Банковото дело по Интернет - виртуалната революция на един бранш
"Интернет е като десетфутова приливна вълна, идваща от хиляди мили през Пасифика, а ние сме като в каяци"
А.Grove, CEO Intel.
Най-новата технология, която днес навлиза в света на предприемачеството, е Интернет. Повечето експерти са единни в мнението си, че много браншове и съществуващи пазарни структури се борят да бъдат въведени тези промени. Основната тенденция е, че всички браншове, чиито продукти могат да бъдат заменени от информационните единици - битовете, застават зад революционните промени. Банковите браншове, които в по-широк смисъл обработват информация, която без проблем може да бъде преработена във формата на битове, са засегнати по същия начин, както и другите предприятия във финансовата сфера. Някои експерти дори предричат окончателното изчезване на банките от пазара.
Характеристиките на един бъдещ пазар, който ще бъде определен от Интернет, могат да бъдат обобщени по следния начин:
1. Увеличаваща се прозрачност на пазара.
Банките, от една страна, трябва да стандартизират продуктите си, за да бъдат пригодни за разпространяване по електронни канали. От друга страна, клиентът има на разположение инструменти, които му позволяват за секунди да добие информация относно различните оферти за оказваните финансови услуги. Това дава по-добра възможност за клиента да сравнява продуктите и да печели поради прекалената прозрачност на пазара при решение на проблема.
2. Намаляваща лоялност на клиента.
Едновременно с нарастваща прозрачност на пазара клиентите ще могат да сравняват не само конкурентните оферти, но и чрез едно натискане на бутон да оказват влияние върху конкуренцията.
3. Падане на бариерите за влизане на пазара.
Интернет дава възможност за представяне на пазара по цял свят на съвсем национални цени. Създаването на една Web-страница за оказване на финансови услуги представлява само една малка част от разходите, необходими за създаването на един филиал или бюро. Пътят към ноу-хау се демократизира. Скъпоструващите специалисти могат да се включат чрез Интернет, но само когато действително има нужда от тях. Също така, без да има скъп изследователски отдел, всеки може да достигне до основния информационен материал. В допълнение, така могат да бъдат заобиколени някои национални законови положения. Това означава, че от части в кибернетичния свят царят различни правила на играта в сравнение с реалната икономика. Този, който в реалния свят има силна позиция благодарение на монопола, запазената марка или други подобни преимущества, пагубни за конкуренцията, той бива лишен от тях в кибернетичния свят.
4. Пазарът на банковите продукти се превръща в пазар на финансови продукти.
Предлагането на банкови услуги загубва своето особено значение. Все повече финансови институции, оказващи финансови услуги, са в състояние да предложат традиционните банкови продукти. Броят на конкурентите се увеличава. Клиентът не се интересува от банковия продукт, а би желал например при покупката на една машина веднага да получи предложение за финансова услуга.
При покупка чрез Интернет клиентът би желал да извърши плащането чрез натискане на бутон и сметката му да бъде задължена. Дали това става чрез институция, издаваща кредитни карти, чрез банка или чрез фирма, предлагаща софтуер, е без значение. Финансовият продукт трябва да остане на заден план, а в центъра да стои реалната транзакция. Значение има прехвърлянето, а не самият продукт.
5. Огромен пазар с нови продукти.
Интернет представя един огромен пазар, който дава възможност за големи печалби на този, който го владее. Също така от части този пазар изисква нови продукти (например интерактивни изчисления, дигитални средства за разплащане, точна информация), които досега не са предложени като традиционни услуги.
6. Нови възможни пътища за комуникация чрез Интернет.
Интернет дава възможност да се изградят комуникационни канали за връзка с клиенти, доставчици, партньори и сътрудници, които бяха практически невъзможни без Интернет. Времевите и географските бариери отпадат.
7. Пренасочване на съществуващите начини за комуникация към Интернет.
Вече съществуващите начини за комуникация могат да станат по-прости, по-бързи и по-евтини благодарение на Интернет. Какво означава това за една голяма банка на централната улица? Дали ще принадлежи към победителите или към победените в променените пазарни условия? Всяка промяна крие известни опасности. Във всеки случай промяната може да бъде и възможност, за тази цел шансовете и рисковете на кибернетичните банкови пазари трябва да бъдат съпоставени.
Опасностите могат да бъдат формулирани така:
- Между банките и клиентите се вместват електронни посредници.
Интернет позволява различни електронни посредници да осъществяват връзката между купувачите и продавачите, да предлагат услуги и продукти с малка капиталоемкост и по-ниски цени, отколкото това е било възможно преди. Много вероятно е малките компании с иновационни предложения безпроблемно да застанат между банките и клиентите. Изкуствените препятствия като законовите положения донякъде ще отпаднат.
- Небанковите организации заемат нови пазарни ниши.
Здраво изграждащият се съюз между софт- и хардуерните производители, медийните концерни и организации, издаващи кредитни карти, се опитва да завладеe не само мрежите и предлаганите по тях високостойностни услуги, но и произлезлите от това разплащателни отношения. При това се появява и конкуренцията на банките чрез продукти заместители. Различни небанкови организации развиват концепции за плащане въз основа на изкуствена валута и я предлагат по мрежата. Производителите на софтуер (Microsoft, Intuit, Sun Microsistems) концентрират всичките си усилия върху технологията на Интернет и върху различните финансови услуги по Интернет, докато банките по-скоро имат три или четири приоритета.
- Който закъснява, бива наказан от Интернет.
Компаниите, които днес заемат пазара на Интернет (към тях със сигурност не принадлежат банките), се опитват да пренасочат цялата структура на индустрията към техните нужди и да издигнат нови бариери за влизане на пазара. Технологичното развитие крачи много бързо напред. В Интернет обикновените продуктови цикли траят от шест до дванадесет месеца. Бързината, с която настъпват иновациите, играе огромна роля. Който влиза по-късно на пазара в сравнение на конкурентите, рискува да не бъде включен. Ако банките останат настрана от Интернет, те ще бъдат изместени от нови участници, което се случва днес. Най-лошата стратегия е изчакването и късното включване. Това струва твърде много. Всеки процент от обема на разплащането, който е пренасочен към Интернет, означава пазарен потенциал от 50 до 300 милиона долара на година.
- Загубва се фокусът върху клиента.
Едно изследване на Price Waterhouse ("Банките могат да загубят фокуса върху клиента") предупреждава банките да не игнорират клиентите при въвеждането на електронните разпространителни канали, и по-специално начина, по който клиентите използват електронните пътища за разпространение. Банковото дело по Интернет може да редуцира размера на разходите по обслужване на клиентите, но най-важното - отношението към клиента, което дава възможност за продажба на печеливши продукти, също така изчезва.
- По-голяма конкуренция.
Глобалната конкуренция ще се реализира чрез Интернет - американските банки могат да привлекат швейцарски клиенти и обратното. Няма значителна разлика между големите предприятия и малките фирми. Всички могат да печелят от представянето си на световните пазари. Продуктите се стандартизират, за да се улесни разпространяването им. Конкуренцията се изразява в ценова война. Интернет ограничава свободата на действие и само този, който задържа цените, ще просъществува.
- Край на средноголемите предприятия.
Могат да оцелеят само големите и малки предприятия. Големите - защото могат да предложат голямо разнообразие от продукти, а малките - защото се представят по цял свят чрез нищожно покачващи се цени, без да имат разноските на средноголемите. "От една страна, на мрежата ще бъде един Рудолф Мърдок, а от друга страна, една домакиня от Мароко и няма да има нищо общо между тях" - е казал Nicholas Negroponte, директор на медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт на световния икономически форум в Даворс.
На фона на тази песимистична картина трябва да бъдат представени и възможностите:
- Експанзия към нови пазари, сегменти и продукти.
Вече разклонената мрежа от клиенти на една банка може значително по-бързо и евтино да бъде разрешена чрез Интернет. Новите пазари могат да бъдат завладявани без физическо представяне (например биха могли да бъдат обслужвани, макар и с много рискове, обещаващите пазари в Азия). Разходите на тази експанзия са нищожни в сравнение с разходите, необходими за изграждането на един филиал в чужбина. От друга страна, банката не може да се разширява само географски, тя трябва да развива и предлага нови продукти (застраховки, дигитални средства за разплащане). Също така новите сегменти на съществуващия пазар трябва да бъдат по-добре разглеждани, например чрез създаването на брокери, работещи с отстъпка за тези клиенти, които не желаят съвети.
- Растеж на икономиката.
Нерентабилните банкови сделки и разплащането получават нов тласък благодарение на фиксирани цени (цената на една Web-страница не зависи от броя на потребителите), средните разходи за транзакцията рязко спадат, защото привличането на още един клиент чрез Интернет не създава допълнителни разходи.
- Отношението към клиента.
Най-важното за една банка е големият брой клиенти. Близостта до клиента, която е играла и играе решаваща роля за увеличаването на клиентелата, ще продължи да бъде актуална и в бъдеще. Традиционното персонално и скъпоструващо обслужване на масовите клиенти в банковите филиали ще отпадне като нерентабилно. В този смисъл Интернет дава голяма възможност за достигане на близост до клиента и за повишаване на рентабилността. Клиентът е отново господар и банката трябва да се опита да разбере неговите нужди и да ги задоволи оптимално. Ако това й се отдаде, пазарното и участие се покачва много бързо. Но ако това не стане, тя загубва също толкова бързо своите клиенти.
Пазарът е прозрачен и позволява на клиентите да реагират светкавично на офертите на конкуренцията. Чрез това връзката с клиента попада в центъра на маркетинговата стратегия, защото само клиентът, който остава при дадена банка, прави неин оборот. Взаимодействието с медиите отваря възможност за нови маркетингови решения. Например клиентът оставя по мрежата данни за своето пазарно поведение, от които банката може да извлече ценна информация.
- Електронен посредник.
Една банка може да печели от ролята си на електронен посредник на финансови услуги, като тя представлява свързващо звено. Web-страницата на банката става платформа за собствените продукти на банката, но също така и за други финансови услуги, които са предлагани от партньорите и. Нейната Web-страница става предпоставка за развитието на всякакъв вид финансови услуги и чрез това тя прави конкуренцията зависима.
- Възможност за спадане на цените.
Технологията на Интернет е по-изгодна в сравнение с другите технологии. Скъпите филиални мрежи стават излишни и чрез персоналните компютри с достъп на Интернет банката достига директно до жилищата на клиентите. Освободеният от това персонал след по-нататъшното обучение може по идеален начин да бъде включен в консултирането на клиента. Квалифицирани сътрудници от страни с ниска работна заплата могат да бъдат включени без проблеми в протичането на сделките в седалището. Купищата от документи, свързани с договорите по плащанията, ще изчезнат с помощта на Интернет. Дигиталната обработка на потоците от данни редуцира административните разноски до минимум. Цикълът на развитие на един продукт се съкращава благодарение на по-ефективни комуникации и сътрудничество, а пазарната зрялост, с която са свързани много разходи, настъпва по-бързо. Не само клиентът има възможност да намери най-евтиния продукт по Интернет, но също и банката. Тя има възможност да сравнява оферти от цял свят при покупката на чужди услуги или продукти.
- Заемане на силна позиция.
Банките имат много силна позиция в днешния икономически свят. Те контролират по директен или индиректен начин по-голямата част от икономиката. Те имат огромни финансови възможности и разполагат с едно голямо и основно познание във финансовия сектор, което конкуренцията не може да копира толкова лесно.
Цялата система на разплащане и парично обращение се доминира днес от банките. Преди всичко те се радват на голямо доверие от страна на клиента. Тези силни страни на банките могат да играят голяма роля в борбата им с предприятия извън техния бранш.
Като извод трябва да се разбере, че Интернет ще дефинира многобройни трудови процеси. Основното, което ще определи кой ще се числи към победителите, остава същото както и в днешния стопански свят. Носителят на Нобелова награда за икономика през 1991 година Rauald Coase е дефинирал правилата, според които се решават начините за организация на сделките и с това на една цяла индустрия: "Начинът, по който индустрията се организира, е зависим от съотношението между цените по изпълнението на транзакциите на пазара и цените по организирането на някои операции в рамките на една фирма, извършваща услугата на най-ниска цена."
Как това предизвикателство ще бъде прието от страна на банките, е още неизвестно. Швейцарските банки например днес несъмнено принадлежат към най-добрите в света и поради това в спора за банковия пазар на Интернет стоят на една крайна позиция. Във всеки случай те са пропуснали старта - това лесно се установява, когато се види колко американски и немски банки присъстват в Интернет. Но съревнованието още не е завършило. За да се включиш, трябва да имаш желание и правилни убеждения. Като цяло за банките, които по-рано са били свързани с разбирания като консерватизъм и сигурност, сега се преориентират.
Нереалистично е да се твърди, че в близко бъдеще банките ще изчезнат. Банковите услуги и в бъдеще ще бъдат търсени, а само банковите институции разполагат с необходимия ноу-хау за задоволяване на тези потребности. Във всеки случай дигиталната революция и свързаното с нея посегателство върху основните структури на браншовете промениха изключително много банковия свят в последните години, така че за днешните пазарни лидери е възможно да се заменят с нови, може би за първи път основани днес, банки по Интернет.
Интернет е едновременно възможност и опасност за банките. Решението как те трябва да се подготвят за "нахлуващата вълна" на Интернет зависи от ръководството на банковите институции. Със своето изказване Виктор Юго сочи правилния път: "Бъдещето има много имена. За слабите то е непостижимо. За страхливите то е непознато. За смелите - това е шансът."
Валутните пазари през 1997 година
Интересни времена предстоят за световните валутни и парични пазари. Повече от сигурни можем да бъдем, че '97-а ще ни поднесе коктейл от изненади, възможности и главоболия. Напоследък пресата насочи внимание (ако, разбира, се то е насочено в правилна посока) към липсващото на пазара движение през '96-а. Движение обаче има и линията в поведението му е стабилна, целенасочена и принципно обоснована. В този вид валутните пазари обслужват интереса по-скоро на лицензираната търговия, отколкото на всекидневната търговия и напомнят, макар и бегло, тенденциите на 80-те и ранните 90 години на XX век. При една правилна експлоатация основните ценови изменения биха могли да се окажат изгодни.
Подобни изменения можем да очакваме и през 1997 г., допълнително усложнени от по-голямата степен на "колебание" (ограничена променливост) на европейските валути, както и от това дали и кога щатският долар ще скочи, японската йена ще падне, или стремителното покачване на английският паунд ще претърпи провал.
Отново по-голяма част от вниманието ще бъде насочено към вероятното въвеждане на евровалута за уеднаквяване на европейските валути. Възможните конвергентни и дивергентни операции ще бъдат преследвана цел от страна на дилинг офисите, което пък неминуемо ще рефлектира в игри с фиксирания пазарен марж на доходите и извънборсовите опции.
Независимо от това, че повечето търговци, най-вече в Лондон, остават мислено скептични по отношение на Евросъюза, противопоставянето му от страна на пазара отслабна, а последвалото равновесие повлия доста за приемането на факта, че той има бъдеще. Така че сега тези, които му се противопоставяха, са изправени пред бъдещи възможности и изненади.
Целта на тази статия обаче не е да се покажат предимствата и недостатъците на идеята за Европейския съюз, а по-скоро да се подчертае, че движещите я политически обстоятелства са изцяло непредсказуеми. След изборите например през втората половина на 1997 г. може да се наблюдава един проевропейски подход от страна на Англия, докато наслагващият се скептицизъм от страна на Германия и Франция вероятно ще достигне своя апогей.
Понякога човек се чуди доколко ще издържи Бундесбанк в опитите си да поддържа неверни статистическите данни за икономическото състояние на част от европейските държави, както и каква ще бъде ответната реакция, ако се окаже, че темповете на стабилизиране на германската икономика са толкова бавни, че не могат да отговорят на критериите на Маастрихтския договор.
Много останаха изненадани от огромното изтичане на капитали и непрекъснатите проблеми в Япония, както и влиянието, което оказа обръщането на посоката на движение на японската йена от началото на 1995 г. Тези събития разкриха пред пазара необикновени перспективи по отношение на връзката капитал - стоков поток и предполагат интересна реакция от страна на привържениците на свободната търговия, особено на тези в САЩ.
Въпреки че причините за отслабването на германската марка се различават значително от тези на японската йена, икономистите са любопитни по отношение на влиянието на по-слабия валутен курс върху износа в Германия. Защото едни слаби позиции на DEM и JPY са несъмнено в услуга на местните производители, дори и това да изнервя централните банкери. Изглежда, че сега инфлационният период е по-благосклонен към отслабващите валути и позволява по-голяма толерантност в сравнение с преди. Опиташ ли се например да провокираш банкер на Бундесбанк, бъди сигурен, че ще откриеш един прикрит борец против инфлацията и че банката категорично ще опровергае всеки знак за инфлационен подем независимо от политическата цена, която ще трябва да платят европейските и съседки. И тъй като 1997 г. едва ли ще бъде свидетел на подобен подем, то високите парични агрегати и стабилизирането на икономиката в края на годината ще подтикнат Бундесбанк към действия.
Борбата срещу инфлацията е отличителен белег на Английската националната банка под ръководство на сегашния й управител. Хората все още свикват с мисълта за по-стабилен паунд (както и с по-стабилния спрямо DEM и JPY, US долар) и с лихвени проценти, които не са равни дори наполовина с тези в Италия и Испания. След изборите във Великобритания паундът ще се превърне в оперираща конвергентна валута и по-нататъшното му стабилизиране ще изправи пред трудности политици и власти. '97-а ще открие пред Европа калейдоскоп от потенциални възможностти и картини. Другите европейски валутни измерения, където много банки и брокери се опитват да наложат позиции, са Централна и Източна Европа. The ACI на развиващите се валутни пазари, се опита миналия септември в Будапеща, да помогне за първи път на хората да разберат как функционират развиващите се икономики и какви проблеми стоят пред политиците.
Възможностите за инвестиране в Централна и Източна Европа, разширяването и по-голямата прозрачност на фондовите борси, както и съпътстващата ги приватизация привлича инвеститорите, които се нуждаят от валутни и парични пазарни продукти под формата на инвестиции и обезпечения. За тези обаче, които искат да диктуват промяната в т.нар. критични нови валутни пазари, е необходима допълнителна информация за наличните продукти и операции на тези същите пазари, както и задължителни маркетингови проучвания.
През следващите години the ACI ще продължи да отделя голямо внимание на развиващите се пазари. Създадена е работна група от представители на различни европейски асоциации, която ще проучи приложенията и дейността на Евросъюза на европейските парични пазари. През 1995 г. ACI издаде справочник за Евросъюза, който бе широко приветстван. Очаква се до 1999 г. да бъде публикувано ново издание. Целта на ACI е не да атакува или защитава Евросъюза, а да оцени неговите последствия върху индустрията като цяло и върху опериращите на пазара европейски банки в частност.
Разбира се, доста се спекулира по въпроса за работните места и за степента, до която съкращенията на персонала през 1996 г. се дължат на Евросъюза и дали ще продължат през 1997 г. Този проблем е съществен по-скоро за различните европейски валутни центрове на континента, отколкото за Лондон например, който продължава да привлича по-голяма част от валутния пазар.
В споменатото по-горе издание на ACI от 1995 г. се казва, че пазарите под егидата на Европейския съюз няма да толерират повече от два основни центъра в европейската часова зона и че Лондон определено ще бъде предпочетен пред Франкфурт. Ако Евросъюзът бъде въведен навреме, ще възникне спор изобщо дали има място за втори център и като се вземе предвид каква голяма част от бизнеса се прехвърли зад канала в Лондон, това изглежда невъзможно.
Позициите на Лондон се засилват допълнително и от това, че на пазара се налага цяла гама от търговски и инвестиционни банкови продукти, а с тях и така необходимите за един успешен бизнес работни умения, поддръжка и услуги. И ако перспективите пред Лондон са добри като цяло, то въпросът се съсредоточава върху това какви ще бъдат те за валутния пазар.
Заплахата за работещите на валутните пазари не идва от възможното навлизане на Евросъюза през 1999 г. Съкращенията, по които вероятно Лондон догонва дори и Ню Йорк, са резултат от променящата се пазарна структура и следствие от свръхзаетостта и нарасналата себестойност на печалбата. Напредъкът на електронното брокерство и неговото влияние върху маржовете, прозрачността и ликвидността успя да срине един цял стил на междубанкова търговия, характерен за 80-те и началото на 90-те и обслужван от определен брой търговци.
Необузданият стремеж към спечелване на потребителя рефлектира в по-високите цени. Подобна бе съдбата и на дилинговата политика в случаите, в които тя сляпо преследваше пазарен дял, а не печалба и хвърляше прекомерни усилия за усъвършенстване работата в екип и заемане на позиции на пазара. Лошо формулираната и прилагана политика за предотвратяване на загубите още повече влоши състоянието на дилинг офисите и ги приучи да се справят по-добре със загубите, отколкото да реализират печалба. В момента пред валутната индустрия стои дилемата - промяна или замиране. Много институции трябва да извървят дълъг път, преди да могат заедно да координират своята по-литика. А успехът неминуемо ще дойде. Стъпките, които ще бъдат предприети, ще са в услуга на екипите със силно развити работни умения, които да могат да се възползват от тях, както и от предлаганите от развиващите се пазари възможности. Структурираните и дериватни инструменти ще предложат доходоносни възможности, тъй като инвеститорите търсят идеи, а продуктите на валутния пазар се считат за ценен вид авоари.
Операциите на европейския пазар също ще изиграят своята роля. Високи са цените за изграждане на инфраструктура, необходима за операции на валутния пазар. Управлението на риска и останалите форми на информационен мениджмънт изисква силни посреднически офиси, които пък се нуждаят от подобаващо възнаграждение. Ревизорите просто и ясно поставят своите изисквания и са готови да приложат по-голям натиск, за да се уверят, че пазарният, кредитният и разплащателният риск са правилно регулирани. Разплащателният риск се нуждае от по-голямо внимание.
В доклада на Г-10 се подчертава, че систематичният риск не е грижа единствено на централната банка, а и на търговския сектор, който трябва да намери собствено решение. Основният фокус досега е бил насочен към чистата печалба, но много малко банки могат откровено да твърдят, че техният вътрешен контрол по плащанията и разплащанията е успял да сведе до минимум излагането на риск. За да покажем, че сме осъзнали това и сме взели мерки, ще се наложи да изпитаме натиска от страна на ревизорите. Подкрепяйки силно инициативи, свързани с разплащателния риск и предлаганите курсове на обучение, институтът на ACI се съсредоточава върху важността на минимализирането на риска.
1997 година ще бъде преломна за валутните пазари. За някои тя ще донесе задълбочаваща се концентрация и съкращения на работни места, но това е необходимо за бъдещото дългосрочно оздравяване на индустрията.
Този преход ще се стори труден за банките, които все още не са сменили своя подход, но за тези, които са го направили или са готови за промяна, възможностите и печалбите ще са налице.
*David W. Clark, Executive General Manager Bank Gesellschaft Berlin, Hon. President, ACI.
'Статията е предоставена с любезното съдействие на Информационен отдел на БНБ. Превод: Станислава Танева.
Гост
- Г-н Георгиев, кое е най-важното събитие за Вас от началото на годината?
Румен Георгиев: Изборите. Мисля, че този път резултатът съвсем не се свежда до победа на едни и поражение на други. Просто свърши една цяла епоха - епоха на очакванията, надеждите да стане някакво чудо. Чудото не стана. От нищо нещо не расте.
Ако в обществото дълги години не се печели истински, ако растежът се постига чрез спекулации и преразпределения на получавани под формата на "братска помощ" ресурси, крахът е неизбежен. Нашият преход започна още тогава, на десети ноември, когато "братската помощ" секна. Започнаха трескави опити да се намери друг покровител. Днешното ни състояние обаче е нагледно потвърждение на това, че за евтините и безплатните неща се плаща скъпо и прескъпо.
Така че свърши епохата на масовото имитиране на труд без истинска печалба.
- Изводът Ви не засяга ли само бизнесмените?
Румен Георгиев: Не. Засяга всички. Възможностите за първоначално натрупване на капитал от едни чрез отвличане от други са изчерпани, но махмурлукът в обществото остана. Започна нещо като пазарлък между различните съсловия, главно от т.нар. бюджетна сфера и властта. Срещу съгласието за въвеждането на паричен съвет, за рязко съкращаване на бюджетните разходи, т.е. срещу реална реформа, "едните" искат бюджетът да бъде орязан за сметка на "другите". Бюджетните предприятия години наред пропиляват бюджетни субсидии. Днес те пак с всички сили се противопоставят на евентуалната необходимост да печелят сами или да фалират.
Образованието ни също иска да бъде запазено едва ли не в същата форма на безплатно обучение по всичко и за всички, както и преди. Културата не само продължава да разчита на бюджета поради липса на законови възможности да бъде подпомагана от бизнеса, но и се опитва да си осигури монопол на пазара на културната продукция да ограничава конкуренцията от страна на чуждата културна индустрия. Но бюджетът не може да бъде разтяган като дядовата ръкавичка. Това значи, че ако някой иска повече, то неизбежно ще стане за сметка на всички останали.
- Значи нужни са съкращения, "рязане на живо"?
Румен Георгиев: Да, но това не може да стане само с инструмента "бюджет". Първо е необходимо държавата да определи какво от целия спектър на услуги ще се подкрепя от бюджета, а какво ще се остави на "самофинансиране".
Досегашната ни социална сфера беше ориентирана към абстрактния човек, беше в известен смисъл "безразмерна". "Всеобщото" образование, както и всеобхватното здравеопазване не бяха насочени към конкретния човек, към конкретните му нужди. Общото, сравнително високо ниво на този род услуги за обществото се оказваше прекалено скъпо за всички. Чрез бюджета болшинството субсидираше малки групи потребители. Всеки познава картината в районните ни поликлиники, обсадени от едни и същи постоянни пациенти. Но кажете колко от хората в най-трудоспособна възраст се обръщат за лекарска помощ поне веднъж в годината? До 30-40 на сто.
Същото се отнася и за образованието - то беше задължително за всички. Но реалната практика показва, че съвсем не всички се нуждаят от абстрактно средно образование. В резултат много хора или изобщо не завършват, или получават формални тапии - без реално покритие. Свидетелство за това бяха и остават до ден днешен безбройните бисери, повтарящи се всяка година по време на кандидатстудентската кампания. Нужно ли е всички да завършват безразмерното "общообразователно средно училище"? Не е ли по-добре всички да имат възможност за избор не само на профила, но и на типа обучение? Навсякъде по света гимназиалното образование се различава от "реалното". Едното дава право за продължаване на обучението в университети, а другото - реални житейски знания и умения за започване на самостоятелна работа.
- Няма ли да доведе това до съществено социално разделение и сред най-младите в самото начало на техния житейски път?
Румен Георгиев: Този мотив наистина се експлоатира днес. Диференциацията на образованието се третира като начин за създаване и увековечаване на социалните различия. Но хората са равни само в абстракция. В реалния живот те са различни и в това няма нищо лошо. Въпросът е те да имат гарантирано по закон право да избират вариант за обучението си според собствените си интереси и материални възможности. Без да имат този избор, те рискуват да останат изобщо без образование, защото съществуващата безразмерна система не е ориентирана към техните реални възможности и интереси.
Тотално насажданото равенство, за което някои ратуват и сега, беше демагогия, зад която се криеше желанието за безконтролна власт както над учителите, така и над учениците. Майка ми беше учителка и добре зная какъв дамоклев меч на властта висеше над нея. Тази тотална и безразделна власт и произвол защитаваха най-безплодното и формалното в образователната ни система от иновации. Образованието "еднакво за всички" е враждебно на промяната, остава консервативно и не е способно да даде на младите хора реални навици за живот в едно сложно и различно общество.
- Няма ли в резултат на неравенството достигнатото ниво на образованието у нас да падне? Все пак има някакви общи изисквания към културата и знанията на подрастващото поколение... Румен Георгиев: Не става дума за пълен отказ от определени базисни изисквания към образователното ниво. На нито едно модерно общество не са му нужни необразовани, невежи граждани. Но тези общи изисквания могат да бъдат задоволени по различен начин. В развитите страни например отдавна се прие системата от тестови изпитвания, които установяват необходимото съответствие между индивидуалната подготовка на младия човек и общите изисквания на обществото. Оттук нататък всеки си избира свой собствен път. При нас дори няма разговор за това.
Днес ние просто нямаме право на демагогия. Обществото няма откъде да вземе пари за едно безразмерно образование или здравеопазване. Единственият изход е в това, всеки да поеме своя дял според своя собствен избор и възможности. При ясни критерии за необходимия минимум за нормален живот държавата ще може да поеме реални гаранции както за бюджетно подпомагане, така и за предоставяне на известни предимства на тези, които ще подпомагат училището. Освен това при ясни условия дори и ограничените бюджетни средства ще могат да бъдат много по-ефективно ориентирани, отколкото при безразмерната еднаквост.
- Как оценявате законовата основа за една такава всеобхватна реформа в социалната сфера?
Румен Георгиев: Тя безспорно липсва. Липсват законовите основи за спонсорска дейност, липсва адекватният на днешните и утрешните условия закон за социалното осигуряване, липсва какъвто и да било закон за здравното осигуряване. Едно недоносче от Мими-Витковото време е подигравка със здравето на отделния човек и на цялото общество.
Законодателните празноти пречат хората да имат възможност сами и да избират, и да осигуряват необходимото според тях ниво на социалните услуги - образование за децата, здраве и сигурна старост за самите тях. А трябва да се каже, че навсякъде в развитите страни тази сфера съвсем не е тежък камък на врата на обществото. Това е много голям и развит пазар на услугите. А щом като е пазар, съвсем не е нужно да се надяваме само на добрите благотворители. Интересът, а не сълзливите призиви ще привлекат мощните бизнесгрупи да инвестират. Защото тук може да се печели, и то добре да се печели за сметка на много по-високото качество и разнообразие на услугите.
- Но и хората като че ли не са готови за този род пазарни отношения в сферата, която до неотдавна се смяташе за запазена територия на всеобщото равенство?
Румен Георгиев: Сигурно не са готови. Но не поради консерватизма и неизживяното си левичарство. Първо, нито те, нито предприятията ни са данъчно облекчени да отделят за бъдещето на отделния човек и нацията. Второ, те все още нямат доверие към тук-таме пръкналите се кълнове на новото. Плашат ги не толкова високите цени, колкото недобросъвестността. И имат право.
Нашият бизнес в тази сфера все още трудно балансира на границата между риска и обикновеното мошеничество. Липсва реален и ефективен контрол от страна на съответните органи. А при липса на необходимите закони и контрол, на ясни критерии за ограничаване и отграничаване на държавните компетенции в социалната сфера от тези на частния бизнес тази граница остава твърде аморфна и условна. Тук губи не само обикновеният гражданин - клиент на платени услуги в здравеопазването, образованието и социалното осигуряване. Губят и бизнесмените, рискуващи с парите си. Но бих обърнал вниманието и върху друг аспект. Днешното ни законодателство не ангажира бизнеса да инвестира в образованието, здравеопазването или в културата не само пряко, но и косвено.
Приетият от 37-ото народно събрание Закон за висшето образование предлага по-гъвкава, тристепенна скала на квалификационни нива - специалист с висше образование, бакалавър и магистър. Но трудовото ни законодателство не прави никаква разлика нито в положителен, нито в отрицателен смисъл в това отношение. Там има само висше и архаичното полувисше образование. Последното се признава като необходимо условие за заемане на определени (преди всичко технически, спомагателни, без необходим статус) длъжности тъкмо в сферата на културата, в образованието и в здравеопазването. Новата възможност бакалавър се оказа пропусната. А това е най-разпространената в света образователна степен, достатъчна за повечето сфери на живот, предоставяща на работещите в тях и необходимия статус, и реални възможности за пълноценна реализация . Така единият закон отрича, а другият увековечава безразмерното образование.
- Нека коментираме и измененията в Закона за застраховането - тема, която Ви вълнува. Притеснява ли Ви размерът на уставния капитал, който нарасна близо 10 пъти?
Румен Георгиев: Определянето на размера на капитала не трябва да става механично, а да се изхожда от пазарни принципи. Това е единствено верният подход от гледна точка на потребностите за капиталова адекватност и платежоспособност на застрахователната компания. Изискването за 3 млрд. лв. капитал например означава, че дружеството по западните стандарти трябва да има поне 12 млрд. лв. приходи за годината. Защо? Защото практиката в пазарните икономики е установила, че съотношението на уставния капитал и резервите към приходите е някъде 4:1. Откъде компаниите ще докарат толкова приходи, при условие че легалният български застрахователен пазар в общото застраховане за 1996 г. е някъде 60-70 млрд. лв. приходи от застрахователни вноски.
Основният фактор за стабилност на еднодружество е презастраховането, след това са резервите и чак на трето място като гаранция за добрата работа се нарежда уставният капитал. И той трябва да се определя от големината на пазара, който съществува или се очаква да се развие.
- Как стои въпросът със срока за набирането на капитала?
Румен Георгиев: В предишното становище на Съюза на частните застрахователи по първия вариант за изменения в закона, което също изпратихме в парламента, остро реагирахме срещу начина и срока за набиране на капитала. Законотворците трябва да знаят, че собствеността не е притежание, което се държи в ръце, а движение, функция. Как едно дружество ще откъсне 3 млрд. лв. от оборотния си капитал, за да ги внесе в БНБ за неопределен срок? Това значи, че част от уставния капитал, който е в имущество, отново трябва да бъде превърнат в пари. В новия проект предложението е поправено и се казва, че изискването се отнася само при откриване на нова компания. Заварените дружества ще имат правото да го осъвременят от гледна точка на имуществото. Разрешава се половината от капитала да бъде в апортни вноски. Хубавото е, че законотворците са се съобразили с бележките ни за начина на внасяне на капитала.
- Как валутният борд ще се отрази върху застрахователния пазар?
Румен Георгиев: Още е рано да дам прогноза, тъй като валутният борд у нас все още не е проявил чертите си. Мисля, че той ще се въвежда в движение. Валутният борд означава преди всичко нов цялостен порядък в страната. Така че основните му принципи са ясни, друг е въпросът как ще бъдат реализирани. Едва когато се очертае внедряването му на всички равнища, ще мога да преценя дали той ще се отрази положително върху застрахователния пазар.
За парите, банките и финансите на България от древността до наши
Монографията "История на БНБ и банковото дело в България" се издава за първи път в България. Тя е дело на пословичен, почти двадесетгодишен труд на нейния автор и мой баща Никола Лазаров, работил 38 години в системата на БНБ, заемайки последователно длъжности от книговодител в провинциален клон до директор в Централно управление на Българската народна банка в София.
За съжаление баща ми не доживя издаването на книгата, но при подготовката на материала за нейното издаване аз съм се постарала да запазя изцяло написаното от него, както и характерния за него стил и език. Настоящото експозе се отнася до издадения наскоро първи том, който обхваща появата на парите и развитието на паричното обращение и банковото дело в страната до 1945 година, като авторът се връща назад във времето до Първата българска държава, когато според него са се появили първите български монети.
В глава I, на фона на историческия преглед на политическото, стопанското и финансовото състояние на феодална Турция през XIX век са описани първите прояви на кредитна взаимопомощ в България със създаването на занаятчийските и общополезните каси, както и създаването на първото според автора банково учреждение с чисто кредитна дейност от съвременен тип в страната през 1869 година.
В глава II са разгледани условията за развитие на банковото дело през първите години след Освобождението на фона на стопанските и социалните преобразувания по това време, както и възстановяване на дейността на общополезните каси.
В глава III е описано основаването на Българска народна банка, като е направен анализ на нейния първи устав, капитал и операции.
В глава IV след общ анализ на паричното обращение в България след Освобождението и на паричното обращение в Европа през този период авторът проследява създаването и въвеждането в обращение на лева като национална парична единица на България, спирайки се подробно на произхода на названието на лева, създаването на българския държавен герб, Закона за праворязане на монети от 1880 година и др. Тук е разгледана подробно и Латинската монетна конвенция, както и преминаването от биметализъм към златен монометализъм в Европа и нашата страна.
Глава V обхваща дейността на БНБ в областта на паричното обращение по времето на Третата българска държава през периода 1880-1923 година, въвеждането в обращение на първите златни монети, първите български банкноти и тяхното златно покритие. Тук е анализиран обстойно и първият голям военноинфлационен период, както и въвеждането на държавен валутен контрол у нас през 1918 г. с неговите основни постановки.
Глава VI запознава читателя с дейността на БНБ в областта на кредита през периода 1879-1923 година, опитите за превръщането на банката в акционерна, нейната първа крупна реорганизация през 1885 година, както и кредитната й дейност през първия голям военноинфлационен период. В тази глава се съдържа информация за всички емисии български монети и банкноти, сечени, респективно издавани и пускани в обращение през периода 1881-1923 г., както и за валутните курсове през този период.
Възстановителният период 1924-1939 година, засилването автономията на БНБ и легалната стабилизация на лева са описани в глава VII. В нея са разгледани и въпроси като: външните държавни заеми от 1926 и 1928 година, Законът за стабилизирането на лева и за монетната циркулация в царство България, Законът за Българската народна банка от 1926 г., както и втората крупна реорганизация на БНБ и нейната дейност през периода 1929-1939 г. Тук се съдържа и списък на клоновата мрежа на БНБ към 1923 г. В глава VIII е направен обстоен анализ на втория голям военноинфлационен период и дейността на БНБ по времето на Втората световна война от 1939 до 1945 година. Разгледани са проблемите на инфлацията, купонната система, скоростта на паричното обращение при инфлация, златното съдържание на лева като мащаб на цените и др. В тази глава се съдържа и информация за всички емисии български монети и банкноти, сечени, респективно издавани и пускани в обращение през периода 1924-1945 г., както и за валутните курсове през този период.
В глава IX на монографията авторът проследява появата и развитието на другите банкови институции при капитализма в България, като в този том са обхванати Българска земеделска и кооперативна банка, кредитните кооперации, популярните банки, акционерните банки, Българска ипотекарна банка, Централна кооперативна банка и др. Тук се съдържа и информация за основаването, капитала и клоновата мрежа на всичките 159 български и чуждестранни банки, акционерни банкови дружества и банкови филиали в страната към 1923 г. В тази глава авторът се спира и на крупната концентрация на акционерния банков капитал в България.
В глава X на фона на развитието на банковото дело в страната като цяло е направен обстоен анализ на актуални и за съвременната ни икономика и политика въпроси като: дългове на България по външни и вътрешни държавни заеми; сключени спогодби за уреждане задълженията на страната; задлъжнялост на населението и държавни мерки за възстановяване платежоспособността на длъжниците. Закон за предпазния конкордат; влияние на дефицитите в държавния бюджет.
Заключителната единадесета глава съдържа данни с придружаващ сравнителен анализ за страната и в световен мащаб за: банкноти в обращение; златна наличност; държавни дългове - външи и вътрешни; спестовни влогове.
Поради ограничения тираж монографията се разпространява предимно сред професионално заинтересовани институции и читатели в областта на финансите, банковото дело и всички области на стопанския и политическия живот на страната. Тя може да бъде използвана и от преподаватели, студенти и ученици като учебно помагало.
За допълнителна информация или заявки за доставка на монографията читателите могат да се обърнат към нашия авторски офис в София: тел./факс 980-84-72 или тел. 80-96-91, всеки работен ден от 13 до 17 ч. Инструменти на отварянето на българската икономика
'Вносните мита продължават да бъдат широко използвани както от гледна точка на приходи, така също и за защита на националната промишленост и преодоляване на импортно заместване. Импортните мита се използват предимно от развиващите се страни, докато за развитите страни, макар и да са загубили своята значимост, те не са изчезнали, а имат повече санкциониращ, отколкото регулиращ ефект.
Отварянето на една икономика е свързано основно с проблемите по митническото и данъчното облагане, тъй като в единия случай се определя потокът от стоки, който може да влезе или излезе от дадена страна, а във втория се определя количеството инвестиции, които могат да бъдат блокирани в съответната страна. Затова е много важно да се установи връзката между митническите и данъчните приходи, свързани с търговията, държавните финанси и търговската политика.
Определянето на инструментите при отварянето на икономиката на нашата страна е основен въпрос в настоящата статия. Колкото на по-ниско в икономическото си развитие се намира една страна, толкова по-малко са на брой тези инструменти.
На настоящия етап е необходимо успешното съчетаване на създаване благоприятни пазарни условия за развитието на българската икономика, както и нейното отваряне с цел пълното й интегриране в Европейския съюз. Трудността произтича от факта, че много от промените трябва да стават в движение, голяма част от реформите няма дори да имат необходимия времеви период, през който да се отчитат техните резултати.
Във връзка с това ще се спрем подробно на двата основни инструмента за отварянето на икономиката - митата(1) и данъците, като основни компоненти на митническата и данъчната политика. Независимо че по принцип митата са вид косвени данъци, ние ще ги разгледаме отделно, защото тяхното влияние върху либерализацията на търговията и върху движението на отделните потоци от стоки и услуги, както и фактори на производство е огромно.
Отварянето на икономиката и държавните приходи
В свои статии Д. Гриинуей(2) изследва връзките между приходите от търговското облагане, нивото на развитие и обема на търговския сектор в различни страни от света. Емпиричният му анализ поражда усещането, че обемът на държавните приходи, които са резултат на търговия, е обратно пропорционален на икономическото състояние на страната и пряко свързан с това, колко търгува дадена страна.
Важността на митата като основен източник на средства за държавата намалява при повишаване на националния доход на глава от населението и икономическото развитие напредва с подобрения в административната машина, което позволява разширяване при други форми на данъчно облагане(3).
Обяснението обикновено е трудността и разходите за налагането на алтернативни данъци върху националната икономика - доходите не могат лесно да се определят, което затруднява подоходното облагане; наличието на голямо заместителство, непаричен сектор или икономика в сянка ограничава налагането на данък върху продажбите; облагането на компаниите може да е ограничено поради държавно решение да се дават данъчни облекчения на чуждите инвеститори или наличието на голям държавен сектор, което в повечето случаи означава преливане от единия в другия джоб. Тази невъзможност за налагане на алтернативни форми на данъчно облагане води до запазване дълго време на определени данъци върху определено производство и потребителски дейности, които страдат от скъпо струваща и неефективна данъчна администрация.
В случая на България това е допълнено от множеството санкции и глоби, съпътстващи данъчното облагане, които понякога утежняват и без друго неясното положение на данъкоплатеца. За сметка на това обаче са доста ефективни откъм приходоносна гледна точка. В бюджета неданъчните приходи от такси, глоби и санкции съставляват за 1994 г. 16.9%, докато в същото време данъкът върху печалбата е 14.6%, а данъкът върху общия доход е 11.4%.
Намалението на тарифите с цел насърчаване на отваряне на развитието може да действа само ако се намерят алтернативни източници за попълване на приходите, загубени с цел намаление на защитата. Интегрираните форми на тарифите с данъците вероятно е отговорът, но поради различни причини досега тези два инструмента се разглеждат поотделно.
Намаляването на пречките срещу експорта, причинени от екстензивната импортна защита, е ранен приоритет в движението към отворено развитие. Но либерализацията на търговията може да бъде забавена или да липсва въобще, ако съответни макроикономически политики, особено фискалните, липсват4. При наличието на огромния спад в държавния промишлен сектор, огромния бюджетен дефицит, то загубите от приходите вследствие на намаление на тарифите трябва да бъдат предвидени от облагането на други източници на приходи.
В курса на икономическото развитие и с нарастването на импортозаместителните дейности целта на митата се изменя от простото набиране на приходи за бюджета в осигуряване защитата на зараждащите се нови производства и собствена индустрия. В тази насока митата могат да бъдат заместени от стриктни квоти. Получава се и изместване на самите вносни стоки от потребителски към суровини и полуфабрикати за родната индустрия.
Следователно използването на митата само и единствено като приходи за държавата е недопустимо с принципите на пазарната икономика, напротив, те трябва да станат също инструмент на икономическото регулиране, като за целта е необходима една гъвкава митническа политика.
Митническа политика
Основни компоненти при либерализацията на търговията и отварянето на икономиката при митническата политика са - импортни и експортни мита и квотни режими за отделни видове стоки. Тези мита загубиха значение в повечето индустриално развити страни, но все още са важни за развиващите се страни, където те все още генерират средно около една четвърт от данъчните приходи в страната. За България митата и митническите такси за 1993 г. са 22.2%, а за 1994 г. са 14.5% от общо данъчните приходи.(5)
Съвсем незначителна част в това отношение представляват експортните мита, още повече че в много от страните те вече са премахнати, дори някои автори ги считат съвсем основателно за антитърговска мярка.(6) Прогресивното елиминиране на експортните мита е промяна, която подобри разполагането на световните ресурси, както и ресурсите вътре в изнасящите страни. В повечето случаи тези мита обезсърчават вътрешното производство, но пък насърчават вътрешното потребление. В миналото повечето автори са ги считали за нормални за развиващите се страни, но тяхното използване загубва смисъл в сегашния етап и води повече или по-малко до възможности за лично облагодетелстване, отколкото до реално влияние върху икономиката.(7)
Вносните мита продължават да бъдат широко използвани както от гледна точка на приходи, така също и за защита на националната промишленост и преодоляване на импортно заместване. Импортните мита се използват предимно от развиващите се страни, докато за развитите страни, макар и да са загубили своята значимост, те не са изчезнали, а имат повече санкциониращ, отколкото регулиращ ефект.
Задълбочаването на интеграцията ще изисква в бъдеще премахването както на експортните, така също и на импортните мита. Те следва да бъдат заменени с вътрешни косвени данъци, които влияят много по-малко върху разполагането на ресурсите и върху свободното движение на стоките.
Според разпоредбите на Европейското споразумение за асоцииране на България се предвижда например създаването на зона за свободна търговия между ЕС и България, което се изразява в постепенна пълна либерализация на търговията с промишлени стоки и подробен пълен достъп при селскостопанските стоки при положение на асиметричен подход. В повечето случаи обаче митническата политика е в полза на ЕС, а не на нашата страна - това се отнася с особена сила за селскостопанските стоки.
Все пак допуска се едностранно предприемане на мерки за защита на местните производители под форма на увеличение на митата с ограничен срок на действие по отношение на нови производства или на определени сектори, подложени на преструктуриране или срещащи значителни трудности в процеса на преструктуриране, особено когато тези трудности създават социални проблеми.(8)
В тази насока е и влиянието на митата върху разликите между производителните цени и световните цени. Увеличаването на митата е атрактивно, както ваче беше споменато, поради увеличаването на приходите и нараства подпомагането на определени производства в относително неутрален начин. Това обаче не трябва да бъде постоянна практика, защото може да нанесе трайни вреди на бъдещото развитие на икономиката и загубване на връзката със световните пазари и разминаване със световните цени. Подобно състояние имаше в българската икономика преди 1989 г., когато в електронната промишленост цените на някои български стоки бяха с около 20% над световните.
В тази насока е необходимо съчетаването на митническите стимули и санкции с данъчните, къй като те могат и трябва да бъдат взаимозаменяеми, когато се отнася до вписването им в икономическата система на страната като сериозни регулатори на икономическото развитие.
Данъчно облагане
Ефектът на данъчните промени е подобен на тези, произтичащи от промени в тарифните структури. Основните принципи на данъчно облагане играят роля при отварянето на икономиката, като влияят на движението на факторите и вземането на решения от страна на икономическите агенти.
Значителните различия при данъчната или фискалната система между различните страни може да засегне търговията в стоки и услуги, движението на капитали, трудовата миграция и решенията за разполагане на фирмите. Оптималността изисква международната търговия, движението на факторите и разполагането на производството да не се ръководят от данъчни съображения.
В тази връзка се приема, че фискалните дейности вътре във всяка една страна трябва да се основават на данъчната неутралност: потоците от стоки, услуги и фактори на производството и международната специализация в производството трябва да бъде същата със и без данъчно облагане. Това условие за оптималност може да бъде задоволено посредством приемането на принципа на разположение за облагане за международната търговия и принципа на живеене за облагане на презграничните доходни потоци.
А. Основни принципи на данъчното облагане, свързани с търговската активност:
1. Косвените данъци се налагат върху търгуваните стоки според два основни принципа - принцип на произход и принцип на местоназначение. При първия данъците се налагат на етапа на производството и страната производител получава данъчния приход, докато при втория, който се използва по-широко в световната търговия, данъците се налагат на етапа на потреблението и страната потребител получава данъчния приход.
Принципът на местоназначение е в основата на изискванията на Международната търговска организация (бивша ГАТТ). По този начин вътрешни и чужди производители ще се конкурират честно без данъчни изкривявания и без изкривяване на международното разполагане на ресурсите.
Теорията показва, че принципът на местоназначението дава същите резултати, както принципа на произход, при условие че:
Тези условия обаче не са изпълними в реалната икономика.
2. Преките данъци в международен контекст също имат два принципа - резидентен и източник на дохода. При първия резидентите се облагат поравно независимо от източника на дохода - местен или чужд, като това подпомага оптималността при движението на капитала и равенство на маргиналния продукт. Според втория принцип жителите на една страна се облагат само за дохода от вътрешни източници, като в този случай маргиналният продукт на капитала ще се променя в зависимост от данъчните ставки в различни страни и международното разполагане на капитала вече няма да бъде оптимално, а повлияно от данъчните решения.
Б. Либерализацията на търговията се влияе най-много от косвеното данъчно облагане.
Косвените данъци(10) и техните промени засягат относителните цени вътре в икономиката и оттук условията на търговия между страните, така че моделът и обемът на търговията могат да бъдат засегнати.
Въвеждането на данъка върху добавената стойност (ДДС) допринася много за либерализацията на търговията. Именно неговата неутралност при търговските операции го направи популярен в Европейския съюз, както и кредитните маханизми, които той включва в себе си на базата на принципа на местоназначението. ДДС започна най-напред в Западна Европа, но чрез трансфера на технологиите си проби път в Латинска Америка и френскоговоряща Африка. През 1994 г. повече от 90 страни в света ползват ДДС.(11)
Въвеждането на ДДС с принципа на местоназначението е в много случаи идеален данък, който да облага потреблението в процеса на интеграция. Разпределението на приходите от този данък се определя само от два фактора: ставката на ДДС във всяка една отделна страна и потреблението във всяка страна. Тъй като експортните цени не се влияят от този данък, то не може да се очакват изкривявания от опити за манипулиране на търговията. Колкото до вноса, при липсата на протекционистични мита той е обложен наравно с вътрешните производители, което изключва дискриминацията.
Акцизите са другите косвени данъци, които имат отношение към отварянето на икономиката, тъй като те се налагат върху определени продукти, без да правят разлика дали са произведени вътре в страната, или са от внос. Акцизите се налагат по разни причини: да се повишат приходите; да се обложат някои индивиди за възможността да търгуват с такива стоки (горива); да се намали потреблението на някои стоки, вредни за здравето (тютюневи изделия); да се накажат потребителите на стоки, оказващи вредно въздействие в обществото (алкохолни изделия); или да се наложи известна прогресия в данъчната система, облагайки луксозни продукти.
Това всичко прави акцизите изкривяващи, тъй като се налагат на някои продукти, а не на всички, като освен това те отразяват националната политика спрямо тези продукти. Всичко това влияе върху изкривявания в търговията, както и увеличаването на презграничния икономически туризъм.
В. Преките данъци също влияят върху отварянето на икономиката, но при движението на работна сила (подоходното облагане) и икономическата интеграция (облагането на капитала).
За движението на работната сила между страните има два основни аспекта. Първият е влиянието на социални, езикови, културни, регулативни пречки (визови режими, работни разрешителни и др.), които правят движението на работна сила много по-трудно и скъпо. Дори в САЩ, където тези пречки не съществуват, не се забелязва сериозно движение на работна сила по данъчни причини. Вторият е засилването на важността на подоходните данъци в различните страни, както и личностната ориентация и предпочитания - да се плащат повече данъци, но да се печели повече или обратното.
Всичко това създава явлението "изтичане на мозъци". От ориентацията на талантливите индивиди в обществото според някои икономисти зависи развитието на икономиката като цяло.(12)
Предвид разнородността в Европа и съществуването на всички упоменати пречки в първия аспект, то ролята на подоходното данъчно облагане засяга в най-голяма степен именно по-висшия персонал на работната сила, както и интелектуалния потенциал на нацията. У нас например след 1989 г. са напуснали страната над 500 хиляди души, като голяма част от тях са именно от интелигенцията.
Обикновено данъчните ставки са високи в малките страни и ниски в големите страни поради размера на данъчната база в тях. Това води до движение на талантлива работна ръка от високи към ниски данъчни ставки.
Именно поради тази причина е редно при малките страни да се държат пределните данъчни ставки ниски за предприемчивите и талантливите, за да се избегне данъчният натиск за емигриране. С нарастване на интегрираността в света данъчните различия в подоходното облагане ще стават все по-сериозни по отношение на привличането на работна сила, и то предимно квалифицирани и предприемчиви кадри.
Няма друга област на данъчно облагане, при която ефектът от задълбочаването на икономическата интеграция да не влияе или да е толкова важен, колкото при облагането на капитала. Независимо че при другите данъчни бази могат да се получат известни изкривявания и трудности, то те могат само да наранят, но не и да разрушат системата.
При облагането на капитала резултатът може да бъде много по-драстичен. За Гутърм Шейлдеръп "съществува страх, че капиталовата мобилност може да доведе до капиталово изтичане от страни с високи данъци към такива с ниски в такива големи количества, че да лишат страната от нейната данъчна база, а оттук и нейната социална система".(13)
Тези страхове са свързани с данъчното облагане на капитала във всички страни, но имат сериозен контекст за малките.
За гъвкавото облагане на капитала и минимизиране възможността за неговото изтичане при една отворена пазарна икономика са валидни следните похвати: косвени (данъчен рай - tax heavens, договори за избягване на двойното данъчно облагане, обмяна на информация) и преки (законови пречки, технически трудности, политически ограничения).
Всички тези лостове и мерки трябва да бъдат внимателно обмислени при формулирането на политиката за възможното отваряне на икономиката, както посоката на интегрираност и взаимодействие с външната среда, започвайки от непосредствените съседи и разширяване към притегателната сила на Европейския съюз.
1. Митата ще се използват като общ термин за всичките такси, тарифи и митнически сборове, налагани върху вноса или износа на стоки и услуги.
2. Виж Greenway, David. "Trade Taxes as a Source of Government Revenue: An International Comparison". Scotish Journal of Political Economy Vol. 27, № 2. June 1980, p. 175-182; David Greenway. "Trade Taxes as a Source of Government Revenue: A Comment on the Bedrossian-Hitris Re-Estimation", Scotish Journal of Political Economy Vol. 32, № 2, June 1985, pp. 205-208.
3. При развиващите се страни делът на митата варира от над 5% в Чили до 62% в Гамбия. Средният дял за всички (непетролодобива- щи) страни е 17%. Все пак съществува широка дисперсия около средната и делът на митата по-често е повече от нея в много от случаите. Вж. Greenaway, David and Chris Milner, "Fiscal Dependence on Trade Taxes and Trade Policy Reform", Journal of Developent Studies 27, 3, 1991, p. 95-132.
4. Виж Halevi, Navad. 1988. "Trade Leberalization in Adjustment Lending" World Bank, Country Economics Department, Washington, D. C.
5. "Бюджетът", бр. 2/1995 г., с. 55.
6. Tanzi, V. Taxation in an Integratingt World, Washington D. C., 1995, p. 43.
7.,Пресен пример в това отношение е разразилата се през 1995 г. у нас зърнена криза, при която бяха налагани неефективни, но пък доходоносни експортни такси.
8. Виж чл. 29 от ЕСА.
9. Smith, Stephen. "Subsidiarity and the Coordination of Indirect Taxes in the European Community". Oxford Review of Economic Policy 9/1993 (Spring), p. 67-94.
10. Вниманието ще бъде насочено само към данъка върху добавената стойност и акцизите.
11. Tanzi, V. ibid., p. 46.
12. "Когато талантливи хора станат предприемачи, те подобряват технологиите в бизнеса, с който се занимават, и в резултат на това увеличават продуктивността и увеличаването на доходите. Обратно, когато те решат да стават рентиери, повечето от техните приходи са от преразпределението на приходите на другите, а не от новосъздадени приходи. В резултат на това тези талантливи хора не подобряват технологичните възможности и икономиката стагнира. " Виж Murphy, Kevin M., Andrei Schleifer, and Robert W. Vishny. "The Allocation of Talent: Implications for Growth". Quarterly Journal of Economics 106 May 1991, p. 505.
13. Подобни мнения изказват и други автори - Френкел, Рейзини Садка. Schjelderup, Guttorm. "Optimal Taxation, Capital Mobility and Tax Evasion". Scandinavian Journal of Economics 95 (3) 1993, p. 377. Виж също Frenkel, Jacob A., Assaf Razin, and Efraim Sadka. International Taxation in an Integrated World. MIT Press 1991.
Особенности на инвестиционната дейност през следващите години
Развитието на нашата икономика ще следва общите тенденции и закономерности на пазарното стопанство. Но силно изразените особености не позволяват еднозначно да се приемат утвърдените, действащи и у нас зависимости и форми на тяхното проявление.
Инвестиционната дейност е част от общоикономическата дейност, разглеждана в единно цяло от финансови, производствени, технологични, трудови и други отношения. Тя се осъществява на основата на многостранни връзки между различните сектори на икономиката. В съответствие с реалните икономически условия инвестиционната дейност протича по различен начин.
Условията на българската икономика през периода на преход към пазарна икономика сега и през следващите 10-15 години се различават значително от тези в други страни, както и от условията у нас преди 1990 г. Под влиянието на протичащото преустройство те се изменят ежегодно и с колебания, дължащи се преди всичко на промени на икономическите концепции и управленски решения. Под натиска на обективните обстоятелства икономическите промени все по-определено се насочват към ускоряване на приватизационния процес и търсене на икономическа стабилизация. Възстановяването на икономиката и постигането на по-значим икономически растеж става задължително условие за нормализиране на националното стопанство и създаване на възможности за доближаване към съвременните изисквания за жизнения стандарт в страната. Това означава осъществяване на значителни промени, обхващащи държавното управление, организацията и управлението на икономическата сфера на всички равнища, материалните основи на производството, финансовата сфера и др. В основата на тези преустройства са инвестициите като създаващи материална основа за тяхното осъществяване.
Специфичният характер на социално-икономическите процеси през периода на прехода към пазарна икономика у нас налага съответни особености, присъщи на инвестиционната дейност, осъществявана през този период. В определена степен те са породени от досегашното икономическо развитие и ще продължат да се развиват под въздействието на общоикономическите процеси през следващия период. Разглеждани по-общо, тези особености могат да се определят като:
- Широка мащабност на промените - на преустройство са подложени всички сфери на икономическия, а също и на обществения живот. При това реалните обстоятелства налагат осъществяването им в кратък период.
- Основно се променят формите на собственост, което налага организационни, социални, производствени и редица други промени.
- Променят се стопанските структури (в сферата на производството, услугите, финансите) и взаимоотношенията между тях. Нов характер, структура и цели придобиват взаимоотношенията между стопанските субекти, което се отразява на техните цели и поведение.
- Материално-техническата база на производството е на ниско техническо и технологично равнище. Почти всички предприятия се нуждаят от организационно преустройство и технологично обновяване.
- Националната икономика към настоящия момент (1997 г.) се намира в кризисно състояние. Висока е степента на вътрешната и външна държавна задлъжнялост. Значителни са и фирмените задължения. Бюджетът на държавата не е в състояние да подпомогне инвестиционния процес. Малки са възможностите на банките да кредитират инвестиционни дейности.
Състоянието, в което се намира нашата икономика сега, целите, насоките и ходът на протичащите промени, както и обективната потребност за излизане от кризата и създаване условия за икономически растеж определят условията, в които ще протича инвестиционният процес. Те могат да бъдат разгледани като следствие предимно на промяната на собствеността, инвестирането на средства, технологичното и техническо обновяване, преустройството на производствено-финансовите взаимоотношения.
Развитието на нашата икономика ще следва общите тенденции и закономерности на пазарното стопанство. Но силно изразените особености не позволяват еднозначно да се приемат утвърдените, действащи и у нас зависимости и форми на тяхното проявление. Установените от теорията закономерности под влиянието на специфичните условия се реализират по различен начин. Но те дават основа за анализ и обосноваване на решения. Интересното е, че при тези по-различни условия може да се открият явления, потвърждаващи направени по-рано теоретични изводи. Известна е теорията на Шумпетер за съзидателното разрушаване (creative destruction)(1). Според нея създаденото днес под влиянието на научните постижения и техническия прогрес в следващ период ще бъде отхвърлено от новото, което се реализира в практиката. Наложителното техническо и технологично обновяване в нашето производство е форма на проявление на тази закономерност. Но погледът към бъдещето ни подсказва, че това, което сега ще измести съществуващото, също ще бъде изместено. За нас е важно да преценим кога и как, под влиянието на какво ще се осъществи този процес.
През 80-те години П. Ромер и Р. Лукас (2) създадоха теорията за ендогенния растеж, която в последно време често се обсъжда. За разлика от неокласическата теория, според която обновяването се осъществява чрез пренасяне на научни и технически постижения от вън (т.нар. процес spilower), теорията на ендогенния растеж твърди, че той се осъществява като резултат на вътрешни съзидателни сили. На първо място това са новите знания, квалификацията и опитът на работната сила, плод на които са научно-техническите новости и нововъведения.
Как в условията на нашата икономика през близките 10-15 години ще се осъществява икономическият растеж и кои ще бъдат пътищата на обновяването, в какво съотношение ще бъдат реализирани факторите на растежа? В каква степен и в какви форми ще се изявят ендогенните движещи сили? Това са логично следващите въпроси, а изясняването на отговора е необходимо при определянето на иновационна политика, за да се разкрият особеностите в проявлението на общите закономерности в условията на прехода към пазарна икономика. Тук ще се спрем само на някои по-ясно очертаващи се особености, свързани с инвестициите.
Типично за сегашното състояние на икономиката у нас е, че обновяване е необходимо да се извърши във всички нейни сектори, и то в сравнително кратко време. Това ще има и съответни последици.
Основен проблем е недостигът на финансови средства, с които да се извърши обновяването. В тази ситуация то може да бъде осъществено или със заеми от други страни и международни финансови институции, които ще увеличат значително външния дълг, или чрез навлизане на чужди капитали.
Увеличаването на дълга явно не е най-доброто решение, а и кредиторите вече са резервирани към нас. Навлизането на чужди капитали, ако това е добре регулиран и направляван процес при участие на подходящи партньори, които да подпомогнат обновяването да е на високо равнище и производството да е рентабилно, ще окаже благоприятно въздействие в този период.
Но трябва да се имат предвид и възможни неблагоприятни последици, до каквито могат да доведат например портфолийните инвестиции (portfolio investment) (3). Своеобразен резерв за инвестиции са спестяванията на населението. Въпреки значителното им намаляване поради инфлацията те могат да дадат съществен принос за инвестиции в обновяването. Световната практика е доказала това. Нужно е да се намерят подходящи форми за участие и гаранции, за да се спечели доверието на вложителите.
В кратък период трябва да се преустроят взаимоотношенията между икономическите субекти - производствени, търговски, финансови и др. За да се направи това, значителна роля ще имат своевременното преустройство и по-нататъшното усъвършенстване на стопанското законодателство и дейността на институционалните структури на национално равнище.
Преминаването към масово и ускорено организационно преустройство и технологично обновяване в кратък интервал неизбежно ще внесе впоследствие цикли в икономическото развитие - нещо, което трябва да се има предвид сега и в бъдеще. Тази цикличност ще се прояви най-ясно по отношение на следващите етапи на технологично обновяване. Сега обновяването е под принудата на обстоятелствата. Тя няма да съвпада в повечето случаи с появата на нови научно-технически решения, т.е. ще се размине с циклите на научно-техническия прогрес - поява на нови технологии, продукти и т.н. Част от нововнедрените технологии могат да се окажат в близко време остарели, което ще наложи преждевременно последващо обновяване. Има и друга неблагоприятна страна. Недостигът на финансови средства насочва фирмите към по-евтина, понякога "втора употреба" техника. За момента това е изгодно, но много скоро ще проличат недостатъците на остарелите технологии и технически средства. А това е пряко свързано с конкурентоспособността, реализацията, ефектовността и т.н.
Посочените, а също и други явления, които под влиянието на условията трудно могат да се избегнат, ще окажат своето отрицателно отражение. В действителност обновяването на този етап, като реален процес, ще даде тласък за развитието на икономиката. Но необходимо е да се имат предвид тези особености, които в бъдеще могат да се явят в ролята на "подводни камъни" и да задържат по-нататъшния прогрес. Във връзка с това заслужава да се посочат някои изводи на Шумпетер (4). В изследването си за икономическите цикли той посочва, че "капиталовите инвестиции не са разпределени равномерно във времето, но се явяват в маса в определени интервали", което счита за твърде фундаментален факт. Появата на множество (маса) предприемачи повишава покупателната сила на цялата бизнессфера. Това поражда вторичен "бум", който се разпростира върху цялата икономическа система и води до общ просперитет. Въпросът за нас е можем ли да очакваме рязко нарастване на производството и стопанската активност в национален мащаб и какво ще последва след него, ще има ли цикли и какво ще бъде характерно за тях.
По логиката на изложеното през периода, който следва наред с първоначалния процес на инвестиране, обновяване и разширяване на стопанската дейност, трябва да се очакват нови - вторични цикли, като следствие на проведеното масово преструктуриране и обновяване и на постигнатия икономически растеж. В тези цикли инвестициите отново ще имат съществена роля. Какво може да бъде характерно за тях?
Положително в резултат на масовото и комплексно преустройство и техническо обновяване на производството ще се оживи стопанската дейност, ще нарасне обемът на производството, продажбите, вноса и износа на продукция, ще се получат по-големи доходи - това е очакваният начален растеж. Всички тези положителни резултати ще влияят за ускоряване на растежа през следващите години и ще дадат принос за ускоряване на икономическото развитие.
Но при тези благоприятни очаквания може ли да се допусне, че ще има и стопански сътресения - общи или частични, а също и прояви на депресия? Да се отхвърли такава възможност не е логично, защото причини за такива явления ще има. Част от тях ще бъдат следствие и на осъществяващия се инвестиционен процес. През разглеждания период, като се има предвид реалното състояние, трябва да се очаква прекратяване на дейността на част от съществуващите фирми. Това естествено се отнася преди всичко за онези фирми, които имат по-значителни дългове и не могат да успеят да подобрят своите финанси. Много вероятно е да прекратят своята дейност и фирми, които не успеят да осъществят обновяване на своето производство и не се утвърдят на пазара. Такива фирми трудно ще устоят на конкурентите, чиито инвестиции са допринесли за повишаване качеството на продукцията, реализацията и подобряване на финансовите резултати. Фалирането на фирми по тези причини не е признак на депресия. Напротив, то ще бъде част от оздравителния процес, от обновяването.
Бързото нерегулирано, без особени претенции за качество технологично равнище и техническо състояние насищане на производството с техника ще заложи още в началото проблеми свързани с инвестициите. В началния стадий проблемът за обновяване ще бъде само частично решен. Голямата дистанция от индустриално развитите страни и стремежът за достигане техното равнище в хода на общата конкуренция ще поставят непрекъснато изискване за продължаване и разширяване на обновителните процеси. Това поставя необходимостта още отсега да се търси тяхното правилно насочване на основата на дългосрочна концепция, в съответствие с която да се осъществява инвестиционната дейност. Наложително е да се отчетат дълготрайните последици от инвестициите и инерционността на икономическата система.
Разглеждайки периода от 10-15 предстоящи години, от гледна точка на техническото и технологично обновяване неизбежно се докосваме и до въпроса за научно-техническото обслужване на тази дейност. До 1990 г. се осъществяваше концепция за активно участие със собствени научни изследвания, наред с внедряването на чужд опит, придобит с използване на различни форми.
Сега материално-техническата база за научна и развойна дейност е отчасти разрушена, а доколкото я има, тя е на ниско равнище. Разбита е и организационната структура на този сектор. Кадрите, с които се разполагаше, са пръснати в различни области, нови не се подготвят. Все още няма концепция за научно-техническо обслужване на иновационния процес. Наложително е да се търсят решения. Какви са възможните варианти?
Като утвърждаваща се, но не приета официално концепция се очертава внедряването на готови технологически решения, които ще се получат от водещи фирми и ще се реализират чрез закупената техника. Ясно е, че творческият и технически потенциал на техните научни и развойни звена е по-голям и ние не можем да го конкурираме. В този случай може да се стигне до извода, че необходимостта от собствени разработки отпада. Но дали отпада и необходимостта от съответнинаучни изследвания и квалифицирани кадри? Може да се твърди, че винаги ще има необходимост от звена, в които работят висококвалифицирани кадри, които да събират информация и анализират хода на научно-техническите новости в различните направления, които да оценяват и посочват какво е най-подходящо за условията на дадена страна и фирма, кога, как и с какво да се осъществи последващо обновяване.
С други думи, нужна е собствена, национална и фирмена научна организация, която със своите структури да следи световния прогрес и насочва нашето научно-техническо развитие в определено направление, като подготвя своевременно необходимите за това условия.
Проблемът е да се намери решение за организацията на научната дейност в новите условия: частна собственост; наличие на малки и средни фирми, които не могат самостоятелно да организират научна и развойна дейност; наличие на малък брой големи фирми с определени възможности, но без особен опит; отвореност към чуждестранни фирми, доставчици на технически средства, информация, ноу-хау, научни продукти, които могат да извършват научно обслужване у нас; наличие на собствен научен потенциал във висшите учебни заведения, БАН и други звена. Мястото на нашата наука и ролята на държавата в научното обслужване на икономиката трябва да се определи с дългосрочна национална концепция.
Протичането на инвестиционната дейност ще се определя от множество фактори, действащи както в посока на стимулиране, така и в посока на задържане. От тяхното проявление ще се определят скоростта, равнището и приносът на промените. Като определящи в тази насока фактори се очертават:
- Икономическата принуда. Голямата икономическа изостаналост, която доведе до спад на жизненото равнище, застрашаващ живота на населението, голямата безработица, която продължава да расте, социалното напрежение и други свързани с икономическото състояние отрицателни явления ще играят ролята на фактор, който осъществява икономическа и социална принуда за преодоляване на икономическото изоставане.
- Необходимостта от разширяване и повишаване ефективността на участието на страната в международните икономически взаимоотношения. Приобщаването ни към европейската икономическа общност, участието на световния пазар, кооперирането на наши фирми с водещи чуждестранни, всички аспекти на международното ни икономическо сътрудничество налагат техническо и технологично усъвършенстване, т.е. инвестиции за обновяване и развитие на производството.
- Принудително влияе и ниското техническо и технологично равнище на производствените мощности. Ефективното и конкурентоспособно излизане на международния пазар налага обновяване на производството и повишаване качеството на продукцията. Достигането на международните стандарти е наложително.
- Преодоляването на психологическите бариери, придобитият и постоянно обогатяващ се опит за осъществяване на стопанска дейност в условията на пазарна икономика.
- Осъществяването на приватизацията и натрупването на капитали в частни фирми и стопански сдружения, създаването на нови организационни структури и национални стопански институции. Промяната на собствеността и наличието на финансови ресурси ще позволят да се постигне по-добро съчетаване на интересите и възможностите за адаптиране и прогрес в пазарната ситуация.
- Подобряването на стопанското законодателство, което все още е в процес на създаване и приспособяване към новите условия. Стимулиращ ефект би имало облекчаването на данъчните облагания, особено за инвестиционни мероприятия (5).
- Възстановяването на научния и развоен потенциал, създаването на подходящи организационни форми за неговата дейност и активното му включване в иновационната дейност.
- Успокояването на политическата обстановка. Опитът от предходните години показа, че политическата конфронтация действа дестабилизиращо на икономиката и е в ущърб на цялото общество.
- Навлизането на чуждестранни капитали, което сега се задържа под влиянието на икономически, политически и социални причини. Комплексните промени в посочените дотук направления ще допринесат, наред с природните и други национални дадености, за по-мащабно навлизане на чуждестранни капитали.
Положителните промени, които се очакват ще имат като общ резултат стабилизиране на икономическата среда, намаляване на отрицателното влияние на рисковите фактори, стимулиране на предприемачеството и осъществяването на по-мащабни инвестиционни мероприятия, повишаване атрактивността за влагане на чужди капитали. Явно е, че пропуските в тези отношения ще имат задържащ, а в някои случаи силно отрицателен ефект. Общата заинтересованост от икономическото проспериране на страната, както и отрицателният досегашен опит дават основание за оптимистични очаквания за рационализиране на стопанското управление на основата на широкомащабна инвестиционна дейност. На мястото на старите инерционни сили трябва да се задействат нови движещи сили, в основата на които да бъде мащабното обновяване на основата на нови инвестиционни вложения.
(1) Schumpeter, J. A., Capitalism, socialism et democratie, Paris, Payot,1961; Schumpeter's Vision, Capitalism,Socialism and Democracy after 40 Years, Praeger Pubishers, 1981; Aghion P, P. Howit, A Model of GrowthTrough Creative Destruction, Econometrica, Vol.60, N2, 1992, pp 323-351.
(2) Romer, P., Increasing Returns and Long Run Growth, Journal of Political Economy, 1986,94,5,pp 1002-1037; Lucas R., On the Mechanics of Economic Development, Journal of Monetary Economics, 1988, 22, 1, pp 3-42.
(3) Corbo, V., L. Hernandez, Macroeconomic Adjustment to Capital Inflows: Lessons from Recent Latin American end Edst Asian Experience, The World Bank Research Observer, Vol. 11, N1, 1996, pp 61-86.
(4) Schumpeter, J. A, The Theory of Economic Development, Harvard University Press, 1959, p. 215.
(5) Задържащото влияние на данъчното облагане сега по отношение на инвестициите е подробно обсъдено на международната конференция през м. септември 1996 г., организирана от Фондация "Отворено общество" и "Нов български университет".
Форми на кредита
Всяка предприемаческа дейност, ползваща се от кредита и поемаща задължения, разчита на своята бъдеща производителност. Ползвайки се от кредита, тя има за цел преди всичко да антиципира бъдещи постъпления, приходи или доходи.
Формите на кредита се намират в тясна връзка с неговата организация. Те показват пътищата за приспособяване на кредита към интересите, на които той служи. С други думи, формите на кредита са или отделни проявления на неговата организация, или елементи на тази организация.
Известно е, че основната услуга, която кредитът оказва на предприемаческата дейност, се свежда до поддържане на непрекъсната производителност на икономическите сили. Като осигурява текущата предприемчивост с допълнителни капитали, кредитът ускорява обръщението на капитала въобще и дава възможност да се погасят своевременно вече поети задължения. Освен това, давайки възможност да се погасяват тези задължения без непосредственото участие на пари, кредитът увеличава и способите за тяхното прекратяване.
Ето защо както отделните форми на кредита, така и цялата тяхна съвкупност - т.е. пълната организация на кредита, се свеждат до отчитането на онези интереси, които изискват дълговете непрекъснато и безпрепятствено да възникват и да се прекратяват.
Колкото и разнообразни да са формите на кредита, в последна сметка те се свеждат до два основни типа - това са или обещания за плащане, или нареждания за плащане.
Обещанията и нарежданията за плащане могат да се класифицират, като се вземат под внимание икономическите единици, които ги дават или приемат; сроковете, за които те се дават, както и обезпеченията, с които се гарантира, че обещанията или нарежданията за плащане действително ще бъдат изпълнени.
Обещание за плащане може да прави богатият и бедният, отделното лице или съвкупност от лица, свободно договорената съвкупност от лица или друг политически авторитет, държавата или даже съединения от държави. Обещание може да се дава за кратък или за много продължителен срок. То (обещанието за платеж) може да бъде обезпечено с едната само производителност на отделния предприемач или с производителни капитали, или пък с гарантирани постъпления и доходи.
Във всички тези случаи обещанието за плащане ще бъде украсено с особен цвят, съответстващ на индивидуалните условия на дадения случай. Но от друга страна, без съмнение е и това, че колкото и да е голямо разнообразието на индивидуалните условия, всеки път същността на нещата е в това, че се дава обещание да се извърши известен платеж - все едно какъв, кога, на кого и срещу какво обезпечение.
Държавната облигация или облигацията на акционерното дружество, или пък записът на заповед - всички те еднакво представляват обещание за плащане. Необходимите условия за него са само две: първо, страната, даваща обещание, и второ, страната, която го приема.
От първия тип кредитни форми, представляващи обещания за плащане, съществено се отличава вторият, а именно нарежданията за плащане. Същественото отличие на тази форма на кредита се състои в това, че тя има за свое съдържание плащане, което не се извършва от този, който е длъжен да го направи, а от някой друг. На тази основа нареждането за плащане се явява като резултат от нежеланието да се поеме тежестта по неговото извършване. И в резултат на този отказ плащането се поръчва на друг. Прост и елементарен вид на нареждането за плащане представлява менителницата, а най-развит негов съвременен вариант е чекът и разпореждането с бюджетни средства (кредити)(1).
Обещанията за плащане възникват като единствено възможна и необходима форма на кредита тогава, когато лицето или съвкупността от лица още нямат възможност да проявят тази производителност, от резултатите на която да бъде погасен полученият кредит. Когато кредитът предшества тази производителност, или с други думи, когато единственото основание на кредита е едната само бъдеща производителност (или доходност). А известно е, че бъдещата производителност е в състояние само да обещава резултати, с които е възможно да се погасяват поети задължения. Когато на нея й се дава кредит, тя може само да обещае, че ще осъществи едно бъдещо плащане.
Обратно на това, нарежданията за плащане възникват заедно с прогреса на производителността и се пораждат от него, когато текущата предприемчивост вече е успяла да се материализира в определени резултати. Който може да дава на чужди лица нареждания за извършване на платежи, при това пряко започвайки с такова нареждане, той е длъжен да се намира в отношение на довереник на тези лица. Тук няма нужда да се търси опора в бъдещата производителност или предприемчивост, защото този, който издава нареждания за плащане, вече се разпорежда с резултатите на своята текуща производителност и предприемчивост. Ако на него му е нужно доверие, то е само към този факт, че действително предприемчивостта вече се е въплътила в определени резултати и не може да се дават нареждания, ако не беше този факт.
Преходна степен от обещанието за плащане към нареждането за плащане са онези обещания за плащане, които са обезпечени с поръчителство или веществен залог.
Всяко поръчителство представлява едно или няколко запасни обещания за плащане, приготвени предварително за случай, че първото и главно послужило като основание за възникване на дълговите отношения е останало без изпълнение. Главната особеност на поръчителството се заключава в това, че то се свързва с онези кредитни отношения, към които принадлежи обезпеченият кредит. Силата на едно обещание за плащане се увеличава тогава, когато към него се присъединяват едно или няколко други обещания за платеж, от които поне едно ще бъде изпълнено.
Поръчителството следователно е способ да се укрепят дълговете на бъдещата производителна предприемчивост.
По-нататъшна крачка в движението от обещание за плащане към нареждане за плащане прави това обещание за плащане, което е обезпечено с веществен залог, или по-точно с налични ценности. Всяка предприемаческа дейност, ползваща се от кредита и поемаща задължения, разчита на своята бъдеща производителност. Ползвайки се от кредита, тя има за цел преди всичко да антиципира бъдещи постъпления, приходи или доходи. Но тя укрепва своите задължения, като обръща внимание и на източниците, от които могат да постъпят тези приходи, постъпления и доходи, покрай нейните собствени производителни качества.
Ако тези качества не изпълнят възложените им надежди, тогава ценностите, представени като обезпечение, стават гаранция за изпълнение на поетите задължения. Тук обезпеченията се представят като вече готови плодове на миналата предприемчивост. Те се намират на разположение на лицата, ползващи се от кредита, и само посредством кредита могат да бъдат приведени в каквото и да е движение. По този начин задълженията, обезпечени с готови ценности, приемат върху себе си и бъдещата, и миналата предприемчивост. Двете заедно се съединяват за поддържането на тези задължения.
Тук едва ли е трудно да се забележи, че подобно съединение на бъдеща и минала предприемчивост е налице в случаите, когато предприемчивостта е започнала своите действия или само наполовина е успяла да прояви своята производителност. Дотогава, докато предприемчивостта не е реализирала окончателно своите резултати и не е погасила всички свои задължения, на нея във всички случаи и е нужен кредит. Но тя може да се нуждае от кредит и поради отдалечеността й от заключителния момент на нейната дейност. Тя може да се нуждае от кредит още и дотогава, докато не е започнала своята дейност. Това е първата и нисша степен на развитие.
Втората, преходна степен е налице тогава, когато предприемчивостта вече не само е успяла да прояви своята производителност, но на нейно разположение се намират и ценностите, около които се съсредоточава дейността й. Когато произвежданите ценности се намират все още в ръцете на предприемача, те само наполовина са свършили своята работа. Една ценност - както е известно - е нужна на предприемача не затова, че да бъде тя съхранена.
Предприемчивостта проявява своята производителност още и в това, че тя намира пласмент и при това най-добър за ценностите, намиращи се на нейно разположение. И тъкмо в този момент за предприемчивостта възниква потребност от кредит, защото на нея, от една страна, й е нужно да изчака пласмента на създадените ценности, а от друга, са нужни средства за осигуряване на непрекъсната производителност. И тогава тя ползва заеми срещу веществен залог.
С развитието и усложняването на икономическите отношения редица задължения могат да се погасят взаимно. При това не е нужно представителите на предприемчивостта да теоретизират за оказваните от взаимната задлъжнялост услуги. Достатъчно е дори и най-грубият емпиричен опит да ги убеди, че на тях им е по-изгодно да продават, без да притесняват купувачите с изискването за налични плащания и когато те се удовлетворяват с приемането на чекове, полици или други подобни документи. Но когато веднъж представителите на предприемчивостта се съгласят да приемат дългови документи при самия пласмент, те, разбира се, правят това, за да могат незабавно при възникването на нужда да получат плащане по издадените дългови документи.
Очевидно е, че ако в този случай се оказва кредит, то последният се наблюдава на трета степен на своето развитие, при това значително по-висока, отколкото предходните две. Защото той предполага такова благосъстояние, при наличието на което длъжникът притежава средствата за погасяване на своето задължение още в момента, когато се ползва от кредита. Целта на длъжника тук се заключава не в това, да се използват чужди капитали, а в това, да се възползва най-добре от своя собствен капитал и посредством кредита да го направи способен да погасява задължения, заобикаляйки необходимостта от налични плащания.
В практиката твърде често се прави оценка на обезпечеността на кредитите, като се изхожда от това, подкрепени ли са те с поръчителство или пък с веществен залог.
Под влиянието на банковата организация кредитът започва все по-отчетливо да изяснява степента на своята обезпеченост на трите равнища на своето развитие, от които на първото той с нищо не е покрит, на второто той само наполовина или проблематично е покрит с поръчителство или залог, а на третото равнище е съвършено покрит.
В обещанието за плащане кредитът не е покрит с нищо; в обещанието за плащане с поръчителство или залог кредитът е покрит проблематично; в нареждането за плащане кредитът е вече съвършено покрит.
Такова е вътрешното значение на двете основни форми на кредита и на трета - преходната, водеща от първата от тях към втората. От всичко, казано дотук, става ясно, че формите на кредита далеч не са случайни. На всяка една от тях съответстват външни икономически основания, от които той израства. Но всяка форма на кредита, макар тя да има своето осезателно основание, представлява само външно очертание, проекция или страна на нещата. Поради това тяхното (на формите на кредита) съдържание е невъзможно без тях, така както и те самите са невъзможни без своето съдържание.
Понякога те (формите на кредита) могат да се срещнат без съответното им съдържание и в подобни случаи не без основание може да се считат за фалшифицирани или пък приспособени изкуствено към такива отношения, които вътрешно съвсем не им съответстват. Изкуствено приспособената форма на кредита може да се срещне в частност при злоупотребите с нарежданията за плащане.
Обикновено всички нареждания за плащане представляват покрит кредит. И това е много естествено, защото даващият нареждането за плащане представлява онази икономическа единица, която вече се е погрижила за погасяване на своето задължение още в момента, когато то е поето, или още до този момент. Разбира се, за една икономическа единица е значително по-изгодно да бъде в подобно положение, отколкото в случаите, когато на нея още й предстоят действия и грижи, за да се намери път и източник за погасяване на ползвания кредит.
В първия случай е значително по-лесно да се получи кредит, отколкото във втория. И тъкмо поради това, че на формата нареждане за плащане съответстват факти, повече присъщи на кредита, от нея понякога се ползват и в такива случаи, когато тези факти съвсем ги няма.
Когато например едно частно лице нарежда на друго частно лице да осъществи плащане в полза на трето лице посредством менителница, макар второто лице нищо да не е получило от първото предварително за изпълнение на нареждането: т.е. макар кредитът, оказван при това от първото лице на второто и третото лице, съвсем да е непокрит - ето в този случай, както е известно, е налице фалшива, бронзова или куха полица.
Или пък втори пример, когато една фирма дава на своята банка нареждане да извърши плащане за нейна сметка, отправяйки в банката чек, макар предварително да знае, че не са внесени парични наличности и по сметката няма авоар.
Или трети пример, когато правителството нарежда на монетния двор или задейства пресата за печатане на пари, в резултат на което държавните разходи се финансират не с редовни бюджетни приходи, а с така наречения инфлационен данък (2). Очевидно е, че в подобни случаи във формата на кредита се намесва фалшът.
Дори нещо повече. Може да се каже, че формата на кредита се фалшифицира. Но той (кредитът) в своята цялост от това съвсем не става фалшив. Защото една бронзова полица или чек, или дори банкнота може да бъде фалшиво нареждане за платеж, но това нареждане може да има своите основания в една наистина солидна и много производителна предприемчивост, която само още не е успяла да реализира своите резултати. Разбира се, че представителят на подобна предприемчивост дава достатъчно основания да се счита, че той е некоректен и до известна степен въвежда в измама, представяйки за покрит един кредит, който изобщо не е такъв. Да се организира защита срещу подобна измама, съвсем не е невъзможно. Но същественото тук е, че става дума за измама, насочена към реализирането на цели, които могат да се постигнат и без нея.
(1) Относно разпореждането с бюджетни кредити вж. Стоянов, В.: Теория на финансите. Публични финанси. С., "Галик". 1996 , стр. 470-471.
(2) Относно инфлационния данък вж. Иванов, К.: Финансовата дестабилизация и възможностите за излизане от нея. Сп. "Финанси на фирмата", 1996, N 8, стр. 11-12.
