Падат шенгенските визи за българите?
Очаква се заседанието на министрите на вътрешните работи и правосъдието от страните - членки на ЕС, да вземат на заседанието си в Ница на 1 декември принципно решение за изваждането на България от негативния визов списък, прогнозира външният министър Надежда Михайлова. Тя определи като реалистични очакванията на България да отпадне от негативния визов списък, като посочи два възможни варианта на разглежданата днес точка 12 от заседанието на евроминистрите. Единият - незабавно и безусловно отпадане на визовия режим за българите, и вторият - България и Румъния да не бъдат разглеждани в пакет. Агенция Ройтерс информира вчера, че между София и Букурещ има голяма разлика в подобряване мерките по граничния контрол. Ройтерс прогнозира, че България е с много по-големи шансове на заседанието в Ница да бъде извадена от негативния визов списък. Британският външен министър Робин Кук заяви, че процесът на разширяване на ЕС трябва да напредва, защото е важно да бъде осигурено членството на страните от Централна и Източна Европа, за да бъдат гарантирани тяхната стабилност и свободата им.
Дойде Визовден за българите - днес в Ница евроминистрите ще трябва да решат дали ще падне 5-годишната унизителна шенгенска бариера за страната ни. Естествено е, че поради ранното приключване на броя, ние няма да можем да съобщим добрата или лошата новина като реален факт. Все пак всички индикации, които дойдоха през вчерашния ден за форума във френския град, подсказваха, че България ще бъде извадена от негативния визов списък. Въпреки умерения оптимизъм - въпросителната все пак остава. Дано темата Шенген бъде забравена от сънародниците ни през новото хилядолетие. Защото всичко, което бе направено през последните 4 години от управлението на мнозинството, бе насочено към приоритет № 1 за страната - присъединяването ни към ЕС и НАТО. Конкретно - бяха извършени промени в законодателството, въведени бяха нови документи за самоличност, затегнат бе граничният контрол, бе овладян имиграционният поток през страната ни към Евросъюза, а спецслужбите поведоха истинска битка с организираната престъпност и контрабандния трафик на наркотици, оръжие и хора. През последния месец управляващите положиха неимоверни усилия да убедят Запада, че България не е рисков фактор за Европа. Сега очакваме награда за положените усилия, което ще бъде позитивният сигнал, че не само ние се стремим към Европа, но и че тя ни очаква.
Посланикът на Република Франция Негово превъзходителство посланик Доминик Шасар връчи техническата документация на две подвижни рампи за товарно-разтоварни работи на военна техника на Втори транспортен полк - Варна.
Корпусният учебен център "Ново село" край сливенското село Мокрен отново стана притегателен център за висши военни и журналисти. В присъствието на заместник-министъра на отбраната Йордан Йорданов и заместник-началника на ГЩ на БА генерал-лейтенант Николай Колев посланик Доминик Шасар връчи техническата документация на дарението на полковник Пейчев - командир на Втори транспортен полк - Варна. ВИП-денят започна с брифинг на командира на френския контингент подполковник Ерманю. Той сподели, че условията на полигона са изключително добри и дават възможност за всестранна подготовка на подразделенията. 500 души, 180 коли и друга техника включва втората група на френския контингент. Чистосърдечно, по приятелски подполковник Ерманю не пропусна да посочи приноса на началника на КУЦ "Ново село" подп. Тодор Милушев, който не щади нито личното, нито служебното си време за решаването на всички задачи по пребиваването на френските подразделения.
Последва една изненада. "Дарените" под ръководството на старшина Совал извършиха монтажа на подвижните рампи. Там, където думите не достигаха, приятелското рамо помогна на нашите момчета да сглобят конструкцията за 20 минути.
Заместник-министърът на отбраната Йорданов и заместник-началникът на ГЩ на БА генерал-лейтенант Колев благодариха за дарението, което според тях е още една крачка в изпълнението на целите за постигане на оперативната и техническа съвместимост с армиите - членки на НАТО.
Денят завърши с празнична среща на чаша вино в офицерската столова на френския контингент.
Подполковник Румен Бъчваров
Бойният самолет F/A-18 "Хорнет" (Стършел) е основният палубен щурмови самолет на ВМС на САЩ. Той може да изпълнява широк спектър от задачи - борба с авиацията на противника, охрана на периметър, разузнаване, подкрепа от въздуха и удари по земни цели денем и нощем. F/A-18 заменя остарелите палубни самолети: изтребителя F-4 "Фантом", лекия щурмовик А-7 "Корсар" и А-6 "Интрудър".
Първият полет на F/A-18 се състои през 1978 г., а приемането му на въоръжение във ВМС става през 1983 г. Тези самолети са известни с многократно по-голям безавариен нальот (повече от три пъти) от предшествениците си, в същото време поддръжката им е наполовина по-евтина.
Първоначално самолетът се произвежда в две модификации - F/A-18А с екипаж от един човек и F/A-18В с екипаж двама души. От тази серия са произведени 400 машини, част от които получават бойното си кръщение през 1986 г., когато базирана на самолетоносача "Корал сий" ескадрила участва в атаката на средствата за противовъздушна отбрана на гр. Бенгази (Либия), изстрелвайки антирадарни ракети HARM.
Модификациите А и В са усъвършенствани и през септември 1987 г. се появяват съответно F/A-18C и F/A-18D. Новите самолети са въоръжени с усъвършенстваната ракета за въздушен бой AMRAAM (с обсег 90 км) и ракетата "въздух-земя" "Мейвърик" с инфрачервено самонасочване. Две години по-късно всички самолети от модификациите C/D са оборудвани с компоненти и инфрачервени сензори, даващи възможност за водене на нощни бойни действия. Новото електронно оборудване включва нашлемно целеуказване, дигитално картографиране на терена и многоцелеви цветен дисплей. Самолетът вече има общо 9 точки за окачване на ракети и авиобомби (първото поколение модификации имат 6), като масата на бойния товар достига до 6800 кг.
През годините F/A-18 претърпява множество усъвършенствания и подмяна на радиоелектронното оборудване. Вследствие на това масата на празния самолет постепенно нараства. В началото на 90-те години става ясно, че увеличената полетна маса е причина за намаляване на максималната скорост и маневреността, също така и намалява бойният радиус, а се увеличава разходът на гориво.
Фирмата "Боинг" преработва основно самолета и създава F/A-18 E/F "Супер Хорнет". Тези две модификации по същество са нови самолети. Те са с 1.3 м по-дълги, с 25 % по-голяма разпереност и могат да носят с 33 % повече гориво.
Първият полет на новия изтребител се състои на 29 ноември 1995 г. Първите 12 самолета са приети на въоръжение през декември 1998 г. През 2000 г. ВМС поръчват още 222 изтребителя, а общият им брой ще достигне 545 машини.
F/A-18 E/F "Супер Хорнет" има още два възела за окачване на оръжия, бойният му радиус е увеличен с 41 %, а бойният товар нараства до 8032 кг (с 1200 кг повече). Може да носи целия арсенал от управлями ракети "въздух-въздух" и "въздух-земя", както и управляеми и свободно падащи авиобомби. Има възможност да носи и ядрено оръжие.
Силовата установка на "Супер Хорнет" се състои от два турбореактивни двигателя F414-GE-400 на фирмата "Дженерал Електрик". Максималната им тяга е по 9900 кг (с 30 % повече от базовия модел).
Пламен Василев
През месец ноември 2000 г. социологическият екип на ИА "Военни клубове и информация" проведе изследване на общественото мнение на военнослужещите от Българската армия. Чрез групова анонимна анкета са изследвани 1259 души - 769 офицери и сержанти и 490 наборни военнослужещи. Резултатите са представителни за личния състав на армията, при максимален размер на грешката D= + 2,5%.
Оценявайки състоянието в различните сфери на войсковия живот в поделенията през последната година, около половината от офицерите и сержантите изразяват становището, че през този период при тях не се наблюдават съществени изменения. Това мнение е изразено най-ясно по отношение състоянието на бойната готовност.
Известни положителни тенденции се наблюдават в състоянието на професионалната подготовка на военнослужещите, в организацията и носенето на караулната служба и в дисциплината на личния състав. В тези области делът на заявилите положително развитие е с 6 до 12 процента по-висок от посочващите, че промените се извършват в негативна посока.
Според командния състав на армията през последната година са се влошили условията за работа в поделенията, социалната и кадровата политика. Най-тежко обаче е положението с въоръжението и техниката, по отношение на които всеки втори кадрови военнослужещ изразява мнение, че е налице влошаване. По-критични по отношение цялостния живот във войските са старшите офицери, чиито отрицателни оценки превишават тези на младшите офицери и сержантите с около 15-20 пункта.
Оценката на военнослужещите за състоянието на войсковия живот се определя в значителна степен от
Освен от състоянието на живота в поделенията анкетираните лица изразяват безпокойство и от редица други проблеми, имащи отношение към развитието на страната и армията. В това отношение като най-тревожни за командния състав се очертават състоянието на икономиката (според 59,6% от изследваните офицери и сержанти -графика 1), социалният статус на военнослужещите (за 55,9%) и състоянието на армията (за 55,5%) . Сред войниците най-голямо безпокойство предизвикват безработицата в страната и обедняването на гражданите (при 71,8% от тях), състоянието на икономиката (44,7%) и състоянието на престъпността и корупцията (44,1%). Тези данни са показателни, че към настоящия момент личният състав на армията се вълнува, на първо място, от проблемите от социално-битов и професионален характер и едва след това, от всички останали.
След събитията в Югославия България вече е заобиколена от страни, които са интегрирани, или се стремят към интегриране в европейските и евроатлантическите структури. Фактът, че за 37,0% от офицерите и сержантите
Очакванията на военнослужещите от приемането на страната ни в НАТО са свързани предимно с позитивни промени в националната сигурност, професионализацията и превъоръжаването на армията. Те се споделят от преобладаващата част от личния състав. Две трети от кадровите военнослужещи изразяват надежда, че заплащането и социалните им придобивки ще бъдат приведени в съответствие с тези на колегите им от страните - членки на съюза. Регистрираната ситуация е показателна за прагматичните нагласи на командния състав и произтичащите очаквания за непосредствено подобряване на социо-професионалните условия за реализация в армията. От тази гледна точка произтича и логичното обяснение защо свързаните с вътрешното и международното положение на страната прогнози (относно укрепване мира на Балканите, подобряване условията за чуждите инвестиции и засилване на геополитическите й позиции), са поставени на по-заден план.
На анкетираните офицери и сержанти бе предоставена възможността да посочат факторите, които създават най-големи трудности за членството на страната в Северноатлантическия пакт. Преобладаващата част от тях са на мнение, че това е състоянието на икономиката и произтичащите от това възможности за финансово и материално осигуряване на армията, за закупуване на ново въоръжение и техника и за решаване социалните проблеми на военнослужещите.
Необходимо е да се отбележи доброто самочувствие на командния състав по отношение професионалната си подготовка в сравнение с колегите им от страните - членки на НАТО. Едва 17,8% са на мнение, че състоянието на професионалната им подготовка би представлявало проблем за присъединяването ни към съюза. В същото време 50-55% смятат, че по отношение на военноспециалната и физическата си подготовка, управленски умения и обща култура не им отстъпват или ги превъзхождат.
Характерно за отношението на командния състав към институциите в страната
Необходимо е да се подчертае промяната в отношението на офицерите и сержантите към армейската институция през последната година в положителен аспект. Докато през ноември 1999 г. неодобрението към нея е превишавало одобрението с 5,9%, през ноември 2000 г. одобрението вече е по-високо от неодобрението с 37,2%.
Подобна кардинална промяна в нагласите на командния състав се наблюдава и по отношение на армейските управленски звена. През ноември 1999 г. одобрението за ръководството на МО е едва 19,3%, а неодобрението - 62,8% (графика 2). Към настоящия момент одобрението се е повишило до 43,3%, а неодобрението се е понижило до 40,4%. Спрямо ръководството на Генералния щаб одобрението се е увеличило от 40,5% на 56,8%, а неодобрението е намаляло от 40,6% на 25,7%. Трябва да се отбележи, че в оценките на различните категории кадрови военнослужещи не съществуват статистически значими различия, което е индикатор за съществуването на хомогенност в отношението им към висшите армейски структури.
Регистрираната ситуация може да бъде обяснена с извършените дейности от ръководните екипи на МО и ГЩ през последната година по осъществяването на реформата в Българската армия. Освен това, към настоящия момент съществува по-голяма яснота относно близката социо-професионална перспектива на офицерите и сержантите, за разлика от същия период на миналата година, когато в публичното пространство битуваха различни слухове относно развитието, заплащането и социалните им придобивки.
При значителна част (40,4%) от войнишкия състав все още няма изградена позиция. Положително отношение се наблюдава при малко повече от една четвърт, а отрицателно - при една десета.
Очакванията на кадровите военнослужещи за развитието на двустранните ни отношения с Република Югославия са предимно позитивни. При войнишкия състав с най-висок дял отново са въздържащите се от оценка.
Резултатите от проведеното изследване на общественото мнение показват, че по-голямата част от военнослужещите имат изградени позитивни нагласи относно осъществяваните промени и посрещат с разбиране трудностите, произтичащи от общата ситуация в страната. Сред кадровия състав обаче съществува тревога от състоянието на войсковия живот в поделенията и загриженост за развитието на армията.
Петър Стоименов, доктор по социология,
В общественото пространство се настани трайно поредният скандал, свързан с неправомерно използване на специалните разузнавателни средства от МВР за подсслушване на магистрати и политици. Този път сигнал за атака даде началникът на отдел "Общ надзор" във Върховната административна прокуратура генерал Николай Чирипов. По познатата напоследък практика обвинението не беше отправено на служебно съвещание или оформено като официален документ, а отново бе използвана една медия за разпространение на компромата срещу МВР. Това се случва във времето, в което летният "бръмбаргейт" с подслушвателната апаратура, монтирана в апаратамента на главния прокурор Никола Филчев, все още отеква в съзнанието на обществото. Сега пък на бял свят излязоха отново имената на политиците Ахмед Доган, Осман Октай, на шефа на Специализираната следствена служба Бойко Рашков и на главния редактор на вестник "Труд" Тошо Тошев.
Посоченият в списъка на Чирипов Тошев пръв публикува новината интервю с магистрата, че и той е сред подслушваните. Този факт е твърде смущаващ, като се има предвид, че през последните месеци Тошев е в истинска война с управляващите. Председателят на парламента Йордан Соколов изказа съмнения преди време, че шефът на вестника е бил агент на Държавна сигурност. Така бе сложено начало на войната на "Труд" срещу мнозинството. В интервюто, дадено за вестника, зад цитираните от Чирипов имена няма нищо. Както каза вътрешният министър Емануил Йорданов, вярна е само снимката на "героя на деня". Съмнение в истинността на казаното от Чирипов изрази и президентът Петър Стоянов след среща с магистрата. Държавният глава заяви, че е останал с убеждението, че Чирипов не разполага със сериозни доказателства, че магистратите и политиците са били подслушвани. Прокурорът не желае да представя доказателства за твърденията си пред обществото. Отказва да ги огласи и пред държавния глава, който е и върховен главнокомандващ и оглавява Консултативния съвет по национална сигурност. Генерал Чирипов държи в дълбока тайна дори и пред него фактите. Това вече буди съмнение за достоверността на хвърлените в пространството потърпевши от "бръмбарите" имена.
Вместо доказателства магистратът с генералско звание се опита да хвърля нови сензации - през уикенда била обрана служебната му каса в съдебната палата. В понеделник в Съдебната палата работата почти бе блокирана от органите на полицията, които трябваше да разследват къде са отишли задигнатите документи на Чирипов. Цялата Върховна касационна прокуратура бе изправена на нокти, защото полицаите разпитваха магистратите кой къде и кога за последно е бил в кабинета на обрания им колега.
Обир в кабинета на Чирипов няма, най-вероятно той се е самообрал, заяви по повод новите разкрития на генерала вътрешният министър Емануил Йорданов, който дойде на място за среща с главния прокурор Никола Филчев.
След толкова изписани и изговорени догадки и предположения подслушвани ли са или не магистрати и политици, редно е да си зададем въпроса каква е работата на прокурора. Доколкото се разбра, Чирипов говори за "бръмбарите", тъй като той е един от проверяващите случая в дома на главния прокурор. Проверката обаче зацикли и резултатите от нея ще научим най-рано в средата на следващото хилядолетие. Затова пък докато трае, тя можем да сме сигурни, че ще бъдем свидетели на още послушвани имена. От изказаното по страниците на вестника не става ясно дали магистратът припомня стари случки с Бойко Рашков, когато той бе подслушван заради връзката му с един от обвиняемите по делото за убийството на Луканов или неправомерно поставените "бръмбари" при него са чисто нови. Кога се е състояла случката в правния мир? Нови ли са разкритията за Доган или датират от времето на "Оня списък", когато името на политика бе забъркано в странен скандал и предателство на имената на резидентите ни за чуждо посолство?
Дали пък напоследък работата на прокурорите не се е видоизменила в оперативно-издирвателна, пита се обикновеният човек, като чете писанията на Чирипов. Всъщност да припомним:
Генерал Славчо Босилков, главен секретар на МВР:
Николай Чирипов е една от най-оспорваните фигури в Съдебната палата. Едни го обичат и хвалят като голям професионалист, други тотално отричат дългогодишната му магистратска практика. Мненията за него се поляризират през 1996 г., когато в качеството си на председател на Военната колегия на Върховния съд произнесе оправдателна присъда по дело № 1 срещу Тодор Живков. Тогава състав от 25 съдии реши, че Живков е бил държавен глава и така той и Милко Балев бяха оправдани. Бившият Първи не можа да отговаря за престъпленията, които е вършил като длъжностно лице. Тогавашният главен прокурор Иван Татарчев заяви че оправданието е "бисер" в съдебната практика, но Чирипов контрира, че си харесва присъдата. От тогава датира и борбата му с магистрата Румен Янков, който оглавяваше ВКС. Янков заявяваше многократно, че важни дела застояват по вина на Чирипов. Той подкрепяше твърденията си с конкретни дела - "Атия", "Албанската сделка, както и всички срещу бивши политици. Чирипов отвръщаше, че бавенето е по вина на парламента, който не определя съдебни заседатели.
Името на магистрата бе странно забъркано в далавери с военни имоти. Чирипов, който по право в качеството си на шеф на военната колегия на Върховния съд влизаше във Висшия съдебен съвет, отказа да посещава заседанията.
Името на о.з. генерала излезе на светло и при приемане на новия закон за съдебната власт, според който бе премахната Военната колегия на Върховния касационен съд. Тогава от съдия той се преквалифицира в прокурор.
Настоящият шеф на отдел "Общ надзор"във Върховната касационна прокуратура всъщност е упражнявал по-дълго професията съдия. Той пожела да огласи ВКС, но мястото бе заето от Иван Григоров. Колегата му бе избран с пълно мнозинство от Висшия съдебен съвет.
28 юли
БТА съобщи, че в дома на главния прокурор Никола Филчев са открити подслушвателни устройства. В апартамента на пенсионирания служител на СОТИ Пламен Арсов, който е в същия блок, е намерена базова станция, която е връзката между "бръмбарите" на Филчев и централата на СОТИ.
29 юли
Премиерът Иван Костов разпореди на министрите на вътрешните работи, на отбраната и правосъдието да проучат случая и лично да му докладват.
14 август
Правителството излиза с решение да освободи от длъжност генерал Божидар Попов и да назначи на мястото му генерал Славчо Босилков. Същия ден съвместна пресконференция дадоха Иван Костов и министрите Бойко Ноев, Емануил Йорданов и Теодосий Спасов. Министър Йорданов заявява категорично, че "бръмбарите" в дома на Филчев не са действали.
13 септември
Висшият съдебен съвет се обявява за промени в закона за използването на спецразузнавателните средства, за да се създаде ефективен контрол върху тях.
3 ноември
Колата на прокурора Трендафил Трайков, който наблюдава делото за бръмбарите, е запалена.
25 ноември
Прокурорът Николай Чирипов, който също е ангажиран по делото, съобщава в интервю за вестник "Труд", че политици и магистрати са подслушвани.
27 ноември
Президентът Петър Стоянов приема последователно министъра на вътрешните работи Емануил Йорданов, главния прокурор Никола Филчев и Николай Чирипов. Държавният глава настоява да се стигне колкото може по-бързо до истината с подслушването, за което говори магистратът.
29 ноември
Премиерът Иван Костов посети ВСС. В безпрецедантната среща не е дискутирана темата "бръмбаргейт".
Фани Чоджумова
- В съответствие с План 2004, който определя реформата в армията, и здравната реформа, която върви в национален мащаб, Военномедицинска академия също трябваше да се съобрази и да направи съответните реформи. Те се отнасят на този етап повече до личния състав на болницата, до неговата натовареност и възможност да изпълнява служебните си задължения при високо професионално ниво.
Искам да подчертая, че след първия етап на преструктуриране във Военномедицинска академия, в който според структурната реформа трябваше да напуснат 1000 човека, болницата не е загубила нито един от добрите си специалисти или средни медицински кадри.
- Новото във Военномедицинска академия е Центърът за военномедицинска експертиза и авиационна медицина. Този център фактически е преструктуриран на Централната военномедицинска комисия, която сега вече има филиал и във Варна. Целта при създаването й беше специалисти да определят годността за военна служба както на кадровите военнослужещи, така и на наборните.
Необходимо е да бъдем изключително прецизни в преценката си за годността за военна служба, тъй като вървим към изграждането на професионална армия. Говорим, че искаме да имаме мобилна, добре въоръжена, добре екипирана армия, но човекът продължава и ще продължава да играе основна роля в тази армия. Това означава, че той трябва да бъде абсолютно здрав и напълно годен да понася всички натоварвания, които са необходими за един съвременен войник. Така подборът става основен критерий при определянето на хората, които ще могат да служат в армията и за това къде те ще могат да служат.
При нас единствено в България се дава и специалност "Авиационна медицина". При добра колаборация и асоцииране към този център на кардиолози, невролози, неврохирурзи, ние ще можем да подготвяме качествено такива уникални специалисти, а те ще имат своето място и след като напуснат армията.
- Имаше известно неразбиране кой трябва да финансира тази дейност, но според действащото законодателство общините са тези, които трябва да осигурят средствата. Прегледите в комисиите за първоначален медицински преглед са извънболнична помощ и тя се поема от Здравноосигурителната каса. Гражданството не пожела да даде на армията възможността да поеме изцяло тази дейност, така че ние ще извършваме задълженията си по Закона за отбраната и Въоръжените сили, а други трябва да осигуряват материалните средства.
В Центъра за военномедицинска експертиза ще отиват около 20-30% от набора, които ще трябва да се уточнят по отношение на годността им за военна служба. За едни ще трябва да се вземе решение дали са годни или негодни за военна служба. Други, които имат някакво заболяване, които трябва да лекуваме и за които има отпуснати средства в бюджета на Министерството на отбраната - след проведеното при нас лечение ще могат да влезнат в редовете на армията. И трети, за които ще са необходими допълнителни специализирани изследвания /които ще се правят във Военномедицинска академия съвместно с Центъра по военномедицинска експертиза/, а след това и за тях ще се взема съответното решение.
- Структура от национално значение е и Военномедицинският отряд за бързо реагиране, който е сформиран на база Военномедицинска академия.
- Отрядът нееднократно доказа своето място в армията и в живота на гражданското общество, изпълнявайки национални задачи. Той вече има оформен щат, а изгради свои структури и в градовете Пловдив и Варна. Министър Александър Праматарски посети неотдавна Военномедицинска академия, на място се запозна с възможностите на отряда и се убеди, че не само армията, но и страната ни има нужда от него.
На този етап и в тази структура Военномедицинският отряд за бързо реагиране доказа, че може да изпълнява и държавни задачи - така, както беше по време на хуманитарната мисия в Радуша, както беше и след земетресението в Турция. Много сме близо в неговата организация и до сходните структури на НАТО. Единственото, в което има известно изоставане, е оборудването на отряда. Засега се справяме и с този проблем, но го правим за сметка на нашите интензивни клиники и отделения.
- По време на международни учения много висока оценка получиха и нашите авиомедицински екипи.
- Наши авиомедицински екипи участваха съвместно с Военновъздушните сили в международни учения в Полша и Румъния, а догодина ще участват тук, в България. Това е дейност, която е подчинена предимно на армията, но чрез армията - за България. Имаме отделение за авиомедицинска евакуация към реанимацията, а такова отделение има и към отряда за бързо реагиране. Нещо повече - подготвени авиомедицински екипи имаме в Пловдив и във Варна и сме готови по всяко време да реагираме мигновено.
В периодите, когато няма кризисни ситуации, в спешната помощ на ВМА работят и всички, които са на щат към Военномедицинския отряд за бързо реагиране. Това е едно добро място за поддържане на професионалната форма и натренираността на нашите екипи, които са готови по всяко време на денонощието за десет минути да напуснат болницата със съответната екипировка, медикаменти, медицински инструменти и апаратура и всичко онова, което е необходимо да се окаже първа помощ на място при бедствия и аварии.
- Предстои акредитация и това за нас е много важен момент. Доцент Андреев като заместник-началник на ВМА по научната и учебната дейност преди седмица събра всички началници на военните болници в страната и на санаториумите, за да бъдат запознати от първоизточника с тези, които ще провеждат акредитацията в национален мащаб. Изисква се повече труд и упоритост, за да може акредитацията да бъде проведена навреме. Краен срок няма, но колкото по-бързо стане, толкова по-добре. Условията, които сега предоставя Военномедицинска академия, са най-добрите, отлично сме оборудвани в областта на диагностиката, ще се борим и мисля, че ще получим максимума от три звезди при нашата акредитация!
- Не искам да се спекулира с името на академията. Военномедицинска академия никога не е била и няма да бъде далече от военните. Доказали сме го през всичките тези години. Ще припомня отново мисията в Радуша, където участвахме редом с тиловата служба в армията и показахме отлична колаборация с военнослужещите, които организираха логистичната осигуровка на лагера. Ние бяхме част от тях, така, както трябва да бъдем и в бъдеще.
Линейките ни пътуват във всички краища на България. Досега на никого не сме отказали помощ и няма да откажем, но трябва да се знае, че в България има закони - за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за отбраната и въоръжените сили. Ако някой някога от Военномедицинска академия е нарушил тези закони, нека да си понесе отговорностите. Но ние винаги сме се съобразявали със законите.
Нека също да е ясно на военнослужещите и на техните семейства, че те имат възможността да ползват това, което остава като болнична структура във военномедицинската служба - така, както са го ползвали и досега. Но според изискванията на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване те трябва да минат по друг ред, защото за тях се плаща от друго място. Болничната помощ засега е безплатна за всички и докато влезе в национален мащаб реформата в болничната помощ, ние ще продължим да изпълняваме тези си задължения и спрямо кадровите военнослужещи, и спрямо членовете на техните семейства, и спрямо запасните.
Извънболничната помощ към този момент е само едно спомагателно звено. Във военните болници освободените при реформата лекари станаха семейни и работят в специализирана практика. Ако военнослужещите се насочат към тях, те много по-бързо и лесно ще дойдат после при нас, ако имат нужда от болнична помощ. Сега всички са здравно осигурени, парите им са в Здравноосигурителната каса и тя ще плати на техните лекари.
- Нека накрая отново припомним факта, че днес Военномедицинска академия навършва 109 години!
- За тази годишнина тържествено ще бъде връчено бойното знаме на Военномедицинска академия. Това е още едно доказателство, че Военномедицинска академия ще я има и занапред. Надявам се дори, че в един още по-добър ден това знаме ще стане символ на цялата медицинска служба на армията.
На 9 ноември 1891 г. със Заповед на военния министър, считано от 1 декември 1891 година, се създава Софийска обща гарнизонна болница. За първи началник на болницата е назначен д-р Георги Золотович, дотогавашен лекар на Военното училище.
С Указ 111 от 28 декември 1892 г. в Българската войска се формират дивизионни болници. Съгласно него Софийската обща гарнизонна болница се преименува в Първа софийска дивизионна болница със 100 войнишки и 10 офицерски легла, разпределени в две отделения - вътрешно и хирургично. По време на Балканската война 1912-1913 г. в състава на Първа софийска дивизионна болница са зачислени общо 18 лекари, 8 студенти медици и 57 самарянки, които са лекували 1614 ранени и 3126 болни.
Възстановяването на Общоармейската военна болница като самостоятелно военно лечебно заведение става на 25 август 1924 г. Шест години по-късно за нуждите на санитарната служба на войската към нея се открива школа за подготовка на санитарни подофицери, а от 1938 г. военното здравно заведение се преименува в Общовойскова болница.
На 12 август 1960 г. на базата на десетилетните традиции и доказания авторитет с Постановление на Министерския съвет е създаден Висшият военномедицински институт. През 1989 г. пък към Министерството на народната отбрана е създадена Военномедицинска академия като единен лечебен и учебно-научен комплекс със задача да развива военномедицинската наука и да провежда обучение, специализация и усъвършенстване на военномедицинските кадри.
Райна Ангелова
Кардинална позитивна промяна в нагласите на командния състав към ръководствата на МО и ГЩ се наблюдава в изследване на военни социолози, проведено през месец ноември. Сухата статистика сочи, че армията вече е преодоляла Рубикона на доверието си към извършваната реформа от ръководствата на МО и ГЩ - през ноември 1999 г. хората с пагони са одобрявали 19,3 на сто от действията на ръководството на МО, а над 62 на сто не са били съгласни с водената политика на цивилното военно ръководство. Само година по-късно военните вдигат одобрението си за ръководството на МО над два пъти - 43,3 на сто дават положителна оценка за действията на министър Ноев и екипа му, а недоверието към тях е спаднало до 40 на сто. Приблизителна е картинката и в оценката към военното ръководство на армията - през ноември 1999 г. нагласата към генералитета е била почти на кантар - 40,5 на сто са одобрявали политиката на ГЩ, а 40,6 на сто - не са били съгласни с нея. Сега одобрението към генерал Михов и военното ръководство на армията е нараснало на 56 на сто, а неодобрението е намаляло до 27 на сто от анкетираните. Какво се случи за тази година и защо хората с пагони гледат с позитивна нагласа към МО и ГЩ? Отговорът на този въпрос е комплексен, но със сигурност може да се направи изводът, че военните вече повярваха в необходимостта от извършваната реформа и най-вече в екипа, който я осъществява. Защото от началото на годината и министър Ноев, и генерал Михов обиколиха гарнизоните и говориха очи в очи с хората, които всъщност са двигателят на структурните промени в армията. Много книжни постулати за реформата вече се превърнаха в практически действия, а мъглата и слуховете, с които бяха обвити много от социалните и професионалните проблеми на военните през миналата година - днес имат ясни и конкретни измерения или решения. Реформата в армията най-сетне навлезе в истинските си коловози през последните 10 години и хората разбраха, че промените не са самоцелни, а в интерес както на отделния човек, така и за националните интереси. Защото за да се върнат достолепието и престижът на българското офицерство, парите на данъкоплатците трябва да отиват не само единствено за изхранването и заплатите на войската, а за една добре въоръжена армия и за един добре платен армейски корпус. Така, както е в нормалните държави. Именно за това 2/3 от офицерите изразяват надежда в това социологическо изследване, че заплащането и социалните им придобивки ще бъдат изравнени като тези на колегите им от НАТО. В тази връзка 37 на сто от офицерите виждат в алианса най-добрата гаранция за националната ни сигурност и изразяват позициите си за по-бързото интегриране на страната към европейските демократични ценности.И за да не звучи прекалено излъскано и оптимистично това изследване, трябва да се отбележи, че българският офицер гледа с критично и прагматично око на проблемите, които вълнуват обществото. Близо 60 на сто от офицерите определят като най-тревожен проблем за страната състоянието на икономиката. Над 70 на сто от войниците пък виждат проблемите на страната в безработицата и обедняването на гражданите. Състоянието на престъпността и корупцията също тревожат хората с пагони и са поставени в челната тройка на негативните явления в страната. Анализът на военните социолози за сетен път показва, че армията е жив организъм, който регистрира с голяма чувствителност както своите, така и проблемите на обществото. А то от своя страна в годините на демокрацията неизменно я сочи като гарант №1 за националната ни сигурност. Затова никак не са далеч от истината онези прогнози, които сочат, че първо ще влезем в НАТО, а после ще се приобщаваме към европейската демокрация и стандарт на живот.
Недко Петров
Проблемите на армията бяха поставени още веднъж на вниманието на законодателната власт. (Виж стр.4.) В интерес на истината подобни слушания на генералите в Комисията по национална сигурност напоследък не бяха чак толкова често явление. Хубавото е, че депутатите вече знаят нещо повече от това, което е изписано в правителствения доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 1999 г. Подобна материя не може да излезе изцяло на светло. Може би точно това поражда усещането, че докладът би могъл да има явна и секретна част. Макар че всяко засекретяване буди нееднозначни размисли.
Когато поставяш пред народни представители проблемите, е напълно логично да очакваш съответната законодателна реакция. И то в посока, която да облекчи хода на военната реформа и да укрепи армията. Практиката от последните десетина парламентарни години показва, че след подобни срещи депутатите разсъждават много по-конкретно и по-реално върху състоянието на Въоръжените сили и отбраната. Нещата стават още по-позитивни, когато народните представители влязат във военни поделения и лично се убедят в правотата на генералските думи. От тук нататък разбирателството е много по-голямо. Партийните пристрастия отстъпват място на националната позиция.
Добрите взаимоотношения между генерали и политици са необходими особено при решаване на заплетени казуси, като този за алтернативната служба. Очевидно е, че трупането на аргументи тепърва предстои. Засега всички са единни, че законът не работи. По-точно искат да направят такъв закон, който да облекчи намаляването на числеността на армията. И да намерят място на младежите, които не ходят на училище. Това ще бъде закон за днешната ситуация. Едва ли с достатъчна точност може да се каже докога ще ги има сегашните обективни условия. Докога в България ще има толкова неграмотни момчета, че да не ги иска армията. И докога обществото ще гледа с предубеждение на момчетата, които вместо да нарамят калашниците заемат работните места в една или друга сфера. Какво ще стане, когато страната ни изправи ръст, включително и в областта на образованието. Дали тогава ще отидем само към професионалната армия, за да решим проблема с числеността? Как ще наберем тогава над 200 хиляди резервисти, защото сегашните ще прехвърлят годините?
Казусът е и конституционен. Член 59 на Основния закон е категоричен, че защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Законът за отбраната и Въоръжените сили посочва, че всички мъже, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба. Дали ще затворим очи за образоването и ще запишем в нормативните документи, че незавършилите осми клас са негодни за военна служба? Или ще разширим възможностите на алтернативната служба? Като че ли второто е най-безболезнено от гледна точка на процедурата. Конституцията е казала, че замяната на воинските задължения с алтернативна служба се урежда със закон. Не е уточнила изискванията за службата без оръжие. Това го прави законът. Ние обаче сме свидетели на безкрайни законови промени. При наличие на политическа воля парламентът може да преразгледа закона. Така отпада необходимостта от промяна на Конституцията, което очевидно е много по-сложен въпрос както от политическа, така и от процедурна гледна точка.
Най-вероятно точно на това Народно събрание ще се наложи да реши този казус. За това са полезни подобни срещи на депутатите. Може би също на тях ще се наложи да гласуват поредните поправки на Закона за отбраната и Въоръжените сили? Възможно е и там да има казуси.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Сега всички гледаме с надежда към съдебната система, обяви в сряда министър-председателят Иван Костов след среща с Висшия съдебен съвет. На нея заедно с магистратите премиерът е обсъждал как да се подобри работата на съдебната система, която бе най-критикувана в доклада на Европейската комисия за напредъка на България. Костов се ангажира да стане гарант, че промените, изисквани от комисията, ще станат реалност в правораздавателната ни система до първите шест месеца на следващата година. До тогава е срокът, в който българинът ще стои в шенгенските окови.
Шансът, който министър-председателят даде на магистратите, е повече от златен. Защото става дума за отпускане на средства, които те трябва да вложат, за да ускорят делата, да се изравнят с европейските си колеги и по знания, и, не на последно място, да стегнат редиците си. Прокурори, съдии и следователи трябва да признаят, че до- сега никой от изпълнителната власт не е проявявал такава загриженост да бъде подобрена работата им. И тя е оправдана, защото ако съдебната ни система остане в миналия век, визовият режим няма да падне. Това изискват от ЕС, това сме длъжни да сторим и ние.
Констатациите в доклада на еврокомисията не са новина за българите, които изпитват на гърба си трудностите проблемите им да се решават справедливо и законът да се прилага еднакво към всички.
В Европа са наясно, че съдебната система във всяка страна е най-трудно податлива на реформа. Но дори и това, което сме сторили в тази насока, не вдъхва доверие. Така е, защото обществото ни се храни повече с "бръмбари", списъци на дела, които се водят на специален отчет, и какво ли не друго, но не и със справедливи присъди за тези, които са погазили закона. Държавните ни мъже тези дни са заети не с друго, а едва ли не да разследват подхвърленото от висш прокурор, че се подслушват политици, журналисти и магистрати. Въпреки че прокурорът Чирипов не посочва доказателства за твърденията си, въпреки че политиците ни засипват с нови и твърде кухи "разкрития", че са подслушвани нерегламентирано, без да привеждат каквито и да е доказателства за това. Фактът е, че скандалът с "бръмбарите", в който главно действащо лице е прокурор, гръмна в момент, когато Европейската комисия предявява претенции към работата на съдебната система, а предстои да се вземе важно решение за падането на визите. И това съвпадение на място и време не може да не буди съмнения, че и този "бръмбаргейт", както впрочем и предишните, е скроен от хора, които не искат да се приобщим към Европа, която е нашата естествена среда. Нещо повече - може да се предполага, че авторите на подобни гейтове, които са призовани да прилагат закона, го заобикалят. И в този случай това е най-красноречивият отговор на въпроса, защо няма движение на важни за обществото ни дела, защо няма ефективно осъдени банкери, къде потънаха папките с доказателства за това, че държавата ни е била разграбена. А какво стана с делото за лагерите? По този въпрос нито дума от организаторите и прилагащите гейтове магистрати. Днес те са заети с друго.
Фани Чоджумова
Колко години са необходими, за да може носталгичният вот да слезе от политическата сцена в една бивша комунистическа държава? Малко, ако страната е от Централна Европа. Поне няколко, ако става дума за държава на Балканите. И единадесет години не стигат, отговориха румънците чрез резултатите от състоялите се в края на миналата седмица общи избори.
Изходът от румънския вот не е голяма изненада, но все пак стъписа наблюдателите. Бившият комунист Йон Илиеску води убедително в надпреварата за президент.
Илиеску е стара политическа лисица. Той умело съчета критиката срещу сегашното правителство с популистки обещания и с лекота си осигури победата. В същото време Корнелиу Вадим Тудор облъчваше румънците с конски дози демагогия. Той обещаваше разстрел по бързата процедура за корумпираните и възвръщане на митичните руски и арабски пазари за румънските стоки.
Тудор, когото мнозина наричат "румънският Йорг Хайдер", има своите предшественици в междувоенната история на страната. Тогава единствената автентична фашистка формация на Балканите е "Желязната гвардия" на Корнелиу Кодрияну. Корените на десния екстремизъм в Румъния са дълбоки. С тези идеи традиционно са свързани едни от най-блестящите интелектуалци на Румъния.
В Западна Европа обаче не прелистват учебници по румънска история, а веднага изразиха тревогата си от изборните резултати в Букурещ. Дипломати от ОССЕ вече изказаха загриженост от успеха на Тудор. Отдалечава се и европейският, и евроатлантическият хоризонт на Румъния. Страната и без това е на последно място сред кандидатите за членство в ЕС. В Брюксел и Вашингтон сигурно вече си мислят какво ли би станало, ако човек като Тудор, който не признава сегашните държавни граници, бъде назначен за военен или външен министър. Ясно е, че с такива управници Румъния не може да влезе в НАТО.
Резултатите от изборите в северната ни съседка тревожат, защото тя е голяма и важна държава. За България в никакъв случай не е без значение кой управлява от другата страна на Дунав. При сегашните обстоятелства вече е ясно, че ще трябва да настояваме още по-твърдо пред Брюксел кандидатурата ни за членство в Евросъюза да не бъде разглеждана в пакет с тази на Румъния. Всъщност за евробюрократите няма да е трудно да усетят разликата. Достатъчно е да се вгледат в личностите на Илиеску и Тудор, за да разберат колко по-стабилна е българската политическа система.
Пламен Димитров
Досиетата на щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Министерство на народната отбрана ще бъдат разсекретени. Това се предвижда в предложението за изменение на Закона за достъп до документите на бившата ДС, което вчера бе внесено в парламента. Ще бъдат разсекретени досиетата на всички, които са били сътрудници на тези две структури до 1991 г. с изключение на починалите. Поправката е съобразена с решението на Конституционния съд от 1997 г., което изключи огласяването на картотекираните сътрудници.
Ще бъде създадена дванайсетчленна независима комисия, в която с равни квоти сапредставени законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В състава й е включен и президентът на страната. Комисията ще работи в срок от пет години и ще взима решението си с мнозинство от две трети. Тъй като няма точни данни колко са били сътрудниците на ДС и РУМНО, все още никой не може да съобщи колко ще трае процесът на разсекретяването на досиетата. Комисията, която ще бъде постоянна, ще уведомява за своята работа чрез изготвяне, публикуване и поддържане на един постоянен доклад, до който ще има свободен достъп в Интернет.
Процедурата за огласяване на досиетата на картотекираните сътрудници от ДС и РУМНО ще бъде специално разработена. Те ще бъдат разсекретени с имената си, в случай че се намерят неопровержими доказателства - подписана декларация за сътрудничество или ако за тях има документ за други оперативни дела, които са подписвани с псевдоним. В случай че лицето, подписало декларацията, не е сътрудничело, комисията ще реши дали името му да бъде огласено. За всички останали бивши щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО имената и ЕГН ще фигурират в Интернет. В проекта за изменение на закона има текст, който гласи, че в избирателните списъци преди парламентарните избори ще бъде посочено дали кандидатът е бил сътрудник на ДС или не. Лицата, за които по безспорен начин е доказано, че са били сътрудници на ДС или РУМНО, комисията ще уведомява до една седмица и те ще имат право да се запознаят с документите. Очаква се до коледната ваканция проектът за изменение на Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност да бъде гласуван на първо четене.
Дебатът в Комисията по национална сигурност след доклада на началника на ГЩ генерал Михо Михов се концентрирал главно около ресурсите и тяхното управление. Това каза за в. "Българска армия" заместник-председателят на комисията Нансен Бехар. Депутатите изслушаха в сряда генерал Михов, неговите заместници и началниците на главните щабове по въпросите на военната реформа и състоянието на армията. Подчертано е било, че има още много да се желае по отношение на подготовката на кадрите и развитието на материалната база. Специално е бил поставен въпросът за професионализацията на армията и необходимостта този процес да продължи с ускорени темпове. Остра дискусия възникна около мотивацията на офицерския състав, посочи г-н Бехар. Тревогата идвала и от някои изследвания, които говорели за спад на мотивацията. Комисията направила препоръки за решаването на този проблем особено в неперспективните гарнизони.
Генералите поставили въпроса за промени в Закона за алтернативната служба. Тази служба се разглежда като буфер за разрешаването на проблема с понижаващото се образователно равнище на младежите. Според заместник-председателя на комисията по поправките на закона се работи и най-вероятно в началото на следващата година те ще влязат в парламента. Армията дава национално самочувствие и не бива младежите да остават извън нея независимо от проблемите с образованието, е становището на Дянко Марков, член на комисията. Той смята, че командирите трябва да бъдат готови да се справят и в такива ситуации. Може би нискограмотните не бива да служат в поделения, които носят голяма отговорност за отбраната, но те би трябвало да умеят да боравят макар и с по-елементарно въоръжение, смята Любомир Божков, член на комисията.
На заседанието не са обсъждани очакваните промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, каза г-н Бехар. Според Любомир Божков е станало въпрос за промени в Закона за обществените поръчки, които да облекчат процедурите по продажбата на част от остарялата бойна техника. Тези поправки трябвало да решат и отношенията на армията с "Нефтохим" и военните заводи като монополисти доставчици на гориво и огнестрелно оръжие.
Тревожен е фактът, че все още бюджетът не може да задели достатъчно средства за модернизация на въоръжението и купуване на ново оръжие, както и на необходимите резервни части, посочи г-н Божков. Майсторството на управлението на Българската армия сега е с намаляващите средства да се постига по-голям ефект, е изводът на Нансен Бехар от заседанието на комисията.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Нас не ни връщат в Европа - ние отиваме по естествен път там, откъдето бяхме откъснати насилствено преди близо половин век. Това е може би най-точната формулировка за събитието на десетилетието за България: падането на Шенген. Еуфорията около този толкова очакван факт /виж стр. 5/ вероятно ще продължи още известно време и ще отмине пак по естествен път. Другото, което тепърва ще радва българите, е решимостта на управляващите да съживят икономиката и да повишат доходите. Защото дори след няколко месеца да няма шенгенска стена - за редовия българин ще има яка финансова преграда за пътуванията му на Запад с месечна заплата от 200-300 марки, които германецът изкарва за ден. След падането на Шенген премиерът Костов обяви подкрепата на изпълнителната власт за българския бизнес, който трябва да стане гръбнакът на съживената ни икономика. От началото на 2001 г. ще скочат всички заплати, а в полезрението на правителството ще бъдат администрацията и пенсионерите, които сега са с най-ниски доходи. Ето това са конкретните стъпки, които трябва да изправят гръбнака не само на родния бизнес, но и на редовия българин, който на 1 декември поздравяваше уж на шега с думите: "Здравей, европеец!"
Министър-председателят Иван Костов обяви отпадането на визовия режим за Евросъюза в петък в парламента в присъствието на президента Петър Стоянов и министрите от кабинета.
Очаква се шенгенските визи за българите реално да паднат от април или май 2001 г., уточни премиерът. Според него дотогава главният преговарящ от ЕС за България Майкъл Лий трябва да подготви доклад за степента, в която сме изпълнили критериите за отпадането на визите. "Нека не се създава еуфория веднага", призова премиерът и добави: "Ние не сме европейците от вагона първа класа, в който се намират страните членки."
Очакваме бърз напредък в отношенията ни с НАТО до края на следващата година. Това прогнозира министър-председателят в предаването "Неделя 150" по БНР вчера. Напредъкът ще е по изпълнение на програмата "Партньорство за мир" и на двустранните отношения, допълни той.
След като преди три дни беше обявено изваждането на страната ни от негативния визов списък на Европейския съюз, на първо място сред предстоящите задачи, според премиера, е постигането още до средата на 2001 г. на функционираща пазарна икономика у нас. Това е ключово важно в контекста на сегашното отделяне на Румъния от България, обяви премиерът, имайки предвид факта, че за разлика от северната ни съседка за нас визите за Евросъюза падат безусловно. В този смисъл най-важно е преодоляването на изоставането в реформата и слабостите във функционирането на съдебната власт, изтъкна Костов.?
Истината е, че сме задължени да издигнем висока шенгенска граница по географските граници на България, заяви министър-председателят Иван Костов в предаването "Неделя 150" на БНР вчера. На свое заседание днес председателстваният от него Съвет по европейска интеграция ще обсъжда визовата политика на страната ни след изваждането й от негативния визов списък на Европейския съюз, оповестено в петък.
България стриктно ще прилага цялата група закони, уреждащи тази тема, включително законите за бежанците и за чужденците. Това се налага, за да не се превърнем в страна, транзитираща емигранти по посока на европейските страни, заяви премиерът. Според него при това е неизбежно да няма засегнати. България прави пълна маневра на 180 градуса, обръща се с лице към Европа и обръща гръб на някого, коментира Костов. Минусите от тези интереси обаче многократно щели да бъдат превишени от плюсовете. Причината е, че три пети от българската търговия се извършва с европейските страни. Отварянето бързо ще направи тези проценти много по-големи, изтъкна Костов. Огромната маса от инвестициите у нас също идвали от ЕС.
Вече се анализирал въпросът за въвеждането на визи за съседни страни - например за Югославия и Македония. Във всеки случай обаче трябва да се знае, че България не е заинтересована от вдигане на високи гранични прегради спрямо страните, които имат вече европейска перспектива, каза Костов.
Министър-председателят оповести в парламента в петък решението на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на Евросъюза България да бъде извадена безусловно от негативния визов списък. Според него, това е първата стъпка от приобщаването на българите към ЕС. Всеки път, когато сме единни, когато застанем на българска позиция, има кой да отчете нашето единство, заяви премиерът пред депутатите.
България избра Европа, но днешният ден доказа, че Европа избра България, обяви от трибуната министърът на външните работи Надежда Михайлова. Тя беше силно развълнувана от вестта за падането на визите, особено се трогна, когато Асен Агов и Димо Димов й поднесоха разкошни букети направо на парламентарната трибуна. Днешният звезден миг е на Надежда Михайлова и аз съм много щастлив за нея, каза по-късно в кулоарите премиерът Костов.
Президентът Петър Стоянов пък заяви от трибуната, че за българските граждани в този ден пада Берлинската стена. Според него, с решението на министрите от Евросъюза се отбелява краят на важен период от най-новата ни история. Приветствия заради изваждането ни от негативния списък, изразиха шефове и представители на всички парламентарни групи. След края на заседанието депутатите, президентът и министрите ознаменуваха събитието с шампанско в Клуба на народния представител.
- Г-н министър, всички българи днес си честитим решение за падането на визите... - Не бих използвал думата "честито" за нещо, което отдавна трябваше да бъде признато на България. Българските граждани отдавна заслужаваха и винаги са заслужавали, разбира се, както България е част от Европа, така и българските граждани да са част от Европа. Така че това за мен е едно даже закъсняло решение.
- Какво да се направи, за да се чувстваме още повече европейци и да не се налага да има повече стени между нас и останалата част на континента?
- Просто трябва да бъдем европейци.
- Какво ще е отражението на решението за падането на визите върху военната област?
- Мисля, че падането на визите няма да има пряк ефект върху армията. Армията не е от онази част на обществото, която най-много пътува навън. Разбира се, ще има облекчения за нашите офицери, които пътуват по работа в Брюксел и в други столици. Вече няма да има нужда да се чака с дни, да се попълват многобройни формуляри и формалности. Но това е дребната страна на въпроса. По-важното е, че безспорно служителите в Министерството на отбраната, Българската армия, хората са част от българския народ. Те по достойнство ще се възползват от новите възможности, които ще имат. И така, както това решение ще повлияе добре върху българския дух, ще повлияе, разбира се, и върху онези българи, които служат в армията.
- Може ли да се очаква, че след падането на визите голяма вълна от млади хора ще тръгне към страните от Европейския съюз?
Аз не очаквам такава голяма вълна. Напротив. Очаквам голяма вълна от млади хора да се върне в България, тъй като хората ще знаят вече, че могат да пътуват, когато пожелаят и в двете посоки.
- Г-н Агов, какво означава за страната ни падането на визовия режим и какви процедури предстоят по-нататък?
- Преди всичко, това означава, че България намери много силно потвърждение за своя геополитически път. Тя е неделима част от Европа. Днес получихме доказателство, че както ние се нуждаем от Европа, така и Европа се нуждае от нас. На второ място, предстоят още технологични процедури, които трябва да изпълнят пътя за вземане на окончателно решение от Европейския съюз. Но политическото решение е взето. Европейският парламент трябва да препотвърди позицията си, след което Съветът на министрите вече окончателно трябва да подпечата днешното си много важно политическо решение. Все пак трябва да се публикува решението в официалния вестник, нещо като "Държавен вестник" на Европейския съюз и 20 дни след това българите вече ще могат да престанат да се редят на опашка пред посолствата. Кога ще бъдат тези двайсет дни? Най-вероятно през май следващата година.
- Какво трябва българите да направят, за да разширят познанията си по европейското законодателство, по правото на отделните страни, за да могат реално да пътуват в Евросъюза?
Преди всичко българите трябва да разберат, че Шенген не е мръсна дума. Шенген е онова открито пространство на свободно движение на хора в Европейския съюз, на което стават част и те. Това е доказаната свобода на Европейския съюз и ние сме част от тази свобода. На второ място, колкото повече българите се доближават до Европейския съюз, толкова повече ще знаят, че нашите закони в много случаи са валидни и в Европейския съюз, защото нашето законодателство се доближава до европейското. Тоест, ако българите спазват собствените си закони, това ще означава, че ще спазват и европейските.
- Как оценявате новината за падането на визите?
- Решението има изключително важно геополитическо значение. Европейският съюз признава принадлежността на българската нация към европейската и оттам - към евроатлантическата общност. Един изключително важен сигнал, който ще има положителни проекции далеч над важния резултат за свободното движение на нашите граждани.
- Как решението за падането на визовите ограничения ще се отрази на интеграцията ни към Северноатлантическия съюз?
- Психологически - в изключително позитивен план. Това означава, че европейските държави, които са и европейските членки на НАТО, определено виждат безусловно една нация, която неминуемо в скоро време ще стане неразделна част от техните общества. Това е важно да се каже.
- Смятате ли, че ще се облекчат и пътуванията на наши военнослужещи в различните мисии?
Безспорно. Разбира се. Това е безвизов режим за туристически и делови цели. Той не е за упражняване на някаква професия в Европейския съюз, а именно за движение, за туристически и делови контакти. Научите среди също ще се възползват в много голяма степен. Това е, което мога да кажа. Развълнуван съм.
- Г-н Абаджиев, очаквате ли някакви трудности за България по-нататък, по-специално в осигуряването на практическото излизане на българите в чужбина?
- Специално по този въпрос не очаквам големи трудности. Процедурата е ясна. Ние трябва да изчакаме тази процедура. Тя включва одобрение от Европейския парламент, след което връщане отново към Съвета на министрите. Това е техническа процедура, която ще отнеме няколко месеца. Трябва да продължим с усилията, естествено, най-вече на ниво Европейски парламент. Но мисля, че всичко ще бъде нормално и след четири-пет месеца българските граждани реално ще могат да пътуват без визи.
- Какво да се направи за затягане на режима по тези наши граници, които се превръщат във външни за целия Европейски съюз?
- Мисля, че ние и сега сме готови. Трябва да продължим с тези усилия да поддържаме нивото на контрол по отношение на нашите граждани и ще продължим да спазваме това ниво. Но мисля, че вече имаме тази готовност.
- Какво е измерението на падането на визовия режим?
- Смятам, че президентът го каза много точно. Това е въпрос на човешка свобода - така, както всеки трябва да има право да изказва своето мнение, има право да се радва, както намира за добре, да скърби, както намира добре. Човек трябва да разполага с човешката си свобода да пътува, да пише, да има право на образование и всичко друго. Това е въпрос на световен морал.
- Ще тръгнат ли масово българите да пътуват?
- Въобще не смятам, че ще се стигне до някакъв огромен наплив. Сигурно ще има много млади хора, които ще се възползват от тази свобода. Но човек в днешните времена не може да тръгва безразсъдно за някъде. Неслучайно толкова години се отлагаше това решение, защото все пак западните страни, които имат една изключително висока жизнена среда, не могат да си разрешат да отворят своите граници и да нахлуват бедни хора.
- Какво е значението на това решение за хората на културата?
Тъй като се случих на трибуната точно в този радостен момент, аз го казах - че всъщност за хората на културата, особено за музикантите, като че ли най-малко я е имало тази бариера.
- Г-н Папаризов, как ще коментирате падането на визите?
- С голямо удовлетворение и радост и аз, както всички българи, приемаме това решение. Още повече че все пак от 1995 г. участвам в този процес - първо в рамките на Съвместния парламентарен комитет. Чувствам се и лично удовлетворен и горд.
- Как решението ще се отрази на бизнеса?
- Изцяло положително. То е израз на промененото отношение към българите, които ще бъдат равно третирани и разглеждани, както чехи, поляци, унгарци, както другите страни, които доста напреднаха в процеса на присъединяване. Много формалности за бизнеса ще намалеят, по-бързо и динамично ще се развиват деловите отношения и ще се решават проблемите, ако те възникнат, между деловите партньори.
- Какво трябва да се направи от тук-нататък по пътя на евроинтеграцията ни?
- Очевидно от тук нататък много неща трябва да се направят по самите паспорти и визи. В смисъл, че трябва да се отстранят възможностите един гражданин да си издаде паспорт в няколко града. Тоест да се оправи системата на територията на цялата страна, да се свържат отделните областни управления на МВР, да се утвърждава това, което вече е направено за граничния контрол. Процесът трябва да продължи.
Андрей Рангелов
Започва изплащане на 13-а заплата в МО и БА
Министърът на отбраната Бойко Ноев подписа заповедта за изплащане на 13-а заплата. Еднократно допълнително възнаграждение за 2000 г. ще получат кадровите военнослужещи и гражданските лица от поделенията на издръжка на бюджета на Министерството на отбраната. Министърът се е разпоредил получаването на парите да стане най-късно до 12 декември. За необходимостта от своевременно изплащане на 13-а заплата говори вчера по БНР и премиерът Иван Костов. Той бе категоричен, че правителството ще изпълни поетия ангажимент към работещите в администрацията и към коледните пари на пенсионерите. Нещо повече - министър-председателят заяви, че заплатите ще бъдат повишени през първите месеци на следващата година. За социални програми за целенасочено разкриване на нови работни места до края на мандата си кабинетът ще изразходва около 75 милиона лева. Заради коледните празници изплащането на декемврийските пенсии ще започне с един ден по-рано, съобщи шефът на НОИ Йордан Христосков.
13-а заплата в МО ще получат всички кадрови военнослужещи и граждански лица, които към 30 ноември включително са били в служебни или трудови взаимоотношения, възникнали на основание на ЗОВС, Закона за държавния служител или Кодекса на труда, става ясно от министерската заповед.
Става въпрос за кадровите военнослужещи и гражданските лица в дирекциите на МО, изпълнителните агенции, службите "Военна информация", "Сигурност - ВП и ВКР", "Гражданска защита", Генералния щаб, военните академии, висшите военни училища и поделенията на издръжка на бюджета на МО. Размерът ще бъде една месечна брутна работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор или с акта за назначаване. Той ще се изчислява пропорционално на отработените работни дни от 1 януари до 30 ноември т.г. в организации или дейности на бюджетна издръжка.
В заповедта на министъра на отбраната е посочено кои няма да получат еднократно допълнително възнаграждение. Това са гражданските лица, които са назначени по допълнителните щатни разписания. Към тях се прибавят кадровите военнослужещи и гражданските лица, които са освободени към 30 ноември 2000 г. включително от административните структури и поделенията на МО независимо от основанието на освобождаването им. Същото се отнася и за гражданските лица, които от 1 януари до 30 ноември т.г. включително са били в неплатен отпуск за отглеждане на малко дете. 13-а заплата няма да се включва в базата за определяне на размерите на обезщетенията по ЗОВС, Закона за държавния служител и Кодекса на труда.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Алиансът има довериe в България и оценява страната като лоялен и ефективен партньор в последните години. То не е само по време на косовската криза, но и днес, когато продължават усилията за постигане на стабилност на Балканите. Това заяви заместник генералният секретар на алианса Серджо Баландзино по време на срещата си с премиера Иван Костов.
Баландзино смята, че ролята на България в сегашната ситуация в региона е много важна. Страната направи всичко възможно, за да подкрепи демократичните сили в Югославия, изтъкна гостът и поздрави Иван Костов за усилията и приноса на българското правителство за постигане на мир и стабилност на Балканите. От своя страна премиерът подчерта, че има пълно съвпадение между българските интереси и интересите на евроатлантическата общност по отношение на сигурността на полуострова.
България не желае да бъде пакетирана с други държави, които са част от проблема на Балканите, защото ние сме доказали, че не сме част от проблема, а от неговото решаване, допълни министър-председателят. Иван Костов заяви още, че очаква решение от страна на НАТО за отстраняване на пречките в двустранното сътрудничество, появили се по време на косовската криза.
България има много добри шансове да е сред страните, които ще бъдат приети в алианса, когато започне разширяването му, каза Баландзино по време на срещата си с външния министър Надежда Михайлова. Заместник генералният секретар на НАТО обаче определи като некоректно конкретното споменаване на която и да било от страните кандидатки преди започването на процеса. Гостът сподели и че не се притеснява от последните събитията в Южна Сърбия и Косово. Засега положението там е под контрол. КФОР ще сътрудничат на сръбските гранични власти по границата между Косово и Сърбия, но други действия не се предвиждат, заяви Баландзино. По-късно той разговаря и с президента Петър Стоянов и с председателя на парламента Йордан Соколов.
Бисерка Борисова
Генерал-майор от запаса Чавдар Червенков, бивш началник на Разузнавателно управление на МО: "В нашата работа, когато сме били зад граница, винаги сме изхождали от презумпцията за сигурността на страната. Никога не сме приемали тезата за отваряне на секретните архиви на Военното разузнаване. Те не касаят нищо вътре в страната. Не приемам тази идея. Трудно е с две думи да се отговори на въпроса, как ще повлияе отварянето на архива на Военното разузнаване. Всеки случай е конкретен. Аз не мога да се ангажирам да говоря какво става сега в управлението, защото не зная. Аз говоря с дата 1993 г. Изразявам лично мнение на един пенсиониран военен, бивш началник на управлението за известно време. Още тогава заявихме тезата за смяна на приоритетите, задачите и направленията. С разпускането на Варшавския договор, с новата обстановка задачите на управлението постепенно се смениха. Но много от хората, с които сме работили на времето, са все още живи. От професионална гледна точка не е допустимо. От чисто човешка гледна точка не е етично."
Разработването на автомат "Калашников" с калибър 5.56 мм става в началото на 90-те години на базата на утвърдения АК-74 кал. 5.45х39 мм. Оръжието с новия калибър е предназначено единствено за износ и се използва в страни, където най-много са разпространени универсалните боеприпаси на НАТО 5.56х45 мм, наричани още .223 (от инча) Remington. Автомати с този калибър се произвеждат и в България в няколко модификации - базов модел (АК-74), автомат със сгъваем приклад (АКС-74), модификация със скъсена цев - АК-74У и др. На всички модификации може да се монтира лесно оптически мерник или прицел за нощна стрелба НСПУ. Тези автомати имат подобрени тактико-технически характеристики спрямо базовия АК-47, който е щатно оръжие на Българската армия. Първо масата на автомата с празен пълнител е 3300 г, а с пълен 3300 г (АК-47 е 4800 г.). Това, естествено, увеличава количеството на носимия боезапас. Масата на празния пълнител е 230 г, а пълен тежи 600 г. Дължината на автомата е 940 мм, а със сгънат приклад - 690 мм. Началната скорост на куршумите е 1000 м/с (при АК-47 е 800 м/с). Техническата скорострелност остава същата - 600 изстрела в минута, също и прицелната далекобойност - 1000 м при дължина на цевта 415 мм. 5.56-мм боеприпаси са два вида. Първият патрон с този калибър е М193, приет на въоръжение през 1963 г. за американския нов щурмови автомат М-16. Този боеприпас е познат в САЩ като калибър .223 Remington. Разработен е от фирмата Sierra Bullets на базата на ловния патрон .222 Remington. Малкият калибър осигурява намаляване на импулса на барутните газове, т.е. по-слаб откат, което, естествено, увеличава точността и групираността на попаденията. При попадение в човешкото тяло 5.56-мм куршум има по-висока поразяваща способност от 7.62-мм. Попадналият в тялото 5.56-мм куршум започва да се върти по произволна траектория и нанася тежки вътрешни рани. Това става поради недостатъчната стабилизация, която се обуславя от по-малкия наклон на нарезите на цевта на М-16 (стъпка 305 мм). Недостатъците на този патрон са малката пробивна способност и лесната промяна на тректорията в лошо време (сняг, дъжд) и при среща с малки препятствия (листа, клончета). Масата на куршума е 3.6 г, а дължината му - 19 мм. Барутния заряд е от пироксилин и тежи 1.7 г. Масата на гилзата е 11.5 г, а дължината й е 47.3 мм. В края на 70-те години се появяват усъвършенствани средства за индивидуална защита и назрява необходимост от увеличаване на пробивното действие на 5.56-мм боеприпас. Това се постига от белгийския патрон SS 109, който е с увеличен барутен заряд и дължина на куршума (23 мм), по-голяма е и масата на куршума - 4.02 г. Наклона на нарезите в канала на цевта на автоматите от трето следвоенно поколение - М-16А2, френския FAMAS, белгийския "ФН Херстал", германския G3, е увеличен (стъпката става 178 мм), а самият куршум е изработен от биметална риза с оловен пълнеж и стоманена сърцевина. Така белгийският патрон SS 109 (американски индекс М855) постига два пъти по-голяма пробивна сила от М193 и е приет за стандартен патрон на НАТО.
При АК-74 поразяващото действие на куршумите също се обуславя от, една страна, от малката стъпка на нарезите (200 мм), което осигурява достатъчна стабилизация на полета на куршума и следователно голяма пробивна способност. Ефектът се увеличава от изместването на центъра на тежестта на куршума, постигнато чрез наличието на кухина в предната му част. Недостатъкът на този боеприпас е повишената му склонност към рикоширане.
Пламен Василев
В петък след срещата си със своя португалски колега д-р Жулиу Калдаш министърът на отбраната Бойко Ноев отговори на въпроси на в. "Българска армия" и други медии. Тогава все още не бе дошла очакваната от всички новина за падането на визите, не бе огласен официално и законопроектът за изменение на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
- Г-н министър, предложенията на Методи Андреев и неговите колеги за промени в Закона за разсекретяване на досиетата съгласувани ли са с вас? Въпросът е особено за архива на Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО).
- Ние не сме дискутирали с народните представители това предложение. По този въпрос мога да се изкажа най-общо. Искам да кажа, че когато се вземат решения по тези въпроси, трябва да се отчитат интересите на сигурността на страната. Аз искам да чуя конкретните параметри на това предложение. След като се консултирам с експерти и като видя какви са конкретните резултати от приемането на подобно предложение, ще имам отношение по въпроса.
- По принцип съгласни ли сте да бъдат изнесени имената на тези, които са работили за военното разузнаване?
- Аз не бих искал да коментирам това предложение, което е от многото предложения, които съществуват. Във всеки случай предприемането на стъпки, които биха по някакъв начин заплашили интересите на сигурността на страната, трябва да се обмислят много внимателно.
- В пресата бяха изнесени факти за смъртта на войник от Стара Загора. Какво е вашето отношение?
- Запознат съм с този случай. Имам предварителна информация. И тя е следната. Първо, случаят е за прокуратурата. Второ, с него активно се занимава служба "Сигурност - ВП и ВКР"на МО. И трето, по въпроса допълнително вътрешно разследване провеждат органите на Генералния щаб съвместно със служба "Сигурност". Щом има повече информация по въпроса, ще запознаем медиите. Бих искал да изразя дълбокото си съжаление за този случай. По-конкретно мога да взема отношение по него и към евентуална вина на лица, след като се запозная много подробно със заключението на комисиите, които са образувани. И, разбира се, с мнението на прокуратурата.
- Твърде късно съобщиха медиите за този случай?
- Доколкото зная, това не е крито от никого. С този случай аз съм своевременно запознат. Обществеността, разбира се, се запознава тогава, когато медиите успяват да научат новината и да я представят на обществеността. Ако по някакъв начин се е стигнало до забавяне на тази новина, аз изказвам своето съжаление.
- Какви са новините от последното заседание на Съвета по отбрана?
- Съветът по отбрана взе решение да започне въвеждането на въоръжение в Българската армия на стрелково оръжие калибър 5,56. Най-вероятно е да се спрем на разработката на "Арсенал" - Казанлък, за автомат 5,56 АР. Мисля, че процедурите по приемането му на въоръжение вече са завършили. В най-скоро време ще започнем преговори с това предприятие за въвеждането на този автомат за Българската армия в някои от подразделенията. Добрата новина е, че започва въвеждането на ново въоръжение в Българската армия.
- Нещо по-конкретно за това оръжие?
- Това е автомат, който много прилича на известния "Калашников", но е една подобрена версия. Калибърът 5,56 е натовски стандарт, което ще позволи на силите ни в съвместните операции да бъдат напълно съвместими с НАТО и по този параметър.
- Кой подразделения ще бъдат превъоръжени с предимство?
- Това, разбира се, ще бъдат част от Силите за бързо реагиране, от специалните сили и от онези сили, които участват в миро опазващи операции. Очакваме процесът на изпитание при нас да приключи и не виждам някакви проблеми в това отношение.
- Как ще се извърши самото превъоръжаване?
- Ние предвиждаме това да стане по схема, при която да заменим част от съществуващите запаси в армията от 7,62-милиметровия "Калашников" с 5,56-милиметровия АР.
- С това решение вие подпомагате "Арсенал"?
- Министерството на отбраната не е благотворителна организация и тя няма да подпомага "Арсенал". Министерството на отбраната първо гледа интересите на отбраната, дали тези пушки стрелят добре и в кои части биха могли да бъдат въведени на въоръжение. Разбира се, Министерството на отбраната е обявило в своята политика подкрепа на българската оръжейна промишленост. Решението е продукт на няколко фактора. Не искам да давам цифри за превъоръжаването. При всички случаи то ще бъде по силите на бюджета през следващата година. Това не е програма, която ще приключи догодина. Но ако изпитанията завършат добре и разговорите с "Арсенал" се финализират успешно, още през следващата година България ще има подразделения, които ще имат същото стрелково въоръжение по калибър, както и техните натовски партньори.
- След последното заседание на Съвета по отбрана министерството вече има ли становище по предстоящите промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили?
- Обсъждахме този въпрос. Текстовете са почти изчистени. Очакваме в близките дни да ги внесем в Комисията по национална сигурност. Това са няколко групи поправки, които виждаме. Както и преди обявихме, ние ще предложим текстове, които са насочени към подобряване на дисциплината. Т.е. към обезвъзмездяването на тези нарушители, които са нанесли материални щети. Подчертавам, че не говорим за наказания изобщо, а за специални санкции за онези, които са нанесли материални щети. Особено за умишлени материални щети и кражби. Ние предлагаме по този въпрос законът да бъде доста строг. Ще акцентираме върху това да няма право на обжалване, когато за военнослужещ или друг служител на Министерството на отбраната е доказано, че е накърнил интересите на армията.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Покана за участие в анализа на подготовката на Българската армия е отправена към президента, премиера и членовете на Комисията по националната сигурност в Народното събрание. В разширеното заседание на Съвета на началник-щабовете ще вземат участие представители на главните щабове на видовете въоръжени сили, командири на бригади и началници на управления. В заседанието ще участва и министърът на отбраната Бойко Ноев. На него ще бъдат наградени командири, чиито поделения са показали най-добри резултати през годината.
От пет години за първи път министър на националната отбрана на Португалия гостува у нас. Д-р Жулиу Калдаш бе на визита в България по покана на своя колега Бойко Ноев. Той се срещна още с председателя на Народното събрание Йордан Соколов, посети военна академия "Георги С. Раковски". Установихме, че народите на България и Португалия изпитват много топли чувства един към друг, посочи след разговорите министър Ноев. Много общи неща имало и във военните реформи на двете страни. Това се отнасяло особено в областта на професионализацията на Въоръжените сили, където Португалия има много интересен опит. Има реални перспективи и за развитието на двустранното военно-техническо сътрудничество. България и Португалия твърдо държат на запазването на границите и териториалната цялост на СР Югославия, каза българският министър на отбраната. Ние подчертахме, уточни той, че КФОР е и ще продължава да бъде главният фактор на сигурността в региона. Разгледахме и възможностите за превъоръжаване на нашите Въоръжени сили, допълни д-р Калдаш. Той бе категоричен, че България има твърдата подкрепа на Португалия в нейния стремеж за присъединяване към НАТО и Европейския съюз. След срещата си с министър Ноев той отговори на въпроси на в. "Българска армия".
-Г-н министър, какъв е опитът ви в професионализацията на армията? Какво бихме могли да научим от Вас?
-Аз запознах министър Ноев с нашата програма за професионализация на Въоръжените сили на Португалия. Тя съдържа четири години. Ние встъпихме в първата година на изпълнението на програмата. Много подробно се спираме на всички онези основни моменти, които изграждат мотивацията на желаещите да станат професионални войници. Нашата цел е всяка година да приемаме по 5 хиляди кадрови войници. Мотивите на младежите да станат професионални войници са възможността да завършат своето образование, да придобият определени умения във връзка с упражняването на професия във Въоръжените сили. Освен това ние разширяваме възможностите и студентите в университетите да станат кадрови войници. Наред с това на тези, които са били кадрови войници, им се дават по-големи привилегии, когато заемат определени позиции след това в гражданските институции.
-Как ще се развива двустранното военно-техническо сътрудничество?
-Конкретните измерения на това сътрудничество, както и министър Ноев подчерта, ще бъдат свързани и с подписването на споразумение за военната топография и хидрография. Друго измерение на това сътрудничество е възможността за съвместна работа в областта на военно-промишления комплекс. Там бихме могли да развием силно партньорство.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Спомням си, че преди години ученията и тактическите занятия бяха омръзнали на офицерите и сержантите. И само малко по-късно, когато поради недостиг на средства тези от по-голям мащаб намаляха, се видя колко са им липсвали. Колко са им липсвали те и за поддържане на висока боеготовност, която ражда вътрешната мотивация, самочувствието и гордостта на военнослужещите. Времето наистина налага армията да се използва и при решаване на задачи от невоенен характер. Но на всеки е ясно, че никой и по никакъв начин не може да отмени основната задача на Българската армия. Тя е записана в конституцията и в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Не може да има крачка встрани от член 64 на закона, където категорично е казано, че " Въоръжените сили на България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост".
Всяко сравнение на днешните учения с тези от типа на "Щит '82" и "Тракия 86" са просто неуместни, защото говорим за различно време, обстановка и условия. Но без да мерят ръст с тях, макар и по-малко мащабни, ученията днес са повече от необходими и дори това ги прави съпоставими с миналите. На година трябва да имаме поне едно оперативно-стратегическо учение с участието на различни щабове, защото на тях най-добре се вижда какво е равнището на оперативната подготовка на щабовете и бойната подготовка на командирите и войските - смятат генералщабни специалисти. Точно те са лакмусът на командирските умения и степен на натренираност на участващите поделения и подразделения.
В първите пет години на последната десетилетка армията като че ли повече се занимаваше с въпросите за оживяване и съхранение. Горчив бе фактът, че през 1994г. е имало само две тактически учения с бойни стрелби на батальон. Година по-късно те вече са деветнадесет, а през следващите - още повече. Оперативно-стратегическите учения продължава да ги няма на бойната карта. Лъч на надеждата е "Тракия 86", в което участват командирите на корпуси и техните щабове.
Времето показа, че армията не може да стои да чака и да слуша как харчи парите от бюджета. Армията е армия, за да произвежда сигурност и точно тази сигурност оправдава средствата, които отиват в организацията и подготовката на големите учения. Затова дойдоха "Юни '98", "Есен '99" и "Юни 2000". Задава се "Есен 2001".
Никакви сборове, командирски занятия, нововъведения и стайни условия не могат да заменят големите учения. Онова суворовско " за потта и кръвта" се тренира само около окопа и в барута. Истинската цена на ученията е в това, че те показват в най-голяма степен равнището на бойната готовност и дали армията е по-добре от вчера или не е. Само на големи учения могат да действат под общ замисъл трите вида въоръжени сили, да се изпитат възможностите на новите структури и изпробва устойчивостта на управлението от Генералния щаб до войника. Само на тях се вижда каква е натренираността на личния състав, изпитва се надеждността на комуникационното и информационното осигуряване, дава се оценка на органите за материално-техническо осигуряване, чиито действия са почти същите както при война.
Независимо дали едно оперативно-стратегическо учение струва 10,12 или 15 милиона лева, то те трябва да се планират и провеждат, за да сме сигурни в гаранциите за националната сигурност. Пък и данъкоплатците навярно не биха имали против тези пари, щом знаят, че плащат да се отстоява националният суверенитет, ако се наложи.
Българинът отколе се хвали със силата на своята армия. И от хилядолетия нейната задача е била една единствена. И най-добре се е подготвяла за нейното изпълнение на големи учения. Те са истинския показател за сухия барут на боеготовността. През тях минава пътя към всяка победа. Към тях, колкото и шаблонно да звучи, минава и пътя към НАТО. Там също искат силни армии.
Една седмица - от 1 до 6 юни продължи оперативно-стратегическото командно-щабно учение "Юни '98". В него взеха участие 3446 военнослужещи и 650 единици бойна техника от трите вида въоръжени сили. Бяха похарчени 12 милиарда лева по тогавашните пари.
"Юни '98" премина през три етапа. През първия бяха отработени въпроситеи на стратегическото прегрупиране, организацията на бойните действия на местността и привеждане на войските в различна степен на бойна готовност. През втория етап се отразяваха въздушни удари, води се бой в полосата за осигуряване и се подготвиха контраударите. През заключителния етап се организира противодесантната отбрана по море и въздух. Стреляха зенитно-ракетните дивизиони на ВВС и СВ. За първи път в учението участваха новосформираните сили за бързо реагиране.
На "Юни '98" за първи път реално бе създаден спомагателен пункт за управление на Върховното главно командване, който обслужваше оперативните групи на ГЩ и тези на трите вида въоръжени сили за управление на войските, участващи в противодесантната отбрана. За пръв път се оборудваха позиции за отбрана чрез мащабно използване на чували с пясък. Пак за първи път на учение от такъв голям мащаб бяха взети всички екологически мерки за рекултивиране на местността след завършване на учението.
Учението убеди народа, че Българската армия е съхранила професионалния си потенциал. А участвалите в него президент и премиер се убедиха, че боеготовността и боеспособността изискват много, много пари за учения, техника и въоръжение.
Три дни в края на октомври - от 26 до 28 1999 г. продължи тристепенното оперативно стратегическо командно-щабно учение "Есен '99". Три милиона и половина лева струва то на данъкоплатеца.
"Есен '99" бе първото от такъв мащаб проведено след приемане на военната доктрина и както го оцениха специалистите, то бе в интерес на сигурността и евроатлантическата интеграция. На учението бяха отработени въпроси, свързани с подготовката на войските в отбрана, и някои други наложени от променената обстановка - гасени на пожари, помагане на пострадали хора при промишлени аварии, в хода на мироопазваща операция и др. По време на учението бяха използвани и някои оръжия, на които изтичаше техническият ресурс.
На учение от такъв мащаб за първи път бе изграден наблюдателен пункт по стандартите на алианса, защитен от огневите средства на противника. В него участваха воини от 61-ва Стрямска механизирана бригада от Карлово.
В "Юни 2000" взеха участие около 600 военнослужещи от Сухопътните войски и 150 единици бойна техника. То продължи четири дни - от 13 до 16 юни.
За първи път щабът на Първи армейски корпус планира и взе решение за управление по петстепенния натовски модел. Това даде възможност за по-продължително вземане на решение, по-задълбочен анализ и многовариантност на действията.
На двустепенното командно-щабно учение се разигра участие на обединението в отбранителната операция на полевата армия при конфликт със средна интензивност. Усъвършенстваха се уменията на командирите и офицерите от управлението на корпусите и щабовете на съединения по ръководство и нарастване на готовността и привеждане на войските в по-висока степен на бойна готовност. Повишиха се уменията по организиране на прикриването на държавната граница и водене на отбранителната операция.
Първият етап на учението продължи три дни, при което бе взето решение за прикритие на държавната граница и отбрана. През втория етап бе организирано взаимодействието и отразено настъплението на противника в приграничната полоса.
В района на корпуса и бригадите на "Юни 2000" бяха развърнати полеви варианти на КП и ТПУ.
Оперативно-стратегическото учение "Есен 2001" се предвижда да е през октомври следващата година в Североизточна България и в него ще вземат участие и трите вида въоръжени сили и всички родове войски. Ще стрелят зенитно-ракетни войски. Военноморските сили съвместно с румънски колеги, ще стоварят десанти и зенитно-ракетни комплекси от една точка на друга, от наш на румънски бряг и обратното. Целта е да се използват всички възможности за комплексиране на учението и усъвършенстване на взаимодействието между всички нива и щабове.
"Есен 2001" ще започне като командно-щабно учение и в хода на действията ще бъдат отработени и елементи на хуманитарната операция.
Красен Бучков
