори няма нужда да съхраняват база данни от различни сметки за един потребител.
- Централизираните средства за управление дават възможност да се следят и администрират потребителите, общите ресурси и приложните програми от всяка конзола на администратора, по локална мрежа или интранет, или по телефонна линия от PC. Интегрираните качествено нови средства още повече разширяват възможностите на BackOffice:
*Програмата Internet Database Conector, която се доставя заедно с Microsoft Internet Information Server, дава възможност лесно и удобно в Web да се публикува извадка от база данни, получена от Microsoft SQL Server или Microsoft Access, а потребителите на Web да извличат и въвеждат информация в база данни.
*SQL Server Web Assistant, който се доставя с Microsoft SQL Server версия 6.5, позволява лесно да се генерират HTML страници от базата данни на SQL Server и да се създават интерактивни, управлявани от базата данни, страници в Web, съдържащи обновяваща се информация от типа на борсови котировки или цени на продукти.
*Информацията от базата данни на SQL Server може лесно да се дублира в Microsoft Exchange Public Folder,като по този начин се позволи на програмите за електронна поща и за работа в група да комуникират с тази информация. Потребителите могат да получават извадки от тази информация в техните електронни пощенски кутии.
*System Management Server съхранява информацията за наличния хардуер и софтуер в база данни на SQL Server, която е достъпна от Microsoft Excel или Word, за генериране на отчети за наличностите или за други приложения. Потребителят може да проследи информацията за включванията през Microsoft Internet Information Server, които също се съхраняват в базата данни на SQL Server.
*Софтуерът SNA Server разпростира защитата от ниво C2 на BackOffice и върху информацията от SNA, дори в среда на NetWare или TCP/IP. Драйверите ODBC/DRDA (включени в SNA Server) заедно с Internet Database Connector позволяват на абонатите на Web да имат достъп до информацията на централен компютър IBM или AS/400.
Безпроблемно интегриране с настолните системи
Microsoft BackOffice тясно се свързва с Microsoft Office и други настолни програми, като по този начин дава възможност на потребителите с лекота да извличат и интегрират информация от различни източници и така по-ефективно да ползват инвестициите в настолните системи. Някои примери на подобна интеграция включват:
- Общия графичен потребителски интерфейс, единният модел на управление и общата мрежа позволяват на системните администратори да управляват настолните системи и сървърите по подобен начин.
- С едно включване в системата, даже и по време на пътуване, потребителят има достъп до настолната система, мрежата, административно-информационните продукти и до информацията на сървърите, юридическите системи и Интернет.
- Единната развойна среда позволява на системните разработчици да ползват вече съществуващите знания за Win 32 и други интерфейси (API), да ползват общи развойни средства, напр. Microsoft Visual Basic и да създават приложни програми от типа клиент/сървър за работа в Интернет или интранет.
- Поддръжката на технологичните стандарти от типа на ODBC, MAPI, OLE, управлението на ActiveX и други както от настолните системи, така и от сървъра, позволява на настолните програми лесно да се интегрират с BackOffice и изцяло да се възползват от предимствата на тази система. Например поддръжката на ODBC позволява на потребителите чрез стандартните настолни програми като Microsoft Excel или Microsoft Access да осъществяват достъп до информация, съхраняваща се на сървър с инсталиран SQL Server или на IBM компютър чрез SNA Server.
Поддръжката на MAPI позволява електронната поща да комуникира с настолните и сървърните програми. Например администраторът може да поиска аварийните съобщения от SQL Server да бъдат изпратени в неговата входяща пощенска кутия или на пейджъра. Потребителят може автоматично да изпрати документи по електронната поща, да добави инструкции за маршрутизиране на документи или да изпрати документи в папката за общ достъп Exchage Public Folder. Поддръжката на OLE позволява обмен на информация между различни приложни програми чрез просто изтегляне от едната в другата, визуално редактиране и обмен на специфични свойства на документите.
- Възможността за даване на дълги имeна на файловете и възможността за обръщане от Windows 95 и Office 95 към документи от файловата система на Windows NT Server осигуряват бърз и лесен достъп до информацията.
- Автоматизирани инструкции за инсталиране на Windows 95 или Office 95, както и управление на настолните системи, базирани на Windows от Microsoft Systems Management Server, позволява значително да се намалят разходите за размножаване на софтуера и управление на системата и осигурява по-ефективно системно администриране.
Лесно интегриране с работната среда
Всяка програма от BackOffice е проектирана така, че да се интегрира със съществуващата изчислителна среда и така да й придаде допълнителни качества. Това интегриране позволява внедряването на функциите на BackOffice да стане без да се нарушават вече реализираните функции. Вградената поддръжка на мрежови функции, Интернет и SNMP позволява на програмите от BackOffice лесно да се интегрират със съществуващата инсталирана база NovelNetWare, Unix, Macintosh, Banyanm VINES, голяма изчислителна система IBM, Internet и други мрежови среди, като по този начин се снижават разходите за размножаване на софтуера и се защитават инвестициите в информационни технологии.
- Широката интеграция със системите за електронна поща, чрез SMTP, X.400, X.500 и широката поддръжка на шлюзове изходни линии, позволява на потребителите да комуникират с почти всички видове електронни пощи.
- Размножаването на данни и връзки шлюзове изходи базирани на Open Data Servicеs (ODS) позволява на Microsoft SQL Server да се интегрира с други бази данни, включително ORACLE, DB2, SYBASE и Microsoft Access.
- Поддръжката на практически всички SNA API (appliaction intеrfaces), протоколи, стандарти и комуникационни адаптери, плюс повечето протоколи на LAN, позволява използването на SNA Server за надеждно и сигурно свързване на настолните системи към централните IBM системи, връзка с Интернет и управление на системата, достъп от отдалечена система и изпращане на съобщения по мрежи SNA.
- Microsoft Sytems Management Server позволява централизирано управление на клиентите в хетерогенна среда чрез познатите LAN и WAN протоколи, включително и Интернет.
Лесен и все пак мощен
Изграден на базата на Windows NT Server, пакетът BackOffice може лесно да бъде разширен, като се започне от малкия офис и се стигне до нуждите на голямото предприятие.
Пакетът може да се изпълнява от множество еднопроцесорни или многопроцесорни платформи, базирани на Intel или RISC процесори, като по този начин потребителят може да ползва най-доброто съотношение цена/производителност. Тази възможност за разрастване позволява да се обновява хардуера с нарастване на информационните нужди. Приложните програми автоматично ще ползват предимствата на нарасналата производителност. С цялата си гъвкавост Microsoft BackOffice е предназначен да отвори на изискванията на степен на защита C-2, определени от Националния център за компютърна сигурност към Министерството на отбраната на САЩ. (US Department of Defence's National Computer Security Center).
Освен това вградената възможност за реализиране на огледален, паралелен и дуплексен режим на работа с дисковете, а също ползването на UPS, защитата на паметта за приложни програми и подсистемите, осигуряват изключително надеждна и сигурна платформа за критични приложения. Тази надеждност е разширена допълнително чрез дублирането на информацията между сървърите в Microsoft SQL Server и Microsoft Exchange Server и чрез поддръжката на устойчиви към грешки връзки с централните системи в SNA Server. Този мощен пакет от софтуерни модули е изключително лесен за инсталиране, конфигуриране, управление и ползване. Еднократно интегрирано инсталиране и настройка на всички програми от пакета осигурява бързо влизане в действие на системата. Чрез графичните средства за управление, вградените мрежови функции и поддръжката на всички известни стандарти, програмите от BackOffice се управляват и ползват с лекота. Единни и опростени възможности за лицензиране дават възможност за намаляване на разходите по закупуване на правата за ползване, така че потребителят плаща само за това, от което има нужда и с нарастване на системата и информационните услуги може да закупува допълнителни права за ползване.
Фамилията Microsoft BackOffice Microsoft Windows NT Server
Windows NT Server е мрежовата основа на BackOffice и на новото поколение административно-информационни продукти. Тази многоцелева мрежова операционна система притежава изключително бърз достъп до файловата система (файл-сървър) и управление на печата (принт-сървър), комуникационни функции и връзка с Интернет и осигурява приложна инфраструктура, върху която да се закупуват или създават програми в съответствие с конкретните нужди. Технологията на Windows NT Server може лесно да се интегрира със съществуващата изчислителна среда. Потребителят може да добави файл-сървъра или важните програмни сървъри към мрежата NetWare, да разгърне файл и принт-сървърите в Unix операционна среда, да предостави данните от централния компютър до потребителите бързо и просто.
Windows NT Server може да стартира с инсталиране върху еднопроцесорна платформа и да достигне до 32-процесорна система, така че информационната система да нараства с разрастването на дейността в предприятието. Необходимите за мрежата помощни програми, протоколи и функции са вградени, което придава на продукта допълнителна стойност и го прави лесен за управление.
Microsoft SQL Server
SQL Server е високопроизводителна разширяема система за управление на бази данни, предназначена за работа в разпределена среда тип клиент/сървър. Мощните средства за управление, вграденото дублиране на данните и отворената системна архитектура осигуряват една отлична платформа за получаване на ефективни информационни решения за големи и малки организации.
Съвременните графични средства за управление и мощните сървърни възможности за разпределение на задачите позволяват визуален контрол на няколко сървъра и автоматизация на операции при команда за изключване на разпределената среда.
Подобрената вградена функция за дублиране на данните осигурява мощен и надежден начин за разпространение на точна информация в рамките на предприятието чрез SQL Server и други бази данни.
Освен това Microsoft SQL Server се интегрира добре и с програми за Internet. Той осигурява високопроизводителен достъп до информацията в Web страницата на фирмата. Новият Web Assistant позволява в Web сървъра да се подават извадки от SQL и така потребителят да разпространява информация за своята фирма по вътрешната мрежа Интранет или по World Wide Web. Програмата Distributed Transaction Coordinator улеснява създаването на разпределени програми (които да се ползват едновременно от няколко клиента) чрез автоматизиране на управлението на обмена между няколко сървъра и пести времето необходимо за създаване на отделна "клиентска" част на програмата.
Microsoft Internet Information
Server Microsoft Internet Information Server (IIS), единственият Web сървър, интегриран с Windows NT Server, е достатъчно мощен и за най-големите в света издания в World Wide Web и заедно с това е толкова лесен за ползване, че позволява създаване на Интранет за минути. Като разширява възможностите на сървърните продукти на Microsoft BackOffice до Интернет, IIS улеснява създаването на мощни решения, които подобряват комуникациите и осигуряват въздействащи Web издания. Инсталирането на Internet Information Server отнема само няколко минути и така дава възможност веднага да се разпространят готовите файлове от Windows NT Server, от файлови сървъри Novel NetWare и от централните компютри IBM към Интернет или Интранет.
Системните администратори могат лесно да наблюдават и съхраняват цялата активност на Web зоната и с едно щракване на мишката да разрешават на нови потребители достъп до ресурсите. Това те могат да извършват както централно, така и от отдалечена работна станция чрез Интернет. ISS може да се ползва с практически всички видове браузери - клиенти с почти всички платформи, включително Microsoft Internet Explorer, който се доставя с пакета IIS.
Тестовете показват, че в сравнение с много други Web сървъри, базирани на Windows NT, Microsoft Internet Information Server притежава много по-висока производителност и дори превъзхожда скъпите Unix системи. Това за абонатите на Web означава бърз достъп, което от своя страна увеличава техния комуникационен потенциал.
Microsoft Exchange Server
Microsoft Exchange Server е сървър за електронна поща, интегриран със софтуер за работа в група, който улеснява комуникациите. Той съчетава надеждна и сигурна електронна поща, разпределение на групи потребители, електронни форми и програми за работа в група. Всичко това на една платформа, която може да бъде управлявана чрез централизирана администрираща програма.
Това е надежден начин да се изпрати електронна поща и да се осъществи достъп до програмите за работа в група по Интернет или по друга мрежа. Съобщенията се предават единно и могат да бъдат подписвани и подпечатвани с електронни подписи и кодиране, което да осигури необходимата защита.
Microsoft Exchange Mail Conector осигурява високопроизводителна връзка SMTP за бърза Интернет поща. Може да се създаде виртуална вътрешна мрежа, която да ползва Интернет като WAN за връзка на клиенти и сървъри към Microsoft Exchange Server. Microsoft Exchange Server съдържа и вграден пакет програми за работа в група, включително за информационни бюлетини, управление на задачи и наблюдение на клиентите. По този начин потребителите могат да имат достъп до важна информация. Потребителите могат да определят общи папки за съхранение и достъп до цялата информация по дадена тема. Microsoft Exchange Server разпределя и синхронизира общата информация, като я размножи на няколко сървъра. Това значително съкращава времето за получаване на информацията от потребителите и намалява мрежовия трафик. Сървърите, добавени към съществуващата зона на Microsoft Exchange Server, автоматично се конфигурират за маршрутизиране и размножаване на каталозите. Следенето на съобщенията и интелигентният контрол позволяват още по-надеждна работа, което улеснява всички делови комуникации.
Microsoft SNA Server
Microsot SNA Server улеснява връзката с централната компютърна система. Той съчетава познатия от настолните компютри (PC) потребителски интерфейс с гъвкавостта на модерните LAN системи и дава на PC потребителите надежден и сигурен достъп до изчислителните възможности на централната IBM изчислителна система - терминална и принтерска емулация, достъп до бази данни и управление на обмена.
Като ползва съвременната архитектура клиент/сървър, Microsoft SNA Server освобождава централната система и настолните компютри от управлението на комуникациите. Всеки PC компютър ползва стандартни LAN протоколи, напр. TCP/IP или IPX/SPX за връзка с един или няколко SNA сървъра. След това SNA сървърите се свързват с централната изчислителна система и AS/400 като ползват протокола SNA.
SNA Server предлага съвременни средства за лесно инсталиране на системата, централизирано графично администриране, печат от главния компютър и общ достъп до папки от AS/400. Освен това той поддържа основните PC и мрежови операционни системи, типове LAN и SNA централни компютри и комуникационни протоколи. Потребителят може да свързва клиенти и да управлява компютрите, на които е реализиран SNA Server, през LAN и WAN маршрутизатори и дори по телефонни линии.
Microsoft SNA Server ползва предимствата на операционната система Windows NT Server и така постига нейните мощност, разширяемост и сигурност. В съчетание с технологичния стандарт SNA API тази основа превръща SNA Server в ефикасна платформа за интегриране на PC и големи изчислителни системи.
Microsoft Systems Management Server
Systems Management Server позволява да се намалят разходите по поддръжка чрез централизиране на отнемащите време настолни административни задачи по описа на наличния софтуер и хардуер, автоматизирано разпространение и инсталиране на софтуера, дистанционно управление и откриване на проблемите и поддържане на мрежовите програми.
Описът на хардуера и софтуера показва с какво разполагате и къде се намира то. С един поглед може да се прецени, кой компютър се нуждае от обновяване на драйвер за принтера и кой разполага с необходимата памет и дисково пространство за изпълнение на нови програми. Освен това може да се поеме дистанционен контрол от PC компютри, работещи под MS-DOS или Windows за оказване на помощ при проблеми или за обучение на потребител при усвояването на нова програма. Автоматизираното разпределение на софтуера и управлението на програмите дават възможност централно да се преразпределят и контролират програмите, изпълнявани на настолните системи или сървъри.
В добавка
Докато пишех тази статия, от Microsoft ни изпратиха информация за нов техен пакет на изключително ниска цена с името BackOffice Small Business Server, съдържащ основните сървъри, необходими за изграждането на клиент/сървър решения, както и някои нови сървъри, свързани с управление на общи ресурси като факсове, модеми, а също и за работа в Интернет.
Перспективи за приложението на електронното банкиране в България
Правна уредба на банковите сделки
Освен обективните и презумптивните търговски сделки съществува и групата на т.нар. субективни търговски сделки. Към тяхната категория се отнасят тези, които, макар и непосочени изрично в ТЗ, са сключени от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие.
Банковите сделки изпълняват важна функция при системата на пазарната икономика. Те имат съществено значение за осъществяване дейността на търговс ките банки. Без тях е немислимо ефикасното организиране и протичане на търговските, в т.ч. и на банковите взаимоотношения. Това на свой ред предопределя значимостта на въпроса за правната уредба на тези сделки. Същата уредба се съдържа най-вече в Търговския закон (допълнен с Част трета - Търговски сделки1 .)Правила относно отделни въпроси на разглежда ните сделки има още в Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД) и в други нормативни актове.
1. Източници на правната уредба на банковите сделки са нормативни актове от различно естество - законово и подзаконово. Нормите в някои от тези актове са от специално, а в други от общо естество. Така например правилата в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно някои договори, които имат генетична връзка с отделни банкови сделки, са от общо естество и могат да намерят приложение спрямо тях само ако липсват специални разпоредби в Търговския закон (ТЗ) или в Закона за банките и кредитното дело (ЗБКД). Правилата на Търговс кия закон и на ЗБКД относно банковите сделки и в двата случая са от специално естество. Поради това при евентуално несъответствие между тях следва да се приложи принципът, че по-новата специална правна уредба измества по-старата. в случая е тази на Търговския закон.
Посоченият принцип за съотношението между два специални нормативни акта повдига съществени въпроси относно съотношението между специалните норми, относно банковите сделки в Търговския закон и тези в някои специални нормативни актове, относно аналогични сделки, сключвани с участието на ДСК. По-конкретно тук се имат предвид договорите за банков влог и за банков кредит, за които има съответни нормативни правила в ТЗ, в Закона за ДСК от 1968 г. и главно в два подзаконови акта, приети с Постановление на МС, каквито са наредбите за влогонабиране то и за кредитната дейност, извършвана от ДСК (от 1968 г.)
В практиката възниква питането: При сключването на посочените договори от ДСК, следва ли да се даде предимство на по-новата специална правна уредба в ТЗ пред тази в нормативните актове, засягащи ДСК, като се има предвид, че посочената наредба относно ДСК притежава специален характер, но е по-стара в сравнение с тази на ТЗ. Отговорът на този въпрос не е съвсем лесен. Вярно е, че и двете нормативни уредби имат специално естество. Но вярно е и това, че съществува разлика в правния статус на търговските банки, за които важат правилата на ТЗ относно банковите сделки и тези, засягащи ДСК.
Страни по банковите сделки в първия случай са търговските банки в качеството си на акционерни дружества и кооперации. Те извършват по-широка по обхват търговскa, в т.ч. и банкова дейност. Участник в сделките от втората група е ДСК, която въпреки наличието на сравнително по-стара нормативна уредба за нея при новите условия на пазарна икономика все по-плътно изпълнява функциите на банка. Тези функции обаче в някои отношения се отличават от тези, които са характерни за търговските банки. ДСК би могла да се квалифицира като банка със специална компетентност (специална банка), която не се покрива напълно с общата компетентност на останалите търговски банки. Досежно сделките, които сключва ДСК в качеството си на специална банка, предимство следва да се даде на по-специалните нормативни правила (които изрично регламентират нейната дейност) пред тези на ТЗ.
Отделен въпрос е, че нормативната уредба на ДСК като цяло, а в частност - и тази относно сключваните от нея сделки, е вече остаряла и заслужава по-бързо да бъде модернизирана и усъвършенствана, като се вземат предвид и решенията, възприети в ТЗ.
2. По своята правна същност и функции банковите сделки са част от по-широката категория на търговските сделки. Те са посочени в ТЗ (чл. 1) като една от разновидностите на търговските сделки. Оттук произтичат три съществени извода, а именно: а) че за тях ще важат някои от общите правила относно търговските сделки тогава, когато липсват специални норми за банковите (чл. 285 и сл., ТЗ); б) сключването на банковите сделки по занятие е един от съществените конститутивни белези при квалифициране на търговските банки като търговци. Както е известно, по смисъла на ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от посочените в този закон сделки (чл. 1)(2); в) и за банковите сделки важи разграничението, което е валидно за категорията търговски сделки, а именно - на обективни (абсолютни) и субективни (относителни). Към първата група се отнасят сделките, които са посочени изрично в ТЗ, независимо от качествата на лицата, които ги извършват (чл. 286, ал. 2, ТЗ). Разглежданите сделки се сключват само от банки или друга финансова институция, която има лиценз за това. Законът предвижда при съмнение да се приеме, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. С това се въвежда една оборима презумпция, а оттук и възможността за квалифициране на един друг вид търговски сделки - т.нар. презумптивни (предполагаеми) търговски сделки.
Правилото на чл. 286, ал. 3 от ТЗ улеснява търговската договорна практика, като позволява да не се изисква винаги установяването на конкретна връзка между сключваната от търговеца сделка и упражняваното от него занятие (3).
Освен обективните и презумптивните търговски сделки съществува и групата на т.нар. субективни търговски сделки. Към тяхната категория се отнасят тези, които, макар и непосочени изрично в ТЗ, са сключени от търговеца във връзка с упражняваното от него занятие.
В това отношение съществено значение за приложимостта на разпоредбите за търговските сделки има правилото на чл.287, ТЗ, според което тези разпоредби се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от ТЗ.
Следователно, търговските сделки, част от които са и банковите, биват три основни категории: обективни, субективни и презумптивни. Това разграничение важи и за банковите сделки. Поначало поради тяхното изрично посочване в чл. 1, ТЗ, те спадат към обективните търговски сделки. Доколкото обаче това посочване (в чл. 1 и чл. 420-454, ТЗ) не е изчерпателно, на практика е възможно сключването и на банкови сделки от категорията на субективните. Такъв ще е напр. договорът за покупко-продажба на ценни книги на фондовите борси. Този договор не е посочен в кръга на банковите сделки, установени от ТЗ, но той заема важно място в банковата дейност. За неговата квалификация като банкова, а оттук - и като търговска сделка, ще е от значение субективният критерий, че той се сключва от банка, която има качеството на търговец, и е свързан с упражняваното от нея занятие.
3. Характерна особеност на банковите сделки е, че те възникват при участието на банка или друга небанкова финансова институция, която има лиценз за това. Съществува обаче една категория банкови сделки, които могат да бъдат сключвани само от банки, но не и от такива небанкови финансови институции, каквито са приватизационните фондове, обменните бюра, финансовите къщи и др. Това важи например за договорите за банков влог и банков кредит(4) . Поради посоченото обстоятелство такиво договори биват квалифицирани като изключителни банкови сделки(5) . Практическото значение на тази квалификация се заключава в обстоятелството, че ако такава сделка се сключи от небанкова финансова институция, тя ще бъде недействителна (нищожна) по силата на чл. 26, ЗЗД.
Доколкото произходът на търговското право е свързан с гражданското (в т.ч. и облигационно то право), дотолкова и относно генезиса на банковите сделки важи констатацията, че той е в съоветните облигационноправни уредби за гражданскоправните сделки. Така например изключителните банкови сделки за влог и тези на кредит имат родствени връзки с облигационни те договори за влог и за заем, уредени в ЗЗД. Това обаче не означава, че между договорите, регламентирани в ТЗ за банковия влог и банковия кредит, и тези за влога и заема по смисъла на ЗЗД, съществува тъждество. Въпреки сходството, между тях има съществени различия в юридическата им същност и последици. Така например, докато договорът за обикновен влог по смисъла на ЗЗД е едностра нен и поначало безвъзмезден, то договорът за банков паричен влог е двустранен и възмезден, и др. 4. С оглед на общата характеристика на банковите сделки за тях са характерни три основни белега: първият е свързан със субективния им състав. Един от техните участници - страна по сделката, винаги е юридическо лице, което притежава качеството на банка; вторият белег засяга предмета на сделката. Той е свързан поначало с парична престация, дължима от една от страните по сделката - например предоставяне пари на кредит или на влог срещу услуга от насрещната страна.
Третият белег се отнася до техния възмезден характер. По това, наред с други някои белези, банковите сделки се отличават от други, сходни с тях гражданскоправни сделки, уредени от ЗЗД. Така например за разлика от обикновения влог по смисъла на ЗЗД, както вече се изтъкна, който е поначало безвъзмездна сделка, банковият обикновен влог е винаги възмезден договор.
Четвъртият белег се отнася до обезпечения та на задълженията, произтичащи от банковите сделки, и особено на тези, поемани спрямо търговски банки. Това важи с особена сила за договорите за кредит. Характерно в тази насока е нормативното изискване за солидно обезпечаване на задължени ето на кредитополуча теля - по смисъла на чл. 25, ЗБКД. Освен това ТЗ предвижда изрично една специфична за банкова та дейност обезпечи телна сделка, каквато е гаранцията, свързана с кредитните правоотно шения. Понастоящем особена роля имат правните разпоредби за особените залози по смисъла на новия закон за тези залози от 1997 г. Разбира се, приложение в банковата дейност могат да намерят и редица други обезпечителни мерки по смисъла на ЗЗД, ТЗ и ЗБКД.
Обективните банкови сделки биват девет вида: банков влог; разплащателна сметка; банков кредит, кредитно писмо; акредитив; банкова гаранция; банково инкасо; банков превод и договор за банкова касетка. От гледна точка на правната им функция и същност някои от тези сделки са свързани с непосредствената и специфична банкова дейност, а други - с обезпечаването на задълженията, произтичащи от разглежданите сделки, или с осъществяваните с помощта на банките плащания. Към първата категория спадат най-вече изключителните банкови сделки, каквито са договорът за банков влог и договорът за банков кредит.
Тук се отнасят още и договорът за разплащателна сметка, кредитното писмо, банковото инкасо, банковият превод и договорът за банкова касетка. Към обезпечителните по своята функция банкови сделки се отнася най-вече договорът за банкова гаранция - по смисъла на чл. 442, ТЗ. С формите на банкови плащания пък е свързана друга една характерна банкова сделка, каквато е акредитивът (документираният акредитив) по смисъла на чл. 435, ТЗ, и сл. Характерна особеност за банковите сделки е, че тяхното функциониране в много случаи налага сключването на други сделки, каквито са договорите, за които правната уредба се съдържа не в ТЗ, а в ЗЗД. Това важи например за банкова та сделка за акредитив, която плътно е свързана със сключването на договори за поръчка, без които не може да се реализира пълноценно акредитивната форма на плащане.
От друга страна, някои банкови сделки фактически съчетават елементите на две или три други облигационноправни сделки или категории.
Такъв е случаят с договора за кредитното писмо, при който има елементи на договор за поръчка, делегация и др. 2. Другите два конститутивни белега за статуса на една институция като банка (според ТЗ) е нейната организационна структура на акционерно дружество или кооперация или наличието на лиценз, получен от БНБ.
3. Така Владиков,... Търговско право.С.,... 4. Вж. чл. 123 от Закона за банките и кредитното дело.
5. Вж. Гердгиков, О. Коментар на търговския закон относно търговски те сделки. С., 1997, с. 192.
Предприемачеството и неговите проблеми
Вече няма съмнение - основна причина за провала на системата на централизирано стопанисване е, че тя задушаваше частното предприемачество. Много проблеми на личността се решаваха не в нейната личностна сфера, а извън нея, възможностите на предприемчивия човек не можеха да се използват. Днес нашият народ извършва крупен завой - към пазарна икономика, чийто основен компонент е частното предприемачество, основен фактор за динамизирането й.
Като сентенция предприемачеството съдържа: мотив-възнаграждение, печалба; инициатива, търсене, откривателство (евристика); енергия, "спортна злоба", упоритост, състезателност; минимум собствени средства и възможности, премислен риск, готовност за разходи, съразмерни с очакваните печалби; специфични личностни качества - предприемаческа нагласа, контактност, енергичност, подход към хората, интуиция, организация и организаторски способности.
Главното в предприемачеството е водачеството при поставяне и изпълнение на цели. Това, което не достига за постигане на целите - собствен капитал, земя, знания и т.н. , предприемачът осигурява чрез кредит, аренда, привличане на партньори, ползване на услуги - всичко се включва в онази верига от фактори, която води до изпълнение на целта. Чрез това водачество и организаторство се поставя в служба на общия напредък трудът и талантът на хиляди хора. Всички фази на икономическия цикъл се нуждаят от предприемаческата енергия - откриване на самата потребност, за чието задоволяване ще се работи, проектиране на предмета или услугата, които ще я задоволят, произвеждането им и осигуряване на тяхното пазарно присъствие.
Съществуват редица проблеми за разгръщане на предприемачеството:
Кой може и кой трябва да бъдепредприемач?
Преди всичко предприемачът изпълнява функции по владеенето, ползването и разпореждането, които са функции на собственика. Собственикът предприемач ги изпълнява по право, но съвременната пазарна икономика все повече принуждава към разделяне собствеността от стопанисването, част от което е предприемаческата функция.
До края на миналия век управлението беше въпрос на личен опит, интуиция. Днес то е професионална дейност, основана на знанията на модерната интердисциплинарна наука и лични способности. Не всеки собственик на капитал ги притежава в необходимата степен, но интересът му изисква професионализъм при управлението на собствеността. Без професионализъм селективната функция на конкуренцията ще "свие" капитала или изобщо ще го свали от сцената на икономическата активност. Това принуждава към разделяне на функциите на собствеността от стопанисването и към делегиране на част от правата на собственика на лица, които могат да изпълняват функциите по стопанисването и предприемачеството на професионално ниво.
Практиката на развитите страни, отчасти и у нас, показва, че това деление вече отдавна е практика. Кооперациите в САЩ например следват този процес в няколко етапа: собствениците (членовете на кооперацията) избират управителен съвет, който е упълномощен да защитава интересите им; управителният съвет избира мениджър, който ще изпълнява предприемаческите функции; мениджърът избира мениджърски екип, с който управлява предприятието. В тази масова практика мениджърският екип се "сраства" с предприятието и предприемачеството, той стопанисва, води, развива, рискува, изхождайки от пазарната ситуация. Управителният съвет (или съответният аналогичен орган) контролира като пълномощник на собствениците. Не са рядкост противоречията между собствениците (управителния съвет) и мениджърския екип - първите са по-внимателни и консервативни при нововъведенията и инвестициите, те трябва да бъдат убеждавани в тяхната необходимост. В акционерните дружества разделянето на собствеността от стопанисването и предприемачеството е утвърдена и неизбежна практика. В нашата страна обаче този процес се забавя, най-вече в кооперативните форми.
Кооперативизмът днес изживя своето възраждане, особено неговият демократичен принцип. При реализирането му обаче се констатира известен примитивизъм, особено в кооперациите на село.
Ненужно обширна е ролята на общото събрание на кооператорите и на техните пряко избрани органи. Като орган на управление общото събрание обаче е муден орган, то невинаги може да постигне навременен и целесъобразен консенсус, да реагира на проблемите и да им даде професионално решение. Тук много хора се "бъркат", изхождайки от своите права, но техните възможности за квалифицирани решения не могат да се сравнят с възможностите на професионала мениджър. Ето защо общото събрание трябва да се произнася по стратегически проблеми и оценка на резултати и да делегира правата по стопанисването в много по-голяма степен от сегашната практика на мениджърския екип. Това се отнася и за управителния съвет и неговия председател.
Очевидно в случая трябва да се преодолее и една патриархалност и провинциализъм, склонност да се доверява на "наш човек".
В акционерните дружества и държавни предприятия вече има практика в конкурсното начало при избора на мениджър, но нерядко, особено в държавните организации, не може да се преодолее формализмът в осъществяването му.
Проблемът за делегирането на права и съответно отговорности е съвременно направление в науката за управлението и неговата част - предприемачеството. Собственикът може да делегира права на мениджъра, който ги изпълнява за негова сметка и само контролира реализацията им. Може и да ги продаде чрез кредит и арендат, при което мениджърът действа изцяло за своя сметка, интерес, риск и т.н. Държавнотопредприемачество
Системата, основана единствено (или почти единствено) на държавното предприемачество в икономиката, се провали. Очевидни са ред предимства на частното предприемачество: по-голяма реална отговорност на базата на залога - собствен капитал и очаквана печалба; по-действен механизъм за вземане на решения; активизиране на множество хора с предприемачески потенциал; действен кантрол върху предприемаческия екип на база на интереса и др. При държавното предприемачество съществуват основни проблеми: анонимност и абстрактност на собственика - държавата; персонифициране на собственика в чиновник-представител като средство да се преодолее анонимността и абстрактността. Чрез него се явяват поблеми, за чието преодоляване сега няма истински напредък: слаба лична заинтересованост от успеха на предприемаческата инициатива; незадоволителен контрол - той е пак от чиновник; слаба защитеност от котерийни влияния, опорочаващи ефикасността на решенията, слаби позиции за противодействие; традиционни ориенталски влияния на паразитизъм в държавната служба и др. Решението на проблемите трябва да се търси в: необходима степенна стабилност на позициите на държавния служител; рационална организация на оценките и контрола - всичко това трябва да намери решение в очаквания закон за държавния служител и следващи от него подзаконови актове в градския контрол.
Напоследък изтъкването на ниската ефикасност на държавното предприемачество стана мода, разбираема в условията на: изграждането на системата, в която основна роля ще има частното предприемачество; предстоящо масово раздържавяване; формиран мисловен климат, при който провалът на тоталитарната система доведе до екстремални виждания за пълно отричане на държавното предприемачество. Това са абсурди, те могат да навредят на разгръщането на самото частно предприемачество. Преди всичко най-мащабните предприемачески инициативи и в миналото са се осъществявали или като държавни, или с преобладаващо държавно участие: великите географски открития и колонизиране на цели континенти; навлизане в космическото пространство и др. Частното предприемачество обаче има своите интереси от държавното, без което то може изобщо да бъде безпомощно: инициативи в изграждането на самата нормативна база и цялостен обществен ред като условия за частно предприемачество; изграждане на инфраструктурата на страната, на транспортната система, съобщения; пионерска функция - навлизане в рискови, неутвърдени сфери, където частните интереси изискват повече предпазливост и изчакване; преразпределителните процеси чрез данъчна система, субсидирането и други инструменти с цел стимулиране на дейности и производство с всеобща полезност и др. Мащабното предприемачествои неговите потребности
Продължителното потискане на предприемаческата инициатива на отделния човек доведе сега до неговия антипод - фаворизиране на едноличния, семейния бизнес. В съвремието този бизнес е широко застъпен, особено търговията, хотелиерството, занаятите, ресторантите, фермерството и др. Той създава поминък на много хора. Мащабните предприемачески инициативи, тези, които тласкат икономиката и научно-техническия прогрес, се осъществяват обаче в мащабни предприятия и организации. Тук се създава противоречие между индивидуалния характер на предприемаческата изява и реализацията й в крупни организации в големи групи от хора. Това противоречие може да се реши със средствата на научната организация на труда, стимулирането и управлението - проблеми, занемарени в последните години, с преувеличаване ролята на индивидуалния самостоятелен бизнес. За реализиране на индивидуалните изяви голяма роля се отдава на ръководителя, на гъвкавостта на формалната организационна структура. Естествено формиралото се неформално звено с творчески капацитет трябва да се ползва със специално управленческо внимание и да добие възможностите и правата на формалното звено. Характерно в организацията на крупни предприятия в САЩ е гъвкавост на формалната организационна структура, преливане на задачите според реално проявилите се творчески капацитети и др. Тези форми на грижливо "отглеждане" на целия генезис на предприемачеството в крупните организации напоследък у нас са занемарени в "залисиите" на "голямата реформа".
Двете енергии напредприемачеството А.
Градивна енергия да създава и капиталът да нараства - чрез инвестиции, но и чрез използване на организационния капацитет на всяка функционална система.
Чрез тази енергия производството се развива, създават се работни места, увеличава се печалбата на собственика на капитала, но и доходите на всички участници, създава се икономическа база за решаване на социални проблеми, за нарастване на всеобщото благоденствие.
Основната причина за челните позиции на САЩ в много области - наука, промишленост, селско стопанство и т.н. , се дължи на активната предприемаческа енергия да се гради и създава. Тук и държавността е вървяла след частната предприемаческа инициатива. Американската виталност и предприемаческа нагласа се внедряват от най-ранна възраст - в училището, чрез игрите, специфичните състезания с предприемачески заряд.
Б. Егоистична енергия, заложената в частното предприемачество и капитал тенденция "за себе си". От една страна тази енергия е основа и на градивната, защото градежът се извършва в името на собствения интерес, но тя може да предизвика решителни социални процеси и крупни антихуманни явления, ако не бъде обуздана. Развихрилата се егоистична енергия на частното предприемачество въведе отново робството в човешката история в цял континент, доведе до физическото унищожаване на цели раси, егоистичният интерес предизвика войни, независимо че това бяха времена, в които господстваха идеи на хуманизма (XVIII-XIX век). Егоистичната енергия предизвикваше бедност и несигурност за милиони хора, социални сблъсъци, революции, екстремизъм на болшевизма и фашизма и в крайна сметка - доведе до премахване на частната собственост и частното предприемачество в много страни на света. Погледнато в исторически мащаби, необузданата егоистична енергия руши частното предприемачество или онзи социален ред, който е почва за развитието му. Антисоциалните съвременни прояви на егоистичната енергия днес са:
- Стремеж да се намали делът на труда в разпределението, да се увеличи времето му. Противодействие се извършва чрез трудовото законодателство и ефикасни мерки за съблюдаването му чрез действия на синдикатите.
- Използване на по-слабите позиции на икономически зависимите за увеличаване (или намаляване) на цени, на лихви за увеличаване на собствената печалба.
- Укриване на доходи с цел намаляване или избягване на данъци, нарушения на митническия режим, скрити приватизационни процеси, изкуствено превръщане на предприятия в губещи с цел евтиното им приватизиране, развиване на предприемачеството на престъпна основа.
- Образуване на малки общества - специфични мафиотски структури със свой вътрешен морал, с необуздана егоистична енергия, заобикалящи нормите на "голямото общество". Развихрилата се егоистична енергия сега създава тягостна обстановка. Обществото очаква обуздаването й чрез държавните структури. Незадоволителен е натискът на гражданските организации върху държавните органи за активизирането им, както и прякото им участие за нормализиране на условията.
Предприемачеството в социалното пространство
Отношение на обществеността. Отношението е различно в зависимост от ролята, която е играло за целокупното социално пространство. В САЩ изпъква градивната му функция, тя е изявена и в Западна Европа. След първоначалните високи очаквания от частното предприемачество у нас настъпи разочарование на фона на предприемачеството с ниска социална функция. То се подхранва и от историческия опит на българина. Самото народно творчество разкрива: българинът не се отнася с особени симпатии към забогателия - често той е лихваринът, чорбаджията, който се възползва от затрудненията на бедния за лично обогатяване, но рядко му помага. Ние нямахме активната акумулираща роля на западния капитал, примера на Сименс, Круп и т.н. в изграждането на индустрия, работни места, социална защита. Един от първите образци на български частен предприемач е Алековият бай Ганьо. Болшинството от населението, и особено селяните, не забогатяха (според списание "Економист", бр. 3 от 1939 г. 80% са бедни, без дюшек са 44%, без креват - 80%, без клозет - 58%, и т.н. ).
С поглед към нацията, а не само към себе си, с градивна активност бяха Буров и едно малцинство - те не можеха да създадат особена положителна представа за социалната роля на богатия предприемач в болшинството от населението. Малко са доказателствата за такава роля и в последните 4-5 години. Реални факти, особено съвременни, за предприемачеството на съмнителна или престъпна основа, а не дълбокомислията на "европеещи се" журналисти и получужденци за завистта на българина са предизвикали това отношение. Днес то трябва да се отчете и преодолее с цялата сериозност.
На въпрос на АССА-М (май 1995 г.) по принцип може ли човек да забогатее, без да ощетява другите (незаконно и неморално), само 38.2% са отговорили положително, а 61.2% - не е възможно. Предпочитанията на болшинството са към труда като средство да се осигури материалното положение - 52.1%. По проучване на СОВА-5 (по поръчка на ЦМП - октомври 1995 г.) само 26% от анкетираните цитират, че ще спечелят от масовата приватизация, а 9% - че ще загубят, останалите не могат да преценят. Отношението към богатия се проявява и в ниското признание на дохода, който заслужава, най-високите към ниските доходи трябва да бъдат в отношение 3:1 (проучване на "Галъп" у нас - "ТВ Панорама" - 16.12.1995 г.). Трябва да се прибавят и навиците, и ценностите от т.нар. социалистически период. Частното предприемачество се изключваше, но се създаде сигурност в доходите, заетост за всички, социална защита чрез безплатно медицинско обслужване, почивка и образование, обща сигурност, към която мнозина гледат с носталгия независимо от отрицанието на бюрократичния характер на системата.
Очевидно е, че съществува подозрителност към частното предприемачество и неговия стремеж - лично обогатяване. Масово негативно отношение не е формирано, но няма и активна обществена подкрепа. Болшинството не е против, но изисква добри условия на живот за себе си. На представително двукратно социологично проучване на АССА-М - септември 1994 г. и януари 1995 г., 56% от анкетираните изискват способните да се издигат и да печелят, но на другите да се осигури приличен живот. 29% фактически са се изказали за уравниловка. Явно е, че изискването да се отчитат интересите на трудовата сфера е настоятелно обществено условие за развитие на частното предприемачество. Без развитие на социалната му функция то няма да бъде прието.
Предприемачеството иполитическите сили
Ограниченото класово мислене отразява по елементарен начин социалното пространство и формираните интереси в него. То не е преодоляно дори в модерния политически живот на Запад.
Неизбежни са връзките на социалистически, социалдемократически и други партии със сферата на труда, а на либерални, либералнодемократични и консервативни партии със сферата на частното предприемачество и капитала. Партиите на труда се свързват предимно със социалната политика (такова е очакването и у нас) - на доходите на работещите, пенсиите, социалните фондове, трудовото законодателство. Ограничени в тази си роля, те се превръщат в своеобразни "партии на делбата" - това, което е произведено, да се разпредели справедливо. Увеличавайки социалните разходи, те са предизвикали и увеличение на инфлацията. Партиите на предприемачеството и свързания с него капитал, застъпвайки интересите на своята социална общност, поставят програмни цели за увеличение на печалбата, инвестиции, снижение на дънъците, при икономически развитите страни - за либерализъм и отвореност на икономиките. В тези си функции те се изявяват като партии на икономическия растеж, инвестициите, градежа, често за сметка на снижение на социалните разходи, ограничаване ръста на доходите.
При тези роли обществото е прибягвало до едната или другата партия (програма) според своите нужди. В условия на безработица, икономически застой, безсилие пред външните конкуренти привлекателни стават "партиите на инвестициите и икономическия растеж". Обратно - при икономическа стабилност се избират "партиите на делбата" за увеличаване на доходите на трудещите се и социалните разходи. Сега се наблюдава едно размиване на традиционните представи за партиите. Защото те започват да разменят своя инструмент. В период на икономически застой и безработица социалната политика не се изразява в увеличение на социалните разходи, а на инвестициите и развитието. Това сега изразява интересът на трудовото социално пространство. Това става "задължително" поведение на левите партии независимо от очакванията на техния електорат - поведението на левите партии на власт у нас и в Унгария например потвърждава това. Аналогични промени настъпват и в партиите, изразяващи интересите на предприемачеството и свързания с него частен капитал. Изхождайки от интересите на "своето" социално пространство - за социална стабилност и сигурност, те включват в програмите си левия инструментариум на социалните разходи и увеличението на трудовите доходи, когато икономическата ситуация изисква това. Така независимо от своята принадлежност в структурата на социалното пространство чрез размяна на инструментариум партиите еволюират в посока на партии алтернативи.
Днес това са важни изисквания към поведението и на предприемачеството, и на субектите на обществено-политическата сцена. Предприемачеството като фактор на социалното пространство трябва да се доказва като фактор на прогреса и благоденствието не на отделна социална група, а на цялото пространство - тогава то ще получи активна обществена подкрепа. Сега обаче то трябва да получи условия за проявление чрез необходимата законова база, решителна борба с престъпността, насочена срещу него, но и срещу престъпните форми, които го компрометират, чрез адекватно на законите поведение на държавните служители, чрез политика на правителствата, която развива градивната му енергия.
Цени на вторичния пазар, икономическа реформа и международната криза на дълга
Огромният размер на външния дълг за много развиващи се страни, който се увеличи в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, беше обект на усилено и внимателно аналитично изследване от 1982 година насам, когато министърът на финансите на Мексико Хесус Силва Херцог суспендира принципните разплащания за поставяне на дълга на държавната търговска банка.
Тази промяна постави началото и стана известна като международна криза на дълга. Тази криза заплаши стабилността на международната финансова система, което доведе до предлагането на редица схеми за намаляване на задълженията, включително и суапови сделки от вида дълг за дълг, дълг за валута, дълг за облигации и дълг за ценни книжа. Отговорът на оповестяването на програмите дълг за ценни книжа, предложени от страните длъжници, с които се целеше да се намали доларовият еквивалент на външния дълг на търговските банки (като се преструктурира портфейлът на търговските банки и широко се разпространи дъмпингът на дълговите полици), бе своевременен. Това от своя страна създаде активен вторичен пазар за дългове на развиващи се страни. Редица специалисти внесоха своя принос в идeнтифицирането на детерминантите на цените на вторичния пазар (Боймер и Мегинсън - 1990, Пърсел и Орлански - 1988, 1990, и Блейк и Прадан - 1991). Този принос е важен за участниците и икономическите стратези, които търсят работещи модели за разрешаването на международната криза на дълга.
Изследването обсъжда това, че появилата се напоследък тенденция за повишаване на цените и очакваното продължително развитие в прогнозирания период оказва влияние не само върху разрастването и повишената ефикасност на вторичния пазар на дълг за развиващи се страни, но и на развитото икономическо представяне на много от страните длъжници в отговор на прилагането на структурни икономически реформи. Развитието на цените на вторичния пазар, възстановяването на доверието към длъжника и връщането на портфейлите за дълг на развиващи се страни към лесно управляеми нива вещае края на международната криза на дълга.
Промените в цените на вторичния пазар са основно, но не изключително, резултат от взаимодействието на търсенето и предлагането на активи и преки чужди инвестиции. Доставчиците на субсидирани външни инвестиции са предимно притежатели на полици за външни задължения, основно големи международни търговски банки. Търсенето на заеми на развиващи се страни възниква предимно от мултинационални компании. Вторичният пазар на дългове на развиващи се страни обаче се различава от стандартния модел на конкурентен пазар по това, че особено големите сделки се договарят отделно, при взаимно съгласие за отстъпка от номиналната стойност. Отличителна черта на вторичния пазар е сравнително малкият търговски обем, който доскоро беше доминиран от няколко големи индивидуални сделки.
През 1985 година само около 6 милиарда долара от общо 700 милиарда дългосрочни задължения се търгуваха на вторичния пазар чрез суапови сделки дълг за ценни книжа или чрез купуване на външни облигации с отстъпка от страна на длъжниците. Търговският обем от 1989 година надхвърляше 60 милиарда долара от повече от 850 милиарда долара задължения на развиващи се страни.
Една важна последица от структурата на вторичния пазар е тази, че големите купувачи на дълг на развиващи се страни имаха възможност да извличат по-благоприятни премии за риска, като оказват натиск върху цените, което, може би, се отрази на цените на вторичния пазар, като се обезцени истинската стойност на дълга на развиващи се страни. Допълнителен елемент, който оказваше натиск върху цените на вторичния пазар, е проблемът на моралния хазарт (Фрут, Шарфщайн и Щайн, 1989). Ако банките кредитори се възприемат като институции, които активно окуражават и подкрепят суапови сделки дълг за ценни книжа, това би увеличило натиска върху цените на вторичния пазар, като страните длъжници са подтиквани да прекратят номиналното обслужване на задълженията си.
Вторичният пазар на дългове на развиващи се страни предлага на притежателите на активи от външни задължения, обикновено международни търговски банки, възможността да разнообразят портфейла си за заеми на развиващи се страни или да се освободят на момента от тези активи с намалена стойност.
Решението за освобождаване е функция на свързаните с това рискове и възможните цени, които са свързани с такива микроикономически фактори като настояща стойност на притока на бъдещи разплащания по дълга и възможността за отлагането и спирането им. Връзката може да се обобщи като:
(1) P = f(V, x); fV>0, където P e цената на вторичния пазар, V e търговската стойност, а x e вектор от икономически променливи, свързани с решенията на заемодателя за оптимизиране на портфейла му. Векторът от съответни пояснителни променливи включва такива микроикономически променливи като връщане на безрискови алтернативни инвестиции, пресметнати кредитни рискове, свързани с готовността на страната да обслужва външните облигации по своя дълг, и набор макроикономически псевдопроменливи за оценяване на възможностите на длъжника да натрупа чужда валута и да обслужва външния си дълг.
Търсенето на дългове на развиващи се страни е търсене, производно от оптимизационните решения на портфейлните мениджъри и мултинационалните компании, търсещи да финансират задокеански инвестиции при по-ниски цени. Връзката може да се обобщи като:
(2) V = g(I, z); g1>0, където I е портфейлът и чистата пряка чужда инвестиция; a z е вектор от специфични допълнителни променливи за страната. Накрая търсенето на чисти преки чужди инвестиции е прието да е обратно свързано с цената на вторичния пазар, т.е. колкото по-ниска е цената на вторичния пазар, толкова по-голям е индуцираният приток на чужд инвестиционен капитал. Тази последна връзка може да се обобщи като:
(3) където y е вектор от макроикономическа променлива, свързана с местните пазарни условия. Вътрешните промени в цената на вторичния пазар за периода 1986-91 година бяха изследвани за девет силно задължени страни (Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, България, Мексико, Перу, Филипините и Венецуела). След заместване на уравнение (3) в уравнение (2) бяха пресметнати параметричните стойности на получения модел с две уравнения при наличието на корелация (Феър - 1970, Мадански - 1964, и Зелнер и Тейл - 1962). Дефиниции на променливите и хипотетичните първопроизводни ефекти (в скоби) са обобщени както следва (Таблица 1). Въпреки факта, че потенциалното предлагане на дългосрочен неизплатен дълг на развиваща се страна е малко над 1 билион (1+12 нули) долара, същинският търговски обем е само малка част от тази сума. За съжаление, докато информацията за цената на вторичния пазар е широко достъпна, данните за индивидуалния и сумарния обем на търговията на вторичния пазар, който е разпръснат сред много търговски посредници, са в общия случай недостъпни. Съществуването на неофициални суапови сделки дълг за ценни книжа (сделки, които подминават/прескачат.
NТ сървър и глобални комуникации в банкови условия
В рамките на няколко години банките в България трябваше да изградят в информационната сфера това, което банките в Европа и в САЩ бяха градили през последните 20-25 години. Това естествено обуслови известна стихийност във вземането на решенията, като се започне от опита за директно прилагане на подходите и технологиите, използвани извън страната, и се стигне до варианта - според мястото и технологиите. Част от банките заложиха на по-стари, но изпитани технологии в областта на мрежовия софтуер и комуникациите, а други решиха да внедряват такива, които дори и за напредналите в тази област са новост. Считам, че всеки от тези подходи не може да бъде 100 % правилен, особено като се има предвид спецификата на нашите условия в областта на законовата уредба на банките, динамиката на промените в банковото дело особеностите на комуникационната среда.
Първи етап от реализацията на един проект за информационна система би трябвало да отговаря на следните условия:
-Унификация на програмните средства и хардуера.
-Максимална степен на осигуряване обмена на информация между отделните структурни звена на банката (във вертикално и хоризонтално измерение), при това не на цената на един космически проект.
-Осигуряване на възможност за бъдещо развитие и разширение на тази структура; възможност за експлоатация на приложенията в условията на хетерогенна среда.
-Съвременно ниво на използваните технологии при отчитане на особеностите на съществуващото ниво на комуникациите и възможностите на използвания софтуер.
Естествено възниква въпросът, ако всичко това е първи етап, то какво остава за следващите? Според мен следващите етапи трябва да са насочени към създаване на единна (интегрирана) информационна система, чиято крайна цел е да осигури необходимата информация за ефективното управление на банковата институция и да предостави на своите клиенти пълната гама от качествени услуги във всяко свое структурно звено (клон).
Как Експресбанк реализира своята информационна система?
1. Реализира единен проект за изграждане на локални компютърни мрежи във всички свои клонове при пълна идентичност на топологията, мрежовото оборудване и компютърната техника.
2. Експресбанк взе решение във всички свои структурни звена да използва BANK-W2 - програмен продукт за автоматизация на банкова дейност - по този начин гарантира пълното съответствие между функционалните възможности на продукта и изискванията на ЗБКД, разпоредбите на БНБ, изискванията на БКК и тяхното своевременно актуализиране поне до момента на преминаване към изискванията на международните счетоводни стандарти.
3. Избра за базов мрежов софтуер Windows NT Server като една модерна мрежoва опeрационна система, предлагаща множество възможности, гъвкавост при бъдещи разширения и всичко това на една разумна цена.
4. Експресбанк взе решение да изгради собствена корпоративна глобална мрежа (WAN) като най-подходяща комуникационна и транспортна среда, отговаряща на информационните нужди на банката.
Какво всъщност представлява Windows NT Server и кое обуславя успешното му използване в банковата сфера при наличие на глобални комуникации?
1. NT SERVER е ядрото софтуер пакет за осигуряване на работа в локална компютърна мрежа на Microsoft Corp. - MS Back Office.
Накратко той е: мултипротоколен, софтуерно базиран маршрутизатор, осигуряващ всички функции на файлов и принтсървър.
А. Това означава, че NT SERVER осигурява всичко необходимо за работата на потребителите в мрежата без значение дали това са DOS, Windows 3.11, Windows 95 или NT Workstation клиенти - целият клиентски софтуер е част от NT Server. Самият факт, че изброените OС са производство на Microsoft, сам по себе си е гаранция за безпроблемната им съвместна работа.
Б. NT Server поддържа всички основни мрежови протоколи - NetBEUI ( NetBIOS ), IPX/SPX и TCP/TP. Това е особено полезно, когато желаете да диференцирате сферата на действие на отделните клиенти - например ползвате NetBEUI за локални мрежови клиенти и TCP/TP за потребители, нуждаещи се от обмен на информация с клиенти от друга (отдалечена) локална мрежа.
В. NT Server предлага вградена поддръжка на SNMP, WINS и осигурява FTP SERVER и FTP клиент за желаещите да ползват междумрежови връзки.
Г. NT SERVER ви предлага и друга възможност, която липсва при някои други MOS (напр. NOVELL) - т.е. да стартирате познато на вас DOS или WIN 3.11 приложение директно върху сървъра, без да влияете върху качеството на обслужване на останалите клиенти.
Тъй като при съществуващото качество на телекомуникациите в страната е немислимо да бъде рализирана информационна система с централизирана база данни за всички структурни звена, реалистичното решение е работа на отделните клонове с локална база данни с възможности за бърз обмен на информация между всички структурни единици на банката.
Каква е хронологията? От 10.12.95 г. до 09.96 г. във всички клонове на банката бяха внедрени NT Server като мрежова операционна система и BANK-W2 като основен счетоводен софтуер. От 1.10.96 до 1.03.97 г. бе изградена WAN на ТБ "Експресбанк".
WAN на ТБ "Експресбанк" представлява плоска IP мрежа от най-чист вид с топология система от звезди, които отделни възли са свързани помежду си с арендовани линии. В сегашния й вид, тя е копие на всяка Internet мрежа, т.е. отварянето на банката към световната мрежа Internet е по-скоро организационен проблем отколкото технически или технологичен.
Д. NT Server предлага т.нар. Gateway към Novell Netware, т.е. ако вие използвате тази MOS, може да интегрирате прозрачно NT във вашата мрежа и да ползвате ресурсите и на двете MOS, без да е необходимо да зареждате различен клиентски софтуер.
Е. Чрез сървър може да комбинирате предимствата на т.нар. Peer-to-Peer съществуваща мрежа с тази на мрежа с централен сървър - не се налагат никакви допълнения или промени.
Трябва да подчертая, че всички тези възможности идват стандартно със софтпакет и не се налага на никакъв допълнителен софтуер - било той на Microsoft Corp. или на трети производители. Освен това цената за мрежа с 30-80 потребители, каквито са масово локални мрежи в страната, е ~2 пъти по-ниска от тази на Novell Netware например.
Ж. Възможностите за администриране на локалната мрежа при NT Server се базират на т.нар. структура на домейните (Domain). Под домейн Microsoft се разбира един или група от сървъри, които се ползват от относително постоянна като състав група потребители (естествено тези сървъри могат да са разположени географски на различни места, дори в различни локални мрежи ).
Особеното тук е, че един от тези сървъри, наречен Primary Domain Controler (или главен контрольор на домейна), съхранява информацията за правата на потребителите и осигурява възможност за управление на достъпа (до файлове и директории върху различни сървъри) от едно-единствено работно място. Разбира се, инструментариума за админстриране е достъпен от всеки сървър или Windows станция върху която работи Администратора на локалната мрежа.
Microsoft обаче не спира дотук - при дефинирането на съответни права между отделни домейни (например различни групи от сървъри свързани помежду си чрез WAN - глобална мрежа) е възможно администрирането на потребителите, правата им за достъп, правата им за стартиране на приложения и т.н. от едно-единствено място (например Централата) за всяка отдалечена локална мрежа.
З. За експлоатация в условия на глобална мрежа - стандартно към NT Server, са предвидени FTP Server ресурс и FTP клиент за повечето платформи.
Останалите елементи (сървъри) на Microsoft Back Office са:
I. SMS (System Management Server) - програмен пакет, предназначен за наблюдение, диагностика и управление на една или повече корпоративни локални мрежи.
Той дава следните възможности:
II. SQL Server - многопотребителска система за управление на релационни бази данни, която осигурява мащабируема клиент/сървър платформа за разработка и експлоатация на вашите приложения.
Той комбинира мощта и добрите средства за управление на NT Server с предимствата на клиент/сървър технологията.
Естествено, както всяка друга част от Back Office пакета към стандартно са включени: клиентският софтуер за всички платформи (DOS, Windows 3.1) и средствата за мрежово администриране.
III. Mail Server - пакет за електронна поща, осигуряващ централизирана администрация, разпределена база данни (ако желаете такава конфигурация и естествено клиентски софтуер за всяка една известна платформа.
В допълнение може да си поръчате и т.нар. шлюз (Gateway) към други системи за електронна поща, ако ползвате такива (например HP Open Mail/X.400).
В заключение мога да кажа, че в условията на глобализация, на необходимост от изнасяне на банковите услуги по-близо до клиента и необходимост от осъществяване на такива услуги чрез Internet използването на NT Server и останалите части от Microsoft Back Office е едно сигурно и гъвкаво решение, даващо възможност за бъдещо разширение и развитие на информационната инфраструктура на всяка банкова институция.
BS-Bank for Windows ver. 1.0 - крачка към новото хилядолетие в б
