- Военното министерство ще изпълни волята на Народното събрание и ще се опита да преразгледа всички свои програми и виждания, за да може да направи така, че да бъде позитивна и полезна службата на всички млади момчета, които влизат в армията.
- Мисля, че трябва да успеем. Сега нещата при нас са малко сложни, защото ускоряваме и хода на реформата по План 2004. Преструктурираме Генералния щаб, главните щабове на Видовете въоръжени сили. С влизането в сила на закона предстоят промени и по отношение на командния състав в армията. Смятам обаче, че след като се реформира Генералният щаб, хората, които заеха основните командни длъжности ще съумеят да създадат необходимата организация. Със своя професионален опит те ще могат да намерят решение на политическата воля на парламента.
Да, нещата определено тръгнаха. Най- важното е не само че има правна възможност за замяна на воинските задължения с алтернативна служба, но имаме система и вече натрупан известен опит и практика. България е страна, която вече има алтернативна служба. Разбира се, с всичките проблеми, които възникват от това и налагащи се усъвършенствания на системата. Но въпросът е че имаме действаща система за замяна на воинските задължения с алтернативна служба.
Причините да не се говори толкова често и активно за алтернативната служба е че тя засяга значително по-тесен кръг граждани, в сравнение с наборната военна служба. До миналата година, когато реално започна процесът, имаше доста тълкувания и предвиждания какъв все пак ще бъде броят на младежите, искащи замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Имаше предвиждания за хиляди, дори... за много хиляди молители. На другата крайност бяха становищата, че кандидати за алтернативници едва ли ще има, или ако има, те ще бъдат единици.
От миналата есен досега в Комисията по алтернативна служба са постъпили 61 молби. Преди това Министерският съвет одобри списък на работните места и длъжностите, на които може да се изпълнява мирновременна алтернативна служба и броят на гражданите, които могат да я изпълняват през 1999 и 2000 г. Това стана по предложение на комисията, внесено в правителството от министъра на труда и социалната политика и министъра на отбраната. Министерският съвет утвърди този брой на гражданите за 1999 г. - 50, за 2000 г. -100 души. Съпоставено с реалния брой - 61 молби, дошли през есента на 1999-а, е ясно, че правителството е направило доста реална оценка за този брой. Това, че беше утвърден по-голям брой работни места и длъжности за изпълнение на службата дава възможност на комисията ни по-гъвкаво да подбира подходящи работни места за младежите. Да си припомним, че наборниците могат да искат замяна на воинските си задължения с алтернативна служба поради съображения, свързани със свободата на мисълта, свободата на съвестта и свободния избор на вероизповедание. Практиката, както се и очакваше, показа, че големият брой от молителите са мотивирали своята молба с определена религиозна принадлежност. Най-вече това са младежи, които членуват във вероизповедания като "Свидетели на Йехова", "Адвентисти от седмия ден" с различните варианти, "Божия църква" - Русе и някои други. Има и молители, позоваващи се на общорелигиозни възгледи. Други изтъкват пацифистки мотивировки. Някои младежи са били отлагани на тези основания, имали са конфликти с военните власти поради отказ да влязат в казармата. Някои дори са минали през съда, срещу тях е имало наказателни производства.
Напоследък се заговори по този въпрос, защото беше ясно, че в хода на военната реформа едва ли всички младежи ще може да влязат в казармата веднага. Категорично заявявам - в този вид, в който алтернативната служба съществува сега у нас, подобно тяхно пренасочване към алтелнативната служба просто не е възможно. Такава идея обаче може да се обсъди и да се намери вариант на решение. Но тогава трябва да се измени законът, защото в сегашния си вид той не е в състояние да поеме огромен контингент от алтернативници. В случая ще възникне и въпросът къде реално ще се изпълнява службата. Сега работодателите са от кръга на Въоръжените сили, Гражданска защита, държавни и общински учреждения и предприятия в областта на здравеопазването, опазването на околната среда, социалната област и т.н. Но има изрична забрана това да става в търговски дружества, в политически партии, в кооперации, в дружества с нестопанска, идеална цел. И работодателите са свободни да заявят работни места. Освен това ако се приеме младежите да имат избор и бъде казано на единия - ти отиваш на наборна военна служба, а на другия - ти отиваш на алтернативна, разбирате, че не може срокът на алтернативната да бъде двойно по-дълъг. Не може! От друга страна трябва да се мисли и за това какъвто и вариант на алтернативна служба да се въведе, той в никакъв случай да не е пряка, косвена, открита или прикрита форма на принудителен труд.
Напълно. Ще ви дам и няколко примера от реалната ни практика. Над 90 на сто от работните места и длъжностите, с които в момента работим - за 1999 и 2000 г., са в състава на Въоръжените сили. По-малък от 10 на сто е броят на невоенните, на цивилните държавни и общински заведения - болници, образователни учреждения и други, които предоставиха работни места. На запад този вид служба се изпълнява предимно в здравеопазването, социалните заведения, опазването на околната среда, гражданската защита... В същото време много от нашите молители, особено тези от вероизповеданието "Свидетели на Йехова", категорично отказват да имат каквото и да било общо с Въоръжените сили. Те отказват да отидат на работни места и длъжности на територията на дадена казарма, включително и във военните болници, които също се водят поделения. Дори имаме случай, в който един молител обжалва нашето решение пред Върховния административен съд. Очакваме решението на съда. Младежът обжалва едно единствено нещо - това, че го пращаме на работно място във военно поделение. Между другото, получи се нещо интересно, защото след като той обжалва, се оказа, че това поделение е закрито. Ние му пререшихме въпроса и го пратихме на друго място, извън състава на Въоръжените сили, макар и не в неговото населено място. Но така или иначе делото беше образувано и чакаме решението на съда.
В сегашния закон дори изброяването на местата, на които се изпълнява алтернативна служба, започва с Въоръжените сили. Друг въпрос е, че това влиза в някакво противоречие с правилата на определени вероизповедания. Има и още нещо, което обаче можеше да се очаква и не е никак странно. Самото отношение на някои командири в армията, при които сме изпратили младежи да изпълняват алтернативна служба показва липса на яснота какво представляват тези младежи, какъв е статутът им, въпреки че хората знаят закона или имат представа от него. Имах парадоксален случай. Като председател на комисията получавам писмо, в което се изразява недоволство от поведението на изпратен от нас алтернативник на длъжност във военно поделение. Оставете другото, но този командир на поделението през цялото време ми говори за редника еди-кой си! Което е, разбирате ли, парадоксално. Значи той просто не е наясно за какво става дума. Въпреки че в решението на комисията, в заповедта, с която аз привеждам това решение в сила и го изпращам, навсякъде подчертаваме гражданинът еди-кой си. В някои случаи момчета, които вече реално изпълняват алтернативна служба, се оплакват, че отношението към тях е почти като към войници без униформа, най-грубо казано. Имахме случаи, при които дори са искали, може би защото нямат други възможности, да ги поставят да спят заедно с войниците в помещението. Което е абсурдно... При това и в масата от случаите ще чуете граждани и длъжностни лица да говорят за "алтернативна военна служба". Това показва абсолютно неразбиране. Не може да се говори за алтернативна военна служба, защото тя е алтернативна на военната, тя е гражданска. Няма яснота и сред гражданските работодатели, които често казват: "А, бе, вижте сега, тези войничета, които сте ни пратили на служба... ". И те не могат да разберат че това не са войници. Това са просто граждани, които работят по договор и по решение на нашата комисия. Те не могат да изменят никакви условия, нито да договарят условия, но все пак са граждани, свободни като всеки друг гражданин, с документи за самоличност. Положителното е обаче, че хората разбраха, че има алтернативна служба и все повече се интересуват от нея.
Различно. Но се стараем на едно заседание комисията да изслушва минимум по десетина души и по възможност да прецени и вземе решение по молбите им. За съжаление КАС понякога е принудена да работи с намален коефициент на полезна действие. Защото нерядко, когато тя е взела решение, изведнъж работодателят ни уведомява, че по едни или други причини не може да приеме изпратените от нас хора. Това означава нов кръг на цялата процедура. Много драстичен и напълно необоснован беше случаят с университетската болница в Стара Загора. Оттам бяха заявили 15 работни места за алтернативници, но в последния момент отказаха да приемат младежите, които вече бяхме насочили към това здравно заведение. Твърде неприятно е, когато стане така, но кръгът от работодателите е очертан от закона.
Например, въпреки че имаше желание, Българският червен кръст не можа да бъде включен в този кръг.
Защото е организация с идеална цел. Макар че получава бюджетна субсидия, БЧК си остава обществена, неправителствена организация. Това е специфика на нашия закон. В БЧК сигурно сигурно биха могли да се намерят много добри места и да се реализира трудът на алтернативника. Да, обаче законът забранява това, заради статута на самия БЧК. Имаме няколко случая на молители - действащи свещеници. Много голям е проблемът и с тях. Младежите вече са ръкоположени и не могат да се откъснат да отидат в армията. Безусловно са мотивирани, има основание да им се разреши алтернативна служба. Но не може да бъдат изпратени да речем да си изпълнят тази служба в манастир или в друга организация на църквата, защото това не е допустимо от закона. При една евентуална промяна на закона би трябвало още веднъж законодателят да преразгледа кръга от работни места, на които може да се изпълнява алтернативна служба.
Да, непрекъснато поддържаме контакт. Някои от младежите пращат молби, жалби или се обаждат по телефона. Уточняват какви са правата и задълженията им. Поставят въпроси, свързани с битовото им устройване, с условията на труд и т.н. Не по-малко молби и заявления получаваме и от работодателите. Имаме и случай на младеж, дисциплинарно наказан с промяна на работното място. Той беше се явил на работа първия ден, а след това напуснал. Казал, че няма повече да отиде там, въпреки че беше на длъжност санитар във военно поделение. След като бяха изминали три дни на неявяване на младежа, командирът му много точно, много коректно, в съответствие с разпоредбите на закона ми изпрати писмо. С него ме уведоми и предложи алтернативният служещ да бъде наказан с промяна на работното място. Извиках младежа, макар че не беше лесно - той се укриваше някъде, но близките му успяха да го открият. Поговорих с него, уточнихме нещата и издадох съответно наказателно постановление за промяна на работното му място. От София младежът замина в провинцията. Така решихме случая. Но за други по-сериозни простъпки, които съставляват престъпление, има седем текста в Наказателния кодекс, които предвиждат доста строги наказания, почти идентични с тези за наборните военнослужещи.
Законът е малко претрупан с някои очевидно излишни разпоредби. Той предвижда, например, работодателят да осигурява на алтернативника вещево доволствие. Но за вещево доволствие може да се говори само при наборен военнослужещ, но не и при гражданин, който се изпраща да работи някъде. Работодателят и без друго дължи на алтирнативника работно облекло и предпазни средства, съобразно длъжността, която заема. Едно е да бъде санитар, друго е да бъде оператор на електронноизчислителна машина, трето е да бъде готвач или общ работник, или пазач невъоръжена охрана. За какво усреднено вещево доволствие във всички тези случаи можем да говорим? За това може да се говори само при наборната военна служба. Същевременно в закона има и пропуски Липсват, например, санкции за работодателя, който заяви работни места, но по субективни причини откаже да приеме алтернативници. Не е достатъчно ясно какво става при промяна на статута на работодателя, при структурни промени в учреждението, което, да речем, може да се трансформира в търговско дружество или пък да бъде приватизирано. Защо при евентуална промяна на закона да не се позволи при определени условия БЧК, църквата, неправителствени организации да могат да приеман алтернативно служещи. Тоест - така да се разшири кръгът на работодателите.
Разговора води Андрей Рангелов
Сто души вече са минали през Софийския център за социална адаптация, но само двама са проявили интерес към започване на бизнес. Практиката в уредените страни показвала, че от 3 до 5 процента от хората, които са работили с години в подобни на армията организации, тръгват по пътя на самостоятелната стопанска дейност. Това стана ясно от думите на Красимир Гечев, главен регионален координатор на центъра на срещата с отдел "Мотивация и качество на живот" в Генералния щаб на Българската армия. Иначе успеваемостта на тази структура към фондация "Ресурсен център на НПО в България" е на високо равнище по световните критерии. През първия месец са устроени 6 души на работа, а през втория - 7. Проблемът е, че напускащите армията все още не са запознати достатъчно с предназначението и възможностите на центъра, не отделят време за среща с неговите специалисти и така често пъти губят време, чудейки се от къде да започнат новия си живот.
За повече информация те вече могат да разчитат и на работещите в отдела към Генералния щаб, и на неговите структури по места. Около 150-160 човека ще имаме във войските, посочи началникът на отдела полковник Цветан Димов. Неговата структура е създадена по идея на министъра на отбраната Бойко Ноев. Съвсем скоро отделът ще излезе с конкретна програма за бъдещата си дейност. Мотивацията на личния състав и качеството на живота са едни от моментите, които влязоха в актуализираната програма на правителството "България 2001".
Благодарение на центъра някои са си намерили и по две работни места. Други получават заплата по 1000 долара. Участниците в първия тридневен обучителен курс дадоха възможно най-високата оценка на нашите усилия, не крие гордостта си Руслана Андреева, администратор на центъра. Не е малък приносът на полковник от запаса Лазар Гешев да спечели длъжността изпълнителен директор на Централни хали ЕООД, подчерта Красимир Гечев. Един от най-значимите успехи обаче е фактът, че в центъра е дошъл командир. Не за да осигури бъдещето си, а за да попита с какво може да се помогне на неговите подчинени, за които свалянето на пагона е предстоящо. Грижата на подполковник Минчо Велев, командир на самоковското поделение 24460 заслужава адмирации и последователи. Няма да бъде зле, ако повече командири и началници се заразят от неговия пример, смятат в центъра.
Офицерите в разпореждане за уволнение трябва да знаят, че Центърът за социална адаптация поддържа преки контакти не само с бюрата по труда, но и със самите работодатели. И е добре да се регистрират там, за да се надяват, че могат да попаднат директно в полезрението на една или друга организация. Съвсем скоро ни потърси Агенция за подбор на кадри, чийто обект е голям хотел, съобщи Валя Неделчева, координатор по трудоустрояването. Хората вярвали, че с повечето длъжности при тях могат да се справят само преминалите през армията. Впрочем това е и една от задачите на центъра: да накара днешните офицери да повярват в по-големите си възможности, за които повечето от тях дори не подозират. Примери вече има достатъчно. В България те може да са все още малко, но в други държави, като Украйна и Русия например, проблемът е решен глобално. Там офицерските фирми са стотици. Те се раждат в т.нар. бизнесинкубатори. Подобна програма се разработва и у нас от Ресурсния център на НПО. Основната й цел е начално съдействие с офиссграда и оборудване за стартиращ малък бизнес. Що се отнася до сградата, погледът е обърнат към Министерството на отбраната. Разбира се, има и друг път за глобално решаване на проблемите, свързани с адаптирането на напускащите армията към гражданския живот. Сили да върви по него засега обаче има само Полша. Там минималната военна пенсия е 450 долара. Нашите възможности са много по-скромни, а и нямаме и такива приятели зад граница, които да ни помагат толкова много. Затова ще трябва да разчитаме на себе си. Да се научим сами да си търсим работа например, което става с един курс в центъра. Второ, да намерим лоби в парламента и да променим в наша полза законодателството. Защо работниците да имат право да участват в РМД-та , а военнослужещите да гледат отстрани? Или да се включим в програмата за микрокредитиране на Ресурсния център на НПО. Тя иска да даде достъп на предприемчивите до финансови ресурси и до мениджмънт обучение. В Сливен 21 човека са тръгнали по тази пътечка. Една част от тях вече били на 100 процента готови да се възползват от облекчената система на кредитиране. Тази програма се осъществява и в Смолян, Кърджали, Пазарджик и Враца. Предстои стартирането й в София, Пловдив и Бургас.
Днес започва работа четвъртият семинар на Ресурсния център на НПО по проекта "Психосоциална адаптация на освободените кадрови военнослужещи в гражданското общество". Участват 24 офицери със своите съпруги. Проявата се финансира от Комисията за демокрация при посолството на САЩ у нас. Проектът цели изграждане на нова ценностна система на съкратените военнослужещи. Приоритетно място в нея заемат атлантическите стандарти в спазването на човешките права и свободи и създаване на практически умения и способности за полноценно участие в променения политически и икономически живот.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Военноморският клуб във Варна беше домакин на срещата на началника на управление "Личен състав" в ГЩ генерал-майор Любен Пандев и началника на дирекция "Връзки с обществеността" на МО Александър Урумов с офицери за връзки с обществеността от МО, ГЩ и трите вида въоръжени сили. След техните кратки експозета за информационното осигуряване на набирането на войници на кадрова военна служба започна неофициалната част - условно наречена от генерал Пандев "среща без пагони", в която участниците дадоха своите виждания, идеи и препоръки какви да бъдат стимулите за набиране на войници за кадрова военна служба, формите и методите на рекламната кампания. Различни бяха мненията за централизираната или децентрализираната кампания за мотивиращите и демотивиращите фактори по привличането на служба на бъдещите войници и матроси, обсъдени бяха традиционни и оригинални идеи, както и използването на чуждия опит.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от промяната на някои регламентиращи документи, облекчаването на процедурата по приемането на кадровите матроси, умелото съчетаване на централизирана и регионална кампания в тежест на втората, изработване на работни програми във видовете въоръжени сили и ГЩ, на активното използване на натрупания опит по кампаниите в Сухопътни войски и ВМС и внедряване на всички полезни идеи, които бяха подсказани в горещата петчасова дискусия.
Капитан I ранг Румен Найденов
В два етапа премина двустепенното КЩУ на Първи армейски корпус на тема: Участие на обединението в отбранителната операция на полевата армия при конфликт със средна интензивност. В присъствието на министъра на отбраната Бойко Ноев и началника на ГЩ на БА генерал-полковник Михо Михов, началникът на ГЩ на СВ генерал-лейтенант Гиньо Тонев очерта основните параметри на "Юни 2000". Началникът на щаба на корпуса генерал-майор Драган Драганов информира за състоянието на силите и средствата в полосата. Командирът на корпуса генерал-майор Доленски докладва Концепцията за отбранителната операция на обединението. "Реално планираното учение би помогнало и за реално планиране на ресурсите" - бе лаконичен министърът на отбраната. Той и началникът на ГЩ на БА участваха в дискусията за взаимодействието на армейските части с жандармерията и граничната полиция по време на операцията, неутрализирането на противниковите сили в тила и действията в зоните на поражение от промишлени обекти и язовири.
Първият етап на учението продължи три дена, през които бяха взети решения за прикритие на държавната граница и отбрана. Проведена бе рекогносцировка. През втория етап бе организирано взаимодействието и отразено настъплението на противника в приграничната полоса.
В района на корпусите и бригадите бяха развърнати полевите варианти на КП и ТПУ. През един от дните в тях се проведе практическо занятие по управление на бойните действия с участие на випускниците на Военна академия.
В "Юни 2000" взеха участие около 600 военнослужещи от Сухопътните войски и 150 единици бойна техника. Учението продължи четири дни - от 13 до 16 юни. Разборът е на 26 юни.
Подполковник Красен Бучков
Напоследък темата за корупцията така завладя медийното пространство и общественото внимание, че на обикновения българин му втръсна да слуша симфонията от обвинения, клевети и омаскарявания. Те обаче се появяват като еднодневки - и така ден след ден звучи една изтъркана мелодия, от която нерадостната ни действителност поразително започва да напомня сцените от живота под земята на филма на Костурица "Ъндърграунд". Да, корупция има - това не отричат нито президентът, нито вицепрезидентът, нито премиерът, нито социолозите, нито обикновените българи. Световните проучвания за нивото на корупцията дори ни поставят в златната среда, някъде между най-некорумпираните северни нации и най-корумпираните нации около екватора. В рамките на шегата, ако географското положение е обуславящ фактор за степента на корупция, то успокояващият извод е, че в умерения географски пояс, където се намира България, съществува и умерена корупция. Извън шегата обаче, ще трябва да констатираме, че темата за корупцията е особено болезнена точно в този момент от най-новата ни история, когато ножицата за стандарта на живот между бедните и богатите, е разтворена докрай. И е най-малкото неморално да те управляват корумпирани и овластени хора. "Ако позволим на корумпираните да ни сложат вилата на врата - тежко и горко на страната", емоционално възкликна преди няколко дни по националното радио вицепрезидентът Кавалджиев. Изявлението му дойде броени дни след отстраняването от поста на главния преговарящ с ЕС Александър Божков, известен сред хората повече с прозвището Мистър 10%. Обвиненията срещу него били събрани в цели 230 страници, които са предадени на следствието. С този свой акт премиерът показа, че няма политически чадър и милост за онези, които са влезли във властта само за собствения си джоб. С този акт обаче темата за корупцията не се изчерпва - следва дългият път от следствието, през съда, до решетките. Път, който не винаги виновните извървяват докрай. Примери - колкото щеш! Спомня ли си днес някой внесените точно преди 4 години обвинения от тогавашния депутат Едвин Сугарев до тогавашния главен прокурор Иван Татарчев за случаи на злоупотреби и корупция в особено големи размери с конкретни имена, обвинения и цифри? Едва ли! Тогава Сугарев сезира главния прокурор по над десет случая с конкретни факти: 6 млн.долара, откраднати от Майкъл Чорни, 183 млн. лева незаконно изтеглени от тогавашния председател на БЗПБ Михаил Данов, над 6 млрд. и 250 млн.лева дадени от ДСК с необосновано високи депозити на Бизнесбанк, незаконна записна заповед за над 16 млн.долара от тогавашния изпълнителен директор на "Нефтохим" Стефан Неделчев и т.н, и т.н. Сметнати най-грубо - над 7 млрд. лева държавни пари са изтекли като вода в пясък и за това няма нито един виновен в затвора. И едва когато униформата на корупцията стане в затворнически райета, едва тогава обществото и политиците ще могат да се гледат открито в очите. Да се надяваме, че по пътя ни към Европа ще дойде и това време.
Недко Петров
Днес министърът на отбраната Бойко Ноев е поканен да дебатира с представители на чуждестранния бизнес, дипломати и родни оръжейници проблемите на преобразуването на българската военнопромишлена база към стандартите на НАТО. "Златната кокошка", както до неотдавна бе наричан българският ВПК, днес е в кома. Причините са много и комплексни - от вътрешноведомствената организация до свитите или почти ликвидирани пазарни ниши на родния оръжеен бизнес. И докато за намаляването на износа могат да се търсят все пак някакви обективни причини, то вината за лошата организация остава изцяло в собствения ни двор. "Може ли от 1400 души персонал да има 900 души администрация? " - попита министър Ноев стачкуващите оръжейници в завод "Хан Крум" в Търговище и получи техните адмирации. И може ли 1400 души да получават заплати от ремонт на 4 танка годишно? Да, министърът се ангажира да намери вътрешна поръчка за стачкуващите, но докога работата ще се кърпи на парче? За разлика от родния ВПК други страни също търсят своите пазарни ниши и ги намират. Пример за това е словашкият ВПК, сключил голяма сделка с Гърция за производството на бойни дула, както стана известно от визитата на словашкия премиер у нас. Изход има, но нищо не идва даром и наготово, е изводът за родните оръжейници.
(БА)
Имаме обща цел - да дадем работа и хляб на хората от военноремонтните заводи. Така министърът на отбраната Бойко Ноев формулира при срещата си с директори от тези предприятия и синдикатите главното направление за изход от нелекото състояние, в което се намира браншът днес (Виж стр. 7).
Безспорно е, че в значителната си степен трудностите пред верезетата са обективни. До голяма степен те се дължат на разминаването в темпото на реформите. Докато промените в армията, съкращаването на поделения и личен състав колкото и да са болезнени, вървят по графика на План 2004, то промяната в предприятията като цяло тепърва предстои. За приватизация в бранша се заговори едва през последните години. При това към раздържавяването ще се пристъпва внимателно, за да бъдат абсолютно гарантирани интересите на националната сигурност.
Армията е с все по-намаляваща численост, което дори чисто статистически означава, че по-малко бойни машини и съоръжения се включват в занятия и учения, съответно и по-малък е броят на нуждаещите се от ремонт в заводите самолети, танкове, БТР, камиони и друга техника.
Нещо повече. Известно е, че при закриването на поделения се освобождава маса техника, която се предоставя на останалите казарми. Те от своя страна са облагодетелствани, защото могат да подберат измежду машините най-добрите, най-запазените, най-здравите. В един момент се оказва, че потокът от повредена техника, изпращана от войската към ВРЗ, почти пресъхва. От гледна точка на отбраната на страната това категорично е добре. По-малко трошим машините, по-малко пари харчим за ремонта им, основателно могат да се похвалят армейците.
За заводите обаче нещата имат друга логика. Строени някога, за да обслужват далеч по-многочислена войска, сега те закъсват. В този си вид те отразяват едни потребности от миналото и не могат да продължат да бъдат ефективни, обясни Ноев пред журналисти. Министърът даде и красноречив пример за завода в Търговище: ясно е, че 1400 души не могат да се изхранват годишно с ремонта на 4 танка.
По пътя към излизане от икономическите трудности МО и Генералният щаб се ангажират да дадат пълна информация на директорите за това какво количество военна техника ще се предостави на ВРЗ за ремонт до 2004-2006 г. Така шефовете на предприятия ще могат точно да направят своите стратегии за натоварване на свободните мощности с привличането на различни поръчки извън системата на Министерството на отбраната. Заводите ще бъдат разтоварени и от някои свои военновременни задължения. И след като МО си е свършило работата, идва часът на подобряването на мениджмънта на предприятията. Няма да продължа да толерирам бездействието, този директор, който няма виждане за бъдещето на своето предприятие, не може да бъде директор, категорично заяви министърът. Според него, ще се промени и структурата на работната сила в предприятията.
В Търговище например от 1400 души 900 били администрация. Не може един завод да се развива с администрация, надвишаваща половината от общия състав, каза Ноев. Той обеща също нарушителите на законите веднага да си идат, без да се чака с години думата на прокуратурата. Министърът успя и да уговори синдикатите за това работниците да не предприемат действия, които противоречат на националната сигурност. Така всички участници в разговорите достигнаха до извода, че само с обединените им усилия работа и хляб за оръжейниците ще има.
Андрей Рангелов
Изминава половин година, откакто проблемът за социалната адаптация на освободените от Въоръжените сили бе поставен на най-високо държавно равнище. Голямата цел на срещата при президента бе да се координират усилията на всички, които работят на това поле. И да се включат по най-добрия начин в хуманитарната рамка на военната реформа. В намеренията на МО и неправителствените организации започна да се вплита философията, че колкото по-спокойни за бъдещето си са съкратените, толкова по ефективни в работата си ще бъдат оставащите в строя. Още повече, че готовността за напускане на армията бе доста притеснителна. Проучване на военните социолози по това време показваше, че 85,4 на сто от анкетираните офицери и сержанти няма да се поколебаят да свалят пагона, ако на друго място им предложат по-високо заплащане. Оказа се, че престижът на офицерската професия е почти на дъното. На самочувствието на военнослужещите тежеше мисълта, че стават само за охранители. Това бяха и примерите, които ни предлагаше обществото. То връчи тази висша отговорност на генерали - бивши зам.министри и командващи, на офицери - управлявали многочислени колективи, сложна бойна техника и широка стопанска дейност. Започна голямото бързане да не изтървем сроковете за закупуване на личното оръжие. Притежаването му е плюс при кандидатстването за пазач.
На средата на полугодието в София бе открит първият в страната Център за преквалификация и социална адаптация. Лентата преразя президентът и напомни, че държи на адаптацията като на висш държавен интерес. В новоизмазаната къща на улица "Шейново" 23 за пазачи не се говори. Два месеца и половина там се работи за самочувствието на съкратените. (Виж стр.7) Поглежда се и по-надалеч с нескритата завист, че в Украйна например са ни изпреварили със 7-8 години. И че у нас не идват толкова пари, колкото в бившата съветска република. Все пак обаче каруцата потръгна. Дирекция "Социална политика" на Министерството на отбраната се премести - в буквалния и преносния смисъл на думата - по-близо до напускащите армията. Фондация "Ресурсен център на НПО в България" си изпълнява своята програма. 100 хиляди щатски долара дойдоха от института "Отворено общество" в Ню Йорк. Фондация "Отворено общество" в София даде 20 хиляди долара за центъра в столицата. Великобритания дари компютърно оборудване за четирите центъра в страната. И така много от военнослужещите почувстваха какво е цивилизован преход от едно състояние в друго. От няколко дни те си имат и лично пособие. Негов издател е фондация "Демокрация и сигурност". Лично социалният министър Иван Нейков и началникът на ГЩ на БА генерал-полковник Михо Михов се заинтересуваха от неговата промоция. Като прибавим и факта, че пособието е безплатно, това говори много.
Като че ли за половин година стъпихме на друга пътека. По нея вървели всички бели армии. Разделят се цивилизовано с дългогодишните си войници.
Подполковник Спирдон Спирдонов
- Учението се проиграва в съответствие със структурите по План 2004, с реалния състав. Привлекли сме и щаба на Хасковското съединение, което ще действа преструктурирано като бригада.
- Това също е новост. За първи път корпусът планира и взема решение за управление по натовския модел. Той е петстепенен. Дава възможност за по-продължително вземане на решение, което създава условия за по-задълбочен анализ и за многовариантност на действие. По натовския стандарт вече проведохме учения в няколко дивизии, включително и с щаба на смесената артилерийска бригада от Силите за бързо реагиране в Асеновград.
- Да се усъвършенстват уменията на командирите и офицерите от управлението на корпуса и щабовете на съединения по ръководство и нарастване на готовността и привеждане на войските в по-висока степен на бойна готовност. Да се повишат уменията по организиране на прикриването на държавната граница и воденето на отбранителната операция.
Български военнослужещи ще участват в два авиофестивала в чужбина, реши кабинетат. Наш самолет Су-25 и транспортен вертолет Ми-17 ще се включат в румънското летателно шоу "Тимишоара 2000" на 17 и 18 юни. В авиофеста "Въздушна сила 2000" в Австрия на 30 юни и 1 юли страната ни ще е представена от самолет Ан-30. Летателните машини на ВВС и екипажите ще бъдат без въоръженията си.
Три украински учебни кораба - "Нова Каховка", "Смила" и "Чигирин", ще посетят пристанище Варна от 20 до 23 юли, реши още правителството. Министрите одобриха и две проектоспоразумения за сътрудничество между Министерството на отбраната и военните ведомства на Естония и Литва. С балтийците ще работим заедно по отбранителната политика, демократичния контрол над Въоръжените сили, алтернативната служба, оперативната съвместимост.
Андрей Василев
Среща на министрите на отбраната на деветте държави, кандидатки за членство в НАТО, ще се състои през първата половина на октомври в София. Това каза за в. "Българска армия" при завръщането си от Брюксел министърът на отбраната Бойко Ноев. Там той участва в среща на министрите на отбраната на държавите от Евроатлантическия съвет за партньорство. Имахме отново възможността да кажем нашите оценки общо за европейската сигурност, за сигурността в региона и да се уверим, че нашият часовник върви с европейското време, коментира министър Ноев.
Тема на форума през октомври ще бъдат отбранителната реформа и планът за членство в НАТО. Кандидатките за алианса ще се договорят как да отстояват общите си интереси, така че вратата на НАТО да остане отворена за тях. Министърът на отбраната е поканил за срещата и колегите си от новите членки на НАТО - Полша, Чехия и Унгария, чийто опит е важен за държавите кандидатки. Скоро се очаквал и отговор от генералния секретар на Северноатлантическия съюз Джордж Робъртсън, който също обмислял участието си.
Според миинстър Ноев на софийския форум няма да стане ясно кога България ще влезе в НАТО, тъй като поканата за членство не е въпрос номер едно за алианса през тази година, а щял да е приоритетен за НАТО през 2002 г. Министър Ноев е провел и редица двустранни срещи в Брюксел. Договорил е посещения с колегите си от Канада, Унгария, Армения. През юли предстоят визити у нас на министрите на отбраната на Турция и на Грузия.
Във връзка със скъсяване на срока на наборната служба министърът напомни, че това ще доведе до по-интензивна подготовка на войниците, до освобождаването им от несвойствени функции и намаляване на количеството на наряда. Ще се ускори професионализацията на войската. Цели подразделения в Сухопътни войски могат да бъдат професионализирани много бързо, изтъкна Бойко Ноев. Така можело да се постъпи още тази година например с поделения от Корпуса на ПВО.
Всеки един от нас ще работи и ще служи дотолкова, доколкото се вписва в обществените потребности, каза министърът, коментирайки продължаването с 2 години на мандата на генерал-полковник Михо Михов като началник на Генералния щаб на Българската армия.
Андрей Рангелов
Началникът на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Михо Михов потвърди, че в най-скоро време ще има персонални промени в главните щабове на видовете въоръжени сили.
Според генерал-полковник Михов, това се налага от развитието и потребността на съответните командни длъжности. От септември месец ще има структурни промени в главните щабове на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, каза генерал-полковник Михов. Структурните промени в Генералния щаб завършиха, допълни той "Ние сме на път да направим най-добрия тим в Централна и Източна Европа като ръководство на отбраната", каза министърът на отбраната Бойко Ноев. Той отказа да назове конкретни имена.
"Вие познавате всички тези хора, те са висши офицери, които в момента са на командни длъжности", каза министър Ноев. Според него при промените изненади няма да има. "Много от предположенията, които се появиха в пресата, ще станат реалност", заяви Бойко Ноев.
Министърът потвърди, че персоналните промени в ГЩ на БА ще станат известни в първите 10 дни на юли. В близките седмици ще бъде назначено военното аташе на България в посолството ни в САЩ
Офицер № 1 на НАТО за Европа си тръгна от България с добри думи за военната реформа у нас. Генерал Ралстън изрази и удовлетворението си от синхронизацията на българската реформа с натовските критерии, което за пореден път показва, че посоката на промените е правилна. Генералът подчерта още, че НАТО няма да разполага свои войски в страните, които все още не са членки на пакта. Доскоро явно враждебно настроени политици към алианса изненадващо седнаха на кръгла маса за постигане консенсус по членството ни в НАТО. И го постигнаха - за пръв път от 10 години насам. Уникалното единомислие на 6-те най-големи политически сили у нас показа още, че ако бъде постигнат подобен консенсус и по най-парливите проблеми на обществото - страната ни има шанса да тръгне напред. Видя се добре и на Евро 2000, че с воля и дух за победа могат да стават чудеса - смятаните за аутсайдери балкански отбори на Румъния,Турция, Югославия и Словения изхвърлиха унизително смятаните за фаворити Англия, Германия, Дания и Белгия. Така е и в живота: последните могат да станат първи, ако се преборят за това. (БА)
Бронираният юмрук на Първи армейски корпус 9-а Горнобанска танкова бригада не е загубил стоманената си твърдост. Чрез високоманеврените и с голяма огнева мощ Т-72 най-голямото съединение на Сухопътни войски в софийския гарнизон може успешно да води бой за унищожаване на противника с удари в дълбочина във фланг и в тил. Да го преследва и обкръжава до пълния му разгром. Да взаимодейства с подразделения, части и съединения от различни видове и родове войски при изпълнение на едни или други оперативно-тактически задачи. Поредно доказателство за това е завършилото в края на миналата седмица двустепенно командно-щабно учение на Първи армейски корпус "Юни 2000", където 9-а танкова играеше приоритетна роля в отбранителна операция на полевата армия при конфликт със средна интензивност.
Каква е цената обаче за тази боеготовност и боеспособност в условията на стагнация и недоимъци?
Най-лаконичният отговор е - много усилия, много труд, много разход на време и енергия. На 9-а танкова принадлежат половината от общия брой учения в Сухопътни войски през 1999 г. Безкомпромисната упоритост на командването по отношение на бойната подготовка и през тази година продължава да дава плодове - всички планирани учения с роти и батальони са проведени. С позитивен знак приключиха проверките от старшата инстанция през зимата. В момента на полеви лагер на полигон "Сливница" са артилеристите на бригадата. Предстоят още редица учебно-бойни изпитания и пред останалите подразделения в съединението.
Чест прави на бойците и командирите, че не са скръстили ръце и пред един от най-болните проблеми в бригадата - амортизираният казармено-битов фонд и влошените хигиенни условия.
Към финализиране вървят ремонтните дейности на новите стаи - за оперативния дежурен и дежурния по парк. Амбицията на командира на горнобанци полковник Пеню Стаматов е те да отговарят на всички уставни и съвременни изисквания за битуване и носене на службата. С "освежени" битови и сервизни помещения посрещат празника воините във: САДН начело с амбициозния артилерийски офицер подполковник Иван Данов; първи механизиран батальон с командир завършилият с отличие ВА "Г.С.Раковски" и Академията за национална отбрана на Република Австрия подполковник Красимир Атанасов; първата бойна шпага на горнобанци - танковият батальон, оглавяван от "железния" подполковник Сергей Николов. Хигиенизирани и обзаведени с легла тип русенски са и спалните стаи на разузнавателната и сапьорната рота. Значително подобрение се забелязва и в екстериора в района на съединението.
Успехите на бригадата обаче не бива да бъдат параван, зад който щекотливите въпроси в 9-а танкова да остават без отговор от страна на инстанциите и институциите, от които зависят нейното настояще и бъдеще.
Един от тези въпроси е - кога най-сетне ще бъде извършен дългоочакваният капитален ремонт на казармено-битовия фонд, за който преди време се заделиха финанси, но след това бяха пренасочени към други армейски обекти? На следващо място се подреждат проблемите, породени от всички онези дефицити, характерни за армията ни в преход: липсата на резервни части и механизми; недостатъчни лимити от ГСМ и километри за бойната и спомагателната техника; полупразните и празните финансови параграфи - освен тези за прехрана и заплати; застоят в жилищното строителство. Недоумение буди и неоправдано дългата пауза след закриването на войсковите лавки в очакване на новата им алтернатива.
подполковник Ценко Велев
Българската военна реформа е реалистична, тя е осигурена с хора и материални средства. Това бе потвърдено от срещите на върховния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Джоузеф Ралстън. Той бе на първа визита у нас по покана на началника на ГЩ на БА генерал-полковник Михо Михов. Гостът не скри удовлетворението на алианса от участието ни в силите на КФОР и ЕСФОР. Нещо повече, той подкрепи идеята на премиера Иван Костов български офицери, които владеят добре сръбски и албански, да помагат на управлението в Косово.
Генерал Ралстън бе категоричен, че приемането ни в НАТО е политическо решение. Неговата роля е като военен човек да даде съвет на политиците. Желанието ми е да фокусирам вниманието на страните, членки на алианса, върху България, посочи генералът. Той съобщи, че НАТО няма намерение да разполага свои войски на територията на страни, които не са негови членки. Ученията по "Партньорство за мир" са гаранция за стабилността на региона, смята върховният главнокомандващ.
Отпада ограничението кадровите военнослужещи да бъдат не повече от 20 на сто от общата численост на администрацията в Министерството на отбраната, включително и в изпълнителните агенции. Службите "Военна информация" и "Сигурност" се сдобиха с ранг на главни дирекции към специализираната администрация на Министерството на отбраната. Всичко това е в резултат на вчерашното решение на правителството за промяна на устройствените правилници на МО и изпълнителните агенции. "Военна информация" и "Сигурност" бяха с този ранг по първоначалния вариант на правилника, приет от кабинета в началото на август, но при последващите промени станаха служби.
В общата администрация на МО остават дирекциите "Административно-информационно обслужване" и "Финансово-стопански дейности". Към специализираната преминават "Правно-нормативна дейност" и "Информационна политика" (бившата "Връзки с обществеността"). По този начин структурата се привежда в съответствие с Единния класификатор на длъжностите в администрацията и наредбата за неговото прилагане, съобщиха от правителствената информационна служба.
Изпълнителната агенция "Отдих и възстановяване" към министъра на отбраната поема и функциите по управлението на спорта. Тя ще се грижи за експлоатацията на имотите, предоставени за физическото възпитание и спорта в МО и БА. В тези имоти влиза включително и спортният комплекс в Борисовата градина със стадион "Българска армия". С друго постановление Министерският съвет реши да предостави по 1,50 лева за бюджетна година на курсант, наборник, ученик и студент за физическо възпитание и спорт. Правителството включи в състава на агенцията и някои военно-почивни домове, като този на Витоша, които по досегашния устройствен правилник бяха извън него.
43 гарнизонни военни клуба, които са в структурата на вече бившата дирекция "Връзки с обществеността", се предоставят за управление на изпълнителна агенция "Военни клубове и информация" към министъра на отбраната. Министрите дадоха на агенцията и още няколко имота, като този на столичния булевард "Раковски" 106, където в момента се помещава ресторант "Чайка".
Правителството определи работното време в Министерството на отбраната. То е от 9.00 до 17.30 ч. Министрите конкретизираха и правомощията на дирекциите. Целта е да се повиши ефективността на администрацията и да се подобри управлението на предоставените на МО държавни имоти.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Когато са защитени основните права и свободи на гражданите, целостта и независимостта на страната, когато няма опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред и е гарантирано демократичното функциониране на институциите, в резултат на което обществото и нацията увеличават своето благосъстояние, казваме, че има национална сигурност. Следователно равнището на националната сигурност зависи от степента, в която са защитени основните ценности за едно съвременно общество и от създаването на благоприятни условия за ефективното осъществяване на неговите интереси. Конюнктурните решения, партизацията и идеологизацията, както и липсата на стратегически подход с дългосрочна перспектива в тази област винаги са имали пагубни последици. Ето защо по основните въпроси на националната сигурност е необходимо широко обществено съгласие.
Един от основните
В България решително преобладава разбирането за европейска ориентация на страната. В този смисъл българските граждани отдавна са направили своя цивилизационен избор, което означава - ни повече, ни по-малко - самосъзнание за принадлежност към европейската цивилизация. В такъв контекст трябва да се разглеждат и усилията на страната ни за присъединяване към европейските икономически и политически структури. По друг начин казано, у нас съществува консенсус относно основните ценности на обществения живот, а следователно и относно политическите действия за присъединяване към Европейския съюз. От тук нататък единствено на тази основа може да се търсят и решенията в областта на националната сигурност и отбраната.
Изключително значение при формирането на политиката за национална сигурност и отбранителната политика на една страна има анализът на външните и вътрешните фактори, националните интереси, възприетите цивилизационни ценности, военните, политическите и икономическите процеси. Конкретно за България този анализ показва, че равнището на национална сигурност би било най-високо, ако страната ни възприеме модела на колективна сигурност и отбрана, утвърден в западноевропейските страни и гарантиран от Северноатлантическия съюз. Съсредоточеният прочит на съвременните условия води до извода, че опорните точки в политиката на национална сигурност и отбранителната политика на страна като нашата са сътрудничеството, интеграцията и изграждането на модерен военен потенциал. Тези процеси целят формирането на благоприятна среда за сигурността. Следователно логическото следствие от европейския цивилизационен избор на България е евроатлантическата ориентация на страната ни. Първата практическа стъпка в тази насока бе направена през 1997 г. - правителството ясно изрази желанието на България да стане член на НАТО. Израз на обществения и политическия консенсус по този въпрос бе впечатляващото мнозинство, с което парламентът, през май т.г. подкрепи правителството в провежданата от него европейска и евроатлантическа политика.
На базата на приетото политическо решение се набелязаха и параметрите на българската отбранителна и военна политика и се предприеха конкретни стъпки за тяхното реализиране. Приети бяха основополагащи документи като Концепцията за национална сигурност (1998 г.) и Военната доктрина (1999 г.), План 2004 и др. През последните три години с конкретни документи и действия
В този контекст сред непосредствено предстоящите задачи възлово място заема разработването на един документ, който е неразделна част от военната политика на всяка демократична държава. Като своеобразен метод за стратегическо планиране и ефективна форма на демократичен контрол над политиката във военната област и строителството на Въоръжените сили е планирано създаването на "Бяла книга за отбраната и ВС на РБ", която трябва да излезе до края на 2000 г. Този документ ще представя системата от цели, подходи и действия за развитие на националната отбрана и ВС в стратегически мащаб и за дългосрочен период от време; ще съдържа оценка на стратегическата среда в сферата на сигурността и отбраната; ще посочва ролите и задачите на ВС в системата на националната сигурност; ще определя необходимите сили и средства за тяхното постигане; ще описва потенциала, който войските и силите трябва да притежават; ще определя подходите, плановете и програмите, които трябва да се реализират в национален мащаб и във ВС.
Бялата книга трябва да обхване всички процеси, насочени към осъществяване целите на военната политика. На базата на натрупания опит и постигнатите резултати Бялата книга
Доколкото е замислена като един всеобхватен документ, който трябва да очертае насоките на всички процеси и да запълни празнините на съществуващите документи, като даде хоризонт до 2010-2015 г., съдържанието на Бялата книга трябва да се формира в резултат на енергична обществена дискусия и широко съгласие. Като елемент от дебата по нейното съдържание, наред с провеждането на семинари, кръгли маси и широко отразяване в масмедиите, е предвидено издаването (септември т.г.) на "Дискусионна харта", която ще даде поле за формулирането на различни позиции, възгледи, мнения и препоръки от учени, политолози, представители на неправителствени организации и независими експерти. Предмет на дискусиите ще бъдат такива важни теми като геостратегическото положение на България; глобалните предизвикателства и рисковете на XXI век; състояние и тенденции в Европейската архитектура на сигурността; България - фактор на международната сигурност; стратегическо партньорство и международни отношения; национална отбрана - политически и стратегически приоритет; цели и приоритети на военната политика; стратегическата рамка на реформата във Въоръжените сили; концепция за използване на Въоръжените сили; интеграция и военно сътрудничество; общество и армия; въоръжените сили на следващото столетие, както и други теми, които биха възникнали в хода на обществения дебат. При окончателното оформяне на Бялата книга цялата тази обществена активност ще бъде взета под внимание, за да се създаде един консенсусен документ, гарантиращ устойчивото и последователно провеждане на реформите в сферата на отбраната и сигурността.
Качествените политически, обществени и икономически промени, които настъпиха след падането на Берлинската стена, дадоха шанс на България самостоятелно да направи своя естествен цивилизационен избор. В неразривна връзка с ценностната европейска ориентация на нашето общество възникна и жизненоважният въпрос за националната сигурност. Принципното му решаване предвид действието на всички външни и вътрешни фактори и обстоятелства съвсем естествено бе поставено в полето на активното сътрудничество и процеса на интеграция в европейските и евроатлантическите структури. В това отношение българското общество, а по-късно и
Росен Иванов
Адаптацията има горчив вкус, ако не тръгне по вярната посока срещата на освободените кадрови военнослужещи с гражданското общество е грижа на държавата и неправителствените организации. Един от проектите в тази нова сфера, породена от преструктурирането на армията, вече си има история. Той включваше четири тридневни семинара в Банкя, Смолян, Бургас и Варна с участието на 24 офицери и техните съпруги. Около половин година, включително и докато беше в разпореждане, по него работи полковник от запаса Иван Сотиров. Проектът се осъществи под ръководството на фондация "Ресурсен център на НПО в България" с изпълнителен директор Стелиян Стойчев в рамките на Програмата за социална адаптация на освободените кадрови военнослужещи с директор полковник от запаса Ефрем Радев. Позитивността на резултатите се дължи на тясното сътрудничество с Министерството на отбраната и Центъра за психопрофилактика при ВМА, не крият организаторите. 17 540 долара бе финансовата подкрепа на Комисията за демокрация при посолството на САЩ у нас. Впечатлен съм от нивото на семинара, каза за в."Българска армия" Станимир Кискинов от комисията.
Четирите семинара, разбира се, не изчерпват съдържанието на проекта. Първият пряк резултат ще бъде издаването на учебно пособие за психо-социална адаптация. Вече има на бял свят наръчник "Как да намерите работа", подготвен от Диана Велкова, която е психолог - консултат към ресурсния център и един от авторите на проекта. Очаква се информационният пакет от слайдове, който ще съдържа най-важните психо-социални послания към офицерите с прекъсната военна кариера. Тези послания са родени в дискусиите и са изстрадани от огорчени и обидени , но и преодолели проблемите и успели в новия си начин на живот. Така че ще е грешка, ако тяхната значимост бъде подценена, както от свалилите пагоните, така и от държавните структури, които имат отношение към съкратените военнослужещи.
Държавата не бива да забравя своите войници дори когато се разделя с тях и ако няма възможности да върши всичко сама, трябва да потърси помощта на неправителствените органираработа". Това бе изводът от заключителния семинар, който се проведе в курорта "Златни пясъци". Доброто е, че държавата вече върви по този път. Лошото е, че има наслоена обида от начина, по който е станала раздялата с военната професия, което е допълнителна пречка пред т.нар. психо-социална адаптация в гражданското общество. 12 семейства от Варна, Шумен и Велико Търново намериха мъжество да загърбят неприятните спомени и да подготвят послания, които да работят за напускащите армията. По правило те бяха успели в следвоенната си професия и имаше какво да кажат на авторите на проекта и на институциите, които отговарят за ефективната адаптация. Колко добре би било за армията, тези хора да бъдат все още в строя, бе един от въпросите, който може да постави началото на друг род дискусия. Всеки от тях обаче сам е избрал момента за прекъсване на офицерската си кариера и може би точно това му е помогнало самостоятелно да определи съдбата си. Макар че и самото напускане е ходене по мъките. Общо бе мнението, че този акт не отговаря на заслугите на офицери. Твърде много бюрократични пречки и лутане има в него. Проблеми има включително с издаването на заповедта. Защо да не се прилага например принципът "на едно гише". Уволняващият се да отиде на това гише и да си получи всичко, което му се полага. Морският офицер, днес строителен предприемач Пенко Стоянов след дълго тичане напуснал флота с цената на дисциплинарно уволнение. Армията остана без сериозния опит в мироопазващите операции на запасните капитани Стефан Ботев и Иван Ангелов. И двамата не се оплакват от следармейското си битие, но не крият, че "военната" им мечта е останала недостигната. Капитан I ранг от запаса Славейко Крачунов полага неимоверни усилия и влага доста средства, за да продължи плаването си на търговски кораби. Оказва се, че легендата за бързата приспособимост на военните ни моряци след свалянето на пагона е фалшива. Възможностите на напускащите ВМС са повече от истински, но нормативните пречки са непосилни за много от тях, бе общото мнение на морските семейства. Стресът вече е взел и жертви. На бившия военен моряк се гледало с други очи. А опит за излизане от тази ситуация имало. През 1997 г. ВВМУ провело петмесечен курс за тези, които имат намерение след време да работят в търговския флот. Курсът обаче не се повторил. От ситуацията очевидно може да се намери изход, и то не моментен, а за десетилетия напред. Той включва адаптирането на морския офицер към цивилния живот от началото на военната служба.
Късно е, професионалното преорентиране на кадровите военнослужещи да започва в последните шест месеца на тяхната кариера, бе другият извод на 12-те семейства. Тяхната преценка е, че различните видове адаптационни и преквалификационни курсове, за които бюджетът дава необходимите средства, трябва да започват поне три години преди уволнението. Така офицерът ще има нагласата и възможността, още докато е в строя, да проучва пазара на труда, да доразвива своите умения, които ще му помогнат да издържа семейството си и след уволнението. Защото за 40-50- годишен мъж петте лева, които всеки ден му гарантира военната пенсия, не решават проблема. След края на военната си кариера той гради нова житейска стратегия и целите му са с далеч по-голяма продължителност, отколкото на множеството пенсионери. Точно затова е необходима намесата на държавата. И ако сега неправителствените организации дават пари, то след няколко години държавата ще трябва да поеме по-големия финансов дял. Проблемът няма да се изчерпи с изпълнението на План 2004 и на Военната доктрина за числеността на армията. Съкръщаването на срока на наборната служба води до ускоряване на професионализацията на Въоръжените сили, което означава, че нуждаещите се от адаптация офицери, сержанти и войници няма да свършат скоро. Ясно е, че обществото трябва да постави този въпрос в трайния си дневен ред. подполковник Спирдон Спирдонов
Специалисти казват, че ако можехме да използваме красотите на България както трябва, то туризмът би процъфтявал като на Ривиерата. Ако пък някой военен експерт от Запад се бе запознал с нашите военни полигони, то навярно би направил извода, че можем да печелим доста от тях. Има като че ли някаква прилика между обосновките за печалба на държавата от развитието на туризма и армейските разчети за бюджетни приходи от чуждестранно обучение у нас. И в единия, и в другия случай става дума за валута, която би позволила разцъфтяването и на туризма, и на "полигонния бизнес" в правилна посока.
Преди десетина години говорехме за полигона на Шабла като за "нашия и вашия". Той винаги се делеше на такъв между полигонната команда, която го обслужваше и идващите на обучение на летни и зимни лагери зенитчици. Сега това понятие сякаш е забравено, като 53-мм оръдие и е на мода друго, свързано с полигона като "нашия и пазарния". И това се отнася не само за този полигон.
Зенитно-ракетният полигон на Шабла е от европейски мащаб и един от най-добрите на Стария континент. Въпреки последното затопляне на отношенията между Русия и натовските държави едва ли в близките години ще видим "Пейтриът", "Стингър" и "Хок" на територията на бившия СССР. Съединените щати са на хиляди километри през океана. Преди време унгарски воини се оплакаха, че на полски зенитен полигон им "отрязали главите" със скъпотията. Повече от ясно е, че е ударил българският час и ние не трябва да го пропускаме. Защото и румънците не спят. Родниспециалисти с пагони дори смятат, че в битово устройване на полигоните дишаме прахта на северните ни съседи. Техните полеви учебни центрове, площадки, паркове и дори спални помещения не са запустели като нашите. Имат изграден модерен хотел на полигона, за какъвто ние от години си изтъркахме езиците да говорим за Шабла. Територията около каменния морски бряг и трафикът на корабите в тази част на Черно море засега е нашенското бинго.
Преди време в Шабла стреляха чешки зенитчици, които спяха в Русалка. От това пак печелеше България, но можеше повече да печели армията. После дойдоха гръцки воини и им предоставихме наши зенитноракетни комплекси. Пак печелехме. Дали някой е обобщил опита от тези две гостувания? Той ще ни трябва, след като на семинар на Комитета на НАТО през миналата година участващите от пакта специалисти са харесали полигона и са изказали мнения, че той може да се използва и от натовски части.
По подобен начин стоят нещата и с полигоните на Сухопътните войски. През миналата година ни гостуваха френски танкисти от Нови Орлеан, които си плащаха за кефа да тренират в условия, близки до бойните на Ново село. Тук-там се прокраднаха приказки, че сметката не била голяма, но кой ли бизнес започва с луди пари? Пък и тегленият калем показа, че и килограм жито в сушата е нещо. Да не говорим за усмихнатия факт, че французите изкупили виното в Сливен и близките общини. В недалечно бъдеще се очаква италианци да тренират на другия голям полигон край Корен.
Ясно като бял ден е, че и това е един от пътищата да се пълнят джобовете на армейския бюджет и да остава нещо за полигоните. С тези и други пари в тях трябва да се строи, модернизира и поддържа, за да се берат плодовете на инвестициите след години. А ако някой иска да вземе някой полигон за ползване за по-дълго време, може също да му се разреши въпросът. Командирите отдавна не са само началници, а както казват те самите - юристи, и бизнесмени. Остава да открием солидарността зад съперничеството, джентълменството зад интереса и нестандартни гледни точки за печалбата, още преди да дойде неволята.
Подполковник Красен Бучков
Във ВМС започва приемането на още 250 кадрови матроси. Документите могат да се подават в три информационни центъра - военноморските клубове във Варна и Созопол и във Военния клуб в Бургас. Кадровите матроси ще влязат в екипажите на корабите и подразделенията, които са включени в Силите за незабавно действие от състава на СБР, посочи началникът на Главния щаб на ВМС вицеадмирал Петър Петров. Намаляването на срока на наборната служба е наложило на Съвета по отбрана да даде приоритет на приемането на професионални матроси, стана ясно от неговите думи.
Сега във военния ни флот има само 49 кадрови матроси. Очаква се с новоприетите процентът да достигне 15-20 от целия редови състав. Главният щаб предлага на желаещите 69 специалности в 8 поделения - 6 морски и 2 брегови - в гарнизоните Варна, Бургас и Созопол. С тях ще се формират екипажите на една фрегата, една корвета, четири миночистача, един среден десантен кораб и военен транспорт. За първи път ще се набират професионални матроси в две брегови поделения - морска леководолазна школа и артилерийско поделение.
Нов момент в тазгодишната кампания е, че се организира основно и специално обучение, каза вицеадмирал Петров. Акт за встъпване в длъжност ще се подписва само с успешно завършилите обучението. С неиздържалите изпитите договорите за кадрова военна служба се прекратяват. Месечното заплащане зависи от вида на службата. За новоназначен матрос то се колебае от 227 до 320 лева. Успешно се решава въпросът и с квартирите. Нормативно е уредено изплащането на компенсационни средства на живеещите под наем. Ще се строят и общежития в Бургас и Варна.
Подполковник Спирдон Спирдонов
Двудневната визита у нас на офицер N1 на НАТО за Европа генерал Джоузеф Ралстън показа огромното значение, което отдава пакта на бъдещите си съюзници и сигурността в размирния Балкански регион. Американският генерал, който до заемането си на високия натовски пост е бил втори във военната йерархия на САЩ , бе доста пестелив откъм думи и оценки пред медиите. Ето защо и малкото казано от него при двудневния му престой в София може да се тълкува като позитивен знак на човек, виждащ всичко от високата камбанария, на която стои.
"Впечатлен съм от ангажираността на българското правителство и военните с армейската реформа и съм убеден, че тя ще бъде доведена до край", бе обобщаващата оценка на ген.Ралстън, който не забрави специално да похвали и българските миротворци в Босна и Косово. Вниманието, с което офицер №1 на НАТО за Европа подходи при оценката на военната реформа у нас показва, че пактът особено много цени свършената работа докрай. Натовецът недвусмислено демонстрира, че за алианса добър съюзник ще бъде онзи, който е добре подготвен. Именно в тази насока вероятно е бил и анализът на българския военен министър Бойко Ноев, който след срещата си с високия натовски гост подчерта, че реформата в армията ни е насочена първо към удовлетворяване потребностите на България. Реформата също е създаване на армия, която да отговаря по най-адекватен начин за сигурността в региона. Именно такава армия след постигането на тези параметри ще бъде и добрият съюзник на НАТО и ще допринесе за общата сигурност, бе позицията на министър Ноев. Тази допирателна, към която се сляха общите мнения на ген.Ралстън и на министър Ноев ,бе доразвита и от позицията на нашия офицер №1. "Това, което прави изключителен План 2004, са темпото и скоростта му. Но това налага и сериозна мотивация за личния състав, грижа за неговото социално положение и ускорени темпове на професионализация" - това добави като становище генерал Михов пред натовския си колега. Същата теза защити и ген.Ралстън, подчертавайки, че най-важното в преструктурирането на въоръжените сили при една военна реформа е балансът в три основни елемента - човешките ресурси, бойната готовност и модернизацията. Така, както преди два дни унгарският парламент одобри трите етапа на реформата във вече натовската държава до 2010 г.: първият - свиване на армията до 45 хиляди души, вторият - подобряване условията на живот на военните и третият - модернизация до 2010 г. А не е ли всъщност това разковничето, което събира позициите на цивилни и военни у нас и може да стане мото на извършващите се промени в армията: реформа - но с грижа за човека?! Сложно, но изпълнимо! Щом непримирими доскоро политически противници седнаха на кръгла маса и постигнаха консенсус за бъдещото членство на България в НАТО - защо не демонстрират същата си солидарност и към военната реформа? Та нали тя е крайъгълният камък на пътя, по който е тръгнало обществото ни - членство в НАТО и ЕС? Вярно, Западът иска да сме добър съюзник, но армията също трябва да има доброжелателни съюзници в обществото, за да може заедно общият впряг да изтегли държавата напред. Там, където е достойното й място в обединена Европа.
Недко Петров
У нас вече се говори за национален консенсус по отношение на бъдещото ни членство в НАТО. Атлантическият клуб събра шефовете на всички парламентарни групи, за да изясни на своеобразна кръгла маса обхвата и дълбочината на това съгласие. Това стана точно десет години, след като тогавашният депутат Соломон Паси, сега президент на клуба, огласи от парламентарната трибуна идеята за влизането ни в алианса. И в деня, когато се навърши една година от края на войната в Югославия.
Парламентарен консенсус по темата има. Това бе отлично демонстрирано на дискусията от Екатерина Михайлова, Георги Първанов, Ахмед Доган, Александър Томов, Анастасия Мозер и Владимир Джаферов. Нещо повече - категорично бе защитена тезата, че е наложителна приемственост между правителствата, що се отнася до политиката за присъединяване към структурите на Северноатлантическия съюз. НАТО е гаранция за националната ни сигурност и друга алтернатива в тази посока няма, бе общото становище на политическите ни лидери. Идеята за неутралитет бе уважена, но отхвърлена, както със задълбочени, така и с недотам аргументирани доводи.
Общественият консенсус е налице, ако съдим от резултатите в последните президентски и парламентарни избори. Тогава народът гласува най-вече за платформи, които ориентират България към евроатлантическото семейство. Година след офанзивата в Косово социологическите проучвания дават данни за сериозна обществена подкрепа. Всяка позиция обаче си има детайли. Георги Първанов защити необходимостта от провеждане на референдум във връзка с пълноправното ни членство в НАТО, като обеща, че неговата партия ще води позитивна агитация. За другите лидери допитването е загуба на време. Те са убедени, че у нас има достатъчно съгласие по този въпрос. И второ - нямаме добър закон за референдум, а подготовката на нов ще ни отдалечи от целта с още 2-3 години.
Парламентарните лидери демонстрираха радващо съгласие относно военната реформа. Идеята, че влизането ни в съюза ще доведе до преодоляване на изоставането на военното строителство у нас, бе неизменна част от огласените политически позиции. Никой не отрече, че е необходимо модернизиране на Българската армия. Опозиционните оратори обаче дадоха да се разбере, че ще продължат да настояват за някои промени в Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина. Те търсят по-реално очертаване на ролята на армията като гарант на националната ни сигурност. В тази позиция влиза и известното вече становище на Ахмед Доган и неговата парламентарна група за числеността на Българската армия. Предложението му за 65-хилядна армия бе направено и при последния ремонт на Закона за отбраната и Въоръжените сили, но получи подкрепата само на 72 народни представители. 106 бяха "против", а трима се въздържаха.
Между парламентарните лидери нямаше ясно очертан консенсус за годината на приемането ни в НАТО. Според Екатерина Михайлова всичко зависи от нашите усилия и от резултатите на предстоящите парламентарни и президенстки избори. Ахмед Доган прогнозира, че ще бъдем в състояние на кандидатки поне още 5-6 години. В едно обаче всички бяха съгласни. Продължаването на партньорството ни с алианса и усилията за влизане в неговите структури е добра гаранция за сигурността на страната.
Подполковник Спирдон Спирдонов
След двугодишно затишие, главно поради липса на ГСМ, випускниците - артилеристи от ВА "Г. Раковски", отново излязоха на корпусен полигон "Сливница", за да "влязат в кожата" на някои длъжности, през които така или иначе им предстои да преминат по пътя на по-нататъшното си професионално изграждане и развитие. "Асистираха" им артилеристите от горнобанската танкова бригада, които от два месеца се стягат за тези стрелби. По традиция за тях това е един добър повод да повишат полевата си натренираност и постигнат необходимите изисквания за бойното сглобяване на дивизионите в условия, максимално близки до бойните, казва командирът на 9-а танкова полковник Пеню Стаматов, който беше пристигнал да наблюдава действията на своите подчинени.
Секунди след пристигането на екипа на в. "Българска армия" в района на т.нар. централна вишка изсвистяха два снаряда на ПТУР "Фагот". На разстояние от 2000 до 1000 метра от огневата позиция движещите мишени, изобразяващи противникови танкове, бяха поразени.
По-късно противотанковият разчет начело с младши сержант Валентин Гинев демонстрира отличните си умения и в стрелбата по неподвижните мишени. Съгласно условията на упражнението те се намират на около 1600 м от огневия рубеж. Хората на капитан Илиян Илиев, който в случая съвместява длъжностите - началник-артилерия на 1-ви механизиран батальон и командир на минохвъргачна батарея, са заели позиции на около 300-400 метра от колегите си с ПТУР. С унищожителния огън на 120-мм минохвъргачки "Тунджа" те последователно изваждат от строя бойните машини, ротните и взводните опорни пунктове на противника. Целите отстоят на около 3000 м от мястото на стрелбата. Ъгълът на възвишение е между 45 и 70 градуса.
От височината "Езика" долита "гласът" на самоходния гаубичен дивизион. Стрелбата е от закрити огневи позиции. Мерят се 20 цели. Ден преди това те са обозначени от 6-членната имитационна команда начело с лейтенант Станимир Димитров.
Показаното равнище в подготовката при офицерите клони между "добър" и "отличен". При сержантите е твърдо "добър". По-голямата част от войниците също гравитират около тази оценка, казва командирът на дивизиона майор Иван Данов, който е извел на полигона 15 офицери, 15 сержанти и 65 войници с различен войскови стаж и опит. Сред тях е и командирът на първа батарея капитан Стефан Ангелов. От време на време младият офицер се ослушва като новобранец и поглежда към GSM си. Съпругата му Павлинка е в напреднала бременност и всеки момент може да позвъни, щом "юнакът" започне да дава зор. А това, че рожбата ще е мъжка, е повече от сигурно, защото с очите си видях наследника си на видозона, твърди видимо развълнуван бъдещият татко.
В района на вис. Синеглав бълва снаряди реактивният дивизон. Много по-внушително, отколкото на кино 40-цевните БМ-21 ГРАД засипват с огън и жупел обектите на условния "противник". Младши сержант Красимир Рангелов е командир на 1-та бойна машина. Отличникът от елитния столичен техникум "Киров" е убеден, че най-важното за командира на разчета е да следи за правилното залагане на мерните прибори на подадените от старши офицера на батареята данни за стрелбата. За верността на изчисленията се грижи дипломиралият се като строителен инженер старшина-школник Милко Ценков. За не повече от двайсетина секунди той прави нужните изчисления със специален прибор за управление на огъня. Горе-долу за същото време трае и операцията за коригиране на стрелбата. Минута и половина - две максимум е цялото действие от подаването на командата до осъществяването на пуска, пояснява старшина-школникът, чиято голяма любов, приятелката му Марта, е на 6-месечна специализация в Щатите. Тя непременно ще се завърне в родината, сигурен е в изгората си Милко Ценков.
За финал на този репортаж взехме мнението за професионалната перспектива на някои от обучаемите офицери от военната ни алма матер.
подполковник Ценко Велев
- Задължително условие ли е да подаде рапорт за прекратяване на договора за кадровата военна служба по чл. 129 от ЗОВС, при условие че в същия чл. от закона е указано "могат да бъдат освободени и по тяхна молба".
- Цитираната разпоредба на чл. 129 от ЗОВС предоставя ли възможност на командира (работодателя) по собствена инициатива да освободи кадровия военнослужещ, без да е налице подаден рапорт?
- Може ли да бъде освободен от КВС по условията и по реда на чл. 128, т. 3 от ЗОВС, като бъде включено и другото основание по изслужено време, и да получи еднократно парично обезщетение в размер, определящ се от чл. 238, ал. 2 от ЗОВС, цитирам: при освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:
а) прослужените на кадрова военна служба години;
б) годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи.
Съгласно чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, изменен с параграф 42 от Постановление № 218 на Министерския съвет от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие се зачита за трудов стаж от трета категория.
За учебната 2000/2001 г. не се предвижда прием на сержанти в ССВМУ "Маестро Атанасов" и центровете за подготовка на сержанти.
Съгласно параграф 3 от Преходни и заключителни разпоредби на Кодекс за задължително обществено осигуряване (ДВ, бр. 110 от 1999 г.) до 31.12. 2003 г. включително лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите могат да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези членове.
На основание чл. 6, ал. 1 от отменения Закон за пенсиите военнослужещите придобиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети (13 години и 4 месеца) да са действително изслужени на кадрова военна служба независимо от възрастта им.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Правилника за кадрова военна служба кадровите военнослужещи, на които е разрешено по установения в чл. 75 ред (разрешение на министъра на отбраната) да кандидатстват за обучение по специалността "Право" и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се назначават в щат на министъра на отбраната и от министъра на правосъдието за преминаване на едногодишен стаж като "съдебен кандидат".
Лица, завършили граждански училища, могат да кандидатстват и да бъдат назначени на офицерска длъжност след обявяване на конкурс за определени длъжности със заповед на министъра на отбраната. Конкурсите се обявяват на базата на направени предложения от началника на Генералния щаб на Българската армия в зависимост от необходимостта от специалисти с определен образователен ценз. Освен това лицата следва да отговарят на изискванията на чл. 116 от Закона за отбраната и Въоръжените сили.
Съгласно чл. 128, т. 3 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и във връзка с чл. 184, ал. 3 от Правилника за кадрова военна служба кадровите военнослужещи, които са навършили пределна възраст за притежаваното военно звание, се освобождават от кадрова военна служба независимо от това, дали са придобили право на пълна пенсия.
Директор на дирекция "Кадрова политика" Р. Русев
- Целта на срещата бе да се направи преглед на постигнатото в рамките на този изключително динамичен процес, който дава много добра възможност за координиране и изработване на общи стратегии. На второ място, това е една среда, в която се създават конкретни военни възможности за участие на страните от Югоизточна Европа в укрепването на мира и сигурността. Естествено, първият и най-значим резултат в тази област е изграждането на Многонационалните мирни сили в Югоизточна Европа. На срещата бе обсъждано привеждането на многонационалната бригада в оперативна готовност и необходимостта от разработване на прецизна концепция за нейното оперативно използване по операции за поддържане на мира. Друга възможност е подготовката за подписване на споразумение за регионален съвет за гражданско-военно планиране в извънредни ситуации, който ще създаде условия за взаимно подпомагане при стихии, бедствия, аварии и преодоляване на техните последици. В рамките на тази среща сериозно внимание се отдели и на усъвършенстване на механизма за координиране на всички дейности по процеса на срещите на министрите на отбраната и бе решено в края на юли експертна група от всички страни да започне разработването на формата на тази координация. По възможност утвърждаването на този документ ще стане на срещата на министрите през октомври.
- Италия например предложи изграждане на съвместни сили от жандармерийски тип за участие в операции по поддържане на мира. Те ще бъдат свързващото звено между военните контингенти и между полицейските сили, имайки добър опит както във военната област, така и в областта на опазване на обществения ред и гарантиране на сигурност в подобни ситуации. Словения повдигна въпроса за развитие на сътрудничеството в опазването на околната среда при военни дейности и при освобождаване на полигони и войскови райони.
- Много важно място зае виталният анализ на хода на подготовката на бригадата, представен от нейния командир генерал Зорлу. Също така и подготовката за учението "Седем звезди", както и за учението "Крайъгълен камък 2001", където за първи път ще бъдат използвани инженерните сили към бригадата за реален проект, свързан с построяване на шосеен участък и мост. В изказванията си дискутираха и направленията за стартиране на нови проекти. Става дума за съвместна подготовка на войските и силите и съвместно използване на полигоните в различни страни, задълбочено сътрудничество в областта на логистиката и поддръжка на приемащата страна - това е пряко свързано с ученията и с развръщането на бригадата и едно по-тясно сътрудничество в областта на модернизацията и превъоръжаването. Търсене на общи проекти, които ще позволят тези процеси да бъдат много по-ефективни и да имат икономическа привлекателност както за местната отбранителна промишленост, така и за западната. В областта на подготовката важно място заема използването на новите технологии за симулации. Ще бъде създадена допълнителна работна група, която да изследва възможността за развитие на тези способности във всички страни, така че ние да имаме готовност за провеждане на голяма част от ученията, които са на щабно, включително до най-високо политическо, ниво на базата на симулационна мрежа за компютърно поддържане на учението.
- В срещата бе отчетена голямата роля, която играят НАТО и ОССЕ. Имаше отделни доклади от тези две организации. Отчетено бе, че развитието на инициативата за Югоизточна Европа на НАТО е много сериозен механизъм за подготовка на страните за интеграция. Важното е, че с опита, който е натрупан досега, сме готови да направим по-сериозна стъпка в институционализацията на този процес и бе взето решение страните да обсъдят един много по-точен график на различните видове срещи в рамките на процеса. Започва се от експертните срещи, на второ ниво са срещите на началниците на генералните щабове и заместник-министрите и на трето - срещите на министрите на отбраната. Целта е в цялостната схема на този процес да се разграничат експертните и координационните срещи и нивата за вземане на решения и да бъде овладян този бум от инициативи в Югоизточна Европа. Беше отчетено, че процесът на срещите на министрите на отбраната е един от най-ефективните механизми за координация и за изработване на общи позиции. Ние смятаме, че това, което е свързано със сигурността и отбраната, независимо дали става в рамките на ОССЕ, Пакта за стабилност, Дейтънското споразумение или в друг контекст, създаден от ЕС или НАТО, ще бъде обсъждано, координирано и по него ще бъдат изработвани общи позиции чрез механизмите на срещите на министрите на отбраната в Югоизточна Европа. Поставен бе и въпросът за взаимно информиране по дейности, които са извън Югоизточна Европа, но имат отношение към развитието на средата за сигурност и отбрана. Практически България е една от страните, която има централно място в региона. Повечето от другите страни освен в процеса на срещите на министрите на отбраната от Югоизточна Европа участват в сходни процеси в Централна Европа, в райони около Турция или на запад от Хърватско и Словения. Споменавам Хърватско, защото другата важна черта на тая среща бе, че присъства и заместник-министърът на отбраната на Република Хърватска. Той изрази сероизно желание за присъединяване към процеса и получи единодушна подкрепа. На срещата на министрите на отбраната този въпрос да бъде обсъден и решен в съответствие с установения ред. - Всъщност по отношение на бригадата бяха изнесени два доклада. Първият от г-н Димадис, който е председател на Политиковоенния направляващ комитет и след това от генерал Зорлу като командир на бригадата. И двата доклада съдържаха висока оценка на извършеното досега по отношение на подготовката и активирането на щаба, провеждане на първото КЩУ през миналия декември, хода на подготовката на учението "Седем звезди" и подготвените десет концепции от бригадата за управлението, комуникационно-информационната система, логистиката и т.н. Всичко това е един много сериозен труд, който е и признание за страната домакин. Това бе отбелязано в изказванията и в двата доклада.
- Основната задача е тя да стане наистина оперативна чрез престоящото полево учение. Също така да бъде развита от Политиковоенния комитет и предложена на министрите на отбраната цялостна концепция за реално използване на бригадата в съответствие със споразумението. Това е едно сериозно предизвикателство, за чието посрещане ние имаме необходимата подготовка, но то не е само военен, но и политически въпрос. Както и въпрос на обществена поддръжка за реално използване на бригадата в съответствие с целите, за които е създадена.
- Той определя статута на щаба в страната домакин. Протоколът е резултат от сериозна работа на експертите. Ние вече разполагаме с много ясен документ, който определя правата, задълженията и всички отношения между щаба и страната домакин. Подобни меморандуми бяха подготвени и за осигуряване на необходимите условия за участие на чуждестранните контингенти на учението, което ще бъде на полигона "Корен". Всички тези въпроси са резултат от активната работа на щаба, на Политиковоенния комитет и на експертите от отделните страни. С подписването на протокола се създава цялостната рамка за действие на щаба. През следващите години, през който щабът ще бъде у нас, мисля, че ние ще покажем колко важно е той да остане в Пловдив, за да се използват всички тези резултати за по-нататъшното развитие на бригадата.
- Един от обсъжданите въпроси наистина бе оценката на отделните страни по отношение на развитието на ситуацията в Югоизточна Европа и в частност във и около Косово. В съвместното заявление бе отбелязано, че ние споделяме общи оценки по тези въпроси. Смятаме, че основен проблем за региона е развитието на обстановката в Съюзна република Югославия и че трайно решение може да бъде постигнато само чрез демократизиране на тази страна. В заявлението се посочва, че не бива да бъде допускана насилствена промяна на границите в региона и че трябва да работим съвместно за утвърждаване на демократичните принципи, на икономическото развитие и спазване на човешките права, като отново бе фокусирано вниманието върху важността на координацията по линия на всички тези инициативи. От румънска страна бе направено предложение за изготвяне на съвместна оценка по рисковете и заплахите за сигурността в Югоизточна Европа. Това е въпрос, по който ние ще работим, и министрите на отбраната ще имат възможност да определят механизма за изработване на такава обща оценка.
- Важно е, че направихме сериозна стъпка за институционализирането на този процес и сега основните въпроси са изгражданите възможности една по една да стават оперативни и да се насочват към практическо използване. Да бъде изграден много силен механизъм за координация, за да стартират нови проекти. Ние виждаме тази координация като мрежа за взаимодействие, за обмен на информация по всички въпроси на сигурността и отбраната. Пряко това е свързано и с нашата инициатива за прозрачност във военното бюджетиране, за която проведохме и семинар в София. Само такъв тип координация ще позволи бързо да намерим общи проекти, които са интересни за всички страни или групи от страни. Да бъдат фокусирани ресурси от всички страни върху тези проекти и с това да бъдат привлечени и външни ресурси по линия на Пакта за стабилност, за да има по-бързо видими резултати. Имаме пълната подкрепа и от НАТО, и от ОССЕ, и от ЗЕС. В същност тази инициатива на срещата на министрите на отбраната от Югоизточна Европа цели да генерира оперативни възможности, които да бъдат използвани в рамките на тези организации за постигане на стабилност и мир в региона и създаване на условия за икономическо развитие и просперитет. Косово си остава ключов проблем. Босна и Херцеговина е също въпрос, който особено след присъединяването на Хърватска ще има важно място в дискусиите. Процесът на срещите на министрите на отбраната от Югоизточна Европа е най-добрият начин да дадем своя принос за стабилизирането на самата Югоизточна Европа и най-добрият начин да се подготвим за едно бъдещо членство в НАТО и ЕС. Принципите, по които работи процесът на срещите на министрите на отбраната, са принципите на работа на НАТО и на ЕС.
Разговора води подполковник Спирдон Спирдонов
